Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд

привлекат интереса на някой агресивно настроен мъж, или пък мъже, които са чувствителни в това отношение, не смеят дори да погледнат някоя жена в очите, за да не се изтълкува това като агресивност.

Но колкото и това да създава проблеми, интуиция­та ни, слава Богу, обикновено не ни лъже. Ако сме дос­татъчно наблюдателни и се научим да следваме потока на енергия, ще знаем пред кого можем да бъдем "откри­ти и кого трябва да избягваме. Също така много е важ­но да си дадем сметка как насочваме и сексуалната си енергия в такъв план.

Убеден съм, че вече за мнозина става ясно, че кога­то подхождаме по приятелски начин в такива ситуации, е най-добре. Бихме могли просто да кажем нещо триви­ално, например: „Не съм ли ви виждал и преди?" - и да продължим разговора, като споделим някои свои проб­леми и мисли в момента. Ако това се случи в магазина, можем да кажем: „Купувам дрехи за предстоящо съби­тие." Възможно е човекът насреща да ни отвърне, като сподели защо например той или тя е в магазина и така да открием обща тема за разговор. Помнете, че целта е да се разбере причината за тази синхронност.

По-възрастните хора по-лесно завързват подобни спонтанни разговори, но всички сме в състояние да се освободим от неудобството, ако имаме чисти намерения. Във всеки случай, можем поне да опитаме, а ако бъ­дем отхвърлени, да не го приемаме навътре. Както каза веднъж баща ми: „Тайната на живота е да се научиш да се правиш на глупак елегантно." Очевидно е, че трябва да проявим предпазливост, когато се запознаваме с не-познати (да се срещаме с тях само на обществено място, докато ги опознаем, например). Но ако действаме пра­вилно, наградата ни може да бъде по-богат поток на син-хронични явления в живота ни, например.

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ИДВА ТОЧНО В НЕОБХОДИМИЯ МОМЕНТ

Друго важно синхронично явление, което може да ни се случи, е да получим важна за нас информация тък­мо когато това ни е най-необходимо. Такова преживява­не обикновено се предхожда от внезапно повишено очакване. То може да ни споходи навсякъде, на работно­то ни място или по време на почивка, когато изведнъж предусещаме, че нещо важно предстои да се случи. Как­то по-късно ще видим, в такива случаи може да изпита­ме особена лекота или всичко наоколо да ни се стори по-ярко и сияйно. Нещо ни подсказва, че в живота ни може би настъпва сериозен обрат.

По какъв начин получаваме тази информация, това си остава загадка. Обикновено тя ни се дава от друг чо­век, чрез думи или действия. Но може да я почерпим от книга, списание или новинарска статия. Винаги обаче това е човешка гледна точка, изследване или представа за света, която идва точно в необходимия момент, за да разкрепости нашето съзнание.

А това, че предчувстваме, че предстои да получим някаква информация, е вследствие на факта, че сме усво­или всички необходими стъпки на развитие, които са ни направили готови да обърнем нова страница в живота ⁴ си. Аз самият съм имал подобен опит, свързан с разби­рането ми на междучовешката борба за власт едни над други. До онзи момент вече ясно бях разбрал, че хората си съперничат по ирационален начин, но знаех, че в бор­бата за надмощие има и още нещо, което все още ми убягва. И внезапно в даден момент почувствах, че съм на път да направя скок напред в разбирането си.

Известно време нищо не се случваше. Но както един ден пътувах с кола, забелязах отстрани на пътя книжарница, която някак странно ми се набиваше на

очи. Влязох и започнах да разглеждам най-безразборно книгите, който ми попаднеха, а в мен се надигаше ня­какво невероятно очакване на нещо, което трябваше да се случи. И точно в този момент, от трийсетина крачки разстояние, една книга буквално отскочи към мен. Дори и от това разстояние цветът и графичното й оформление се открояваха сред всички останали книги. Веднага се завтекох и открих книгата на Ърнст Бекер Бягство от злото, книга, която очертава средствата, чрез които хо­рата са склонни да изграждат собственото си самочувствие за сметка на останалите, за по-голяма самоувере­ност, самооценка и чувство за благоденствие⁶. Това бе­ше ключовата стъпка в моето разбиране на борбата за енергия, която до този момент ми липсваше.

В обобщение можем да кажем, че най-важният ключ към това да се научим да се възползваме от явле­нията на синхронност в живота си е да бъдем будни и да посветим необходимото време, за да проникнем в сми­съла на онова, което става. За да постигнем това, всеки от нас трябва да си осигури достатъчно време да се носи по течението, както аз бих го нарекъл - време, в което да не прави нищо, просто се шляе навън, да превключва телевизионните канали, да преглежда вестници или се разхожда, наблюдавайки околния свят. Ако си помис­лиш за приятел, отбий се при него, виж какво ще се слу­чи. Интернет е също интересен източник на информа­ция в това отношение. Трябва обаче да помним, че все­ки може да включи всичко в Интернет. Няма редактор или фактолог, който да гарантира точността на инфор­мацията, нито издател, който да бъде отговорен за съ­държанието.

ОТНОШЕНИЕ НА СИНХРОННОСТТА КЪМ НАШАТА РЕЛИГИОЗНА ВЯРА

За някои хора представлява предизвикателство да свържат религиозните си убеждения със своята отворе­ност към явленията на синхронност. И все пак, аз съм убеден, че в повечето случаи конфликт не съществува. Когато започнем да обръщаме внимание на случайните съвпадения в живота си, тяхната мистичност ни изправя пред по-дълбоките духовни въпроси на живота. Коя е си­лата, която ни води към осъществяване на собственото ни предопределение? Съществува ли божествен план в живота ни? По какъв начин по-точно ни се открива то­ва божествено предназначение?

Повечето от нас са възпитани поне с известна пред-става за религиозна традиция. Ако самите ние не сме се посветили на определена религия, поне имаме приятели или роднини, които изповядват някакви религиозни убеждения и които са дълбоко убедени в основанията на своята вяра. Аз твърдо вярвам, че повечето хора, които са посветени по този начин на определена религия, дейс­тват с искрен порив да съхранят нейния единствен по ро­да си принос жив в света. Този всеобщ порив гарантира на човешкото общество широко разнообразие от рели­гиозни вярвания, чрез които можем да изпробваме мно­го възможности и по този начин да израстваме. По мое мнение всяка позитивна религиозна перспектива съдър­жа в себе си важна част от истината. Общият диалог между различните религии, колкото и да е слаб и епизо­дичен, все пак е от особено важно значение за разгръща­нето на еволюционните процеси към едно всеобщо ду­ховно разбиране.

Възприемането на синхронността от нас изобщо не предполага, че дадена религиозна традиция се ползва с по-големи преимущества пред друга. Синхронността,

както и всеобщото ново духовно съзнание, което изг­раждаме, е само осъзнаване на начина, по който божес­твеното се проявява в живота ни_; Всички основни рели­гии - индуизъм, будизъм, юдаизъм, християнство, ислям - както и множество шамански традиции, споделят об­щото схващане, че отговарят на Божията воля. Казано по друг начин, всички се стремят към това да възрастем към единение с Върховния Бог или да се свържем с творческата сила, която стои зад нашето човешко съ­ществуване. Нашето ново осъзнаване на синхронността е просто долавяне и преживяване на връзката ни с тази божествена сила.

Спомням си колко много ме занимаваше въпросът как да изпълняваш волята Божия, когато бях малко момче, възпитавано в една провинциална протестантска църква. В душата ми още тогава нямаше никакво съмне­ние, че тази църква и нейната общност са съвсем специ­ални. Всички от тази общност се подпомагаха взаимно и се обичаха, помагаха си, откликваха при болест на няко­го. Християнският протестантизъм, който се практику­ваше тогава, бе изключително отворен и не съдеше вя­рата на другите.

Централно място в теологията на тази църква зае­маше посвещението в християнство, кръщаването. Но само по себе си се разбираше, че след него човек трябва сам да открие и следва Божията воля през целия си жи­вот. Като дете бях особено притеснен, тъй като никой не ми бе разкрил подробно как така човек ще може да от-крие и последва Божията воля. Това, разбира се, става­ше във време, когато цялото общество бе стигнало кул­минацията на материалистично и секуларно отношение към света. И все пак, аз бях преизпълнен с въпроси: Как­во е естеството на Бога, с когото трябва да постигнем общение? По какъв начин реално се преживява Божие­то присъствие? Какво в действителност означава да бъдеш в хармония с божественото предначертание? И ос­таналите членове на църквата нямаха отговор на тези въпроси. Но по израза на лицата им аз разбирах, че те знаят; просто им липсваха думи, за да го изразят.

Смятам, че част от нашето ново духовно съзнание е да отговорим съзнателно на тези въпроси. Векове наред корумпирани свещеници са използвали страха и неве­жеството, за да искат пари за. благословия и спасение, потискайки всяко напредничаво духовно разбиране сред своето паство. Някои продължават да правят същото и в наши дни. Но аз съм убеден, че в голяма степен ние всички започваме да си даваме сметка за това колко е важно да споделяме духовния си опит и преживявания. Все повече и повече хора, принадлежащи към организи­рани религии, осъзнават, че да се отворим за възприема­не на синхронността, означава да обогатим и уясним най-доброто от религиозната традиция, на която при­надлежим. Това възприемане е пряко свидетелство за проявлението на божествена сила в нашия живот, онази божествена сила, в която винаги сме-вярвали и която сме долавяли интуитивно.

ОТГОВОР НА СКЕПТИЦИЗМА

Най-голямото предизвикателство за онези измежду нас, които започват да изживяват едно нови духовно про­буждане, е отношението им към скептиците. Всички, ко­ито сме отворили съзнанието си за реалното проявление на синхронност, често се озоваваме изправени срещу чо­век, който реагира негативно на нашите убеждения и пос­тавя под съмнение достоверността на опита ни. Колкото и да намаляват скептиците, все още има мнозина привър­женици на стария материалистически мироглед, които считат всякакви разговори на мистични теми за напълно

безсмислени и лишени от основания. Подобни разговори те чувстват като заплаха за своите предубеждения относ­но това що е реално и разумно в света на природата.

Скептиците, на които се натъкваме, могат да се гру­пират в две големи категории. Най-голяма е групата на онези, които заемат скептична поза не защото са проу­чили задълбочено мистическите опитности, за които им се говори, а защото не са. Те нямат време, нито желание да се занимаят с подобни опитности, ето защо заемат та­кова отношение към въпроса, което им се струва най-си­гурно: обявяват го за пълен абсурд. Обикновено такива скептици живеят и работят сред множество хора, изпъл­нени с колебания и съмнения, които са критично наст­роени към всяко ново твърдение или творение и за кои­то насмешката е средство за сдобиване с лично надмо­щие над останалите. В подобно обкръжение повечето хора възприемат тясно конвенционална позиция, за да избегнат възможни конфликти.

Другият тип скептик, на когото се натъкваме, това е привърженикът на научния материализъм. Това е чо­век, който в някакви граници е склонен на проучи мис­тичния опит, но който винаги се връща назад, за да се барикадира зад материализма, като претендира, че има нужда от обективни доказателства за подобни претен­ции. Те остават глухи за всякакви аргументи, че мистич­ният опит е имал своето трайно място през дълги пери­оди от човешката история или че хиляди хора, които ня­мат никаква връзка помежду си свидетелстват за иден­тични преживявания, както и че статистиката нееднок­ратно показва, че интуитивните и психически способнос­ти са нещо съвсем естествено за човешката природа.

Има няколко подхода, които се оказват ефективни в отношението към подобни скептици. Преди всичко трябва добре да помним, че е важно да съществува известна степен на скептицизъм. Всички трябва да избягваме да приемаме на доверие всякакви маниакални идеи и да гледаме с критично око на реалността.

Не бива обаче да забравяме, че този принцип има и една допълнителна страна, която твърде често бива изпус­кана: че трябва да бъдем с открито съзнание, за да преце­ним явлението, за което става дума. Да се поддържа тък­мо този баланс между отвореност на съзнанието и скепти­цизъм, е изключително трудно, когато явлението се отна­ся до вътрешно психическите ни състояния и духовност.

Трябва-винаги да се съблюдават още две други важ­ни неща - винаги да бъдем дружески настроени при по­добни разговори и да се стремим към постигане на съг­ласие. Осмелявам се да твърдя, че всеки, който сега пре­живява опитности от мистичен и духовен характер, в ня­какъв период от миналото е бил краен скептик. В този смисъл всички ние сме бивши скептици и е много важ­но да си припомняме понякога, че процесът на отваряне към мистичната страна на живота става единствено по пътя на личния опит - когато видим някого, който е въз­приел сериозно идеята за мистичната опитност и решим ние самите да я изпробваме.

Ето защо трябва да се отнасяме сериозно към всеки подобен разговор. Възможно е нашето открито споделя­не на собствения ни опит да се окаже пробния камък за преодоляване заклетия скептицизъм на даден човек. А и знаете ли какво? Обратното също може да се окаже вяр­но: скептикът, с когото говорим, също може да се окаже прав за определени неща. Онези от нас, които изследват потенциалните възможности на човешкия опит, нищо не правят, ако не са готови винаги да погледнат от две­те страни на един проблем, преди да се постигне съгла­сие. За да се учим, всички сме задължени да се вслушва-ме в другия., Само откритият диалог гарантира широка дискусия и възможност да имаме мащабен поглед върху нещата.

СЕРИОЗНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СИНХРОННОСТТА

Става ясно, че да обърнем поглед към случайности­те и да говорим открито за тях, без да изпадаме в нега­тивизъм, това са едни от първите стъпки към постигане­то на ново духовно съзнание. Но не след дълго започват да възникват нови въпроси. Ако синхронността, която наблюдаваме, е свидетелство за това, че в живота ни се изявява една духовна сила, защо ние, които принадле­жим на западната култура, толкова дълго сме пренеб­регвали тези мистични явления? И защо тъкмо сега, в настоящия момент, на повърхността изплува това съзна­ние за синхронност? Как онова, което се случва с нас, се намества в по-широката историческа картина на света? Тези въпроси ни водят към поредната стъпка в пос­тигане на ново съзнание.

Животът на всеки от нас се ситуира в широк исто­рически контекст. Без него ние живеем в незадълбочената и изолирана реалност, която наследяваме като де­ца. Правилното разбиране на историята придава на съз­нанието ни за света дълбочина и истинност. То обгръща всичко около нас със смислова рамка, която ни показва кои сме и накъде отиваме.

3

ОСЪЗНАВАНЕ НА НАШЕТО МЯСТО В СВЕТА

За някои от нас онзи дълъг исторически процес, който води до настоящия момент, от който наблюдава­ме всичко това, е само един химн на икономическия и технологически напредък. Но за повечето с всеки изминал ден историята се превръща все повече в психологи­чески проблем. Как се е стигнало до сегашния начин на живот? По какъв начин се е формирало ежедневието на нашите предходници? Как са се оформили настоящите ни убеждения и вярвания?

Историята на съвременния, западен начин, на възп­риемане на света започва поне преди петстотин години с рухването на средновековния мироглед. Както е добре известно, старият свят се определя и поддържа от цент­ралното място, което заема в него ранната християнска църква. Вярно е, че църквата до голяма степен спасява западната цивилизация от пълно разграждане след пада­нето на Римската империя, но при това служителите на църквата получават огромна власт и започват да дикту­ват и определят всички насоки на живот в християнския свят в продължение на цяло хилядолетие, като се аргу­ментират със собствените си интерпретации на Библия­та.

Трудно е дори да си представим колко малко са зна­ели хората през средните векове за физическите проце­си, които са ставали в природата. Притежавали сме нез­начително познание относно органите на човешкото тя­ло и биологичните особености на растежа. Смятало се е, че гръмотевичните бури са причинявани от разгневени богове или плановете на зли духове. Природата и човеш­кия живот са били разбирани чрез системата на религи­ята. Както Ърнст Бекер говори в Структурата на зло­то¹, средновековната космология е разполагала земята

в центъра на всемира като някакъв огромен религиозен театър, създаден, за да служи на една велика цел: като сцена, на която човечеството или се сдобива със спасе­ние, или го изгубва. Всичко - климатичните условия, гладът, върлуването на болести и войни - всичко същес­твува с единствената цел да изпита вярата на хората. И всред всичко това, за да оркестрира тази симфония на изкушението, е поставен Сатана. Той е допуснат, както твърдят църковните служители, за да заблуждава наше­то съзнание, да възпира работите ни, да се възползва от слабостите ни и да ни попречи да постигнем вечното блаженство, за което сме призвани.

За онези, които наистина ще се спасят, вечността ще бъде проведена сред небесното блаженство. Онези пък, които не успеят, които се поддадат на изкушенията, ще бъдат прокълнати от провидението да горят във вечен огън - ако, разбира се, тук не се намесят църковни-те служители.. Хората от онова време, изправени пред подобна реалност, не са можели да се обърнат директно към Бога, за да потърсят опрощение и дори адекватно да преценят дали наистина са подложени на подобно духов-но изпитание, защото духовенството си е присвоило ро-лята на единствен страж пред портите на божественото и неуморно се труди, за да попречи на широкия кръг от хората да получи пряк достъп до свещените текстове. Ако са имали порив и стремеж към небето, средновековните граждани не са имали избор, освен да проследят често сложните, комплицирани и капризни диктати на могъщите църковни водачи.

Множество са причините, поради които тази мирогледна система се разпада. Разгръщащата се търговия дава възможност да се заговори за нова култура и друг пог-лед върху света, които поставят под съмнение средновековната космология. Ексцесиите и крайностите в поведението, до които стигат представителите на църквата,

подкопават вярата в нея. Изобретяването на печатната преса и разпространението сред европейските народи както на Библията, така и на античните текстове, дава възможност широките маси от хората да получат пряк достъп до информация, което на свой ред води до про­тестантската революция².

Ново поколение учени - такива като Коперник, Галилей и Кеплер - отправят пряко предизвикателство към църковната догма, която се отнася до структурата на слънчевата система, математическото описание на орбитите на планетите и дори мястото на човечеството във вселената³. С течение на времето убеждението, че земята се намира в центъра на вселената, е подложено на съмнение. А с появата на Ренесанса и Просвещение­то Бог започва да се изтласква все повече в периферия­та на ежедневното съзнание на човека.

ТРЕВОГАТА ОТ ЗАГУБАТА

Тук виждаме един от най-големите поврати във формирането на съвременния мироглед. Средновеков­ният мироглед, въпреки своята корумпираност, е предс­тавял поне една цялостна картина на света. Той е бил об­щоприета философия, която е притежавала широта и из­черпателност. Тя осмисля пълния обхват от житейски събития, включително основанията на нашето същест­вуване, както и критериите, според които човек достига до блажено състояние на небето след смъртта си. Живо­тът получава своето обяснение във всичките си измере­ния.

Когато, средновековната космология започва да се разпада, хората на Запад изпадат в дълбоко объркване относно висшето предназначение на живота. Щом духо­венството не представлява истината и на него не може

да се разчита, какво тогава е истинското положение на човечеството на тази земя?

Хората се озъртат наоколо само за да осъзнаят, че в крайна сметка са се озовали тук, захвърлени сред пространството на планета, която се върти около една от би­лионите звезди, и то без да се знае защо. Положително съществува някакъв Бог, някаква творческа сила, която ни е поставила тук по необяснима причина. Но вече сме хвърлени в съмнения и несигурност, потопени сред мъката от липсата на смисъл. Как да намерим сили да жи­веем, без да имаме ясна представа за едно по-високо предназначение? През шестнайсети век западната култура е в процес на пълно преосмисляне на стойностите; човечеството се оказва на ничията земя между два ми­рогледа.

възникване на науката

И ето че сме потърсили разрешение на този проблем: науката. Ние, хората, сме се оказали без цялостна философска система на осмисляне на света, но сме отк­рили начин да намерим отново себе си чрез друга систе­ма, вярвайки, че този път сме открили пътя към истинското познание, освободено от суеверията и догмата, които са характеризирали средновековния свят.

Решили сме да се впуснем в мащабно търсене кат култура, чрез една организирана система на консенсус, да открием фактите на нашето реално положение на та­зи планета. И така, овластили сме науката и сме й дали пълномощия на това неизвестно място на света (обшир­ния свят на природата дори не е имал конкретно назва­ние, а още по-малко пък обяснение по онова време), за да установим какво става и да го обясним на хората.

Толкова голям се е оказал нашият ентусиазъм, че

сме си въобразили дори, че чрез научния метод можем да открием дори действителното естество на Бога, твор­ческия принцип, залегнал в основата на универсума. Убедени сме били, че науката може да установи необхо­димата ни информация, за да ни върне отново чувството за сигурност и смисъл, което сме били загубили при раз­падането на старата космология.

Но надеждата да открием бързо истинското си по­ложение на хора в света се оказва неоснователна. Като начало църквата успява да принуди науката да се огра­ничи само до изучаване на материалния свят. Мнозина от ранните мислители, включително и Галилей, са били заклеймени или направо убити от църковните служите­ли. Ренесансът бележи известно неравномерно развитие. Църквата, макар и понесла сериозен удар, но все още могъща, упорито предявява претенции тя да се занимава с мисловния и духовен живот на хората. Доста неохотно е принудена да признае изследваният? на науката и цър­ковните служители настояват науката да бъде отнесена само до физическата вселена: до явленията, свързани със звездите, орбитите, растенията, човешкото тяло.

Благодарна за преотстъпената територия, науката започва да съсредоточава цялото си внимание върху фи­зическата вселена и бързо процъфтява. Започваме да от­криваме физическите характеристики на материята, ис­торията на геологическите пластове, динамиката на природните явления и времето. Частите на човешкото тяло получават своето наименование и биват открити химическите процеси, които стоят в основата на биоло­гическия живот. Твърде внимателно, да не би да просле­ди онзи смисъл, който подобни открития могат да имат за религията, научното знание се ограничава изключи­телно до изследване на видимия свят.

МАТЕРИАЛИСТИЧНА ВСЕЛЕНА

Първата широкомащабна картина на функционира­нето на този външен свят е създадена от Исак Нютон, който обобщава възгледите на първите астрономи и съз­дава модел на един свят, който е стабилен и предсказуем. Изчисленията на Нютон показват, че светът функци­онира според определени неизменни природни закони, закони, на които може да се разчита и които могат да бъдат използвани за практични цели.

Декарт доказва, че вселената като цяло - въртенето на земята и останалите планети около слънцето, атмос­ферната циркулация, водещи до цикличната смяна на се­зоните, взаимната обвързаност и .зависимост на живо­тинските и растителни видове - всичко това функциони­ра в единство като огромен космичен или часовников механизъм, на който винаги твърдо може да се разчита 1 и който е напълно лишен.от всякакви мистични влия-ния⁴.