Семинар "Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм"

и Катедрата по теория и история на литературата на Софийския университет

Семинарът “Литература и психоанализа” ще предложи за трета поредна година общо пространство за дискусии между психоаналитици, литературни теоретици, класици, философи и изобщо онези, които се интересуват от проблема за човека като езиково същество. След фокуса върху трагическата фигура на Едип и теорията на съблазняването тази година темата на семинара ще бъде “Нарцис и нарцисизъм”.

Историята на Нарцис знаем добре най-вече от Овидий. Нарцис е онзи прекрасен младеж, на когото пророкът Тирезий предсказва, че ще стигне зрелостта, ако себе си не познае. Наказанието чрез метаморфоза в шафраново цвете на самовлюбения момък трайно превзема европейското въображение, като се превръща в ключов епизод за историята на литературата, изобразителното изкуство, философията, теорията и психоанализата.

Терминът нарцисизъм е първоначално въведен през 1899 г. в изследванията на немския психиатър Пол Неке, а през 1910 г. Фройд използва за първи път понятието в една дълга бележка, добавена към третото издание на Три есета върху теорията на сексуалността (1905 г.). Концептуализирането на нарцисизма продължава по-късно при Фройд в “Един спомен от детството на Леонардо да Винчи” (1910 г.), Председателят Шребер (1911 г.), Тотем и табу (1912-1913 г.), като най-приносно терминът и областта му на прилагане са развити в “Към въведението в нарцисизма” (1914 г). Диференциациите на нарцисизма като психоаналитичен проблем следват и в работите на Ференци, Абрахам, Лу-Андреас Саломе, Карен Хорни, Кохут, Андре Грийн. При Лакан нарцисизмът се поставя като централно място по отношение на формирането на Аз-а и основаването на един от регистрите на психичната структура (Въображаемото).

Вече като пресечна точка между психоанализа, литература, литературна теория темата “Нарцис и нарцисизъм” би позволила да се преразгледат наново някои от традиционните отношения между автор-герой-читател, а във връзка с вътрешното пространство на творбата да се отчлени функцията на определени двойни (огледални) структури, да се мисли за концептуализирането и самоконцептуализирането (самоделирането) на творбата, както и по какъв начин единството (идентичността) на текстовете се изгражда през собствените им интерпретации и др. От друга страна, работата върху проблемите: нарцисизъм и идентификация; нарцисизъм и избор на обект; нарцисизъм и психоза; автоеротизъм и развитие на либидото; Въображаемото и другия/Другия; ролята на мита; съотнасянето звук (ехо-фантазии) и образ; тяло и себеразпознаване и др. би позволило да се разкрият по-невидими процеси на съвременната култура и да се позволи ново завръщане към предпоставките да се критикува съвременната култура като култура на нарцисизма.