Седмичник ипи



Дата23.07.2016
Размер345.47 Kb.

Институт за пазарна икономика Август 2005, брой 236




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще прочетете:

Булстат – едно добро начало

Платежният баланс през първите шест месеца на 2005 г.

Коментар на президентските идеи за обезщетяване

Икономическата миграция – европейски практики

Обществените училища: да ги направим частни, от Милтън Фридман




Булстат – едно добро начало

Георги Ангелов


На 10 август влезе в сила законът за БУЛСТАТ. С него търговските регистри преминават от Националния статистически институт към Агенцията по вписванията. Тези ведомствени промени, обаче, въобще не са съществената промяна в закона. По-важно е, че номерът БУЛСТАТ ще стане единен номер, който ще замени сега съществуващите данъчни, осигурителни и митнически номера на фирмите.

Въвеждането на единен номер ще намали значително загубата на време за предприемачите, които в момента са задължени да попълват една и съща информация на няколко различни места. Това е съпроводено много често и с дълги опашки пред съответната стая или гише, което също е непроизводителна загуба на време.

Законът за БУЛСТАТ е крачка в правилната посока и е практическо приложение на принципа за обслужване на едно гише. Вместо досегашното изискване предприемачите да обикалят по различни институции, в които да получават номер, те ще могат да отидат на едно място и с получения номер да са изрядни пред всички държавни служби.

Какво предстои?

За момента се прилагат досегашните такси, определени в Тарифа за таксите, събирани от Националния статистически институт по Закона за статистиката. Таксите в момента са различни за различните субекти на вписване и в същото време са доста високи. При това трябва да имаме предвид, че освен такса в БУЛСТАТ при регистрация на компания се заплаща и такса в съда, която е значително по-висока от таксата за БУЛСТАТ.

Първото нещо, което предстои в момента според новия закон, е приемане на нова тарифа за таксите. Би било добре таксите да са значително по-ниски и да покриват единствено административните разходи по оказване на услугата. Такова е общоприетото правило за такъв род такси, а от друга страна тези такси не са данък и не бива да служат за скрито данъчно облагане на предприемачите. Колкото по-малко пречки има пред откриването на нови фирми, толкова повече предприемачи ще започват дейност, поне такава е практиката в други страни.

На второ място, би трябвало да се въведе електронно попълване и подаване на заявление за вписване в регистъра на БУЛСТАТ. Електронното попълване може да се осъществи чрез електронен подпис. Съответно и таксата за такова попълване трябва да е значително по-ниска, вероятно не повече от 5 лева. Всичко разбира се е въпрос на пресмятания за разходите.

На трето място, би трябвало съдебната регистрация на фирмите също да премине към агенцията по вписванията, за да може наистина услугата по регистрация на нови компании да се извършва на една гише. Доколкото знаем проект за подобно прехвърляне съществува, добре е новото правителство да го реализира максимално бързо. Това трябва да се съпътства от значително намаление на таксите за регистрация, тъй като сегашните такси за съдебна регистрация са значително по-високи от световните стандарти за добра практика и също се явяват скрито данъчно облагане.

На последно място, цялата информация от регистъра БУЛСТАТ трябва да е достъпна в интернет безплатно. По този начин няма да има нужда през няколко месеца компаниите да вадят удостоверение за актуално съдебно състояние – просто защото актуалното съдебно състояние ще бъде достъпно в интернет на страницата на Агенцията по вписванията. Това също ще спести значителни повтаряеми суми на фирмите.




Таблица 1: Действаща тарифа за вписване в БУЛСТАТ

1. 

едноличен търговец 

25 лв.; 

2. 

събирателно дружество; командитно дружество; дружество с ограничена отговорност; еднолично дружество с ограничена отговорност 

60 лв.; 

3. 

акционерно дружество; еднолично акционерно дружество; командитно дружество с акции 

120 лв.; 

4. 

фондация; сдружение 

40 лв.; 

5. 

политическа партия 

60 лв.; 

6. 

клон на чуждестранно лице 

100 лв.; 

7. 

клон на eдноличен търговец 

20 лв.; 

8. 

клон на: събирателно дружество; командитно дружество; дружество с ограничена отговорност; еднолично дружество с ограничена отговорност 

40 лв.; 

9. 

клон на: акционерно дружество; еднолично акционерно дружество; командитно дружество с акции 

80 лв.; 

10. 

религиозна организация 

60 лв.; 

11. 

чуждестранни лица, извършващи стопанска дейност чрез място на стопанска дейност 

40 лв.; 

12. 

дружество по ЗЗД 

15 лв.; 

13. 

чуждестранно представителство (на международна организация, на чуждестранно радио/телевизия, на чуждестранна агенция по печата, на чуждестранна авиокомпания, дипломатическо представителство, консулско представителство)

60 лв.; 

14. 

търговско представителство

70 лв.; 

15. 

юридическо лице, създадено с нормативен или с административен акт 

30 лв.; 

16. 

поделение на юридическо лице, създадено с нормативен или административен акт 

15 лв.; 

17. 

субект по чл. 32, т. 5 и 6 от Закона за статистиката 

15 лв.; 

18. 

(Нова - ДВ, бр. 8 от 2001 г.) пенсионен фонд 

60 лв.; 

19

(Нова - ДВ, бр. 30 от 2002 г.) клон на юридическо лице с нестопанска цел 

15 лв.

Източник: Тарифа за таксите, събирани от Националния статистически институт по Закона за статистиката







Платежният баланс през първите шест месеца на 2005 г.

Димитър Чобанов


Българската народна банка оповести официално предварителни данни за платежния баланс през първото полугодие на 2005 г. окончателните ще станат известни вероятно през следващата година, но наличните данни засега са добра основа за анализ на развитието на транзакциите между българските и чуждестранните резиденти.

Разглеждаме състоянието на платежния баланс на база последните четири тримесечия от третото тримесечие на 2004 г. до второто тримесечие на 2005 г. включително – тоест на годишна база – и сравняваме с предходния такъв едногодишен период. Аналогично подхождаме към данните за брутния вътрешен продукт (БВП), но тъй като за второто тримесечие на 2005 г. те все още не са публикувани използваме прогнозата на Агенцията за икономически анализи и прогнози.

Като основа за анализа поставяме състоянието на финансовата сметка, тъй като тя представя голяма част от източниците на ресурс за покупка на стоки и услуги от българските граждани. При недостатъчното равнище на физически капитал в страната, се предполага по-високата му възвръщаемост отколкото в развитите страни. Тъй като валутният борд създава стабилност на средата и налага провеждането на относително консервативна фискална политика, се създава стабилност на средата и се понижава рискът в икономиката, което като цяло поражда траен излишък по финансовата сметка - нетният приток на капитали в страната е положителен, което обуславя възможността на местните резиденти да потребяват повече стоки и услуги от чужбина отколкото се изнасят. Това на практика води до траен дефицит по текущата сметка, така че развитието и през последните няколко години е логично следствие от вливането на капитали от чужбина.

Салдото по финансовата сметка през разглеждания период остава почти непроменено - 2712.6 млн. евро при 2689.2 млн. евро през предходния. това обаче, означава, че като процент от БВП то намалява поради растежа на икономиката - от 14.6% на 13.5%. Тоест притокът на капитали относително се понижава, което може да е сигнал за по-слаба привлекателност на страната. от своя страна най-устойчивият и най-дългосрочен източник на средства, каквито са преките чуждестранни инвестиции, значително се намаляват размера си. Нетните ПЧИ спадат от 1952.3 млн. евро на 1282.8 млн. евро. Един от факторите за това сериозно понижение (с около 1/3) е чисто статистически – това е отчитането на сделка в телекомуникационния сектор, която наложи промяна в подстатиите относно ПЧИ. Намаляването на ПЧИ обаче продължава вече второ последователно тримесечие от началото на 2005 г. и това се дължи на по-фундаментални фактори. Част от обяснението е в проведените в края на месец юни парламентарни избори, които допринасят за по-голямата несигурност сред чуждестранните инвеститори относно развитието на средата за бизнес в България. Неясната ситуация след изборите и невъзможността на народното събрание да излъчи стабилен кабинет увеличава политическия риск за страната и възпира осъществяването на някои инвестиционни сделки. Това ще окаже негативно отражение поне до края на годината и могат да се очакват последващи остатъчни ефекти във вид на още по-ниски инвестиции.

Освен това друг фактор, който действа негативно на привличането на ПЧИ е създаването на все по-благоприятни условия за бизнес и инвестиции в страните, конкуриращи България. Това се отнася за Литва, Латвия и Естония, Румъния, Словакия, Сърбия, които значително намаляват и опростяват данъчните си системи, облекчават административните режими и разходите за правене на бизнес, като по този начин трайно присъстват на картата на международните инвеститори. Макар временно да реализира добри резултати България все още не успява да си създаде достатъчно положителен имидж и по тази причина е необходимо тя да предложи още по-добра среда, а сегашната политическа ситуация представлява сериозно препятствие пред този процес.

Положително развитие се наблюдава по отношение на външната търговия, където се реализира растеж, както на вноса, така и на износа на стоки и услуги. Както е известно още от Адам Смит, търговията е “игра с положителна сума”. Тоест при една доброволна сделка и двете страни печелят, тъй като оценяват полезността от парите си или от стоката/услугата, която продават по-ниско от полезността на това, което получават. Следователно колкото по-голям е размерът на търговията, а следователно и външната търговия, толкова повече печелят производителите и потребителите. При вноса стоките и услугите се купуват от чужбина на по-ниска цена отколкото биха се купили от страната, а при износа се продават на по-висока цена отколкото биха се продали в страната.

През разглеждания период юли 2004 – юни 2005 г. износът на стоки (f.o.b) достига 8757.5 млн. евро, като реализира растеж с 24.5% спрямо предходния. Най-съществено нарастване се наблюдава при износа на енергийните ресурси – 60%, следвани от суровините и материалите – 32% и инвестиционните стоки – 30%, по-слабо е нарастването при потребителските стоки – 5%. Структурата на износа се изменя като намалява делът на потребителските стоки от 36% на 30% за сметка на нарастване на някои видове стоки с по-ниска добавена стойност (суровините и енергийните ресурси).

Вносът на стоки (f.o.b.) достига 12876.4 млн. евро на годишна база при 10399.3 млн. евро през предходния период, което е нарастване с 23.8%. Следователно растежът на износа вече превишава този на вноса, но това не е достатъчно, за да се свие дефицитът по търговското салдо, който вече е в размер на 3110.7 млн. евро или 15.4% от БВП при 2559.5 млн. евро или 13.9% през предходния период. Най-голямо нарастване се получава при енергийните ресурси 33.5%, следвани от инвестиционните стоки – 31.5%, потребителските стоки – 21.9% и суровините и материалите – 16.3%. Прави впечатление, че вносът на потребителски стоки, който беше считан за неблагоприятен за икономиката от някои експерти, не нараства толкова бързо и следователно не е повод за притеснение. Нарастването на вноса на енергийни суровини се обуславя от по-високите цени на горивата, които се очаква да се запазят на подобни равнища или да се повишат в краткосрочен план. Структурата на стоковия внос като цяло се запазва непроменена, като може да се отбележи слабото нарастване на дела на инвестиционните стоки.

Нетното салдо по услугите леко се повишава с 22 млн. евро, като това се отнася за нетния доход от чужбина 29.1 млн. евро. При нетните текущи трансфери се продължава тенденцията те да нарастват като разликата с предходния период е в размер на 240 млн. евро. Това се дължи до голяма степен на частните трансфери от българските емигранти в чужбина и в по-малка степен на средствата, постъпващи по европейските фондове, които се отчитат именно в тази подстатия.

Като цяло салдото по текущата сметка е отрицателно в размер на 1857.2 млн. евро, което е 9.2% от БВП при 8.7% през миналия период. При текущото развитие на икономиката на страната може да се очаква, че този дефицит ще се запази или леко ще се разшири до края на 2005 г.

Положително развитие се наблюдава и при статията Резерви и друго финансиране, която отразява огледално общия баланс на транзакциите между резиденти и нерезиденти за страната. През четирите тримесечия между юли 2004 и юни 2005 г. валутните резерви в страната се увеличават с 1240.3 млн. евро, като резервите на Българската народна банка нарастват с 1213.9 млн. лв. Следователно доверието във валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото се запазва, както и способността на БНБ да посреща своите задължения в тази насока.

Като обобщение може да се каже, че платежният баланс е израз на стабилното развитие на страната. Все пак трябва да се отчете тенденцията за понижаване на дела на преките чуждестранни инвестиции до 6.4% от БВП и неясните перспективи за тяхното последващо подобрение, тъй като те са много важен източник за увеличаване на заетостта, доходите и конкурентоспособността на икономиката По тази причина пред следващото правителство стои като първостепенен въпросът за създаването на най-благоприятната среда за бизнес в България и ускоряване на икономическия растеж.





Таблица 1: Показатели от платежния баланс

 

Юли 2003 – юни 2004

Юли 2004 – юни 2005

Текуща сметка

-1596.6

-1857.2

Търговски баланс

-2559.5

-3110.7

Износ (F.O.B)

7034.6

8757.5

Внос (F.O.B)

-9594.1

-11868

Финансова сметка

2689.2

2712.6

Преки чуждестранни инвестиции

1952.3

1282.8

Резерви и друго финансиране*

-1233.9

-1240.3

Валутни резерви на БНБ*

-1298.6

-1213.9

Забележка: Отрицателните стойности означават нарастване на резервите
Таблица 2: Структура на износа

 

Юли 2003 – юни 2004

Юли 2004 – юни 2005

Потребителски стоки

36.0%

30.4%

Суровини и материали

41.9%

44.5%

Инвестиционни стоки

13.7%

14.3%

Енергийни ресурси

8.4%

10.8%


Таблица 3: Структура на вноса

 

Юли 2003 – юни 2004

Юли 2004 – юни 2005

Потребителски стоки

16.1%

15.8%

Суровини и материали

40.5%

38.1%

Инвестиционни стоки

26.0%

27.6%

Енергийни ресурси

16.3%

17.6%








Коментар на президентските идеи за обезщетяване

Георги Ангелов


Наскоро президентът предложи възможен начин за обезщетяване на пострадалите от пороите и наводненията. Според него те трябва да получават нисколихвени кредити, а за пострадалите малки и средни фирми могат да се предвидят данъчни облекчения. Същите облекчения трябва да се прилагат и за фирмите, които участват във възстановителните работи.

Какви ефекти можем да очакваме от изпълнението на подобни предложения?

1. Пълното компенсиране чрез заеми и данъчни облекчения от държавата ще доведе до пълна липса на стимули за застраховане и при следващо подобно бедствие ще има още повече хора и фирми, които ще се нуждаят от държавна подкрепа. Това означава, че се създават стимули дори в благоразумните хора да не предприемат благоразумни действия като застраховане.

2. Даването на пари от държавата, особено когато се дават много пари наведнъж без да има установена практика по въпроса създава възможности за източване и пренасочване на средства в различни посоки. Така вероятно голямата част от средствата въобще няма да достигнат до пострадалите. Тук можем да допълним и евентуални административни проблеми при определяне на това кой да получи обезщетение. Възможностите за измами и злоупотреби, дори в по-голяма сила, се отнасят и за предложението за данъчни облекчения.

3. Различно третиране на различни субекти – данъчни облекчения под формата на по-ниски ставки, например, означават, че някои фирми ще бъдат свръхкомпенсирани, тъй като ще спестят много повече данъци, отколкото са загубили от бедствието. От друга страна, други фирми с по-ниски печалби няма да бъдат компенсирани за загубите си. Не бива да забравяме, че и в момента ако една фирма загуби машините си в резултат на бедствие това се записва като разход и с него се намалява облагаемата печалба.

4. Подпомагането на предприемачи от държавата създава култура на зависимост, която за предприемачите е особено вредна. Те успяват да създават нови и различни стоки и услуги именно защото поемат сами риска, но и получават печалбите от реализацията на своята дейност. Създаването на култура на зависимост от държавата и покриване на рисковете от страна на държавата би довело до неоптимално поведение в тези хора.

5. Бюджетът ще понесе значителни разходи. В момента все още има бюджетен излишък. Но при следващо бедствие най-вероятно няма да има бюджетен излишък. Тогава откъде ще намери пари държавата, за да помогне? Ще трябва да има бюджетен дефицит, което ще влоши икономическия потенциал на страната допълнително, след като той веднъж е пострадал от бедствието.

Препоръки:



  • По-добре да се дават заеми, отколкото данъчни преференции.

  • По-добре заемите да са с пазарна лихва, отколкото да са безлихвени.

  • По-добре е да се подпомагат хора в нужда, които са бедни, отколкото да се помага на всички.

  • Не трябва да се дават помощи на търговски дружества, включително на БДЖ.

  • Ако ще се намаляват данъци, то трябва да е за всички – това най-бързо ще помогне на икономиката, ще увеличи доходите и съответно ще позволи на хората да покрият евентуални щети от бедствия.





Икономическата миграция – европейски практики1

Георги Ангелов


Много често когато се споменава миграцията нагласата е негативна. В страните, от които напускат хора, се говори за това как “нацията се стопява”, “изтичат мозъци”. В страните, в които хората мигрират, се появяват твърдения че емиграцията отнема работните места на местните хора, че емигрантите увеличават престъпността и пр. В повечето случаи тези твърдения са необосновани и прикриват по-скоро вътрешни проблеми на съответната държава; винаги е по-лесно да обвиниш тези, които напускат или тези, които пристигат в страната за някакъв проблем вместо да положиш усилия да се справиш с причините за него.

Миграцията, обаче, е по-скоро естествен процес, отколкото проблем или необичайно събитие. Хората винаги са мигрирали – от земеделски към промишлени райони, от села към градове, от места с висока към места с ниска безработица. Когато тази миграция е международна има повече бариери за преминаване – в някои страни съществуват бариери за напускане на страната, в повечето страни бариерите са за установяване на чужденци.

Бариерите за напускане на страната са запазена марка на несвободните страни и се приемат за противоречащи на принципите на либералните демокрации; това е въпрос, който е изяснен. При бариерите за навлизане и установяване в дадена страна има относителен консенсус, че те трябва да съществуват. Какви трябва да са тези бариери, обаче, е силно дискусионен въпрос, който е решен по различен начин и с различен успех в отделните страни.

Различията по въпроса за миграцията между отделните страни в Европейския съюз и страните-кандидатки са причината Европейската комисия да организира обсъждане и обмяна на опит по въпроса. В обсъждането основна роля беше отделена на опита на Ирландия, тъй като през последните години нейната пазарно-ориентирана миграционна политика се утвърди като една от водещите практики в Европа.



В какво се състои ирландската политика по миграцията?

Ирландската политика по отношение на икономическата миграция се базира на икономическите нужди на страната, адресирайки дефицити на трудови ресурси и умения. Основната характерна черта на политиката е това, че е базирана на пазарните сигнали, а не зависи от оценката и дискрецията на администрацията. Това прави системата изключително гъвкава и ефективна.

По отношение на страните-членки на ЕС Ирландия не прилага никакви ограничения, т.е. всеки гражданин на 25-те страни от ЕС и страните от европейското икономическо пространство може да се засели в Ирландия и да започне работа там. Основното средство на ирландската миграционна политика по отношение на страните, които са извън европейското икономическо пространство, са разрешителните за работа.

Системата за отпускане на разрешителни за работа е базирана на наличието на свободни работни места, които работодателите не могат да запълнят от европейското икономическо пространство. За да докажат нуждата от наемане на чужденец, работодателите трябва да обявят свободната позиция пред Националната агенция по заетостта и след като измине един месец, в който не се появят местни кандидати, могат да предложат работното място на чужденец.

Разрешителните за работа се издават на работодателя за точно определен работник или служител и за точно определено работно място. Въпреки това, в повечето случаи е възможно един служител да смени работното си място като новият му работодател получи ново разрешително за работа. Накратко, основното в ирландската практика е, че пазарът и наличието на свободни работни места определят дали ще се издадат разрешения за работа на емигранти от страните, които са извън европейската икономическа зона; в рамите на зоната не се изискват разрешения за работа.

В резултат на бързия икономически растеж, в Ирландия през последните години се откриват все повече относително високоплатени работни места, които не могат да се заемат от местните граждани, тъй като в страната вече няма безработица /виж таблицата/. Като следствие от това за последните 5 години над 150 хиляди души са се присъединили към пазара на труда в страната. Те допринасят за увеличение на икономическия растеж и нарастване на благосъстоянието на Ирландия, която вече е втората най-богата страна в Европейския съюз /само Люксембург е пред нея/. Според изследванията притокът на емигранти води до увеличение на ръста на БВП с 3-4 процента годишно.


Ирландия: Пазар на труда и миграция, 1994 - 2004





Работна сила

Заетост

Безработица

Имиграция

Емиграция

Нетна миграция




хиляди

хиляди

%

хиляди

хиляди

хиляди

1994

1431.6

1220.6

14.7

30.1

34.8

-4.7

1995

1459.2

1281.7

12.2

31.2

33.1

-1.9

1996

1507.5

1328.5

11.9

39.2

31.2

8

1997

1539

1379.9

10.3

44.5

25.3

19.2

1998

1620.4

1494

7.8

46

28.6

17.4

1999

1685.9

1589.1

5.7

48.9

31.5

17.4

2000

1745.9

1671.4

4.4

52.6

26.6

26

2001

1787

1721.9

3.6

59

26.2

32.8

2002

1840.9

1763.9

4.2

66.9

25.6

41.3

2003

1875.5

1793.4

4.4

50.5

20.7

29.8

2004

1920.3

1836.2

4.4

50.1

18.5

31.6

Source: CSO (2004), Ruhs (2005)

Практиката на други страни


България е възприела като цяло модела на Ирландия по отношение на разрешенията за работа. И тук те се издават по желание на работодателя ако няма български граждани, които могат да заемат съответното работно място. Проблемът на България е, в общи линии, че в страната има голяма безработица, работните места нарастват бавно и заплатите са доста ниски, което не стимулира чужди граждани да работят в страната. Следователно, първо е необходимо България да стане богата страна и чак след това ще започне да привлича чужди граждани, които да мигрират тук по икономически причини.

Докато страната ни е бедна, процесът на миграция ще бъде насочен по-скоро навън, към емиграция на български граждани в по-напреднали страни. Това не е непременно негативно развитие, тъй като чрез емиграцията тези хора получават много умения, които после евентуално могат да приложат в България /при наличие на подходящи условия/ и да подпомогнат нейното развитие. Емигрантите също така изпращат на своите роднини значителни средства, което е един от големите потоци на фондове към страната.

Повечето от страните в Европейския съюз прилагат по-регулирана, административна система за приемане на икономически емигранти.

Австрия приема емигранти на базата на квота, определена ежегодно като процент от трудовия потенциал на страната и на отделните региони. Нуждата от работници се оценява от Австрийския институт за икономически изследвания. Отделно т.нар. “важни работници” могат да получат разрешение за работа в страната на базата на отделна квота – това е системата, с която се привличат високообразовани служители. За да получи постоянно разрешение за работа, икономическият емигрант в Австрия трябва да има пет години законно пребиваване в страната, да е кандидатствал и получил първо за работен лиценз, след това два пъти да е кандидатствал и получил индивидуално разрешение за работа. Като цяло, австрийската система е доста сложна, позволява значителна административна дискреция и има множество изискания и по тази причина страната не успява да привлече достатъчно имигранти, включително и високообразовани такива.

Подобна на австрийската система се прилага и в Португалия. Решението дали да се допуснат емигранти в страната и колко да са те се взема от администрацията на база на нейната оценка за нуждите и потребностите на пазара на труда. Съответно се определя годишна квота за имигранти. В действителност, обаче, като се включат и работещите в сивия сектор, в страната влизат около два пъти повече емигранти отколкото получават разрешение за работа, главно от бившите колонии и от Източна Европа. Системата на ограничение на емиграцията не работи така както е замислена поради невъзможността за нейното прилагане на практика.

Миграционната политика в Кипър е най-интересна. Тя е основана изцяло на логиката, че работниците получават временно разрешение за работа. След като това разрешение изтече, работникът трябва да си тръгне. За разлика от досега посочените страни, в Кипър няма система, която да предвижда придобиване на постоянно разрешение за работа и фактическо заселване в страната. В резултат, повечето от работниците, които мигрират в страната, са нискообразовани и нискоквалифицирани, работещи на сезонна и не много високо платена работа.

Без да посочваме повече примери, изглежда, че пазарният подход за привличане на икономическа миграция към Ирландия показва най-добри резултати. Страните, прилагащи по-усложнени, ограничени, административни и дискреционни политики в тази област, не могат да привлекат достатъчно висококвалифицирани емигранти, въпреки че обявяват това за своя основна цел. В същото време, Ирландия привлича значителен брой чужденци с висока квалификация, които допринасят за бързото й икономическо развитие.










Правим достояние на българските читатели тази статия по повод рождения ден на Милтън Фридман и заради нейната актуалност в контекста на състоянието на българското образование. Приятно четене!

Обществените училища: да ги направим частни


Милтън Фридман2

Въведение


Нашата система на начално и средно образование трябва да бъде радикално реконструирана. Нуждата от това възниква на първа инстанция от дефектите на настоящата система. Но до голяма степен тя се налага и от някои последици от технологичната и политическата революция през последните няколко десетилетия. Тази революция обещава значително нарастване на световното производство, но също така поставя развитите страни под заплаха от сериозен социален конфликт, възникващ от разширяващото се различие между доходите на висококвалифицираните (знаещия елит) и неквалифицираните хора.

Една радикална реконструкция на образователната система има потенциал да предотврати социалния конфликт, като едновременно с това подкрепи растежа на жизнения стандарт, станал възможен заради новите технологии и разширяващия се световен пазар. Според мен такава радикална реконструкция може да бъде постигната единствено чрез приватизация на значителна част от образователната система – тоест чрез даване на възможността на частния, ориентиран към печалба отрасъл, да се развие, което ще осигури голямо разнообразие от възможности за обучение и ще предложи ефективна конкуренция на обществените училища. Такава реконструкция не може да се случи за една нощ. Тя неминуемо трябва да бъде постепенна.

Най-удобният начин да се осъществи постепенен, но и реален трансфер от държавно към частно предприятие е във всеки щат да се гласува ваучерна система, която дава възможност на родителите свободно да избират училището, което ще посещават децата им. За пръв път предложих подобна ваучерна система преди 40 години.

Правени са много опити в годините след това да се въведат образователни ваучери. С малки изключения никой не успя да въведе ваучерна система основно благодарение на политическата власт на училищната върхушка, затвърдена напоследък и от Националната асоциация за образование и от Федерацията на американските учители, които заедно образуват най-мощната лобистка организация в Съединените щати.



  1. Влошаване на образованието

Качеството на образованието днес е далеч по-ниско от това през 1955 г. Няма друго отношение, в което жителите на нискодоходните райони да са толкова ощетени, колкото образованието, получавано от децата им. Причината отчасти е във влошаването на централните ни градове, отчасти поради нарасналата централизация на обществените училища, което е видно от намаляването на броя на училищните райони от 55 хил. през 1955 г. на 15 хил. през 1992 г. Заедно с централизацията – едновременно като причина и следствие – нараства силата на учителските синдикати. Но каквато и да е причината за това, фактът, че началните и средните училища се влошават, е неоспорим.

С течение на времето системата става все по-дефектна, както и по-централизирана. Властта се изземва от местната общност в училищния район към щатското и след това към федералното правителство. Около 90 процента от децата ни сега ходят в т. нар. обществени училища, които в действителност изобщо не са обществени, а са частни владения основно на администраторите си и на представителите на профсъюзите.

Всички знаем тъжните резултати: няколко относително добри държавни училища в богатите предградия и общности; много лоши държавни училища в градовете във вътрешността с най-висок процент на отпаднали ученици, нарастващо насилие, по-слабо представяне и деморализирани ученици и учители.

Тези промени в образователната ни система очевидно засилват нуждата от реална реформа. Но те също така подсилват пречките пред обхватна реформа, която би била осъществена чрез ефективна ваучерна система. Учителските профсъюзи злобно се противопоставят на всяка реформа, която би намалила властта им, и се сдобиват с огромна политическа и финансова мощ, която се подготвят да посветят на осуетяването на всеки опит да се въведе ваучерната система. Последният пример е провалянето на Предложение 174 в Калифорния през 1993 г.



  1. Новата индустриална революция

Радикалната реконструкция на образователната ни система става все по-належаща заради двете революции, които се случиха през последните няколко десетилетия: технологичната революция – особено развитието на по-ефективни и ефикасни методи за комуникация, транспорт и пренос на данни; и политическата революция, която разшири влиянието на технологичната.

Падането на Берлинската стена беше най-драматичното събитие от политическата революция. Но то не беше непременно най-важното събитие. Например комунизмът не е мъртъв в Китай и не е рухнал. И въпреки това през 1976 г. премиерът Денг започна революция в Китай, която доведе до отварянето му за останалия свят. По същия начин се случи политическата революция в Латинска Америка, която в продължение на последните няколко десетилетия доведе до значително нарастване на частта от хората, живеещи в страни, които с право биха могли да бъдат наречени демокрации вместо военни диктатури и които се борят да навлязат на откритите международни пазари.

Технологичната революция направи възможно компания, базирана където и да е по света, да използва ресурси от всяко друго място по света за да произвежда продукти навсякъде по света, които да бъдат продавани навсякъде по света. Не е възможно да се каже: “Това е американска кола” или “Това е японска кола” и същото се отнася за много други продукти.

Възможността трудът и капиталът някъде да си съдействат с труда и капитала някъде другаде имаше драматични ефекти дори преди да се случи политическата революция. Тя означаваше, че има голямо предлагане на относително нископлатен труд, който да си съдейства с капитала от развитите страни, капитал във вид на физически капитал, но може би още по-важно – капитал под формата на човешки капитал като умения, знания, техники и обучение.

Преди да дойде политическата революция тази международна връзка между труд, капитал и ноу-хау вече беше допринесла за бързата експанзия на международната търговия, за растежа на многонационалните компании и за невъобразимата дотогава степен на благосъстояние в такива преди това неразвити страни в Източна Азия като “Четирите тигъра”. Чили беше първата страна, която спечели от това развитие в Латинска Америка, а примерът и скоро се разпространи и в Мексико, Аржентина и други страни от региона. Последната страна в Азия, която предприе програма за пазарни реформи, е Индия.

Политическата революция до голяма степен подкрепи технологичната революция по два начина. Първо, тя разшири до голяма степен съвкупността от нископлатени, но не задължително неквалифицирани работници, които могат да бъдат използвани в сътрудничество с труда и капитала от развитите страни. Падането на “Желязната завеса” добави може би половин милиард и от Китай още един милиард човека, освободени поне отчасти да участват в капиталистически дейности с хората другаде.

Второ, политическата революция дискредитира идеята за централното планиране. Тя доведе навсякъде до по-голямо доверие в пазарните механизми, противоположни на централизирания контрол от правителството. Това, на свой ред, насърчи международната търговия и международното сътрудничество.

Тези две революции предлагат възможността за голяма индустриална революция сравнима с тази, която се случи преди 200 години – също разпространила се заради технологичните развития и свободната търговия. През тези 200 години световното производство нарасна повече отколкото през предходните 2000. Този рекорд може да бъде подобрен през следващите две столетия ако народите по света се възползват максимално от новите си възможности.



  1. Разликата в заплатите

Ефектът от двете революции беше по-високи заплати и доходи за почти всички класи в неразвитите страни. Ефектът беше малко по-различен в развитите страни. Силно повишеното съотношение между нискоразходния труд и капитала повиши заплатите на висококвалифицираните работници и възвращаемостта от физическия капитал, но оказа натиск надолу върху заплатите на нискоквалифицираните работници. Резултатът беше рязко разширяване на разликата между заплатите на висококвалифицираните и на нискоквалифицираните работници в Съединените щати и в останалите развити страни.

Ако разширяването на разликата в заплатите бъде оставено да продължи необуздано, то заплашва да създаде социален проблем със значителни измерения в страната. Ние няма да искаме да видим как една група от населението ни живее при условия като в Третия свят, докато друга група става все по-богата. Такава стратификация е рецепта за социална катастрофа. Натискът да се избегне това чрез протекционистки и други подобни мерки ще бъде неустоим.



  1. Образование

Нашата образователна система допринасяше за тенденцията към стратификация досега. Но тя е единствената видима сила, способна да компенсира тази тенденция. Вродената интелигентност несъмнено играе главна роля при определянето на възможностите открити пред хората. Все пак това не е непременно единственото човешко качество, което е важно, както показват множество примери. За съжаление нашата настояща образователна система прави малко за да даде възможност на хората с нисък или висок коефициент на интелигентност да проявят повече от останалите си качества. Все пак това е начинът да се избегнат тенденциите към стратификация. Силно подобрената образователна система може да свърши много повече от всичко друго за да ограничи вредите за социалната стабилност, причинени от постоянното и голямо относително обедняване.

Има огромни възможности за подобрение на образователната ни система. Едва ли някоя друга дейност в Съединените щати е по-изостанала технически. Ние по същество обучаваме децата си по начина, по който сме го правили преди 200 години: един учител пред куп деца в затворена стая. Наличието на компютри промени ситуацията, но не фундаментално. Компютрите бяха добавени към обществените училища, но обикновено не се използват с въображение и със стремеж към иновации.

Вярвам, че единственият начин да се извърши значително подобрение в образователната ни система е чрез приватизация до точката, в която съществен дял от всички образователни услуги се доставя на индивидите от частни предприятия. Нищо друго няма да разруши или дори много да отслаби властта на сегашната образователна върхушка – едно необходимо предварително условие за радикално подобрение на образователната ни система. И нищо друго няма да осигури на обществените училища конкуренцията, която ще ги принуди да се подобряват за да запазят клиентелата си.

Никой не би могъл да предскаже предварително посоката, по която ще поеме една истински свободна пазарна образователна система. Знаем от опита на всеки друг отрасъл колко богато въображение могат да проявят конкурентните свободни предприятия, какви нови продукти и услуги могат да бъдат въведени, как са направлявани те да задоволяват клиентите си – това е, от което се нуждаем в образованието. Знаем за революцията в телефонната индустрия чрез отварянето и за конкуренцията; как факсът започна да подкопава монопола на пощите при доставянето на първокласна поща; как UPS, Federal Express и много други частни предприятия преобразиха доставката на колети и съобщения и как точно на частно равнище конкуренцията от Япония преобрази местното автомобилно производство.

Частните училища, посещавани от 10 процента от децата в момента, се състоят от малко на брой елитни училища, обслужващи при високи разходи малка част от населението, и много църковни благотворителни училища, способни да се конкурират с държавните училища чрез налагането на ниски такси, възможни чрез самоотвержени услуги от много учители и субсидии от спонсори. Тези частни училища наистина предлагат по-добро образование за малка част от децата, но те не са в позиция да извършват иновативни промени. За това се нуждаем от много по-широка и по-здрава система от частни предприятия.

Проблемът е как да се достигне от тук до там. Ваучерите не са цел сами по себе си; те са средство за да се направи преход от държавна към пазарна система. Влошаването на нашата училищна система и възникващата от новата индустриална революция стратификация направиха приватизацията на образованието много по-належаща и важна отколкото беше преди 40 години.

Ваучерите могат да насърчат бърза приватизация само ако създадат голямо търсене на частни училища, което да породи реални стимули за предприемачите да навлязат в отрасъла. Това изисква първо ваучерът да бъде универсален, на разположение на всички имащи правото да изпратят децата си в държавните училища и второ ваучерът, въпреки че ще е по-малък от това, което правителството харчи на един ученик за неговото образование, ще бъде достатъчно голям за да покрие разходите на частно печелившо училище, предлагащо висококачествено образование. Ако това се постигне ще има в допълнение значителен брой семейства, които ще са склонни и способни да допълнят ваучера за да получат дори по-високо качество на образованието. Както и при останалите случаи иновациите в “луксозния” продукт ще се разпространят и в основния.

За да се реализира тази картина е необходимо да не се поставят условия пред приемането на ваучерите, които да попречат на свободата на частните предприятия да експериментират, да изследват и да правят иновации. Ако тази картина се реализира всеки освен малка група на засегнати интереси ще спечели: родителите, учениците, самоотвержените учители, данъкоплатците, за които разходът за образователната система ще се понижи, и особено за жителите на централните градове, които ще имат реална алтернатива на мизерните училища, които толкова много от техните деца са принудени да посещават.

Бизнес общността има голям интерес от разширяването на групата от добре обучени потенциални служители и в поддържането на свободно общество с отворена търговия и разширяващи се пазари по света. И двете цели биха били изпълнени с правилния вид ваучерна система.

Последно, както и във всяка друга област, в която се провежда мащабна приватизация, тази в обучението би произвела един нов, много активен и печеливш частен отрасъл, който би създал реална възможност за голям брой талантливи хора, които в момента са възпрепятствани да навлязат в професията на преподавател от отвратителното състояние на толкова много от нашите училища.

Това не е федерален проблем. Образованието е и трябва да остане преди всичко местна отговорност. Подкрепата за свободния избор на училище нараства бързо и не може да бъде удържана безкрайно от групите със специални интереси от профсъюзите и образователната бюрокрация. Чувствам, че се намираме пред прага на пробив в един или друг щат и това после ще се понесе като опустошителен огън през останалата част от страната, когато демонстрира своята ефективност.

За да се получи мнозинство сред хората в подкрепа на общ и реален ваучер трябва да оформим предложението, така че да е (1) просто и директно, за да бъде разбираемо за избирателя и (2) да гарантира, че няма да се повиши данъчната тежест по никакъв начин, а вместо това ще намали нетните правителствени разходи за образование. Нашата група в Калифорния изработи експериментално предложение, което отговаря на тези условия. Перспективите за получаване на достатъчна подкрепа за да има реален шанс за приемане на такова предложение през 1996 г. са благоприятни.








Уважаеми читатели на материалите на ИПИ,


Ако желаете да сте част от разпространението на стопанската свобода в България и в света и да подпомогнете търсенето на пазарни решения за предизвикателствата пред българските граждани и бизнес, може да подкрепите Института за пазарна икономика, като финансирате с дарение:

  1. Статия в седмичния бюлетин Преглед на стопанската политика - 100 лева;

  2. Подготвяната за печат книга под редакцията на Красен Станчев “Ниски данъци в България? Еволюция на възгледите за пропорционален данък между 2002 и 2005)”- 250 лева;

  3. Общото издаване на бюлетините Преглед на стопанската политика, Плосък данък и Economic Policy Review (месечник) - 500 лева;

  4. Образователната страница на института Икономически знания по Интернет (www.easibulgaria.org) или другите страници на института, занимаващи се с анализ на ползи и разходи от политиката и законодателството (www.ria-studies.net) и конкурентност (www.competitiveness.bg) - 500 лева;

  5. Общата мисия на институтанад 500 лева.

Ако сте данъкоплатец в България, 83% от дарението се признават за разход.


За да направите дарение, пишете на г-жа Красимира Стоименова (krassi@ime.bg).
Ако изберете първите две възможности Вие ставате Приятел на Института за пазарна икономика, а ако изборът Ви подкрепа на бюлетините, страниците в Интернет и работата ИПИ Вие ставате Спомоществовател на ИПИ. И в двата случая името ви ще се появи в Интернет списъка на приятелите и спомоществователите (ако не пожелаете друго).
Всички средства ще бъдат отчетени и одитирани.
С уважение,

Красен Станчев





Институт за пазарна икономика (www.ime.bg):

Георги Ангелов, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.

За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg





1 Статията е публикувана във вестник “Капитал”, брой 29, юли 2005 г.

2 Милтън Фридман е старши изследовател в Hoover Institution и е носител на Нобелова награда за икономика през 1976 г.

Преглед на стопанската политика Стр.



Каталог: pdf docs -> weekly
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме
weekly -> Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница