Селскостопанска академия


Въз основа на получените резултати от проведеното изследване е извършена агробиологична оценка на изследваните сортовете



страница2/5
Дата03.09.2017
Размер0.8 Mb.
#29438
1   2   3   4   5

Въз основа на получените резултати от проведеното изследване е извършена агробиологична оценка на изследваните сортовете.

Тези от тях показали добри агробиологични и технологични качества при екологичните условия на района, покриващи или надвишаващи сортовите си качества се оценяват като - много добри, доближаващи се до тях - добри и показалите незадоволителни качества сортове се оценяват като лоши за района на Кюстендил.

Експерименталните резултати са обработени по метода на дисперсионния анализ, като е използван LSD - критерий за доказване статистическата значимост на установените разлики между контролата и вариантите. Оценката е направена при различни нива на значимост (P<0,05, P<0,01 и P<0,001) в зависимост от дисперсията в съответния вариант (Манева, 2007).



V. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

V.1. Почвена и климатична характеристика на района на изследване

V.1.1. Почвена характеристика

Резултатите от механичния анализ на почвата в опитния участък показват, че тя е силно излужена, средно песъкливо-глинеста (средно 40,6% съдържание на физическа глина), слабо до средно камениста (10 -11% съдържание на камъни и чакъл в повърхностния почвен слой) канелено горска почва (Chromic Luvisols).

Реакцията на почвата и при двата профила е слабо кисела до неутрална, като за различните почвени слоеве е в границите от 5,4 до 6,1 pH (табл. 1).

Съдържанието на хумус е най-високо в слоя 0 - 20 cm (1,52 - 1,48%), като с увеличаване на дълбочината на профилите се наблюдава понижаване. В слоя 80 - 120 cm хумусното съдържание варира от 1,10% до 0,96%.

Съдържанието на усвоим азот в почвата е слабо. Най-голямо е количеството му в слоевете 0 - 20 cm и 20 - 40 cm - от 23,91 до 37,58 mg/1000 g, а най-малко в слоя 80 - 120 cm, между 14,52 и 25,62 mg/1000 g почва. Запасеността на почвата с фосфор в слоя 0 - 20 cm е средна, а при останалите дълбочини слаба. Най-голямо количество фосфор и при двата профила се съдържа в почвения слой 0 - 20 cm (4,1 - 5,3 mg/100 g), като за слоя 80 - 120 cm се понижава приблизително два пъти (1,8 - 2,1 mg/100 g).

Съдържанието на калий и при двата профила е с най-голямо количество в слоя 0 - 20 cm (18-20 mg/100 g), а най-малко в слоя 100 - 120 cm (11 - 13 mg/100 g).

Изследванията на почвата в опитния участък показват, че по отношение на характера и свойствата и (механичен, химичен състав, физически свойства) тя е подходяща за отглеждане на десертни сортове лози.




Табл. 1 Химичен състав на почвата в опитното насаждение

Дълбочина, cm

рН/КCl

N, mg

1000 g

Р2О5, mg

100 g

К2О, mg

100 g

Хумус, %

Профил I

0-20

6,1

35,87

4,1

20

1,52

20-40

6,1

37,58

3,0

15

1,48

40-60

6,0

30,74

2,6

11

1,45

60-80

5,8

27,32

2,2

8

1,37

80-100

5,8

25,62

2,1

15

1,10

100-120

5,5

14,52

1,8

11

0,96

Профил II

0-20

5,7

34,16

5,3

18

1,48

20-40

5,6

23,91

3,1

13

1,37

40-60

5,5

25,62

3,0

14

1,45

60-80

5,7

20,50

3,4

14

1,22

80-100

5,8

22,20

2,1

13

1,11

100-120

5,4

17,08

2,0

13

1,04



V.1.2. Климатична характеристика

Климатът в Кюстендилския район е умерено континентален характеризиращ се със студени зими и условия за късни пролетни мразове. Средногодишната температура е 11,2ºС. Най-високата средномесечна температура е през юли (21,8ºС), а най-ниската през януари (-0,8ºС). Годишната температурна амплитуда е сравнително голяма (22,4ºС) и е показател за преобладаващ умерено континентален климат.

За начало на вегетацията при лозата се приема моментът, когато температурата се задържи трайно над 10ºС (Давитая, 1948; Стоев и др., 1960). Резултатите от нашето проучване (1956 - 2012) показват, че в района на Кюстендил средната дата при която средноденонощните температури се задържат устойчиво над 10ºС е 8.IV. В рамките на този период установихме разлика от 1 ден в настъпването на тази дата спрямо резултатите на Стоев и др. (1960) от 1904-1955 г., където тя е 9.IV. (табл. 2). Достигането на средноденонощната температура на въздуха до стойности от +10ºС през есента е 23.X. Продължителността на периода между двете дати е средно 198 дни, от които 195 дни без мразове. Стойността на общата вегетационна температурна сума в района за периода 1904 - 1955 г. е 3353ºС, като през последните 56 години (1956 - 2012) отчитаме покачване до 3394ºС (табл. 2).

Резултатите от нашето изследване относно средната месечна температура през юли, която е определяща за технологичните качества на гроздето показват, че през последните 56 години тя е 20,9ºС. Установената числена стойност е с 0,7ºС по-ниска от средната за периода 1904 - 1955 г. Важността на този показател се изразява в това, че през този месец повечето сортове осъществяват преход от IV-та към V-та фаза от вегетационния си цикъл (табл. 2).



Табл. 2 Основни агроклиматични показатели в района на Кюстендил


Кюстендил

Средна начална дата на t˚ > 10ºС

Средна крайна дата на t˚ > 10ºС

Продължителност на периода в дни

Обща температурна сума, ∑ºС

Средноденонощна температура за месец юли, ºС

Хидротермичен коефициент за VI, VII и VIII месец

Валежна сума за IX и месец, mm

Валежна сума за VI,VII и VIII месец, mm

Годишна сума на валежите, mm

t˚ > от 10ºС

без мраз


1904-1955*

09.IV

22.X

196

194

3353

21,6

0,8

101

-

608

1956-2012

08.IV

23.X

198

195

3394

20,9

0,77

99

148

556
*Райониране на лозарството в България (Стоев, К., и др., 1960)

Сравнително високата надморска височина (450 m) и котловинния характер в изследвания район благоприятстват честото понижаване и задържане на зимните температури до критичните за лозата минимални стойности.

Данните от таблица 3 показват, че в района на Кюстендил всяка втора година е възможно абсолютно минималните температури за 1-2 дни да падат между -15ºС и -20ºС. Това се потвърждава и от проучвания от нас период (1956 - 2012), при който в 23 от проучваните години абсолютно минималните температури са се понижили под критичните за лозата -18ºС. Резултатите показват, че средната от годишните абсолютно минимални температури е -16,7ºС, като отчитаме покачване на средната стойност на показателя с +2º в сравнение с периода 1904 - 1955 г., където тя е -18,2ºС (табл. 3).

Най-ранната дата на която е отчетен последният пролетен мраз в района на Кюстендил е 20.III, а най-късната на 10.V. (табл. 4). Анализът на резултатите показва, че в района е възможно да се случват мразове в момент когато лозите са влезли в усилена вегетация. Метеорологичните сведения за периода 1956 - 2012 г. потвърждават данните на Стоев и др. (1960), че средната дата на последния пролетен мраз в Кюстендил е 8.IV. Установената дата е един ден преди средната начална дата на устойчиво задържане на температурата над 10ºС от което следва, че според този критерий поне в 50% от случаите опасността от късни пролетни мразове е отминала. Измерени по петдневия става ясно, че вероятността през петдневието 7 - 11.IV опасността да е преминала е едва 52% (табл. 5).

Есента в района е средно продължителна и топла, като средната денонощна температура на въздуха над 10ºС се задържа трайно до 23.X (табл. 2). Средната дата на първия есенен мраз за същия период е 21.X (табл. 4). Анализът на данните показва, че съществува отрицателна разлика от 2 дни спрямо средните дати, а от там и опасността от повреди вследствие ранни есенни мразове.

Върху растежа и плододаването на лозата освен температурата решаващо влияние оказва и влагата. В района на Кюстендил годишната сума на валежите за периода 1904 - 1955 г. е 608 mm, а през периода 1956 - 2012 г. е средно 556 mm. Това показва, че последните 56 години годишната сума на валежите е намаляла средно с 52 mm (табл. 2).

За установяване на комплексното влияние от валежите и температурата на въздуха върху технологичните качества на гроздето е изчислен хидротермичният коефициент /ХТК/ за месеците VІ, VІІ и VIII.

От данните на таблица 2 се вижда, че средните многогодишни стойности на ХТК за двата периода на изследване не се различават съществено помежду си – 0,8 и 0,77. Известно е, че когато хидротермичният коефициент е под 1-ца влагата през периода е недостатъчна за лозата.



Табл. 3 Честота на годишните минимални температури на въздуха с различна продължителност, %

Кюстендил

Средни от годишните абсолютно мин. tºС

Честота на годините с минимални температури

на въздуха с различна продължителност (%)



От – 10,1 до - 15ºС


От – 15,1

до - 20ºС



От – 20,1

до - 25ºС



Под -25,0ºС

1-2 дни

3-5 дни

6-10 дни

1-2 дни

3-5 дни

6-10 дни

1-2 дни

3-5 дни

6-10 дни

1-2 дни

1904-1955*

-18,2

92

40

4

48

25

0

33

4

0

11

1956-2012

-16,7

90

36

5

52

25

0

31

3

0

0

*Райониране на лозарството в България (Стоев, К., и др., 1960)

Табл. 4 Средна дата на последния пролетен и първия есенен мраз, средна продължителност на безмразния период (1956-2012)

Кюстендил

Последен мраз


Първи есенен мраз


Вегетационен период (бр. дни)

Среден брой дни

свободни от мраз




Най-ранна дата


Средна дата


Най-късна дата


Най-ранна дата

Средна дата

Най-късна дата

20.III

8.IV

10.V

28.IX

21.X

2.XII

198

195


Табл. 5 Вероятност за преминаване на опасността от последния пролетен мраз по петдневия, % (1956-2012)

Кюстендил

МАРТ

АПРИЛ

МАЙ

3-7

8-12

13-17

18-22

23-27

28-01.IV

2 -6

7-11

12-16

17-21

22-26

27-01.V

2-6

7-11

12-17

18-21

22--26

27-31

0

0

0

5

22

32

42

52

72

82

90

92

98

100

-

-

-

-

Нашите изследвания върху почвено-климатичните условия на района показват, че съществуват благоприятни условия за развитие на десертно гроздопроизводство. Проблем за лозовите растения са късните пролетни мразове и ниските зимни температури, които предопределят загребното им отглеждане в ниските части на Кюстендилското поле. Установените стойности на отделните елементи на климата, наличието на подходящи месторастения по отношение на изложение и почвен тип са предпоставка за успешно отглеждане на ранни и средноранни десертни сортове лози.

V.2. Агробиологично и технологично проучване на сортовете

V.2.1. Агробиологични показатели

Към тях спадат: основните фенологични признаци и показателите на растеж, родовитост и добив на грозде.



V.2.1.1. Фенологични признаци

Установени са сроковете на протичане и продължителността на преминаване на лозите през отделните фенофази от годишния им цикъл.



  • Сокодвижение

За начало на първата фаза от вегетацията на лозите отбелязваме датата на настъпване на фенофаза сокодвижение. Данните показват, че при климатичните условия на Кюстендил началото на сокодвижение започва почти едновременно при всички проучвани сортове - средно на 19-20 март. През 2011 година сокодвижението започва сравнително най-рано за изследвания период (16 - 17 март), което е в резултат на по-високите температурни стойности през този месец. През останалите години началото на фенофазата започва между 21 - 23 март (табл. 6). Сокодвижението има променлив характер, при благоприятни условия то се появява, а при застудяване спира. При настъпване на фенофазата среднодневната температура на въздуха е средно 11,2ºС, а на 20 cm в почвата е 8,3ºС.

  • Напъпване

Фенологичните наблюдения показват, че началото на напъпване при изследваните сортове в зависимост от климатичните условия на съответната година настъпва в периода от 6-ти до 18-ти април (табл. 6). Средната дата на начало на фенофазата при условията на Кюстендил е 12 април, което е с 3 дни по-рано в сравнение с района на Плевен (Катеров и др., 1990).

От таблица 6 е видно, че сравнително най-рано видимата вегетация настъпва при сорта Мискет плевенски - 6-15 април (средно 10-11 април). С 2-3 дни по-късно, между 9-18 април (средно 13-14 април) започва фенофазата при сортовете Диана, Дунав, Велика, Кишмиш молдовски и Кондарев 6. Най-късно напъпват зимните очи на сортовете Супер ран Болгар, Болгар и Русалка 3, между 11-18 април (средно 14-15 април). Сравнително по-късното развитие на зимните очи при последната група сортове е предимство в района с оглед на това, че вероятността за преминаване на последния пролетен мраз в петдневката 7-11 април е 52%, а от 12-16 април - 82% (табл. 5). Средната продължителност на преминаване на лозите през втора фенофаза е 7 дни.



  • Цъфтеж

Данните от фенологичните наблюдения показват, че цъфтежът при условията на опита започва през първата десетдневка на юни (от 30.05 до 13.06) с малки сортови различия (табл. 6). Сравнително най-рано започва цъфтежът при сорта Мискет плевенски от 30 май до 08 юни, а най-късно при Кондарев 6, Дунав и Болгар от 02 до 13 юни. При останалите сортове фенофазата настъпва почти едновременно от 1 до 10 юни.

В зависимост от климатичните условия варирането на цъфтежа при отделните сортове е от 4 до 8 дни с разлика между началното и масово проявление на признака 3 - 4 дни (табл. 6).

Средната стойност на денонощния ход на температурата на въздуха по време на фенофазата през първите 2 години от изследването е 19,1ºС, а през 2012 и 2013 година е 15,2ºС.


  • Начало на узряване на гроздето

По-съществени различия са установени при отчитане началото на зреене на гроздето (омекване при белите и прошарване при червените сортове).

Началото на фенофазата се характеризира с омекване на зърната и промяна на цвета им. През периода на изследване най-рано е отчетено начало на узряване на зърната при сортовете Мискет плевенски (18-26.07) и Супер ран Болгар (19-26.07), следвани от Диана (23.07-03.08). В края на юли началото на август се прошарват зърната при сортовете Велика и Дунав (28.07-08.08). От безсеменните сортове най-рано започва узряването на гроздето при Русалка 3 (4 - 14.08), следван от Кондарев 6 и Кишмиш молдовски - между 7 и 16 август. При условията на опита сравнително най-късно започва омекването на гроздето при сорта Болгар - от 14 до 20 август (табл. 6).

В зависимост от климатичните условия на конкретната година фенофазата варира от 2 до 10 дни, като най-рано тя настъпва през 2013, а най-късно през 2011 година. Динамиката на протичане показва, че лозите преминават фенофазата за 7-8 дни с разлика между началното и масовото проявление 3-4 дни (табл. 6).


  • Консумативна зрялост

При агроклиматичните условия на Кюстендилски район всички изследвани сортове узряват, придобивайки характерните за сорта размери, окраска, вкус и аромат.

Резултатите от нашето изследване показват, че най-рано и почти едновремено настъпва консумативната зрялост при сортовете Супер ран Болгар (17-22.08) и Мискет плевенски (19-23.08), следвани от сорта Диана (25.08-01.09). Консумативната зрялост настъпва през първата десетдневка на септември при сортовете Дунав (28.08 - 09.09) и Велика (29.08-08.09), а през втората при безсеменните Русалка 3 (09-14.09), Кондарев 6 (05-17.09) и Кишмиш молдовски (09-19.09). При условията на Кюстендил най-късно узрява гроздето на сорта Болгар - от 20.09 до 01.10. (табл. 6).

В зависимост от настъпването на консумативната зрялост на гроздето в района на Кюстендил, изследваните сортове се разпределят в три групи: 1. Ранозреещи - Супер ран Болгар, Мискет плевенски и Диана. 2. Среднозреещи - Велика, Дунав, Кондарев 6, Русалка 3 и Кишмиш молдовски. 3. Къснозреещи - Болгар.


  • Продължителност на вегетационния период - от напъпване до консумативна зрялост

Проучваните от нас сортове имат вегетационен период от напъпване до консумативна зрялост на гроздето между 128 и 164 дни (табл. 6). С най-кратък период от напъпване до консумативна зрялост на гроздето при условията на опита е сортът Супер ран Болгар (128 дни), следван от Мискет плевенски (133 дни) и Диана (137 дни). Сортовете Дунав и Велика имат почти еднакъв период на вегетация, съответно 144 и 145 дни. При безсеменните сортове той е 151 дни при Русалка 3, 152 дни при Кондарев 6 и 154 дни при Кишмиш молдовски. С най-голяма продължителност на вегетационния период в района на Кюстендил е сортът Болгар - 163 дни.

  • Листопад

В резултат на ранно осланяване през месец октомври и през четирите години на изследване не е наблюдаван естествен листопад.

Регистрираните ранни есенни мразове са в периода 04-18 октомври с отрицателни температури от -1,6ºС (2010), -3,4ºС (2011), -2,5ºС (2012) и -2,6ºС (2013). Продължителността на въздействие на отрицателните температури през отделните години е от 1,8 до 2,5 часа. След осланяването листата бързо изсъхват и окапват без сортови различия.


Табл. 6 Фенологични признаци на изследваните сортове за периода 2010 - 2013 г.

Сорт

Година

Начало на сокодвижение


Начало на

напъпване

Цъфтеж

Прошарване / Омекване

Консумативна зрялост

Вегетационен

период -

от напъпване до

консумативна

зрялост (бр. дни)

начало



масов


край


начало


масов


край



Супер ран

Болгар

2010

21.03

13.04

09.06

12.06

14.06

21.07

25.07

28.07

20.08

129

2011

16.03

11.04

09.06

14.06

17.06

26.07

29.07

01.08

22.08

133

2012

22.03

18.04

07.06

10.06

12.06

20.07

23.07

27.08

20.08

124

2013

21.03

14.04

01.06

03.06

07.06

19.07

23.07

26.07

17.08

125


Мискет плевенски


2010

21.03

06.04

03.06

07.06

10.06

22.07

24.07

28.07

23.08

139

2011

16.03

07.04

08.06

14.06

16.06

26.07

30.07

02.08

23.08

138

2012

22.03

15.04

05.06

08.06

10.06

18.07

21.07

23.07

19.08

126

2013

22.03

10.04

30.05

03.06

05.06

21.07

25.07

28.07

19.08

131


Диана

2010

22.03

11.04

10.06

12.06

14.06

03.08

06.08

09.08

01.09

143

2011

17.03

09.04

09.06

13.06

16.06

30.07

03.08

05.08

26.08

139

2012

23.03

17.04

07.06

10.09

11.06

28.07

31.07

02.08

27.08

132

2013

22.03

13.04

31.05

04.06

06.06

23.07

27.07

30.07

25.08

134


Дунав

2010

22.03

11.04

12.06

14.06

16.06

07.08

10.08

13.08

09.09

151

2011

17.03

09.04

13.06

17.06

20.06

06.08

09.08

12.08

07.09

151

2012

23.03

17.04

10.06

12.06

14.06

01.08

05.08

08.08

31.08

136

2013

22.03

12.04

02.06

05.06

08.06

28.07

31.07

03.08

28.08

138


Велика

2010

22.03

10.04

10.06

12.06

15.06

08.08

11.08

14.08

11.09

154

2011

17.03

10.04

10.06

14.06

18.06

07.08

10.08

14.08

08.09

151

2012

23.03

17.04

07.06

09.09

12.06

30.07

03.08

06.08

29.08

134

2013

22.03

11.04

01.06

03.06

06.06

30.07

03.08

05.08

31.08

142


Русалка 3

2010

22.03

11.04

09.06

12.06

15.06

08.08

11.08

14.08

14.09

156

2011

17.03

11.04

10.06

15.06

19.06

14.08

17.08

21.08

12.09

154

2012

23.03

18.04

08.06

11.06

13.06

12.08

14.08

19.08

11.09

146

2013

22.03

13.04

01.06

03.06

06.06

04.08

07.08

10.08

09.09

149


Кондарев 6

2010

22.03

12.04

13.06

15.06

17.06

06.08

10.08

14.08

17.09

158

2011

16.03

09.04

13.06

17.06

20.06

16.08

19.08

22.08

15.09

159

2012

23.03

18.04

11.06

13.06

16.06

07.08

11.08

14.08

05.09

140

2013

21.03

13.04

03.06

06.06

08.06

08.08

11.08

13.08

13.09

153


Кишмиш

молдовски

2010

22.03

10.04

07.06

11.06

13.06

12.08

15.08

18.08

19.09

162

2011

17.03

09.04

09.06

14.06

17.06

15.08

18.08

22.08

12.09

156

2012

23.03

17.04

09.06

11.06

13.06

10.08

14.08

17.08

09.09

145

2013

21.03

12.04

02.06

05.06

08.06

07.08

10.08

14.08

14.09

155


Болгар

2010

22.03

14.04

12.06

15.06

17.06

23.08

27.08

31.08

01.10

170

2011

17.03

11.04

12.06

16.06

19.06

20.08

24.08

28.08

26.09

168

2012

22.03

18.04

09.06

12.06

14.06

18.08

21.08

25.08

21.09

156

2013

21.03

13.04

02.06

05.06

08.06

14.08

17.08

20.08

20.09

160

V.2.1.2. Показатели на растеж, родовитост и добив на грозде

Лозовите сортове се различават силно по своята родовитост, която може да е висока, средна и ниска. В зависимост от направлението на използване на гроздето главно изискване е високата или средна действителна родовитост.



Анализът на данните от четирите години на изследване, сравнени с контролата (Болгар) показват, че при еднакво натоварване с доказано най-голям брой развити леторасти е сортът Супер ран Болгар - 12,1, от които 7,57 са плодни. Останалите сортове превишаващи стойността на контролата Болгар (11,1/6,61) са Дунав (11,7/6,69), Кишмиш молдовски (11,6/6,88) и Велика (11,5/7,2). Сравнително най-малък брой развити леторасти на лоза (средно за периода) са отчетени при Русалка 3 – 10,5, от които 5,47 са плодни (фиг. 1).


Фиг. 1 Брой развити леторасти (плодни и безплодни) от лоза, средно за периода 2010-2013 г.
Аналогични са резултатите при показателя процент развити леторасти. При условията на опита той е от среден до висок (65,7-76,2%). Сравнителният статистически анализ показва, че липсват съществени различия спрямо данните на контролата. С най-висок процент развити зимни очи, средно за периода на експеримента е сортът Супер ран Болгар (76,2%), а с най-нисък Русалка 3 (65,7%). При останалите сортове стойността на показателя е между 73,3% при Дунав и 67,0% при Мискет плевенски (фиг. 2).

Динамиката на този показател през годините на изследване варира в по-широки граници при сортовете Мискет плевенски и Диана през 2012 година. През отделните години между сортовете са констатирани разлики от 5,4% до 30%, поради което е трудно да се определи неговият характер.

При агроклиматичните условия на района процентът на плодните леторасти като цяло е висок. Изключение прави безсеменният сорт Кондарев 6 (36,8%), при който делът на плодните леторасти се категоризира като нисък.

Най-висока и почти еднаква средна величина на плодните леторасти е отчетен при сортовете Велика (61,4%) и Диана (61,3%). При останалите сортове плодни са между 51,1% и 60,9% от леторастите (фиг. 2).

Разликите спрямо контролата (Болгар) и сортовете Велика, Диана, Супер ран Болгар и Дунав са статистически доказани с положително значение на признака при P˂0,05 и P˂0,01. С отрицателна доказаност са раличията при сортовете Кондарев 6 и Русалка 3.


Фиг. 2 Процент развити зимни очи и процент плодни леторасти, средно за периода 2010-2013 г.


  • Брой гроздове на лоза, коефициент на родовитост, показател на родовитост

Средният брой гроздове на лоза е най-голям при Супер ран Болгар (9,9) и Мискет плевенски (9,5). Останалите сортове превишаващи стойността на контролата са Велика (8,8), Диана (8,61) и Дунав (8,6). Най-малко гроздове на лоза са установени при сорта Кондарев 6 - 4,8 (фиг. 3).

Разликите между Супер ран Болгар, Мискет плевенски и контролата са доказани с положително значение на признака при P˂0,001. Отрицателна е доказаноста при безсеменните сортове Русалка 3 и Кондарев 6 (табл. 14).

Динамиката в изменението на броя на гроздовете през отделните периоди се характеризира с не големи различия дължащи се на сортовите особености и външните фактори на средата. Варирането е по-силно изразено при сортовете Мискет плевенски и Диана.


Фиг. 3 Брой гроздове на лоза, средно за периода 2010-2013 г.
Аналогична е тенденцията и при коефициента на родовитост. По-големият брой гроздове при сортовете Супер ран Болгар и Мискет плевенски определя и по-високите средни стойности на коефициента на родовитост, съответно 0,79 и 0,78. С най-нисък среден брой гроздове на един летораст е сортът Кондарев 6 (0,40) Коефициентът на родовитост при останалите сортове е от 0,63 при Русалка 3 до 0,77 при Диана (фиг. 4).

С изключение на резултатите от 2011 година липсват по-големи разлики във величините на този показател. Стойностите на коефициента на родовитост при отделните варианти е в рамките на средното за сорта.




Фиг. 4 Коефициент на родовитост на изследваните сортове, средно за периода 2010-2013 г.
Въпреки видимата тенденция, сравнителният статистически анализ показва, че различията между отделните сортове и контролата са несъществени.

    • Добив на грозде от лоза

Добивът на грозде се влияе пряко от броя на гроздовете и тяхната маса. При условията на експеримента най-висок среден добив от лоза е отчетен при сорта Кишмиш молдовски (4,67 kg). Останалите сортове превишаващи стойността на контролата са Велика (3,94 kg) и Диана (3,92 kg). При сортовете с по-малки по размер гроздове, добивът е съответно най-нисък - Мискет плевенски (3,03 kg) и Супер ран Болгар (3,33 kg). Обусловено от ниския среден брой гроздове, добивът от една лоза при едроплодния безсеменен сорт Кондарев 6 е 2,72 kg (фиг. 5).

Динамиката на различията между сортовете през отделните години са в сравнително постоянни граници. Като цяло най-високи стойности на признака са установени през 2010 и 2013 година, а най-ниски през 2011 година.

Различията между сортовете Кишмиш молдовски, Велика, Диана и контролата по отношение на показателя – среден добив от лоза са доказани с положително значение на признака при P˂0,001. Разликите при останалите сортове са несъществени или отрицателно доказани.


Фиг. 5 Добив на грозде от лоза (kg), средно за периода 2010-2013 г.


    • Маса на едногодишния зрял прираст

Силата на растеж на лозите измерена като маса на едногодишния зрял прираст на леторастите е отчитана ежегодно по време на пролетната резитба.

Резултатите от изследването показват, че с най-силен вегетативен растеж и през четирите години на изследване е сортът Велика със средна маса на едногодишния зрял прираст 1,39 kg на лоза (фиг. 6). При сорт Мискет плевенски се установи среден прираст с маса 1,09 kg, следван от Кишмиш молдовски (0,98 kg) и Болгар (0,97 kg). Най-ниска стойност на показателя е отчетен при Супер ран Болгар (0,69 kg). При останалите сортове средната маса на едногодишния зрял прираст е между 0,84 kg при Русалка 3 и 0,94 kg при Дунав (фиг. 6).

Измененията в масата на едногодишния зрял прираст през отделните години и сортове е слабо. Резултатите от сравнителния анализ показват, че разликите със стандарта са доказани с положително значение на критерия при сорт Велика (P<0,001). Отрицателна доказаност е установена при Супер ран Болгар. При останалите сортове разликите са незначителни.


Фиг. 6 Mаса на едногодишния зрял прираст (kg), средно за периода 2010-2013 г.


Каталог: obiavi
obiavi -> Община иваново
obiavi -> Поздравителен адрес по повод 8-ми март от Председателя на Общински съвет-Иваново Добрин Данев
obiavi -> Техническа Информация
obiavi -> Програма за развитие на селските райони 2014-2020 европейски земеделски фонд за развитие на селските райони
obiavi -> По чл. 7, ал. 1, т. 6 от здс във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от ззки
obiavi -> N по ред Вид
obiavi -> З а п о в е д № рд -09 – 236 с. Иваново, 14. 06. 2010 г
obiavi -> 1 Входящ поток вода
obiavi -> О б я в а І. На основание чл. 35, ал. 1 от зос, чл. 30, ал. 1 от нрпурои и във връзка с Решение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница