Седмичник ипи

Георги Ангелов

Въвеждането на единен номер ще намали значително загубата на време за предприемачите, които в момента са задължени да попълват една и съща информация на няколко различни места. Това е съпроводено много често и с дълги опашки пред съответната стая или гише, което също е непроизводителна загуба на време.

Законът за БУЛСТАТ е крачка в правилната посока и е практическо приложение на принципа за обслужване на едно гише. Вместо досегашното изискване предприемачите да обикалят по различни институции, в които да получават номер, те ще могат да отидат на едно място и с получения номер да са изрядни пред всички държавни служби.

Какво предстои?

За момента се прилагат досегашните такси, определени в Тарифа за таксите, събирани от Националния статистически институт по Закона за статистиката. Таксите в момента са различни за различните субекти на вписване и в същото време са доста високи. При това трябва да имаме предвид, че освен такса в БУЛСТАТ при регистрация на компания се заплаща и такса в съда, която е значително по-висока от таксата за БУЛСТАТ.

Първото нещо, което предстои в момента според новия закон, е приемане на нова тарифа за таксите. Би било добре таксите да са значително по-ниски и да покриват единствено административните разходи по оказване на услугата. Такова е общоприетото правило за такъв род такси, а от друга страна тези такси не са данък и не бива да служат за скрито данъчно облагане на предприемачите. Колкото по-малко пречки има пред откриването на нови фирми, толкова повече предприемачи ще започват дейност, поне такава е практиката в други страни.

На второ място, би трябвало да се въведе електронно попълване и подаване на заявление за вписване в регистъра на БУЛСТАТ. Електронното попълване може да се осъществи чрез електронен подпис. Съответно и таксата за такова попълване трябва да е значително по-ниска, вероятно не повече от 5 лева. Всичко разбира се е въпрос на пресмятания за разходите.

На трето място, би трябвало съдебната регистрация на фирмите също да премине към агенцията по вписванията, за да може наистина услугата по регистрация на нови компании да се извършва на една гише. Доколкото знаем проект за подобно прехвърляне съществува, добре е новото правителство да го реализира максимално бързо. Това трябва да се съпътства от значително намаление на таксите за регистрация, тъй като сегашните такси за съдебна регистрация са значително по-високи от световните стандарти за добра практика и също се явяват скрито данъчно облагане.

На последно място, цялата информация от регистъра БУЛСТАТ трябва да е достъпна в интернет безплатно. По този начин няма да има нужда през няколко месеца компаниите да вадят удостоверение за актуално съдебно състояние – просто защото актуалното съдебно състояние ще бъде достъпно в интернет на страницата на Агенцията по вписванията. Това също ще спести значителни повтаряеми суми на фирмите.

Димитър Чобанов

Разглеждаме състоянието на платежния баланс на база последните четири тримесечия от третото тримесечие на 2004 г. до второто тримесечие на 2005 г. включително – тоест на годишна база – и сравняваме с предходния такъв едногодишен период. Аналогично подхождаме към данните за брутния вътрешен продукт (БВП), но тъй като за второто тримесечие на 2005 г. те все още не са публикувани използваме прогнозата на Агенцията за икономически анализи и прогнози.

Като основа за анализа поставяме състоянието на финансовата сметка, тъй като тя представя голяма част от източниците на ресурс за покупка на стоки и услуги от българските граждани. При недостатъчното равнище на физически капитал в страната, се предполага по-високата му възвръщаемост отколкото в развитите страни. Тъй като валутният борд създава стабилност на средата и налага провеждането на относително консервативна фискална политика, се създава стабилност на средата и се понижава рискът в икономиката, което като цяло поражда траен излишък по финансовата сметка - нетният приток на капитали в страната е положителен, което обуславя възможността на местните резиденти да потребяват повече стоки и услуги от чужбина отколкото се изнасят. Това на практика води до траен дефицит по текущата сметка, така че развитието и през последните няколко години е логично следствие от вливането на капитали от чужбина.

Салдото по финансовата сметка през разглеждания период остава почти непроменено - 2712.6 млн. евро при 2689.2 млн. евро през предходния. това обаче, означава, че като процент от БВП то намалява поради растежа на икономиката - от 14.6% на 13.5%. Тоест притокът на капитали относително се понижава, което може да е сигнал за по-слаба привлекателност на страната. от своя страна най-устойчивият и най-дългосрочен източник на средства, каквито са преките чуждестранни инвестиции, значително се намаляват размера си. Нетните ПЧИ спадат от 1952.3 млн. евро на 1282.8 млн. евро. Един от факторите за това сериозно понижение (с около 1/3) е чисто статистически – това е отчитането на сделка в телекомуникационния сектор, която наложи промяна в подстатиите относно ПЧИ. Намаляването на ПЧИ обаче продължава вече второ последователно тримесечие от началото на 2005 г. и това се дължи на по-фундаментални фактори. Част от обяснението е в проведените в края на месец юни парламентарни избори, които допринасят за по-голямата несигурност сред чуждестранните инвеститори относно развитието на средата за бизнес в България. Неясната ситуация след изборите и невъзможността на народното събрание да излъчи стабилен кабинет увеличава политическия риск за страната и възпира осъществяването на някои инвестиционни сделки. Това ще окаже негативно отражение поне до края на годината и могат да се очакват последващи остатъчни ефекти във вид на още по-ниски инвестиции.

Освен това друг фактор, който действа негативно на привличането на ПЧИ е създаването на все по-благоприятни условия за бизнес и инвестиции в страните, конкуриращи България. Това се отнася за Литва, Латвия и Естония, Румъния, Словакия, Сърбия, които значително намаляват и опростяват данъчните си системи, облекчават административните режими и разходите за правене на бизнес, като по този начин трайно присъстват на картата на международните инвеститори. Макар временно да реализира добри резултати България все още не успява да си създаде достатъчно положителен имидж и по тази причина е необходимо тя да предложи още по-добра среда, а сегашната политическа ситуация представлява сериозно препятствие пред този процес.

Положително развитие се наблюдава по отношение на външната търговия, където се реализира растеж, както на вноса, така и на износа на стоки и услуги. Както е известно още от Адам Смит, търговията е “игра с положителна сума”. Тоест при една доброволна сделка и двете страни печелят, тъй като оценяват полезността от парите си или от стоката/услугата, която продават по-ниско от полезността на това, което получават. Следователно колкото по-голям е размерът на търговията, а следователно и външната търговия, толкова повече печелят производителите и потребителите. При вноса стоките и услугите се купуват от чужбина на по-ниска цена отколкото биха се купили от страната, а при износа се продават на по-висока цена отколкото биха се продали в страната.

През разглеждания период юли 2004 – юни 2005 г. износът на стоки (f.o.b) достига 8757.5 млн. евро, като реализира растеж с 24.5% спрямо предходния. Най-съществено нарастване се наблюдава при износа на енергийните ресурси – 60%, следвани от суровините и материалите – 32% и инвестиционните стоки – 30%, по-слабо е нарастването при потребителските стоки – 5%. Структурата на износа се изменя като намалява делът на потребителските стоки от 36% на 30% за сметка на нарастване на някои видове стоки с по-ниска добавена стойност (суровините и енергийните ресурси).

Вносът на стоки (f.o.b.) достига 12876.4 млн. евро на годишна база при 10399.3 млн. евро през предходния период, което е нарастване с 23.8%. Следователно растежът на износа вече превишава този на вноса, но това не е достатъчно, за да се свие дефицитът по търговското салдо, който вече е в размер на 3110.7 млн. евро или 15.4% от БВП при 2559.5 млн. евро или 13.9% през предходния период. Най-голямо нарастване се получава при енергийните ресурси 33.5%, следвани от инвестиционните стоки – 31.5%, потребителските стоки – 21.9% и суровините и материалите – 16.3%. Прави впечатление, че вносът на потребителски стоки, който беше считан за неблагоприятен за икономиката от някои експерти, не нараства толкова бързо и следователно не е повод за притеснение. Нарастването на вноса на енергийни суровини се обуславя от по-високите цени на горивата, които се очаква да се запазят на подобни равнища или да се повишат в краткосрочен план. Структурата на стоковия внос като цяло се запазва непроменена, като може да се отбележи слабото нарастване на дела на инвестиционните стоки.

Нетното салдо по услугите леко се повишава с 22 млн. евро, като това се отнася за нетния доход от чужбина 29.1 млн. евро. При нетните текущи трансфери се продължава тенденцията те да нарастват като разликата с предходния период е в размер на 240 млн. евро. Това се дължи до голяма степен на частните трансфери от българските емигранти в чужбина и в по-малка степен на средствата, постъпващи по европейските фондове, които се отчитат именно в тази подстатия.

Като цяло салдото по текущата сметка е отрицателно в размер на 1857.2 млн. евро, което е 9.2% от БВП при 8.7% през миналия период. При текущото развитие на икономиката на страната може да се очаква, че този дефицит ще се запази или леко ще се разшири до края на 2005 г.

Положително развитие се наблюдава и при статията Резерви и друго финансиране, която отразява огледално общия баланс на транзакциите между резиденти и нерезиденти за страната. През четирите тримесечия между юли 2004 и юни 2005 г. валутните резерви в страната се увеличават с 1240.3 млн. евро, като резервите на Българската народна банка нарастват с 1213.9 млн. лв. Следователно доверието във валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото се запазва, както и способността на БНБ да посреща своите задължения в тази насока.

Като обобщение може да се каже, че платежният баланс е израз на стабилното развитие на страната. Все пак трябва да се отчете тенденцията за понижаване на дела на преките чуждестранни инвестиции до 6.4% от БВП и неясните перспективи за тяхното последващо подобрение, тъй като те са много важен източник за увеличаване на заетостта, доходите и конкурентоспособността на икономиката По тази причина пред следващото правителство стои като първостепенен въпросът за създаването на най-благоприятната среда за бизнес в България и ускоряване на икономическия растеж.

Георги Ангелов

Какви ефекти можем да очакваме от изпълнението на подобни предложения?

1. Пълното компенсиране чрез заеми и данъчни облекчения от държавата ще доведе до пълна липса на стимули за застраховане и при следващо подобно бедствие ще има още повече хора и фирми, които ще се нуждаят от държавна подкрепа. Това означава, че се създават стимули дори в благоразумните хора да не предприемат благоразумни действия като застраховане.

2. Даването на пари от държавата, особено когато се дават много пари наведнъж без да има установена практика по въпроса създава възможности за източване и пренасочване на средства в различни посоки. Така вероятно голямата част от средствата въобще няма да достигнат до пострадалите. Тук можем да допълним и евентуални административни проблеми при определяне на това кой да получи обезщетение. Възможностите за измами и злоупотреби, дори в по-голяма сила, се отнасят и за предложението за данъчни облекчения.

3. Различно третиране на различни субекти – данъчни облекчения под формата на по-ниски ставки, например, означават, че някои фирми ще бъдат свръхкомпенсирани, тъй като ще спестят много повече данъци, отколкото са загубили от бедствието. От друга страна, други фирми с по-ниски печалби няма да бъдат компенсирани за загубите си. Не бива да забравяме, че и в момента ако една фирма загуби машините си в резултат на бедствие това се записва като разход и с него се намалява облагаемата печалба.

4. Подпомагането на предприемачи от държавата създава култура на зависимост, която за предприемачите е особено вредна. Те успяват да създават нови и различни стоки и услуги именно защото поемат сами риска, но и получават печалбите от реализацията на своята дейност. Създаването на култура на зависимост от държавата и покриване на рисковете от страна на държавата би довело до неоптимално поведение в тези хора.

5. Бюджетът ще понесе значителни разходи. В момента все още има бюджетен излишък. Но при следващо бедствие най-вероятно няма да има бюджетен излишък. Тогава откъде ще намери пари държавата, за да помогне? Ще трябва да има бюджетен дефицит, което ще влоши икономическия потенциал на страната допълнително, след като той веднъж е пострадал от бедствието.

Препоръки:

• 
  По-добре да се дават заеми, отколкото данъчни преференции.
  
• 
  По-добре заемите да са с пазарна лихва, отколкото да са безлихвени.
  
• 
  По-добре е да се подпомагат хора в нужда, които са бедни, отколкото да се помага на всички.
  
• 
  Не трябва да се дават помощи на търговски дружества, включително на БДЖ.
  
• 
  Ако ще се намаляват данъци, то трябва да е за всички – това най-бързо ще помогне на икономиката, ще увеличи доходите и съответно ще позволи на хората да покрият евентуални щети от бедствия.
  

Георги Ангелов

Миграцията, обаче, е по-скоро естествен процес, отколкото проблем или необичайно събитие. Хората винаги са мигрирали – от земеделски към промишлени райони, от села към градове, от места с висока към места с ниска безработица. Когато тази миграция е международна има повече бариери за преминаване – в някои страни съществуват бариери за напускане на страната, в повечето страни бариерите са за установяване на чужденци.

Бариерите за напускане на страната са запазена марка на несвободните страни и се приемат за противоречащи на принципите на либералните демокрации; това е въпрос, който е изяснен. При бариерите за навлизане и установяване в дадена страна има относителен консенсус, че те трябва да съществуват. Какви трябва да са тези бариери, обаче, е силно дискусионен въпрос, който е решен по различен начин и с различен успех в отделните страни.

Различията по въпроса за миграцията между отделните страни в Европейския съюз и страните-кандидатки са причината Европейската комисия да организира обсъждане и обмяна на опит по въпроса. В обсъждането основна роля беше отделена на опита на Ирландия, тъй като през последните години нейната пазарно-ориентирана миграционна политика се утвърди като една от водещите практики в Европа.

Ирландската политика по отношение на икономическата миграция се базира на икономическите нужди на страната, адресирайки дефицити на трудови ресурси и умения. Основната характерна черта на политиката е това, че е базирана на пазарните сигнали, а не зависи от оценката и дискрецията на администрацията. Това прави системата изключително гъвкава и ефективна.

По отношение на страните-членки на ЕС Ирландия не прилага никакви ограничения, т.е. всеки гражданин на 25-те страни от ЕС и страните от европейското икономическо пространство може да се засели в Ирландия и да започне работа там. Основното средство на ирландската миграционна политика по отношение на страните, които са извън европейското икономическо пространство, са разрешителните за работа.

Системата за отпускане на разрешителни за работа е базирана на наличието на свободни работни места, които работодателите не могат да запълнят от европейското икономическо пространство. За да докажат нуждата от наемане на чужденец, работодателите трябва да обявят свободната позиция пред Националната агенция по заетостта и след като измине един месец, в който не се появят местни кандидати, могат да предложат работното място на чужденец.

Разрешителните за работа се издават на работодателя за точно определен работник или служител и за точно определено работно място. Въпреки това, в повечето случаи е възможно един служител да смени работното си място като новият му работодател получи ново разрешително за работа. Накратко, основното в ирландската практика е, че пазарът и наличието на свободни работни места определят дали ще се издадат разрешения за работа на емигранти от страните, които са извън европейската икономическа зона; в рамите на зоната не се изискват разрешения за работа.

В резултат на бързия икономически растеж, в Ирландия през последните години се откриват все повече относително високоплатени работни места, които не могат да се заемат от местните граждани, тъй като в страната вече няма безработица /виж таблицата/. Като следствие от това за последните 5 години над 150 хиляди души са се присъединили към пазара на труда в страната. Те допринасят за увеличение на икономическия растеж и нарастване на благосъстоянието на Ирландия, която вече е втората най-богата страна в Европейския съюз /само Люксембург е пред нея/. Според изследванията притокът на емигранти води до увеличение на ръста на БВП с 3-4 процента годишно.