Село владо тричков, община своге – история, традиции, туризъм

Селото се състои от няколко махали, пръснати по дефилето на р. Искър - Ромча (било е село, но сега приобщен квартал), Клисура, Калугерица, Голяма Лъка, Барата, Говедарник, Пехчаница, Лажов рът, Орешец. Като разположено от двете страни на река Искър селото има няколко въжени моста за пешеходци и един единствен мост за автомобили, свързващ махалите от двете страни. Мостът всъщност е пътният възел за бившето село и настоящ квартал Ромча. Квартал Ромча си има църква и събор, който се провежда на 6 май. Все още има улици, които не са асфалтирани, обикновено в по-високите части. В някои от вилните зони липсва централен водопровод и там жителите са на собствени водоизточници. Това са предимно вилните зони. Освен местните жители, през последните години там се заселват много софиянци, които са избрали живота на село пред напрегнатия живот в София. Една част от тях са имали вилни имоти, които сега са пригодени за целогодишно пребиваване, други са за купили такива наскоро.

В селото има основно училище и детска градина, един голям ресторант, няколко малки кръчми, магазинчета за хранителни стоки, склад на едро за напитки, магазин от веригата Аро и аптека. Близо до детската градина има малко оградено футболно игрище.В един от кварталите има малък частен комплекс с басейн, конна езда и ресторант. В селото има още автомобилен сервиз и склад за строителни материали.

Откъм природа има много възможности за разходки из Стара планина. В хубаво време често се срещат off-road маниаци с мотори, които пресичат планинските местности. Почти всяка махала има своята горска пътека, където местните пасат животните, а не рядко хора се разхождат по билата на планината. Така например на един хълм има изоставена махала, със стари кирпичени къщи, където някога са живяли хора, макари без ток и вода. От хълмовете се разкриват чудесни гледки към равното софийско поле. Река Искър е подходяща за риболов, което е едно чудесно забавление за хората с това хоби.

Ромчанският манастир "Света Богородица" е разположен на една височина, над вилна зона "Ромча", в източния ѝ край. Тъй като вилната зона принадлежи към село Владо Тричков, малко след влизане в селото, идвайки от София, на първата отбивка се завива в ляво, минава се през моста над р. Искър и пътят продължава покрай жп линията, след което я пресича и от там тесен и стръмен път води точно до манастирските порти.

Този манастир е построен и създаден съвсем наскоро. На неговото място не е имало преди това храм, нито каквато и да е старина, ако не се счита старата българска крепост която се е намирала високо нагоре, на билото на хребета.

Село Вл.Тричков се е състояло от махалите “Орешец”, “Клисура”, “Калугерица”, “Голяма лъка” и “Ромча”. Най-напред петте махали са водени административно към с.Церецел в периода 1920-25 г. През 1925 г. се оформя община със седалище Реброво и махалите преминават към нея с общото име Луково. През 1930 г. се открива спирка Луково, а жп гарата при сегашното село Владо Тричков се преименува Елин Пелин, като и махалите приемат същото име. Настоящето име на селото - Владо Тричков – се дава през 1952 година.

През 1954-55 учебна година са открити пети и шести класове и обучението е на две смени. Директор по това време е Лазар Генов. Много бързо учебното заведение се разраства. Помещенията стават тесни. За целите на обучението е предоставена сградата на бившата казарма, която е на самата жп гара. Старата училищна сграда става читалище. В този период директор е Траянка Данова. Иван Стоянов я наследява. След него училището е управлявано от Милка Терзиева. По нейно време учители са Цветанка Петкова, Тодорка Коритарова, Веселин Лалова, Ана Каменова, Иван и Илинка Сърчелиеви. Много директори и учители са дали своя принос за обогатяването на материалната база и за качественото обучение на младите хора от селото.Сред най-запомнящите се и успешни директори е Магда Христова - от 1980-81 до 1993-94 учебна година. Най-дългогодишен опит като ръководител има настоящият директор Таня Сърчелиева - тя е начело на ОУ ”Елин Пелин”, с.Владо Тричков, от 1994 година.