СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ - СОФИЯ
Наръчник за отглеждане на СОЯ
(Glycine max (L) Merrill.)
Павликени, 2015 г.
Издател:
„Опитна станция по соята – Павликени” ДП
Автори:
доц., д-р Георги Георгиев, доц. д-р Васил Събев, доц. д-р Росица Тодорова, доц. д-р Аксения Алексиева, доц. д-р Галина Найденова
Редактор, коректор и предпечатна подготовка:
доц., д-р Георги Георгиев
Отпечатването на Наръчника е спонсорирано от:
…………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………..
Брошурата е актуализирано второ издание на Технологията за производство на соя, която е утвърдена като научен продукт за масово внедряване в практиката от Експеретен съвет към ССА – София (Протокол №15/11.04.2008 г.). В нея ся използвани доказани и проверени резултати от комплексни изследвания, проведени в „Опитна станция по соята – Павликени” през последните 5 години.
Съдържание стр.
Увод ......................................................................................4
-
Произход, разпространение и стопанско значение...............4
-
Ботаническа характеристика и морфологични особеностти..7
-
Биологични изисквания и особености на растежа .................9
-
Подходящи райони за производство на соя .........................11
-
Сортова структура и характеристика на сортовете соя .......12
-
Агротехника на соята ...........................................................15
-
6.1 Място в сеитбообръщението ....................................15
-
6.2. Основна и предсеитбена обработка на почвата .....15
-
6.3. Минерално и бактериално торене ...........................16
-
6.4. Сеитба на соята .....................................................18
-
6.5. Борба с плевелите………………………………………….20
-
6.6. Борба с болестите и неприятелите .........................23
-
6.7. Напояване на соята ................................................25
-
6.8. Прибиране и съхранение..........................................26
-
Отглеждане на соята за зелена маса и като втора култура..28
-
Основни изисквания при производството на
сертифицирани семена от соя................................................29
-
Икономическа оценка на производството на соя .............31
Заключение ……………………………………………………………….32
Примерна технологична карта …………………………………...34
Календар на агротехническите мероприятия………………..35
Литература..........................................................................36
УВОД
Соята е култура с многостранно приложение – за фуражни, хранителни, индустриални, лекарствени и екологични цели.
“Нито едно растение в света не може да произведе за 100 дни толкова протеин и масло, колкото дава соята, нито едно растение в света не може да съперничи с нея по количеството на произвежданите продукти” (Золотницкий, 1962).
В резултат на огромното й значение, тя е определена като “стратегическа култура на 21 век и третото хилядолетие”. Световните икономически анализи и прогнози показват че, площите, добивите и като цяло производството на соя нарастват ежегодно, а хранителната соева индустрия е най-бързо развиващата се в света.
Соята е растение с високо съдържание на белтъчини. В сравнение с другите бобови култури (фасул, грах, фий, люцерна, детелина и др.), които се считат за традиционни бобови култури, тя съдържа най – много суров протеин (35-50%) от абсолютно сухото вещество на семената, докато съдържанието на сурови мазнини варира от 17 до 27%. Преимуществото на соевите белтъчини пред останалите е наличието в тях на осемте незаменими аминокиселини, необходими за изграждането на белтъка в животните и човека. Соята се явява и най – евтиния източник на растителен белтък. Понастоящем две трети от световната консумация на белтъчни шротове се осигурява от нея, тъй като съдържа от 1.5 до 2 пъти повече белтък от другите зърнено-бобови култури. Тя съдържа още въглехидрати, влакнини, фитоестрогени, стероиди, витамини и минерални вещества.
В преработен вид соята е отличен хранителен източник и за човека. Храните от цяла соя, както и храните в които участват соеви деривати, съдържат много добър набор от незаменими аминокиселини, необходими за изграждане и поддържане на тъканите и системите в човешкия организъм. В тази връзка Агенцията за храните и лекарства в САЩ (FDA) определя соевия протеин като вещество „признато за безопасно”. Соевото масло съдържа омега-3 полиненаситени мастни киселини, за които се знае, че понижават нивото на общия и SDL-холестерол. През последните десетилетия беше изяснен и механизмът на някои физиологични процеси и биологичното въздействие на соевите изофлавони върху човешкия организъм.
1. ПРОИЗХОД, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ.
Соята е едно от най-старите културни растения, известно на китайците от 5000 г. пр.н.е. и е едно от петте свещенни растения: ориз, соя, пшеница, ечемик и просо.
Центъра на произхода на соята е района на Централен и Западен Китай. В Европа и САЩ соята става известна едва през 1712 година, когато Kaempfer публикува книга, в която описва соята като хранително растение за човека. В България за първи път е внесена в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век.
Производството й в световен мащаб нараства, като най-голям дял от него през 2013 г.се пада на САЩ и Бразилия – по 31% , следва Аржентина – 18%, Китай –5%, Индия и Парагвай – по 4%. Около 8% се разпределят между всички останали производители на соя - Канада, страните от Европа и др. (Фигура 1). Основните износители на соя и соеви продукти са САЩ , Бразилия и Аржентина, а Китай произвежда соя изключително за собствени нужди. В Европа най-големи производители са Италия, Украйна, Русия, Франция, Сърбия, Румъния. Площите със соя в световен мащаб са годишно 102,5 млн. hа (FAOSTAT, 2010), с тенденция до 2020 г. те да достигнат 123,6 млн. hа. По този показател тя се нарежда на четвърто място, непосредствено след основните зърнени култури използвани като храна за населението – пшеница, ориз и царевица. Като средни добиви (2,2 t/ha), соята е на пето място след царевицата, ориза, пшеницата и ечемика. Най-високи средни добиви се реколтират в Аржентина – 2,74 t/hа, а най-ниски в Индия – 1,08 t/hа (FAOSTAT, 2010).
Фигура 1. Най-крупни световни производители на соя (по данни за 2013 г.)
Този ръст е немислим без използването на нови сортове и високоефективни технологии за производство.
Въпреки уникалните си качества и тенденциите в световен мащаб, у нас развитието на соята се характеризира с периоди на подем и отливи (Фигура 2). Данните показват, че най-много площи соята е достигала в края на 70-те и началото на 80-те години, почти 1 млн. dа при общо производство 100-120 хил. t. Най-висок среден добив е получен през 1975 г. – 225 kg/dа, с който добив България заема първо място в света и изпреварва водещите световни производители на соя –САЩ, Бразилия и Аржентина. След 1985 г. площите, добивите и производството непрекъснато намаляват, за да се стигне през последните две години до символичните 4-5 хил. dа и производство от 600-700 t годишно. Средно за периода 1980-2013 г. площите засети със соя у нас са почти 120 хил.dа, добива е 113 kg/dа, а производството –31 хил. t.
Фигура 2. Динамика на площите и добивите от соя в България
Основни причини за ниското равнище на производство на соя в страната са следните: липса на специализирани преработвателни предприятия за соя и затруднена реализация на суровината; възможности за безмитен внос на соя и соеви продукти на по-ниски цени от страни със силно субсидирано производство; нарушена структура на културите; трудности при напояването и не на последно място, неспазване на основни агротехнически изисквания –допуска се силно заплевеляване, разполагане на неполивни площи, лошо прибиране и т.н.
Соята е подходяща, както за биологично, така и за интензивно ниво производство и е своебразен “еталон” за културата на земеделие. При високо технологично ниво на производство посевите са много добре гарнирани, имат висок фотосинтетичен и биологичен потенциал, липсват икономически важните плевели. (Снимка 1).
Снимка 1. Високо интензивен посев от соя
Тъй като соята е азотфиксираща култура, тя се нуждае от много по-малко минерален азот, като същевременно оставя в почвата лесно усвоим азот и е един от най-добрите предшественици за зърнено-житните култури.
Доказано е, че добива от пшеницата отглеждана след соя е с 15-24% по-висок, технологичните и хлебопекарни качества на зърното са по-високи, и при отглеждане на пшеницата след соя се получават по-добри икономически резултати, отколкото след слънчоглед или царевица.
Известно е, че при използването на соев протеин в дажбите на животните се увеличава прирастта им и качеството на продукцията. Употребата на соеви продукти е в пряка връзка с изискванията за безопасни и предпазващи здравето храни за човека. Соята е и една от най-важните енергиини култури в света, чиито първичен продукт – соевото масло служи за производството на много индустриални, лекарствени и технически продукти.
2. БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И МОРФОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ.
Соята е едногодишно растение. Принадлежи към род Glycine L, семейство Leguminosae, подсемейство Papilionoidae. Ботаническото название на соята е Glycine max (L) Merrill. Представителите на Glycine max са диплоидни и имат по 40 хромозоми.
Кореновата система се състои от главен корен и странични разклонения, които са разположени главно до 30 см., а отделни корени достигат до дълбочина 2 m. По корените на соята се образуват грудки от грудковите бактерии Bradyrhizobium japonicum. Растенията и бактериите живеят в симбиоза. Бактериите фиксират атмосферния азот и подпомагат азотното хранене на растенията.
Стъблото е грубо и цилиндрично, достигащо височина до 2 m, най-често от 80 до 150 cm. От главното стъбло, обикновено в долната част, излизат от 2 до 8 и повече разклонения с различна дебелина. Според ъгъла на прикрепване на разклоненията формата на храста може да бъде изправена, полуизправена до изправена, полуизправена, полуизправена до хоризонтална и хоризонтална.
Листата са тройни целокрайни, разположени последователно и единично на всеки възел. Само първите два примордиални листа са единични разположени срещуположно на един и същи възел. При тройните листа средния лист е прикрепен на по-дълга дръжка от страничните. Срещат се сортове с повече от три листа. По цвят листата са зелени - тъмно, светло или сивозелени, покрити с гъсти власинки от двете страни. Цялото растение с изключение на венчето на цвета е покрито с власинки- бели или сиво-кафяви в зависимост от сорта.
Цветовете са дребни, разположени в пазвите на листата , на върха на стъблото и на разклоненията. Броят на цветчетата варира от 2 до 4 при малоцветните съцветия и до над 25 в многоцветните. Съцветията и дръжките на цветовете са покрити с власинки. Венчелисчетата са бели или виолетови с различна интензивност на виолетовия цвят. В цветовете има 10 тичинки, 9 от които са сраснали, а една отделно разположена под близалцето. Прашниците са с 3-4 гнезда. Соята е самоопрашваща се култура. Възможно е кръстосано опрашване до 1 %. Опрашването се извършва, когато венчето е плътно затворено.
Плодовете са бобове покрити с власинки. Те съдържат 2-3 и по-рядко 4-5 семена. Бобовете при узряването са с различен цвят- пясъчносив, светложълт, жълтокафяв, сивокафяв, ръждивокафяв и черен. Броят на бобовете и височината на залагане на първите бобове са в зависимост от сорта, гъстотата на посева и условията на отглеждане.
Семената са кръгли, овални, продълговато-овални или овалноплоски. Формата , цветът и големината са различни в зависимост от сорта. Семенната обвивка е с различна интензивност оцветена в четири основни цвята - жълт, зелен, кафяв и черен. При недостиг на влага и преждевременно узряване на семената, семенната обвивка е жълтозелена или зелена.
Цветът на пъпчето на семената (хилума) е основен сортов белег. Хилума на семената е овален, продълговат или ъгловат. При жълтите семена той има цвета на семенната обвивка или е светлокафяв, кафяв, тъмнокафяв или черен; при зелените семена е зеленокафяв или черен; при кафявите и черните семена винаги е с цвета на семенната обвивка. При някой сортове се наблюдава пигментация на семената. При семената с кафяво и жълто пъпче пигментацията е кафява, а с черно пъпче е черна. Кафявата пигментация се среща най-често при сортовете със сиво-кафяво окосмяване.
3. БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ И ОСОБЕНОСТИ на РАСТЕЖА.
Познаването им е от особена важност във връзка с различията между районите и микрорайоните и въвеждането на диференциран подход при прилагане на технологията за производство на соя.
-
Соята е топлолюбиво растение. За да узрее й е необходима сума на ефективните температури 1200-1600 °С, каквито условия има у нас;
-
По произход, соята е растение на мусонния климат и изисква добра осигуреност с влага, която при нашите условия в 50% от годините се постига чрез напояване;
-
Като растение на късия ден, тя е едно от най-чувствителните растения към фотопериода. Затова е намерила разпространение между 35о и 45о северна ширина, в който климатичен пояс се намира и България;
-
Развива се най-добре на почви богати на органично вещество, с мощен хумусен хоризонт, добре аерирани и с рН от 5,5 до 7,0. Във връзка с грудкообразуването не понася тежки, заблатени, засолени или кисели почви;
-
Има добра устойчивост на ниски температури след поникването (−3, −4 °С), поради което понася и по-ранна сеитба;
-
Първите грудки на азотфиксиращите бактерии се появяват 7-10 дни след поникването на соята. При благоприятни за развитието им условия, те са в състояние да задоволят до 60-70% от потребностите на растението от азот, чрез фиксацията му от атмосферата;
-
Растежът на корените е по-бавен от растежа на надземната маса и продължава до формирането на семената;
-
Характеризира се с продължителен период на цъфтеж и бобообразуване (20-60 дни) и е устойчива на краткотрайни водни дефицити (почвени и атмосферни);
-
Притежава силно изразена саморегулираща способност, в зависимост от гъстотата на посева, и много добра възстановителна способност след градушки, паднали преди края на цъфтежа;
-
По отношение на въглеродния метаболизъм тя се отнася към С3-растения. В сравнение с С4-растенията (напр. царевица), тя е с по-нисък максимум на интензивност на фотосинтезата, по-бавен отток на асимилатите, по-ниска ефективност на използване на азота, и по-висок коефициент на транспирация, което ограничава биологичния й потенциал.
В България се отглеждат индетерминантни сортове соя. Цъфтежът им започва обикновено от 4-5-ти възел и продължава нагоре, като същевременно растенията продължават да нарастват и на височина. Бобовете в основата се образуват преди да е приключил цъфтежът на върха, но независимо от продължителния цъфтеж, бобовете узряват почти едновременно.
Развитието на соята по време на вегетацията условно може да се раздели на два периода – вегетативен и репродуктивен, които в средата на вегетацията протичат едновременно, т.е. по едно и също време се формират нови възли, листа, цветове и бобове. За да се разграничи и опише по-точно тяхната специфичност и съвместно протичане, тези периоди са разделени на подпериоди (фенологични фази), които се различават по видими външни морфологични признаци.
В световен мащаб е приета буквено-цифрената класификация на Fehr and Caviness (1977).
Вегетативен растеж
|
Развитие на листа
|
VE - Поникване - котиледоните са над повърхността на почвата.
VC - Котиледони – единичните
примордиални листа са развити.
V1 - Първи възел - напълно развити примордиални листа.
V2 - Втори възел - напълно развити същински листа на втори възел.
Vn - "n" представлява броя на възлите
на главното стъбло с напълно развити листа.
|
|
Репродуктивно развитие
|
Формиране на цветове и бобове
|
R1 - Начало на цъфтеж- поява на цвят на един от възлите на главното стъбло.
R2 - Пълен цъфтеж – отворен цвят в един от двата най-горни възли на главното стъбло с напълно развити листа.
R3 - Начало на бобообразуване - боб дълъг 5 mm в един от четирите най-горни възли на главното стъбло с напълно развити листа.
R4 – Масово бобообразуване - боб дълъг
2 cm в един от четирите най-горни възли
на главното стъбло с напълно развити листа.
|
|
Репродуктивно развитие
|
Формиране на семена
|
R5 - Начало на образуване на семена –
в бобовете на един от четирите
връхни възела има формирано семе с дължина 3 мм.
R6 – Масово формиране на семена –
боб в един от четирите най-горните възли на основното стъбло с напълно развити листа, съдържащ зелени семена, които запълват кухината му.
R7 - Начало на узряване - един нормален боб на главното стъбло,
който е достигнал характерния цвят
на узряване на боба.
R8 - Пълна зрялост - 95% от бобове-
те са достигнали характерната си за узряване окраска.
|
|
В практиката за да се реализира по-голяма част от биологичния потенциал на соята (до 70-80%) е необходимо да се оптимизират отделните технологични звена, в съответствие с изискванията на културата и агроекологичните условия на района.
4. ПОДХОДЯЩИ РАЙОНИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО
Биологичните изисквания на соята към светлина, топлина и влага съответстват на почвено-климатичните ни условия. Според агроклиматичното райониране на производството на соя у нас, подходящите райони са над 2 млн. dа., площ значително по-вече от реалните ни потребности. Затова е необходимо соята да се отглежда само в районите с най-благоприятни условия и минимум 50% на поливни площи –фигура 3.
Първи район. В него са включени най-северните територии на Дунавската равнина, райони от Тракийската низина и Южното Черноморско крайбрежие, с надморска височина до 150 -200 m. В агроклиматично отношение, районът се характеризира със сума на ефективните температури 1700-1800 °С, количество на валежите за периода на потенциалната вегетация от 200 до 400 mm, разлика между валежите и изпаряемостта по-голяма от 900 mm, и хидротермичен коефициент на Селянинов от 0,8 до 1,0. Според почвеното картиране, в този район са разпространени черноземи (карбонатни и типични), чернозем-смолници, ливадни почви и др. Това са почви с мощен профил, добре развит хумусно-акумулативен хоризонт, добър воден и въздушен режим, и естествено ефективно почвено плодородие. Като цяло районът се определя като благоприятен за производство на соя, но поради намалената влагообезпеченост соята задължително трябва да се отглежда при поливни условия.
Втори район. В географско отношение обхваща територии от Дунавската равнина и Добруджа, Тракийската низина и Северното Черноморско крайбрежие, с надморска височина до 300-350 m. Районът се характеризира със сума на ефективните температури 1500-1600 °С, валежи от 250 до 500 mm, разлика между валежите и изпаряемостта около 600 mm, и хидротермичен коефициент 1,0-1,2. Най-разпространените почви са: излужени черноземи, сиви горски, тъмни и излужени канелени горски, чернозем-смолници и др. Това са почви с мощен профил, среден хумусно-акумулативен хоризонт и относително добър въздушен и хранителен режим. Районът се характеризира с най-благоприятна топло и влаго-обезпеченост и е с най-подходящи условия за производство на соя у нас.
Трети район. Той обхваща по-малко подходящи за отглеждане на соя територии от страната, като Лудогорието и предпланинските части на Стара планина и Средна гора, с надморска височина 400-600 m. Характеризира се със сума на ефективните температури около 1200 °С, количество на валежите достигащо 400-500 mm, разлика между валежите и изпаряемостта за периода на потенциалната вегетация над 300 mm, и хидротермичен коефициент 1,2 -1,4. Според почвеното картиране, в този район са разпространени следните почви: светлосиви горски, излужени и оподзолени канелени горски, песъкливо-алувиални, алувиално-ливадни и др.
Поради сходните изисквания на соята и царевицата към топлина, влага и почви, може условно да се приеме, че районите с подходящи условия за царевица у нас, са подходящи и за отглеждане на соя.
Фигура 3. Агроклиматично райониране на производството на соя в България
5. СОРТОВА СТРУКТУРА И ХАРАКТЕРИСТИКА НА СОРТОВЕТЕ
Изборът на сорт и подходяща за условията ни сортова структура е от първостепенно значение за получаване на високи и стабилни добиви от соята. В зависимост от дължината на вегетационния период и срока на узряване, сортовете соя са обособени в различни групи (Таблица 1). Резултатите от проведените изпитвания у нас са в полза на сортовете от средно ранната група. През последните години, производството на соя в България е на база на селекционираните в „ОСС – Павликени” сортове соя: “Сребрина”, „Ричи”, „Роса” и най - новия – Авигея, признат през 2011 година.
Сподели с приятели: |