Семинар на мрежата по придобита сляпо-глухота към международната организация по обучение, рехабилитация и предоставяне на услуги за сляпо-глухи „дефблайнд интернешънъл

В рамките на семинара ДИМИТЪР ПАРАПАНОВ ПРЕДСТАВИ ДОКЛАД, на тема: „Социални аспекти на придобитата сляпо-глухота в България”. В него г-н Парапанов се спря накратко на три основни групи на лица с придобита сляпо-глухота, като акцентира върху слепите, които са придобили глухота в зряла или по-късна възраст. Обърнахме внимание върху провежданите от НАСГБ вече пет национални празника на специфичните възможности на сляпо-глухите и домакинството на първия такъв европейски празник.

Мрежата по придобита сляпо-глухота към „Дефблайнд интернешънъл” (с абревиатура на английски „ADBN” (Ей Ди Би Ен), не е отделна организация – юридическо лице, а група от учени, специалисти, рехабилитационни центрове, организации и институции, работещи в областта на придобитата сляпо-глухота. Основна цел на мрежата е обмяната на опит и положителни практики. За целта се организират семинари на всеки две години. Както подчерта председателят на ADBN Джес Роулстоун от „Сенс”, Великобритания, на първия семинар са се събрали много малко делегати, но постепенно броят им е нараснал до над 200 души в настоящия семинар. Увеличил се е тематичният обхват и броят на изнасяните доклади и презентации. Поради тази причина следващият форум ще бъде обявен като конференция. Според Джес, докато в началото са участвали само специалисти, все повече в семинарите участват сляпо-глухи хора, които той нарече „специалисти от свой собствен опит”. Нараства и броят на сляпо-глухите, които са професионалисти в областта на обучението и рехабилитацията.

Настоящият Седми семинар представи богата програма, състояща се от ШЕСТ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ С ДВАНАДЕСЕТ ПЛЕНАРНИ ДОКЛАДА, изнасящи се пред цялата аудитория. Темите от пленарните сесии се развиваха в четири сесии на уъркшопи, с общо 20 доклада. По време на всяка една сесия, траеща 60 мин., едновременно се изнасяха 5 доклада на 5 отделни уъркшопа. Терминът „уъркшоп” постепенно навлиза и в българския език. Това е изнасяне на доклад, придружено и с мултимедийна презентация. Половината време се отделя на доклада, а останалото - на свободна дискусия, в което слушателите са активни участници чрез задаване на въпроси, даване на предложения, излагане на мнения. Пленарните доклади се посещават от всички, но в рамките на една сесия всеки може да отиде само на един уъркшоп, като избере между пет възможни. В програмата пленарните сесии бяха преди обед, а уъркшопите - следобед, общо за три дни. Поради това, на следващия ден сутринта се правеше обобщение от председателстващите уъркшопите, за да могат делегатите да се запознаят с останалите, на които не са могли да присъстват. Като цяло, на семинара се засегнаха много теми, като синдрома на Ушер, кохлеарната имплантация, потребностите на клиентите от третата възраст, използването на групи за взаимопомощ, на лични инструктори при клиентите, трудовата заетост и наставниците (менторите) при трудоустрояването на сляпо-глухите.

Пленарните доклади бяха посветени на изложения на резултати от научни проучвания, а в уъркшопите се наблягаше повече върху практическия опит. Някои от пленарните докладчици, самите те сляпо-глухи, разказваха своята собствена история. Така Крис Фароу, строителен инженер от Англия, разказа за неимоверни усилия, които е трябвало да положи, за да се докаже като конструктор и ръководител на строежите на много мостове в страната си и чужбина, докато накрая е бил принуден да напусне работа поради напредването на сляпо-глухотата му. И как е трябвало да се справи с депресията и унижението, за да може да бъде отново полезен, но този път на съсъдбениците си. Изслушахме и личната история на Ема Босвел от Великобритания, която е трябвало да се премести да живее в Лондон, за да може да получи необходимата й рехабилитация след поставяне на кохлеарен имплант в зряла възраст. Тя сподели впечатленията си от връщането й в света на звуците, как слухът й помага при наличието на тунелно зрение и нощна слепота и известните ограничения, настъпили след поставянето на импланта.

В последната пленарна сесия БЕ ОТДЕЛЕНО МЯСТО И НА ПОЛИТИКАТА. Лекс Грандия -президент на Световната федерация на сляпо-глухите, обясни каква е ползата за хората с комбинирани слухово-зрителни проблеми от приетата Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Маргарет Рамберг пък, председател на Норвежката федерация на организациите на хората с увреждания, сподели за работата и лобирането в парламента за приемането на закони, които да осигурят спазването на конвенцията. Норвежката държава е ратифицирала конвенцията, но желае, преди да подпише допълнителния протокол, да приведе законодателството си съгласно нейните изисквания, за да може след подписването да не търпи санкции поради неизпълнения. Този подход е приет и от повечето напреднали страни. Да се надяваме, че същото ще се случи и в България.

По време на семинара получихме МНОГО ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОБРИ ПРАКТИКИ, които ще приложим в нашата работа в НЦРСГ „Х.Келър”, а също така установихме много полезни контакти. Три норвежки фирми представиха своето производство на технически помощни средства. Про Виста (ProVista) е компания за услуги, обучение и продукти за зрителната рехабилитация. Джи Ен РиСаунд Ей Ес (GN ReSound AS) произвежда слухови апарати и аудиометрично оборудване. Много бе интересна продукцията на АурисМед (AurisMed): вибрационен под, който излъчва вибрациите на музиката, така че сляпо-глухия да ги усети чрез тялото и краката си, когато е стъпил върху него. Вибрационният под се състои от малки вибриращи плочки, всяка от тях се активира, когато върху нея се стъпи. Всяка плочка, също така, може да свети в различни цветове, като чрез подходящ софтуер да се програмира да мига в такта на музиката или пък да се ползва за обучение в различни танцови стъпки, като ги осветява в различни цветове. АурисМед предлагат и така наречените „индукционни системи” („лууп” системи) за комуникация с хора, ползващи слухови апарати. Те предават звука от микрофон към индуктиращ кабел около врата на потребителя, така че слуховият апарат, ако е поставен в режим „Т” (възприемане звука от телефонна бобина), може да приема звука от външния микрофон. Това е полезно в шумна обстановка, когато е много трудно да чуеш какво ти казва интерпретатора. Предимството е, че не се налага да ползваш специален слухов апарат или да си купуваш различни приставки и приемници за него. Особено удобна е за семинари и срещи, където хората идват с най-различни модели слухови апарати, защото индукционната система може да се ползва от всички потребители, ползващи позиция „Т” на ключа на апарата. Има системи, които могат да предават звук от микрофон за цяло помещение или голяма зала чрез електромагнитни вълни и тогава сляпо-глухият не носи със себе си никакви допълнителни кабели, а само превключва слуховия си апарат на индуктивно приемане („Т”) и започва да чува това, което се говори по микрофона в залата. Компанията АурисМед е построила своя фабрика в България, във Враца. Двама представители на фирмата по време на изложението в Берген бяха българи. Президент на АурисМед е инж. Петер Браун, който е с дълбоки слухови увреждания.

Освен участието в семинара, по покана на Геир Йенсен, генерален секретар на Европейския съюз на сляпо-глухите (ЕССГ), се проведе и ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ НА НОВОИЗБРАНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ от Второто общо отчетно изборно събрание през април в Хърватска. Присъстваха Сергей Сироткин - Русия, президент, Саня Тарцай - Хърватска, вицепрезидент, Мона-Брит Брьоберг - Швеция, ковчежник, и Димитър Парапанов, одитор. Заседанието се проведе в свободното от доклади време, през вечерите на 09, 10 и 11 октомври. Бяха разгледани редица въпроси и се взеха съответните решения. Ян Якеш бе определен за доброволен съветник на ЕССГ. Той е придвижил регистрацията на промените в Устава, направени от Общото събрание в Загреб, през Чешкото министерство на вътрешните работи. Геир Йенсен пое редица задачи, като установяване на Секретариата на ЕССГ в офиса на Норвежката асоциация на сляпо-глухите, кандидатстването за членство в Европейския форум на хората с увреждания, регистрацията на ЕССГ като неправителствена организация в регистъра на Европейската Комисия. Създаде се работна комисия с председател Саня Тарцай и членове Геир Йенсен и Сергей Сироткин, която ще организира дизайна на нови проекти за лого и официална бланка на ЕССГ.

Разгледа се и въпросът за европейските ваканции на сляпо-глухите. Следващата година г-н Сироткин ще опита да организира ваканционна седмица в Москва, но има проблеми поради високите цени, затова ще се направят постъпки пред Всерусийското общество на слепите за известна финансова подкрепа. Сироткин пое ангажимента до края на 2008 г. да информира дали ще може да подготви ваканцията в Русия, или ще се откаже. Страни-домакини на евро-ваканциите през идните години са: Германия – 2010 г., Финландия – 2011 г., Дания – 2012 г., Италия – 2013 г., Словения – 2015 г. В 2014 г. няма да има евро-ваканция, тъй като България ще бъде домакин на втория европейски празник на специфичните възможности на сляпо-глухите.

Ключов въпрос в дневния ред за нас бе точката, посветена на доклада по ПРОВЕДЕНИЯ ПЪРВИ ЕВРОПЕЙСКИ ПРАЗНИК на специфичните възможности на сляпо-глухите, проведен във Варна от 01 до 08.09.2008 г. Внесохме писмен доклад за празника, с приложени два протокола – от конференцията от 08.09.2008 г. „Спортът и културата – средства за социална интеграция на сляпо-глухите” и от първото заседание на Учредителното събрание за основаване на Международна спортна организация на сляпо-глухите (МСОСГ). Ръководителите на ЕССГ Сироткин, Йенсен и Тарцай изказаха добри отзиви за празника и отправиха благодарности към Димитър Парапанов, Светлозар Парапанов и към НАСГБ като цяло, като негови домакини и организатори. „Това е чудесна инициатива и първо начало на едно европейско движение на спорта и културата на сляпо-глухите, което ще продължи да се развива в бъдеше”, сподели Сироткин. В рамките на тази точка от дневния ред се проведе и второ заседание на Учредителното събрание за основаване на МСОСГ, което взе решение да възложи на Геир Йенсен да проведе консултации със специалисти от Норвежката спортна федерация за хора с увреждания и да подготви подобрен вариант на проект за устав, който да се изпрати на членовете за по-нататъшно обсъждане на третото заседание на Учредителното събрание. То ще се проведе в края на март 2009 г. в Будапеща по време на второто заседание на Изпълкома на ЕССГ. България, също така, ще бъде домакин на Конференцията по сляпо-глухотата и Второто Общо събрание на ЕССГ през 2012 г., за което Геир Йенсен ще изготви официално потвърдително писмо, а Димитър Парапанов на следващото заседание трябва да изложи предварителен план за подготовката на това значимо събитие.

На 12 октомври се проведе съвместна среща между ръководствата на ADBN и ЕССГ, на което се отбеляза доброто желание за съвместно сътрудничество между двете организации. Председателят Джес Роулстоун предложи възможността да се провеждат заседания на борда на ЕССГ по време на двугодишните конференции на мрежата. Съобщиха се кандидатури на две сляпо-глухи лица (от Холандия и Дания) за редактори на бюлетина на ЕССГ.

В тези натоварени дни остана малко време за разглеждане на ГРАД БЕРГЕН И ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИТЕ МУ. Градът е втори по големина и значение в Норвегия, голямо пристанище и врата към фиордите. Основан е през 1070 г. от крал Олав. Оттогава до края на 13 век, Берген е столица на Норвегия. Обявен е от ЮНЕСКО за град на световното културно наследство. Има запазена средновековна крепост, замък и много старинни, типично норвежки, сгради от края на деветнадесети век. Скандинавските къщи са от дърво, с изострени двускатни покриви, които чрез обемния си висок тавански етаж запазват топлината през зимата. Можехме да ги разгледаме в деня на пристигането ни на 08 октомври вечерта. Тогава ние, всички участници, под капките на обичайния за местния климат дъжд, бяхме поведени с маршова стъпка през центъра на града, предвождани от униформени момчета-барабанчици от „Буекорпс” (традиционна младежка организация в Берген). В средновековния замък, в зала „Хакон”, лично кметът на града Гуннар Бакке поднесе приветствена реч към делегатите на семинара. Зала „Хакон” е с национално значение, била е място за религиозни, военни и светски церемонии, кралски коронации и сватби. На 10 октомври, петък следобед, имахме възможността да се запознаем с археологическия музей „Бригген”, а в събота, 11 октомври, гала-вечерята се проведе в залата за приеми и класически концерти, наречена на името на норвежкия композитор Едвард Григ.

Много българи са гастарбайтери в Норвегия. Неочаквано в зала „Григ” чухме българска реч и се запознахме с Мария от София, управител на ресторанта. От 10 години тя работи в скандинавската страна. Тук се трудеха и още две български момичета – сервитьорки, дошли от Асеновград и от Пловдив.

Берген и Норвегия ни изпратиха в ранната сутрин на 13 октомври с буря и проливен дъжд. Но и с много нови идеи и надежди за подобряване живота на хората със сляпо-глухота в нашата родина!