Съставителство за секса и природната любов въз основа на Последен завет

17. Съставителство за секса и природната любов въз основа на Последен завет

2. Но всяка истина може да бъде подложена на изкривяване.

3. Въпреки, че Истината винаги си остава една и съща, хората са способни да я приемат, като предварително я покрият с покривалото на лъжата.

4. Разумът, който ви е даден, е длъжен да определи съществуващите вече граници на разумното.

5. Но не и за да установява свои, удобни само за него предели.

6. Тялото може да използва само онези способи на удоволетворение, които не са в ущърб както на самото тяло, така и на чуждото.

7. Способи, които не водят до ущърб, както на неговата душа, така и на чуждата.

8. Способи, които не са в разрез с предназначеното от Природата.

9. Развитието на душата върви по друг път, различен от този на удоволетворяване похотите на плътта.

10. Увлечението по удовлетволяването на физическите потребности води до намаляване на душевната благодат.

11. Усилването на развитието на душата води до отслабване на плътските въжделения.

12. Разумният предел на облажаване от земните блага се намира там, където човек във всеки един миг е готов да се откаже от удовлетворението на възникналите похоти в името на духовното формиране.

13. Неразумният стремеж към плътски наслади принуждава човек да загуби връзката си с Божията Благодат.

14. А това въвлича тялото му в бездната на низшите страдания.

21. И така, кой трябва да влезе в жизнения ритъм на другия?

22. Земната Природа в жизнения ритъм на хората или хората в жизнения ритъм на Природата?

23. Земята се подчинява на ритъма на Вселената.

24. Децата на Земята са длъжни да се подчиняват на ритъма на земята.

25. ДА ПОДЧИНЯВАШ НА СЕБЕ СИ ПРИРОДАТА Е ГОЛЯМО БЕЗУМСТВО.

26. Да опознаеш Природата и да влезнеш в Нейния ритъм, за да не търпиш бедствия - това е истината.

27. Човечеството, неспособно да влезе в ритъма на Земята, е обречено на страдания.

28. На какво ниско равнище е разумът на човечеството, след като то не може не само да влезе в ритъма на Природата, но и да установи мир между съставните части на своя организъм.

/Из Глава 5 на Книга на Обръщенията от Виссарион/

.....

12. На тази основа се развива алчността.

13. Тя е един от най-опасните врагове на човешката душа и разум в Материалния свят.

14. Човек може да сътвори необичайно много неща. Той притежава почти неограничени възможности.

15. Но неговото съзнание в етапа на оформяне, е много възприемчиво към заобикалящото го битие.

16. Затова в своето развитие, човек лесно може да поеме по неверен път.

17. И тогава той забравя да си отговори на въпроса: за какво е създаден?

18. Трябва да знаете, че ТВОРЕЦЪТ НЕ ПРАВИ НЕРАЗУМНИ НЕЩА. ТОЙ НЕ УМЕЕ ДА СЕ ШЕГУВА И ВСИЧКО, КОЕТО СЪЗДАВА, СЕ НУЖДАЕ ОТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО РАЗВИТИЕ.

А не от унищожение. - в никакъв случай.

19. Това означава, че вие сте длъжни да развивате всичките свои качества.

/Из Глава 20 на Книга на Обръщенията от Виссарион/

.......

15. Истинското развитие на човека е възможно само при постигане на хармония между Духовното и Природното Начало.

16. Една от съставките на Природното начало е Природната Любов, която възниква между мъжа и жената, и постигането на Нейните висоти.

17. Природната Любов се гради върху три основи: определено разкриване на душата, индивидуално естетическо възприятие и хармония в удовлетворяването на плътта.

18. Отсъствието на някоя от трите основи не позволява на Природната Любов да разцъфти истински.

19. Истинският Път към съвършенство на човешката душа преминава през три Върха: Вяра, Надежда и Любов.

20. Те съответно представляват Духовната любов, родствената Любов и Природната Любов.

21. Човешката душа не може да постигне съвършенство, ако още не е овладяла някой от трите върха.

22. Всеки от трите Върха трябва да бъде цялостно овладян. Не бива да се ограничавате само с допир до тях.

.................

45. Дълги векове хората са съставяли съпружески двойки на две основания: по повеля на душата и по повеля на разума.

46. Божиите чада трябва да се развиват по двойки, защото едно от стъпалата, водещи към Съвършенство, се съдържа във формулата: мъжкото и женското начало да станат единни.

47. Хармонията между мъжкото и женското начало позволява изцяло да се разтворят пъпките и на едната, и на другата душа.

48. Хармонията се проявява благодарение на едновременното разтваряне на двата цвята и вливането в тях на определена благодат от Бога и Природата.

49. Благодарение на тази хармония е възможно раждането на нова енергийна Звезда, която ще пази вашите души в лошо време.

50. Ако емоционалният изблик идва саво от едната страна, излъчваща жизнена сила, а човек смята, че е познал хармонията, той се заблуждава.

51. Хармонията възниква само при истинско съединение, при което с пълна сила се проявяват всички съединили се начала, които не си пречат, а се усилват помежду си.

52. Един човек може да постигне онази хармония, която възниква при съединяване на неговите лични начала.

53. Ако се съединява с друг човек, той става едно от двете съединяващи се начала.

54. Хармонията между тях ще бъде истинска, когато напълно разцъфтят и двете начала.

55. Вие трябва не само да постигнете хармония между мъжкото и женското начало, но и да я поддържате през целия живот.

56. Но под хармония не се разбира онова временно възхищение, което възниква в многочислените и разнообразни връзки с противоположния пол.

“Чувствителността на всички сега все повече се увеличава. И ако отвътре не придобиете стожера на Вярата, то разбира се е трудно да се издържи случващото се, психиката може да не издържи. Всичкото това, което се случва в света, в обществото, е пресметнато да срине психическото състояние на човека. А това е пряко свързано с неговата имунна система, със защитните свойства. И този срив изважда човека от Хармонията, силно го отдалечава от Хармонията, човек става много уязвим, лесно започва да се разболява, в него се развиват много нови болести. И ако този, който предварително има хубави качества и у когото се увеличава чувствителността, не развива своя стожер на Вярата, духовната си основа, той няма да издържи психически. Сега в света основно могат да издържат тези, които са по-малко чувствителни към окръжаващата реалност. Тя засега им се струва по-малко разрушителна. Цялата тази ситуация е предварително пресметната, за да се избият много чувствителните хора. А по правило много чувствителните хора – това са тези, на които се крепи и културата, и много други творчески прояви в обществото. И ето тази атмосфера на случващото се в света е призвана преди всичко да убие творчеството. И ако това стане, всичко останало бързо ще рухне.”

Днес ще говорим за “нисшия астрал”, който е обвил съвременния човек като хиляди лиани, преплетени в паяжина плътно около него, здраво държащи го в прегръдка на заблудата, че е свободен, отделен и независим. В действителност, нисшият астрал определя всяка една стъпка на съвременния човек, която касае тялото и разума на човека.

Какво е нисшия астрал ? – Това е матрицата.

Първо, той или тя не иска да бъдат разпознати, идентифицирани.

Основния девиз на “нисшия астрал” е: Колкото по-малко знае, толкова по-добре за него.

Да, така е, от аспекта на наставниците, но така ли е от аспекта на детето-юноша, което най-после иска да излезе самостоятелно и направи първите си крачки. Когато бавачките са толкова много, не е чудно и защо тогава, детето се оказва неинициативно, лениво, абсурдно и т.н.

Второ, нисшият астрал, това не е емоционалното проявление на човека, напротив, нисшият астрал не обича емоционалността, нисшият астрал е тоталния контрол оказван от наставниците върху човека. Как тогава го държат в този плен – първо, чрез храната, основна материална потребност на човешкото тяло. Когато храната се усвои в тялото, тя се превръща в кръв и плазма, която се използва от нисшия астрал, поради способността му да се храни от излъчването, отделящо се от мозъка на човека, при кръвооросяването му, без което би била невъзможна мисловната контролираща действията на човека деятелност.

Трето, нисшият астрал, това са тези същества с извънземен произход, които обитават четвъртото измерение, и които обслужват матрицата, като поддържат реда в социалния организъм според предварителния план. Всяко едно нещо, което става на физически план, първо се одобрява на астрален план. Но то не се генерира на този план, защото този план няма генерираща способност. Той би могъл да спомогне реализацията на даден проект, но той би могъл и да попречи.

Нисшият астрал, това са рептилоидите, ето защо изучаването на рептилоидния мозък, се явява като условие за опознаването механизма по който действа целия нисш астрал.

Нисшият астрал се явява слугата на Наставниците. Всеки един порядък, който се изгражда тук на земята, е предварително замислен от тези т.нар. Наставници и осъществен чрез деятелността на нисшия астрал. Да се говори за случаен характер от избухването на дадена война, това е просто наивно и ужасно глупаво.

Всеки един порядък, вкл. и Новия Световен Глобален Ред не може да бъде логично разбран без вникването в същността на връзката “Наставници – Нисш астрал”.

Самата конспирация, самото допускане, че може да има някакъв заговор, започва в момента в който се допусне, че може да има подобна връзка между някакви си там наставници и техните слуги в лицето на Нисшия астрал.

Общото между всичко това е, че Нисшият астрал, и Наставниците, и самия Заговор, и самите Тайни протоколи на Ционските мъдреци, всичко това взаимнообвързано не желае механически като една изградена Матрица да бъде разконспирирано.
20. Нещо повече за извънземните наставници и чувствата

Щрихи от мозайката на емоциите и чувствата

Контрол върху природния чувствен мир, върху нисшия емоционален свят, контрол постигнат обаче не като се изсичат чувствата, без попарването им, без съсичането им.

Извънземните наставници не владеят света на емоциите и чувствата. Те наблюдават отвън и се опитват да канализират емоционалните стихии.

“Вие се наранявате един другиго като първобитни диваци, причинявате си болка, след това съжалявате и се измъчвате, нарушавайки многократно закона за ненараняване на ближния по никакъв начин.”

“Търсим начин да си причиним болка, за да си въздействаме, сякаш сме някакви динозаври, които не могат да разберат с един удар, че повече така не бива, боли и не е добре после за нас, когато ни се връща.”

В този свят истинската любов, тази която е заложена от създателя у човека, е невъзможна. Може да се говори за любов, но тази любов е на равнище ниска емоционална природа. Любов привързаност. Любов студен кристал, даже космическа любов. Но в нея няма топлота. Няма огън, който гори в огнището на сърцето.

В един друг по-добър и по-различен свят, ще се видим може би. И тогава ще можем да изпитаме тази любов. Сега не позволяват обстоятелствата. Двете лодки са се докоснали върху езерото, но не се позволява на скачването им помежду им. И така, всеки продължава напред, до следващото прераждане. В този свят не ще можем да бъдем заедно при тези обстоятелства. А ако искаме сега да сме заедно ще трябва да се борим за това и да променим обстоятелствата.

Този свят е ад за някои, които имат развита чувствителност и на които духовния чувствен мир е жив. Инстинктивният чувствен мир прави всичко възможно за да попречи на проявлението на високия чувствен мир.

Нисшата емоционална природа, тази в която е разтворена висшата чувствена природа, обвивката в която е въплътена същността, истинската същност на човека, семейното обкръжение, социалния кръг около същността на човека – вътрешния човек, не винаги позволява определени връзки.

За да стане контакт, между двете вътрешни същности, трябва те да са облечени в подходящи външни обвивки, които взаимно се понасят, тоест необходимо е да има основа за физически контакт. А когато физическите обвивки не се понасят, на равнище “социум” възникват конфликти, получават се обиди на външен и вътрешен план, тогава е изключително затруднена връзката между двете духовни същности – двата вътрешни аза.

Една връзка, когато протича на равнище вътрешни азове и е добре разположена от страна на поне два социални аза, разбиращи се помежду си, тогава тази връзка може да донесе невероятни плодове. Но когато една връзка протича на равнище 75 процента отрицателно настроени социални азове спрямо носителя на вътрешния срещуположен Аз, тогава естествено е, че връзката ще протича с много напрежение.

За да има подобна връзка е необходима срещата на два срещуположни социални аза. И когато те взаимно се понасят, тогава има атмосфера за протичащата връзка на равнище вътрешни азове.

Най-голямото престъпление, това е изстудяването на чувствата, когато се знае, че това е най-големия дар на човека от Бога. По това той е уникален и призван да даде своя дял в съзиданието на Вселената. Човек участва със своя чувствен мир, в съзиданието на материалното битие. Той е този, който привнася от себе си в това битие за разлика от другите извънземни цивилизации, които го обогатяват от своята техническа и разумна същност.

Но за тази цел, човекът е длъжен да се справи със своя чувствен мир, да го организира и да постави под контрол природния чувствен мир, тоест тази част, която е нисшата. Само тогава високият чувствен мир, духовният чувствен мир може да се прояви изцяло.

Контролът върху емоционалния чувствен мир, върху природния и инстинктивен чувствен мир, е възможен, но той трябва да се осъществи не чрез изсичане на емоциите, нито чрез попарване на проявите на този свят.

21. За влюбването

За Любовта

/Из една беседа на Виссарион с журналисти в Кемерово, есента на 1999 г. - откъс/

Журналистът помоли Виссарион да засегне въпросите на любовта.

В: Хората обикновено се влюбват в този, който е призван да ги обогати с нещо, да им позволи да придобият недостигащото им и така по този начин още повече да разцъфтят. Ето защо, като правило, в това, те намират онова, което всъщност им дава най-благоприятната възможност един на друг. И това, не е случайно, точно тук действува Законът на Природата, когато човек се влюбва именно в този, който трябва да му донесе необходимото разбиране и обогатяване на собствената душа. И ако нещастието ти се проявява в този, когото обичаш, значи ти намирайки се редом с него, си призван правилно да го разбереш, правилно да го приемеш, и правилно да му помогнеш. Ето точно тогава вие взаимно започвате да се обогатявате. И ако на определен период от време, вашата любов започва да изстива, да се разтваря – да изчезва, при нормалните условия това означава,че вие сте се напълнили взаимно, толкова, че повече не сте в състояние повече да напълните другия, и оттук нататък вече започвате да си пречите. И тогава всичко вече се превръща в друго, по друг начин се проявява. Но аз ви говоря по принцип, когато всичко протича в най-добрия случай.

Сега в живота ви протича всичко по друг начин. Вие се влюбвате, или за съжаление, съставяте семейство, при което единият от вас обича, и съвсем рядко се случва, когато вие се обичате взаимно. Единият се е влюбил, на другият му е станало жално или пък се е възползвал от това, че го обичат, помисляйки си, че и той навярно ще заобича после. И при тези случаи, вие изграждате семейства, допускайки при това невероятно големи недопустими погрешки. Ето защо и вашите семейства се сблъскват с такива големи прегради.

Тогава в тези случаи, когато вие сте се свързали, даже и когато има взаимна любов, егоизмът ви е толкова голям, толкова са големи вашите претенции един към друг, че вие още в първите години на своя съвместен живот, започвате да потушавате своята любов чрез действията си., чрез претенциите си, чрез постоянното си налагане породено от собствения интерес. И ето, в тези стълкновения, може да се сравни вашата любов с огън, а ревността с изискване. Това е като вода, с която вие задружно започвате да обливате с ведра този огън. Като една уникална пожарникарска команда, като пожарникари сякаш сте се родили, и всичко това вършите с такава старателност. И в резултат естествено, любовта угасва, при това много бързо. Тоест тя не се осъществява така, както й е дадено да се осъществи в достатъчно дълъг период от време при нормални условия. Когато изчезват претенциите, когато егоистичните потребности у човека гаснат или пък се поемат под контрола на неговия дух, който е длъжен по този начин да разцъфти.

Представете си, какво означава да обичаш другия, когато от негова страна никога няма проявление на нещо, което би могло да ви причини болка. Няма такива проявления. И в главата ви няма никакви претенции, няма никакви подозрения, тоест няма нищо от онова, което вашият егоизъм преди е проявявал. И тогава в този случай, любовта може да звучи дълго време, може да се разгаря върху тази вълна дълги години, толкова време, докато си отдадете взаимно необходимото един на друг. И всичко това, са нормалните условия за любовта, при условията на бъдещото общество, когато вие ще сте победили своя егоизъм.

А сега, още в първите години – вижте какво се получава: любовта къде е, и вие започвате да си признавате – а, аз такава не съм те обичал! Започвате един на друг да си го повтаряте. И разбира се, в този случай, не съумявайки да вземете необходимото един от друг, не съумявайки да си дадете необходимото един на друг, вие вече търсите пътя, как би могло да се разделите един с друг. Но, повярвайте, че ако жената си отиде от мъжа, и не е разрешила своята задача, с мъжа който я бие, който пие, и в когото тя по-рано е била влюбена, след което е угаснала в него любовта й,поради натрупалата се болка, то където и да отиде тази жена, запомнете: тя ако се влюби отново, ще намери същия този мъж от който бяга. Това се явява особеност на природата. Вие няма къде да се скриете от нея. Докато не разрешите своя проблем вътрешно в себе си. Ето защо да се бяга, е безсмислено. Човек безкрайно ще намира семейство, свързано с едно и също. Само където това ще се изразява все по-остро и по-остро. Тъй като произтича деградация. Проблемът ако не се решава, значи се изостря и умножава вътрешно. А следователно, ще са необходими все по-могъщи удари от страна на Природата за да го разбие. А как Природата би могла да го удари? Ами да, чрез ръката на вашия мъж и то достатъчно рязко. Така по този начин разбирайки това, вие ще трябва да се научите да не го осъждате. Трябва да се научите да извличате от всичко това нужния урок за самите вас. Трябва да се научите да уважавате Бога, да обичате Бога и да възприемате реалността с благодарност. Реалността! Не лошите постъпки, - а реалността! Ако така се е подредила тази реалност, приемете я с благодарност, не бързайте да обвинявате който и да е, който ви е отнел нещо или донесъл нещастие. Не, нещастието, вие сте си го създали. Не бива да търсите виновника, това означава да пребивавате безкрайно в нещастие. Трябва да се научите да разбирате, че нещастието е във вас самите преди всичко. И така, да се научите правилно да разбирате всичко това, това е много важно. Това са първите ви крачки към това, което спомага на семейството все по-добре и по-добре да се формира.

Въпрос: А може ли да се обедини природната любов с духовната любов? Или това е несъвместимо?

Виссарион: Това трябва да го има едновременно у човека. Тоест, духовната любов – това е цъфтеж на неговата душа до необходимия нормален уровен. И тогава той възприема окръжаващите го като свои родни братя, по еднакъв начин се отнася с тях, еднакво добре, не както сега се отнасяте помежду си. Сега съществуват такива понятия: ето моят приятел, който е различен от другите, от общата маса. И към него имате по-различно отношение. Към родственика – също по-различно отношение. Но това е една тясна група от хора за вас, която се отделя от общото множество, и на тях вие отдавате предпочитанията си.

В нормалното общество, когато вие се развивате пълноценно, духовната любов, разкривайки се, ви прави равни помежду ви.

22. 
    ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ МЪЖКОТО И ЖЕНСКОТО НАЧАЛО
    

В моите досегашни търсения и изследвания, стигнах до извода, че най-загубените и най-заблудените хора са сегашните духовно търсещи хора. Защото те търсят как да направят козметична операция на сегашното положение на планетата. Защото не виждат истинския изход в промяната на изтърбушените модели, обслужващи социалния живот върху планетата. Колкото до тези, които имат някакви амбиции да изпълняват ролята на духовни наставници и някакви си там старши братя, то те очевидно не познават истинското положение и трагедията на съвременния човек от позицията не само на извънземния им разум,а и от позицията на човешката душа и абсурдна безпътна ситуация на съвременния човек.

Няма по-голям нещастник от съвременния човек на планетата. Него го водят за носа непризвани водачи и той е принуден да ги следва защото има камшик в техните ръце под името “карма”. Даже има и схващане, че някакви си там Посветени старци ръководят съдбините на човешките същества. Както и да ги водят хората в старата установка на Стария Завет – Око за око, или Зъб за зъб, или пък на Новия Завет, впрочем кой от двата завета те спазват, ако ли не само единия, то от подобно управление на съдбините на човечеството с понятия като “карма” и “закони за възмездието докога”, възелът се заплита все повече и повече за да се стигне до фаталния край, който впрочем изглежда те също очакват с нетърпение. А изход все пак има. Той е в новото Битие, Битие, което може да бъде реалност след някои определени събития. Събития на преход и време на поврат! Все пак Великият Небесен Отец стои най-отгоре и Той е този, който решава какво да измени и какво да положи като изход.

В своите досегашни изследвания стигнах също и до извода, че единствено новите отношения и новите модели и форми, могат да сложат край на сегашната неразбория. Най-вече като се започне с нетърпящата никакво отлагане промяна на човешките отношения касаещи половете “мъж – жена”. Докато човечеството не проумее основната същност на взаимното допълване между мъжа и жената и не се започне отново изграждането на едно ново общество, изградено на база истински отношения между мъжа и жената, не може да продължава по нататък развитието на сегашния човек.

Този, който твърди, че сегашният човек може да се развива в тази изкривена изтърбушена лицемерна форма и в това общество, е просто един голям лъжец. Небесният Отец е този, Който променя и Кармата и Законите и Събитията и сегашния свят. Кой е този, който ще Му противостои! Това, което Той поиска, то ще бъде! Старшите братя са си свършили вече работата и то добре. Време е да си починат. Извънземният разум е време да се оттегли от своите планове за човечеството. Сега идват други работници, които ще изковат новите форми и по тях човечеството ще се движи в следващия период.