Село искрец, община своге – история, традиции, туризъм

Територията на село Искрец граничи със землищата на селата от община Своге – Свидня, Добърчин, Добравица, Брезе и Завидовци, както и със землищата на селата Чибаовци и Дреново от община Костинброд. Територията на село Искрец е 29,5 кв.км, а средната надморска височина е 538 м. Населението, по данни от 2013 г., възлиза на 1920 души. Кмет на село Искрец е Ангел Джунов. Съборът на селото се провежда на празника Пресвета (в църковния календар се открива като Първа неделя след Петдесетница – на Всички светии), който е подвижен и обикновено е през юни. Версиите откъде идва името на селото са няколко, но най-правдоподобната е, че то идва от думата Искърец (Малък Искър) – умалително наименование на местната река, от името на голямата река Искър, в която тя се влива при град Своге.

Историята на Искрец и селищата около него е наситена с легенди и предания за събития, свързани с хора от различни евроазиатски народи, които са преминавали или отсядали тук за кратко или по-продължително време. Това са траки-трибали, римляни, славяни, българи, кръстоносци, византийци, кумани, турци, татари, черкези и други. Всички те, повече или по-малко, са оставили трайни следи — тракийски светилища, римски пътища, топоними (названия) на местности и други. Днешното землище на селото заема мястото на древно кръстопътно селище. На територията му са открити монети отпреди 1800 години. Искрецката твърдина е имала важна роля по време на цар Симеон Велики, в края на IX и началото на X век. Добива особено голямо значение при Асеновци през XII век (1187–1196 г.).

Още през турското робство в селището се развива интензивно планинското земеделие и скотовъдство — отделни овчи стада са достигали до 500 броя и повече. Едновременно с това Искрец е бил за времето си и голям културен, занаятчийски и търговски център. В него е имало ханове, кръчми, гостилници, бакалници, работилници, ковачници, воденици, тепавици. Към 1930 г. водениците са били над 30 броя, а тепавиците (валявиците) — над 13. В близките и по-далечни околности на селото са се добивали въглища, желязо, олово с примес от сребро и пр.

След Освобождението Искрец става околийски център (до 1901 г.), след това — общински, а сега е най-голямото село в Свогенска община. Знае се, макар и без подробности, че в Искрец и неговите близки околности е имало (отпреди повече от 200 години) малки килийни училища, в които са преподавали монаси (като Милетий, през 1835 г.). Този вид начална просвета, съществувала предимно в манастира, се заменя със светско обучение някъде през втората половина на XIX век. А прогимназиално образование в Искрец има вече над 125 години. След 1919 г. към Искрецкото окръжно училище е открито Държавно сиропиталище за деца на загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. То е просъществувало 10 години, след което на неговото място е сформирано Земеделско училище. В него са се обучавали деца от цялата страна — по овощарство, пчеларство, ковачество, дърводелство, шивачество, плетачество и пр. Винаги, през целия дългогодишен период на просвещение, училището в Искрец е имало много добри учители, будни ученици и прекланящи се пред знанието родители балканджии.

На 19 октомври 2014 г. тържествено бе чествана 130-годишнината от създаването на ОУ „Св. Иван Рилски” в село Искрец. Събитието бе уважено от много официални гости, като представителят на РИО-София регион – г-жа Таня Адамска, зам.кметът на община Своге – г-жа Ренета Кръстанова, кметът на селото – г-н Ангел Джунов, писателят, чиито произведения са в учебниците по литература от І до VІІ клас – г-н Кирил Назъров, директорът на СОУ „Иван Вазов”-Своге – г-н Любомир Янакиев, Йорданка Борисова – бивш директор на училището, бивши учители и ученици, много родители и гости. На всички беше раздадена информационна брошура за историята на училището и магнитен сувенир с актуална снимка от живота му. В празничната програма се включиха всички класове. Песни, танци и скечове радваха публиката, която аплодираше бурно всяко изпълнение. Имаше участие и на бивши учители и ученици. Освен благодарствени думи и благопожелания, учителският колектив получи и две дарения – плазмен телевизор от Община Своге и парична сума от 500 лв. от ЕТ „Мебели Виденов”, чийто управител Данчо Виденов е бивши ученик на ОУ „Св. Иван Рилски”.

Манастирът се намира в двора на Специализираната болница „Цар Фердинанд І” в село Искрец. Основан е през ХІІІ век и само век по-късно е разрушен. През XVII в. е възобновен като параклис, а от 1834 г. действа отново като манастир. Понастоящем е периодично действащ. Представлява комплекс от черква и жилищни сгради. Черквата е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна постройка, укрепена с контрафорси. Основната ѝ част е построена през XVII в., а през 1846 г. е пристроен притвор, с размери 10 х 7,40 м, по-широк и дълъг от наоса, с размери 8,70 х 5 м. Обновена е през 2000 г. Стените ѝ са покрити с три пласта стенописи, отличаващи се с високи художествени качества. Южно от черквата се намира седмоъгълна куполна кръщелна-изповедалня (построена през 1856 г.) с изографисани стени, която е единствената по рода си в българските манастири. Черквата е обявена за паметник на културата с местно значение в ДВ бр.57/1969 г.

Природата на с.Искрец е много красива и поради това то е често посещавано от любителите на българското село. На територията му има много пещери, сред които „Душника” (обща дължина 876 м.), „Мечата дупка” (обща дължина 142 м., става въпрос за известната "Меча дупка" при с.Меча поляна.), „Извиралото” (обща дължина 240 м.) и др. Те са обект на чести туристически посещения от любителите на пещерното дело. Пещерата „Душника” е една от най-интересните в Понор планина, защото след крайния сифон може да се влезе в голямата водна система на планината, която тръгва от понорите в северната ѝ част. Има факти, които потвърждават това предположение. Например спирането на водата от Искрецкия извор на два пъти за 24 часа след Свогенското земетресение през пролетта на 1979 г., а втория път за 7 часа през пролетта на 1981 г. при максимален дебит. Трябва да има огромни каверни, които да поемат това количество вода, особено при пролетното пълноводие. Сифонът в „Душника” обаче е много тесен и за това трябва да се потърси друг, обходен път за проникване в тази система.

Селото е благоустроено, с изградени водоснабдителна и електропреносна мрежи. В Искрец има покритие на всички мобилни оператори, автоматична телефонна централа, кабелна телевизия и интернет. Маршрутни таксита го свързват с населените места в общината и със столицата.

До преди години в селото активно работеха цехове за чадъри, обувки, вар, фабрика за лимонада и др. В момента основен поминък на населението са земеделието и животновъдството. Тук има обувно предприятие и малък шивашки цех. Част от живущите работят в общинския център – Своге или в столицата София.

Селото има свой футболен отбор "Искра", който е и един от най-старите в България (създаден през 1924 г.).