Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд

ДА РАЗБЕРЕМ ОСНОВНИЯ ВЪПРОС НА СВОЯ ЖИВОТ

Дори и след като постигнем истината, заради която сме дошли на света, нашето разбиране за нея постоянно се развива и еволюира, става все по-ясно и отчетливо. Открили сме например, че миналото ни е било подчер­тано свързано с любов и грижи за растенията и че основ­ната истина, която, сме дошли да защитим, това е исти­ната за необходимостта от опазване на растителния жи­вот. Но след подобно откритие винаги се нуждаем от по­вече конкретност. Трябва ли да продължа своето образо­вание? Не трябва ли да Напусна настоящата си работа, за да си намеря такава, която да е повече свързана с расте­ния?

Ако се съсредоточим в нашето отворено съзнание, ще ни стане ясен въпросът, който е най-релевантен на житейската ни ситуация.. Понякога откриваме този въп­рос спонтанно. В други случаи самото естество на слу­чайностите, които изникват около нас, ще ни помогнат да си Дадем сметка за този въпрос. Да предположим например, че лекцията, която сте посетили, е била на те-

ма защита на малкото останали древни, девствени гори в Америка и лекторът е говорил за най-ефективните неправителствени организации, които се занимават с то­зи проблем и с възможностите за работа, които те пред­лагат.

Такава случка може и да не е решаваща, но ако след нея възникнат поредица от случайни съвпадения, които предоставят възможности да си потърсите друга работа, това може да значи, че проблемът е особено актуален. В хипотетичния пример, който взехме, фактът, че лекто­рът е седнал точно насреща ви, е случайност, която го потвърждава.

Винаги, когато тълкуваме смисъла на случайности­те, явяващи се в нашия живот, трябва да започнем от най-важния за нас житейски въпрос. Този въпрос ще ни посочи насоката, в която еволюираме за по-пълно раз­биране на истината/ която сме дошли да защитим, а то­ва ще ни помогне по-ясно да видим смисъла на синхрон­ните явления.

ИНТУИЦИЯ

На протежение на цялата човешка история хората винаги са споделяли, че са имали предчувствия и интуи­тивни усещания, които са определяли решенията им в решаващи моменти от техния живот. Само материалистичният мироглед отхвърля подобни преживявания като илюзии или халюцинации или пък ги свежда до социал­ни предпоставки и симптоми¹. Но и в контекста на отхвърлянето им от нашата култура ние сме продължавали да се осланяме на тези интуиции полусъзнателно; прос­то не сме си позволявали много да говорим за тях. Едва през последните десетилетия на Запад се утвърждава от­ново и се дискутира силата на интуицията.

Убеден съм, че сме. изправени пред предизвикател­ството да осъзнаем напълно тези едва доловими чувства и да се научим да Ти разграничаваме от обичайните си мисли. И тъй като тази способност е въпрос на вътреш­но усещане, всеки от нас трябва сам да работи, за да я развие в себе си. Но мнозина вече стигат до осъзнаване­то на някаква най-обща система в това отношение.

Интуицията е представа за нещо, което ще ни се случи в бъдеще, предчувствие, което по научен път е до­казано, че е присъща на човека способност². Тя може да се отнася до нас самите или до други хора. Почти вина­ги това е представа, която има позитивен характер и сти­мулира нашето развитие. Ако, от друга страна, имаме отрицателно предчувствие - например че ще се случи ня­какво нещастие или че трябва да избягваме определено място - необходимо е да разберем дали това не са стра­хове, породени от затвърдената ни властна драма, или е интуитивно предупреждение да се пазим от нещо лошо.

И тук отново всеки сам трябва да се научи как да разграничава нещата, но според мен предчувствията, по­родени от страх, обикновено се отнасят до по-неопреде­лени опасения, а не до конкретни събития. Ако продъл­жим с нашия пример, можем да сме наясно, че винаги сме се страхували да ходим на лекции, ако, да кажем, трябва да отидем сами. Такъв страх в случай че се пов­таря все отново и отново, може да се разпознае като страх изобщо, страх, непороден от нищо определено. Но ако спонтанно почувстваме страх да отидем на една лек­ция, без да сме имали по-рано подобни страхове, трябва да се отнесем към такова интуитивно предчувствие като

към предупреждение за нещо и да постъпим съобразно с него.

Трябва също така да правим разлика между интуи­ция и безплодно бленуване. Ако си разиграваме наум повторно нещо преживяно с желанието тъпкано да си върнем на някой, който ни е ядосал или разстроил, ние просто отново актуализираме властната си драма в пред­ставите си. Подобни представи имат смисъл само ако ид­ват да ни кажат да се откажем от подобни разпри³.

Повечето истински интуитивни преживявания ни създават представата за някакво бъдещо действие, кое­то би тласнало живота ни в нова, успешна посока и ви­наги ни вдъхновяват и просветляват чувствата ни.

ПРОЦЕСЪТ НА ПРОЯВЛЕНИЕ НА СИНХРОННОСТ

Вече сме постигнали по-широк поглед върху синхронността. Този процес изхожда от основния въпрос на нашия живот и тласка развитието ни напред. В случая с примера, който дадохме, актуалният въпрос пред вас е дали да си потърсите нова работа, която по-тясно да е свързана с растенията и грижите за тях.

В този момент трябва да се включи и интуицията ни. Ако обърнем достатъчно внимание на мислите си, интуицията ще ни подскаже какво да направим или къ­де да отидем. Тази интуиция може да е много смътна и неясна, но ще ни даде представа какво трябва да напра­вим в бъдеще. В нашия случай възможно е направо да си представите как присъствате на дадена лекция. Но също така е възможно да си представите по-общо, че получа­вате информация за някаква работа, свързана с растения или нови професионални възможности.

Когато подир туй отворите вестника и прочетете за

предстояща лекция по въпросите на растителния живот, нещо в ума ви ще просветне и вие внезапно ще осъзнае­те, че това е явление на синхронност и ще се изпълните с вдъхновение. А когато отидете да чуете лекцията, ще получите още по-голямо потвърждение на предчувстви­ята си. А това да се окажете непосредствено до лектора, когато отидете на вечеря, ще ви се стори почти неверо­ятно съвпадение.

В обобщение можем да кажем, че повечето синх­ронни явления възникват по следния начин: Първона­чално сме стигнали до осъзнаване на истината, която е смисълът на нашия живот, истина, която си изясняваме постепенно и която първоначално ни се явява под фор­мата на главния ни проблем, а след това и на най-неот­ложния за решаване проблем на момента. След това ни се явява интуитивно предчувствие, мислено си предста­вяме-нещо, което се случва с нас и си представяме, че предприемаме дадени действия, за да решим този наболял проблем. Ако сме бдителни, ще видим, че възмож­ностите, които ни се предоставят, много напомнят инту­итивното предусещане, което сме имали, като ни насоч­ват към решение и ни помагат да се чувстваме в хармо­ния със ставащото и със самите себе си.

Това решение, разбира се, разрешавайки нашия ос­новен въпрос, ще ни въвлече в нови житейски ситуации и ще постави пред нас нови въпроси за разрешаване. И така, процесът продължава: проблем, интуитивно преду­сещане, синхронично решение, нов проблем. .

СЪНИЩАТА

Ако в съня се води .например борба, трябва да се за­питаме дали не водим в реалния си живот някаква бит­ка или дали не се съпротивляваме на някое възможно развитие на нещата. Ако е така, може би сънят ни по­сочва по-добър изход, такъв, за който не сме си помис­лили. И ако решим да последваме този изход, той може да ни доведе до проявления от синхронен характер, кри­то напълно да променят живота ни, както е възможно да стане, ако следваме интуитивните си предчувствия.

Ключът за интерпретация на сънищата в този сми­съл е винаги да държим на преден план в съзнанието си основната истина, за която сме дошли, и главния въп­рос, който имаме да решаваме в момента. Когато пом­ним това, ние имаме допълнителна информация, с коя­то да можем да си изтълкуваме значението на съня. Трябва да се запитаме: По какъв начин сюжетът на съ­ня е свързан с въпросите, пред които се изправяме в жи­вота?

ОЗАРЕНИЕ

Когато сме сред природата, цветовете на дърветата, скалите и земята стават по-ярки. Тази опитност е много близка до трансценденталното преживяване, при което всичко наоколо ни изведнъж оживява и се откроява, ся­каш е свързано с нас, както собствените ни тела, и по­ражда чувство за единение - само че при озарението то­ва усещане се съсредоточава към една определена об­ласт, сякаш за да изтъкне особената ни връзка със съот­ветния обект или пейзаж.

Много често такова озарение ни спохожда, когато трябва да вземем решение в коя посока да поемем по време на пътуване. Това е предизвикателство към стара­та материалистична парадигма - защото сме свикнали да вземаме решения относно пътуванията си, като се съ­образяваме с времето, географските карти и други логи­чески съображения. И тези методи в миналото наистина са се показали ефикасни и са ни помогнали да отидем там, където поискаме.

Но след като сме надмогнали този чисто логически начин да направляваме живота си, бихме постигнали по­добри резултати, ако се научим да използваме интуитив­ните си способности при вземане на определени реше­ния. Интуицията може да ни насочи към по-дълъг и тру­ден маршрут, но ако предприемем пътуването по него, можем да получим жизнено важна информация, която бихме търсили продължително, ако действахме според

утвърдения метод за вземане на решение.

В някой случаи единственото, което бихме могли да кажем за интуитивния си избор, е, че еди-кой си маршрут -ни се струва по-привлекателен. Добра проверка в този случай е да огледаме и другите маршрути и да видим как­ва е тяхната озареност в сравнение с този, който ни прив­лича. Какво чувстваме по отношение на тях? Има ли промяна в тяхната озареност? Всеки човек сам е единст­веният критерий за подобни усещания, но ако и след про­верката избраният маршрут продължава да ви се струва все така привлекателен, тогава тръгнете по него.

Друг случай, в който озарението може да ни помог­не и води в избора ни, е, когато проучваме местата с най-голяма сила излъчване и енергия в някоя свещена местност. Свещените местности, както вече изтъкнахме, стимулират нашите мистични и трансцендентални усещания и преживявания, при което в нас се отварят кана-ли за възприемане на божествената енергия. Често е необходимо да открием най-силните места, уповавайки се на своята интуиция. Понякога нямаме на какво да се опрем - освен на смътни слухове или бегли упоменавания. Ключът за успех в.нашите търсения е да използваме озарението.

И това е особено вярно по отношение на пусти и диви места, които заемат огромни площи. В такава обетановка, озърнем ли се наоколо, чувствителни за онова, което ни обкръжава, често ще забележим планински връх в далечината, скупчени дървета или пък воден басейн, които да крият особена прелест за нас и да ни се струват твърде привлекателни. А приближим ли, можем със същите методи да открием още по-конкретна местност, която се откроява от обкръжението си и сякаш ни приканва и ни кара да изпитваме покой. Това е място, където можем да медитираме.

КАК ДА ИЗБЕРЕМ КЪДЕ ДА СЕДНЕМ НА ОБЩЕСТВЕНО МЯСТО

Интуицията и озарението могат да ни помогнат съ­що да си изберем място в ресторант или на публично място, особено в случаите, когато ни предстои да се срещнем и общуваме с други хора. Когато влезем в по­мещението, ако сме достатъчно наблюдателни, някое място може да се открои измежду останалите и да из­пъкне в озарение. Може и да ни се наложи да водим пре­говори със сервитьорката в ресторанта, която обикнове­но предпочита сама да определи кое място да ни предло­жи. Но си струва да положим това усилие, тъй като ако

изберем правилно мястото си, ще се чувстваме удобно и ще имаме вълнуващи преживявания.

Най-малкото, ако си изберем мястото по такъв на­чин, можем да разчитаме на вкусна храна, тъй като сме се съобразили с енергийната конфигурация на стаята и разпределението на хората. А в най-добрия случай този избор може да породи среща от голяма важност. Много пъти в такива случаи аз съм завързвал разговор, който е имал особено значение за мен в дадения момент. Дока­то пишех настоящата глава, случи ми се подобно значи­мо синхронично. съвпадение в един местен ресторант.

Този ден по-рано бях срещнал човек, който бягаше недалеч от моя дом. Заговорихме се бегло и той ми спо­мена нещо за експериментален йонизатор на въздуха и филтър, за които бил чувал. Аз нямах много време и не попитах за повече подробности,"но по-късно съжалявах за това, защото се сетих, че такъв йонизатор, за който той говореше, би могъл да ми бъде много от полза в ед­на работа, с която се бях заел. Но тъй като нямаше на­чин да се свържа с този човек, скоро забравих за среща­та и тръгнах с колата в града за закуска. Влязох в кафе-

. нето на Айрин и когато се озърнах, веднага ме притегли

да седна на една маса близо до прозореца вдясно. Келнерката ми предложи място в друга част на кафенето, но светлината неотменно озаряваше тъкмо масата, която аз си бях набелязал.

Група хора разговаряха на масата в съседство, но аз не им обърнах особено внимание; гледах само масата, която си бях избрал. Сервитьорката ми я предложи с ус­мивка и аз седнах и се загледах в менюто. Продължавах да не забелязвам хората на съседната маса. После ми се счу глас, .който ми се стори познат, и аз се обърнах надясно. Там беше бегачът, когото бях срещнал сутрин­та и с когото разговарях за йонизатора.

Сами разбирате, че ние довършихме разговора си най-подробно и той се оказа от голямо значение за моя­та работа.

КНИГИ, СПИСАНИЯ И СРЕДСТВА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Специфично озарение ни насочва също така към полезна информация от, книги, списания и телевизионни програми. Разказват се много истории, например за то­ва как някои книги по най-мистериозен начин се появя­ват в живота на определени хора. Шърли Маклейн спо­деля подобна история в За да откъснеш плода, където разказва как, докато разглеждала книгите в книжарни­цата „Дървото Бодхи" в Лос Анджелис, една книга, коя­то се оказала от голяма важност за нея, буквално падна­ла от горната лавица в скута й⁶.

Също толкова разпространена е историята за някоя книга, която изведнъж започва да изглежда озарена и привлекателна. По мое мнение всеки, който развива своето духовно съзнание, в определени моменти прежи­вява нещо подобно. Понякога просто влизаме в книжарница, за да поразгледаме книгите, и изведнъж определе­на книга привлича вниманието ни дори от отсрещния край на стаята. Тя може да ни се стори по-ярка и откро­ена. Понякога успяваме дори да прочетем името на ав­тора и заглавието, което е практически невъзможно от такова голямо разстояние⁷.

Подобно преживяване може да се случи да имаме не само по отношение на книгите. Списания и някои те­левизионни програми също-могат да изглеждат в озаре­ние. Ако бъдем с будно съзнание, когато се взираме в ла­вица със списания, често ще ни направи впечатление, че някои от тях се открояват. Когато разгледаме такова списание, обикновено откриваме статия или история, която ни дава важна и навременна информация.

И телевизия можем да гледаме по същия начин. След масовото нахлуване на кабелна и сателитна теле­визия, случва се да натискаме превключвателя, без да знаем какво точно търсим. Ако сме с открехнато съзна­ние за озарението като явление, почти винаги нещо ще привлече око, а след това и интереса ни.

ДА НАБЛЮДАВАМЕ НА КАКВО СПИРАМЕ ПОГЛЕДА СИ

Понякога ще забележим, че спонтанно спираме очи на определен човек, място или обект. Ако обърнем вни­мание, можем да открием коментари относно това явле­ние в духовните дискусии в последно време. Някои наши приятели понякога споделят, че ненадейно са спрели око на пътека втората или определено списание или книга. Това явление се различава твърде малко от озарението. В този случай очите и умът ни спонтанно се насочват в определена посока, докато сме били заети с друго.

Например понякога внезапно обръщаме глава, за да

забележим, че някой ни гледа - това е много характерен пример за подобно преживяване. В такива случаи тряб­ва непременно да се запитаме: Защо вдигнах поглед тък­мо в този момент или защо се бях загледал.в тази сгра­да, в този парк?

Тези послания, които тялото ни подсказва, поняко­га може да ни изглеждат обикновен каприз, но в други случаи интуицията може да ни накара да продължим и разберем какво се крие зад тази случайност. Често само няколко минути на будно поведение могат да ни въвле­кат в ново и интересно преживяване или да ни срещнат с многозначителна случайност.

. ПОЗИТИВНАТА НАГЛАСА Е МНОГО ВАЖНА

Няма да престана да подчертавам колко е важно да се придържаме към позитивна нагласа, когато се разши­ри опитът ни в областта на синхронните явления. След като веднъж вече се отворим за вътрешната си божест­вена енергия и открием истината, която ни вдъхновява, когато осъзнаем и помним основния въпрос, който ни предстои да решим, потокът на синхронни явления ста­ва по-интензивен и е по-лесно те да бъдат интерпретира­ни. Но всеки момент рискуваме да изпаднем в негатив­на интерпретация и енергията ни да спадне.

Както споменах по-рано, много пъти, докато рабо­тех над Селестинското пророчество, се озовавах в бе­зизходица. След като бивах въвлечен в поредица от зна­чими случайности и проявления от синхронен характер, изведнъж се случваше най-внезапно нещо, което ми под­сказваше, че през Цялото време не съм бил на прав път. В такива моменти изпитвах изкушението съвсем да се откажа от идеите и намеренията си. Не можех да проу­мея защо всичко изведнъж пропадаше.

Тези състояния на безизходица продължиха да ме сполетяват чак докато не осъзнах, че се предавам на не­гативни изводи само защото никак не ми се щеше да по­забавя работата си над книгата и да се огледам за пове­че информация. Всеки от нас трябва сам за себе си да разбере, че на-най-високото ниво на съзнание не същес­твуват негативни събития. Животът в дадени моменти може да бъде трагичен и хората често вършат злини, понякога и крайни злини. Но на нивото на личното разви­тие и смисъл, както твърди Виктор Франкъл в класичес­ката си книга Човекът в търсене на смисъла^, всичко от­рицателно е само предизвикателство и дори в най-теж­ките ситуации винаги се съдържа възможността за рас­теж и развитие. Всяка криза, всяка задънена улица, до която стигаме в своята еволюция, иска нещо да ни каже, представлява сама по себе си възможност да поемем в различна посока. Егото ни може първоначално да из­питва неприязън към съответната посока, но висшето ни аз винаги може да открие нов план, който се съдър­жа в преживяното предизвикателство.

От изключително значение е винаги да търсим по­ложителния смисъл на негативните събития и преживя­вания. Много пъти съм ставал свидетел как някои хора поемат синхронната пътека на развитие и започват съв­сем успешно да се развиват в посока на духовното си самоосъзнаване, докато не стигнат до някоя задънена уличка, която интерпретират негативно и това става причина да захвърлят всичко.

Това се случва обикновено, когато си представяме, че можем да постигнем далечните си цели и намерения твърде бързо. Ако не постигнем тези цели според собст­вените си Предвиждания във времето, започваме да мис­лим негативно и обвиняваме за станалото или себе си, или другите, или пък решаваме, че цялата тази система е невалидна. Всъщност безизходицата, до която стигаме,

обикновено показва, че все още ни липсва достатъчно енергия или че не сме се освободили напълно от власт­ната си драма. Проявите на синхронност в живота ни ни помагат да се върнем към стремежа за пречистване на нашата личност и потребността да открием състоянието на любов и вътрешна сигурност; Единствено когато раз­чистим това трансцендентално пространство, ще можем да се освободим от потребностите на егото и да си обяс­ним и разтълкуваме случайните съвпадения обективно.

СТРАТЕГИЯ НА ЕВОЛЮИРАНЕТО

Трябва да имаме предвид, че новото духовно съзна,-ние, което обсъждаме, означава равновесие между рационалната и интуитивна страна на нашата личност. На­мерението ни не е да дискредитираме толкова трудно постигнатите възможности за рационално разбиране, а по-скоро да.ги приведем в хармония с висшия аспект на своето съществуване. По такъв начин пред нас се откри­ва вселена, в която тече непрекъснат поток от малки чу­деса, които да ни водят в нашия път.

Ключът към постигането й е да отворим съзнание­то си за потока от синхронни съвпадения, без да се опит­ваме да си правим изводите твърде прибързано. Всичко мистично, което се случва в нашия живот, идва нещо да ни каже. Ако поддържаме високо ниво на енергия и помним коя е истината, заради която сме дошли на този свят, процесът на синхронни съвпадения ще продължи -може би не толкова бързо, колкото би ни. се- искало, но въпреки всичко ще продължи. От въпросите, които в момента предстоят на дневен ред, ще произтекат и инту­итивните представи, които да ни насочат какво да пра­вим и, когато ги последваме, като в същото време сме бдителни и отчитаме онова, което става, винаги ще се

развиваме и вървим напред.

Ако еволюираме в съгласие с процеса на синхрон­ните съвпадения, веднага ще се озовем пред следващата стъпка по посока на новото духовно съзнание, което да превъплътим в живота си. Ще установим, че повечето синхронни съвпадения се явяват пред нас посредством истините, които другите хора са открили и споделят. Ко­гато се научим да общуваме с това съзнание, всички за­едно можем да се издигнем на ново, по-високо ниво в еволюционния процес.
9

ПРЕЖИВЯВАНЕ НА НОВАТА МЕЖДУЛИЧНОСТНА ЕТИКА

Един от резултатите на революцията в масмедии­те, както Маршал Маклуън показва в забележителната си книга Медията е послание, е да се преодолее психо­логически усещането за необятност на земята. Благода­рение на телевизията, радиото и компютьризацията све­тът вече изглежда по-малък, отколкото когато и да би­ло в историята. Само с едно включване на копчето ние можем да станем свидетели на събития, които стават на другата страна на земното кълбо.

Въздействието на този диалог в световен мащаб е, че ни помага по-правилно да разбираме думите и фрази­те въпреки езиковата бариера. С това, че светът ни ста­ва по-обозрим, ние започваме да ставаме по-хомогенни и да се разбираме по-добре.

Малко повече от един човешки живот ни дели от времето, когато преди 120 години дуелите са били нещо съвсем законно в някои области на Съединените щати.

Убийства в името, на честта са ставали често в резултат на случайно изпусната фраза или използване на израз, който е съвсем обичаен в други части на страната.

Грешки от такъв характер стават все по-редки на­последък, защото започваме все по-добре да се разбира­ме дори и с хора от затворени субкултури и региони. Ня­кои критично настроени лица може и да протестират срещу това, че телевизията заличава много от регионал­ните различия, но съвременните средства за масова ин­формация ни помогнаха също така Да се видим и опоз­наем по-добре и по такъв начин ни сближиха помежду ни. Когато смисълът на думите, които използваме в страната ни и по целия свят, стане по-хомогенен, ние мо­жем да достигнем до умовете на останалите хора така, както никога преди, да задълбочим диалога помежду си и по този начин да повишим честотата, с която явлени­ята на синхронност,се проявяват.