Семейно-битови обичаи това са предимно обичаи, свързани с най-интимни страни от живота на хората – сватба и раждане. Годеж

С намеци тя се стараела да получи непременно положителен отговор, който момата потвърждавала с изпращането на една престилка или кърпа – нишан (знак).

Следвал моментът на сгодяването.За целта двама – трима души пратеници с бъклица, скрита в пояса на единия, отивали в дома на девойката и по заобиколен начин разкривали намеренията на идването си. Случвало се понякога да им се отказва под предлог, че момата е още малка. Понякога в една къща можели да се заварят пратеници от различни места. В момента, когато те разбирали, че ще получат съгласие, изваждали бъклицата, слагали я пред краката си и подканяли момата да я вземе. Когато получела съгласието на родителите си, тя им целувала ръка и вземала бъклицата, обкичена с босилек и алтънче. През това време момъкът наблюдавал през прозореца със свои другари и гръмвал с огнестрелно оръжие (обикновено с ловна пушка). Селището разбирало, че тази вечер някоя мома се е сгодила. Тогава момковите родители и неговите най-близки роднини идвали у дома на момата, където се устройвало малко угощение и веселба, наричани сгодяване или малък годеж. По-късно се уговаряли за датата на големия годеж, за който се готвели и двете страни.

Големият годеж се правел пак в дома на годеницата, вечер, в който и да е ден от седмицата (без вторник и събота). Момковите годежари се отправяли към момината къща с песен:

Излаз, излаз Пение,

Че гости ти идат,

Гости плащеници,

Гости годежници.

Иван стрелби стреля,

Стрелбите му падат в Пенкини двори.

Пенка стрелби обира,

На майка си ги дава . . .

От замесеното тесто се откъсвало парче квас и се отнасяло у момини, за да замесят с него хляб. Така се обявявало, че сватбата започвала в двата дома. Около меденика играели и пеели:

Вила сай лоза винена,

Винена и ракиена.

Не било лоза винена,

Най била мома девойка,

С господарюм говори:

Господар, Кольо, деверко,

Кога за мене дойдете,

Много сватове елате.

Малко съм мома ходила,

Много съм дари готвила:

На сянка сватя по дар,

На старя сватя два дара,

На кума беси биволи

Драгинко чалма писана,

Калина перо алено.
В петък сватовете отивали у момата да уговарят (одумват) дара за сватбата. Чеизът се редял на въже вън или вътре в къщата.

Вечерта момини и момкови зълви се качвали някъде нависоко в двора на момъка и пеели: ,,Яла, Жечо, довечера, довечера по вечеря . . .’’ Момите и момците играели хора до насита.

В събота момковите зълви пукали (пуканки), от които правели венци за накичване на сватбарите. Същия ден те приготвяли и елха (кумово дърво). Под звуците на гайда и моминската песен ,,Ай, деверко, млат гайтан Ко, като слъгваш от Загоре . . .’’ се извършвало обредното бръснене на младоженеца. В събота канели кума на ,,пригозна’’ вечер. На път за дома му пеели:
,,Тръгнали сме, тръгнали, все момкови роднини . . .’’

По време на вечерята звучала песента:

Куме, добър вечер,

Куме добре дошъл.

Куме, кани трапезата,

Трапезата с бели месали,

По бели месали вити краваи.

След нея поставяли пред кума елхата и отново еквала песен:

Куме, приеми елха,

Куме, не е за много,

Куме, за петстотин е ...
В неделя рано сутринта у момкови пристигал гайдарджията, качвал се нависоко и засвирвал, за да събере сватбарите. След малко пристигали бабалъкът с бъклица в ръце, бабалъчката с шише вино, и деверът. Те повеждали годеника към къщата на кума, за да го доведат на сватбата. Кумът излизал и ги посрещал. Тръгвали към дома на булката. Зълвите пеели: ,,Куме, кротко пристъпвай, куме, войска възпирай . . .’’ Отпред пред кума моми и момци играели ръченица. На определено място сватбарите спирали, за да започнат надбягванията с коне. Кумът подреждал състезателите и обявявал наградите. Сватбеното шествие продължавало. Заложникът тръгвал бързо към момата, за да й занесе обувки, ябълки, глава лук, малко просо и сребърна булчинска игла за глава, сложени в специална заложническа торба. След него се пускала друга кушия (надбягване) без коне. Заложникът пристигал, но сватовете не го пускали, докато не броял известна сума. След малко пристигала и кушията, вземала бъклицата от бакърника (водника) и се връщала да посрещне сватбарите. Те обикаляли три пъти трапезата и сядали. В това време пристигала майката на момъка с даровете и заедно с майката на булката дарували. Тъщата мятала на вратата на младоженеца пояс и пешкир на плещите му. Същевременно го милвала по главата и ,,удряла’’ със слаба плесница по бузата. Той от своя страна пускал две ябълки в пазвата й. В това време ставало прибулването, докато по зълвите пеели: ,,Лельо, кумо трандафило, хубаво ма прибулвайте . . .’’

При извеждане на булата гайдарите свирели, а зълвите пеели песни на прощаване. При лошо време булката, бабалъчката и зълвите се качвали на араба кола. Там се качвал и деверът с байрака. Впрегнатите биволи били изкъпани и излъскани, а на хомота (боюндрука) се връзвала специална кърпа. Шествието поемало. Пред колата играели моми и момци, зълвите пеели: ,,Девер булка водеше по ковани мостове . . .’’

След венчаването в църквата всички се отправяли към дома на младоженците. Тук ги посрещала свекървата. Пред прага се извършвали обредни действия, свеързани предимно с бъдещата дейност на младата невеста: ,,замазвала’’ с помивко драските по стените, т.е. ще се грижи за къщата; ,,сграбчвала’’ свекървата и я повдигала, т.е. ще е въртокъщница и ще може да носи чували. Сватбата продължавала с гощаване, песни и хора.

Сватбеното тържество продължавало и през следващите два – тридни, но вече с участието на по-малко хора. В понеделник булката се отвеждала за вода, до чешмата или кладенеца. Във вторник се почиствал домът – подготовка за сваляне на булото на следващия ден. В сряда булката, заедно със свекървата и бабалъчката, с хляб, ястие и вино отивала у кумата за сваляне на булото. Кумата с точилка в ръка го повдигала по малко два пъти, а на третия го снемала и го поставяла върху трендафилова фиданка.

Към края на XIX и началото на XX в. прибулвали булката с няколко була; отдолу бяло, след това черно, вишнево и най-отгоре зелено. По-късно я прибулвали само с бяло було, като лицето й оставало открито.

Обичаите иобредите във връзка с раждането включват по-тесен семеен кръг. Сред тях в Елховско особено значение има известният ,,топъл хляб’’, известен още като ,,понуда’’, ,,боганик’’, ,,голяма пита’’. Обичаят се устройвал на третия или седмия ден след раждането.

Главно обредно лице била бабата, която преди това помагала на родилката. По същество ,,топлият хляб’’ бил семеен празник, който имал за цел да отбележи тържествено сред близки и роднини, че се е появил нов човек. Основните обредни действия били разчупването на питата и раздаването на по парченце на всики присъствуващи, за да се осигури здраве и благополучие на новороденото в бъдеще.

Населението от Елхово и Елховско отбелязвало и някои важни моменти от развитието на детето с определени обреди. Така при отбиване на детето, обикновено след прохождането му, майката омесвала кравайче, изпичала го и с едно варено или печено яйце го търкулвала по земята. В същото време тя леко удряла детето отзад и го подканвала да бяга след кравайчето и яйцето. С това започвало захранването на детето с обща храна. При прохождане майката месела питка, хамазвала я с мен или с нещо сладко и я раздавала на близките си. Всеки, получил парче от питката, бягал, за да е пъргаво детето.