Секторен анализ „Развитие на биологичното земеделие на територията на миг-кнежа: Възможности и добри европейски практики, с цел подобряване качеството на живот чрез популяризиране на алтернативни земеделски практики”



страница3/4
Дата14.08.2018
Размер0.87 Mb.
1   2   3   4

Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

В следствие на по-големия брой говеда, отглеждани по биологичен начин, през 2011 г. нараства производството на биологично сирене и кисело мляко.

В резултат на нарастването на броя на пчелните семейства, с 14% е увеличено и количеството на произведения по биологичен начин пчелен мед, спрямо предходната година. България е традиционен производител на различни видове биологично сертифициран пчелен мед с отлични качествени показатели, като голяма част от продукцията се изнася на световния пазар.
Табл. Продукти от животински произход, произведени по биологичен начин





2006

2007

2008

2009

2010

2011

Бяло саламурено сирене

(тона)


-

8

217

207

118

144

Кисело мляко

(тона)


-

62

101

82

74

194

Пчелен мед

(тона)


680

998

1 679

1 579

1 108

1 263

Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство


    1. Финансово подпомагане на биологичното производство

Финансовото подпомагане на биологичното производство в страната се осъществява главно със средства по някои от мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР), което е стимул за развитие на сектора.

По мярка 214 „Агроекологични плащания”, подмярка „Биологично земеделие”, направления „Биологично растениевъдство” и „Биологично пчеларство”, кандидатстват голяма част от българските биологични производители в период на преход и преминали периода на преход. С официално одобреното шесто изменение на ПРСР са приети нови по-високи нива на компенсаторните плащания за биологичните производители, което ще бъде допълнителен стимул за увеличаване на произведените по биологичен начин продукти.

По Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” е определен гарантиран бюджет за инвестиции в специални съоръжения и механизация, сгради, друга недвижима собственост, включително трайни насаждения и съответно оборудване, необходими за преминаване на стопанството към биологично производство.

С Мярка 142 „Създаване на организации на производители” се подпомага създаването на организации на производители на биологично произведени продукти.

По Мярка 111 "Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания” се финансира провеждането на информационни дейности и обучителни мероприятия за биологичните производители тясно свързани с тяхната дейност.

Развитието на биологичното производство в България е един от приоритетите на Министерство на земеделието и храните, като ще се работи в посока за запазване тенденцията на увеличаване на броя на биологичните оператори и размера на площите, както и нарастване на видовото разнообразие на отглежданите по биологичен начин култури и селскостопански животни. Популяризират се ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве, както и биологичния метод на производство, като щадящ околната среда и запазващ природните ресурси.



V. МИГ-Кнежа
5.1 Териториален обхват

МИГ-Кнежа съвпада териториално с административната едицица на Община Кнежа, която е разположена в Северозападна България на 30 км. южно от р. Дунав, в равнината между р. Искър – на изток, р. Скът на запад и Предбалкана – на юг. Простира се на площ от 317 812 дка, а само общинският център е разпрострян върху 7 кв. км. площ. Община Кнежа се намира в Плевенска област, която е със силно изразен континентален климат, характеризираща се с голяма средногодишна температурна амплитуда. Общината попада в Район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Тя се намира в централната част на Дунавската равнина. Общата характеристика на релефа може да се определи като равнинен. Топографската повърхност на цялата община е слабо наклонена на североизток, като равнинният и слабо хълмист характер на релефа позволява много добре да се развива селско стопанство. Геолого – метеоложките видове почви, които изграждат терена на община Кнежа обуславят слабата водообилност на по-голямата част от проучваната територия. Льосовидните материали, които покриват преимуществено терена са силно водопроницаеми – коефициентът на филтрация е 2–2,2 метра за денонощие. Те улесняват проникването на атмосферните води до водопоемните хоризонти – пясъците и чакълите. От общата площ на общината 250 000 дка е обработваема. На територията на Община Кнежа са разпространени основно карбонатни черноземи, типични черноземи и излужени черноземи. В общината няма химически замърсени почви и района е подходящ за производство на екологично чиста продукция. През територията на град Кнежа преминава река Гостиля. Водните ресурси на територията на общината са значителни. Общата им площ е 570 061 дка /язовири/.


5.2 Население

По дани на НСИ от последното преброяване населението на Община Кнежа е 15 326 човека, като в град Кнежа е 12 004 души, в с.Бреница – 1 884 души, в с.Еница – 1 034 души и в с. Лазарово – 404 души. Тенденциите в образователната структура на населението на територията на община Кнежа се характеризира като ниско в образователно равнище. В голяма част от регистрираните безработни липсва придобита специалност или професия. Населението на община Кнежа е етнически разнородно, като сред основните етнически групи българите са с най-висок дял, следвани от турския и ромския. Жените се характеризират с по-висок относителен дял от този на мъжете. Община Кнежа се характеризира с отрицателни естествен и механичен признак. Равнището на безработица за общината по последни дани на Агенцията по заетостта към края на 2011 г. е 18 %.
5.3 Използване на земеделската земя и структура в земеделието
5.3.1 Използване на площите със селскостопанско предназначение

Използваната земеделска площ се формира от обработваемата земя, трайните насаждения, постоянно затревените площи, семейните градини и оранжерийните площи. През 2012 г. тя е е 270 494 дка, което представлява 85% от територията на Община Кнежа, като тази величина е постоянна през последните години.

Обработваемите земи са площите, които се включват в сеитбообращение, временните ливади с житни и бобови треви и угарите. През 2012 г. нивите заемат 242 041 или близо 90% от използваната земеделска площ.

Ливадите, мерите и пасищата през 2012 г. заемат 26 343 от ИЗП, което представлява около 10%.

Овощните насаждения през 2012 г. са едва 2 100 дка.

5.4 Регистрация на земеделски производители

През 2012 г. общият брой на земеделските производители, регистрирани в регистъра по Наредба № 3/1999 г., за територията на Община Кнежа е – 197 бр.

Регистърът на земеделските производители служи за набиране на информация за земеделските производители и за дейността им с цел подпомагане на земеделието и развитието на селските райони.

Регистрираните в него земеделски производители имат право да получават безплатно съвети и информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната служба за съвети в земеделието и да получават безплатна информация, анализи и прогнози от Областните дирекции „Земеделие”.


5.5 Подаване на заявления за подпомагане – кампания 2012

През 2012 г. са заявени площи за подпомагане от 310 бр. кандидати на територията на Община Кнежа.


5.6 Растениевъдство

2011 година бе динамична за българското земеделие, съпроводена с добър пазар на земеделската продукция, но с недотам благоприятни климатични условия. Все повече фермери започнаха да разчупват стереотипите при отглеждане на културите и се доверяват на иновациите, движени от мотива да постигнат едно по – рентабилно земеделие, прилагайки нови технологии.

По окончателни и текущи данни събрани от оперативна информация в Областна Дирекция “Земеделие” гр. Плевен, засетите площи със зърнено – житни култури през 2010/11 год., за Община Кнежа възлизат на 215 820 дка.
Пшеница

За изминалата 2010/2011 стопанска година пшеницата заема около 30% от площите засети със зърнено – житни култури.

За стопанската 2010 – 2011год. в следствие на сравнително добрите агроклиматични условия, отличните механизирани и растителнозащитни мероприятия от страна на земеделските производители през есента спомогнаха за доброто развитие на есенниците, като средният добив за Община Кнежа е 499 кг/дка, което е един от на-високите за страната.

Царевица

Друга важна по значение зърнено – фуражна култура в сектора е царевицата. През 2011 год. засетите площи са 93 620 дка. или близо 40 % от обработваемите площи на Община Кнежа.

От реколтираните 93 620 дка. средения добив е бил 803 кг/дка., като 2011 година се оказа благоприятна за развитието на културата, а това даде възможност на производителите за отлични добиви при добри цени на пазара.

Царевицата за зърно е най-застъпената в Община Кнежа предвид изключително благоприятните почвено-климатични условия за отглеждане на културата, традициите при отглеждане на културата и не на последно място наличието на единствения Институт по царевицата, който се намира в гр. Кнежа, което предразполага оттлично съчетание на благоприятни почвено-климатични условия с високо развита наука – изключителна предпоставка за успешно и модерно развито земеделие.



Слънчоглед

През 2011 производството на слънчоглед възлиза на 13 038 т., като реколтираните площи са в размер на 48 364 дка, при среден добив от 270 кг/дка, който отново е над средните за страната.



5.7 Животновъдство

На територията на МИГ-Кнежа увеличението на размера при фермите се извършва с бавни темпове. В общината все още силно преобладават дребни животновъдни полупазарни стопанства.

Дребните стопанства намаляват с бавни темпове, което е нетипично в условия на действаща квотна система. Това неизбежно рефлектира върху качеството на произвежданото и преработвано от млекопреработвателните предприятия мляко в областта, а с това и занижени изкупни цени в целия отрасъл.

В сравнение с началото на 2009 г. в края на 2011 год. се отчита намаление в общия брой животни и намален брой пчелни семейства – тенденция, която не е обнадеждаваща за животновъдния сектор като цяло.

В говедовъдството преобладава млечното направление като основно се отглеждат черношарено говедо и кръстоските му. Тази тенденция продължи и през 2011 година, като се наблюдава тенденция към уедряване на дребните стопанства, които се стараят да увеличат броя на млечните крави като спазят изискванията на ЕК.

В сравнение с 2010г. и края на 2011г. тенденцията е в намаления брой животни, които се групират в по-големи животновъдни ферми. Общия брой на говедата за 2011 г. възлиза на 2 690.

Овцевъдството е един от отраслите, в който се наблюдава увеличение на броя отглежданите животни, като общия брой на отглежданите животни е в размер на 6 176 бр.

Положителна тенденция в тези два водещи отрасъла от сектор животновъдство е високата активно на земеделските производители, на територията на МИГ-Кнежа, които кандидастват и изпълняват проекти по мярка 121 от ПРСР за модернизиране и привеждане на животновъдните стопанства, във вързка с нормативните изисквания в сектора, касаещи спазване на определени ветеринарно-медицински изисквания, хуманно отношение към животните, спазване на изискванията на Нитратната директвина и др.

Кози се отглеждат предимно в малки ферми на частни стопани. Преобладават местни породи и техните кръстоски с по-ниски продуктивни качества. Но при тях тенденцията е към намаляване на броя животни – за 2011 г. са общо 1216 животни.

Свиневъдството е слабо застъпено предвид необходимостта от покриване на изискуемите показатели на ЕС – относно сграден фонд, оборудване, технология на отглеждане и спазване на нормативите по опазване на околната среда, като добре изградени ферми с икономическо значение, като цало липсват.

От представената информация по-горе може да се направи извода, че Растениевъдството е традиционното доминиращо направление в селскостопанската продукция на МИГ Кнежа, като най-голям дял има добива на царевица, следван от пшеницата и слънчогледа.

Делът на трайните насаждения е много нисък и няма роля за икономическото развитие на територията. Зеленчуковите култури са също слабо застъпени.

Поливното земеделие и свързаните с напояването и отводняването на земеделски земи дейности са в дълбока криза. Наложителен е цялостен ремонт на хидромелиоративните съоръжения и възстановяване функциите на напоителните системи, което обяснява и липсата на напоявани стопанства и площи на територията на МИГ Кнежа.
VІ. Състояние на билогичното земеделие на територията на МИГ-Кнежа

Въпреки продължаващата положителна тенденция на развитие на билогичното земеделие в България, на територията на Миг-Кнежа, към настоящия момент все още няма регистрирани биологични производители или такива в преход, както и няма площи и животни, обхванати от системата на контрол на биологично производство.



Основните причини за липсата на биопроизводители са следните:

- огромни площи, заети от зърнени култури;

- голямо съсредоточаване на голям брой обработваеми земеделски земи в малък брой крупни арендатори;

- високо развито конвенциално земеделие, генериращо високи добиви и големи обеми на производство;

- липса на земеделски производители, обработващи малки площи, които да са пространствено изолирани;

- ниска лесистност на територията на МИГ-Кнежа и характерен ландшафт, характеризиращ се с големи земеделски блокове и липса на разделителни пояси, живи плетове и др.

Въпреки това, на база направено проучване сред 50 бр. дребни и едри земеделски производители, на територията на МИГ-Кнежа, могат да бъдат изведени следните основни изводи:


    1. Голяма част от земеделските производители отговарят, че не са запознати с основните принципи, законодателство, регламенти на ЕС в областта на биологичното земеделие;

    2. Земеделските производители не познават предимствата на билогичното земеделие и трудностите при прилагането му;

    3. Голяма част от земеделските производители не са посещавали семинари, обучения и конференции за билогично земеделие, както и не познават биопроизводители.

    4. Голяма част от земеделските производители отговарят, че не са запознати с видовете подпомагания в областта на Биологичното земеделие;

    5. Анкетираните определят, като подходяща, за развитие на билогично земеделие, територията на МИГ-Кнежа;

    6. При провеждане на широка информационна кампания, според анкетираните, биха се увеличили биопроизводителите на територията на МИГ-Кнежа.

    7. Според анкетираните, развитието на билогичното земеделие ще подобри качеството на живот на хората и би могло да се смята за алетрнативна земеделска практика, осигуряваща високи и трайни доходи на земеделските производители.

    8. Земеделските производители изразяват желание за провеждане на широка информационна кампания за популяризиране на Биологичното земеделие на тертироията на Миг-Кнежа.

    9. Дребните земеделски производители изразяват необходимост от диалог и включване на всички заинтересовани страни при разрешаването на възникналите проблеви при земеползването и наличие на подходяща нормативна база за подкрепа при осигуряване на подходящи площи за биопроизводство.


VІІ. Възможности за развитие на територията на МИГ-Кнежа при развитие на билогичното земеделие

Увеличаващото се потребителско търсене на биологични продукти създава по-добри възможности за всички звена във веригата на биологичното производство и доставки - и заедно с това дава тласък на местната икономика и социално развитие на територията на МИГ-Кнежа.

Биологичните продукти бележат годишен пазарен растеж от порядъка на 10-15%.

Растежът в биологичния сектор не само осигурява повече финансова стабилност за производители, преработватели, дистрибутори и търговци, но и облагодетелства, директно и индиректно, селските общности като цяло.

Самото естество на биологичното земеделие го превръща във фактор за създаването на работни места, големи селски общности и благосъстояние в селските райони. Между причините за това са:


  • Биологичните ферми са по-малки и по-разнообразни по своята дейност от небиологичните стопанства, които са с по-големи мащаби и са интензивно управлявани .

  • Фактът, че ограниченията за използване на синтетични средства налагат физични и механични методи на обработка, които изискват повече работна ръка

  • Отличната съвместимост на биологичните ферми с начинания в областта на селския и екологичния туризъм

  • Нови сфери на изследване за учените (например, върху методите за защита на растенията и поддържане на хуманното отношение към животните или върху използването на обновяеми ресурси).

Биологичните производители работят в по-здравословна среда, като се има предвид, че не работят с химически вещества като пестицидите. Те се радват и на уважение, тъй като все повече хора откриват ползите от биологичното земеделие за околната среда, хуманното отношение към животните и икономическото и социално развитие на селските райони.

Биологичното земеделие създава по-привлекателен, естествен ландшафт благодарение на практики като:



  • Създаване на жив плет и ливади

  • Запазване на естествената флора и фауна

  • Поддържане и подобряване на водните и почвени ресурси

  • Използване на естествените за района растителни и животински видове и на местните ресурси

На свой ред, тези практики създават по-привлекателни селски области, които имат повече шансове да задържат и дори привлекат нови жители в момент, в който селското население намалява в страните от ЕС.

Биологичното земеделие допринася също така за по-активното участие на селските общности в процеса на реализация на земеделските продукти. Това се дължи на:



  • Използването на разнообразни пазарни канали - например, продажби пред самото стопанство, чрез магазин в стопанството или на околните селскостопански пазари, както и чрез продажби, организирани по интернет 

  • Нови и разнообразни възможности за маркетинг на биологичния продукт

  • Предпочитанието към късата дистанция до пазара

Всъщност, заетите по цялата линия на производството и доставките на биологичните продукти нерядко участват в повече от една дейност. Например, производителите с голяма гордост и дори философски интерес към битието на продукта в много случаи участват и в етапите, следващи производството му, т.е. те са добре запознати или дори директно извършват преработката и маркетинга му.

Това често означава, че производителите са в директен контакт с потребителите, помагайки им да разберат произхода на храните, които купуват, и широкия спектър от ползи от по-устойчивия модел за производство на хранителни продукти, какъвто е моделът на биологичното производство. По този начин те повишават съзнанието на потребителите и нивото на познанията им за различните странични ефекти от производството на храни.

Секторите на биологичното производство, преработка и търговия предлагат интересни и предизвикателни възможности за работа, а с увеличаването на потребителското търсене и растежа в сектора, тези възможности ще стават и все повече.

Най-очевидна е необходимостта от работна ръка в стопанствата, където по-традиционният и трудоемък подход към земеделската работа (поради отказа да се разчита на синтетични средства), създава нуждата от работници с различни нива на опит.

Биологичните стопанства често приемат голям брой стажанти с идеята, че така следващото поколение ще приеме и практикува по-устойчив модел на земеделско производство, съчетаващ най-доброто от традиционното и модерното, основано на науката, земеделие. По-малкият размер на биологичните стопанства, продикуван от необходимостта от адекватно ръководство на сложното управление на едно биологично стопанство, увеличава възможностите за навлизането на нови биологични производители в сектора. И то при настоящото положение на нещата, при което средната възраст на земеделския производител е над 60 години и все по-малко хора се занимават със земеделие.

Проучването „Работа в биологичното стопанство” изследване, проведено през 2006 г. от британската Асоциация за опазване на почвите (Soil Association), показва, че биологичните стопанства във Великобритания осигуряват средно с 32% повече работни места в сравнение със съпоставимите с тях небиологични стопанства. Заедно с това, биологичният производител във Великобритания е средно със седем години по-млад от колегите си от небиологичния сектор.

Привлекателният образ на природата и естественият начин на живот на хора, растения и животни, благоприятстван от биологичното земеделие, създава възможности за развиване на селски и екологичен туризъм, за създаване на стопанства за демонстрация, за популяризиране на "отворени дни" за посещение, за хотелиерство, изобщо за отваряне на стопанствата, под различни форми, за външни посетители.

Секторите на маркетинга, гостоприемството и туризма са сред тези, които могат да отчетат ползи от тази тенденция.

Поради вниманието, което се отделя в биологичното земеделие за поддържането на високи стандарти по отношение на здравето и хуманното отношение към животните, от работещите с биологично отглежданите животни се очаква да бъдат посветени на работата си и да притежават необходимите умения. Тези качества се изискват освен от земеделските стопани и работниците и от:


  • Ветеринарните лекари и доставчиците на лекарства за ветеринарната медицина

  • Производителите и доставчиците на фураж

  • Доставчиците на различни други услуги, като например специалистите по сградите и съоръженията за отглеждане на животни

Различните нужди на биологичното земеделие (като нуждата от информация и проучвания върху контрола над плевелите без употреба на хербициди или постигането на висок добив без синтетични подобрители на почвата) също дава възможности за научни изследвания в свързани със земеделието области като:

  • Системи за култивиране на растенията

  • Растителна защита

  • Подхранване на растенията

  • Здраве и хуманно отношение към животните

  • Хранене на животните

Заедно с растениевъдство и животновъдство, чийто краен резултат е вкусната биологична храна, много биологични производители се занимават активно и с маркетинга на продукцията си - а понякога също и с тяхната преработка, дистрибуция и продажба.

Този подход създава нуждата от доставчици на различни услуги с високо развито експертно знание за биологичния сектор, които могат да задоволят потребността на производители и преработватели от информацията и уменията, без които не биха постигнали успех.

Следователно биологичното земеделие създава възможности и за специалистите в области като специализираното банкерство, финансовите услуги, консултантската дейност в сферата на земеделието и консултантските услуги по бизнес управление.

Разнообразните пазарни канали, използвани от биологичните производители и преработватели, създават не по-малко нови работни места в сектора на продажбите, както и възможности в секторите на преработката и дистрибуцията.

Биологичното земеделие се нуждае и от транспортни услуги, които да посрещнат специфичните му нужди, а именно:


  • Доставката на продукти на кратко разстояние за кратко време

  • Ефективно разделяне на биологичната от небиологичната продукция във всеки един момент

  • Минимизиране на времето за транспорт и всеки възможен стрес или страдание по време на транспортирането на животни.


Каталог: images -> pages -> file
file -> 50 оу "Васил Левски" празнува с почит към миналото и грижа за бъдещето
file -> 50 Основно училище “Васил Левски”
file -> Развитие на неземеделски икономически дейности на територията на миг-кнежа, възможности, насоки и добри европейски практики, с цел конкретизиране на възможностите за повишаване на местните доходи и подобряване качеството на живот”
file -> 19. антиревматоидни лекарства
file -> Модернизиране на земеделските стопанства
file -> Аналитично проучване на потенциала на територията на миг-кнежа за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (веи) с цел еко-съобразна експлоатация на налични и остатъчни ресурси в работата на селските стопанства”
file -> Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти
file -> Модернизиране на земеделските стопанства


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница