Семинар по говорно формиране в София 24 31 май 2013 г. Думата и жестовете на звуците според Рудолф Щайнер Лектор: Сузане Георгиев



Дата20.01.2017
Размер144.55 Kb.
ТипСеминар
Втори семинар по говорно формиране в София

24 – 31 май 2013 г.
Думата и жестовете на звуците според Рудолф Щайнер
Лектор: Сузане Георгиев
Място: София, ул. Георги Бенковски 25 (сградата с надпис „Семейна фондация“)
Време на провеждане:

24 май (петък) – 17:00 – 20:00

25 май (събота) – 13:00 – 16:00

26 май (неделя) – 13:30 – 15:30

27 май (понеделник) до 31 май (петък) – 10:00 – 13:00
Такса за участие: 50 лева
За допълнителна информация и записване:

Богдана Вульпе - 0877 836 822

Катя Белопитова - 0888 382 029, katbel@sbline.net


Писмо от Сузане:

Мили стари и нови български приятелки и приятели на говорното формиране!

Скоро ще се видим и ще се захванем за работа! (виж материалите по-долу)

В момента не мога да направя точната програма, но вече се радвам, че ще се срещнем и ще продължим това, което сами сте си упражнявали. Надявам се, че ще ви срещна в най-добро здраве и с добро настроение. Ще могат да се провеждат и индивидуални часове. Смятам да започваме в 17:00 часа, въпреки че бих предпочела началният час да е по-рано (поправка: на първата среща решихме да почваме от 10:00 часа). Важното е всеки ден за започваме заедно. На 24 май е денят на българската култура, денят на Кирил и Методий. Може би всеки от вас ще може да разкаже по нещо за тях двамата, за да мога отново да навляза в разбирането на българския език.

Сърдечни поздрави от Сузане!

Основна задача:

Изразяване на всички примерни текстове с помощта на жестовете



Важна задача:

Изработване на говорни упражнения на български



Цели:

Накрая ще има възможност всеки да представи лично избрано стихотворение или строфи или текст от упражненията.

Също така ще изпълняваме в хор текстовете за упражнение.

Текстове за упражняване на новите материали
Българско стихотворение по собствен избор

Кристиян Моргенщерн. Измиването на нозете (превод на Христо Маринов) (ев.)

СМИРЕНИЕ  (Измиване на нозете)

Благодаря ти, камъко притихнал,

и свеждам се пред тебе ниско аз:

растителната същност ти дължа.

Покланям ви се, флора и земя,

благодаря ви: с помощта ви аз

нагоре към животното израснах.

Пред вас, растение, животно, камък,

прекланям ви се и благодаря,

че ми помогнахте да бъда Аз.

Благодарим на теб, дете човешко,

смирено нека ти се поклоним,

че чрез това, че си, сме също ние.

От цялата божественост благодари

на разноликата божественост Един

и в благодарност се преплита битието.

 Кристиян Моргенщерн


Die Fußwaschung

Ich danke dir, du stummer Stein,


und neige mich zu dir hernieder:
Ich schulde dir mein Pflanzensein.

Ich danke euch, ihr Grund und Flor,


und bücke mich zu euch hernieder:
Ihr halft zum Tiere mir empor.

Ich danke euch, Stein, Kraut und Tier,


und beuge mich zu euch hernieder:
Ihr halft mir alle drei zu Mir.

Wir danken dir, du Menschenkind,


und lassen fromm uns vor dir nieder:
weil dadurch, daß du bist, wir sind.

Es dankt aus aller Gottheit Ein -


und aller Gottheit Vielfalt wieder.
In Dank verschlingt sich alles Sein.

Christian Morgenstern


Народна песен:

Ой, тревице

ситна трево

покрила си

цяло поле

само малко

останало

гдето расте

божур цвете

и край него

бяла ружа.
Или:

Изворче скрито

в елхова горица

кой идва при тебе

за бистра водица.
Или, ако е известно на български език:

Sah ein Knab' ein Röslein stehn

Am Brunnen vor dem Tore.

(Видя едно момче розичка да стои



на кладенеца пред портите.)

Календар на душата за 8-ма седмица: (превод на Христо Маринов)

Расте мощта на сетивата

в съюз с божественото дело,

като снижава силата на мисълта

в мен до съноподобна смътност.

Желае ли божествената същност

едно с душата ми да бъде,

човешкото ми мислене тогава

в сън тихо трябва да потъне.



Es wächst der Sinne Macht

Im Bunde mit der Götter Schaffen,

Sie drückt des Denkens Kraft

Zur Traumes Dumpfheit mir herab.

Wenn göttlich Wesen

Sich meiner Seele einen will,

Muß menschlich Denken

Im Traumessein sich still bescheiden.



Рудолф Щайнер: (превод на Христо Маринов)

В началото бе словото

и беше словото при Бог,

и Бог бе словото.

То бе в началото при Бог.

Там беше то, когато

възникна всичко и без словото

нищо не възникна.

Животът беше в словото

и беше светлината

на хората животът.




Im Urbeginne war das Wort,

Und das Wort war bei Gott,

Und ein Gott war das Wort.

Dieses war im Urbeginne bei Gott.

Dort war es, wo alles entstanden ist,

Und nichts ist entstanden

Außer durch das Wort.

Im Worte war das Leben,

Und das Leben war das Licht der Menschen.


В началото бе мисълта

и беше мисълта при Бог,

и беше мисълта божествена.

Животът е във нея

и трябва той да стане светлина на моя Аз.

Да просияе в Аза ми божествената мисъл,


та мракът в Аза ми да улови

божествената мисъл.



Im Urbeginne ist der Gedanke,

Und der Gedanke ist bei Gott,

Und ein Göttliches ist der Gedanke.

In ihm ist Leben,

Und das Leben soll werden das Licht meines Ich.

Und scheinen möge der göttliche Gedanke in mein Ich,

Dass die Finsternis meines Ich ergreife

Den göttlichen Gedanken.



В началото бе мисълта

и бе безкрайност мисълта.

На мисълта животът светлината е на Аза.
Сияещата мисъл нека да изпълни

на Аза тъмнината,

та тъмнината в Аза ми да улови

тази живата мисъл, да живее

и да твори в божественото й начало.


Im Urbeginne ist der Gedanke,

Und ein Unendliches ist der Gedanke,

Und das Leben des Gedankens ist das Licht des Ich.

Erfüllen möge der leuchtende Gedanke

Die Finsternis meines Ich,

Dass ihn die Finsternis meines Ich ergreife,

Den lebendigen Gedanken,

Und lebe und webe in seinem göttlichen Urbeginn.



В началото бе споменът

и продължава да живее споменът,

и божествен е споменът.

И живот е споменът,

и Азът на човека е животът,

самият той струи в човека.

Човекът не е сам, Христос е в него.

Припомня ли си за божествения

живот, във спомена му е Христос,

и като лъчезарен споменен живот

Христос ще засияе

на настоящето във тъмнината.




Im Urbeginne ist die Erinnerung,

Und die Erinnerung lebt weiter,

Und göttlich ist die Erinnerung.

Und die Erinnerung ist Leben,

Und dieses Leben ist das Ich des Menschen,

Das im Menschen selber strömt.

Nicht er allein, der Christus in ihm.

Wenn er sich an das göttliche Leben erinnert,

Ist in seiner Erinnerung der Christus,

Und als strahlendes Erinnerungsleben

Wird der Christus leuchten

In jede unmittelbar gegenwärtige Finsternis.




В началото бе силата на спомена.

Божествена да стане трябва силата на спомена.

Божественост да стане трябва силата на спомена.

И всичко, що възниква в Аза, трябва

да става тъй,

че произхода си да води

от спомена Христов, божествен.
Животът трябва да е в спомена

и светлината лъчезарна трябва да е в него,

която от припомнящо си мислене сияе

на настоящето във мрака.

И мракът, както в настоящето е, нека

да улови на спомена - божествен станал - светлината.




Im Urbeginne war die Kraft der Erinnerung.

Die Kraft der Erinnerung soll werden göttlich,

Und ein Göttliches soll werden die Kraft der Erinnerung.

Alles, was im Ich entsteht,

Soll werden so,

Dass es ein Entstandenes ist

Aus der durchchristlichten, durchgöttlichten Erinnerung.

In ihr soll sein das Leben,

Und in ihr soll sein das strahlende Licht,

Das aus dem sich erinnernden Denken

In die Finsternis der Gegenwart hereinstrahlt.

Und die Finsternis so, wie sie gegenwärtig ist,

Möge begreifen das Licht der göttlich gewordenen Erinnerung.



Упражнения от първия курс
Двете упражнения за дишане са от първия курс
1. Упражнение за дишане, декламаторско. Първоначално е било мантра от Рудолф Щайнер. Да се набляга на съскащите съгласни, при които се издиша, и съответните им звучни съгласни: ф, с, ш, в, з, ж.





Вълнуващ изход

чрез надежда

силен копнеж

чрез воля.



с ръцете отгоре надолу







Воля вее

има вълнение

вее там где тресе се.


с ръцете от главата навън и нашироко







Твори трескаво

твори връзки.

В бягане

веенето в бяг

разкрива.


с ръцете отдолу нагоре до главата, така че и тя да се включи



2. Упражнение за дишане, рецитаторско. Работи се с образи. Има три образа: безкрайно пространство, безкрайно време, дълбините на душата. След тях идва инспирация от духовните светове и накрая е интуицията.


Пре́з вселе́нски необя́тни ширини́,

пре́з безкра́й теча́щи времена́,

пре́з душе́вни тъ́мни дълбини́,

чре́з духо́вно открове́ние

ще́ потъ́рсиш – на зага́дката́ реше́ние.
Тук стъпката е трохей (= хорей) – дълго-кратко, дълго-кратко, ..., като дългите срички са означени с ударение. За сравнение стъпката ямб е обратна – кратко-дълго, кратко-дълго, ... .

Първите четири упражнения за артикулация са от първия курс.



  1. На теб ти го думал,

да не ни изловят

  1. Няма нужда много мъдрост,

мнима мъка да множиш

  1. Рано Рилка реже ряпа,

лекар риба трябва да яде.

  1. редно Радка

ръжен ръб

риза реже

ружа ролка

рой роза

Петото упражнение за артикулация трябва тепърва да създадем.


Протичане на занятията:

  • започваме с ритмично ходене или гръцка гимнастика,

  • след това упражнения за дишането

  • жестове на звуците, по-късно жестове на думите – теория

  • жестове на звуците, по-късно жестове на думите – упражнения чрез текстовете по-горе

  • говорене в хор


Жестовете на звуците на съгласните

Съгласните звуци се занимават с външния свят. Затова само те имат жестове. Гласните се занимават с душевното. Затова те имат душевни значения.

Жестовете на съгласните могат да бъдат проумени - изживени – по-трудно от жестовете на думите, защото звуците са съвсем привични – свързани с човека.

Думата винаги е актуална, т.е. една и съща дума може да приеме в различни ситуации различен жест.




Жест на звука

Звук

Сетивно възприемане

В поезията

дъхането
проходни звуци

"h“

х й/ь


ш с

щ

ф в




в слушането;

те самите са жест



те показват нещо, което е съвсем отделено от човека, когато се появяват в поезията

удрянето
ударни звуци

д т

б п


г к

м н


във виждането;

човек иска да ги види.

Човекът участва вътрешно във външните неща.


те показват, че се има предвид вътрешният човек

треперенето
трептящ звук

р

Чувства се като сърбежа в ръцете и дланите; Слушателят трябва да бъде достигнат в чувството.

вътрешен човек

вълнуването

вълнови звук



л

да се чувстваш плуващ във водата;

да се чувстваш в краката и ходилата.

Слушателят трябва да бъде достигнат в чувството.


вътрешен човек



Говорни жестове в изречението и думата





Гръцка гимнастика

Жест (вътрешна поза)

Телесен жест (движение, сила)

Звучене на говора (глас)

Пример за изречение

Дума

1.

хвърляне на копие

ефективно (действащо навън)

тълкуващо (показване)

режещо

(Слънцето залязва. „Погледни небето!”)

пробождане (Stich), удар (Schlag)

2.

хвърляне на диск

обмислено (вътрешно)

държащо на себе си

пълно

(Слънцето залязва. „О, колко хубаво!”)

слава (Ruhm), мелница (Mühle)

2 а.




(неспособен да вземе решение)

крайниците са неподвижни

бавно изтеглено

„Сега се намираме в тежко положение. Какво да правим?”

положение (Lage), слисано (platt)

3.

борба

опипване на езика пипнешком напред срещу съпротива (въпрос, желание)

да се намираш с ръцете напред в търкалящо движение

вибриращо, r

„Ти ми казваш, че трябва да достигна целта. Мога ли аз това?”

решетка (Gitter), бъркам (rühren)

4.

хвърляне на диск

отпращащ на бърза ръка;

антипатията



оттласкване на крайниците от себе си

твърдо

„Имам работа… Върви! Върви!”

тласък (Stoß), бърз (flink)

5.

бягане

подсилващ; симпатия

замахване на крайниците за докосване на обекта

меко

„Носите ми детето, което винаги обичам да виждам: Ела!”

една цигулка (eine Geige), покрив (Dach)

6.

скачане

отдръпване на човека назад към самия себе си

оттласкване на крайниците от собственото тяло косо надолу

късо пуснато

„Ти ми правиш предложението да се погрижа за сделката; Сега аз искам да се разходя!”

стоп (Stopp), точка (Punkt)























Кирил и Методий
Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

ти чест и слава поднови!


Върви към мощната просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменна воден -

и Бог ще те благослови!


Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знаньето живей!


Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!


Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!


България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествованье и в страданье

извърши подвизи безчет...


Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дълга си всегда!


Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за всесветовната просвета

тя бе неизчерпаем вир.

Бе и тъжовно робско време...

тогаз балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отомански властелин...


Но винаги духът народен

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци! През десет века

все жив остана ваший глас!


О вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина.


Подвижници за права вяра,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху славянский мир,


бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!


Нек името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в славянството во век веков!



Стоян Михайловски, Русе, 1892 година


Из „Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ“
След като прекара четиридесет месеца в Моравия, той се отправи за Рим, за да посвети своите ученици. Пътьом го прие Коцел, князът на Панония, който обхванат от такава силна любов да се научи на славянските книги, му предаде около петдесет ученици, за да ги научи; оказа му голяма почит и го препрати в неговия път. И не взе нито от Ростислав (княза на Моравия), нито от Коцел злато или сребро, нито друго нещо, понеже беше положил в сърцето си евангелското слово, а само измоли пленници от двамата деветстотин и ги пусна свободни.
Когато беше във Венеция, против него се събраха като врани на сокол епископи, свещеници и монаси, подигнаха триезическата ерес и казваха:
- Човече, кажи ни, как сега си направил книги за славяните и ги учиш, когато никой друг преди тебе не ги е изнамерил – нито апостол, нито римски папа, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин? Ние познаваме само три езика, на които подобава да славим Бога в книгите – еврейски, гръцки и латински!
Философът им отговори:
- "Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички?" И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? Но ние познаваме много народи, които си имат своите книги, и които въздават слава на Бога всеки на свой език: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други.
Ако ли не искате да разберете от това истината, поне в Библията вижте присъдата си. Давид вика и казва: "Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо!" И пак: "Възклицавайте Господу, цяла земьо, тържествувайте, веселете се и пейте!" И на друго място: "Цялата земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име, Вишний" И пак: "Хвалете Господа, всички народи! Прославете Го, всички племена!" и "Всяко дихание да хвали Господа!"
А Евангелието казва: "Които Го приеха, даде им възможност да станат чеда Божий". В същото Евангелие Господ говори: "И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, за да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе!" А в Евангелието от Матея рекъл: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал! И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света, амин!" И в евангелието от Марка казал: "идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици."
....
С тези и още много други думи ги посрами, остави ги и си замина по своя път.





Каталог: files -> calendar events
calendar events -> Семинар по Говорно Формиране с лектор г-жа Сузане Георгиев от Германия. Поканени са всички интересуващи се от развитието и упражняването на художественото слово
calendar events -> Апостолът на Свободата и Апостолът на езичниците – лекция място
calendar events -> Апокалипсисът на Йоан, част 2 – лекция място
calendar events -> Апокалипсисът на Йоан – лекция
calendar events -> Програма 10. 00 Евритмия -слово за михаил росица и димитър левашки
calendar events -> Календар на антропософските събития през 2013 година
calendar events -> Етническият произход на българското богомилство – лекция място
calendar events -> Семинар по валдорфска педагогика 08 – 12 август 2016 г
calendar events -> Дискусия на тема „Кулминацията на антропософията“, 24-25. 03. 2018, Стара Загора
calendar events -> Календар на антропософските събития през 2013 година


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница