Секторен анализ на компетенциите на работната сила в сектор „Мехатронни системи и автоматизация”

Проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”
Проектът се осъществява от Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз, по договор № BG051PO001-2.1.06
Страница 10 от 91 предложения за секторна и мултисекторна политика по отношение числеността, структурата, компетенциите и други същностни характеристики на работната сила в предприятията, произвеждащи мехатронни системи и автоматизирани системи за управление.
Резултатите от настоящото изследване ще послужат и за агрегиране на национално равнище на данните при разработването на други предстоящи за разработване материали по
Проекта, в т.ч.:

Анализ на възможностите и тенденциите за технологично развитие на българските предприятия, 2012 г.;

Проучване на пазара на труда в България, 2012 г.;

Анализ на основните проблеми при развитие и управление на национално, секторно и регионално ниво на оценяването на компетенциите на работната сила,
2012 г.;

Подготовка на предложения за промени в приложимата нормативна уредба, свързана с насърчаването на ученето през целия живот и кариерното развитие като основен компонент на гъвкавата сигурност, 2012 г.
1.3. Д
ЕФИНИЦИИ
,
ТЕРМИНОЛОГИЯ И ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ
1.3.1.
К
ЛЪСТЕРИ
–
ОСНОВНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ
,
ОРГАНИЗАЦИОННИ ИНОВАЦИИ
Опитът на развитите индустриални страни показва, че един от пътищата за повишаване потенциала на българската индустрия и в частност – на българските малки и средни предприятия, да устоят на конкурентния натиск на европейските и световните пазари е създаването и поддържане на „клъстери“ – гроздове от взаимно свързани и допълващи се конкурентни производства. По този начин, чрез създаването на специфични междуотраслови групировки – „клъстери“, като мрежи от конкуриращи се и сътрудничещи си предприятия и организации, се укрепват и засилват специализираните и уникалните преимущества на определено регионално ниво, които могат да бъдат насърчавани целево чрез приоритетна подкрепа на държавата.
Използваният подход в развитите страни позволява създаването на системи от заинтересовани и икономически свързани предприятия върху определена територия (област или регион), с цел да се постига по-ефективно концентриране на ресурси за подобряване на конкурентоспособността във възможно най-много сфери на дейност. Този подход е особено важен за малките и средни предприятия, защото те обикновено не могат да разчитат на целия спектър от ресурси и развитите компоненти на производствените системи, с които разполагат големите фирми.
Характерно за клъстерите е, че се разкриват възможности за организирането на група производители – юридически лица, еднолични търговци и физически лица, около обединяващ ги продукт (или услуга), който да бъде привлекателно звено за български и чуждестранни инвеститори. За постигането на такава схема (мрежа) обаче, е необходимо да се издигне на по- високо ниво степента на информираност на българските предприятия за възможните местни и чуждестранни партньори, да се осъвремени машинният и технологичният парк и суровинната база, да се повиши качеството на произвежданите изделия съобразно международните стандарти, както и да се приложи гъвкава и съвременна форма на организация на производството и труда.

Проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”
Проектът се осъществява от Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз, по договор № BG051PO001-2.1.06
Страница 11 от 91
В хода на работата по анализа е прието придобилото популярност определение за клъстер, а именно: „Географски свързана мрежа от сходни, взаимнообвързани или допълващи се конкурентни фирми, с активни канали за делови взаимоотношения, комуникация и диалог, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги, и са изправени пред общи възможности за развитие и/или заплахи“. Клъстерите представляват географски концентрирани обединения (мрежи) от взаимносвързани конкуриращи се компании, специализирани доставчици, фирми, предоставящи услуги и свързаните с тях институции.
В най-общия случай к лъстерите са мрежови структури в избрани икономически и технологични области за повишаване на конкурентоспособността и иновативността на участващите предприятия.
Могат да се отбележат следните основни характеристики на клъстерите:

Конкурентоспособността на един клъстер не е сума от тази на неговите членове.
Сравнителните предимства на клъстера се пораждат от степента на изграденост на мрежите и синергичния ефект, който може да се получи в тях.

Мрежите включват предприятия (производители, клиенти, доставчици, както и фирми от други индустриални сектори) и организации, които имат поддържаща функция
(обучение и квалификация, услуги, свързани с въвеждане на иновации в индустрията, организации за реклама и промоции, изследователски институти, администрация и др.).

Взаимоотношенията в клъстерната мрежа се основават на конкуренция, коопериране и взаимозависимост в условията на пазарна икономика.

Географската концентрация на клъстерите и относителната близост на други икономически субекти води до такива положителни допълнителни ефекти, като например: наличие на квалифицирана работна сила в даден регион; наличие и достъп до суровини; наличие на традиции, завоювани пазарни позиции и авторитет в определена област и др.
През последните няколко години модерните клъстери и така наречените „иновационни центрове“ се характеризират по-скоро като своеобразни общности на близки в интелектуален и бизнес план членове, обединени на основата на определени интереси, а не толкова свързани с определен географски регион.
Едно от съществените предимства, до които води формирането на един клъстер, е снижаването на разходите за членовете на мрежата, вследствие на нови форми на организация. Това снижаване може да е вследствие на:

облекчен достъп до суровини;

възможности за повишаване обема на производството;

предлагане на нови продукти и услуги;

наличието на квалифицирана работна сила;

наличието на междинни продукти и стоки, чието производство ще се стимулира чрез формирането на клъстера;

повишено търсене и предлагане на продукти и услуги, включително реклама и промоции;

ефективна организация пра разработване и внедряване на иновационни продукти;

Проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”
Проектът се осъществява от Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз, по договор № BG051PO001-2.1.06
Страница 12 от 91

вътрешномрежово сътрудничество с обучаващи и научно-производствени организации;

подобрена инфраструктура и комуникации.
Обикновено в основата на клъстерите са обединения от конкуриращи се предприятия, които са свързани по доставки, произвеждат взаимнодопълващи се продукти или използват съвместно дадени производствени фактори/технологии. Клъстерът е своеобразна самоорганизираща се производствена мрежа, в която фирмите си сътрудничат във вертикални или хоризонтални „вериги“ за получаване на допълнителна добавена стойност и са:

на еднакво ниво на производство или маркетинг (хоризонтално коопериране) и/или

на последователни нива на производство или маркетинг (вертикално коопериране) и/или

в различни сектори/браншове.
Досегашният опит показва, че типичните етапи на развитие на клъстерите са:

етап на идентифициране и установяване;

етап на растеж;

етап на зрялост;

етап на упадък или реорганизация.
1.3.2. М
ЕХАТРОНИКА
,
МЕХАТРОННИ СИСТЕМИ
–
ИНОВАТИВЕН ПРОДУКТ
Мехатронните системи представляват комбинация на механични, електронни и информационни процеси, в резултат, на която се постига синергичен ефект (фиг 1).
Ф
ИГ
1
С
ТРУКТУРА НА МЕХАТРОННИТЕ СИСТЕМИ
Източник: Изерман, Р. Мехатронни системи. 16 световен конгрес на ИФАК, 2005.

Проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”
Проектът се осъществява от Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз, по договор № BG051PO001-2.1.06
Страница 13 от 91
На фиг. 2 са показани процесите, интегрирани в мехатронните системи – хардуерна интеграция и интеграция на информационните процеси (софтуерна интеграция).
Ф
ИГ
2
И
НТЕГРАЦИЯ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ
В анализа мехатронните системи се разглеждат по следните причини:

мехатрониката става основа на продуктовите иновации на основни браншове – машиностроене, електротехника, електроника, софтуерна индустрия;

мехатронните системи са основа на процесните иновации във всички сектори на преработващата промишленост;

мехатрониката дава представа за процесите на интеграция на иновативни процеси;

бъдещето на проектирането и производството в съвременната фабрика ще бъде свързвано с непрекъснато увеличаване и интеграция на мехатронни системи във високо ефективни производствени системи.
На основа на спецификата на мехатронните системи могат да се анализират потребностите от нови компетенции на специалистите за „фабриката на бъдещето“, които съответно да намерят своето място и в процеса на професионално обучение.
Необходимо е да се отбележи, че създаването на мехатронни системи на високо ниво изисква нови методи и инструменти за проектиране (виртуално инженерство), което налага основна промяна в подготовката на висококвалифицирани кадри от една страна и от друга – изграждане на ефективни процесни екипи.
Очевидно много малка част от предприятията могат сами да изграждат такива екипи, което поставя задачата за изграждане на центрове за иновации (налагани от възникването на нови мехатронни технологии) към техническите университети и изследователските организации и за нова организация на връзките наука – бизнес, включително и развитие на фирмени центрове за повишаване на квалификацията на персонала.

Проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”
Проектът се осъществява от Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз, по договор № BG051PO001-2.1.06
Страница 14 от 91
На фиг. 3 са дадени някои примери за мехатронни системи (макромехатроника).
Ф
ИГ
3
В
ИДОВЕ МЕХАТРОННИ С ИС ТЕМИ
Като пример за влиянието на мехатронните системи върху процесите на производство и изискванията към компетенциите на персонала може да се разгледа една „добра практика“ при внедряването на технология и техника за проектиране и производство на манипулатори в
Спесима ООД.

Изтегляне 1.59 Mb.

Сподели с приятели: