Семинар „Дунав коридор на възможности 29 юни 2007 г., гр. Лом „ Роля на Министерството на транспорта



Дата25.02.2018
Размер165.09 Kb.


слайд 1

Семинар „Дунав – коридор на възможности”


29 юни 2007 г., гр. Лом

Роля на Министерството на транспорта


за развитието на Общоевропейски транспортен коридор VІІ

на територията на Република България”
Весела Господинова – заместник-министър на транспорта

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,


Бих искала да изразя благодарността си към организаторите за предоставената ми възможност да представя пред всички вас визията и конкретните стъпки от страна на Министерството на транспорта за развитието на Общоевропейски транспортен коридор VІІ на територията на Република България.
Подготовката и осъществяването на този форум е израз на интереса и стремежа на заинтересованите страни към определяне и дискутиране на най-важните аспекти на политиката в тази област, на съществуващите проблеми и реалните пречки, на бъдещите действия и конкретните стъпки за стимулиране и насърчаване развитието на река Дунав като коридор на възможности.
слайд 2

Във връзка с подготовката за членство на Република България в Европейския съюз и интегрирането на транспортната ни система в европейската през изминалите години, положихме огромни усилия за въвеждане и утвърждаване на европейските стандарти за модерен, екологосъобразен и сигурен транспорт, предприехме интензивни действия за хармонизиране на българското законодателство с европейското, създадохме условия за смяна на собствеността в транспортния сектор и за навлизане на голям брой частни компании на пазара на транспортни услуги, което да повиши качеството на предлаганите услуги на базата на изградените конкурентни отношения.


Осъществяването на основната цел на България за присъединяване към Европейския съюз вече е факт, но успешното интегриране на страната ни като новоприета държава-член е свързано с необходимостта от национална транспортна система, съответстваща на европейската.
слайд 3

Транспортният сектор на Република България е призван да съдейства за икономическото и социално развитие на страната, като:



  • Осигурява ефикасен, ефективен и устойчив транспорт

  • Подпомага балансираното регионално развитие и

  • Отчитайки кръстопътното положение на България и нейния транзитен потенциал, ускорява интегрирането на страната в Европейските структури.


слайд 4

Транспортната политика на България се ръководи от политическите приоритети, залегнали в Програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност. Основните приоритети на Министерството на транспорта, непосредствено свързани с нея са:



  • Безопасност и сигурност на транспортната система

  • Модернизация на транспортната система

  • Ускоряване на проектите по предприсъединителните фондове

  • Повишаване качеството на транспортните услуги на населението

  • Усъвършенстване на взаимоотношенията с браншовите организации от транспортния сектор


слайд 5

Географското разположение на България определя особената значимост на интеграцията на транспортната система на страната с тази на Европейския съюз, както и за цялостното икономическо развитие на страната. България е разположена на кръстопът на Балканите, между Европа и Азия, между Южна и Северна Европа. Преминаващите през България коридори са исторически доказани пътища. Традиционното, през вековете, преминаване на стоки и хора между Европа и Азия се е извършвало и продължава да се извършва по направленията на петте общоевропейски коридора, преминаващи през територията на страната.


Меморандумът за разбирателство на Общоевропейски транспортен коридор VІІ бе подписан през месец септември 2001 г. в град Ротердам, Холандия, от следните страни: Република България, Република Австрия, Федерална република Германия, Република Словакия, Република Унгария, Република Молдова, Румъния, Украйна, Република Хърватия и Съюзна Република Югославия.
Развитието на Коридора следва да включва поддръжка, реконструкция, рехабилитация, модернизация и ново строителство на главната и помощна инфраструктура, както и нейното опериране и използване, с оглед ефективното и екологосъобразното използване на Коридора.
слайд 6

При определяне на направленията, които трябва да развиваме приоритетно, от най-голямо значение е процесът на развитие на Транс-Европейската транспортна мрежа.


Групата на високо равнище II, председателствана от г-жа Лойола Ди Паласио бе създадена в края на 2004 г. с цел определяне продължението на главните трансевропейски оси към съседните на Европейския съюз държави и региони, както и определянето на приоритетните проекти за тяхното развитие. Дейността на групата бе продължение на работата на Групата на Ван Мирт за осъвременяване на насоките за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа.
слайд 7

През територията на България преминава Югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив. Основните мултимодални връзки, преминаващи през нашата територия са:



  • Общоевропейски транспортен коридор X – клон С, свързващ Белград – Ниш – София, и от там по трасето на Общоевропейски транспортен коридор IV – Истанбул – ТРАСЕКА

  • Общоевропейски транспортен коридор VIII: Бари/Бриндизи – Тирана – Скопие – София – Бургас/Варна

  • река Дунаврека Сава

Така определените оси още веднъж потвърждават много важното значение на България, както за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа, така и за разширението й към съседните държави и региони.
слайд 8

Процесът на развитие на Трансевропейската мрежа и връзките й със съседните държави и региони доведе до определяне на оста на вътрешно-водните пътища сред най-важните оси за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа.


слайд 9

Българските пристанища за обществен транспорт с национално значение по Общоевропейски транспортен коридор VІІ, са пристанищата на река Дунав: Видин, Лом и Русе. Те скъсяват разстоянията и времето за транзитен превоз в посоките Изток/Запад и Север/Юг.

Общият капацитет на трите речни пристанища е над 12 млн. тона годишно. Те са и най-късия и удобен път от Северна Европа за Черно море по канала Рейн-Майн-Дунав.


Транспортирането на товари по вътрешните водни пътища е измежду основните цели, в контекста на развитието на транспортните услуги на мултимодалния транспорт.

През дунавското пристанище Видин се реализират речни РО-РО превози до Пасау, Германия и по линията “Видин – Калафат”. Чрез РО-РО комплекс Оряхово се осъществяват основно превози на автокомпозиции по линията “Оряхово – Бекет”. От РО-РО терминала на пристанище Русе-Изток тръгват две релации Русе – Рени и Русе – Гюргево, които в момента не функционират, (последната поради липса на български превозвач).

Посредством ж.п.отсечка, пристанище Русе е свързано с пристанище Варна на Черно море. Пристанище Варна има капацитет над 24 млн. тона годишно. В терминалите на пристанището се обработват товари от и Европа към Кавказ, Средна и Централна Азия (ТРАСЕКА). С подобряване на навигацията по водната магистрала „Рейн – Майн – Дунав” и другите политически и икономически промени в региона и черноморския басейн се очаква развитие на трафика и интермодалните превози. Основните преимущества на такава транспортна връзка са съкращаване на времето за транспорт и на разходите за канални и др. такси в долното течение на р. Дунав.
слайд 10

Пристанищната система на Република България е тясно свързана с икономиката на страната и на първо място с осигуряването на външнотърговския товарооборот. Делът на речните пристанища в износа е 13,3 %, а при вноса – 5,1%.
слайд 11

Товарооборотът на речните ни пристанища е представен по видове транспорт и по години.
слайд 12

Динамиката на товарооборота, преминал през българските речни пристанища, отбелязва стабилен растеж през последните шест години. Положителният ръст на българската икономика оказва директно влияние за развитието на българските пристанища чрез увеличаване вноса и износа на товари.
слайд 13

С цел: - Да се анализира и оцени състоянието на транспортната инфраструктура на страната ни към настоящия момент

- Да се очертаят основните приоритети по отношение на поддръжката, развитието и модернизацията на транспортната инфраструктура и да се набележат мерки за постигането им и

- Да определят най-важните инфраструктурни проекти с приблизителна стойност, срокове за изпълнение и възможни източници за финансиране

бе разработена частта „Транспорт” от Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България за периода 2006 – 2015 г. и Оперативен план за изпълнение към нея.
С изпълнението на стратегията ние си поставяме задачата: през 2015 г. България да притежава модерна и безопасна транспортна система, която удовлетворява потребностите за качествен транспорт и предоставя по-големи възможности за избор на населението.
Секторната оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г. е в процес на финализиране.
слайд 14

Направеният SWOT Анализ в Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България показва следните Силни страни на вътрешно-водния ни транспорт:



  • Висока степен на изграденост на пристанищна инфраструктура

  • Съществуваща добра мрежа от пристанища за вътрешно-воден транспорт

  • Добри връзки на пристанищата с националната пътна и железопътна мрежа

  • Обвързаност с Европейската система от канали за речно корабоплаване

  • Достатъчно складови площи при настоящото равнище на товаропотоците


слайд 15

Слаби му страни са:

  • Незадоволително състояние на пристанищните съоръжения и претоварна техника

  • Недостатъчна специализация на терминалите

  • Недостиг на модерни логистични и информационни системи

  • Занижени параметри на плавателния път (гарантирани дълбочини, ширини и радиус на крива в участъци на плавателния път при ниски водни строежи)

  • Недостатъчна поддръжка на пристанищната инфраструктура

  • Остарели технологии на навигационното осигуряване

  • Недостатъчна сигурност в пристанищата


слайд 16

Като Възможности са очертани:



  • Концесиониране на пристанищата и услугите

  • Увеличаване на пътническите превози и товаропотоците през българските пристанища

  • Използване на свободния капацитет в пристанищата

  • Развитие на интермодални коридори и логистични вериги

  • Подготовка на проекти и кандидатстване за финансиране по Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз

  • Възможности за свързване с европейската система от вътрешно-водни пътища

  • Внедряване на нови технологии и транспортни услуги



слайд 17

А Заплахите са:



  • Липсата на инвестиции в нова инфраструктура и пристанищни технологии

  • Климатични фактори, влияещи върху целогодишното използване на река Дунав (ледоход, спад на нивото на реката)

  • Недостатъчно развитие на публично-частното партньорство

  • Забавяне на реализацията на приоритетните проекти


слайд 18

На базата на извършените в стратегията задълбочени анализи на състоянието на транспортната инфраструктура към настоящия момент, в това число и на геополитически анализ и анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите, при отчитане на политиката на Европейския съюз в това направление, както и при отчитане на специфичните особености на транспортната ни система, са очертани основните приоритети и действия за развитие на пристанищната инфраструктура.


Приоритет 1. Актуализацията на Генералните планове за развитие на пристанищата е свързана с модернизирането на инфраструктурата по река Дунав. Изработването на генералните планове и на кадастралните карти и регистри на пристанищните територии и съоръжения създава условия за отдаване на концесии на цели пристанища или технологично обособени части от тях.

Като очаквани по-важни резултати са:



  • Определяне на необходимите пристанищни мощности и оптимизиране на дейността им, както и оценка на необходимостта от разширяване на инфраструктурата на пристанищата в резултат на извършено детайлно проучване на регионалните и европейски товаропотоци

  • Решаване на урбанистичните проблеми в съответствие с оптималните възможности за ефективно развитие


Приоритет 2. Развитие на основната пристанищна инфраструктура и създаване на условия за по-пълно оползотворяване на съществуващата пристанищна инфраструктура.

Основните действия по този приоритет са:



  • Разширение и строителство на основна пристанищна инфраструктура

  • Рехабилитация и поддържане на съществуващата пристанищна инфраструктура.

Като очаквани по-важни резултати са:

    • Повишаване на експлоатационната годност на пристанищата за обществен транспорт с национално значение

    • Подобряване на основните им параметри гарантиращи високоефективна експлоатация


Приоритет 3. Създаване на условия за специализация на пристанищните терминали.

Основните действия по този приоритет са:



  • Създаване на условия за нарастване на контейнерния и Ро-Ро товарооборот в българските пристанища, както на море, така и на река в т.ч.:

- Строителство и преоборудване на пристанищни мощности в специализирани терминали за обработка на Ро-Ро товари.

Като очаквани по-важни резултати са:



  • Повишаване конкурентноспособността на българските пристанища

  • Подобряване на безопасността и сигурността на акостиране на корабите


Приоритет 4. Повишаване на ефективността на работа на пристанищата.

Основните действия по този приоритет са:



  • Модернизация на технологията на работа на пристанищата

  • Подобряване на организацията на работа на пристанищните оператори

  • Въвеждане на призната система за контрол на качеството във всички пристанища за обществен транспорт

Като очаквани по-важни резултати са:

  • Подобряване производителността и ефективността чрез модернизация на техниката и технологията на работа

  • Подобряване качеството на предоставяните услуги, включително предоставяне на нови услуги, свързани с групиране, препакетиране, междинна обработка, логистика от врата до врата и създаване на логистични транспортни възли във вътрешността на страната


Приоритет 5. Създаване на условия за привеждане на българските пристанища в съответствие с изискванията на ЕС в областта на опазването на околната среда.

Основните действия по този приоритет са:



  • Изготвяне на планове за управление на отпадъците за пристанищата за обществен транспорт с национално значение

  • Изграждане на електронна база данни за отпадъците от корабите, покриваща всички пристанища

Като очаквани по-важни резултати са

  • Осигуряване изпълнението на изискванията на Директива 2000/59/ЕС, Закона за отпадъците, MARPOL 73/78 и препоръките за предотвратяване на замърсяването на водите на р. Дунав от корабоплаването – приети от Дунавската комисия в Будапеща, 1997 г. по отношение условията за корабоплаване

  • Привеждане на съоръженията за третиране на твърди отпадъци от корабите към изискванията на МОСВ


Приоритет 6. Повишаване на нивото на сигурност и безопасност в пристанищата

Основните действия по този приоритет са:

Подобряване на контролно-пропускателния и охранителния режим на пристанищата (въвеждане аудиовизуални системи за наблюдение и контрол, електронни системи за достъп, бариери, заграждения и повишаване нивото на физическата охрана).

Като очаквани по-важни резултати са:

Въвеждането и приравняването на международните и европейски норми за безопасност и сигурност на пристанищата и опазване на околната среда, към българските стандарти и норми.
слайд 19

Сред приоритетните инфраструктурни проекти в процес на изпълнение е проектът за Строителство на Зимовник за 39 плавателни съда по р. Дунав – фаза ІІІ

Проектът (І и ІІ етап) бе финансиран по програма PHARE-CBC България-Румъния и бе поет ангажимент от българското правителство за завършване на ІІІ етап от проекта със собствени средства.

Значение на проекта:


    • Осигуряване на възможност за презимуване на 39 речни кораба

    • Екологичен ефект

    • Повишаване безопасността и сигурността на плаване по р. Дунав

    • Единственото такова съоръжение в долното поречие на р.Дунав

Общата стойност на проекта е 13,934 милиона евро, а срокът за завършването му е удължен до месец октомври 2007 г.
слайд 20
Отчитайки значението на приоритетните за Европейския съюз коридори и оси преминаващи през България, (съответно коридор VІІ – река Дунав и оста на вътрешно-водните пътища), са определени приоритетните инвестиционни проекти с национално значение, залегнали и в Секторната оперативна програма „Транспорт”:

Проектът Подобряване на навигацията в българо-румънския участък на река Дунав от км 530 до км 520 – Батин и от км 576 до км 560 – Белене е от изключителна важност за подобряване на корабоплаването и има за цел да отстрани „тесните места” по реката.


Проектът е включен в приоритетната вътрешно-водна ос No 18 от доклада на групата на високо равнище на Карел Ван Мирт и е с бюджет 138 милиона евро.
С цел навременната подготовка на проекта, която е от изключителна важност за навременното стартиране на строителните работи, са инициирани двустранни срещи за координиране на изпълнението.



Всяка придунавска държава е задължена да изработи подробна навигационна карта като се прилагат единни стандарти за изработване и актуализиране, както на графичните материали, така и на базата данни, за да се създаде една обща Географска Информационна Система на река Дунав. Проектът за Изграждане на БулРис е на фаза подготвяне на апликационна форма и е с бюджет 15 милиона евро. Той има за цел:

  • Създаване на мрежа между упълномощените власти, свързани с корабоплаването по вътрешните водни пътища и подготвителни работи за въвеждане на Речна информационна система (РИС). Развитието на дигитални карти за р. Дунав за вътрешна навигация съгласно ECDIS стандарта и подобряване точността на сателитно базираните позиционни системи чрез изпълнение на инфраструктура според международните препоръки са от важно значение, тъй като се считат за предварителни условия за осъществяването на Речни Информационни Служби повсеместно в Европа.

  • Изграждане на dGPS станция по стандарт IALA, която ще се включи в мрежа със съществуващи други такива (включително в Каварна и Асеновград). Тези станции ще разпространяват диференциални корекции към спътникови сигнали с цел подобряване позиционирането и безопасността на корабоплаването по река Дунав.


слайд 21

Министерството на транспорта ще използва концесията като форма на публично-частно партньорство и ефективен метод за доизграждане, модернизация и поддържането на транспортната инфраструктура с цел повишаване качеството на предоставяните услуги, надеждността и сигурността от използване на инфраструктурата, повишаване на конкурентоспособноста.


Целта е чрез публично частно партньорство да се доизгради, модернизира и ефективно управлява пристанищната инфраструктура, от оператори, които ще следва да въведат и нови технологии, маркетинг и мениджмънт за привличане на товари, за да се повиши икономическата ефективност от дейността.
Очакваните ефекти са:

  • Подобряване качеството и капацитета на пристанищната инфраструктура

  • Ефективно управление на пристанището

  • Подобряване качеството на пристанищните услуги

  • Увеличаване на трафика и привличане на транзитни товари


слайд 22

Концесионната процедура за Фериботен терминал Силистра приключи успешно през 2006 г. През тази година (2007 г.) приключи и концесионната процедура за Пристанищен терминал Свищов.

Министерство на транспорта възнамерява да отдаде на концесия следните речни пристанища и пристанищни терминали от национално значение, съгласно програмата за развитие на пристанищата в България:

Терминали от пристанища за обществен транспорт с национално значение

Индикативна стойност

в хил. евро

Пристанищен терминал Лом

33 000

Пристанищен терминал Русе-запад

2 125

Пристанищен терминал Видин-север

Фериботен комплекс-Видин

3 115

Пристанищен терминал Оряхово

1 200

Пристанищен терминал Видин-юг

4 081

Пристанищен терминал Видин-център

73

Пристанищен терминал Сомовит

3 571

Пътнически терминал Силистра

56

Пристанищен терминал Тутракан

255

Пристанищен терминал Русе-център

107

Фериботен терминал – Русе

196

Пристанищен терминал Русе-изток

11 719

За Пристанищен терминал Лом е стартирала процедурата за предоставяне на концесия.

Със Заповед на министъра на транспорта е назначен екип за провеждане на подготвителни действия съгласно разпоредбите на Закона за концесиите.

Подготвени са и са изпратени за съгласуване с останалите министерства, кмета на общината и областния управител проектите на нормативно изискуемите документи.

След получаване на съгласувателните становища предстои внасяне на проект на Решение на Министерския съвет за стартиране на състезателната част на концесионната процедура.
слайд 23

Институционална организация на изпълнението


Управляващият орган, който ще отговаря за цялостното ефикасно, ефективно и коректно управление и изпълнение на стратегията в сектор Транспорт, ще бъде Министерство на транспорта.

Управляващият орган ще делегира определени задачи и отговорности на Междинните звена за изпълнение на транспортните проекти.

Оперативното управление на стратегията в сектор Транспорт ще се осъществява чрез Междинните звена:


  • Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”

  • Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”

  • Изпълнителна агенция “Поддържане и проучване на река Дунав”


Основните индикатори се изчисляват на годишна база

Дейност на речните пристанища:

  • Ръст на товарооборота (без ро-ро) – в хил. тона

  • Ръст на международния товарооборот (без ро-ро) – в хил. тона

  • Ръст на ро-ро товарооборота – обработени транспортни единици

  • Ръст на пътникопотока – брой обслужени пътници


Поддържане и развитие на инфраструктурата – вложени инвестиции в хил. лв. по видове финансиране:

  • Общо обем на инвестициите

  • Вложени средства за драгажни работи

  • Вложени средства за пристанищни съоръжения и сухоземна инфраструктура

  • Вложени средства за модернизация на технологичните процеси


Специфични показатели в брой:

  • Отдадени на концесия терминали

  • Сертификати за качество

  • Сертификати за сигурност

  • Изградени приемни съоръжения


слайд 24

Финансови източници

За изграждането на модерна транспортна система е необходимо време, дългосрочен подход и осигуряване на стабилни финансови потоци, както и решителност и ангажираност на всички институции и организации, имащи отношение към този процес. От много голямо значение е пълното усвояване на значителните европейски фондове, за което държавата трябва да подготвя жизнени инфраструктурни проекти и да съфинансира тяхното изграждане.

Необходимо е и да се създадат условия за засилване ролята на частния сектор в развитието на инфраструктурата, включително и чрез различни форми на публично-частно партньорство.
слайд 25

Повече информация, както за Секторната оперативна програма „Транспорт”, така и за частта „Транспорт” от Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България за периода 2006 – 2015 г., можете да намерите на страницата на Министерство на транспорта.


Благодаря за вниманието!



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница