Семинар, организиран съвместно от парламентарните комисии на еп libe и femm

10 юни 2010, Брюксел

Семинарът започна с кратко представяне на предложението от страна на Комисията. Предложението за директива е един от първите инструменти в областта на материалното наказателно право след влизането в сила на Договора от Лисабон и е приоритет за комисар Малстрьом. Според Комисията с предложението се постига значителен напредък в следните три направления: преследване на извършители, засилена защита на жертвите и превенция. В сравнение с досега действащото законодателство в него присъстват няколко нови момента:

• 
  Екстратериториална юрисдикция - разширява се правилото за екстратериториална юрисдикция, така че държавите-членки да могат да преследват извършителите не само когато деянието е извършено на тяхна територия, но и когато извършителите са техни граждани или лица, които пребивават постоянно на тяхна територия. Държава-членка е компетентна и когато пострадалото е неин гражданин или лице, което постоянно пребивава на нейна територия. Въвежда се възможност държавата-членка да бъде компетентна и в случаи, когато престъплението е извършено в полза на юридическо лице, чието седалище се намира на територията на тази държава-членка.
  
• 
  Безплатна правна помощ - възможността за достъп до безплатна правна помощ, консултации и юридическо представителство, включително когато се претендира обезщетение, се предоставя на всички жертви на трафик.
  
• 
  По-добро докладване от страна на държавите-членки - гарантиране на по-точни статистически данни.
  
• 
  Включване на принудителната просия като форма на трафик на хора
  
• 
  Специални мерки за защита на децата - жертви на трафик на хора - ново правило според което, когато възрастта на лицето жертва на трафик е неустановена и има основания да се предполага, че то е дете, лицето се счита за дете, за да получи незабавен достъп до помощта и мерките, предвидени в директивата.
  
• 
  Разширяване на приложното поле на разпоредбата за ненаказауемост на жертви, които са участвали в извършването на престъпления, поради факта, че са били жертви на трафик или за незаконно влизане или пребиваване на територията на съответната държава.
  
• 
  Създаване на механизми за ранно идентифициране и подпомагане на жертвите
  
• 
  Предотвратяване на вторичното виктимизиране чрез засилени мерки за защита на жертвите в хода на наказателното производство.
  
• 
  Задължение за държавите-членки да създадат структура на национални докладчици или друг равностоен механизъм, занимаващ се оценка на тенденциите в трафика на хора, измерване на резултатите от мерките за ора с това явление и докладване на компетентните национални органи.
  
• 
  Нови техники за разследване - анализи на банкови сметки, подслушване на телефони и др.
  
• 
  Сред мерките за превенция се предлага криминализиране на поведението на потребителите на услугите, които са предоставяни от жертвата, когато на потребителя е известно, че лицето е обект на трафик.
  

В работата на Европол преобладават традиционните елементи на полицейската работа - задачата на агенцията е залавяне на извършителя и възбуждане на наказателно преследване, както и цялостна дейност по създаването на "неблагоприятна, враждебна среда" за извършителите на трафик. Към момента оперативните анализи и данни на Европол сочат, че независимо от повишените усилия на държавите-членки в тази област, обстановката все още не е достатъчно „враждебна“. Тъкмо напротив, извършителите гледат на територията на Европейския съюз като на благодатен и доходен пазар за дейностите на трафика.Според Европол от ключово значение за успеха на операциите е преодоляването на разделенията и предоставянето на разузнавателна информация за мрежите на трафик на всички агенции, ангажирани в борбата с транс-граничната престъпност. На национално равнище не се прави достатъчно в това отношение и трафикът на хора определено не се счита за приоритетна сфера в сравнение например с трафика на наркотични вещества. В оперативната си работа Европол все повече прибягва до сформирането на съвместни екипи за разследване между отделни държави-членки. В това отношение бяха посочени екипът Великобритания-Румъния за борба с трафика на деца за целите на уличната престъпност и новосъздаденият екип Великобритания-България - за противодействие на проблема с трафика на български граждани за Великобритания за извършване на джебчийски кражби.

От своя страна Евроюст е агенцията за съдебно сътрудничество, която се занимава с проблемите на тежката и организираната престъпност и подпомага държавите-членки в практическата им работа в тази област. Работата на Евроюст бе илюстрирана с конкретни примери за проведени операции, касаещи България. Франция е провела операция за спасяването на над 100 български жени, занимаващи се с проституция, които са били обект на трафик от страна на българска организирана престъпна група. Ръководителят на групата е продължил да осъществява дейност от затвора в България, като е давал разпореждания чрез телефон и факс. Една от жертвите е била натоварена с ръководството на клетка на групата, останалите са били поверени на мъже. Групата е била известна като използваща особено жестоки методи, отвличания, измами, заплахи за убийства и др. и е установила свои клетки във Франция, Италия Австрия, Испания и Холандия. Жените са били местени редовно в различни градове. Тъй като жените са работели в т.нар. легална проституция, от клиентите не се е изисквало/очаквало да знаят, че те са жертви на трафик. Групата е реализирала печалби от около 10 милиона евро, от които приблизително 30% са били давани на жените, ако са достатъчно „продуктивни“ и се подчиняват безпрекословно на извършителите. Значителна част от приходите впоследствие са били върнати обратно в България с цел изпиране на пари. Усилията за разбиване на групата започват през 2007 г. с участието на специализирани екипи от Франция, България и Италия. Франция издава 13 европейски заповеди за арест, като за част от тях България заявява, че не може да пристъпи към наказателно преследване поради действието на принципа „ne bis in idem“ (двама от главните заподозряни лица изтърпяват присъди в български затвори). Франция се обръща за съдействие към Евроюст и успява да докаже, че извършените на френска територия престъпления не са идентични с тези, извършени на българска територия, вследствие на което през 2008 г. въпросните български граждани са екстрадирани във Франция, където получават присъди от 6-8 години лишаване от свобода. Първоначално наказанията се изтърпяват във Франция, но през 2010 г. тези лица ще бъдат върнати в България за изтърпяване на остатъка от наказанието.

Трафикът на хора не присъства като задача в първоначалния мандат на Фронтекс, но агенцията следи проблема и вижда своята роля преди всичко в разработването на индикатори, които да спомогнат за преодоляване на наблюдаваната сега липса на надеждни и сравними статистически данни. Друга насока за работа е създаването на рискови профили на жертвите и на извършителите - наблюдават се определени "рискови нации", но съществуващите различия в правните дефиниции на деянията в отделните държави могат да доведат до формиране на погрешна цялостна представа. Фронтекс може да бъде важен фактор и в дейността по обучението. Към момента Фронтекс няма правомощия да обработва лични данни, което е сериозен проблем в работата на агенцията с националните органи и поради което тя апелира това правомощие да бъде изрично предвидено в новата директива.

В хода на дискусията по този панел евродепутатите поставиха широк кръг от въпроси, сред които:

• 
  Съществува особено уязвима група жертви на трафик - новородени бебета, като престъплението често се осъществява под прикритието на механизма на международното осиновяване. От страна на Европол бе потвърдено за данни за трафик както на новородени бебета, така и на жени в напреднала бременност с цел бъдещото бебе да бъде използвано за целите на трафика. Основни "потребители" на този вид трафик са семейни двойки, които желаят да заобиколят законоустановената система на осиновяването. Все пак този вид случаи остават като цяло изолирани в сравнение с мнозинството от случаите на трафик, насочени почти изключително към сексуална и трудова експлоатация. Европол декларира, че в това отношение счита сътрудничеството с неправителствения сектор за фундаментално за успеха на водените разследвания и че изграждането на доверие между полицията и НПО е първостепенна задача.
  
• 
  Необходимост от въвеждане на ясно разграничение в директивата между явлението трафик на хора с цел експлоатация и незаконната миграция. От страна на Фронтекс бе потвърдено, че липсва конкретна разграничителна линия, защото много често тези явления се преплитат, намеренията на агенцията са да създаде специални програми за обучението на граничните служители с цел по-добра подготовка и осведоменост за проблемите на трафика.
  
• 
  Мнения по повод на включването на принудителната просия като форма на трафик - за съжаление в голяма част от този вид случаи са въвлечени и родителите на детето, обект на трафик. Този факт поставя огромни проблеми по отношение на придобиването на показания от страна на детето, уличаващи неговите родители в извършителство или съучастие в престъплението.
  
• 
  Песимизъм по отношение на криминализирането на поведението на потребителите на сексуални услуги с оглед на невъзможността за доказване на знанието, особено в сферата на легалната проституция. Представителят на Евроюст също изрази скептицизъм, но също така допълни, че в някои държави до 80% от работещите в областта на легалната проституция са лица, които са били обект на трафик. Съгласие с тази позиция бе изразено и от страна на Европол.
  
• 
  Необходимост от подобряване на процеса на събиране на данни - от страна на Евроюст бе пояснено, че в това отношение се предвижда приемане на ново решение относно събирането на данни от държавите-членки на равнище съдилища.
  

ІІІ.Значение на събирането на информация, превенция на трафика и мониторинг на политиките за борба с трафика с участието на представители на Агенцията за основни права, МОТ и Съвета на Европа

• 
  значителни различия в практиката на държавите-членки по отношение на статистиката за децата - жертви на трафик;
  
• 
  различни подходи, прилагани за защита на жертвите;
  
• 
  проблеми за жертвите, произтичащи от практиката разрешения за пребиваване да се предоставят само при оказване на сътрудничество на властите по разследването на престъплението, което жертвата не винаги е в състояние да направи;
  
• 
  като цяло нисък брой на лицата, осъдени за трафик на деца, като в една държава-членка дори не е бил регистриран и разследван нито един случай;
  
• 
  липса на надеждни данни относно обезщетяването на жертвите;
  
• 
  дейностите по превенцията на трафика на деца (кампании за повишаване на информираността) изглежда не достигат целевата аудитория. Обмисля се разработването на специални "горещи линии", които да бъдат на разположение на обществеността.
  

От страна на Международната организация на труда бяха представени статистически данни за лицата, жертви на експлоатация с цел полагане на принудителен труд (570 000, от които 470 000 жертви на трафик) в индустриализираните страни.

Ефективната борба с принудителния труд минава през установяването на минимални правила, които да стимулират преследването на това деяние. Приветства се разпоредбата на член 8 от предложението, която предвижда, че разследването не може да бъде обусловено от показанията на жертвата и че то може да продължи, дори ако жертвата оттегли своите твърдения. Особено полезна може да бъде ролята на инспекторите по труда, които имат право на достъп до съответните помещения и без да разполагат с разрешение за претърсване. В момента се обсъждат възможностите за преследване на експлоатацията при полагане на домашен труд. Акцентирано бе върху необходимостта от съгласуваност между новата директива и трудовото законодателство, включително нормативната уредба на договорите и агенциите за набиране на работна сила.

В своето изложение представителката на Съвета на Европа апелира към държавите, които все още не са ратифицирали Конвенцията за борба с трафика на хора да направят това възможно най-скоро. Според изнесените от нея данни минималният брой на лицата, които са експлоатирани в резултат на трафик в световен мащаб е 2.45 милиона (май 2005 г). Мнозинството от тези лица са обект на трафик с цел сексуална експлоатация (43%), като друга значителна част (32%) са обект на икономическа експлоатация. Трафикът на хора е считан за третата по доходност престъпна дейност след трафика на наркотици и на оръжия. Генерираните от него незаконни печалби се изчисляват на 33 милиарда долара.

Представени бяха основните моменти от Конвенцията със следните по-важни акценти:

• 
  срок от най-малко 30 дни, в който жертвата не напуска територията на страната и се ползва от определени мерки за подкрепа от страна на властите;
  
• 
  две възможности, между които държавите-членки могат да избират при решението за предоставяне на разрешение за пребиваване: ако жертвата сътрудничи на властите или когато това се налага с оглед на положението на жертвата.
  
• 
  при репатриране да се държи сметка за правата, сигурността и достойнството на репатрираното лице в държавата, където се репатрира. Децата не се репатрират, ако това противоречи на интересите им.
  
• 
  инкриминиране на деянията на лица, които са участвали в създаването на фалшиви документи за самоличност, възможност за инкриминиране на лицата, които се ползват от услугите на жертвите.
  

ІV. Подкрепа, подпомагане и защита на жертвите с участие на представители на неправителствения сектор и полицейските служби

Секторът на НПО бе представен от организацията " Save the children" и от консорциум от шест агенции на ООН, всички активно ангажирани в тази проблематика. В изложенията им присъстваха следните основни моменти:

• 
  Секторът одобрява принципно предложението на Комисията и насърчава ЕП да го приеме. Смята да работи за интегриране на усилията за борба с трафика на хора в рамките на цялостния подход в областта на защитата на правата на човека.
  
• 
  подкрепата, която държавите-членки оказват за жертвите да бъде призната като право и да не зависи от сътрудничеството с разследващите органи. Настоява се ЕП да поддържа позицията, че подкрепата не може да зависи от готовността на жертвата да свидетелства.
  
• 
  подкрепа да бъде предоставяна на всички жертви, включително на лица, които не са граждани на ЕС.
  
• 
  подкрепата на децата да бъде интегрирана като част от една по-широка система, децата - обект на трафик- да бъдат третирани преди всичко и най-вече като деца.
  
• 
  по отношение на непридружените деца се отправя предложение за създаване на фигурата на независим квалифициран попечител, който да действа в защита на интересите на детето. Разпоредбите относно висшия интерес на детето да бъдат допълнително доразвити.
  

Представител на Шведската полиция, занимаващ се пряко с борбата с трафика на хора, запозна евродепутати с ежедневната работа и проблемите, с които се сблъсква ръководената от него структура. Преди силите на полицията да осъществят планирана акция винаги се установява контакт със социалните служби, с цел на лицата, освободени в резултат на акцията, да бъде предоставен подходящ подслон. При разпита на жертвите полицията често се сблъсква с недоверие или предпочита да избягва задаването на определени въпроси, тъй като жертвите често предварително са снабдени от трафикантите с определена версия за събитията, към която се придържат. На жертвите се предоставя 6 месечен период на пребиваване.

Представителката на ОИСР определи реакцията спрямо трафика на хора като несравнима спрямо мащабите на това явление. Трафикът на хора се счита за престъпление, което е свързано с нисък риск, достатъчно удобно е за извършителите в сравнение с други видове престъпления, като едновременно с това е значителен източник на облаги, които впоследствие се насочват към търговията с наркотици и оръжия и тероризма. Организацията категорично подкрепя новия подход за предоставяне на помощ още на етап, когато жертвата е " предполагаема", безплатната правна помощ, особено когато става дума за деца-жертви и възможността за преследване от страна на държавата-членка и на лица, които постоянно пребивават на нейна територия. Обърнато бе внимание, че е необходима спешна промяна в Директива 81/2004 относно разрешенията за пребиваване, от която да бъде премахнат текстът, задължаващ жертвите на трафик да сътрудничат с властите, за да могат да получат такова разрешение.

ЕК