Семинар по антропософски ориентирана медицина

Ние, лекарите и терапевтите от България основахме Асоциация по антропософска медицина през 1998 г., направихме няколко семинара с един водещ холандски лектор – д-р Йооп ван Дам- 1999, 2000, 2002 г., но после поради липса на медикаменти и трудното им намиране трябваше постепенно да прекратим антропософско-медицинската дейност. Тя всъщност продължи по друг начин, тъй като всеки от нас имаше своите пациенти и те, чрез близки и приятели от чужбина си намираха тези лекарства, колкото и мисията да изглежда невъзможна, и така този процес вървеше през тези 15 години. И много от нас не са престанали да работят по този начин. Като например д-р Калина Костова, която бе сред учредителите на тази Асоциация и тя може би е единственият колега, който остана от онова време на това поприще. Благодаря и на нея за подготовката за този семинар.

И този въпрос стои не само в България, но и по света. На вчерашния ден - 27 юни 2013 г. в Брюксел, антропософската медицина, която е част от комплементарната и алтернативната медицина трябваше да бъде защитена и утвърдена в Европейския парламент. И моите колеги, направиха това, посочвайки, че 67 на сто от населението на Европа използва алтернативна медицина, в това число и антропософски ориентирана медицина.Разбира се, официалната медицина и фармация не приемат лесно успехите на антропософската медицина, на алтернативните начини на лечение и това доведе до ситуация, че преди няколко месеца във Франция мой колега, който е президент на Френската асоциация на антропософските лекари д-р Кемпениш трябваше да заяви във френския Сенат, че това е медицина, която има 0.05 на сто странични ефекти, дава една по-голяма преживяемост при онкологични заболявания и това може да бъде доказано по научен начин, както го направиха мои колеги в Швейцария, Германия, където има и няколко университета, както и катедри по Антропософска медицина. Над 5 хил.антропософски лекари работят по света и около 30 хил. лекари и терапевти изписват антропософски лекарства. Има 25 клиники по света по антропософска медицина. Това са фактите в момента, които моят колега д-р Кемпениш сподели пред комисията в Сената в Париж. Ние всички го подкрепихме, така че това бе една победа за антропософската медицина.

Но преди това нека да се върнем и да видим какви са корените на антропософската медицина. Разбира се, не само хората, които са в Антропософията търсят и се интересуват от нея. Всеки човек, който се развива духовно, в един момент започва да търси причините за здравето и болестта.Тези причини са били търсени още в миналото, в древността и тогава е съществувало лечението в храмовете. Цялата мистерия на медицината е била там, в храмовете и тогава начина на лечение се заключавал в това,че всеки, който е оставал е получавал в образи, както причините за своята болест, така и своето лечение.

По-късно Хипократ извежда тази езотерична медицина извън вратите на храма и тя става екзотерична. Много от историите и притчите в Евангелията може да бъдат обяснени само с антропософската медицина. И всъщност, с тези лекции и цикли върху Евангелията д-р Рудолф Щайнер слага началото на антропософската медицина.

Ако се върнем назад във времето, ще видим, че медицината след Хипократ е под арабско влияние. И това е медицината на Авицена през 11 в., и Авероес 12 в., която е получила импулса от древна Гърция, от Аристотел и Александър. По-късно в Европа тази наука навлиза бавно, повтаряйки отново старите мистерии.

Кристиян Розенкройц трябваше да отиде до Дамаск, за да може цялото това познание за арабската медицина, философия и езотерика да върне на Европа. Знаем, всички розенкройцерски братства, които той организира трябваше да практикуват медицина и да лекуват по един алтруистичен начин, без да вземат възнаграждение за това. И едва след смъртта на Розенкройц, се появи една личност - Парацелз, която до 33 –тата си година е професор в университета в Базел, а след изоставя професурата си , за да стане народен лечител и започва да обикаля Европа, търсейки природните субстанции, за да лекува. По-късно ще видим как неговото познание също става част от антропософската медицина.

Имайки езотериката не е трудно да намерим влиянието на Кристиян Розенкройц върху Парацелз , в неговите инспирации за налагането на тази медицина. По-късно идва и Самуел Ханеман, един съвременник на Гьоте , който също има куража и волята да развива хомеопатичната медицина, правейки опити върху себе си и така доказвайки, че методът работи, т.е „Подобното може да се лекува с подобно“ и това става във време, когато класическата традиционна медицина бележи своя възход през 19 в.

И ето ни отново в 20-и век. Рудолф Щайнер основава Антропософията, в следващите години започва да изнася своите цикли от лекции върху Евангелията, които не можеха да бъдат използвани по един правилен начин и трябваше да бъде осветлени от Духовната наука. И през 1910 г. идва един цикъл - „Откровения на кармата“., в който д-р Щайнер обяснява от кармична гледна точка какво са здравето и болестта, как стои лечителят, какви възможности и средства използва за своите пациенти. И в тези си лекции той достига до едно откровение, което по-късно отново ще сподели, а именно, че лечителят въздейства чрез своята душевност, чрез топлината на своята душа и че душата е една кондензирана любов. И използвайки природните средства от трите природни царства, лечителят всъщност прилага кондензираната светлина, каквато е природната субстанция.Това са двата начина, по който лечителят може да действа.

В следващите години д-р Рудолф Щайнер изнася своя цикъл от лекции - „Окултна физиология“, който също е много задълбочен курс в тази област, последван от един друг цикъл – „Човекът в светлината на окултизма, теософията и философията“, в който разкрива мистерия Magna, загадката на човека, както стои от времето на старите мистерии, така и от времето на Парацелз, така и в наши дни. Загадката на човека може да бъде разрешена чрез наблюдение, чрез опознаване на природата и природните процеси, търсейки по какъв начин човекът е поставен в природата и природата в него, и как могат да бъдат намерени аналогични процеси, които се развиват в природата и съответно в човека. В този курс Р.Щайнер тръгва от физическия човек, от физическата форма, и наблюдаването й разкрива една троичност в него, троичният човек. Човек може да бъде разделен на горен, среден и долен човек или още нервно-сетивен, ритмичен и двигателно-веществообменен. Това е една троичност, която се разкрива много по-късно, когато човек премине Прага или когато се намира в друго състояние на съзнанието. Физическото тяло скрива тази троичност. Знаем, че има 3 душевни дейности - мислене, чувства и воля, които също спадат в тази троичност.

Мистерия Магна е, че едното е троично и троичното е едно.

Рудолф Щайнер ни показва значението и на числото 7, което е число на времето, на ритъма, на еволюцията и показва как тази седемкратност е поставена в човека, как се намира в него. Седем са планетите, които влияят върху развитието на човека, 7 жизнени процеса протичат в него и са разпределени в троичния човек. Тези 7 планети въздействат върху човека, така че 7 –те основни метала са също техен продукт.

Щайнер ни показва значението и на числото 12, което е число на пространството, и целият Зодиак въздейства върху човека - от неговото ембрионално развитие – от главата до стъпалата, от Овена до Рибите до различните еволюционни степени. И сега виждаме това число 12 как стои при човека - това са и 12-те сетива, които Р.Щайнер разкрива, това са и 12-те добродетели, както и 12-те гледни точки по отношение на истината.

Можем да преминем през пространството, времето и вечността, и да достигнем до макрокосмическия човек.

В следващите години Р.Щайнер изнася и други цикли от лекции, в които показва от друга гледна точка как стоят здравето и болестта при човека. През 1917 г. в лекциите си той говори за двойника, и тогава споменава, че всички кармични болести у човека идват от неговия двойник. Естествено, това познание в началото винаги събужда някакво любопитство и сензация, и хората са склонни да търсят веднага обяснението в това, така,че в по-късните си лекции Щайнер отново трябва да се върне към Духовната наука и антропософската медицина, отново да започне с разглеждането на елементите. Четирите основни елементи - земя, вода, въздух, огън са поставени в човека и се развиват, заедно с еволюцията на човека . Етерният човек е съставен от тези 4 елемента. Има една четворност, как 4-те етера са въздействали в еволюцията, през тези 4 състояния - стария Сатурн, старата Луна, старото Слънце и Земята как тръгват от топлинния етер, как всички те са работили върху етерното тяло на човека. Наблюдавайки физическия човек ние можем да отбележим това, което виждаме - костната система, която е продукт на земния човек. В мускулната система работи водния човек, вътрешните органи са продукт на въздушния човек, а вътрешните процеси, които се развиват - на топлинния човек.

Разбира се, цялото това познание в началото изглежда трудно възприемаемо, но то може да бъде намерено в цялото развитие на медицината.

Ние виждаме физическия човек по един начин, в етерния човек е по-трудно да се ориентираме, а духовния човек, който е в нас, той работи в своите мисли, имагинации, инспирации и интуиции.И степента на духовното развитие на човека е според развитието на тези духовни способности. И всяка една отново рефлектира върху етерния и физическия човек. Мисленето рефлектира върху костната система, имагинациите –върху мускулите, те са едно издигнато, развито мислене. Инспирациите като едно издигнато чувстване работят върху вътрешните органи, интуициите - върху вътрешните процеси.

Р.Щайнер дава научно обяснение върху тези процеси в курсовете по Духовна наука и медицина през 1920 г., както и в курсовете за млади лекари. През 1923 г., т.е точно преди 90 години д-р Ита Вегман иска от д-р Щайнер старите мистерийни принципи отново да бъдат разкрити.

Щайнер е действал винаги така: Първо някой е трябвало да зададе въпрос, да попита, да поиска. Така през лятото на 1923 г. той преценява, че старите мистерии - мистериите на бога Меркурий-Рафаил, които са съществували в миналото, могат да бъдат разкрити по един духовно-научен начин. С това се започва един нов етап на антропософската медицина.

Няколко години по-рано е създадена първата клиника в Арлесхайм от д-р Ита Вегман и в тези следващи години, почти всеки ден, когато е бил в Дорнах, Р.Щайнер е отивал в клиниката на д-р Вегман, за да помага в консултациите и лечението на пациентите. След Коледното събрание на 1 януари 1924 г. Р.Щайнер започва един Коледен курс, а след това и един Великденски курс, а след това през септември – в края на своята активна дейност като лектор, той дава един цикъл “ Пасторска медицина“.

И така внася един религиозен елемент в антропософската медицина за това къде е мястото на лекаря, и къде е мястото на пастора в живота и в смъртта, как стои лекаря, как съпровожда пациента по пътя към неговата Голгота, и как след тази Голгота идва пастора, който влиза със своите действия. Имайки Духовната наука ние не можем да си затваряме очите за духовните истини, за това, което се случва в биографията на човека и в пътя му до смъртта и след нея.

И в последните месеци, когато Р.Щайнер вече е на легло, заедно с д-р Ита Вегман пишат тяхната последна книга - „Основи на разширение на лечебното изкуството“. Антропософската медицина се превръща в едно лечебно изкуство. Виждаме как тези 3 основни области на духовния живот - наука, религия и изкуство се обединяват чрез антропософската медицина Р.Щайнер отново ги събира. Така, че антропософската медицина носи в себе си както науката- всичките тези над 180 представени научни изследвания , които показват ефекта й в световен мащаб, така тя задоволява и стремежите към религиозен живот, защото всеки нормален, здрав човек се нуждае от свободен религиозен живот, който да следва. Но духът на човека се нуждае също и от Духовната наука.

Човек трудно разбира докъде стига неговата душа и откъде започва неговия Дух, ако не познава Антропософията. Р.Щайнер успява да обедини тези 3 области на на духовния живот - наука, религия и изкуство чрез антропософската медицина . И всеки, който се докосва до нея може да изпита влиянието на тези 3 области.

В следващите години възникват и други принципи. Преди 30 г. Аарон Антоновски въведе салутогенезата, т.е кое е това в човека, което може да бъде укрепено и усилено или как да произвеждаме здраве. Досега традиционната медицина е стояла само върху патогенетичния принципи, т.е търсене причините за болестите, но салутогенезата търси това в човека, което може да бъде укрепено и усилено, за да може да се преодоляват възникналите нарушения и болести.

Антоновски е правел това, имайки предвид хората, които са оцелели от концентрационните лагери, жените, които и след това са могли да създадат потомство,т.е това в тях, което е могло да бъде запазено, съхранено и укрепено.

През последните 20 години една друга област се разви в антропософската медицина и това е работата с биографията. Съвременната наука стига до 21 година от живота на човека- периода от 3х7г., и по-натътък не може да обясни нито тялото, нито душата на човека. Чрез работата с биографията и Антропософията може да продължи обяснението за следващите 7-годишни периоди- до 28-та, 35-та, 42-та, 49-та, 56-та, 63- та година от живота на човека. И всеки,които наистина познава живота, и като човек, и като медик може да се увери как точно в тези периоди винаги възникват определени кризи, заболявания и много често човек напуска физическия свят. Казаното може да бъде подкрепено с много примери. Ползвайки тази работа с биографията, в тези 7-годишни периоди отново могат да бъдат намерени влиянията на тези 7 планети. Много от причините за болестите отново могат да бъдат потърсени в тези 7-годишни периоди, които по един много интересен начин рефлектират един в друг. Без да се впускам в подробности само ще отбележа, че първите 7 години рефлектират върху ставащото от 56-та до 63-та година от живота на човека, вторият период – от 7 до 14 г. рефлектира във времето от 49 до 56 години и т.н. Така че много от проблемите, които възникват в тези години могат да бъдат потърсени и открити. И духовния изследовател и антропософския лекар трябва да се съобразят с тези ритми и да потърсят причините за заболяването не преди 1-2 или 5 години, а напр. в неговото детство.

Разбира се, възникват и други направления и специалности - напр. психоанализата, която се опитва да обясни заболяванията по свой начин, но антропософската медицина надхвърля тези граници с едно правилно обяснение и разбиране за човека в светлината на Духовната наука. Антропософската медицина използва и артерапията, но по един осъзнат начин чрез рисуването и музиката. Защото много от заболяванията възникват от това как стои душевното тяло спрямо физическото тяло, доколко астралното навлиза в етерното тяло.Астралното тяло е носителят на тези импулси и болестни причини и неговото навлизане в етерното тяло е причина за болките, нарушенията, които по-късно се проявяват като болести. Това е един много дълъг процес между астралното и етерното тяло, което е в основата на възникването на болестта. И в това един антропософски лекар първо трябва да се ориентира –как стоят тези две тела- астралното и етерното на пациента едно спрямо друго, доколко етерното тяло може да бъде укрепено и доколко астралното тяло може да бъде хармонизирано по начин, по който да не навлиза по един болестотворен начин в жизненото тяло.

И артерапията, и лечебната евритмия през тези 90 -100 г доказаха на практика своето действие и необходимостта да бъдат прилагани както при лечение, така и в реалния живот. Ще поканим по-късно Анке-Мари да ни обясни повече,но от това, което знаем е как етерният човек в нас може да се свързва с Космоса и с космическите сили, как всеки звук идва от неподвижните или подвижните звезди, но ние с нашето обикновено съзнание не можем да го схванем. Но ние с нашето етерно тяло, с нашето подсъзнание можем да се свързваме, изпълнявайки тези евритмични упражнения, свързвайки се с подвижните и неподвижните звезди, колкото и това да изглежда като нещо магично. Така се лекуват не само пациентите, но и всички, които осъзнават въздействието на евритмията и съзнателно я практикуват, за да могат да продуцират здраве в себе си.

Благодаря за вниманието!

Здравейте,

Искам да ви уверя какъв респект изпитвам към вас, към всички вас, които днес сте тук, на този семинар.

Но първо ми позволете да кажа две неща – за България и за Швейцария. Прочетох за християнизирането на страната ви и разбрах, че този процес е протекъл много драматично. В малкото литература, която намерих за България, останах с впечатлението, че от хилядолетия сте търсили свободата. Не важните са били Рим, източноправославната църква, а важното за хората е да имат директна връзка с Господа, без между тях да стои една институция, една структура в това общуване, така ли е? Това много ми харесва. В Швейцария, ние също имаме своята християнска история. Между 7-9 век то се разпространява в Швейцария и то в една много разкрепостена форма - без огромното влияние на Рим, на папата, а директно от Ирландия и Шотландия. Това са били посветени монаси, които са създали мистериите по светите места на Централна Европа. Те са били първоначално независими. Но влиянието на Римската католическа църква навлиза много бързо след този етап в Швейцария. След това се образува течение срещу този тип църква, желанието за реформа - протестанството. В днешно време в Швейцария църквите стават все по-пусти и могат да отговорят на все по-малко въпроси. Как е в България? Но свободолюбовия дух на българите ме впечатли, а едва сега, в Швейцария това става важна тема в нашето общество- да се разкрепости църквата.

Ето още едно сходство, което намерих между България и Швейцария, и със сигурност има още много. По брой на хората с наднормено тегло в Европа на първо място е Гърция, като във възрастта между 6-9 години 65 на сто от тях са момчета и 35 на сто – момичета, като 40 на сто от всички деца имат затлъстяване в тази възраст. Сама по себе си темата е интересна, но какво се случва, каква е причината?Интересна тенденция е, че в Гърция по-големият брой са момчетата, докато в останалата част на Европа е обратното. Това е много актуална тема на Стария континент. В цяла Европа броят на болните с диабет е 35 млн. души. Ако тенденцията се запази, през 2030 година , 25 на сто от европейците, или всеки 4-и ще страда от тази болест. В момента лечението на болестта струва на данъкоплатците 90 млрд. евро. годишно. И все повече се създава впечатление за пари.

В Дания напр. всеки килограм произведени мазнини се облагат по 2 евро, като целта е да се ограничи свръхпотреблението. Ако се човек чете в интернет, думата, свързана с диабет, която най-често се повтаря е „драматично“.

Още през 1919 г. Рудолф Щайнер е казал:“ Ако продължаваме с тази система на обучение на нашите деца, броят на болните от диабет ще се повиши драматично“. Бил ли е Щайнер пророк? Не, той просто е прозрял, че ако етерните сили се изтеглят много силно навън от тялото на човека чрез интензивна интелектуална работа във времето, когато те трябва да бъдат насочени към образуване на органите до 7 година, то това на по-късен етап ще доведе до диабет.

И така сега бих искал да започна със специалната тема - за диабета.

Сега ще направим една листа с всички теми, свързани с диабета.

Вече започнахме да говорим за епидемиологията на болестта - къде, колко има диабет тип 1 и диабет тип 2. Въпросът,който се появява е за унаследяването на болестта. Диабет тип 2 е много разпространен при възрастното население, появява се в по-късна възраст и се предава в семейството. За сравнение ,диабет тип 1 не се унаследява с такава честота както диабет тип 2.

А сега със симптомите, които също са много. Идва пациент при мен и ми показва, че има дупка на петата си. И аз си казвам: „Аха, той вероятно страда от диабет, това вече е едно усложнение.“ Или пък той ми казва: „От 1 месец имам страшна жажда“. И аз казвам: „Да, да, диабет.“ И т.н. много, много симптоми.

Друг въпрос е каква роля играе захарта , която консумираме в ежедневието? Напр. всеки човек произвежда инсулина, който му е необходим за организма. Какво е тогава инсулина, какво е това вещество? Или в другия частен случай, когато тялото не произвежда вече инсулин, какво става тогава в тялото от антропософска гледна точка?

Друг много важен елемент е цинкът, който играе много важна роля в клиничната картина на диабета? В нашето тяло има един орган, който е тясно свързан с диабета, кой е той? Панкреасът. Има множество усложнения, които съпровождат диабета – на сърцето, отделителната система, в очите, кожата, нервната система. Това могат да бъдат отделни теми, по които може да се говори.

В този случаи съм взел като фактор затлъстяването, тъй като той е сред основните за заболяване от диабет тип 2, като не забравяме и унаследяването. Интересен е случая, който ще разгледаме по-късно - когато вземем 20 единици инсулин и ги приложим на човек, който не страда от диабет, тогава той моментално ще загуби съзнание. Какво значи това? За това ще говорим по-късно.

Сега към терапията на диабета. От една страна, конвенционалната медицина –терапия и лекарства, които няма да разискваме, а ще се съсредоточим върху терапията с антропософски лекарства.Също така –лечебната евритмия.

В допълнение има медитация, която Р.Щайнер е дал на пациент, болен от диабет, но тя е валидна за всеки болен от диабет, не е индивидуална.

Друга част от този списък е диетата при диабетици. Но ако продължаваме само със списъка, няма да стигнем до никъде, затова спираме дотук.

Диабет тип 1.- това е болестта от която страдат децата, а

Диабет тип 2- възрастните, имам предвид хора над 40 г.

Искам да се спра и на двете разновидности на болестта, тъй като това, което от антропософска гледна точка е различно. Диабет тип 1 се среща повече в Северното полукълбо, а диабет тип 2- около Екватора и на юг. Първият поразява младият човек, вторият- възрастният. Хората с диабет тип 1 са обикновено слаби, недохранени, а с тип 2- дебели, пълни. 10 на сто заема групата на диабетиците с тип 1, а с тип 2- 90 на сто от цялата група заболели с диабет.

Както вече неколкократно посочихме, унаследяването е много важен фактор за разпространението на диабет тип 2. Двете разновидности на болестта могат да се сравнят с двата полюса- тип 1 се появява изведнъж, неочаквано, а тип 2- бавно, със симптоми, които говорят за това. В първия случай причината е автоимунна, клетките на панкреаса започват да работят срещу организма, от които са част. А тип 2- клетките на панкреаса стават резистентни срещу инсулина. Децата, които страдат от тип 1 обикновено са много интелигенти и това, което се забелязва е, че нервно-сетивната система функционира много добре. Много силни са силите на главата, затова хората са толкова слаби. Това обяснява защо се появява по-често и в Северното полукълбо- там има много планини, растителността е много ниска и растенията са много слаби. Докато на Екватора те са високи и дебели, и това е характерно за диабет тип 2- виждаме го в пълнотата на хората, в разрастването на тялото. При заболелите от тип 2 не е водеща главата ,а обмяната на веществата, формата е водеща. Хората могат да използват добре нервно-сетивната си система, но не могат да използват това качество в обмяната на веществата.

В тип 1- при децата- толкова са силни формиращите сили, че направо разрушават обмяната на веществата. Разбирате ли, най-общо казано?

Напр. при хората, които консумират наркотици, алкохол волята се пренася като действие през чувстването и мисленето. Какво казва алкохолика: „Аз повече няма да докосна нито една чашка“. Той е искрен, но към волята и зависимостта и тя е толкова силна, че насоките на другите 2 части се определят от нея. Но нека да останем на тема диабет.

Изброихме различните причини за поставяне на диагнозата диабет. А сега продължаваме с панкреаса: „Къде се намира той? Това е единственият орган, който лежи хоризонтално в човешкото тяло.

И така, ако говорим за планетите може ли да „преговорим“ коя от тях за кои органи отговарят. За сърцето- Слънцето, белите дробове – Меркурий, това е силата от Космоса, която образува живака на Земята, а Слънцето прави златото на Земята, защото можем да кажем, че са „събратя“, защото със злато можем да лекуваме сърцето. Коя планета съответства на бъбреците ? - Венера, а металът, който произвежда е мед. Репродуктивните органи се управляват от Луната, а тя винаги показва къде е Слънцето всъщност. И е отговорна за последователността на нещата, а металът, който произвежда е сребро. Това е черният дроб, който се управлява от Юпитер. Той е отговорен за елемента цинк на Земята.

Какво забравихме? Да, далакът. Той се управлява от Сатурн. Тук нарисувах жлъчния мехур и за него отговаря Марс. А по средата е панкреасът. Кои планети го управляват?