Седмичник ипи
Бедствия и възстановяване
Изтегляне 371.51 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Малко теория
- Някои примери
- Закономерности и фактори на възстановяването
Красен Станчев Противоположно на политическото отношение към бедствията, икономическото мислене предлага тълкуване на тези събития, което е доста по-разумно. То може да помогне за ориентация в предизвикателствата, проблемите и решенията, излезли на дневен ред през 2005 г. и в България, и в други страни. Малко теорияОт икономическо гледище бедствията са институционални нарушения в основите на съществуването и натрупването на капитал, породени от природни или обществени (свързани с дейността и изборите, които правят хората) причини. Възможни са различни типологии на бедствията. Първата очевидна типология е деленето според източника на бедствието. Земетресенията, наводненията, вулканите, епидемиите от космоса и ураганите не зависят избора и контрола на хората. Но институциите, създадени от тях могат да способстват възстановяването на съществуването или да му пречат, да го правят по-бавно или невъзможно. За разлика от тези събития войните, нашествията, ограбването на собственост, социалните утопии и инженерство, промишлените аварии от рода на Чернобил, хиперинфлационните и инфлационните кризи са следствие на онова, което мислят и правят създадените от хората институции. В зависимост от времето и размера, бедствията биват монументални и временни. Всеки времеви и стопански мащаб тук е конвенционален. Може да се смята, че:
Териториалният обхват на нещастието също може също да бъде основа за типологии. Всекидневните бедствия от автомобилни катастрофи, хронични болести, каране на ски, убийства и пр. са от бедствено значение за семейства, кръгове приближени и други малки групи хора. Но те не са непосредствено обществени по размер и влияние. Затова в икономическата книжнина обикновено се разграничават бедствия от локален (урагани, наводнения, вулкани, бомбардировки и пр.) и обществен (войни, социални революции, глад, бедствия за отделни култури, епидемии от рода на чумата и др. под.) мащаб. Някои примериНа български е преведен трактата на Трейн Егертсон (http://www.easibulgaria.org/docs/market-and-state/Eggertson.doc) за монументалното стопанско бедствие на Исландия, жителите на която в продължение на близо десет века са обречени да няма достъп рибните ресурси на океана, поради закони наложени от Великобритания и Дания. Подобни монументални, но предизвикани от собствените хора и институции нещастия, е стопанското състояние на Зимбабве и Северна Корея днес, на немалка част от Африка, Ирак и т.н. В миналото днес подобни бедствия докарва комунистическите експерименти в Русия и други страни. За разлика от тях има бедствия от обществен и глобален мащаб, които възникват по абсолютно независими от обществената уредба причини. Изчезването на Критската цивилизация се преписва на вулкан, земетресение и цунами. Изригването на вулкана Пекла в Исландия (1783 г., най-голямото наблюдавано в писаната история) унищожава 20% от населението и 80% от добитъка, причинява няколко годишни изменения на климата, особено резки в Европа, тройно по-голяма смъртност на хора и животни и оказва съществено влияние върху историята на Франция. Земетресението в Кобе (Япония , 1995 г.), миналогодишните земетресения и цунами в и източната част на Индийския океан са по въздействие на границата между националните и глобалните трагедии, макар възстановяване да е относително бързо. Закономерности и фактори на възстановяванетоПримерът с Критската цивилизация показва, че то не винаги се случва. Но може да се смята, че все пак има такава закономерност – обществото се справя в крайна сметка и с природните, и с институционалните бедствия. Това става понякога относително скоро, друг път отнема повече време. Възстановяването от преките разрушенията на Втората световна война (измервани като процент от БВП на 1938 г.) става за период от 3 - 4 години. Възстановяването от монументалните стопански бедствия на комунизма заема в Централна Европа (представено като възстановяване на БВП от 1989 г.) по-дълъг период – 7-8 години. В България и Румъния това става за около 12-13 години. Първата съществена закономерност, видима в тези сравнения е, че страните с по-отворено и свободно стопанство, с неразрушени (добре защитени) права собственост и по-малки правителства се справят по-бързо. Тъй като локалните бедствия се случват по-често, обобщенията по техен повод са по-надеждни, а изводите – по-лесно проверими. Ето някои закономерности на възстановяването след природни бедствия и големи промишлени аварии:
При монументалните стопански бедствия, предизвикани хорските институции и избори тези феномени не винаги се появяват с честота и обем, който позволява бързо и здравословно възстановяване. Известните примери в това отношение е наниза от стопански нещастия в Съветска Русия (1917-1935): хиперинфлация, нова икономическа политика, нова експроприация, масов глад, концентрационни лагери. В по-близката история най-добре описаният пример е варията в Чернобилската АЕЦ и политиката на тогавашното съветско (а и българско) държавно ръководство. Това е така, защото във възстановяването се включват различни обективни стопанските фактори:
В огромните по размер бедствия нещата обаче далеч не са такива, независимо дали са природни или обществени по произход. Исторически са известни:
Особености на българския случай от 2005 г. Бедствията и щетите от наводненията през тази година в никакъв случай не са монументални. Те са многократно по-малки от стопанското въздействие на кризата от 1996-1997 г. Техният източник и размер също така не се дължат изцяло или поне в значителна степен на природни фактори. О гледище на изложената по-горе теория, поне три причини са съществени за размера на щетите и липсата на подготовка за това те да бъдат посрещнати относително безболезнено:
Последната, но не и по значение особеност на сегашната ситуация е, че в икономиката и в бюджета има достатъчно ресурс да се справи относително бързо с последиците. Но точно това е и проблемът. Правителството по-скоро се отдава на изкушението хем да харчи повече чужди пари, хем да съсредоточи повече отговорности за бъдещи времена. В тази ситуация частният сектор също ще се опита да се облагодетелства за чужда сметка, чрез поръчки, законово наложени застраховки и пр. И в тази ситуация правителството само подклажда настроенията на потърпевшите да чакат наготово, да изкарват щетите по-големи и кара готовите да помогнат да изчакват.
Икономическата свобода 2005 според Фрейзър Ясен Халачлийски Канадският институт Фрейзър публикува тази седмица последния си доклад за икономическата свобода по света. Това е деветото по рода си изследване, включващо данни от 2003г. за 127 страни. Първият доклад е публикуван през 1996 г., отразявайки обединените усилия за едно десетилетие на многобройна и разнородна група учени, сред които и няколко нобелови лауреата. Индексът за икономическа свобода по света дава оценка на политическата и институционалната рамка в една държава. Основните принципи около, които се обединяват защитниците на икономическата свобода по света са:
От първото си издание до днес индексът се счита за показателен по отношение на жизнения стандарт по света. Открити са положителни зависимости със:
Икономически най-свободен се явява Хонконг, следван от Сингапур, Нова Зеландия, Швейцария и САЩ. България заема място в средата на световната класация. Делим 70-о място с Никарагуа, Танзания, Тунис и Словения. Въпреки преместването с няколко позиции нагоре България все още регистрира негативни развития. Те са в областта на гъвкавостта на пазара на труд и размера на правителството и по-точно държавните разходи и трансфери. Къде България изостава с реформите? Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме weekly -> Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина Изтегляне 371.51 Kb. Сподели с приятели:
|