Село церово, община своге – история, традиции, туризъм



Дата23.07.2016
Размер122.01 Kb.
СЕЛО ЦЕРОВО, ОБЩИНА СВОГЕ – ИСТОРИЯ, ТРАДИЦИИ, ТУРИЗЪМ
Село Церово се намира на 6 км северно от град Своге и е разположено на двата бряга на река Искър. Територията му граничи със землищата на град Своге и селата Желен, Гара Бов, Заселе и Добърчин. Най-ниско разположените къщи са на 400-500 м надморска височина, а най-високо са къщите в пояса 900-1000 м. Денивелацията е 600 м. в силно пресечена местност. Землището му е 17,5 кв.км. Населението – 1567 души. Кмет на село Церово е Петър Петков. Съборът на селото е на плаваща дата през юни, но винаги шест дни след Свети Дух – 1-ва Неделя след Петдесетница – на Всички светии. Името на селото идва от вид дъб – цер (Quercus cerris) и остава непроменено. Някога наоколо е имало церови гори, които са унищожени вследствие на стопанската дейност, свързана с препитанието на населението.

Възникването на днешното село е станало още през турско време, но кога точно става заселването, не е известно. Знае се, че основателите са се преселили от село Раниславци (при прохода Петрохан). Главната причина за това изселване е пътят, по който са минавали непрекъснато турци и са смущавали спокойния живот на жителите. За повод послужило убийството на един бирник.

Местната легенда разказва, че една есен хората посели в нивите си пепел, вместо жито, за да заблудят турците, че животът продължава по старому. Но вече били решили да търсят по-добро, по-спокойно място, където да създадат ново селище. Тези „бегълци” основават Церово. Първоначално селото е в така наречената Оная махала. През 1885 г. става голямо наводнение, след което хората се изместват в местността Куклата. При първите заселници от Раниславци идват хора и от други места. Родът Свогене (Рулчовци и Уруците) идва от Своге в средата на ХVІІІ век. Родът Шиловци идва от Етрополе в края на ХVІІІ век, бягайки от турците.

В далечното минало, когато броят на жителите е малък и техните изисквания към условията на живот са нищожни - този огромен планински лабиринт е в състояние със своите блага да изхрани всички. Обширните гори и естествено откритите и годни за земеделие и за животновъдство места позволяват на малобройното население, събрано в малки махали, да използва всички възможности, които щедро му предлага природата. Наблизо има не само дърва за огрев в голямо изобилие, но и ниви, а добитъкът може свободно да се изкарва в околностите на селото и вечер отново да се връща в него. За добитъка, който се изкарва далече извън селото и не може да се връща ежедневно, се строят малки сгради и колиба за пастира, в която той да се подслонява нощем и при лошо време. Така постепенно възникват отделните кошари, в които се пренася част от стопанската дейност на едно семейство. Тъй като районът е карстов, има доста извори. Това улеснява пръснатия поселищен живот и къщите се групират в равномерно разпределени по цялото землище на селото махали.

По своя етнически състав населението е напълно еднородно българско. Говори български език – западен диалект.

Училището в Церово е основано веднага след Освобождението, през 1879 г. Помещава се в частна къща. През 1880 г. еЕ построена първата сграда с една стая за четирите отделения. През 1923-1924 г. сградата е съборена и на нейно място се построява нова – с четири класни стаи, учителска стая и трапезария. През 1945 г. сСе открива прогимназията. Тази сграда служи и за читалищен салон.

Особен тласък в развитието на селото дава прокарването по самия Искърски пролом на централната железопътна линия София – Роман и пускането ù в експлоатация през февруари 1897 г. Още по времето на строежа ú се откриват каменни кариери, в които работят предимно италиански работници. От тях много българи научават каменарския занаят. В района за най-опитни се смятат церовските каменоделци. След прокарването на жп линията особена известност добива т. н. цЦеровски камък (червен триаски пясъчник), който е много употребяван в София за тротоарни плочи. Самата железница привлича многоброен персонал и работници по поддържането.

Църквата “Света Петка” в с. Церово се строи през 1911 г. На нейното място са открити основите на по-стара църква от “латинско време”.

След ІІ Световна война селото изживява бърз подем. Строят се сградите на кооперацията (1961 г.), на читалището (1962 г.), нова сграда за основното училище (1966 г.). Правят се водопровод и канализация. Асфалтират се улиците. През 1972 г. селото е национален първенец по хигиена и благоустрояване.

Миграцията към градовете, характерна за времето не засяга броя на жителите на с. Церово. Населението му расте. Хората от отдалечените махали и от високопланинските села в района започват да се преселват по-близо до железопътната линия, за да могат да работят в Своге и в София. Село Церово е сред предпочитаните места на преселниците.

Животът в с. Церово в началото на XX век е тежък. Хората имат труден поминък. Но въпреки тежките условия за живот намират у себе си дух и стремеж към самоусъвършенстване и през 19219299г1929 г. учредяват свое читалище - “Христо Ботев”.
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ 1929” – история на създаването му
През 1929 г. трима ентусиасти – Павел Поборников, Ангел Малинов и Илия Атанасов решават, че е време и Церово да се сдобие с читалище. В околните села вече има такива, а и нуждата на нарастващото население се усеща все повече – грамотността се повишава, интересите се увеличават, а няма организиран обществен и културен живот. Кафенето на баба Ана е единственото място, където се събират, за да получат някоя книга от личната библиотека на Павел Поборников или да прочетат вестник, донесен от пътуващите до София на работа.

В селото пристига младата учителка Иванка Славчева. Ангел Малинов, Павел Поборников и Илия Атанасов се обръщат с молба към нея да им помогне да открият читалище в селото.

На 02.06.1929 г. е учредено Народно читалище „Христо Ботев”. Всички са съгласни негов патрон да бъде поетът-революционер Христо Ботев. Датата 2 юни е приета за официална дата на основаването и патронен празник на читалището. Протоколът е изпратен във Върховния читалищен съюз в гр. София, откъдето скоро след това се получава официално писмено потвърждение за основаването на Читалището.

Избрано е първото читалищно настоятелство: Павел Поборников – председател, Иванка Славчева – библиотекар и секретар, Ангел Малинов – завеждащ културно-просветната дейност.

Гости на събранието са членове на вече основаното читалище в село Лакатник. Председателят на читалището на с. Лакатник дарява 30 тома книги. Павел Поборников отделя от своята библиотека 20 тома, а Ангел Малинов, Иванка Славчева и Илия Петров – по 10 тома и ги даряват на новообразуваното читалище.

Читалището започва своята дейност. Правят се седенки, на които се пеят народни песни или колективно се четат и се обсъждат книги. Същата година се създава театрален състав. Първото представление (вечеринка) се състои през 1929 г. в кръчмата на Таки Петков. Сцената е направена от два разтегнати колесника от волска кола, с поставени върху тях дъски. За завеса служат селски шарени черги. Осветлението е от газени лампи. Представена е пиесата “Делба” от Ил. Енчев под ръководството на Ангел Малинов.

Театралният състав има много представления в с. Церово и района. Добива славата на добър колектив и става любимец на зрителите. Дейността му продължава повече от 50 години - до 1985 г. (Прекъсвана е само през Втората световна война.) Апогея в развитието си достига през 70-те години.

Другата голяма гордост за читалището са фолклорните състави, обединени в Ансамбъл за народни песни и обичаи.

От 1953 г. руснакът Павловский създава Смесен хор, който е предшественик на хоровите състави на Битовия ансамбъл. През 1956 г. Румяна Василева създава Женска фолклорна група за изпълнение на местни народни песни. Следващите ръководители са професионални диригенти: Михаил Шопов (1959-1966 г.) - първият диригент, при който се преминава от двугласно към тригласно и четиригласно пеене и Здравка Радославова, под чието ръководство от 1966 г. Битовият хор и Оркестърът се обединяват в Битов ансамбъл за народни песни, който участва в много фестивали. Най-добре се представя на ІІІ Републикански фестивал в Хасково през 1969 г., където получава сребърен медал.

Където и да изпълнява своята музика, Ансамбълът навсякъде оставя трайни впечатления. Създаденият през 1956 г. Битов оркестър просъществува до 1993 г.



Фолклорният театър е част от Ансамбъла. Пресъздава автентични церовски народни обичаи – напр. сватосване и заговезни (запостенье). Под ръководството на Марин Маринов се подготвят коледуване с коледарски песни и благословия, лазаруване, кумичкуване. Коледуването е отличено със златни медали на ІІІ и ІV Национален събор в Копривщица.

Под ръководството на Марин Маринов към Ансамбъла се сформира Мъжка вокална група, която се прославя най-вече с обичая коледуване. Ансамбълът посещава един път Белгия и Холандия (1978 г.) и два пъти - Люксембург (1984 г. и 1987 г.), където представя България по време на Дните на българската култура.

Състави за художествено слово има от 1966 г. Те са неизменни участници в художествените програми, представяни на празници, чествания на годишнини и тържествени събрания - с различни ръководители, с непостоянен състав, но с постоянно присъствие в читалищните прояви. Ръководители са: Сия Вирчева и Минадора Кръстева, Златка Петрова, Красимира Градева, Ангел Градев, Христина Георгиева.

Няколко пъти са сформирани танцови състави за народни и модерни танци с ръководители: Димитър Ясников, Петър Зашев, Мая Манолова, Оля Зеленская.

Основна функция на Читалището е просветната. Заедно с училището то провежда образователната политика в селото. Сътрудничеството между Читалището и Основно училище „Васил Левски” води до успешно провеждане на множество образователни курсове – предимно музикални и езикови. Организират се школи по акордеон, пиано, народни и модерни танци. Многократно се провеждат курсове по руски, френски и английски език

Въпреки че не е толкова атрактивна външно и бляскавите ú прояви са редки, библиотеката е стожерът, който крепи институцията и който изпълнява първата и най-важна задача на читалището – да просвещава. Днешните ú функции се обогатяват с възможностите на новите информационни технологии. От първите народни четения до развитието ú като информационен център има дълъг път. Но този път е свързан по-скоро с развитието на техниката. Библиотеката винаги се е стремяла да предоставя полезна практическа информация на населението.

Библиотечният фонд на библиотеката на НЧ “Христо Ботев” задоволява потребностите на своите читатели. Най-добре комплектувани са отделите за художествена литература и история. Преобладаващата група читатели са учениците, затова библиотеката се стреми да отговори на техните потребности.

Прилагайки възможностите на новите информационни технологии, традиционната библиотека постепенно се превръща в съвременен библиотечно-информационен център с широк спектър на предлаганите услуги,



Библиотекари са: Иванка Славчева, Ана Белчова (баба Ана), Иван Петков, Борис Манолов, Георги Владимиров, Георги Стоянов, Павлина Миронова, Златка Петрова, Снежана Георгиева, Красимира Градева, Жана Митова, Валентина Лозанова, Мариана Тодорова, Анелия Градева, Христина Георгиева.

Читалищната сграда се строи през 1961 – 1962 г. по инициатива на Ангел Малинов и други читалищни деятели. Изцяло с трудови дни от населението, строежът е завършен за една година. Средствата са отпуснати от БДЖ специално за строеж на читалище. За удвояването на железния път в района пристигат работници. За тяхното пребиваване тук е необходимо да се построят временни жилища. Церовци обаче, ги приемат в домовете си на квартира, а сумите, предвидени за бараки, БДЖ отпускат за читалищна сграда. Тържественото откриване е през 1962 г. народният представител от Своге Славчо Стоилов връчва на Ангел Малинов и на Иванка Славчева златни зачки “За читалищна дейност”, а на Павел Поборников и на Кирил Крумов – сребърни.

Финансовата издръжка в периода преди ІІ Световна война се осигурява от приходите от т. н. вечеринки – театрални представления. Всички дейности се извършват на доброволни начала, напълно безплатно. При нужда за купуване на материали самодейците дават от личните си пари.

В социалистическия период финансирането се осъществява от ОНС – Своге, отдел “Култура”. Кметството също подпомага читалището при нужда и когато има възможност. Има и трудни, периоди, които застрашават работата на съставите. Все пак, не може да се отрече, че държавата осигурява добро субсидиране, което създава стабилност на организацията и което позволява разгръщане на разнообразна дейност на добро равнище.

Дарителството присъства неотменно в живота на читалището от самото му създаване. Изразява се в помощ за превоз за концерти, в подпомагане при спешни плащания, в безвъзмезден труд, в даряване на книги и т. н.

Председатели на читалищните настоятелства от 1929 г. до днес: Павел Поборников, Боян Богоев, Игнат Ангелов, Цоло Сираков, Трайко Иванов, Спасия Свиленова, Янаки Василев, Мария Младенова, Минадора Кръстева, Иван Такев, Петър Борисов, Ангел Градев, Виолета Алексиева, Иван Петров, Мая Ташунова.

Секретари на читалището от 1929 г. до днес: Иванка Славчева, Борис Манолов, Димитър Свиленов, Емилия Михайлова, Трайко Иванов, Христо Михайлов, Георги Стоянов, Златка Петрова, Снежана Георгиева, Красимира Градева, Марияна Тодорова, Бойка Симеонова, Росица Динчева, Искра Димитрова, Христина Георгиева. .

Година след година отминават, читалището вече отдавна е неразделна част от живота на церовци. Успехите му далеч надхвърлят мечтите на неговите основатели. Във връзка с 50-годишния юбилей с Указ № 863/06.06.1979 г. Държавният съвет на Народна република България награждава Народно читалище „Христо Ботев” в с. Церово, с орден “Кирил и Методий” – ІІ степен за активната му народополезна културно-просветна дейност. Най-активните културни дейци на читалището получават значка “Отличие за читалищна дейност” и грамота.


Днес Народно читалище „Христо Ботев” продължава да изпълнява културно-просветните си функции, съчетавайки традиционните дейности с предлагането на нови услуги:

Библиотека с 16 000 тома книги и периодични издания.

Детска фолклорна певческа група „Сладкопойна чучулига” (рък. Снежана Сандова)

Женска формация за обработен фолклор (рък. Петър Славков)

Детски танцов състав „Веселяче” ( рък .Мария Цветанова)

Клуб за изучаване на народни танци (рък Мария Цветанова)

Център за услуги. Предлага: принтиране, копиране, търсене на информация в Интернет, изготвяне и отпечатване на покани, обяви и др.

От 85 години Народно читалище “Христо Ботев” е духовното средище на село Церово, носител е на традициите, паметта и стремежите на хората за по-добър и по-богат живот.



По материали на Незабравка Лалова

ФОРМАЦИЯ ЗА ОБРАБОТЕН ФОЛКЛОР „ФОЛКЛОРНА ФАНТАЗИЯ”

Групата е създадена през 2004 г. Първоначално тя съществува като част от ФТА „Веселие”, а от 2007 г. функционира като самостоятелна група към НЧ ”Христо Ботев 1929”с.Церово, с ръководител Петър Славков. В репертоара на групата преобладават многогласни обработки на народни песни от различни фолклорни области – със и без съпровод. В тях е събрана цялата красота и многообразие на българската народна песен. Съставът участва във всички местни и общински тържества и мероприятия, а при покана - и в други общини. Достойно представя с. Церово и общината, чрез участията си в различни фолклорни събори, фестивали и конкурси в България и чужбина:Нишавски хоровод”-гр.Драгоман; „При шопите в Казичене”; Преглед на читалищната самодейност – София, Международен фолклорен фестивал „Пауталия”-гр.Кюстендил, „Шопска песен”–с.Локорско, „От Витоша по-високо нема”, „Де е българското”, Събор на читалищата – гр.Бяла, Фолклорни фестивали в Полша, Албания, Сърбия, Унгария.

През 2008 г. печели 1-во място на VIII Национален фолклорен фестивал „При шопите в Казечене”. През 2011 г. участва в VII Международен фестивал „Пауталия”–гр. Кюстендил, където получава висока оценка от професионалното жури и Голямата награда за обработен фолклор. През 2012 г. съставът взема 1-во място на IV конкурс за любителско творчество „Огньове в дефилето” в гр.Своге.

На 24 и 25 октомври 2014 г. „Фолклорна фантазия” взе участие във фестивала „Малешево пее и танцува”, проведен в с. Микрево, община Струмяни, където се представи отлично и за пореден път демонстрира безупречен професионализъм и майсторство, въпреки самодейното си начало. Може да се каже, че формацията е гордостта на читалище „Христо Ботев 1929”, както и на село Церово. Съставът има желанието и амбицията да поддържа „жива” народната традиция, като по този начин се чувства съпричастен към усилията на всички родолюбиви българи за запазване и развитие на българското народно творчество.
Традиции

Празнуването на „Трифон Зарезан” е традиционно за село Церово. Обичай е децата от групата за автентичен фолклор „Сладкопойна чучулига” към читалище „Христо Ботев 1929”, облечени в народни носии, да обикалят домовете, като пеят за здраве и берекет на всички членове от семейството – на стопанина, на стопанката, на децата, за да е здрава годината, за да е весело в душите и да има обич и разбирателство през цялата година. Стопаните се отблагодаряват с лакомства, орехи, сушени плодове. След това се извършва ритуалното подрязване на лозите на площада на селото и по дворовете на хората. Народното веселие продължава с конкурс за най-хубаво домашно вино и със задължително черпене с вино, около богато наредени трапези.

Възстановява се и обичаят „лазаруване”. Децата от „Сладкопойна чучулига” разучават с помощта на тяхната ръководителка Снежана Сандова лазарски песни и

на празника, пременени с народни носии, с венчета на главите и с украсени кошнички, посещават много домове, за да пожелаят с песните си здраве, плодородие и късмет, а хората ги посрещат радостни и ги даряват с яйца,


орехи и лакомства. Вярва се, че в която къща пристъпят лазарки, тя ще бъде честита през цялата година.






Забележителности

Красотата на Искърския пролом започва да се разкрива величествено точно в землището на село Церово. Скалите от двете страни на реката са като напречен разрез на Старопланинската верига. Като ги види, човек изпитва едновременно и възхищение, и страхопочитание пред тази грандиозна гледка. Те са на възраст над 250 млн години и са изградени от триаски пясъчници.

Най-характерната забележителност на Церово е природният феномен Джуглата. Скалното образувание се намира близо до жп гарата на село Церово. Тази причудлива самотна скала, устояла на напора на река Искър, е образувана от долнотриаски червеноцветни кварцови пясъчници, на възраст около 250 милиона години и е висока 18 метра. Според някои наподобява гъба, според други дори прилича на човешка глава.  „Джуглата” е обявена за природна забележителност през 1964 г. Казват, че името й идва от видоизмененото название „Куклата”, но дали е така, никой не знае със сигурност.

Други известни природни забележителности в района на село Церово са пещерите - „Водната пещера”, с дължина 3264 м.; „Маяница”, с дължина 1426 м и „Говорът на водата”, с дължина 1000 м., които се посещават всяка година от много запалени по пещерното дело туристи. В този дух трябва да се спомене, че в село Церово се намира седалището на Пещерен клуб „Под ръбъ”, чиято цел е да насърчава и развива спелологията по всякакъв възможен начин на територията на община Своге, страната и отвъд граница. Чрез поетапно планирани действия и инициативи се цели привличането на общественото внимание върху неособено познатата материя на пещерното и планинско дело. Младежите от клуба предоставят оборудване и придружават любителите-пещерняци в някои от по-опасните за влизане пещери.



Има още много какво да се види в Церово, а за любителите на риболова околностите на МВЕЦ-а са направо рай.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница