Секторен анализ „Развитие на биологичното земеделие на територията на миг-кнежа: Възможности и добри европейски практики, с цел подобряване качеството на живот чрез популяризиране на алтернативни земеделски практики”



страница2/4
Дата14.08.2018
Размер0.76 Mb.
1   2   3   4

Исторически преглед


През 1991 г. Европейският съвет на министрите на земеделието прие Регламент (EИО) № 2092/91 за биологичното земеделие и съответното етикетиране на земеделските продукти и храни. Въвеждането на този Регламент беше част от реформата на Общата аграрна политика на ЕС и представляваше завършека на процеса на официалното признаване на биологичното земеделие от 15-те държави, членки на ЕС по това време.

Първоначално Регламентът за биологично производство се прилагаше само за растителните продукти. По-късно бяха въведени допълнителни разпоредби за производството на животински продукти. Тези разпоредби регулираха фуража, профилактиката срещу болести, ветеринарното лечение, защитата на животните, животновъдството като цяло и използването на оборски торове.

Изрично се забраняваше използването на генетично модифицирани организми и продукти, произведени от тях, в биологичното производство. Едновременно с това се разрешаваше вноса на биологични продукти от трети страни, чиито критерии за производство и системи за контрол се приемаха за еквивалентни на тези на ЕС.

В резултат на този продължителен процес на добавки и поправки, разпоредбите, съдържащи се в Регламент (EИО) № 2092/91, станаха много сложни и обстойни.

Нивото на значимост, което постигна първоначалният Регламент на ЕС за биологичното производство, се дължеше на факта, че той определи общи минимални стандарти за целия ЕС. В този процес се засили доверието на потребителите, които можеха да купуват биологични продукти от други държави-членки с убеждението, че тези продукти отговарят на едни и същи минимални изисквания. Държавите-членки и частните организации трябваше сами да наложат свои собствени допълнителни по-строги стандарти.

Бази данни за биологични семена


Основен принцип в биологичното земеделие е използването на семена, произведени по биологичен начин чрез земеделска дейност. Държавите-членки поддържат онлайн база данни с цел да улеснят добиването на такива семена. Доставчиците могат да включат биологично произведени семена и семенни картофи, които могат да бъдат закупени от този списък.

Работни етапи в ЕС


Решенията, например тези, свързани с новите Регламенти за биологично производство, се вземат с участието на различни европейски институции.

Новите разпоредби на ЕС, например Регламентът на Съвета (ЕО) № 834/2007, се предлагат от Комисията (чрез Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“), гласуват се от Европейския Съвет на министрите на земеделието и окончателно се приемат след консултация в Парламента. Едва тогава те са законово валидни. Повече информация относно тази процедура можете да намерите онлайн.

Регламент на Комисията (EО) № 889/2008 беше предложен от Комисията и трябваше да бъде подкрепен от държавите-членки в контролния комитет, Постоянният комитет по биологично земеделие. В тази процедура представителите на държавите-членки в Постоянния комитет трябва да приемат препоръките с необходимото мнозинство.

Постоянен комитет по биологично земеделие


Постоянният комитет по биологично земеделие се състои от представители на държавите-членки. Председател е представител на Комисията.

Комитетът беше създаден с цел да осигури тясно сътрудничество с властите, отговарящи за биологичния сектор, и да гарантира еднакво прилагане на законодателството на ЕС за биологичното производство.


Други органи


Европейската комисия работи с още два допълнителни органа, които й помагат да взема решения по въпроси, свързани с биологичното земеделие:

  • Консултативен комитет по въпросите на биологичното земеделие

  • Експертна група за популяризиране на биологичното земеделие

Консултативният комитет обединява представители на различни групи по интереси от областта на техниката и икономиката, като например IFOAM, BEUC, COPA/COCEGA, COFALEC и други. Това улеснява обмена на опит и мнения по различни теми, свързани с биологичното производство, с цел да се подобри трайното развитие на законодателството за биологичното производство.

От своя страна, експертната група за популяризиране на биологичното земеделие съветва Комисията по въпросите, свързани с информационните и рекламни кампании за биологично земеделие, прилагани като част от Европейския план за действие за биологични храни и биологично производство.

Комисията може да се съветва с консултативния комитет и експертната група по всякакви въпроси. В същото време председателите на Комисията могат да отправят предложения и да искат съвет от консултативния комитет или експертната група по въпроси от тяхната компетентност.

Решенията, вземани в консултативния комитет или експертната група не са задължителни за Комисията, но се разглеждат много сериозно и членовете получават информация за всички дейности, предприети във връзка с тези решения.

Други важни дейности на тези два органа са:


  • Установяване на тясно сътрудничество между международните организации, организациите на държавите-членки и Комисията

  • Наблюдение на събитията в политическата сфера

  • Съдействие при обмена на информация, опит и изпитани методи

Информационна система за биологично земеделие (ИСБЗ)


Държавите-членки и Европейската комисия използват информационната ситема като ключов инструмент за обмен на данни от областта на земеделието, свързани с биологичните продукти, и за предоставяне на актуална информация на обществото.

Базата данни на ИСБЗ съдържа:



  • Одобрението на държавите-членки за търговия с продукти, внесени от трети страни

  • Разрешенията за постоянно използване на съставки от традиционен земеделски произход, които не могат да бъдат произведени по биологичен начин в достатъчни количества

  • Списъка на контролните органи или контролните власти

Лого

Всички продукти, които носят логото на ЕС за биологично земеделие, са произведени в съответствие с Регламента на ЕС за биологичното земеделие. Така те повишават доверието на потребителите относно произхода и качеството на храните и напитките, които купуват.

Понастоящем биологичните производители не се задължават да обозначават своите продукти с логото на ЕС за биологично земеделие. От 1 юли 2010 г. обаче употребата на логото става задължителна. Предимство на логото на ЕС за биологично земеделие е фактът, че потребителите във всички държави-членки могат по-лесно да разпознават биологичните продукти независимо от техния произход.



Информационна система за биологично земеделие (OFIS)

Информационната система за биологично земеделие е ключов инструмент, използван от държавите-членки и Европейската комисия за обмен на данни върху биологичните продукти, както и предоставяне на актуална информация на обществото.

Базата данни на Информационната система за биологично земеделие включва:



  • Разрешения за внос, предоставени от държавите-членки на ЕС на трети страни (съгласно член 11(6) от Регламент (ЕИО) № 2092/91)

  • Разрешения за употреба на съставки от земеделски произход, които не са произведени по биологичен метод (съгласно член 3 от Регламент (ЕИО) № 207/93 определящ съдържанието на Приложение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета)

  • Списък на органите или обществените институции, отговарящи за инспекцията, предвидена в член 15 от Регламент (ЕИО) N° 2092/91

Официална база данни за биологични семена и посадъчен материал в България - OrganicXseeds.bg

Отскоро има и официална база данни за биологични семена и посадъчен материал в България, част от европейската OrganicXseeds - OrganicXseeds.bg

Тя  може да се намери и в рамките на портала  OrganicXseeds.com като се избере знаменцето на България.

OrganicXseeds база данни е призната за официална база данни съгласно Регламент 1452/2003 г. на ЕС в Белгия, Германия, Люксембург, Швейцария и Великобритания. Тази база данни, вече попълнена и с вариант на кирилица обработва общо около 10 000 продукта от семена и има повече от 1000 посетители на седмица.

Съгласно чл. 6 от Регламент 2092/91 и Регламент 1452/2003 държавите-членки на Европейския съюз трябва да обезпечат условия за въвеждане на база данни, в която да могат да се регистрират биологично произведени семена и семена от картофи. В тази връзка българското правителство реши да приложи на практика лесната за използване база данни в интернет OrganicXseeds на швейцарския научен институт по органично земеделие (FiBL).

Използването на OrganicXseeds България е безплатно за всички фермери и производители, които търсят семена чрез нея. Селекционерите и доставчици на семена трябва да заплатят една чиста годишна такса, за да регистрират всички свои биологични семена в базата данни.

Чрез базата данни в интернет може лесно да се потърсят всички налични биологични семена или чрез използване на систематична търсачка по категории или чрез бърза търсачка, която търси определен растителен вид и респективно сортове. Друга възможност е да се потърси определен доставчик на семена или селекционер като се използва търсачка за доставчик. С резултатите от търсенето се предоставя и допълнителна информация отнасяща се до конкретните семена и доставчика на семената.

Българският вариант на OrganicXseeds ще се попълва с биологични семена, семена от картофи, а също и вегетативен посадъчен материал, които се предлагат в България. Фермерите и производителите, както и доставчиците на семена и селекционерите получават пълна прозрачност по отношение на наличностите от биологични семена на пазара. Това е важно предварително условие за разумно развитие на пазара на биологични семена в страната.

Основавайки се на предложението за семена, показано в базата данни, инспектиращите органи и респективно институциите по тази линия, може да предоставят дерогация /изключение/ за използването на не-биологични семена, което не е възможно да стане вече без да се погледне базата данни.

ІV. Развитие на биологичното производство в България


    1. Състояние на сектор биологично производство

През последните няколко години се наблюдава засилване на интереса към биологично производство в България, което се обуславя от нарастващото търсене на биологична продукция в световен мащаб. Основна част от продукцията се изнася, като българските биологични продукти намират добър прием на европейския и световен пазар.

Към края на 2011 г. общият брой на регистрираните в Министерство на земеделието и храните биологични производители, преработватели и търговци е 1 054, с близо 30% повече спрямо предходната година. След повече от двойно увеличение през 2010 г., продължават да нарастват и площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, достигайки до 26 622 ха през 2011 г.



Табл. Брой оператори (производители, преработватели, търговци) и площи в биологичното производство

 

2006

2007

2008

2009

2010

2011

Брой оператори в биологичното производство

214

339

311

476

820

1 054

Общо култивирани площи (ха)

4 691

13 646

12 738

8 163

20 320

20 618

Постоянни ливади и пасища (ха)

-

-

2 486

1 843

3 611

4 491

Свободна земя/угар (ха)

1 261

1 578

1 438

1 783

1 716

1 513

Всичко площи в система на контрол (в преход и преминали прехода) (ха)

5 952

15 224

16 662

11 789

25 647

26 622

Диворастящи култури* (ха)

118 243

397 354

489 083

401 425

546 195

543 655

*Диворастящите култури – гъби, билки и горски плодове се събират от сертифицирани екологично чисти райони, но площите не са култивирани и не се включват в графа „Всичко площи в система на контрол”

Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство


От растениевъдното направление на биологичното производство най-предпочитани от производителите са зърнено-житните култури, техническите култури и трайните насаждения.

Табл. Площи на земеделски култури, отглеждани по биологичен начин

Вид култури

Площи в преходен период (ха)

Площи,
преминали прехода (ха)


Обща площ (ха)

2011 г.

2011 г.

2010 г.

2011 г.

Зърнено-житни култури, вкл. ориз

4 980

1 541

5 339

6 521

Технически култури - общо

3 350

2 495


4 913

5 845

в това число маслодайна роза(Rosa damascene)

516

329





845


Пресни зеленчуци, пъпеши, ягоди, култивирани гъби (общо)

467

203

428

670

Трайни насаждения

5 087

1 356

5 795

6 443

Постоянни ливади и пасища

1 519

2 972

3 611

4 491

Фуражни култури от обработваеми земи

(Култури за зелено)



771

225

3 786

996


в това число люцерна

649

73




722

Угар

1 057

456

1 716

1 513

Всичко площи*

17 294.6

9 327.5

25 648

26 622

Диворастящи култури

22 600

521 055

546 195

543 655

* Включва и площи, които не са представени в таблицата

Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

През 2011 г. площите, заети със зърнено-житни култури бележат ръст, спрямо предходната година - 6 521 ха. Отглеждат се основно пшеница, царевица, ечемик и ръж. Площите с ръж се увеличават два пъти и половина спрямо предходната година. Сериозно увеличение се наблюдава и при площите с царевица.

При площите, заети с технически култури също се отчита нарастване през 2011 г.

При повечето групи култури се наблюдава увеличение на размера на площите през 2011 година, в сравнение с 2010 година. Площите, заети с фуражни култури от обработваеми земи (Култури за зелено) бележат най-голям спад през 2011 г.

През 2011 г. площите, заети с трайни насаждения, отглеждани по биологичен начин нарастват с 11% спрямо 2010 г. - 6 443 ха, през 2011 г. Особено голям е интересът към групата на орехоплодните видове - орехи, лешници, бадеми и кестени. Увеличават се и площите с насаждения от ябълки, сливи и кайсии, регистрирани в система на контрол през 2011 г. В същото време, през 2011 г. се отчита намаление на площите с череши, регистрирани в система на контрол.

Площите, заети със зеленчуци, отглеждани по биологичен начин през 2011 г. са в размер на 670 ха – с около 240 ха повече спрямо 2010 г. Увеличението се дължи на факта, че за първи път в системата на контрол са включени около 292 ха с артишок. Площите с домати и краставици се запазват, а тези с дини и пъпеши през 2011 г. намаляват.

През 2011 г. постоянните ливади и пасища в система на контрол нарастват с около 880 ха спрямо предходната година, докато свободната земя (угар) намалява с около 200 ха.

За първи път в система на контрол през 2011 г. са включени и насаждения от маслини. Включването на култури, нетипични за нашата страна, показва ясното желание и усилията на биологичните производители да разнообразят видовете култури, които отглеждат.

През последните две години сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби са в размер на над 540 хил. ха. В биологичното животновъдство също се наблюдава положителна тенденция.

През 2011 г. броят на говедата, отглеждани по биологичен начин, нараства над два пъти и половина спрямо предходната година до 976, като за първи път у нас е регистрирана и биоферма с 200 бизона.

Броят на пчелните семейства се увеличава от близо 46 000 на почти 59 000, което е с около 27% повече регистрирани в система на контрол, в сравнение с 2010 г. Предпоставка за това увеличение е добрият прием на биологично произведения пчелен мед на европейския пазар.

През 2011 г. в страната вече се отглеждат общо над 10 хил. броя овце и кози, като броят на козите, отглеждани по биологичен начин, нараства с над 20% спрямо предходната година. Има проявен интерес за стартиране на биологично птицевъдство.



Табл. Брой животни, отглеждани по биологичен начин


 

2006

2007

2008

2009

2010

2011

Говеда

329

395

470

272

364

976

Овце

1 054

1 690

2 471

5 831

6 698

6 648

Кози

131

1 058

1 624

2 732

2 773

3 397

Пчелни семейства

33 981

35 747

44 861

41 089

46 429

58 855
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница