Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд



страница8/15
Дата17.09.2016
Размер2.14 Mb.
#9974
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15

ПРОШКАТА КАТО ВЪТРЕШНО ОСВОБОЖДЕНИЕ

Издигнали се на по-високо енергийно ниво, ние се " изправяме пред ново предизвикателство по пътя на ду­ховната си еволюция. Когато разгледаме отблизо взаи­моотношенията в семейството, в което сме отраснали, колкото и травмиращи да са те, трябва да се освободим от своята склонност да хвърляме обвинения и да се от­насяме с омраза. Както ще видим по-нататък, нашето напреднало съзнание ни води към това да можем да пог­леднем на всичко в живота си от перспективата на от­въдното измерение и да осъзнаем, че на най-висшето ни­во на свързаност с божественото ние сами Сме избрали средата, в която да се родим. Може да сме дошли в нея

с други намерения, но сме предвиждали така или иначе да започнем живота си точно така.

Ако не можем да се освободим от склонността да хвърляме вина върху родителите или братята и сестрите си, или пък друг човек от детството ни, това означава, че обвиненията са просто част от нашата драма. Все повта­ряме и повтаряме старата история за това колко жесто­ко са се отнасяли към нас, за да спечелим съчувствие и енергия, или пък се опитваме да анализираме своята взискателност или затвореност с отношението на други­те хора към нас. Затова и не можем да постигнем вът­решна енергийна връзка с божественото, преди да сме се освободили от миналото си. Не можем да продължим да се развиваме и да разгръщаме своята енергия, защото обвиненията винаги ни връщат назад към старата ни драма.

Само прошката може напълно да ни освободи от потенциалната ни склонност да се отдаваме На тези все отново и отново повтарящи се сценарии, които само ни губят времето. И аз съм напълно убеден, че прошката доказано се явява напълно разкрепостяваща. Мнозина психотерапевти препоръчват да напишем на всички, ко­ито обвиняваме за нещо, по едно писмо, чрез което им прощаваме. Това не означава, че трябва да се връщаме към взаимоотношенията си с тези хора; подобни жесто­ве са предназначени да ни помогнат да приключим с ми­налото и да ни отворят пространство за нов живот. Прошката усилва онова по-високо ниво на съзнание, ко­ето сме постигнали. Ключът към прошката е да си да­дем сметка, че всеки е постъпвал така, както единстве­но е можел на своя етап на развитие3.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВЛАСТНАТА НИ ДРАМА

Това е моментът, когато успешно можем да се осво­бодим от драмата, чрез която се опитваме да доминира­ме над другите, от властната ни драма. Ако продължим с известна дисциплинираност на духа да преодоляваме старото си отношение към миналото, което ни закрепостява към определени реакции, можем да развиваме сво­ето духовно аз и да се освободим от егото, което е фор­мирано вследствие на отношенията ни с другите хора..

В такова състояние на съзнанието ще ни бъде по-лесно да запазим отстранената си позиция на наблюда­тели по отношение на собственото ни поведение и реак­ции и да погледнем на житейския си път, гледайки на случващите се събития с вяра и любов като на едно ду­ховно приключение. От такава позиция можем най-добре да разбираме и следваме посланията и знаците на слу­чайните съвпадения и да съхраним будно своето съзна­ние дори и в най-стресиращи ситуации.

Нека разгледаме следния сценарий: опитваме се да запазим съзнание за висшето си аз, когато най-неочак­вано се появява някой и прави нещо, което внезапно ни предизвиква да заемем позиция на самозащита. Ако соб­ствената ни драма за доминиране над останалите е дра­мата на взискателен човек, то сигурно срещу нас е ня­кой, чиято властна драма е тази на „горкия аз" или зат­ворения тип и с това да е предизвикал критична реакция от наша страна. Очите ни веднага ще забележат някой недостатък у другия и ние ще му направим забележка за него, за да го.изведем от равновесие и до този начин да се застраховаме, та той да не може да черпи сили от нас със своята затвореност или самоокайване.

В такъв случай ние губим съзнанието за висше аз и изпадаме отново в обичайното си състояние на несигурност, в което се нуждаем от енергията на другите хора. За да сведем до минимум и накрая да преодолеем напъл­но тези моменти, в който несъзнателно се задействат самозащитните ни реакции, трябва да се научим да се ов­ладяваме в самото начало. А това означава да полагаме съзнателни усилия и трябва да бъде подкрепено с духов­на практика на молитва или медитация. След като сме се научили да бъдем в постоянен досег със своето висше аз вследствие на своите дисциплинирани усилия и сме наблюдавали как се формира нашата единствена по ро­да си властна драма, трябва да бъдем съзнателно бди­телни, за да можем да забележим симптомите на прояв­ление на нашата властна драма още в самото начало.

Когато вече можем да се овладяваме'навреме всеки път, започваме да преодоляваме стария модел на дейст­вие и да предотвратяваме драмата, преди да й позволим да се прояви, като трайно стоим в положението на наб­людатели от позицията на нашето висше аз.

ИНТУИЦИЯ ЗА ВИСШЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА НАШИЯ ЖИВОТ

Когато вече сме се установили във връзката с вис­шето си аз през по-голямата част от времето, повишена­та ни енергия и чувството на освобождение веднага ни изправят пред следващия въпрос: Щом вече не сме чове­кът, който непрестанно разиграва един и същ сценарий за самозащита, тогава какъв е смисълът на нашия жи­вот? Какво да правим?

Тези въпроси са непосредствен резултат от връзка­та ни с висшето аз, която поражда у нас интуиция за ис­тинското предназначение на нашия живот. Тази интуи­ция ни кара да погледнем на съдбата си в по-широка перспектива, да се почувстваме принудени да подложим

миналото си на преоценка.

Кои са нашите предходници? Къде са живели, как е протекъл техният живот? Отново насочваме внимание­то си към родителите и семейството, в което сме израс­нали и тук трябва да проявим цялата си способност за прошка, защото вече сме в състояние да преодолеем ста­рите си предразсъдъци и да видим преживяното по обек­тивен начин.

Когато осмисляме преживяното през детството си трябва да си зададем следния въпрос: Защо сме избрали да се родим в тази среда и сред тези хора? Какъв е уро­кът, който е трябвало да усвоим, какво сме искали да постигнем?

ПОСЛАНИЕТО НА НАШЕТО СЕМЕЙСТВО

Предназначението на подобен въпрос е да ни изведе към представата за по-висшия смисъл на нашия опит в семейството, в което сме се родили. Това семейство е онази среда, в която всеки за първи път се е сблъскал със света и където е узнал какво се очаква от него като човек. Детето трябва да усвои не само названието на всяко нещо във вселената, но и същността и предназна­чението на всички неща в човешкия живот. А за да раз­берем това, ние сме наблюдавали как нашите родители и онези, които са се грижили за нас, са разбирали и са се отнасяли към този огромен свят. Това означава, че през първите десет години от живота си ние сме гледали на света през очите на своите родители, виждали сме тех­ните представи, емоционални реакции и творчески под­ходи. Тази идентификация е формирала и изградила първоначалния ни мироглед.

За да проникнем в духовния смисъл, поради който сме избрали тъкмо тези свои родители, трябва дълбоко

да се вгледаме в тях самите, във възгледите им за света, в реализираните и нереализираните им мечти.

ДА ВИДИМ ПО НОВ НАЧИН СВОЯТА МАЙКА

За повечето от нас докосването и любовта на май­ката е създала първата ни представа за света. Дали тя е била откликваща на всяка наша нужда, милостива, доб­ра? Или пък небрежна, вдъхваща страх?

Според психолозите първите пет години от живота формират основните ни представи за това дали ще полу­чим удовлетворение на нашите нужди в този свят, дали можем да разчитаме на положителен опит. Ако майки­те ни са се отзовавали на нашите потребности, основни­те ни възгледи за света се формират положително. Но ако не е така? Какво да кажем, ако сме били отглежда­ни и възпитавани добре, както изглежда, а въпреки това в моменти на изпитания се отдаваме на негативизъм и страхове? В такъв случай трябва да имаме предвид, че негативният отпечатък може да се дължи на по-ранно време от съществуването ни - трудно раждане например или дори да идва от минал живот.

Зная, че мнозина хора не вярват в реалността на ми­нали прераждания. Ако е така, бих им препоръчал да прочетат книгата на д-р Брайън Уейс, който като психи­атър представя множество документирани случаи от ' своята практика, в които пациенти си припомнят прежи­вявания от минали животи. Книгата на д-р Брайън Уейс изяснява и популяризира по света тези феномени4. В много случаи, когато правим преоценка на влиянието, което са оказали обстоятелствата в ранното ни детство върху по-нататъшното направление на нашия живот и отношения, трябва да имаме предвид и възможността някои предпоставки да идват от минали съществувания.

Майката, разбира се, не ограничава своето влияние само до отглеждането на детето. Тя оставя върху лич­ността му много по-дълбок отпечатък, свързан със спе­цифичната й и присъща само на нея интерпретация на света. За да разберете възгледите на майка си, вие тряб­ва да я опознаете по-пълно, да разберете кои са били нейните родители, културните предпоставки на младите й години и как те са способствали или ограничавали осъ­ществяването на нейните мечти,

Майките на повечето от нас, са били в зрялата си възраст в периода между 40-те и 80-те години на века, което е време на нови възможности, разкриващи се пред жената. Работата във фабрики и заводи за защитни съо­ръжения, например през Втората световна война, заема­нето на длъжности, които по-рано са били изпълнявани само от мъже, е променило отношението към жената по света, Въпреки това отделните, жени в отделни семейст­ва са били ограничавани в техните стремежи и по тази причина вие трябва по-отблизо да разгледате живота на своята майка.

Какви са били нейните ценности по отношение на живота, семейството, работата? С какво те са се отлича­вали от преобладаващите ценности на обществото? Как се е променяло отношението й към здравето, лекуване­то, духовния живот с течение на годините? На нивото на висшето й аз как тя вижда смисъла й предназначението на живота? И доколко е успяла да претвори в собствения си живот това свое разбиране?

Също толкова важно е да разгледате как сте се чув­ствали като дете по отношение на нейните ценности и мечти. Дали сте ги долавяли интуитивно като правилни или не? Какво мислите за тях сега, когато прошката е прочистила атмосферата на вашите взаимоотношения и вие сте преодолели младежкия си бунт?

Най-важното по моя преценка е как точно в този

момент, сега, интуитивно преценявате живота на майка си в неговата целокупност. Ако можехте да промените събитията, да коригирате някои нейни отношения, в ка­къв смисъл щяхте да го направите? И най-сетне, наблю­давайки нейния живот като дете и впоследствие, как то­ва е повлияло върху намеренията, които имате за вашия собствен живот?

ДА ВИДИМ ПО НОВ НАЧИН СВОЯ БАЩА

По същия начин трябва да преоцените живота и на баща си, да погледнете отблизо на отношението му към живота и особено към другите хора и към проблемите от духовен характер. Каква е била житейската му филосо­фия? Какви умения сте усвоили по негов пример? Какви стремежи е имал за себе си и до каква степен е успял или не е успял да ги осъществи?

Трябва да помните, че той е спомогнал за формира­нето на вашето отношение към реалността, на вашата активност, отношение към бизнеспартньорите и сътруд­ниците в работата, към сделките и преговорите, към до­говорните отношения и начина на печелене на пари. Вие сте познали една цялостна житейска философия, с ней­ната мъдрост и предразсъдъци - и трябва да се запитате защо ви е трябвало в самото начало животът да ви се представи точно от този ъгъл. Какви са проблемите, ко­ито сте искали да усетите още веднага? .

Както към майка си, трябва да анализирате интуи­тивното си отношение и към своя баща..С каква част от начина му на живот, светоглед, стремежи и възгледи сте били съгласни? С какво не сте можели да се примирите? Смятали ли сте и смятате ли още, че баща ви е успял или се е провалил в живота? И как бихте променили, ако мо­жехте, неговите решения и цялостния ход на живота му?

СЛИВАНЕТО НА ДВЕТЕ РЕАЛНОСТИ

Когато видим същността на живота на своите роди­тели, ще разберем, че сме създадени от двама души, твърде различни по своите мироглед, интереси и ценнос­тна система. Какво означава това, че тъкмо тези двама различни хора са създали нашите първи представи за света? Ние сигурно сме ставали свидетели на някои кон­фликти, възникващи при опита на родителите ни да на­мерят съгласие по отношение различните си разбира­ния. Като деца сме имали уникалната възможност да станем свидетели на това как се постига такова съгла­сие. Израснали сме между двама души със свои индиви­дуални особености и в процеса на своето социализиране сме усвоили и двата подход а, към живота5.

Предизвикателството пред нас -е да намерим синте­за на двете гледни точки на нашите родители, който да ни помогне да се доближим повече до истината в своя живот. Лично що се отнася до мен, баща ми беше човек, който винаги се е стремял да открие положителното на­чало в света, да види в него едно голямо приключение и наслада. Той живееше в секуларен свят, без религиозни преживявания, и често в стремежа си към положителни изживявания претърпяваше провал. В процеса на своето развитие аз станах свидетел на този модел на отношение към света и в мен се разви чувството, че е нужен по-дал­новиден подход, когато се търси приключение и наслада в живота. Майка ми, от друга страна, осъзнаваше света в дълбоко духовен план, но нейната духовност беше на­божна и себепожертвувателна. Тя бе готова да пожертва и се откаже от всякакво лично благополучие в името на суровата задача да помага на другите и да съдейства за лекуването на световните злини.

Какво означава това, че съм се родил между тези двама души? Те самите трудно постигаха съгласие по-

между си в своите възгледи. Майка ми вечно се стреме­ше да накара баща ми да се затвори в семейството и да се отдаде на духовно служене. Той вечно се бунтуваше, чувствайки интуитивно, че животът има за цел да раз­ширява хоризонтите на човека, въпреки че той самият не знаеше точно как се постига това. Когато погледнах отстрани тази ситуация, забелязах очевидното разреше­ние. Човек може да живее с дълбоките духовни стреме­жи на моята майка, включително със стремежа да се направи светът по-добър, но това можеше да се превър­не в духовно приключение, изпълнено с радост и насла­да, при което мисията на човека да бъде точно това, в което той може да постигне най-дълбоко вдъхновение. Така осъзнах, че главният въпрос на моя живот е да пос­тигна- разбиране за същността на духовното осъществя­ване.

Постигайки синтез на живота на моите родители и на най-доброто в техните възгледи за света, ми създаде усещането, че по някакъв начин мога да продължа за­почнатото от тях и да им помогна да еволюират в насто­ящето. Но най-интересно от всичко беше, че този синтез точно съвпадаше с начина, по който самият аз исках1 да Протече моят живот, сякаш опитът ми от тях е имал за цел да ме пробуди за моето призвание.

ПРОГРЕСЪТ, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ ПОКОЛЕНИЯТА

Новото духовно съзнание започва да се появява включително и поради това, че все повече измежду нас преоткриват смисъла на обстоятелствата, при които са се родили и отраснали. На интуитивно ниво това дава мощния тласък за развитие на* психотерапията през 70-те години на века. Почувствали сме, че съзнанието ни се

издига на по-висока степен, когато направим преглед на детството си и семейната среда. Сега разгръщаме свои­те търсения по-нататък, осмисляйки, че изборът на ро­дителите ни съвсем не е случаен и съвсем не е прост шанс фактът, че тяхната житейска мъдрост и все още несъвършени подходи към живота са се оказали най-точният тласък, за да се оформи нашето отношение към света и да открием желаната от нас посока.

В този смисъл, както ще разгледаме и в следващите глави на настоящата книга, всяко поколение, в степента, в която разгръща определена духовна истина, разширява и доразвива мирогледа на предходното. По този начин ние участваме в постоянния поток на еволюцията, отбе­лязан вече от толкова много мислители. Нашият принос е, че все по-съзнателно участваме в този процес,

ПРИЯТЕЛИТЕ, ОБРАЗОВАНИЕТО И ПЪРВОНАЧАЛНАТА РАБОТА

Разбира се, опитът, почерпен от родителите, е само началото. В ранна възраст ние следваме бързо своята порока на развитие. Да вземем например въздействието, което имат върху нас братята и сестрите ни. Какви чув­ства сме изпитвали към тях? Какво сме научили от тях? Защо някои хора ни привличат, а други - отблъскват? Защо предпочитаме едни приятели, а други пренебрегва­ме? И защо сме направили еди-какъв си избор точно в съответния момент?

Ами учителите, към които сме проявявали предпо­читание? Всеки от нас е имал преподаватели, чиито възгледи и подходи са били особено привлекателни за нас, тъй че сме се отнасяли с по-голяма сериозност към тех­ните становища и към техния предмет, често сме оста­вали след заниманията, за да поговорим лично с тях, да

вникнем в усвоявания материал по-задълбочено. Защо сме се срещнали точно с тези учители точно в онзи мо­мент? Какви таланти са ни помогнали те да разгърнем в

себе си?

От голямо значение е и образованието, което сме избрали да получим. Какви са били първоначалните ни интереси и представи за нашето бъдеще? Кои са били любимите ни предмети и теми? В коя област на знание­то сме били най-добри?

Друг важен момент от нашето минало са възмож­ностите за работа, които са ни се открили в началото. Каква работа сме си намерили, докато сме били студен­ти и После в ранните си младежки години? По какъв на­чин тази работа ни е дала да разберем какво желаем да вършим в живота си?

Целта на подобен преглед е да открием висшия син­хронен смисъл на развитието на нашия живот до този момент. Тръгвайки от идеята, че всеки от нас примиря-ва и доразвива неосъществените възможности на двама­та си родители, можем да си дадем още по-ясна сметка за нещата, когато открием в коя област на живота и поз­нанието сме се насочили постепенно. Приятелите и учи­телите са ни дали допълнителна перспектива и житейски възгледи, които сме усвоили, за да доизградим своя­та уникална личност.

ЗА КАКВО НИ Е ПОДГОТВИЛ ЖИВОТЪТ?

Чрез такъв преглед на нашето личностно развитие можем да открием най-верния начин да разберем детст­вото и житейския си път от самото начало до настояще-то. Отделните моменти ще продължат да идват на мяс­тото си през целия ви живот, но точно сега имате възможност да се обърнете назад, за да анализирате миналото си и да си зададете въпроса: Започвайки с влияни­ето на моите родители, като се премине през всички превратности на съдбата, безизходиците, всички грешки и успехи, за какво през цялото време съм бил подготвян, какво е онова, което съм дошъл да кажа на света? Коя е истината, която единствено чрез моя опит може да се ос­мисли, за да я предам на останалите хора, истината за това как да преживеем живота си по-пълноценно и ду­ховно?

Такъв е смисълът на прегледа на живота. Той може да ни даде представа за нашето предназначение, за пос­ланието, което сме дошли да предадем на останалите. Истината, която имаме да споделим, няма защо да е сложна и голяма. Понякога най-важните истини са лако­нични и прости. Важното според мен е да разберем как­ва е истината за нас в настоящия момент и да сме гото­ви да я споделим винаги, когато е необходимо. Тогава ще открием, че хората, с които пътищата ни се преси­чат, са се срещнали с нас тъкмо за да чуят тази истина. Няма значение колко незначителна може да ни се стру­ва тази истина на нас самите, нейното въздействие може да се окаже огромно и всеобхватно, в зависимост от то­ва върху кого се въздейства и как това служи на другите, за да постигнат по-голяма яснота за себе си и своето предназначение в живота.

ЕВОЛЮЦИЯТА НА НАШАТА ИСТИНА

Ние еволюираме и в разбиранията си за истина, и то не по силата на някаква неведома случайност, а ясно и определено, следвайки явленията на синхронност в на­шия живот. Обичайният въпрос, който възниква, е как­во да правим с истината, която сме постигнали, по какъв начин да я предадем на другите. Дали на тази основа да

изградим професионалното си развитие, или е по-подхо­дящо да вършим нещо друго, а да разпространяваме ис­тината, до която сме достигнали като свое призвание?

От особено значение е да изпитаме реалността на своят-а истина по отношение на останалите - и то не са­мо спрямо хора, които са съгласни с нея. При честен раз­говор може да се постигне най-добра представа за реал­ността. Една истина, която предлага по-пълноценен под­ход към живота, не може да постигне особен резултат, ако е изразена в твърде сложна форма или се предлага като философия, която останалите не могат да разберат. Важно е да разберем също така, че нашите истини няма защо да бъдат непременно от духовен характер. Те, раз­бира се, ще подтикнат развитието на хората в духовна посока, но могат да се отнасят към конкретната сфера, в която работим или имаме влияние. Някоя истина мо­же да се отнася до начина на разрешаване на конфликт­ни ситуации. Друга може да представлява принос в раз­витието на компютърната технология, който дава нови възможности на човека.

Има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни: ако бъдем внимателни, ако останем съсредоточени в своята истина и съхраняваме своята висока енергия, ще открием за наша радост, че значимите случайности ста­ват все повече и повече и придобиват по-голям смисъл от когато и да било.

8

ДА ЕВОЛЮИРАМЕ СЪЗНАТЕЛНО



Тук може би ще трябва да направим преглед на то­ва ново духовно съзнание, за което говорим. Започнахме с осмисляне на случайностите, които ни съпътстват, и подчертахме, че те винаги ни водят по посока на опреде­лено предназначение.

Втората стъпка бе да преодолеем инерцията на ста­рия мироглед, като разберем психологическите причи­ни, поради които не сме искали да признаем тайната, ко­ято се крие зад съществуването. Трябва да оценим мате­риалните постижения на човечеството, но също. така и да признаем, че светът не се свежда само до тях и че е време да се придвижим напред с убеждението, че духов­ното разбиране, което ни се открива, представлява про­буждане от голямо историческо значение.

Третата крачка е да съзнаваме ежедневно, че живе­ем в мистична, енергийно динамична вселена, която от­кликва на нашите мисли и намерения.

Всичко това полага основите, за да направим чет-

въртата крачка, която се състои в това да се научим да преодоляваме човешкото чувство за несигурност в света и борбата за енергия между хората. Всеки от нас трябва да реши проблемите, възникващи от чувството за неси­гурност, сам, като отделен, индивид, откривайки лично онзи трансцендентален опит, който е описван от мисти­ците на всички епохи, което е вече петата крачка в пос­тигането на духовно самосъзнание. Това преживяване ни позволява да постигнем проблясък на по-висше съз­нание и отваря вътрешна връзка, която можем да запом­ним и към която да се връщаме, полагайки усилия да съхраним високо ниво на енергия и чувство за вътрешна сигурност.

Когато се открехнем за божествения източник на енергия, можем да направим шестата крачка и да пос­тигнем духовния катарзис, който да ни помогне да прео­долеем властната си драма и да открием истинската си същност, постигайки най-сетне онази истина, заради ко­ято сме дошли на света. На този етап от своето духовно еволюиране ние можем да живеем с по-широко съзна­ние, при което сме будни за явленията на синхронност и ставаме по-активни участници в осъществяването на своето предназначение.

РАЗГРЪЩАНЕ НА СЕТИВАТА

Вече сме подготвени да направим седмата крачка. Тя предполага да се научим да използваме случайности­те, които се изявяват пред нас, с по-голямо умение.

Нека разгледаме още един пример за преживяване на синхронност. Да предположим, че сте посетили лек­ция на тема, която представлява интерес за вас. Седите, слушате лектора и си мислите: „Този човек има неверо­ятно интересен подход към темата. Трябва да узная по-

вече за тази гледна точка." И ето че отивате на вечеря и се озовавате непосредствено до лектора, който седи сам на съседната маса.

Съвсем очевидно е, че тази случайност съвсем не е случайна. Но в действителност предпоставките за това явление на синхронност са поставени далеч преди тази вечер. Кое например ви е накарало да решите да посети­те лекцията? Как сте чули за нея? Може би случайно, докато сте преглеждали вестника, погледът ви е зърнал съобщението. Но какво ви е подтикнало да отидете? Коя е причината за тази проява на синхронност?


Каталог: file -> knigi
knigi -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш
knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
knigi -> -
knigi -> Книга Нийл Доналд Уолш
knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод
knigi -> -
knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон
knigi -> Книга на моя почитан учител Негово светейшество Свами Шивананда Махарадж и на неговите най-сериозни ученици моите уважавани учители


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница