Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд

Единственият съществен подход в изучаването на човешката психология, който е по-различен, се осъщес­твява в психиатрията, следвайки модела на медицинска­та патология, въведен за първи път от Зигмунд Фройд. Мислител от края на деветнайсети век, Фройд прониква-дълбоко в структурата на човешкото съзнание, основа­вайки своите теории върху редукционистки и биологи­чески концепции, приемливи за механистическата пара­дигма.

Фройд е първият, който постулира, че травмите от

детството често водят до страхови неврози и невротични реакции, които остават често неосъзнати. Той стига до извода, че поведението на човечеството е мотивирано просто от инстинкта да се увеличи удоволствието и да се избегне болката.

В края на петдесетте години обаче мистерията, раз­крита от новата физика, все по-нарастващото въздейст­вие на източните философии и двете движения на екзис­тенциализма и феноменологията в западната философия вдъхновяват трето теоретично направление в психологи­ята. Тази нова ориентация е ръководена от Ейбрахам Маслов, който заедно с мнозина други мислители и писатели привежда доводи в полза на по-широкообхватно изследване на човешкото съзнание¹¹.

Отхвърляйки бихевиоризма като твърде абстрактен и фройдистките теории като твърде обсебени от идеята за сублимация на сексуалните желания, тези учени си поставят за цел да изследват съзнанието с акцент върху самата възприемателна способност. В това те са дълбоко повлияни от Изтока, където съзнанието се изучава извътре, според това как всеки човек сам чувства своето собствено съзнание. Живеейки .своя живот, ние възприемаме външния свят посредством своите сетива, разбираме онова, което ни се случва, въз основа на паметта и очакванията си и използваме мисловната си и интуитивна способност, за да действаме. Този нов психологически подход е наречен хуманистика и стремително се разраства през шейсетте и седемдесетте години на двайсти век.

Хуманистите не отричат, че ние често не осъзнаващ ме какво точно мотивира нашето поведение. Те са съгласни, Че човешките същества са склонни да огранича-ват собствения си опит, като често повтарят сценарии и модели на реагиране, предназначени към това да снижат безпокойството и тревогата. Но хуманистите насочват

своето внимание и към това да разкрепостят своите въз­гледи и преодолеят сценариите си, като се издигнат над тях и се открехнат за по-висши човешки опитности, ко­ито са им достъпни.

Тази нова перспектива довежда до преоткриване на­учния принос на Карл Густав Юнг, шведски психоанали­тик, който скъсва с Фройд през 1912 година, за да развие своя собствена теория, включваща и принципа на синхронността. Според Юнг ние не гледаме на света с единствения подтик да избегнем болката и увеличим колко­то се може повече хедонистичните удоволствия, както приема Фройд, макар и на най-нисшите нива това да из­глежда именно така. Нашият най-силен порив според твърденията на Юнг е към психологическа цялостност и себеразгръщане на вътрешния потенциал, който е зало­жен в нас.

В това пътешествие ни идват на помощ вече утьпкани в мозъка пътеки, които той нарича архетипи. Кога­то израстваме психически, добиваме способността да ре­ализираме, тоест да активизираме тези архетипи, и по този начин да вървим към все по-пълното си себеосъществяване. Първият стадий на растежа е стадият на ди­ференциация, по време на който ние се самоосъзнаваме в културната среда, в която сме родени и започваме про­цеса на индивидуация. Това означава да намерим своето собствено място в света, който познаваме от, детинство, процес, който включва да получим образование, да по­търсим икономическа стабилност и начин да се издър­жаме.

Този процес усилва волята и егото ни и комплексът от автоматични реакции, който сме усвоили, бива измес­тен от логиката на оценка на света, който ни заобикаля. Така ние изграждаме своята индивидуалност като един­ствена порода си личност, чиито възгледи са също един­ствени по рода си. Този етап е поначало нарцистичен

(егоистичен) и често самовлюбен (еготичен), но активи­зира в пълна степен така наречения от Юнг архетип на културния герой. На този етап ние сме готови да откри­ем нещо важно, което имаме да осъществим в култура­та; чувстваме се горди и решени да го направим.

Продължавайки да израстваме, ние напредваме от­въд фазата на героичното и активизираме онова, което Юнг нарича архетип на Аза, етап от развитието ни, ко­гато надрастваме онези представи за себе си, които са основани на културната среда. Обръщаме се навътре, към себе си и постигаме такова ниво на съзнание, при което интуицията започва да съпътства логиката и цели­те ни започват да съответстват на вътрешните ни пред­стави и копнежи за онова, което в действителност бихме . искали да извършим.

Тази фаза той описва като себеактуализация и тук говори за по-висшето възприятие на синхронността. Ма­кар и да се наблюдава на всеки етап, именно при тази фаза ние най-добре успяваме да се възползваме от въз­можността си да схващаме значимите съвпадения. На този етап събитията в нашия живот започват да съответ­стват на готовността ни за растеж и развитие и синхрон­ността започва да се проявява по-често¹².

Подтикната от Юнг, пълната картина на това как хората се спъват и задържат своето развитие при този процес постепенно започва да се оформя. Следвайки ли­нията на откритията от Фройд и Ото Ранк до Нормън О. Браун и Ърнст Бекер, можем да видим какво всъщност става. Хората си създават определени модели на живот и поведение (сценарии), към които се придържат неотк­лонно като начин да изтласкват безпокойството от съз­нанието си. Те могат да обхващат всичко от произволни фетиши и невротични привички до по-нормалните, ут­върдени религиозни схващания и философски убежде­ния. Общото между всички тези сценарии е тяхната не-

податлива природа и съпротива срещу всякакъв рацио­нален дебат и дискусия.

Хуманистите по-нататък откриват, че човешкото общество се характеризира с ирационални борби за власт, чието единствено предназначение е да съхранят тези сценарии. Вълна от мислители, сред които Грегъри Бейтсън и Р. Д. Ланг започва да очертава този процес¹³.

Ключово откритие се оказва ефектът на двойната връзка, при който човек отхвърля всяка идея, предложе­на от останалите, за да има той доминираща позиция във взаимоотношенията. Както показва Ланг, когато то­зи навик бъде проявявай от родителите спрямо техните деца, са възможни трагични последици. Когато всяка възможна постъпка на детето бива критикувана, детето се самозатваря, готово всеки миг да се самоотбранява й развива склонност към прекалено остри ответни реак­ции. Когато тези деца на свой ред станат възрастни, тях­ната самоотбрана и потребност да държат под контрол всяка ситуация ги подтиква несъзнателно към това са­мите те да използват техниките на двойната връзка, особено по отношение на собствените си деца и така това положение бива утвърдено в продължение на поколения наред.

Тези психолози, изследващи междуличностните от­ношения, откриват, че този модел на общуване е напра­во епидемия за обществото, създавайки култура, при ко­ято всеки в опита си да се защити се опитва да владее и доминира всички останали. При тези условия себеосъществяването и творчеството се оказват ограничени, за­щото повечето хора прекарват времето си в борба да до­минират над останалите и да им налагат своите сцена­рии, вместо да се открехнат за по-големите възможнос­ти, които предлага опитът и взаимоотношенията между хората.

В продължение на няколко десетилетия тези открития биват широко популяризирани, особено в Съедине ните щати. Книгата на доктор Ерик Берн Игрите, кои-то разиграват хората, прави преглед на най-разпрост-ранените сценарии за манипулация и ги разкрива в пълни подробности. Книгата на Томас Харис Аз съм добре/Ти си добре използва анализ на протоколи от разисквания на дадени теми, за да разкрие истинската природа на човешкия разговор и да покаже начин да постигнем по-зрял подход във взаимоотношенията помежду си¹⁴, културата започва да си проправя път ново съзнание за едни по-качествени взаимоотношения, като се приема че всеки от нас може да преодолее старите си навици на общуване.

С разцвета на идеята, че можем да постигнем опитности и преживявания от по-високо ниво, мистерията на собственото ни съществуване се превръща в обект в широки дискусии сред хуманистите. На този етап става преосмисляне на Дарвиновата формула на еволюцията, която е поставена под съмнение от учени като Пиер дьо Шарден и Шри Ауробиндо, които поддържат схващане-то, че еволюцията не е произволна, а целенасочена и се движи в съвсем определена посока. Тези учени твърдят, че развитието на живите организми от най-ранните им форми към по-усложнени животински и растителни видове има своята цел, че човешките същества не са слу-чайност на природата и че обществената еволюция, включително и нашият път към по-висши сфери на ду­ховно преживяване е заложен като цел на еволюционно­то развитие¹⁵.

Един измежду съвременните теоретици, чието раз­биране за еволюцията на живота подкрепя такава теза, е Рупърд Щелдрейк. Според теорията за живота на Рупърт Шелдрейк всички биологични форми се създават и под­държат посредством морфогенни полета. Тези полета не са локализирани в природата и създават невидима

структура, а молекулите, клетките и органите са следст­вие и те се диференцират и специализират, за да създа­дат определена форма на живот. Нещо повече, това по­ле с времето еволюира, тъй като всяко поколение от да­ден вид не само получава структурата си от полето в ос­новата му, но и променя и въздейства за усъвършенства­нето на това поле вследствие на промените, които тър­пи от околната си среда.

Например рибата, за да вирее в специфичната си би­ологична среда, може да се наложи да развие нови хри­ле, за да плува по-добре. Според системата на Шелдрейк волята на рибата ще въведе промяна в морфогенното по­ле на вида, в резултат на което потомството й ще развие точно такива хриле. Тази теория прави предположение­то, че е напълно възможно скоковете в развитието, за които свидетелстват вкаменелостите, също да са въз­никнали по този начин - като представителите на даден биологичен вид създават морфогенно поле, което по­ражда не просто допълнителни характеристики, но пре­ход към напълно нова жизнена форма. Например, опре­делен вид риби може вече да е достигнал пълното си развитие в границите, които му дава водната среда и да създаде потомство, което е всъщност нов вид: амфибии-те, които могат да изпълзяват на сушата.

Според Шелдрейк това прогресивно развитие може да покаже също така как е еволюирал човекът. На про­тежение на цялата история ние, хората, сме разгръщали обвивката на нашето познание, стремейки се да еволю­ираме към все по-пълно разбиране на света, в който жи­веем и към осъществяване на вътрешния си потенциал от възможности. Може да се мисли, че на всеки етап от развитието нивото на човешките способности и съзна­ние се определя от общото морфогенетично поле. Кога­то отделни индивиди развиват определени способности -да бягат по-бързо, да долавят мислите на останалите, да

получават интуитивни прозрения - морфогенетичното поле се развива не само за тях самите, но и за цялото чо­вечество. Ето защо често става така, че в един и същ ис­торически момент се постига дадено изобретение или откритие от различни хора, които нямат никаква връзка помежду си.

И тук идват на мястото си откритията на модерна­та физика и най-новите изследвания от- учените на въз­действието на молитвата и мисловната воля. Ние сме в непосредствена връзка с вселената и помежду си и въз­действието, което оказваме върху света, е такова, за как­вото не сме и сънували.

ОТКЛИКВАЩАТА ВСЕЛЕНА

През последните няколко десетилетия изследовате­лите в областта на психологията започват сериозно да изследват въздействието на нашите съзнателни намере­ния върху физическата вселена. Едни от първите откри­тия в тази насока възникват в областта на самозахранващото се поле. Чрез стотици изследвания е доказано, че можем да въздействаме върху много от телесните си функции, за които се е смятало по-рано, че напълно се контролират от автоматично реагиращата нервна систе­ма, включително пулса, кръвното налягане, -имунната система и мозъчните вълни. Почти всеки процес, който можем да проследим, показва известно повлияване от съзнателната ни воля¹⁶.

Изследванията напоследък показват, че нашата свързаност и въздействие далеч надхвърлят регистрира­ното досега. Нашите намерения могат да оказват въз­действие върху телата на другите хора, върху техните съзнания и върху хода на събитията в света. Новата, фи­зика показва, че сме свързани по начин, който надхвър-

ля границите на пространството и времето. Теоремата на Бел може да се приложи към нашите мисли също както към действието на елементарните частици.

Никой толкова много не е допринесъл за популяри­зирането на това ново схващане от д-р Лари Доси, кой­то е написал поредица от книги, които се занимават със силата на въздействие на нашите съзнателни намерения и молитви. Като прави преглед на минали и настоящи изследвания от ф. У. ,Х. Майърс до Лоурънс Льошан, от Дж. Б. Райн до Принстьнската лаборатория за изследва­не на аномалните явления, Доси представя провокатив-ни доказателства, че ние можем да въздействаме отвъд и въпреки пространството и понякога времето върху света¹⁷.

В едно изследване, цитирано в книгата му Възста­новяване на душата, Доси описва група хора, които се събират, за да изпробват способността си да получават информация от големи разстояния. Когато лица, които участват в експеримента, са помолени да разпознаят не­що, произволно нарисувано върху картичка от друго ли­це, което се намира на стотици километри разстояние, те не само успяват да познаят нарисуваното в степен, ко­ято надвишава възможностите за случайно попадение, но често получават информацията, преди самата картин­ка да бъде действително нарисувана.

При други изследвания, предназначени да изпроб­ват по-нататък тази способност, лицата под наблюдение успяват да познаят група числа, зададени по произволен начин от числова машина още преди тяхното задаване. Резултатите от това и подобни изследвания са от изклю­чително значение, защото те са свидетелство за способ­ности, каквито мнозина измежду нас нееднократно са изпитвали. Ние не само че имаме телепатична връзка помежду си, но и способността да предузнаваме дадени събития; способни сме да доловим представи и предчувствия за предстоящи събития, особено ако ще окажат въздействие на собствения ни живот и развитие¹⁸.

Но нашите способности са далеч по-големи. Ние не само че можем да приемаме информация, но можем съ­що така да въздействаме с'мисълта си върху света. Доси цитира по-специално едно изследване, проведено от д-р Рандолф Бирд в болницата в Сан Франциско. В изслед­ването, което провежда, група доброволци отправят мо­литви за здравето на определени пациенти, които са сър­дечно болни. Под наблюдение е поставена още една гру­па сърдечноболни, за които не биват отправяни молит­ви¹⁹. Доси докладва, че групата, за която биват отправя­ни молитви, е склонна към пет пъти по-снижена потреб­ност от антибиотици и три пъти по-занижен риск от за­боляване на дихателните пътища, отколкото контролна­та група. Нещо повече, никой от групата, за която са се молели, не се е нуждаел от изкуствено дишане, докато дванайсет от членовете на контролната група са се нуж­даели.

Други изследвания, цитирани от Доси, показват, че силата на молитвата и мислено отправеното желание въздейства по същия начин върху растенията (увелича­вайки броя на семената, които покълват); върху бакте­риите (увеличавайки степента на растежа); и върху нео­душевени предмети (въздействайки върху произволната траектория на движение на стирофомови топки при па­дане)²⁰.

Група изследвания показват нещо от особен инте­рес. Въпреки че сме в състояние да окажем въздействие и в двата случая, тогава, когато позитивната ни мисъл не е конкретизирана (тоест молим се да се случи най-доброто), нещата се развиват по-добре, отколкото ако бъдем конкретни в пожеланията си (молим се за специ-' фичен резултат). Това ни насочва на мисълта, че ние сме свързани с останалата вселена по принцип или закон,

който държи егото ни под контрол.

Изследванията, които Доси цитира, показват, че ко­гато имаме лично усещане и чувство за свързаност с бо­жественото или с нашето висше аз, тогава молитвата ни има по-силно въздействие. В допълнение експерименти­те потвърждават, че мисловното въздействие има куму­лативен ефект. С други думи, лицата, за които са се мо­лили по-дълго, приемат повече благодат от онези, за ко­ито е имало по-малко молитви.

И което е най-важното, Доси цитира изследвания, които показват, че предварителните ни мнения и възгле­ди оказват своето въздействие върху света, подобно по-съзнателните ни намерения или молитви. Прочутият ек­сперимент в Оукското училище е много характерен в то­ва отношение. Казва се на учителите, че определена гру­па ученици, изпробвани с тестуване, по всяка вероятност ще "имат най-голям успех в. училище през годината. В действителност учителите получават списък на ученици, подбрани напълно произволно. В края на годината тези ученици наистина показват забележително повишение не само на своя успех (което би могло да се обясни и с това, че учителите са им обърнали допълнително внима­ние), но и на общите тестове за интелигентност, които тестуват вътрешните качества²¹. С други думи, мнение­то на учителите по отношение на учениците повишава действителния им потенциал да учат.

За съжаление този закон действа и в негативна по­сока. В най-новата си книга Внимавай за какво се мо­лиш, защото може и да го получиш Доси изтъква изс­ледвания, които посочват, че нашите несъзнавани възг­леди и намерения могат да нанесат вреда на другите хо­ра. Важен пример е, когато се молим човек да промени поведението и мнението си или да престане да прави не­що, без внимателно да сме проверили дали в случая не е прав. Тези мисли се предават и внасят чувство на съмне-

ние у другия човек. Същото се получава и когато имаме негативни мисли относно начина, по който изглежда или се държи даден човек. Често това са мнения, който не бихме изразили направо пред него, но тъй като всички сме свързани, тези мисли се забиват като стрели, за да повлияят върху самочувствието на другия човек и неговото отношение към самия себе си, а възможно е да въздействат и върху фактическото му поведение²².

Това означава, разбира се, че ние. можем да въз-действаме отрицателно върху нашето реално положение с несъзнаваните си помисли. Когато оценяваме отрица-телно личните си способности, външния си вид или изг-ледите си за бъдеще, тези мисли въздействат най-реално върху нашето самочувствие и онова, .което действително ни се случва.

ДА ЖИВЕЕШ В НОВАТА РЕАЛНОСТ

Ето как новата наука предлага по-широкообхватна картина на действителността и нас самите в нея. Сега, когато останем до късно навън в градината или се раз­хождаме през парка, възхищавайки се от пейзажа през светъл, слънчев ден, пред нас се разкрива нов свят. Вече не можем да разглеждаме вселената, в която живеем, така, сякаш тя се разгръща във всички посоки безгра­нично, та чак до безкрайността. Вече знаем, че вселена­та е физически безкрайна, но закривена по такъв начин, който я прави ограничена и крайна. Ние живеем, затво­рени в мехур от време-пространство и, както физикът на хиперпространството, ние интуитивно долавяме другите измерения. А когато проникнем във всички формообразувания на вселената, вече не можем да гледаме на тях като на твърда материя, налага се да признаем, че те са .по своята същност енергия. Всичко във вселената, включително и ние самите, не е друго, а енергийни полета светлина и всички неща си взаимодействат и оказват влияние едно върху друго. .

Всъщност повечето описания на тази нова реалност вече са потвърдени от собствения ни опит. Всички нап­ример имаме такива моменти, когато усещаме, че други­те .са доловили какво си мислим, или когато знаем как­во другият чувства или е на път да каже. Има също мо­менти, когато знаем, че нещо ще стане или е възможно да стане и тези предчувствия често се съпътстват от зна­ци, които ни подсказват къде да отидем или какво да направим, за да бъдем на точното място в необходимия момент. Но най-важното е, че вече знаем от какво изк­лючително значение е нашето отношение и мисъл спря­мо околните. 'Както ще видим по-нататьк, когато мис­лим позитивно и издигаме своето собствено ниво на енергия и това на другите, започват да се развиват неве­роятни събития.

За нас истинското предизвикателство е да прило­жим познанието за всичко това в ежедневната си прак­тика, да го направим съставна част от живота си всеки ден. Ние живеем в разумна, откликваща, енергийно-динамична вселена, в която очакванията и-възгледите, и мненията на другите хора се излъчват към нас и ни оказ­ват своето въздействие.

Следващата крачка, следователно, в нашия път към постигане на ново духовно съзнание е да разгледаме чо­вешкия свят на енергия, очаквания и драми такъв, ка­къвто той наистина е, и да се научим да влизаме в по-ефективни отношения с този свят.

5

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА БОРБАТА ЗА ЕНЕРГИЯ

Както показват и науката, и мистицизмът, по своя­та същност хората представляват полета от енергия. Според схващанията на Изтока нормално нивото ни на енергия е слабо и занижено, докато не се отворим за аб­солютната енергия, която съществува във вселената. Когато се отворим по този начин, нашата чи -енергия -или може би трябва да кажем количественото ниво на нашата енергия - се повишава така, че преодолява вся­какво екзистенциално чувство за несигурност. Но дото­гава се лутаме в търсене на допълнителна енергия от другите хора.

Да започнем, като разгледаме какво в действител­ност става с двама души, които общуват помежду си. Съ­ществува една стара мистична мисъл, че там, накъдето се насочва вниманието, натам потича и енергията. И та­ка, когато двама души насочат вниманието си един към друг, те буквално сливат енергийните ей полета, обеди­нявайки своята енергия. Това бързо води до въпроса: под чий контрол ще попадне така обединената енергия? Ако единият успее да се наложи, като накара другия да сподели неговата позиция, да погледне на света с него­вите очи, тогава той е присвоил цялата енергия за себе си. Той чувства внезапен прилив на сили, самоувереност, сигурност и дори еуфория.

. Но тези положителни чувства са придобити за смет­ка на другия човек, защото притежаваният човек започ­ва да губи своето равновесие, изпитва тревога и се чувс­тва изсмукан¹. Всички сме се чувствали така в един или друг момент. Когато сме принудени да се съобразяваме с някого, който ни е изманипулирал и объркал, нарушил е душевното ни равновесие, разобличил ни е, ние внезап­но се чувстваме изпразнени, лишени от сили. И естест­вената ни склонност е да се опитаме да си върнем енер­гията от онзи, който ни държи във властта си, като из­ползваме всички достъпни средства.

Този процес на психологическо доминиране може да се наблюдава навсякъде и той е скритият източник на всички ирационални конфликти в света, като се тръгне от отделния човек и семейството и се стигне до нациите и културите. Ето защо, ако погледнем реалистично на обществото, ние можем да видим в него свят, основан на конкуренция за придобиване на енергия, в който едни хора манипулират други хора по много изобретателни (и често несъзнавани) начини. В светлината на, новото раз­биране на вселената можем да видим, че повечето от ма­нипулациите, които се използват за тези цели, повечето

от игрите, които разиграват хората, са резултат на тех­ните най-съществени възгледи. С други думи, те формират полето на личностните стремежи.

Когато влезем във взаимоотношения с друго човешко същество, трябва да имаме предвид всичко това. Всеки човек представлява енергийно поле със своя сис­тема от възгледи и вярвания, които се излъчват от него и въздействат върху света. Тук се включват убеждения­та на отделния човек за това какво представляват хора­та и как да спечелиш позиции в общуването с тях.