Семейството е основна структурна единица в обществото и е незаменима среда за човешкия живот. Самото понятие "семейство" произхожда от латинското fames т е



Дата23.10.2018
Размер103.31 Kb.
Семейството е основна структурна единица в обществото и е незаменима среда за човешкия живот. Самото понятие “семейство” произхожда от латинското fames (т.е. глад), тъй като основната му цел е именно снабдяване с храна и опазване на членовете му от гибел. Аристотел нарича семейството “основна клетка на обществото”. Съществуват много други определения за понятието “семейство”, но се отличават две, които дават широкообхватно обяснение на този сложен феномен:

“Семейсвото е съответстваща на нормите и ценностите на общесвото социална група, обединена от формираната в съвместната дейност съвкупност от междуличностни отношения.”

“Семейството е съсредоточие на основни човешки потребности (сексуални, детеродни, стопанско-потребителски, емоционални, психически и др.), които може да се удовлетворяват в избирателен, устойчив и повтарящ се план.”

Вярата в митични същества, които определят съдбата на семейството, датира от прастари времена. Култът към тях е общочовешки и намира отражение в четирите монотеистични религии. Някои от митичните същества са надарени с добра сила, а други са зли и опасни. Старогръцката култура свидетелства за много митове отразяващи любовта между мъжа и жената. От Омировата Одисея научаваме за Пенелопа, която чакала своя съпруг цели 20 години. Въпреки, че много мъже се борели за ръката и тя останала вярна на Одисей. Впоследствие името на Пенелопа е станало нарицателно за съпружеска вярност.

В старогръцката митология богинята на любовта Афродита е била женена за бог Хефест, но му е изневерила с много други богове. Троянският цикъл на старогръцкия епос разказва за Хубавата Елена, която изоставила мъжа си Менелай и избягала с Парис. Посъпката и изразява стремеж към свободна любов и независимост.

Съществуват множество разновидности за семейство, но най-общо те се делят на моногамни семейства (с по един съпруг) и полигамни семейства (с много съпрузи). Хората са склонни да живеят моногамно, въпреки че обществото им е полигамно.

Един от специфичните въпроси за семейството, който определя неговия облик е отношението на брак (юридическата форма). Но нито бракът, нито съвместния живот, нито общото домакинство са задължителни за едно семейство. Всяко семейство живее и се развива в определен географски и икономически начин на живот, който се развива в синхрон с морала, религиите, институциите и колективните мнения. Селското семейство, например е с консервативен морал, цени общността и е с приоритет към колективните ценности. Урбанистичното семейство е родено от развитието на трудовата заетост на жената. Бракът е свободен и индивидуализиран, Тук семейството се отделя от патриархалната зависимост, намалява по численост и става икономически независимо.

Традиционно се счита, че функциите на семейството са пет:

-репродуктивна

-сексуална

-икономическа

-социализираща

-духовна

За главни се считат първите две. Първата се свързва с желанието да има или да няма деца, какви да бъдат и какъв да бъде броят им. При втората се поставя акцент на езика, чувствата, възприятията и светогледа, които се формират още през детството.

Според други класификации семейството изпълнява и регулативна, икономическа, защитна, социализираща, поддържаща, вдъхновяваща и емоционална функция.

Най-общо семейството има два варианта:

-нуклеарно (родители и деца)

-патриархално (група роднини, ръководени от глава на семейство)

Интересът към семейството не е от вчера и с течение на времето са се оформили няколко теоретични подхода:


Генетичен подход

Разработва се през нашия век от Р. Хил, Р. Роджърс и др. Според тях всяко семейство е развиващ се организъм – зачева се, ражда се, възмъжава, остарява, умира, оставя (не оставя) потомство. Цел на развитието е задоволяването на изменящите се нужди на членовете. Във всеки момент всеки от членовете има различна еволюционна задача:



  1. Независим дом

  2. Удовлетворителен начин на печелене и харчене на пари

  3. Приемливо разпределение на труда

  4. Продължителни удовлетворителни сексуални отношения

  5. Отворена система за интелектуално и емоционално общуване

  6. Стабилни отношения с роднините

  7. Приемливо взаимодействие с колеги

  8. Компетентност при отглеждане на децата


Психоаналитични концепции за семейството

Всеизвестно е, че класическата психоанализа за семейството се разработва от теорията на Фройд за структурата на личността – “то”, “аз” и “свръхаз”. Удовлетворяването на потребностите и нагоните се изпълнява от “то” – функция. Подтискането на нагоните и опосредстване на съвестта от норми на поведение за сметка на обществените и семейни правила се изпълнява от “свръхаз”-функция.

Според Фройд, несъзнаваните нагони (“то”) са основата на човешката психика и главен мотиватор на поведението. “Аз”-ът е сферата на разумната и волева човешка дейност, чрез която се контролират страстите и нагоните чрез прилагане на принципа на реализма, вместо принципа на удоволствието. В структурата на “свръхаз”-а влизат интериоризираните социални и нравствени норми и ограничения, регулиращи нагонните пориви. Ролята на семейството за изграждането на детската психика разглежда А. Адлер. Той въвежда идеята за чувството за малоценност и общностните чувства, които се развиват под влияние на семейството. Те определят човешкото поведение, тъй като осъзнаването им и особено комплекса за малоценност се компенсиреат със свръхактивност в другите функции. Социалните чувства на детето се пораждат изключително в семейството, в периода 3-6 г.

Психогенетичният модел описва развитието на личността в семейството и обвързва много нейни особености с вътресемейния живот. Според този модел детството на човека минава през следните стадии:



Първият стадий е оралният, заемащ възрастта от раждането до 6 месеца. Сексуалността се свързва с храненето.

Вторият стадий е аналният, заемащ възрастта от 7 до 18 месеца. Сексуалността се свързва с дефекацията.

Третият стадий е фалическият, заемащ възрастта от 1,5 до 3 год. Сексуалността се свързва с играта.

Четвъртият стадий е едиповият, заемащ възрастта от 3 до 6 год. Сексуалността се свързва с обичта към родителя от другия пол.

Петият стадий е латентният, заемащ възрастта от 6 до 12 години. Сексуалността се свързва с интерес и любовта към другия пол.

Шестият стадий е пубертетът, заемащ възрастта от 12 до 15 години. Сексуалността е от генитален тип.

Един от модерните психоаналитици е създателят на така наречения транзакционен анализ – Ерик Бърн. Той счита, че при всички хора съществуват три психични същности (равнища на “егото”), които се проявяват по всяко време: Родител, Дете и Възрастен. От тях първите две се формират през първите пет години от живота, а третата през целия живот.



Семейството от гледна точка на “теорията на обмена”

Това е една от най-разпространените теории за човешкото общуване. Социалният обмен е най-общото понятие, характеризиращо отношенията между хората. Обменът е термин с който се означава всяко изменение в психичното състояние на групата през продължително време, предизвикано от психични сили или влияния. Между хората става обмен на културни модели, средства, процеси, цели, ценности, инструментални норми и обстоятелства. Цел на обмена е постигането на някакво ниво на групово съгласие.



Интеракционистки подход

Интеракционисткото направление е основно в социалната психология. Счита се, че всеки човек живее не само във физическо но и в символно обкръжение. Символите се усвояват по пътя на взаимодействието с другите хора и най-вече в семейството.

Семейството се определя като единица от взаимодейсващи си личности в една променяща се обстановка. Неговата цел е осъществяване на лично щастие на всички членове. Поведенческият контрол в семейството се осъществява от взаимни чувства и съгласуваност на членовете, а не от външни социални структури.

Системни теории


Теоретичната им основа е кибернетична. Семейната система притежава редица специфични качества:

-взаимна зависимост на членовете

-точно определени отношения и правила

-граници на правата и задълженията

-обратна връзка

-адаптация

-отговорност и др.

Искам да обобщя данните от едно изследване (проведено през 1994 г. у нас), което ясно илюстрира причините и мотивите за встъпване в брак. Изборът на семеен партньор е един от най-важните проблеми в живота на човека. Този научен проблем се разглежда от много теории. Всички те заключават, че в основата на избора на всеки човек са известни културно, религиозно, исторически и други определени идеали за партньор, мъж, жена, съпруг или съпруга. Доминира изводът, че мъжете са много по-консервативни и харесват класическите женски пропорции и добродетели, при това няма особена разлика в подхода на българи, други европейци или американци. Обратно, жените от различните култури са по-вариативни, при оценяването на мъжките качества. На въпроса кога да се сключи брак при неженените ценностите се степенуват така: висше образование, работа, жилище. Много са и причините за сключване на брак, най-значими от тях са любовта, страхът от самота, децата и сексът. Разбиранията на жените и мъжете по отнощение на родителските забрани са “бунтовни” и нараства склонността към неподчинение. Мнението на мъжете за възрастта за сключване на брак е 26 г., а при жените тя е 20-26 г. Материалната осигуреност на съпруга при жените не е толкова важна. Професията на съпруга е много по-значима за неженените, отколкото за женените. С нарастването на възрастта нараства и приемливостта на разведен партньор или вдовец. Местожителство – съвременните образовани млади хора предпочитат да живеят в голям провинциален град.

При избора на семеен партньор действат различни социални съображения. Съществува обща закономерност за брак с човек от същия социален кръг (етнос, образование, имотно състояние). От гледна точка на ситуацията при встъпване в брак съществуват два варианта семейство – равностойно и неравностойно. Равностойните семейства от своя страна се делят на два типа: семейства на работници и семейства на интелектуалци. Семействата на работници по-рано сключват брак поради по-ранното завършване на образованието си, съпругите по-често забременяват и по-рано раждат първото си дете, имат по-ниска сексуална култура. Семействата на интелектуалци имат по-богат духовен живот, по-умели са в регулирането на конфликтите, по-малко ревниви и по-толерантни. Неравностойните семейства изпитват по-малко щастие. При тях винаги се регистрира неудовлетвореност на висшестоящия и комплекс за малоценност на низшестоящия.

М. Аргайл и М. Хендерсън открояват 4 фази на семейния живот:



  1. От медения месец до раждането на първото дете – отдръпване от приятели, висока сексуална активност. Проблеми – приспособяване към другия, пари, домакинство, родители.

  2. От раждането на децата до юношеството – основното са децата. Кариера на родителите, най-често на съпруга. Малко общо време. За съпругата най-важни са децата.

  3. Юношество на децата – трудно общуване с тях. По-свободни, по-често с приятели и обвързани с нови връзки.

  4. След напускането на децата (“напускане на гнездото”) – щасливо за повечето семейства, нов подем в отношенията.

Според някои семейното съжителство не е професия, а нещо което се учи чрез опит. Не трябва да се търсят правила или магически рецепти, а трябва да вярваме на собствения си инстинкт. В “Изкуството да обичаш” Ерих Фром развенча това общоприето гледище, че любовта е способност, която всеки носи в себе си, нещо като инстинкт. Напротив, според него любовта е умение, което се научава или не се научава. Много прояви на човешките взаимоотношения, които схващаме като любов са всъщност взаимно манипулиране, използване на другия за свои цели, склонност към подчинение и т. н. Любовта е нещо на което човек се научава. Аз също поддържам това мнение и мисля, че за да е силна любовта между двамата партньори в семейството те трябва да се научат да говорят на общ “емоционален” език. Ако единият от двамата изразява любовта си на неразбираем за другия език, то съществува рискът и любовта да остане неразбрана. Според мен това е причината за краха на много семейства.

По-голямата част от младите хора се съмняват в способността си да се справят с изискванията на тази нова роля. Затова и относителният дял на семействата, живеещи без сключен брак (кохабитация) също непрекъснато расте. И ако през 1960 г. брачният индекс е бил 8.8/1000, то през 1994 г. той е паднал на 4.5/1000. Според някои автори причината за това е упадъка на българското семейство. Това следва от усложнената икономическа обстановка, бедността и безработицата в последните години. Въпреки това за разлика от западноевропейските държави у нас все още по-силно доминират традиционните разбирания за семейство.

Устроени сме така, че през целия си живот имаме нужда да бъдем обичани. В детските си години получаваме обичта на нашите родители, в младежките години човек трябва да изгради нов тип взаимоотношения и според концепцията на Ерик Ериксон основното противоречие през тази възраст е между тенденциите към интимност и самота. Човек трябва да установи добър баланс между тези две тенденции и да реши основната задача на този възрастов период – създаването на семейство. Мисля, че семейното съжителство трябва да се основава преди всичко на любов и уважение. Отношението на брака според мен е възрастово обусловено. Младите семейства определят брака по начин, различен от тези, които например са отпразнували 30-годишен юбилей. Моето семейство е все още младо и затова ще изложа нещата пречупени през моята призма. За мен са важни още уюта в дома и разбира се, децата. Децата са естествено продължение на рода. За съжаление в последните години младите хора раждат деца в по-късна възраст, а тогава настройката е за по-малко деца. Що се отнася до дома, това наистина е един сериозен проблем у нас, продиктуван от усложнената икономическа обстановка през последните години. Често се наблюдава съжителство на няколко поколения под един покрив. За разлика от преди забелязваме, че има преимущество на егалитарните семейства, за сметка на тези, при които доминира мъжа. Повишава се ролята на равнопоставеността в семейството.

Не трябва да забравяме и интимността, която е един от основните параметри на семейството. Сексуалните взаимоотношения са сред най-важните страни на семейния живот. Аз мисля, че има ли любов сексът се явява средство за физиологически и психологически комфорт и обратно при двойките, при които водещият мотив е друг и няма хармония в отношенията, сексът се разглежда като задължение. Това заедно с нарушената семантична хармония води до конфликт. Конфликтите присъствуват във всеки дом. Трябва да усвоим способността да прощаваме грешките, да се научим да правим компромиси. Важно в случая е да се намери стратегия за решаване на конфликта в семейството, защото ако това не стане много от партньорите прибягват до извънбрачни връзки, които са често срещан феномен. А стигне ли се до тук наблюденията ми са, че бракът свършва с развод. Разводът е нормално явление, дотолкова доколкото щом има срещи има и раздели. За да не се стигне до тук ние трябва ясно да прозрем отговорностите с които ще се нагърбим след сключването на брака. Трябва да вземем това съдбоносно решение сами. Водещи мотиви трябва да са любовта, разбирателството и добруването, а не изгодата от нещо или интереса. Не трябва да забравяме, че семейството е пример за децата ни, защото то е първата възпитателна среда за тях. С течение на годините в истински щасливият брак ценното е способността да разбереш другия, да можеш да му бъдеш опора, да проявиш мъдрост в конфликтни ситуации.

В народната памет е останал изразът, че при брак “хората опитват сладостта на меда и остротата на жилото”.

ЛИТЕРАТУРА:

Иванов, И., Семейна педагогика, Ш, 1998

Андреев, М, Педагогическа социология, С, 2000

Левкова, И., Сценарно развитие в зрелостта, В. Т. , 2004



Енциклопедия по психология, С, 1998


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница