Семинар по българистика. Издава се под редакцията на



Дата28.02.2017
Размер311.36 Kb.
П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е V
ПРЕВОДНА ЛИРИКА

Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий”

Велико Търново, 2004 г.

Сборникът “ПРЕСЪТВОРЕНИЕ V” съдържа творби на студенти от кръжока по стихотворен превод при Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, на премираните участници в обявените от Съюза на преводачите в България конкурси за превод на поезия (май 2002 г. и май 2003 г.), на студенти, завършили магистратура към Филологическия факултет и на участници в XXVI международен семинар по българистика.


Издава се под редакцията на:
проф. дфн. Паисий Христов

гл.ас. д-р Мариана Шопова


За “Пресътворение” и изкуството на превода

И тази година едно от радостните събития във Филологически факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” е излизането на шеста книжка от поредицата “Пресътворение”, която публикува студентски преводи на поезия.

Без съмнение заслугата за тази инициатива дължим на проф. дфн Паисий Христов и гл. ас. д-р Мариана Шопова, които с много вдъхновение водят традиционния вече семинар по теория и практика на стихотворния превод. Те именно привличат и дават път на нови млади таланти в областта на поетическия превод.

Значителна част от публикуваните в сборника преводи са отличени на конкурса за превод на поезия, обявен от Съюза на преводачите в България. Този конкурс е също ежегоден, както и книжките от поредицата “Пресътворение”.

С пълно право можем да се гордеем с нашите млади преводачи, възпитаници на ВТУ, но също така и с другите участници, студенти от Пловдивския и Софийския университет, както и, разбира се, с чуждестранните преводачи в сборника, получили по този начин възможност за творческа изява като участници в ХХVІ Международен семинар по българистика във ВТУ.

От личен опит знам, че преводът на поезия е в много голяма степен творчески акт – за разлика от други видове превод. Преводачът на поезия е конфронтиран с повече и по-сложни дилеми: да преведе по-скоро поетическата образност, но за сметка на строежа на лирическия текст; да предаде структурните особености, но да жертва донякъде спецификата на образността; да реши доколко всъщност е възможен превод от техническа гледна точка на поетическата образност въобще и в каква степен е допустима креативност от негова страна относно оригиналния текст и езиковото му съответствие. Това означава, че именно преводачът трябва да прецени доколко и как да пресътвори и адаптира оригинала към една нова комуникативна ситуация, за да отговаря той максимално на нейната специфика. Затова именно смятам, че художественият превод, а още повече поетическият, е един вид изкуство и докато поетът твори посредством езика, то преводачът пре-сътворява този езиков образ в сходен, но все пак друг такъв. В това точно се състои и тънкостта на преводаческото изкуство – да се мине успешно по “моста” от единия езиков бряг до другия, без да “падне” нито поетът, нито преводачът.

Четейки настоящите преведени стихотворения, нито за миг не ме обзе съмнение, че някои от тези млади таланти-преводачи може да “падне под моста”.

Велико Търново Доц. д-р Багрелия БОРИСОВА

20. 01. 2004 год. ДЕКАН на Филологически факултет

Петя ИВАНОВА

Английски и френски (ВТУ)
НА ПОЕТА, КОЙТО МИ ИЗПРАЩА

ПЕРО ОТ ОРЕЛ


Да, днес мигът е тъй тържествен –

духът ми в този кратък ден

усеща как гласът божествен

звучи в шума обикновен.


Понеже, подслонен в несрета,

без да помръдна съм приел

оставеното от поета

и от небесния орел.


Понеже приютих писмото

с победния им двоен щрих –

перо, родено от крилото,

изтръгнат от сърцето стих.


О, днес добре дошли бъдете,

перо и стих от светлина,

пребродили надлъж небето

и облачната равнина.


Виктор ЮГО

НА ЮЖНИЯ ВЯТЪР


Ела с дъжда, Южняко – гръмко,

с гнезда и птича песен звънка;

цветята то пръстта вдигни,

снега във локва превърни,

отвий кафявото поле,

на воля разпери криле.

Но не забравяй – най-напред

стопи прозореца от лед,

от скелета му – дървен къс –

извай отшелнически кръст.

Нахлуй във стаята, вилней,

картината ми разлюлей,

във вихър листи завърти,

по пода стихове пръсни

и с теб поета отведи.
Робърт ФРОСТ

НА ПРОЛЕТТА


Все още, пролет, в долината

при мен не си се спряла,

тук пред настъпващото лято

бе нашата раздяла.


Дърветата са още голи

и чакат те на прага.

Сиротно, ятото се моли,

ръце към теб протяга.


И ранните цветя умряха

в пръстта, от скреж скована.

Те път към тебе прокопаха,

но път обратно няма.


А лястовицата пияна

се лута из небето

и страда, че било е рано

да прекоси морето.


Николас ЛЕНАУ

НЕ МЕ ЖАЛИ


Не ме жали заради светлината,

която всяка вечер се топи;

не ме жали заради красотата,

нетрайна като цъфнали треви.


Не ме жали – луната се смалява,

брегът след прилив пуст е и студен,

копнеем и копнежът преминава,

и ти не търсиш вече с поглед мен.


Това го знам отдавна – любовта е

от буря връхлетяно диво цвете,

море, което все се колебае,

затрупало с отломки бреговете.


Жали ме, че това, което зная,

сърцето го разбира, но накрая.


Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

СОНЕТ


На наръч съчки седнал, със лула в ръката,

облегнат на камината, подпрял глава с ръце,

свел поглед към земята, с разбунтувано сърце

аз мисля за властта жестока на съдбата.


Крепи ме ден за ден надеждата крилата,

отсрочва ми присъдата с минута или две,

когато ме издига до победни върхове

на трон със пищна императорска позлата.


Тютюнът във лулата ми когато се стопи,

ще трябва да се върна при познатите беди

и пак да си повторя истината стара,
че също като сухите тютюневи листа

за дълго не засища на мечтата сладостта –

тютюнът става дим, надеждата е пара.
Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

СИБИЛА


Наричаха я старата жена.

Сама посред гъмжаща върволица

бе винаги. И вечната старица

нарекоха столетна планина,


вековен лес. И всеки път по зрак

тя, старото си място пак заела,

стоеше като черна цитадела,

проядена от огнения мрак


на думите, които на ята

прииждаха във нея нежелани,

а тя зовеше тръгващите свити,
и някои се връщаха, разстлани

в дълбоки тъмни сенки под очите,

и стихваха, готови за нощта.
Райнер Мария РИЛКЕ

НА ЕСЕНТА


Сезон на плодовете и мъглите,

довереник на слънцето узряло,

със него ти замисляш как в лозите

ще пръснеш щедро гроздето наляло.

Как ябълките в селските градини

ще оведеш и всеки плод ще зрее.

Кратуната ще расне и в лещака

ще връзват сладки ядки. Ще се лее

нектарът цветен. И неуморими,

пчелите мед ще сбират в дните сини,

помамени, че Лятото ще чака.
Теб кой не те е виждал във хамбара?

И пътникът, на път потеглил рано,

ще те съзре сред облак житна пара,

с къдрица, от веялката развяна.

Или, недоожънала браздата,

ще те намери спяща, пощадила

един откос от билки натежали.

Понякога, потока прекосила,

крепиш товара, вдигнала главата,

или се взираш в тънката позлата

на сайдера от пресите преляли.
Не си мисли за пролетните песни!

Ти имаш свои струни, свои сцени,

когато във градините небесни

разцъфват вечер облаци червени.

Рояк мушици скръбен глас извива

сред речните върби и го люлее

лъхът между небето и земята.

И спрялото на хълма стадо блее,

щурците пеят, с песен се приспива

една червеношийка треперлива,

а нейде нависоко са ятата.
Джон КИЙТС

ОДА ЗА СЛАВЕЯ


1

Сърцето ме боли като сковано

от ледения сън на бучиниша –

то сякаш с опиат е приласкано

и за минута спряло е да диша.

И не защото аз от теб ревнувам,

щом щастието ти във мен прелива,

а за това, че ти, лек дух дървесен,

когото само чувам,

стаен навътре в сянката бодлива,

възпяваш лятото с въздушна песен.
2

О, вкус вълшебен на заспало вино,

във избите подземни охладено,

с дъха на Флора, на села, градини,

от провансалско слънце зачервено!

О, юг, налят във чашите предишни,

сок с румения цвят на Хипокрена,

със наниз от мехурчета-мъниста

и устни като вишни!

Да можех, пил от огнената вена,

да се стопя под свод от горски листи!
3

Да се стопя в дима и да забравя

на тебе неизвестното в гората –

умората в човешките ми стави,

гнева и треската, и суетата,

парализираната сива старост

и тази младост призрачно-безплътна,

чиито мисли стават скръбно бреме –

свят, който е без радост,

и красотата в него е безпътна,

и любовта изсъхва в свойто семе.
4

Далеч от тях при тебе ще избягам,

но не със Дионисовата свита.

Крилатата поезия запрягам,

оставям мисълта си да се скита

и с теб съм вече. Нежна е нощта ни,

царицата-луна на трона сяда

сред сребърен рояк от звездни феи.

И в тъмните стакани

блестят искри от тази нощна клада,

която ветровете са измели.
5

Не виждам във нозете си цветята,

не знам какъв тамян дървесен пия,

но всеки сладък дъх на тъмнината

долавям как сезонът скришом вие

в треви, шубраци, в плодните дървета,

във глога и във шипката цъфтяща,

в нетрайни теменужки избуяли

и в късно майско цвете –

мускусна роза винено-кипяща

сред рой мухи, приспивно забръмчали.
6

Стаен, аз слушам. Колко пъти в мрака

за смърт такава лесна съм се молил,

зовал съм я във рими да ме чака,

дъха ми в шепа въздух да разтвори.

И повече от всякога усещам,

че да умра сега ще е красиво,

когато ти изливаш си душата,

екстазна и гореща.

Но в твоя глас, в трептенето му живо

напразно ще се вслушвам от земята.
7

Безсмъртна птицо, не за смърт родена,

неосквернена от тълпите гладни,

под арията ти непроменена

и шут, и господар били са равни.

И може би със същите си ноти

спасил си Рут, по своя дом скърбяща,

изгубена, сама сред чужда нива.

Възпявал си живота

и с музика магически-зовяща

си водил кораби в пустиня дива.

8

Печал. Пустиня. Думата ме връща



при моята отшелница – душата.

Капризът ти не може да превръща

във истина воала на лъжата!

Прости! Прости! И химнът ти заглъхва

над ручея, над дивите череши,

над хълма. И в долчината загубен,

потъва и изсъхва.

Видение ли музиката беше?

Сънувах ли или пък бил съм буден?
Джон КИЙТС

ОДА ЗА ГРЪЦКАТА ВАЗА


1

Ти още си във плен на тишината,

във скута на забравеното време,

а горските извивки и цветята

подреждаш в рими по-добре от мене.

Каква легенда от листа разказваш?

За смъртните или за боговете

във Темпе и в аркадските поляни?

Какво оплаквате, девойки клети?

Какъв е този порив да избягаш

сред див екстаз от свирки и тимпани?
2

Как сладки са напевите безшумни:

не спирайте, сиринги! Тишината

е музика – бъдете сладкодумни,

но само за ухото на душата.

Младежо, песента ти е безкрайна,

дърветата над теб са все тай живи.

Почти досягаш с дръзки устни тази,

която все така ще бъде тайна.

Но не тъгувай, камъкът я пази –

на тебе вечно вярна – в свойте жили.
3

Щастливи клони! Ах, щастливи клони!

Не трепвате във вечната си пролет!

И ти, свирецо с пръсти неуморни,

не спира песента ти своя полет!

Любов блажена! На вълни прииждаш,

все тъй си топла, все тъй примамлива,

завинаги копнееща и млада.

С дихание от страст кръвта задвижваш,

след теб сърцето пее и се свива,

устата съхне, челото е клада.
5

Каква е тази дълга върволица?

Към кой олтар повел си, тайнствен жрецо,

мучащата обречена юница

със цветните гирлянди и венеца?

Кое градче крайморско, до реката

или пък сред планинските простори

в такова светло утро е замряло?

И кой ще се завърне в тишината

на празния площад – да отговори

защо така, градче, си опустяло?

5

О, форма на атически ваятел,



с лица от мрамор, колко доверчиво

разстилаш дървеса като приятел.

Сърцето до безумие забива

пред този пасторал неразгадаем.

Когато стане моят век на пепел,

сред друга скръб ще бъдеш ти закрила,

на други хора – мълчалив свидетел,

признал, че истината красота е,

а красотата – истина и сила.
Джон КИЙТС

НОСТАЛГИЯ


При петльов здрач или

в зори, когато сочи

отново острието

нестаналото дом,

запушваме уши

за мамещия тон

на онзи глас камбанен,

ехтящ изпод морето.


Камбани и камбанки,

и паст на слънчев дракон.

Приспивна лунна песен,

оса над капка мед

и огън посред зима.

В такива дни душата

е слаба и ранима,

и изстрелът е лесен.


В такива дни, когато

презрява самотата,

копнеем за дома си

от галактичен прах.

Безшумните камбани

зоват. Но пò са силни

ръцете на земята.

Оставяме се в тях.


Луис МАКНИЙС
Иван РАЙЧЕВ

Славянска филология (ПУ)

ЕДНА СИБИЛА


Веднъж се чу, че тя е вече стара.

Но тя остана, всеки ден вървеше

по пътя. Възприеха друга мяра

и ето – тя за всички вече беше


гора, която вечер уморена

стоеше, сякаш своя пост заела,

възчерна като стара цитадела,

висока, глуха, празна, обгорена;


от думите, които без пощада

множаха се в главата и` – вселена,

измъчвана, ранявана в душата,
завръщаше се в своя дом сломена,

притваряше очи и в тъмнината

очакваше прегръдката на ада.
Райнер Мария РИЛКЕ
МОЯТА ПОЕЗИЯ
Кротка като мрамор, хладна като сянка,

ти си бледа муза, тихо що сънува.

Всички чужди блудни песни са държанка,

улична жена, която грозно псува.


Аз не ще поставя бисер-огърлица

във косите ти, а само жълти рози:

за посредствения вкус бъди девица,

антипод на неговите фалш и пози.


Нека само собствените грижи носят

мъка в твоето сърце. Онез, що просят

помощ и утеха, кротко отминавай.
Равнодушна ти бъди, с ефирно тяло

под разкошно, многоцветно одеяло

тайнствена и недостъпна все оставай.
Йован ДУЧИЧ

Добромир РУСЕВ

Английска филология (ПУ)

НА ТОПЛИЯ ВЯТЪР


Вей с дъждец, о, Ветре топли!

Донеси ми птичи вопли,

на цвета да живне дай

и снега стопи докрай,

оголи таз земна плът,

а нощес, щом пак на път

тръгнеш, направи така –

от стъклото скрий леда.

И, дошъл от гъсталак,

като странстваш божи знак

във бараката влезни,

стенния портрет люшни,

разпилей ми всички оди,

листите пръсни по пода,

на поета дай природа.
Робърт ФРОСТ

Марина СИМЕОНОВА

Английски и полски език (ВТУ)
* * *
Нас не ни обвърза нищо!

Нито думи, ни признания…

Нямаше дори въздишки –

само пролетни терзания.


Само блянове чудесни,

с дъх пропили всеки полъх,

и звънливи птичи песни,

реещи се във простора.


Само долини зелени

с водопади животворни,

само облаци засмени

и магии чудотворни.


Само извори лъчисти,

що омайваха сърцето…

Нас не ни обвърза нищо!

Само макът във полето.


Адам АСНИК

Надежда ГЕОРГИЕВА

НУП (ПУ)

НА ПРОЛЕТНИЯ ВЯТЪР


Ела с дъжда, о, Южен вятър!

Довей и птиците с гнездата,

на семената сок дай пак,

стопи останалия сняг,

земята под леда открий,

към къщи след това завий.

Прозореца на мойта стая

измий така, че да сияе

и през потеклите следи

безгрижно в моя дом влети.

Покривки сваляй от креслата,

картини духай от стената,

из въздуха пилей книжата,

гони поеми по земята,

хвърли поета през вратата.
Робърт ФРОСТ

Денислава ДИМИТРОВА

Английски и немски език (ВТУ)

НА СГРЯВАЩИЯ ВЯТЪР


С дъжд ела, ти, Ветре бесни,

с птичите гнезда и песни;

под стопилия се скреж

на цветята дай копнеж;

нека от земята цяла

падне пелената бяла,

нека се стопи ледът

и капчуци да текат,

и прозоречните пречки

като кръст да се изпречат.

В стаята ми ти влети

и портрета разклати,

с римите мети земята,

с шум духни ми ти листата,

мен самия – през вратата.
Робърт ФРОСТ


Теодора Тодорова


Френска филология (ВТУ)
НА ПОЕТА, КОЙТО МИ ИЗПРАТИ

ОРЛОВО ПЕРО


Тържественост часът навява!

Духът ми в този ведър ден

усеща как всевечна слава

се слива тук с шума край мен.


Защото в скромната ми стая

без мъка вземам аз това,

що сам поетът ми остави,

що от орела долетя.


Защото щом дойде моментът,

победно хвърлиха ми те:

перо от себе си – орелът,

поетът – строфа от сърце.


О, с радост сте от мен приети –

перо и строфа! Славен дар!

На воля бродили в небето,

летели в облаците с жар.


Виктор ЮГО

СОНЕТ


Седя си умислен, с лулата в ръка,

облегнат с тъга на камината гола,

с душа изтерзана и втренчен във пода,

си мисля за свойта жестока съдба.


А тази надежда, която крепи,

се бори тъгата проклета да смаже,

различна съдба обещава ми даже,

издига ме пламенно към висини.


Но щом се във пепел тютюнът превърне,

е време към реалността да се върна

и често, все тъй отегчен, да повтарям:
не, разлика няма, тъй както изглежда,

да пушиш или да живееш с надежда –

едното е дим, а пък другото – вятър.
Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

Маргарита ПЕТРОВА

Испанска филология (СУ)
НЕ МЕ ЖАЛИ
Не ме жали, че дневните лъчи

не странстват вече в късното небе;

не ме жали, че като кратки дни

отмина прелестта на туй поле.


Не ме жали за щърбата луна

и че в морето отлив праща зов,

че мъжка страст тъй бързо отлетя

и че ме гледаш вече без любов.


Отдавна знам – това е любовта:

разтворен цвят, от вятъра гнетен,

и мощен прилив над изменчив бряг,

отломки разпилял, на бури в плен.


Жали ме, че умът ще разбере,

но трудно схваща мудното сърце.


Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

НА ЖЕНАТА


Жена си ти, сред книгите една,

ти си навит и запечатан свитък;

слова и мисли в редовете бликат,

във всеки лист безумен е стиха.


Жена си ти – и вещерска напитка!

Тя устните изгаря миг след миг;

сподавя, който пие, своя вик

сред бесен славослов, от жар проникнат.


Жена си ти, и права си с това.

от века с накит от корона звездна,

сред бездните ни – лик на божества!
За тебе влачим ний ярем железен,

за теб планинска твърд громим навред,

и молим се – от века – все на теб!
Валерий БРЮСОВ

Нели ДЕМИРЕВА

Английска филология (ПУ)
НЕ МЕ ЖАЛИ
Не ме жали – светликът на деня

по здрач с небето се прости.

Не ме жали – повехна и цвета,

в полето пусто времето лети.


Не ме жали – луната, виж, се скри

и приливът да бяга е готов.

И пламът мъжки спира да искри –

не ме поглеждаш вече ти с любов.


Така е, знам – какво е любовта,

ако не цвят, от вятъра смутен,

ако не прилив, хвърлил на брега

отломките от вихър разярен.


Жали ме, че сърцето не разбра

това, което разумът прозря.


Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Мила ПЕТРОВА

Английска филология (СУ)
НЕ МЕ ЖАЛИ
Не ме жали, че слънчевата светлина

със залеза побягва от небето.

Не ме жали, че отминава пролетта

и вехнат цветовете на полето.


Не ме жали, че чезне лунното сияние,

че отливът отплува по вълните,

че бързо стихва мъжкото желание

и ти към мен не гледаш с плам в очите.


Аз зная – не по-сигурна е любовта

от цвят, който безмилостният вятър брули,

от прилив мощен, бродещ по брега,

разхвърлящ плавея след морски бури.


Жали ме, че сърцето не побира

това, което разумът добре разбира.


Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Даниела КИРОВА

Английска филология (СУ)
НЕ МЕ ЖАЛИ
Недей жали, че слънчева зора

във здрач потъва, заловена в плен;

не ме жали, че майските цветя

изсъхват като в ноемврийски ден.


Не ме жали за бледата луна,

за отлива на морските вълни,

че кратък бе мигът на любовта

и няма обич в твоите очи.


Аз зная: любовта е като дните,

течащи в прехода на вечността,

като вълни, разпръснали развалините

по необятните пространства на брега.


Жали ме, че сърцето не разбира

това, което разумът съзира.


Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Мила ВЪЖАРОВА

Английска филология (СУ)
НЕ МЕ ЖАЛИ
Не ме жали, че светлината на деня

към края му не броди вече из небето.

Не ме жали зарад онази красота,

с годините напускаща горите и полето.


Не ме жали за изтъняващия къс луна,

или че с отлива отдръпва се морето,

че във мъжа тъй скоро стихва любовта

и с обич ти не ме поглеждаш вече.


Аз зная: любовта е само бяло цвете,

което вятърът връхлита с порив буен,

само вълна, която ляга тежко върху бреговете,

оставяйки парчета корабни от много бури.


Жали ме, че сърцето мъчи се ужасно

да разбере това, което за ума е ясно.


Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Марияна ГЕОРГИЕВА

Английска филология (ПУ)
НЕ МЕ ЖАЛИ
Не ме жали, че вечер своя път

изминал, пак денят се стапя в мрак.

Не ме жали, че хубав бе лесът,

но хубостта му се покри със сняг.


Не ме жали, луната бледа става,

морето бяга с отлив надалече,

изстива бързо мъжка страст-жарава

и няма обич в твоя поглед вече.


Една любов аз само знам и тя е

от вятър брулен нежен цъфнал клон

и мощен прилив, който бряг не знае –

залял, покрил с отломки плажен склон.


Жали ме, че сърцето с труд разбира

каквото мигом разумът съзира.


Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Михаил НЕНОВ

Българска филология (СУ)
НЕ МЕ ЖАЛИ
Не ме жали, че на деня светлика

по здрач не броди вече в небесата.

Не ме жали, че прелести изгниха

наесен във горите и полята.


Не ме жали, че се топи луната,

или че отливът се връща във морето,

или че стихват страстите в сърцата

и ти с любов не ме поглеждаш. Ето!


Но зная – любовта не е различна

от цвят, що вятърът със стръв напада,

от прилив, що върху брега повлича

отломки, сбрани в буря без пощада.


Жали ме, че сърцето бавно научава

туй, дето разум пъргаво познава.


Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Христина ВАРЧЕВА

Руски и английски език (ВТУ)

* * *
Обичах ви и може би все още

в душата ми е жива любовта.

Но нека не тревожи ви тя нощем,

не искам да сте тъжна сутринта.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно,

измъчван бях от ревност и тъга,

обичах ви и искрено, и нежно,

дано и друг обикне ви така.


Александър ПУШКИН
Наталия ЗЛАТЕВА

Английски и арабски

* * *
За епитафия щом трябва мисъл,

една готова имам и сега –

на плочата надгробна бих написал:

“Кавга любовна имах със света”.
Робърт ФРОСТ

Росица ЙОРДАНОВА

Английски и арабски

ПОСЛЕДНАТА МИ ВОЛЯ


За волята си лесно ще реша,

защото нямам нищо да деля.

Родата не е нужно да се вайка:

“Гнездо не сви тоз наш нехранимайко”.

А тялото? – Да можех само, щях

да го сведа до две-три шепи прах.

И нека весел бриз да разнесе

праха ми сред разцъфнало поле.

Тогава цвят умиращ може би

ще живне пак и пак ще разцъфти.

Последната си воля изразил,

сполука ви желая аз,



Джо ХИЛ.

Татяна УВАРОВА

Руска филология (Харковски национален университет, Украйна)

ПРАВНУЧКА


Старинных предков не храню портреты.

Что о моем написано роду,

Не знаю я. И не храню заветы,

Не знаю лица их, их жизни и судьбу.

 

Но чувствую я, как бежит по венам



Горячая, скитальческая кровь.

Она мой сон тревожит ночью гневно,

К греху толкает, дарит мне любовь.

 

Быть может, моего прадеда дочка,



Укрывшись под загадочный тюрбан,

Глубокой, темной убежала ночкой

С прекрасным ханом из далеких стран?

 

Как конский топот эхо зазвучало,



От придунайских разлилось равнин.

И спас двоих влюбленных от кинжала

Восточный ветер – их следы укрыл.

 

За это ль мил мне ветер-чужестранец,



И так люблю я часто наблюдать

Под свист кнута коня безумный танец,

И вольный голос в степи отпускать?

 

Возможно, и коварна, и грешна я,



И рок за это поразит меня.

Тебе верна, – я это точно знаю –

Моя родная матушка-земля.
Элисавета БАГРЯНА

Йовка КАРАДЖОВА



френска филология (ВТУ)

* * *
Камили сини пак рисуваш ти

на фона син на спомена от Азия.

И в синьо виждаш своите мечти,

пречупени през синята фантазия.


Хармониките свирят от сърце,

за да омайват нощите ми трудни;

от Азия тъй сини цветове,

рисунки от Малайзия лазурни.


А спомените с тази синева

са твоята съкровищница – тя

от острови ванилови пътува;
Ти щеше ли във синьо да рисуваш,

ако във стаята ти не кротува

пленената ти синя суета.
Марсел ТИРИ (Белгия)

Светла РУСЕВА



френска филология (ВТУ)

БЕДНИТЕ
Познавам бедните сърца,

сълзите в тях са езерца,

те бледи са като покров

на нечий гроб суров.


Познавам бедните ръце,

като клонак посред поле,

като навети пред врата

опадали листа.


Това са бедните очи,

тревожни, плахи и добри,

по-тъжни са от на сърна,

изгубена в мъгла.


Емил ВЕРХАРН (Белгия)

Диан КАРАГЕОРГИЕВ



френска филология (ВТУ)
Т Ъ Г А
Загубих сила и живот,

приятели и радост нежна;

загубих гордостта си прежна –

на гения ми страж суров.


Щом истината аз познах,

реших – приятелка е вярна;

но след лъжата й коварна

от нея вече се гнусях.


Но истината си остава

и който нея не познава,

не знае нищо за света.
А Бог очаква ни, зове ни

и в мен остават съкровени

следите от една сълза.
Алфред дьо МЮСЕ (Франция)

Елена ПЕТКОВА



френска филология (ВТУ)

С О Н Е Т


В одежди от цветя виж нимфата омайна

как снощи над земята тържествено изгря;

с блестящия си вид и с погледа-заря

яви се тя пред нас като заря сияйна.


Щом зърна я земята, с цвят покри се цяла,

и чуваше се как мелодия звучи.

Решила, че това са утринни лъчи,

в миг скри се всякоя звезда в небето гряла.


В Тетида слънцето потънало почти,

внезапно пак запали своите лъчи,

обърна впряга си, след нимфата се втурна.
Как би могло морето да го задържи!..

Но щом съзря то красотата и` лазурна,

като завинаги се в дълбините скри.
Венсан ВОАТЮР (Франция)

Даниела ИВАНОВА



френска филология (ВТУ)

УБИХА ТРИ МОМИЧЕТА НЕВИННИ
Убиха три момичета невинни

да видят що те криеха в сърцето.


От щастие бе първото обзето

и дето се проля кръвта невинна,

три смока съскаха там три години.
От добрина бе второто обзето

и дето се проля кръвта невинна,

три агънца пасяха три години.
От горести бе третото обзето

и дето се проля кръвта невинна,

три ангела там бдяха три години.
Морис МЕТЕРЛИНК (Белгия)

Симеон БУКОВСКИ



Френска филология (ВТУ)


ЩРИХИ ОТ ПАРИЖ

Във сиви тонове обагря

луната своя лик

и черен дим слова извайва

над покрив, остър като щик.
В небето сиво стене вятър,

проплаква като бас.

Настръхнал, скрит в далечината,

мяука тих и странен глас.


Вървя, за Платон размишлявам,

за Фидий, Саламин.

Пред мен се Маратон явява

под мигащ нощен пламък син.


Пол ВЕРЛЕН (Франция)

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОРИГИНАЛИ

НА СТИХОТВОРЕНИЯТА, ПРЕВЕЖДАНИ

ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСИТЕ ЗА ПОЕЗИЯ ПРЕЗ 2002 и 2003 г.

AU POÈTE QUI M’ENVOIE UNE PLUME D’AIGLE

Oui, c’est une heure solennelle !

Mon esprit en ce jour serein

Croit qu’un peu de gloire éternelle

Se mêle au bruit contemporain.
Puisque, dans mon humble retraite,

Je ramasse, sans me courber,

Ce qu’y laisse choir le poète,

Ce que l’aigle y laisse tomber.


Puisque sur ma tête fidèle

Ils ont jeté, couple vainqueur,

L’un, une plume de son aile,

L’autre, une strophe de son cœur.


Oh ! soyez donc les bienvenues,

Plume ! strophe ! envoi glorieux !

Vous avez erré dans les nues,

Vous avez plané dans les cieux.



Victor HUGO

TO THE THAWING WIND

Come with rain, O loud Southwester!


Bring the singer, bring the nester;
Give the buried flower a dream;
Make the settled snow-bank steam;
Find the brown beneath the white;
But whate'er you do to-night,
Bathe my window, make it flow,
Melt it as the ice will go;
Melt the glass and leave the sticks
Like a hermit's crucifix;
Burst into my narrow stall;
Swing the picture on the wall;
Run the rattling pages o'er;
Scatter poems on the floor;
Turn the poet out of door.
Robert FROST
AN DEN FRÜHLING

Noch immer Frühling, bist du nicht


Gekommen in mein Tal,
Wo ich dein liebes Angesicht
Begrüßt das letzte Mal.

Noch stehn die Bäume dürr und bar


Um deinen Weg herum
Und strecken, eine Bettlerschar,
Nach dir die Arme stumm.

Frühblumen wohnten dich schon hier,


Frost bringt sie um ihr Gluck,
Sie sehnten sich heraus nach dir,
Und kennen nicht zurück.

Die Schwalbe fliegt bestürzt umher,


Und ruft nach dir voll Gram,
Bereut schon, daß sie über´s Meer
Zu früh herüberkam.
Nicolaus LENAU

Pity Me Not
 
Pity me not because the light of day
At close of day no longer walks the sky;
Pity me not for beauties passed away
From field and thicket as the year goes by.

Pity me not the waning of the moon,


Or that the ebbing tide goes out to sea,
Or that a man's desire is hushed so soon,
And you no longer look with love on me.

This have I always known: Love is no more


Than the wide blossom which the wind assails,
Than the great tide that treads the shifting shore,
Strewing fresh wreckage gathered in the gales.

Pity me that the heart is slow to learn


What the swift mind beholds at every turn.
Edna St Vincent MILLAY
SONNET
Assis sur un fagot, une pipe à la main,

Tristement accoudé contre une cheminée,

Les yeux fixés vers terre, et l’âme mutinée,

Je songe aux cruautés de mon sort inhumain.


L’espoir qui me remet du jour au lendemain,

Essaie de gagner temps sur ma peine obstinée,

Et, venant me promettre une autre destinée,

Me fait monter plus haut qu’un empereur romain.


Mais à peine cette herbe est-elle mise en cendre,

Qu’en mon premier état il me convient descendre

Et passer mes ennuis à redire souvent :
Non, je ne trouve point beaucoup de différence

De prendre du tabac à vivre d’espérance,

Car l’un n’est que fumée, et l’autre n’est que vent.


Marc-Antoine de SAINT-AMANT


EINE SIBYLLE

Einst, vor Zeiten, nannte man sie alt.

Doch sie blieb und kam dieselbe Straße

taglich. Und man anderte die Maße,

und man zahlte sie wie einen Wald
nach Jahrhunderten. Sie aber stand

jeden Abend auf derselben Stelle,

schwarz wie eine alte Citadelle

hoch und hohl und ausgebrannt;


von den Worten, die sich unbewacht

wider ihren Willen in ihr mehrten,

immerfort umschrieen und umflogen,
wahrend die schon wieder heimgekehrten

dunkel unter ihren Augenbogen

saßen, fertig fur die Nacht.
Rainer Maria RILKE

МОJА ПОЕЗИJА

Мирна као мрамор, хладна као сена,

Ти си бледо, тихо девоjче што снева.

Пусти песма других нека буде жена

Што по нечистиjем улицама пева.


Jа не мећем на те ђинђуве са траком,

Него жуте руже у те косе дуге:

Буди одвећ лепа да се свиђаш сваком,

Одвећ горда да би живела за друге.


Буде одвећ тужна са сопствених jада

Да би ишла икад да тешиш ко страда,

А чедна, да водиш гомиле што нагле.
И стоj равнодушна, док око твог тела,

Место китњастог и раскошног одела,

Лебди само прамен таjанствене магле.
Jован ДУЧИЋ
ЖЕНЩИНЕ
Ты – женщина, ты – книга между книг,

Ты – свернутый, запечатленный свиток;

В его строках и дум, и слов избыток,

В его листах безумен каждый стих.


Ты – женщина, ты – ведьмовский напиток!

Он жжет огнем, едва в уста проник;

Но пьющий пламя подавляет крик

И славословит бешено средь пыток.


Ты – женщина, и этим ты права.

От века убрана короной звездной,

Ты – в наших безднах образ божества!
Мы для тебя влечем ярем железный,

Тебе мы служим, тверди гор дробя,

И молимся – от века – на тебя!

Валерий БРЮСОВ

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Доц. д-р Багрелия Борисова

За “Пресътворение” и изкуството на превода



Преводи от Петя Иванова

Виктор ЮГО

На поета, който ми изпраща перо от орел

Робърт ФРОСТ

На южния вятър

Николас ЛЕНАУ

На пролетта

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

Сонет

Райнер Мария РИЛКЕ



Сибила

Джон КИЙТС

На Есента

Ода за Славея

Ода за гръцката ваза

Луис МАКНИЙС

Носталгия

Преводи от Иван Райчев


Райнер Мария РИЛКЕ

Една Сибила

Йован ДУЧИЧ

Моята поезия



Превод от Добромир Русев


Робърт ФРОСТ

На топлия вятър


Превод от Марина Симеонова


Адам АСНИК

Нас не ни обвърза нищо…


Превод от Надежда Георгиева


Робърт ФРОСТ

На пролетния вятър


Превод от Денислава Димитрова


Робърт ФРОСТ

На сгряващия вятър


Превод от Теодора Тодорова


Виктор ЮГО

На поета, който ми изпрати орлово перо

Марк-Антоав дьо СЕНТ-АМАН

Сонет


Превод от Маргарита Петрова

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Валерий БРЮСОВ

На жената

Превод от Нели Демирева


Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали



Превод от Мила Петрова

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Превод от Даниела Кирова


Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали


Превод от Мила Въжарова


Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали


Превод от Марияна Георгиева

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Превод от Михаил Ненов


Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали



Превод от Христина Варчева

Александър ПУШКИН

Обичах ви и може би все още…

Превод от Наталия Златева

Робърт ФРОСТ

За епитафия щом трябва мисъл…

Превод от Росица Йорданова


Джо ХИЛ

Последната ми воля


Превод от Татяна Уварова


Элисавета БАГРЯНА

Правнучка


Превод от Йовка Караджова

Марсел ТИРИ

Камили сини пак рисуваш ти


Превод от Светла Русева


Емил ВЕРХАРН

Бедните

Превод от Диан Карагеоргиев


Алфред дьо МЮСЕ

Тъга

Превод от Елена Петкова


Венсан ВОАТЮР

Сонет

Превод от Даниела Иванова


Морис МЕТЕРЛИНК

Убиха три момичета невинни


Превод от Симеон Буковски


Пол ВЕРЛЕН

Щрихи от Париж




 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница