"Семейство на общото право"

Юридически факултет, Специалност Право

КУРСОВА РАБОТА
по Обща теория на правото
на тема:
“Семейство на общото право”
от :
Пламен Ленков Топалски

студент І курс, право, ХІ група, ф. н. 56069

СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание 2

Увод - 3

2. Разпространение на системата на общото право - 4

3. Структура, състав и йерархия на източниците на правото - 5

4. Структура и система на правото - 6

5. Павораздавателна система - 9

6. Съдебните заседатели – жури - 10

Заключение - 12

Използвана литература - 14

Доктрината на прецедента следва логиката, че всички новопостъпващи дела следва да се решават така, както са се решавали предишните. Проблемите произтичащи от това схващане се развиват главно в две насоки :

* практически не е възможно да съществуват два казуса с еднаква фактическа обстановка. Ако присъдата изисква абсолютно сходство на обстоятелствата, за защитата би било твърде лесно да намери разлика във фактическата обстановка и така да осуети прилагането на прецедента;

* подобно разбиране би довело до абсолютна невъзможност правото да се развива и да го превърне в твърде закостеняло.

Ето защо трябва да се даде по-ясно определение и разяснение по прилагането на прецедента. Основното е, че при прилагането на съдебно решение по конкретен случай към новопостъпил не трябва да се търси тъждественост, а аналогия. Разбира се, че правилото не следва да се прилага ако е неразумно и неприемливо. В такъв случай съдията трябва да приложи правилото отчасти или да го преформулирано, като се търси максимално сходство с други решения, при отчитане на справедливостта, морала и публичната целесъобразност.

Нормите на общото право също са формулирани от съдилищата и са описани като решения по конкретни дела, а не като система от задължителни правила. Изправени пред нова ситуация от факти , съдиите от системата на общото право не се притесняват да формират ново правило, защото то не “падам от небето”, а се създава от съдията и не е толкова опасно, защото е ограничено то политическата и правната доктрина на англо-саксонското правно семейство. Тоест съдиите нямат право да поставят решения срещу нечии убеждения или да отъждествяват нечия воля с тази на държавата.

Значителен недостатък на доктрината на прецедента е факта, че в даден казус може да се приложи решение (да се приложи прецедент), което води да несправедливост, но решението ще бъде взето (произнесено), защото не бива да се нарушава същността на правото, а именно правната стабилност.

В своите решения съдиите от системата на общото право за задължени да следват логиката на предходни решения – “stare decisis” (в свободен превод “съди така както са съдели по-рано”). Естествено прецеденти утвърдени от по-ниски по степен съдилища не са задължителни за по-висшестоящите. Но е валидно обратното – прецедент утвърден от по-висшестоящ съд е валиден за по-низшестоящите нему. Прецеденти те се отличават и поради естествените различия в характера на делата : по някои дела съдиите разсъждават върху правното значение на изнесените пред тях факти; по други – за степента на приложимост или неприложимост на предходен прецеденти много други.явно е, че става дума за правни разсъждения от различен логически порядък и следователно с различна юридическа сила. За да се въведе известен ред в теорията и практиката са използвани два латински термина : “ratio decidendi” и “obitrer dictum”.

Най-общо казано “ratio decidendi” е правното основание за присъдата или съдебното решение и този елемент от решението. Който може да послужи за основание за бъдещи присъди. “Ratio decidendi” има обвързващо значение (“stare decisis”).

“Оbitrer dictum” са всички останали умозаключения, които не са изведени от доказани в хода на делото факти.

Съдът може, ако счита за необходимо да отмени свой собствен предишен прецедент. Повечето съдилища повлияни от основното правило за прилагане на “stare decisis”, рядко отменят прецеденти; по-често те следват прецеденти, които в настоящия момент биха разрешили по друг начин, ако сега възникваха за първи път, в случай, че преценят, че неблагоприятните последици от отмяната на прецедент ще бъдат по-големи от спазването на предходното разрешение.

В САЩ разработвайки собственото си общо право, съдилищата на един отделен щат, не са обвързани да следват прецеденти породени от решения на съдилищата в другите щати. Такива решения се считат за “убеждаващи”, а не за “обвързващи“ прецеденти.

Постепенно в Англия основен създател на прецеденти се оказва Камарата на лордовете като най-висша съдебна инстанция, а в САЩ – върховните съдилища на федерацията и на отделните щати.

Прецедентите се публикуват в годишни сборници, според органа който ги създава.

В последните десетилетия съществува ясна тенденция за увеличаване на ролята на закона в широкия смисъл на думата (т.е. като синоним на категорията “нормативен акт”) като основен източник на правото. Законите там се наричат най-често “статути”.

Законите (статутите) са общи, принципни. Те се детайлизират най-вече с прецеденти. Няма кодекси. Те са и невъзможни с оглед на спецификата на правните норми там. Законите уреждат изключения, а не общи правила, затова трябва да се тълкуват строго стеснително и буквално. Все още там нормите, създавани с нормативен акт, се възприемат като нещо външно на правото, като нещо привнесено отвън. Това става въпреки старанията на законодателя да направи колкото се може по-конкретни правните норми. За да се възприемат нормите на закона, те трябва да бъдат потвърдени, използвани от съдебната практика. Тя трябва да уточни по какви процедури следва да се прилагат законите, за да може тези закони да действат в пълна сила. Законите по традиция играят роля на коректив или допълнение на правото, създадено от съдебната практика.

Прецедентите играят роля на тълкуване на законите. Така авторитета на законите се слива с авторитета на прецедентите. Когато става дума за цитиране на закон се цитират не неговите разпоредби, а съдебните решения, свързани с прилагането на тези разпоредби.
Законите създават постепенно ново право, право на държавната администрация, противостоящо на старото право, създадено от съдиите.

Правният обичай има символично теоретично значение.

Косвените източници на правото имат твърде ограничено значение. Ролята им е да допълват и тълкуват правните норми, установявани с основните източници на правото, а не да установяват такива.

Въпреки всичко ясна йерархия между източниците на правото няма. Все пак се приема, че начело на йерархията стоят прецедентите. В последно време ролята на закона в системата на общото право нараства и в настоящия момент всеки конфликт между законодателството и съдебното общо право следва да се разреши в полза на законодателството.

В континенталната правна система и в частност в България правото се диференцира на публично и частно. Има позиция която приема процесуалните отрасли за самостоятелна подсистема.

Доктрината на англо-саксонското право влага основно различието в общото право и в правото на справедливостта. Към общото право е отнасят : наказателното право, извън-договорните правонарушения, обезщетения за претърпени вреди от неизпълнения на договори. Правото на справедливостта третира искове за пропуснати ползи, завещания, разводи и т.н. Макар да са официално слети, след съдебната реформа от 1873-1875г., се открива възпроизвеждане на процедури на общото право и на правото на справедливостта в отделенията на създадения т.нар. Висок съд. Целта с която е създаден е премахване на дуализма между двете системи – на общите (общо право) и канцлерските (правото на справедливостта) съдилища. Този съд има три отделения, които отменяйки дуализма възпроизвеждат съдилищата по общото и по правото на справедливостта в две от отделенията си. Третото се занимава с дела от областта на семейното право.

Деленето на материално и процесуално право в семейството на общото право на есе приема, защото не се приема в необходимата степен римското право. Юрисконсултите и адвокатите са две различни категории юристи в Древния Рим. Юрисконсултите се занимават с материално право, а адвокатите с процесуално. Това произлиза от спецификата на самото римско право, което е много формализирано и изискващо следване на необходимата правилна формула за да се започне процес.

В системата на общото право няма публично и частно право. Там цялото право е публично, защото кралските съдилища, за които съществува само интереса на Короната са се утвърдили с пълна юрисдикция.

Единственото признато структурно делена е на вътрешно и международно, като международното е с приоритет над вътрешното.

Основната сфера на регулиране това са обществените отношения между държавата и гражданите.
5. Правораздавателна система
Масово съдебното производство е с повече от три степени. Това е резултат от многобройните йерархични звена на системата от съдилища. Има деление на съдилищата по компетентност на търговски, семейни и т.н. съдилища, с изключение само на най-висшите съдилища, които са универсални в своята компетентност. Има много квазисъдебни органи, наричани управления, комисии или трибунали разглеждащи широк диапазон от въпроси (социални, финансови и т.н.). В системата на общото право няма отделна система на административни съдилища.

В англо-саксонската правна доктрина по-скоро няма държавен орган като прокуратурата. Ако все пак го има, той е структуриран по висши съдилища и най-често е в рамките на съдебната власт. Министърът на правосъдието е главен прокурор, а прокурорите към отделните съдилища се избират от населението, както и съдиите.

Една от особеностите на американските съдии се състои в това, че те издигат своите кандидатури за съдийска длъжност против други кандидатури. Често и по партийна листа. Те произнасят речи, присъстват на църковни обреди, разпространяват афиши за показване на качествата им и т.н. (Карлен, Д. “Американские суды; система и персонал”)

В държавите изповядващи доктрината на общото право е добре развито помирителното производство. По този начин се отсяват делата, които не следва да се гледат поради по-малка значимост или помирение на страните. Делата се решават съобразното съдийско убеждение в рамките на закона, като няма задължително придържане към мнението на другите съдии.

Въвеждането и широкото разпространение на съдебни заседатели от типа “жури” минава през продължителни “битки” за демократизиране и хуманизиране до известна степен на правото, но и задължително обвързано с реализиране на политически облаги от него.

Делата по общото право се разглеждат с жури, а тези по правото на справедливостта – без.

Правото на процес с участие на жури е регламентирано и са ясно разграничени делата по които това е допустимо и по кои не е. Участието на жури трябва да се поиска от страната, разбира се когато това е възможно (допустимо). Всяка от страните може да оспори участието на някой/и от съдебните заседатели на различни основания. Най-главните и най-често използваните са :

* кръвна или служебна връзка със страна;

* финансов интерес от изхода на делото;

* пристрастие или предубеждение срещу стана или клас от лица към които страната принадлежи;

* твърдо изразено становище по съществото на делото.

Върховният съд на САЩ е забранил оспорването на някой/и съдебен заседател на основание на раса.

След като страните са приключили с оспорването, журито по делото се счита за сформирано. То по общото право се състои от дванадесет члена. В много съдилища в САЩ броят на съдебните заседатели е редуциран (в 33 щата съдебните заседатели са по-малко от 12), като има случаи, в които той стига до шест.

След като бъде представен доказателственият материал и бъдат приключени разпитите на свидетелите журито се оттегля на заседание за обсъждане. Ако обсъждането трае повече от един ден, съдията разрешава на съдебните заседатели да се приберат по домовете си за нощта, напомняйки им, че делото не бива да бъде обсъждано с никого, че не бива да следят нищо свързано с делото чрез средствата за масова информация.

Правилото на английското общо право е било че решението трябва да бъде взето единодушно. Това разбиране е изоставено в Англия през 1967г. В САЩ двадесет от щатите изискват единодушно решение. Никой от щатите, които позволяват неединодушно решение, не позволява вземане на решение с обикновено мнозинство, а поне с мнозинство три-четвърти или пет-шести.

Ако възникне ситуация в която журито не може да вземе решение съдията връща заседателите за допълнително обсъждане, насърчавайки ги да обсъдят становищата си и пр., но не може да ги застави да постановят решение. Обикновено журитата след внимателно обсъждане вземат решение с необходимото мнозинство. Много малък е процентът на журитата, които не могат да достигнат до решение.

Решението на журито е под три форми, зададени от съдията – общо решение, общо решение с въпроси и специално решение. Общото решение изисква от журито да обяви кой печели делото и в някой случи, да се произнесе относно имуществените въпроси. Формата на общото решение с въпроси съдържа въпроси по фактическите проблеми върху които журито трябва да съсредоточи вниманието си при вземането на решението. Формата на специалното решение съдържа само въпроси.

Чрез последните две форми журито може да бъде контролирано. Идеята е, че е възможно фактическите въпроси да са решени в полза на едната страна, а решението в полза на другата. Отговорите на въпросите включени във формата зададена от съдията могат да покажат това. В такъв случай съдията може да произнесе решение основано именно на тези отговори, а не решението на журито.

Практиката показва, че въпреки многото гласове на юристи, че журито действа непрофесионално и снижава нивото на правораздаването, в 52% от делата гледани с жури съдиите биха присъдили наказания по-леки от това постановено от съдебните заседатели, в 10% - същите и в 38% - по-високи. Това е силен аргумент в полза на практиката на използване на съдебни заседатели. Още повече, както вече бе споменато – участието на хората в правораздаването спомага за повдигане на общественото правосъзнание и отговорност. 94% от хората участвалите в съдебно жури искат да участват отново и са напълно доволни от опита който са натрупали, 3% - ако ги поканят ще участват, и 3% не биха повторили.

Системата с участие на жури предлага ефективно средство за осигуряване на свободата в едно демократично общество. В САЩ тази система е особено съществена по наказателни дела.
Правната система на аглоговорящия свят е самобитна и не може да бъде копирана. Някои нейни разрешения са изключително уместни.

В голяма степен това се отнася за т.нар. досъдебно гледане на граждански дела. Идеята е да се благоприятства сключване на сделки и помирение между страните, облекчаване на съдебната система, това важи в пълна сила и за спестяването на много усилия, време, нерви и разбира се пари на гражданите. В САЩ близо 75% от делата завършват със споразумения.

В този контекст може да се отбележи и сделката – “признание срещу по-малка присъда”. Разбира се това означава до известна степен “прескачане” на правото, но полза от това определено има.

Както вече бе отбелязано в системата на общото право няма изпълнителен процес. Там неспазването на съдебно решение е равностойно на неуважение към съда и се санкционира строго, докато в България можем само да завиждаме на авторитета на английските и щатските съдилища.

В същия контекст може да се разгледа и процедурата по започване на едно дело. У нас исковата молба се връчва на съда. По-нататъшното движение на делото е задължение на съда. В Англия призовката се връчва от ищеца, като единственото изискване е делото да е вече заведено. Ако ответникът не може да бъде намерен или отказва да получи призовката, ищецът следва да се обърне към съда, който ще разпореди връчването й. Отказът на ответника и в този случай да получи призовката се смята за обида към съда. Ако ответникът е редовно призован, но въпреки това откаже да се яви, съдията има право да произнесе решение в полза на ищеца без да гледа делото по същество.

Журито е друга характерна черта на англо-саксонския процес, за която оценките варират от крайно положително, до напълно отрицателни. Спорове се водят и ще продължават.

Системата на общото право представлява метод а създаване на правни правила посредством решаването на конкретни дела.

Зад общото право стои историята на британското чувство за справедливост и развитието на правната цивилизация на англоговорящия свят. Повтаряйки се, отбелязвам – това съвсем не означава най-добра или лишена от недостатъци.

Самобитността на системата на общото право започва да се губи след Втората световна война. В САЩ има открити опити за копиране на континенталната правна система; дори в консервативна Англия традицията бележи отстъпление.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

системата на общото право” в сборник “Философия, социология, обща теория”

София 1998г.

2. Карлен, Д. “Американские суды; система и персонал” Москва 1972г.

3. Кели, Дж. “Кратка история на западната теория на правото”

София 1998г. РИВА

4. Чуков, Вл., Георгиев, Вал. “Философия и теория на ислямското право”

София 1997г. ЛИК

5. Сборник статии “Правната система и американската конституционна

демокрация”, под редакцията на М. Франковска, С.1993, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”

6. Brody, D. “The American Legal System”

7. Денков, Г. - www.otp.dir.bg