Сексуалното насилие над деца в институции – статистика, изследвания, практики Анализ на ситуацията

– статистика, изследвания, практики

1. 
   Проучване и анализ на дефинициите, касаещи проблема, наличните статистически данни
   
2. 
   Проучване и анализ на институционалната и нормативна рамка
   
3. 
   Проучване и анализ на съществуващите изследвания
   
4. 
   Проучване и анализ на добрите практики за превенция и рехабилитация на деца, жертви на сексуално насилие
   

Проучването обхваща десетгодишен период, т.е. 1999-2009 г., обхваща всички форми на насилие над деца с два акцента - акцент към сексуалното насилие и към деца, настанени в институции. По отношение на групата на децата ограничението, което се прави, е че не се включват деца с увреждания. В настоящето изследване под институция се разбира място за отглеждане на деца, като мярка за закрила, в което са настанени повече от 12 деца за повече от три месеца.

Методи за изследване:

• 
  проучване и анализ на съществуващи статически данни;
  
• 
  проучване и анализ на нормативни документи (закони, кодекси,наредби);
  
• 
  проучване и анализ на политики
  
• 
  проучване и анализ на публикувани изследвания на насилие над и между деца;
  
• 
  проучване и анализ на публикувани данни за добри практики.
  

1. 
   Статистически данни
   

1. 
   Характеристика на детското население
   

2. 
   Деца в институции в България
   

3. 
   Деца, жертви на насилие в България
   

Таблица 1 определено показва общата за страната тенденция за развитието на капацитета на системата за закрила на детето най-вече като адресат за сигнали за насилие. Вижда се, че след 2004 година има спад на сигналите, които се задържат около 1500 на година. Този спад едва ли може спокойно да бъде разчетен като намаляване на случаите на насилие, защото всички общоизвестни от практиката и научните проучвания фактори, които водят до извършване на насилие над дете, продължават не само да са налице в страната, но и да се увеличават. Мястото на насилието е важна част от анализа на проблема. При проследяване на данните в периода 2001 – 2007 г. семейното насилие е водещо. (табл.2, Приложение). Изключително притеснителен е фактът, че след 2004 година спада рязко броят на случаите на регистрирано насилие в специализирана институция. Въпреки че всички бяхме свидетели на сериозни случаи на насилие, включително сексуално, в специализирани институции, засягащи именно групата деца 11-14 години, данните, които постъпват в отделите, изобщо не отразяват този феномен. Причините най-вероятно са свързани с отсъствието на ясни процедури и правила за регистриране и докладване на случаите на насилие, което позволява да не се докладват сериозна част от случаите. В Държавна агенция за закрила на детето информацията за вида на преживяното насилие се основава на дефинициите, дадени в Правилника за прилагане на закона за закрила на детето. Правилникът за прилагане на ЗЗД е приет с ПМС № 153 от 14 юли 2003 г. и влиза в сила от 25 юли 2003 г. От данните за разпределението на случаите на насилие, по които работят отделите за закрила на детето в страната, най-голяма въпросителна повдига изравняването на случаите на физическо насилие и пренебрегване през 2007 г. (табл. 3, Приложение). Отново се поставя въпросът за анализ на социалните доклади, защото няма друг начин да се разбере какви са критериите на социалните работници, по които един случай се определя като физическо насилие или пренебрегване. Изводът, който може да се направи, е че системата за закрила на детето такава, каквато е, създава най-вече възможности за сигнализиране и работа по случаи на домашно насилие. Цифрите сочат, че тя остава почти безпомощна и неефективна що се отнася до училищна среда и специализирани институции. Причините отново вероятно са в отсъствието на процедури и правила за регистриране и докладване, както показва изследването „Чувствителност на системата за установяване, регистриране и съобщаване на случаи на насилие над деца в България”.

2. 
   Изследвания на насилието над деца в България за периода 1999 – 2009 г.
   

Настоящият анализ включва проучване на проведените изследвания, свързвани с насилие над деца в страната, в периода от 1999 год. до 2009 год.

-степен на разпространение на насилието - Възпитателите от специализираните институции са предпазливи да дават примери за насилие в институции, въпреки, че споделят и за такива случаи; експeртите считат, че има насилие в домашна среда и в училище. Анкетираните деца от общообразователните училища считат, че сбиванията са чести, но ги възприемат като нормална част от общуването със съученици. Децата от институции са на мнение, че сбиванията в институциите не се случват често. Изследването прави извода, че децата живеещи в семейства са склонни много по-свободно да говорят за насилие, отколкото децата в институции, което вероятно е свързано с дисциплината в институциите и зависимостта им от това как ще ги приеме институцията – възпитателите. При децата на улицата има крайни резултати – както информация от тях за липса на конфликти, така и за това, че са били изнасилвани или са постъпвали крайно жестоко с други деца.

- възрастови и джендър аспекти на насилието – при възрастните има различни мнения при кой пол насилието е по-силно; според възпитателите в специализираните институции лек превес взема мнението, че момчетата са по-склонни към насилие, като при момчетата това е физическо насилие, а при момичетата – вербален тормоз. По отношение на възрастта, когато децата са най-агресивни, е идентифицирана възрастта 12 -1 7 год.

• 
  проучване на обществените нагласи по отношение на насилието над деца - четири, Проучване на общественото мнение за насилието над деца- В сравнителното изследване „The problems of Child abuse:Attitudes and experiences in Seven countries of Central and Eastern Europe” 2005 – 2006 г изследва нагласите на обществото и професионалистите в 7 страни. Основна цел на изследването е да се определи какво е отношението на българите към ползване на телесно наказание при възпитаването деца, както и да се оцени относителния дял на децата в България, които са обект на телесни наказания от страна на техните родители. В изследването проведено сред 1000 респонденти, сексуалното насилие е най-малко заявявано.
  
• 
  домашното насилие над жени и деца. Три от изследвания в тази група изследват домашното насилие, но в по-голяма степен обект на изследване в тях са жените жертви на домашно насилие. Децата – жертви на домашно насилие са ограничено изследвани в „Домашното насилие и дейността на полицията за неговото ограничаване/ НКИИ, 2005/, където на базата на изследване на 147 наказателни дела и полицейски документи се установява, че броя на малолетните жертви е три пъти по-голям от този на непълнолетните, и че момичетата са по-уязвимата група от момчетата при домашното насилие. Изследването дава информация, че всяко трето непълнолетно момиче – жертва на сексуално насилие- е пострадало в семейството. Изследването Разширяване на дневния ред : Положението на ромските жени⁴, цели да очертае ясна картина на ситуацията, проблемите и нуждите на ромските жени в различните ромски подгрупи с оглед разработване на целенасочени политики към проблемите на ромските жени и развитие на специфичен подход, който да адресира конкретните и специфични проблеми, взимайки под внимание разликите между отделните подгрупи на ромската общност в България. Изследването представя специфичната ромска гледна точка, тъй като в подготовката и реализацията му ще участват основно роми. Сред основните изследвани теми и проблеми са: образование, здравеопазване, социални въпроси и жилищни условия и гражданско и политическо участие. Количествената част на изследването се състои от провеждане на национално представително проучване на лица от женски пол, живущи в зони с преобладаващо ромско население. Практика да се сключва официален брак се наблюдава при ромите, които са в по-голяма степен интегрирани и имат по-интензивни контакти с макрообществото. Фактор за това е била и заетостта им в колективните предприятия по време на социалистическия режим преди 1989 г. Това не означава, че при останалите роми липсва механизъм за промяна на социалния статус, но той не е свързан с държавните институции. Такъв механизъм е сватбата: тя не легитимира новото семейство пред държава, но го легитимира пред общността, което за нейните представители е по-важно. Те също се смятат за семейни, както и ромите, сключили граждански брак. Това обаче не важи, или поне не важи в толкова голяма степен за общности, които са маргинализирани (особено в големите градски гета), където често началото на съжителство между мъж и жена не се отбелязва по никакъв начин. Нещо повече, често в акта за раждане на детето се записва “баща – неизвестен”, дори и това да е мъжът, с когото жената съжителства. Обяснението, което жените дават е, че по този начин ще имат право на помощи като самотни майки, въпреки че това не отразява реалната ситуация. Настоящото проучване, както и редица други изследвания показват, че като цяло възрастта за брак в ромската общност се Безспорно отражение върху нагласите за възрастта за създаване на семейство оказват както образованието (граф. 4, Приложение), така и социално-икономическия статус, въпреки че това не бива да се абсолютизира (една от групите с най-висок социално-икономически статус са калдарашите, но именно при тях границата за женитба е най-ниска). Оставянето на деца в институциите често не се възприема като отказване от детето, а като услуга, която държавата предлага и която семейството ползва. Масова е тази практика по отношение на домовете за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 г. “Малката е на 1 година и затова е в Дебелец. До 3 години ще е там. Аз само събота и неделя си я взема. Иначе през седмицата ходя при нея.” (жена, 31 г., миллет, В.Търново). Като цяло обаче децата в ДОВДЛРГ са предимно от маргинализирани семейства.. Настоящето изследване показва, че респондентите в областните градове, където обикновено са концентрирани гетата, в най-голяма степен посочват, че имат дете в дом, в интернат или дадено за осиновяване.
  
• 
  насилието в Интернет - две. Изследванията в тази група са посветени на рисковете за насилие над деца, които носи ползването на Интернет от тях. Те са национално представителни и проучват степента на осведоменост, знания и нагласи на деца, родители и професионалисти за опасностите в Интернет. Те показват, че повечето деца са информирани за опасностите и препоръките за безопасно поведение, но въпреки това имат рисково поведение в интернет, като даване на истинското си име и публикуване на снимки. Като извод за причината за този проблем е ниската сензитивност на обществото като цяло към проблема и ниският контрол от страна на родителите. Разглежданите изследванията не обхващат параметрите на разпространението на сексуалната злоупотреба чрез интернет.
  

• 
  По отношение на структурата на насилие на извършените престъпления преобладава изнасилването, грабежите и блудството. При изнасилванията може да се говори и за латентност поради това, че жертвите не са сигнализирали за извършеното насилие.
  
• 
  По отношение на изнасилванията и блудствата не се наблюдава намаляване през обследвания период от 8 години тенденцията, дори се наблюдава с леко увеличаване.
  
• 
  По отношение на възрастта изследването показва по-голям брой на непълнолетни (76 % срещу 24 % при малолетните); децата под 14 години в по-голяма степен са жертви на блудство – 42%, а непълнолетните на изнасилване (довършено/42% ); Непълнолетните от 14 – 17 години са по-често жертва на грабеж и отвличане; Снижава се възрастта при виктимизиране -уязвими са деца от 2 – 10 години.
  
• 
  Джендър аспект – в изследвания период се отчита, че са извършени повече престъпления спрямо момчета – 58%, (грабежи, изнудвания, телесни повреди) спрямо 42 % за момичета. Момичетата по-често (63%) стават жертва на убийства, съпроводени с изнасилвания, блудство др
  
• 
  Изследването дава данни за местата и времето на извършавате на блудствата (в мазета, тавани, домове, паркове) и на изнасилванията (вили, домове).
  
• 
  Резултатите от проучването касаят способите за привличане на жертвите, както и мотивите на извършителя. При повече от 50% в случаите на изнасилване и блудство извършителя е познат на детето.
  
• 
  Тревожен извод от изследването е, че 40 % от жертвите търсят помощ от медицинско лице, а не от полицията, а 35 % не се обръщат към никого.
  
• 
  Фактори за виктимизирането са бедността, липсата на родителски контрол, употребата на алкохол и наркотици, не информираност да насилието и др.
  
• 
  Изследването извежда следните проблеми на виктимизирането: трудност да се намери обяснение на причините за насилие в домашна обстановка; липсва социално педагогическо разбиране за състояние на жертвите; липсва екипност в действията на оторизираните институции.
  

Изследването „Дейност на полицията за ограничаване на сексуалната експлоатация на деца”, НИКК ,2003- 2005 год. цели да проучи в най-пълна степен проблема за сексуалната експлоатация по отношение на степен на разпространение, профил на жертвите и извършителите. В изследването са включени 320 полицейски служители, представители на НПО и държавни институции, работещи с жертви на сексуална експлоатация и преглед и анализ на полицейска документация и на доставчиците на социални услуги. Изследването обхваща деяния спрямо лица не навършили 18 години.

Основният източник е полицейската статистика. Събранието на информацията е на базата на проучени данни за наказателни дела от архива на съда, извлечени данни от документи на ГДБОП, проучване документация и архив на ДПС; данни от обзори и аналитични информации на полицейските служби, документи на институциите, подържащи приюти за жертви на сексуална експлоатация анкетен метод на полицейски служители – 296 и 125 специалисти от държавни институции и неправителствени организации; проведени беседи с ръководители и оперативни работници от Националната следствена служба, представители на съдебната система и социални работници. Сексуалната експлоатация включва:детска порнография, проституция и трафика на деца с цел използването им за порнография или проституция. Основните групи жертви са отвличане с цел предоставяне за разврат (17 %), въвличане на малолетни в разврат ( 3%), принуждаване към проституция (19 %), трафик с цел на сексуална експлоатация ( 61 %).

Изводи от изследваното на полицейски служители и специалисти работещи с деца в държавни институции и неправителствени организации очертават тенденции за степента на сексуалната злоупотреба, жертвите във възрастов, етнически и джендър аспект; механизми на принуждаване и профил на извършителите.

• 
  разпространението на престъпленията свързани със сексуалната експлоатация на деца е значително по-голямо отколкото показва полицейската статистика. Данните от изследването дават основани да се твърди, че около половината от деянията остават скрити.
  
• 
  латентността се дължи на особеностите на самите престъпления и с липсата на надеждни показания поради ранната възраст на жертвите, страх, срам и зависимост от извършителите, както и със слабостите в работата на полицията и съдебната система, водещи до обезверяване на гражданите и до нежелание за съдействие.
  
• 
  възрастта на жертвите през периода 2003 – 2005 показва, че 53, 8 % от тях са непълнолетни
  
• 
  етнически принадлежност – най-голям е процента на децата ромски произход; децата потърсили и получили помощ са от български произход
  
• 
  джендър аспект – 75 % от регистрираните 155 деца са момичета и 25 % момчета. При трафик делът на момичетата е 92, 3 %. Зачестяват и случаите на трафикиране на момчета.
  

• 
  основните механизми са с принуда и манипулация, и при двата механизма проблем е, че работещите в системата възпириемат механизма като избор на самата жертва;
  
• 
  липсва компететност на органите на реда да разпознават процеса на принуда;
  
• 
  манипулацията се предлага като помощ на жертвите и това прави рискови за такова въвличане всяко момиче или жена в трудно положение
  
• 
  не се разбират причините на съпротива, които децата проявяват към органите на реда,. няма разбиране за тревожността на децата да говорят за преживяното;
  
• 
  нереалистична е нагласата на професионалистите децата – жертви да поемат сами инициативата и отговорноста за промяна;
  
• 
  възрастовият диапазон на въвличаните в трафик е между 14-16 години, като група с изключително висок риск е тази непълнолетните момичета, като най-честата възраст за въвличаане в джебжийство е 13 годи, а за проституция е 14 – 16.