Село батулия, община своге – история, традиции, туризъм



Дата05.03.2018
Размер53.93 Kb.
#61560
СЕЛО БАТУЛИЯ, ОБЩИНА СВОГЕ – ИСТОРИЯ, ТРАДИЦИИ, ТУРИЗЪМ
Село Батулия се намира на около 16 км югоизточно от Своге и на 36 км северно от София. От столицата до с. Батулия може да се достигне с автомобил по републикански път ІІ-16 през Искърското дефиле до с. Реброво (40 мин.) и след това се завие надясно за още 6 км. Територията на с. Батулия е 23 кв.км и граничи със землищата на селата от община Своге – Луково, Реброво, Редина, Буковец и Бакьово. Средната надморска височина на с. Батулия е 810 м. Населението на селото, по данни от 2013 г., е 105 жители. Кмет на с. Батулия е Петко Николов. Празникът (съборът) на селото е на 2 юни, а на 6 май се прави общоселски курбан.
Батулия е селище с дълголетна история. Независимо от това, че до прокарването на пътя и построяването на жп линията през Искърското дефиле достъпът в долината на р. Батулийска е бил изключително труден, в района от незапомнени времена са живели хора. И до днес стоят останките на укреплението на хълма над Батулийския манастир „Св.Николай Чудотворец”. Махалата в непосредствена близост до него носи името „Градо”, а в българската топонимия названия като "град", "градище" се дават на местности с дълголетни селищни традиции. Първите писмени сведения за Батулия се съдържат в турски данъчни регистри /т. нар. сиджили/ от 1453 г. Там е записано село Батулие, като тимар /феодално владение/ на Врадан с 23 фамилии и пет сироти, сиреч вдовици и 230 жители. Това обаче едва ли е началото на съществуването на селището. Според една легенда римляните, чиито пътища, свързващи София със Северна България, минавали по близките баири, го наричали "девственото цвете" поради недостъпността му. По време на преселението на прабългарите на юг от р. Дунав един техен предводител на име Батул спрял тук за почивка с хората си. Затворената котловина им харесала и те останали да живеят тук. След смъртта му нарекли селото в негова чест Батул. В действителност на езика на осетинците - народ в северен Кавказ, думата батыл означава скрит, закътан. Селото е споменато още един път в турски данъчен регистър от 1577 г. заедно с още две близки селища - Оградище и Буковиче (Буковец), като част от нахията Бююкяйла на каазата София.

От времето на Османското робство сведенията са изключително оскъдни, като народните предания са запазили спомена за няколко хайдушки войводи - Батул войвода, Илия юнак, Вълчан войвода, както и Сирма войвода, чието име носи една от махалите на Батулия - Сирман. Именно в махала Сирман през 1870 г. Васил Левски създава таен революционен комитет. Батулия е освободена от омразните поробители в началото на 1878 г., когато войските на генерал Гурко прекосяват Стара планина на път към София. След Освобождението населението на Батулия бързо се увеличава. Много семейства имат десетина и повече деца. Това естествено води до откриването на първото училище през 1884 г. То е основно, но самото му появяване е първият признак за скъсване с мрачното средновековно минало на местните хора. Друг основен фактор за отварянето на Батулия към света е построяването на железопътната линия по Искърското дефиле през 1897 г. В същата година в Батулия идва за втори път и окончателно се установява тук свещеник Емануил Златков, с когото са свързани много от най-важните за селото събития през следващите няколко десетилетия. Под неговото вещо ръководство (той е бивш строител от Трънския край) през 1911 г. е построена и осветена черквата „Св. Никола” на мястото на неизвестно кога разрушеният средновековен манастир на хълма над селото, а през 1913 г. е осветена и новопостроената жилищна сграда на Батулийския манастир. Някъде по същото време поп Емануил, посредством сина си Пейчо, се запознава със Стоян Омарчевски, Александър Стамболийски, Цанко Бакалов и други видни функционери на БЗНС. В края на 1918г., след Войнишкото въстание, Стамболийски и Райко Даскалов за кратко се укриват в дома на Пейчо в София, а по-късно, преоблечен като калугер, Стамболийски е преведен от поп Емануил през Орландовци, Подгумер и връх Гола глава до Батулия, където се укрива до амнистията от 31 декември 1918 г. за участниците в "Радомирските събития". Така се затвърждава приятелството между двамата и през 1920 г., вече като министър председател, Стамболийски пристига в Батулия на гости на поп Емануил Златков. Стамболийски преспива в Батулийския манастир и в негова чест дядо поп нарича двете големи стаи на манастира "стаите на Стамболийски".


През 1928/29 г. Батулия се сдобива с читалище, възстановена е прогимназията, закрита през есента на 1923 г., а на на 9 март 1930 г. е създадена кооперация "Самопомощ". Независимо от стопанското оживление населението в района продължава да тъне в бедност и мизерия. Така се създава благоприятна среда за проникване на социалистическите идеи, проповядвани от дейците на местната организация на БКП, създадена през 1919 г., още повече, че активни фигури и в читалището, и в училището, и в кооперацията са местни комунистически дейци. Това са някои от причините в края на 1943 г. и през пролетта на 1944 г. от Батулия да излязат 15 партизани. Те са подкрепени от множество ятаци. Впоследствие къщите на някои от тях са опожарени от полицията и жандармерията. На 23 май 1944 г. в т.нар. Батулийска битка в местността Марина мъртвина е разбит Войнишкият партизански батальон „Христо Ботев”, воден от Дичо Петров. Самият той е убит, а представителят на Британската военна мисия в България - майор Уилям Франк Томпсън - заловен. Заловените на другия ден трима партизани са обезглавени и главите им, набучени на колове, са изложени за назидание на гара Реброво. Тези събития слагат дълбок отпечатък върху последвалото "социалистическо бъдеще" на Батулия. След 9 септември са построени паметници на Дичо Петров, Майор Томпсън, монумент в памет на Батулийската битка и последно през 1989 г. мемориална чешма в чест на 70-годишнината на партийната организация на БКП. Кошарите и къщите на ятаците по околните баири са окичени с паметни плочи. Мемориалът на Батулийската битка, открит през 1973 г., става център на помпозни чествания.


Въпреки това селото привлича много туристи. През 70-те и 80-те години на 20 век Батулия се превръща в огромна вилна зона. И независимо от обезлюдяването през последните години, прекрасната природа, бистрата Батулийска река и чистият въздух на Батулия продължават да привличат много хора.

Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“ е действащ манастир на Българската православна църква, част от Софийската Мала Света гора. Намира се на десния бряг на Батулийската река. До манастира се достига пеша или с автомобил по черен стръмен път вдясно от антифашисткия паметник в центъра на селото (1 км). Паметна плоча на стената на странноприемницата към манастирската обител съобщава, че сградата е построена през 1913 г. по време на управлението на Екзарх Йосиф и софийския митрополит Партений. Манастирският комплекс се състои от църква, две електрифицирани и водоснабдени жилищни сгради, каменна чешма и камбанария. Църквата, с патрон Свети Николай Чудотворец, е еднокорабна и едноапсидна, без купол. Вдясно от нея са погребани свещенослужители в храма. Дворът на църквата е доминиран от внушителна отвесна скала, с която завършва старопланинският хълм, на който е построен манастирът. На върха на скалата е побит голям метален оброчен кръст. На 29.10.2011 г. църквата на манастира беше дарена с уникална керамична икона на Свети Никола, 45х71 см, дар от майстор-керамик Люси - Людмила Дойчинова и съпруга й Серги. След монтиране върху метална основа иконата е качена на външната стена мястото на старата.

В църквата няма стенописи, но стените й са украсени с икони. Срещу иконостаса са наредени красиви църковни свещници. Вдясно от иконостаса има красив дърворезбован архиерейски трон с иконите на Иисус Христос и св.Никола. Близо до него е и големият кръщелен купел, в който се извършва тайнството кръщение. Храмовият празник на манастира е на 6 декември - Никулден.



От доста години за манастира и района се грижи всеотдайно отец Стефан. Начетен и убедителен духовник, той е олицетворение на Православен свещеник. Близо до хората, с хората и за хората чрез Бога. Можете да се свържете с отец Стефан на телефон: 0889727689. Манастирът предлага и места за настаняване.
Друго място за настаняване в с. Батулия е семеен хотел „Царската вила”. Тя е разположена на слънчев скат на 100 м над р. Батулийска, сред красива дъбова гора. Построена е през 1942 г. от бивш служител на цар Борис ІІІ, върху земя, дарена лично от монарха, откъдето носи и името си. Селските легенди разказват колко често е била място за гуляи на офицери и царски чиновници от тогавашното общество. След 9 септември е национализирана и предложена като подарък от местните партийни величия на Тодор Живков, който обаче не приел. След дълги години разруха вилата основно е обновена и реконструирана през 2008 г., а местоположението й между високи дъбови дървета, осигурява хлад през горещите летни месеци. Вилата представлява идеален изходен пункт за лов и риболов, за разходки в планината, както и за любителите на диворастящи гъби и билки. Околностите на с. Батулия са известен гъбарски район. Вилата разполага с леглова база от 10 места. Тел.:0888201363
Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница