V.2.2.1. Механичен анализ на гроздето
Изследвани са: средната маса на грозд и на 100 зърна, g; размери на грозда, cm; размери на зърното, mm; транспортабилност (опън и натиск), g.
-
Средна маса на грозд и 100 зърна
По отношение на един от най-важните показатели при десертните сортове – средна маса на грозд, всички проучвани сортове притежават средно едри до едри гроздове.
С най-голяма средна маса на грозд при условията на опита превишаващи стойността на контролата се отличават безсеменните сортове Кондарев 6 (584,8 g) и Кишмиш молдовски (583,3 g), следвани от Диана (453,1 g) и Велика (440,2 g). И през четирите години на изследване отделни гроздове на сортовете Кишмиш молдовски и Кондарев 6 достигнаха маса от 1600-1800 g. Сравнително най-малка стойност на показателя е установена при сорта Мискет плевенски (316,1 g). При останалите сортове средната маса на грозда е от 340 g при Супер ран Болгар до 410 g при Русалка 3 (фиг. 7).
През отделните години стойностите на този показател се променят при всички изследвани сортове, но винаги в рамките на нормалното за сорта. Данните показват, че разликите с контролата са доказани с положиттелно значение от трети ранг (P˂0,001) при сортовете Кондарев 6, Кишмиш молдовски, Диана и Велика. Отрицателна посока на доказаността е установена при сортовете Мискет плевенски и Супер ран Болгар. При останалите сортове разликите са несъществени.
Резултатите показват, че през всичките години на експеримента с най-едри зърна се отличава сортът Велика, със средна маса на 100 зърна – 937,6 g (фиг. 7). През 2013 година стойността на този показател при Велика е 1075 g, като резултатите се доближават до данните на Тодоров и др. (2002). След него по този показател, превишаващи контролата Болгар (537,6 g), се нареждат сортовете Диана (753,3 g) и Дунав (631,7 g). Със сравнително най-дребни зърна е сортът Мискет плевенски (397,1 g).
Динамиката в изменението на показателя през отделните периоди се характеризира със значими различия между участващите в експерименталната работа сортове. Варирането при отделните сортове е в по-тесни граници.
Статистическият анализ показва, че средната маса на 100 зърна при сортовете Велика, Диана и Дунав е доказано по-голяма от тази на контролния сорт. При останалите проучвани сортове разликите с контролата не се доказват.
Фиг. 7 Средна маса на грозд и 100 зърна на изследваните сортове, g (2010 - 2013)
Резултатите от нашето проучване върху големината на грозда са представени на фигура 8. По възприетата класификация изследваните сортове притежават средно големи до големи гроздове. С най-голяма линейна дължина и ширина, превишаващи параметрите на контролата Болгар (21,2/12,7 cm) са гроздовете на сорта Кишмиш молдовски (23,7/14,2 cm). След него се подреждат Кондарев 6 (19,8/14,3 cm) и Велика (19,3/13,2 cm). Установено е, че със сравнително най-малки размери са гроздовете на Мискет плевенски (17,0/11,5 cm). При останалите изследвани сортове размерите са от 17,2/12,9 cm при Дунав до 18,8/12,8 cm при Диана.
Изменението на показателя през годините е специфично при отделните сортове и е в относително тесни граници. По-силно изразени са колебанията през 2012 година, където стойностите на признака са сравнително по-ниски.
Разликите между контролата и сорта Кишмиш молдовски са статистически доказани с положително значение на признака за дължина на грозда (P˂0,001). С доказано по-голяма ширина са гроздовете при четири от сортовете - Кондарев 6, Кишмиш молдовски, Русалка 3 и Велика.
Получените резултати от съотношението между дължината и ширината на зърното са отразени на фигура 9.
От данните е видно, че изследваните сортове притежават големи до много големи зърна. Средно за периода на проучване най-големи по размер са зърната на сорта Велика (33,5/21,6 mm). И през четирите години на изследване някои зърна от Велика достигат размери до над 41/23 mm. Останалите сортове превишаващи размера на зърната при контролата Болгар (24,2/19,4 mm) са Дунав (27,7/20,0 mm) и Диана (24,7/23,2 mm). Сравнително най-дребни зърна са отчетени при сортовете Мискет плевенски и Кишмиш молдовски, които линейни размери са приблизително еднакви - 19,4/18,7 mm и 19,5/18,2 mm.
Динамиката в изменението на този показател по години не се различава съществено при отделните сортове. Стойностите му в зависимост от условията на средата през съответната година се изменят относително слабо.
Резултатите от статистическия анализ показват, че разликите с контролата са доказани с положиттелно значение за дължина на зърното при сортовете Велика, Дунав, Диана и Супер ран Болгар. Ширината на зърното е доказано по-голяма при сортовете Диана, Велика и Дунав. Статистическата доказаност при останалите сортове е отрицателна.
Фиг. 8 Размери на гроздовете на изследваните сортове (cm), средно за периода 2010-2013 г.
Фиг. 9 Размери на зърната на изследваните сортове (mm), средно за периода 2010-2013 г.
-
Транспортабилност на гроздето
Резултатите от изследването ни относно транспортабилността на гроздето показват, че според възприетата класификация всички проучвани сортове са с добра и много добра транспортабилност (фиг. 10)
- Издръжливост на зърното на натиск. Средно за периода на изследване с най-висока издръжливост на механичен натиск (над 2 kg) са зърната на сорта Велика (2296,7 g), следван от контролата Болгар (2139,7 g) и Дунав (2091,0 g). Сравнително най-ниска издръжливост на натиск се установи при зърната на безсеменните сортове. От тази група с най-висока издръжливост на натиск е Кондарев 6 (1431,8 g), следван Русалка 3 (1290,8 g), а най-ниска Кишмиш молдовски (1198,3 g).
- Съпротивление на зърното при откъсване от дръжчицата. Почти идентично е подреждането по отношение на силата на откъсване на зърното от дръжчицата. С най-висока стойност на показателя се отличава сорта Велика (467,1 g). От семенните сортове с най-ниска съпротива при откъсване е Диана (348,6 g). Като цяло установената издръжливост на опън при безсеменните сортове е по-ниска от тази на семенните, особено през 2010 и 2012 г. при Русалка 3 и Кондарев 6, където тя е слаба. Средно за изследвания период силата на откъсване се характеризира като добра и е съответно 204,2 g при Русалка 3, 251,0 g при Кондарев 6 и 312,1 g при Кишмиш молдовски (фиг. 10).
Варирането на показателите (опън и натиск) при отделните сортове е в сравнително тесни граници. Липсата на по-големи амплитуди във величините означава, че изследваните сортове са стабилни по този много важен показател.
Установена е положителна посока на статистическа доказаност за издържливост на натиск при сорт Велика. По отношение съпротивата на откъсване различията между контролата и сортовете Велика и Дунав не са доказани. При останалите сортове доказаността е отрицателна.
Фиг. 10 Транспортабилност на гроздето, средно за периода 2010-2013 г.
V.2.2.2. Химичен анализ на гроздето
От направените химични анализи на гроздовия сок се установи, че в консумативна зрялост захарното съдържание при всички изследвани сортове е в нормални стойности за десертно грозде (фиг. 11). През всички години от проучването най-интензивно захаронатрупване има сортът Кишмиш молдовски, който въпреки получаваните високи добиви от лоза успява да натрупва достатъчно захари (19,0%). С много добра захаронатрупваща способност се отличава и Мискет плевенски (18,5%), който също превишава процентното съдържание на захарите при контролния сорт Болгар (18,27%). С най-ниска захаронатрупваща способност е сортът Кондарев 6 (16,7%). Количеството на захарите при останалите сортове е между 17,0% при Дунав и 17,85% при сорта Супер ран Болгар (фиг. 11).
-
Съдържание на общи киселини
Количеството на титруемите киселини в гроздовия сок е в характерните за изследваните сортове граници (фиг. 12). Освен с най-интензивно захаронатрупване сортът Кишмиш молдовски се отличава и с най-висока титруема киселинност - 6,03 g/dm3. И през четирите години на проучване най-ниско е съдържанието на киселините при Кондарев 6 (средно 3,88 g/dm3). Различията между стойностните изражения при останалите сортове са от 4,17 g/dm3 до 5,1 g/dm3 (фиг. 12).
Фиг. 11 Съдържание на захари в гроздето (% по Дюжарден), средно за периода 2010-2013 г.
Фиг. 12 Съдържание на общи киселини в гроздето (g/dm³), средно за периода 2010-2013 г.
През отделните години на изследване в зависимост от условията на средата и двете много важни химични съставки на гроздето се променят значително. Чрез статистическата обработка на експерименталните резултати е доказано по-високото съдържание на захари при сорта Кишмиш молдовски.
Въпреки стойностните разлики в съдържанието на титруемите киселини статистическата доказаност е несъществена.
V.2.2.3. Окачествяване на гроздето
-
Сортиране на гроздето по стандарт Б-17 (Министерство на Земеделието и Храните)
Средното тегло на гроздовете при всички изследвани сортове е по-голямо от 250 g, което е минималната граница на стандарта за клас „Екстра” при сортове отглеждани на открито. Като цяло процентът на гроздовете отговарящи на изискванията за този клас е висок за условията на експеримента - от 67,5% до 93,4%. От фигура 13 става ясно, че средно за изследвания период с най-висок процент гроздове в клас „Екстра” се отличават сортовете Кишмиш молдовски (93,8%), Кондарев 6 (93,4%) и Велика (92,6%). Сравнително най-нисък е делът на „Екстра” качеството при сорта с най-малка средна маса на грозд - Мискет плевенски (67,5%).
Фиг. 13 Качество на гроздето (стандарт Б-17, МЗХ), средно за периода 2010–2013 г.
Резултатите от ежегодно провежданите дегустации показват, че проучваните в района на Кюстендил сортове притежават високи бални оценки (табл. 7).
От групата на ранозреещите сортове с най-висока дегустационна оценка по възприетите показатели е сортът Диана (9,47 бала). Гроздето му се определя като изключително качество „екстра". Дегустационните оценки на гроздето от сортовете Супер ран Болгар (8,77) и Мискет плевенски (8,45), получено в условията на опита го категоризират като - отлично качество „първо".
От среднозреещите сортове с най-висок дегустационен бал и през четирите години на проучване е сортът Кондарев 6 (9,15), следван от Велика (8,82) и Дунав (8,75).
С най-ниска бална оценка е сортът Кишмиш молдовски (7,45). Гроздето на сорта се категоризира като - много добро качество „второ". Данните от дегустационата оценка на гроздето на къснозреещия в района на Кюстендил сорт Болгар (9,46) го категоризира като грозде с изключително качество „екстра".
Табл. 7 Дегустационна оценка на гроздето за периода 2010-2013 г.
Сорт
|
10 бална скала
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
средно
|
Ранозреещи
|
Супер ран Болгар
|
8,3
|
9,0
|
9,0
|
8,8
|
8,77
|
Мискет плевенски
|
9,0
|
8,5
|
8,3
|
8,0
|
8,45
|
Диана
|
9,7
|
9,4
|
9,6
|
9,2
|
9,47
|
Среднозреещи
|
Дунав
|
8,4
|
8,5
|
9,0
|
9,1
|
8,75
|
Велика
|
9,1
|
8,5
|
8,7
|
9,0
|
8,82
|
Русалка 3
|
8,3
|
8
|
7,5
|
7,7
|
7,87
|
Кондарев 6
|
9,1
|
9,5
|
9,0
|
9,0
|
9,15
|
Кишмиш молдовски
|
7,7
|
7,5
|
7,0
|
7,6
|
7,45
|
Болгар
|
9,3
|
9,8
|
9,2
|
9,4
|
9,42
|
V.2.3. Влияние на стресови биотични и абиотични фактори
В хода на сортоизучаването са извършени допълнителни изследвания относно реакцията на проучваните десертни сортове лози на случили се стресови биотични и абиотични фактори. Направена е сравнителна преценка на чувствителността им към засушаване, ниски зимни температури и мана (Plasmopara viticola) при естествени условия.
V.2.3.1. Чувствителност към засушаване
Резултатите определящи степента на воден стрес на лозовите растения изразени чрез листния воден потенциал и визуалните симптоми са отразени на таблица 8.
Данните показват, че през всички години на изследване сортът Русалка 3 проявява сравнително най-висока сухоустойчивост. По скалата на Naor (1998) към момента на отчитане при Русалка 3 (-11,9 bar) водният стрес се характеризира като «умерен». Въпреки по-големият брой гроздове на лоза при сортовете Мискет плевенски (-13,6 bar) и Велика (-13,6 bar) е установен «среден» воден стрес. При останалите сортове резултатите разкриват «висок» воден стрес при условията на експеримента.
Динамиката в изменението на този показател по години при отделните сортове не се различава съществено. Статистическата обработка на експерименталните резултати показва, че с доказано по-висока сухоустойчивост са сортовете Русалка 3, Мискет плевенски и Велика.
Не е установена тенденция за увеличаване или намаляване на количествените и качествените показатели на гроздето при различните стойности на листен воден потенциал (LWP).
С най-видими белези на недостиг на влага изразени с извиване на листните петури, пожълтяване и изсъхване на част от старите листа се наблюдава при сортовете Супер ран Болгар, Дунав, Кишмиш молдовски и Болгар.
Табл. 8 Листен воден потенциал и визуални симптоми на воден стрес, средно за периода 2010 – 2013 г.
Сорт
|
midday
LWP, bar
|
Визуални симптоми
|
Супер ран Болгар
|
-15,3
|
Много силно извиване на листните петури; пожълтяване и изсъхване на част от най-долните листа.
|
Мискет плевенски
|
-13,6
|
Извиване на листните петури; завяхване и избледняване на част от най-долните листа.
|
Диана
|
-15,06
|
Извиване на листните петури; пожълтяване, подгаряне на краищата и изсъхване на част от най-долните листа.
|
Дунав
|
-14,4
|
Много силно извиване на листните петури; некротични петна по част от старите листа; пожълтяване и изсъхване на част от най-долните листа.
|
Велика
|
-13,6
|
Завяхване и пожълтяване на част от най-долните листа.
|
Русалка 3
|
-11,9
|
Леко извиване на листните петури; избледняване на част от най-долните листа.
|
Кишмиш молдовски
|
-15,5
|
Завяхване, пожълтяване и изсъхване на най-долните листа.
|
Кондарев 6
|
-14,3
|
Извиване на листните петури; завяхване, избледняване на част от най-долните листа.
|
Болгар
|
-14,9
|
Извиване на листните петури; пожълтяване и изсъхване на част от най-долните листа.
|
Сподели с приятели: |