Секторно ръководство по овос българия градски пречиствателни станции за отпадъчни води и колекторни системи за отпадъчни води


Българско законодателство, относимо към проекта



страница4/17
Дата01.02.2018
Размер1.54 Mb.
#52409
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Българско законодателство, относимо към проекта


Приложимото национално законодателство е представено в Каре 2.

Каре 2. Приложимо национално законодателство

Законодателство относно устройството на територията

Закон за устройство на територията (ЗУТ)

ЗУТ урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

Съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ, одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. Влязло в сила решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на ЗООС, е приложение, неразделна част от разрешението за строеж.


Опазване на околната среда: политика и законодателна рамка

В съответствие с българската Конституция опазването на околната среда е право и задължение на държавата и всички граждани.

В чл. 15 на Конституцията се казва още: „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.“

Отново, съгласно основния закон на държавата, „Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.“ (чл. 55).

Законът за опазване на околната среда (ЗООС) създава общата правна рамка за опазване на околната среда. Тази рамка е допълнена от редица закони и подзаконови нормативни актове, регламентиращи управлението на компонентите и факторите на околната среда.

Компетентните органи и техните отговорности са определени в чл. 10 от ЗООС.

Националната стратегия за опазване на околната среда 2000-2006 г.4 определя като дългосрочна стратегическа цел на страната в областта на околната среда подобряване качеството на живот на населението на страната чрез осигуряване на благоприятна околна среда и запазване на богатата природа на основата на устойчиво управление на околната среда.




Националната програма за действие по околна среда и здраве 2008-2013 г.5 цели:

  • по-нататъшно развитие на условията за осигуряване на координация и съгласуваност при провеждането на националната политика в съответствие с Националната здравна стратегия и Стратегията по опазване на околната среда на национално, регионално и местно равнище;

  • укрепване и усъвършенстване на междусекторното сътрудничество при провеждането на политиката по околна среда и здраве. Опазването на околната среда и на здравето да стане основен принцип при разработването на програми за развитие във всички сектори на икономиката;

  • развитие, укрепване и разширяване на условията за активно участие на обществеността в процеса на вземане на решения по въпроси, касаещи околната среда и здравето.

За постигането на тези общи цели Програмата определя специфични мерки и график, както и компетентните органи и необходимите финансови средства за изпълнение.

Законодателство по ОВОС




ОВОС е регламентирана в:

  • ЗООС;

  • Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.

Съгласно ЗООС, ОВОС определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения6 за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях.

ОВОС е задължителна за всички инвестиционни предложения по Приложение № 1 от ЗООС. В Приложение № 1, т. 28 :



  • Пречиствателни станции за отпадъчни води с капацитет над 150 000 еквивалентни жители.“

ОВОС е задължителна и в случай на промяна или разширение на инвестиционните предложения по т. 28, когато тази промяна или разширение самостоятелно достига критериите, ако има такива, посочени в приложението.

Съгласно ЗООС инвестиционните предложения по Приложение № 2 подлежат на преценка на необходимостта от ОВОС (EIA screening). Това се отнася до т. 11, буква „в“ – „пречиствателни станции за отпадъчни води (невключени в приложение № 1)“, както и всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно Приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда.

Следва да се обърне внимание, че т. 10 от Приложение № 2 на ЗООС (Приложение ІІ на Директивата за ОВОС) се отнася до инфраструктурни инвестиционни предложения. Както бе споменато по-горе, в „Ръководството относно тълкуването на дефинициите на определени категории проекти по Приложение І и ІІ на Директивата за ОВОС“ ЕК7 излага становището, че:

Понятието „инфраструктура“ следва да се тълкува разрешително и следователно може да включва пътища, инфраструктура за предоставяне на енергийни и други комунални услуги с цел подпомагане растежа на индустриите.“

Следователно и с оглед на широкото предназначение и обхват на законодателството по ОВОС и други инвестиционни предложения за изграждане на инфраструктура за водоснабдяване и отвеждане/пречистване на отпадъчни води е възможно да бъдат предмет на ОВОС.

Освен това, в съответствие с тълкуването на Директивата за ОВОС на СЕС и ЕК, задължението за извършване на ОВОС се разпростира и върху проектите за изграждане на водоснабдителни и канализационни мрежи, съгласно Приложение ІІ, т. 10б) от Директивата и съответно т. 10, буква „б“ от Приложение № 2 на ЗООС. В допълнение, и съдебната практика на СЕС относно, напр. спомагателните и свързаните дейности, следва да бъде взета предвид8.

Компетентните органи по ОВОС – Министърът на околната среда и водите и директорът на съответната РИОСВ и техните правомощия са определени в чл. 94, ал. 1 и 2 от ЗООС.

Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда допълва разпоредбите на ЗООС и регламентира детайлно правилата на ОВОС, включително относно изготвянето на ДОВОС, провеждането на консултациите с държавните органи и обществеността, трансграничните консултации, вземането на решението и контрола върху съответствието с условията, поставени с решението по ОВОС.






Политика и законодателство в сектора „Качество на водите“




  • Националната стратегия за околна среда

По отношение на политиката по водите Националната стратегия за околна среда си поставя за цел осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на страната, която следва да бъде постигната чрез:

  • преодоляване на кризите във водоснабдяването;

  • осигуряване на вода за напояване;

  • формиране на съзнание и интерес за икономии на водни ресурси;

  • запазване и подобряване качеството на подземните и повърхностните води.

  • Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор

Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор (НСУРВС) е приета от Народното събрание Решение от 21.12.2012 г. (обн. ДВ, бр. 97 от 07.12.2012 г.) и има за цел да приложи и допълни Националната стратегия за околна среда.

Основната цел на НСУРВС е „устойчиво ползване на водните ресурси, осигуряващо в оптимална степен сегашните и бъдещите нужди на населението и икономиката на страната, както и на водните екосистеми.“

В Стратегията са дефинирани следните цели, които да гарантират постигането на основната цел:


  • Цел 1: гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване;

  • Цел 2: запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води;

  • Цел 3: Подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс.

През 1999 г. бе приета Програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води, която цели да определи приоритетите за изграждането на ГПСОВ на вододелните зони на всички населени места с над 10 000 е.ж. Тази програма е допълнена от приетата през 2003 г. Национална програма за прилагане на Директива 91/271/ЕИО.




ЗООС и Законът за водите (ЗВ) са двата основни нормативни акта, уреждащи управлението на водите в България, които определят основните принципи на ефективната политика по околна среда като „замърсителят плаща“, „на споделената отговорност“, на „превантивните действия (и контрол)“, „интегрираното управление“ и други.

  • Закон за опазване на околната среда

В чл. 35 от ЗООС като основен принцип се урежда опазването и използването на водите и водните обекти, които следва да се основават на дългосрочна държавна политика, на рационално управление на водите на национално и басейново ниво, с което да се гарантира постигането на добро качество на всички води.

Съгласно ЗООС, опазването на водите и водните обекти осигурява:



  • баланса между експлоатацията на водите и естественото им възстановяване;

  • съхраняването и подобряването на качеството на повърхностните и на подземните води.

  • Закон за водите

ЗВ урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения. Правната рамка на ЗВ е допълнена от Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Изискванията на РДВ са транспонирани в българското законодателство, включително и тези относно установяването и прилагането на принципа на басейновото управление. Управлението на водите се осъществява на национално и басейново ниво. Съгласно ЗВ, дейностите по управление на водите включват: водоползване, дейностите опазване и възстановяване и тези за предотвратяване на вредното въздействие на водите.

Компетенциите на всички органи са разписани в ЗВ.

България е договорила следните преходни периоди по прилагането на Директивата за ГПОСВ:

Чрез дерогация от членове 3, 4 и 5, параграф 2 от Директива 91/271/EИО, изискванията за канализационните мрежи и за пречистването на отпадъчни води от населените места не се прилагат напълно в България до 31 декември 2014 г., в съответствие със следните междинни цели :



  • до 31 декември 2010 г., се постига съответствие с директивата за агломерации с население повече от 10 000 еквивалентни жители“’9.

  • Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти

С Наредба № 6 се уреждат емисионните норми за допустимото съдържание на някои вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. Целта на наредбата е да се предотврати и/или преустанови и намали замърсяването на водите на водните обекти с опасните и вредните вещества, попадащи в обхвата й.

Съгласно договорените преходни периоди, се определят следните крайни срокове за изграждането на канализационни системи и ПСОВ:



  • за агломерации над 10 000 е.ж.: 31.12.2010 г.;

  • за агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж.: 31.12.2014 година.

Съгласно Таблица 1 от Приложение ІІІ на Наредба № 6 отпадъчните води от ГПОСВ следва да отговарят на следните параметри:

Показател

Концентрация

Биохимична потребност от кислород (БПК5) при 20 °С без нитрификация

25 mg/dm3 O2

Химично - потребен кислород (ХПК)

125 mg/dm3 O2

Общо съдържание на неразтворени вещества

35 mg/dm3 (optional)

35 mg/dm3 по чл. 11, ал. 210 (при над 10 000 е.ж.)

60 mg/dm3 по чл. 11, ал. 2 при 2000 - 10 000 е.ж.


Отпадъчните води от агломерации с над 10 000 е.ж., които постъпват в канализационните мрежи, преди заустването им в чувствителни зони трябва да бъдат подложени на допълнително пречистване от посоченото в чл. 11 съобразно срока по § 611. Изискванията към отпадъчните води след селищните пречиствателни станции, които заустват в чувствителни зони, определени съгласно чл. 12 от Наредба № 6 са, както следва:

Показател *

Концентрация

Общ азот *

15 mg/dm3 при 10 000 - 100 000 е.ж.

10 mg/dm3 при при 10 000 - 100 000 е.ж.



Общ фосфор

2 mg/dm3 при 10 000 - 100 000 е.ж.

1 mg/dm3 при 10 000 - 100 000 е.ж.

* Един или и двата показатели могат да се прилагат в зависимост от конкретните условия.

  • Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване

Целта на тази Наредба № 2 е да осигури условия за намаляване на замърсяването и опазване на качеството на повърхностните води, в които се заустват отпадъчни води.

С наредбата се определят: редът и начинът за издаване на разрешителни по чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, наричани по-нататък разрешителни за заустване; изискванията при определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване в разрешителните за заустване съгласно чл. 120 от ЗВ; изискванията към регистрите на разрешителните за заустване съгласно чл. 184 от ЗВ.

Разрешителни за заустване се издават за:


  • проектиране на обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания;

  • експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания.

Тези разрешителни могат да бъдат издадени и за групово събиране, отвеждане, пречистване и заустване на отпадъчни води от два и повече обекта.

  • Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места

Предмет на наредбата са производствените отпадъчни води, зауствани в канализационните мрежи на населените места и селищните пречиствателни станции. Целта на наредбата е опазването на водите от замърсяване с токсични, вредни и опасни за околната среда вещества.

Други подзаконови нормативни актове по отношение на политиката по водите:



  • Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн., ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г.);

  • Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.);

  • Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 53 от 10.06.2008 г., посл. изм. и доп., бр. 5 от 18.01.2013 г.);

  • Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.);

  • Наредба № 18 от 27.05.2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури (обн., ДВ, бр. 43 от 09.06.2009 г.);

  • Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите (обн., ДВ, бр. 34 от 29.04.2011 г., изм. и доп., бр. ДВ, 22 от 05.03.2013 г.);

  • Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (обн., ДВ, бр. 63 от 28.06.2002 г., изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г.);

  • Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 22 от 05.03.2013 г.);

  • НАРЕДБА № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., изм. и доп., ДВ, бр. 97 от 09.12.2011 г.).



Управление на отпадъците



Националната програма за управление на отпадъците 2009-2013 обхваща всички отпадъчни потоци и цели да се гарантира пълно съответствие с действащото законодателство.

Законът за управление на отпадъците е основният правен инструмент в сектора. Подзаконовите нормативни актове, които е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение, са:



  • Наредба № 3 от 1.04.2004 г. за класификация на отпадъците;

  • Наредба № 2 от 22.01.2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри;

  • Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС № 277 от 05.11.2012 г.;



  • Наредба № 6 от 28.07.2004 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци;

  • Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, приета с ПМС № 339 от 14.12.2004 г.;

  • Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, приета с ПМС № 352 от 27.12.2012 г.;



Качество на въздуха



Правната рамка относно качеството на атмосферния въздух в България е установена в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и в редица подзаконови нормативни актове.

Следните наредби е възможно да са приложими към конкретното инвестиционно предложение:



  • Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух;

  • Наредба № 11 от 14.05.2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух;

  • Наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места;

  • Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии;

  • Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници;

  • Наредба № 10 от 24.02.2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители;

  • Наредба № 7 от 3.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух;

  • Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г.



Шум



Законът за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) урежда правната рамка на управлението на шума в околната среда.

Тази правна рамка се допълва от:



  • Наредба № 54 от 13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда;

  • Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението;



  • Наредба № 3 от 25.04.2006 г. за изискванията за създаването, поддържането и съдържанието на регистрите на агломерациите, основните пътища, железопътни линии и летища в страната;

  • Наредба за изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум и към плановете за действие, приета с ПМС № 217 от 18.08.2006 г.;

  • Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха, приета с ПМС № 22 от 29.01.2004 г.;

  • Наредба № 9 от 12.02.2010 г. за максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения.



Почви



Законът за почвите урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване като компонент на околната среда.

Освен Законът за почвите и следните подзаконови нормативни актове е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение:



  • Наредба № 3 от 01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите;

  • Наредба № 4 от 12.01.2009 г. за мониторинг на почвите;

  • Наредба № 26 от 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт;

  • Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, приета с ПМС № 30 от 06.02.2007 г.

  • Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви, приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г.

  • Наредба № 36 от 18.08.2004 г. за условията и реда за биологично изпитване, регистрация, използване и контрол на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.



Флора, фауна и природни местообитания



Законодателството, релевантно към инвестиционни предложения за изграждане на пътна инфраструктура и по-специално когато е възможно те са окажат неблагоприятно въздействие върху зони, включени в Мрежата „НАТУРА 2000“ и когато за тях се изисква оценка за съвместимост, включва:

  • ЗБР и

  • Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наричана по-нататък за краткост „Наредба за ОС“).

ЗБР регламентира създаването на Националната екологична мрежа на защитените територии в съответствие с директивите на ЕС за местообитанията и птиците, която сега е част от Европейската мрежа „НАТУРА 2000“. Режимът на опазване по чл. 6(3) и (4) от Директивата за местообитанията е уреден в чл. чл. 31-34а от ЗБР.



Следователно, ОС се изисква за всички планове, програми, инвестиционни предложения и проекти, които не са директно свързани или необходими за управлението на защитената зона и които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, инвестиционни предложения и проекти е възможно да окажат неблагоприятно въздействие върху зоната. Целта на ОС е да оцени тези въздействия съобразно специфичните за зоната предмет и цели на опазване.

ЗБР дава възможност за провеждането на съвместна процедура по ОС и ЕО или ОВОС, когато тези оценки се изискват едновременно.

В случаите, когато плановете, програмите и инвестиционните предложения не попадат в обхвата на ЗООС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ОС се извършва в съответствие със ЗБР и на Наредбата за ОС.

Съгласно ЗБР, плановете, програмите, проектите и инвестиционните предложения се одобряват, само ако ОС води до заключението, че те няма да имат значително неблагоприятно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитената зона. Ако все пак, планът, програмата, проектът и инвестиционното предложение е необходимо да бъдат изпълнени поради причини от първостепенен обществен интерес и в случай, че не са налице други алтернативи, следва да бъдат приложени и компенсаторни мерки. Необходимо е да бъде спазена и процедурата по комуникация/координация с ЕК.



Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони допълва разпоредбите на ЗБР и урежда подробно процедурата за извършване на ОС.

Компетентни органи по ОС са министърът на околната среда и водите и директорът на съответната РИОСВ.

В случаите, когато ОС се комбинира с ЕО или ОВОС правомощията се определят съобразно разпоредбите на ЗООС и на съответните подзаконови актове по прилагането му (моля виж по-горе).

Освен това, следните нормативни актове е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение:



  • Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии, приета с ПМС № 7 от 08.02.2000 г.;

  • Наредба № 2 от 18.12.2006 г. за условията и реда за създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие;

  • Наредба № 5 от 01.08.2003 г. за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове;

  • Решение № 122 на Министерски съвет (МС) от 02.03.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;

  • Решение № 661 на МС от 16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;

  • Решение № 802 на МС от 04.12.2007 г. за приемане на Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.





Законодателство относно здравеопазването и безопасните условия на труд

Законът за здравето урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите.

Подзаконови нормативни актове:



  • Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място;

  • Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;

  • Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина;

  • Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове;

  • Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.

Достъп до информация за околната среда

Изискванията, свързани с достъпа до информация за околната среда, са регламентирани в ЗООС и в Закона за достъпа до обществена информация.

Културно наследство

ЗКН урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България.



  1. Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Industry -> EIA -> Ukazania OVOS -> uk Jaspers
    uk Jaspers -> Jaspers joint Assistance to Support Projects in European Regions
    EIA -> Решението се намира и в отдел „овос и ео", дирекция „Превантивна дейност"
    EIA -> Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „
    EIA -> „Реконструкция и модернизация на фабрика за производство на керамични тухли и добив на суровина – глина от находище „Побит камък“, участък „Боята“, землище на с. Нови хан и с. Богданлия, община Елин Пелин“
    Industry -> Организирани срещи за обществено обсъждане на доклад за овос за инвестиционно предложение за “Съоръжение за третиране и кондициониране на радиоактивни отпадъци (рао) с голям коефициент на намаляване на обема /гкно/ в аец „Козлодуй”
    Industry -> Доклад Допълнения Изготвен от: Проверен от


    Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница