Селскостопанска академия
V.2.2. Технологични показатели V.2.2.1. Механичен анализ на гроздето
Изтегляне 0.8 Mb.
|
V.2.2. Технологични показателиV.2.2.1. Механичен анализ на гроздетоИзследвани са: средната маса на грозд и на 100 зърна, g; размери на грозда, cm; размери на зърното, mm; транспортабилност (опън и натиск), g.
По отношение на един от най-важните показатели при десертните сортове – средна маса на грозд, всички проучвани сортове притежават средно едри до едри гроздове. С най-голяма средна маса на грозд при условията на опита превишаващи стойността на контролата се отличават безсеменните сортове Кондарев 6 (584,8 g) и Кишмиш молдовски (583,3 g), следвани от Диана (453,1 g) и Велика (440,2 g). И през четирите години на изследване отделни гроздове на сортовете Кишмиш молдовски и Кондарев 6 достигнаха маса от 1600-1800 g. Сравнително най-малка стойност на показателя е установена при сорта Мискет плевенски (316,1 g). При останалите сортове средната маса на грозда е от 340 g при Супер ран Болгар до 410 g при Русалка 3 (фиг. 7). През отделните години стойностите на този показател се променят при всички изследвани сортове, но винаги в рамките на нормалното за сорта. Данните показват, че разликите с контролата са доказани с положиттелно значение от трети ранг (P˂0,001) при сортовете Кондарев 6, Кишмиш молдовски, Диана и Велика. Отрицателна посока на доказаността е установена при сортовете Мискет плевенски и Супер ран Болгар. При останалите сортове разликите са несъществени. Резултатите показват, че през всичките години на експеримента с най-едри зърна се отличава сортът Велика, със средна маса на 100 зърна – 937,6 g (фиг. 7). През 2013 година стойността на този показател при Велика е 1075 g, като резултатите се доближават до данните на Тодоров и др. (2002). След него по този показател, превишаващи контролата Болгар (537,6 g), се нареждат сортовете Диана (753,3 g) и Дунав (631,7 g). Със сравнително най-дребни зърна е сортът Мискет плевенски (397,1 g). Динамиката в изменението на показателя през отделните периоди се характеризира със значими различия между участващите в експерименталната работа сортове. Варирането при отделните сортове е в по-тесни граници. Статистическият анализ показва, че средната маса на 100 зърна при сортовете Велика, Диана и Дунав е доказано по-голяма от тази на контролния сорт. При останалите проучвани сортове разликите с контролата не се доказват. 
Фиг. 7 Средна маса на грозд и 100 зърна на изследваните сортове, g (2010 - 2013)
Резултатите от нашето проучване върху големината на грозда са представени на фигура 8. По възприетата класификация изследваните сортове притежават средно големи до големи гроздове. С най-голяма линейна дължина и ширина, превишаващи параметрите на контролата Болгар (21,2/12,7 cm) са гроздовете на сорта Кишмиш молдовски (23,7/14,2 cm). След него се подреждат Кондарев 6 (19,8/14,3 cm) и Велика (19,3/13,2 cm). Установено е, че със сравнително най-малки размери са гроздовете на Мискет плевенски (17,0/11,5 cm). При останалите изследвани сортове размерите са от 17,2/12,9 cm при Дунав до 18,8/12,8 cm при Диана. Изменението на показателя през годините е специфично при отделните сортове и е в относително тесни граници. По-силно изразени са колебанията през 2012 година, където стойностите на признака са сравнително по-ниски. Разликите между контролата и сорта Кишмиш молдовски са статистически доказани с положително значение на признака за дължина на грозда (P˂0,001). С доказано по-голяма ширина са гроздовете при четири от сортовете - Кондарев 6, Кишмиш молдовски, Русалка 3 и Велика.
От данните е видно, че изследваните сортове притежават големи до много големи зърна. Средно за периода на проучване най-големи по размер са зърната на сорта Велика (33,5/21,6 mm). И през четирите години на изследване някои зърна от Велика достигат размери до над 41/23 mm. Останалите сортове превишаващи размера на зърната при контролата Болгар (24,2/19,4 mm) са Дунав (27,7/20,0 mm) и Диана (24,7/23,2 mm). Сравнително най-дребни зърна са отчетени при сортовете Мискет плевенски и Кишмиш молдовски, които линейни размери са приблизително еднакви - 19,4/18,7 mm и 19,5/18,2 mm. Динамиката в изменението на този показател по години не се различава съществено при отделните сортове. Стойностите му в зависимост от условията на средата през съответната година се изменят относително слабо. Резултатите от статистическия анализ показват, че разликите с контролата са доказани с положиттелно значение за дължина на зърното при сортовете Велика, Дунав, Диана и Супер ран Болгар. Ширината на зърното е доказано по-голяма при сортовете Диана, Велика и Дунав. Статистическата доказаност при останалите сортове е отрицателна. 
Фиг. 8 Размери на гроздовете на изследваните сортове (cm), средно за периода 2010-2013 г. 
Фиг. 9 Размери на зърната на изследваните сортове (mm), средно за периода 2010-2013 г.
Резултатите от изследването ни относно транспортабилността на гроздето показват, че според възприетата класификация всички проучвани сортове са с добра и много добра транспортабилност (фиг. 10) - Издръжливост на зърното на натиск. Средно за периода на изследване с най-висока издръжливост на механичен натиск (над 2 kg) са зърната на сорта Велика (2296,7 g), следван от контролата Болгар (2139,7 g) и Дунав (2091,0 g). Сравнително най-ниска издръжливост на натиск се установи при зърната на безсеменните сортове. От тази група с най-висока издръжливост на натиск е Кондарев 6 (1431,8 g), следван Русалка 3 (1290,8 g), а най-ниска Кишмиш молдовски (1198,3 g). - Съпротивление на зърното при откъсване от дръжчицата. Почти идентично е подреждането по отношение на силата на откъсване на зърното от дръжчицата. С най-висока стойност на показателя се отличава сорта Велика (467,1 g). От семенните сортове с най-ниска съпротива при откъсване е Диана (348,6 g). Като цяло установената издръжливост на опън при безсеменните сортове е по-ниска от тази на семенните, особено през 2010 и 2012 г. при Русалка 3 и Кондарев 6, където тя е слаба. Средно за изследвания период силата на откъсване се характеризира като добра и е съответно 204,2 g при Русалка 3, 251,0 g при Кондарев 6 и 312,1 g при Кишмиш молдовски (фиг. 10). Варирането на показателите (опън и натиск) при отделните сортове е в сравнително тесни граници. Липсата на по-големи амплитуди във величините означава, че изследваните сортове са стабилни по този много важен показател. Установена е положителна посока на статистическа доказаност за издържливост на натиск при сорт Велика. По отношение съпротивата на откъсване различията между контролата и сортовете Велика и Дунав не са доказани. При останалите сортове доказаността е отрицателна.
От направените химични анализи на гроздовия сок се установи, че в консумативна зрялост захарното съдържание при всички изследвани сортове е в нормални стойности за десертно грозде (фиг. 11). През всички години от проучването най-интензивно захаронатрупване има сортът Кишмиш молдовски, който въпреки получаваните високи добиви от лоза успява да натрупва достатъчно захари (19,0%). С много добра захаронатрупваща способност се отличава и Мискет плевенски (18,5%), който също превишава процентното съдържание на захарите при контролния сорт Болгар (18,27%). С най-ниска захаронатрупваща способност е сортът Кондарев 6 (16,7%). Количеството на захарите при останалите сортове е между 17,0% при Дунав и 17,85% при сорта Супер ран Болгар (фиг. 11).
Количеството на титруемите киселини в гроздовия сок е в характерните за изследваните сортове граници (фиг. 12). Освен с най-интензивно захаронатрупване сортът Кишмиш молдовски се отличава и с най-висока титруема киселинност - 6,03 g/dm3. И през четирите години на проучване най-ниско е съдържанието на киселините при Кондарев 6 (средно 3,88 g/dm3). Различията между стойностните изражения при останалите сортове са от 4,17 g/dm3 до 5,1 g/dm3 (фиг. 12). 
Фиг. 11 Съдържание на захари в гроздето (% по Дюжарден), средно за периода 2010-2013 г. 
Фиг. 12 Съдържание на общи киселини в гроздето (g/dm³), средно за периода 2010-2013 г. През отделните години на изследване в зависимост от условията на средата и двете много важни химични съставки на гроздето се променят значително. Чрез статистическата обработка на експерименталните резултати е доказано по-високото съдържание на захари при сорта Кишмиш молдовски. Въпреки стойностните разлики в съдържанието на титруемите киселини статистическата доказаност е несъществена. V.2.2.3. Окачествяване на гроздето
Средното тегло на гроздовете при всички изследвани сортове е по-голямо от 250 g, което е минималната граница на стандарта за клас „Екстра” при сортове отглеждани на открито. Като цяло процентът на гроздовете отговарящи на изискванията за този клас е висок за условията на експеримента - от 67,5% до 93,4%. От фигура 13 става ясно, че средно за изследвания период с най-висок процент гроздове в клас „Екстра” се отличават сортовете Кишмиш молдовски (93,8%), Кондарев 6 (93,4%) и Велика (92,6%). Сравнително най-нисък е делът на „Екстра” качеството при сорта с най-малка средна маса на грозд - Мискет плевенски (67,5%). 
Фиг. 13 Качество на гроздето (стандарт Б-17, МЗХ), средно за периода 2010–2013 г.
Резултатите от ежегодно провежданите дегустации показват, че проучваните в района на Кюстендил сортове притежават високи бални оценки (табл. 7). От групата на ранозреещите сортове с най-висока дегустационна оценка по възприетите показатели е сортът Диана (9,47 бала). Гроздето му се определя като изключително качество „екстра". Дегустационните оценки на гроздето от сортовете Супер ран Болгар (8,77) и Мискет плевенски (8,45), получено в условията на опита го категоризират като - отлично качество „първо". От среднозреещите сортове с най-висок дегустационен бал и през четирите години на проучване е сортът Кондарев 6 (9,15), следван от Велика (8,82) и Дунав (8,75). С най-ниска бална оценка е сортът Кишмиш молдовски (7,45). Гроздето на сорта се категоризира като - много добро качество „второ". Данните от дегустационата оценка на гроздето на къснозреещия в района на Кюстендил сорт Болгар (9,46) го категоризира като грозде с изключително качество „екстра". Табл. 7 Дегустационна оценка на гроздето за периода 2010-2013 г.
V.2.3. Влияние на стресови биотични и абиотични фактори В хода на сортоизучаването са извършени допълнителни изследвания относно реакцията на проучваните десертни сортове лози на случили се стресови биотични и абиотични фактори. Направена е сравнителна преценка на чувствителността им към засушаване, ниски зимни температури и мана (Plasmopara viticola) при естествени условия. V.2.3.1. Чувствителност към засушаване Резултатите определящи степента на воден стрес на лозовите растения изразени чрез листния воден потенциал и визуалните симптоми са отразени на таблица 8. Данните показват, че през всички години на изследване сортът Русалка 3 проявява сравнително най-висока сухоустойчивост. По скалата на Naor (1998) към момента на отчитане при Русалка 3 (-11,9 bar) водният стрес се характеризира като «умерен». Въпреки по-големият брой гроздове на лоза при сортовете Мискет плевенски (-13,6 bar) и Велика (-13,6 bar) е установен «среден» воден стрес. При останалите сортове резултатите разкриват «висок» воден стрес при условията на експеримента. Динамиката в изменението на този показател по години при отделните сортове не се различава съществено. Статистическата обработка на експерименталните резултати показва, че с доказано по-висока сухоустойчивост са сортовете Русалка 3, Мискет плевенски и Велика. Не е установена тенденция за увеличаване или намаляване на количествените и качествените показатели на гроздето при различните стойности на листен воден потенциал (LWP). С най-видими белези на недостиг на влага изразени с извиване на листните петури, пожълтяване и изсъхване на част от старите листа се наблюдава при сортовете Супер ран Болгар, Дунав, Кишмиш молдовски и Болгар. Табл. 8 Листен воден потенциал и визуални симптоми на воден стрес, средно за периода 2010 – 2013 г.
Каталог: obiavi obiavi -> Община иваново obiavi -> Поздравителен адрес по повод 8-ми март от Председателя на Общински съвет-Иваново Добрин Данев obiavi -> Техническа Информация obiavi -> Програма за развитие на селските райони 2014-2020 европейски земеделски фонд за развитие на селските райони obiavi -> По чл. 7, ал. 1, т. 6 от здс във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от ззки obiavi -> N по ред Вид obiavi -> З а п о в е д № рд -09 – 236 с. Иваново, 14. 06. 2010 г obiavi -> 1 Входящ поток вода obiavi -> О б я в а І. На основание чл. 35, ал. 1 от зос, чл. 30, ал. 1 от нрпурои и във връзка с Решение Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
