Семинар по Патогенни микроорганизми и инфекциозна имунология към Института по микробиология "Стефан Ангелов", бан на 13. 06. 2011 и насочен за защита на същото заседание

Този факт означава, че допълнителният фрагмент не се дължи на точкова мутация, която променя рестрикционното място на NotI ензима, а по-скоро че изолираните щамове от двете сестри имат различен произход. Тази хипотеза обаче не може да се приеме поради факта, че двете сестри показват едни и същи симптоми, по едно и също време, което предполага общ източник на инфекция. Освен това пулсотипът на тези щамове (4^L) не е наблюдаван при проучваните щамове Y. enterocolitica 4/О:3, което означава че този пулсотип се среща много рядко.

С цел определяне на възможните различия в геномните профили, по един щам от серотиповете О:3, О:9 и О:5 се посяват върху агар и се изолират 10 колонии, от които се изолира ДНК, обработват се с NotI и се подлагат на ГЕПП. Както се вижда от Фиг. 6, 10-те колонии от всеки щам показват еднакъв профил, което е показател за in vitro стабилност на

Фигура 7 NotI рестрикционни профили на 20 колонии от Y. enterocolitica IP22376; * - колонии с профил Б; 200-50 – размер на ДНК фрагментите (кб)

При сравняването на 10 щама Y. pseudotuberculosis от серотиповете О:1, О:2 и О:3 (общо 30 ДНК проби) се установяват 27 различни профила (Фиг. 8, Табл. 6), което означава, че почти всеки щам има специфичен пулсотип. Десетте щама от серотип О:1 показват 10 различни пулсотипа, което бе неочаквано поради факта, че 9 от тях са изолирани във Франция за период от 14 месеца, а 7 от тях са човешки изолати. Девет пулсотипа се наблюдават и при 10-те щама от серотип О:2. Следва да се отбележи, че двата щама с еднакви профили (IP32917 и IP32918) са изолирани от различни органи (костен мозък и черен дроб) на един и същи заек. Следователно би могло да се допусне наличието на известна стабилност in vivo на пулсотипа на Y. pseudotuberculosis, подобно на тази при Y. enterocolitica. Относителна хомогенност на пулсотиповете бе установена и при щамове Y. pseudotuberculosis, изолирани от един и същи вид гостоприемник, а в някои случаи и от различни географски райони. Щамовете IP32934 и IP32935 са изолирани от две маймуни от един и същи зоопарк (Фиг. 8, линии 3 и 4); щамовете IP32929, IP32957 и IP32956 са изолирани от диви зайци от различни райони на Франция (Фиг. 8, линии 5-7); щамовете IP32951 и IP32969 са изолирани от човешка кръв в различни болници (Фиг. 8, линии 8-9). При серотип О:3 се наблюдават 8 пулсотипа от 10 щама. Трите щама, които показват еднакви профили (IP32977, IP32975 и IP32945), са изолирани от селскостопански животни в Аржентина, което означава, че тези животни са заразени по време на един и същ епизоотичен взрив. Техният пулсотип е много сходен с този на щам IP32992, изолиран от говедо, но в Австралия (Фиг. 8, линии 1-4). Това означава, че пулсотипа на щамовете Y. pseudotuberculosis е по-тясно свързан с вида на гостоприемника, отколкото с географския им произход.

Високият полиморфизъм на пулсотиповете, наблюдаван при Y. pseudotuberculosis, дори и при щамове от един и същи серотип, изолирани от една страна, период и вид гостоприемник означава, че при този вид настъпват чести геномни преобразования. За определяне на тяхната честота, два щама Y. pseudotuberculosis (IP32918 и IP32978) са посяти върху агар и ДНК бе изолирана от 5 колонии от всеки щам. Геномните профили след ГЕПП бяха напълно еднакви при щам IP32978, докато при щам IP32918 се наблюдават 2 различни профила (Фиг. 9А). Тези резултати показват, че е възможно да настъпят геномни преобразувания in vitro при някои щамове Y. pseudotuberculosis, съхранявани дълго време на 4^оС. За да се провери тази хипотеза, са подбрани два щама Y. pseudotuberculosis, които са изолирани преди 40, респ. 60 години. Петте колонии от щам IP30027 имат еднакви профили, докато при щам IP30036 се наблюдават също два пулсотипа (Фиг. 9Б).

Патогенни и непатогенни щамове Yersinia, бяха проучени чрез ПВР за наличие на хромозомно кодирания ген irp. Амплифицираният продукт е с размер 1243 bp. Резултатите сочат, че 8 щама от вида Y. еnterocolitica са положителни, като два от тях са от биосеротип 2/О:3/ два от биосеротип 1А/О:5 и четири от 2/О:9 (Табл. 7). Положителни за гена irp са и два щама от серотип О:3 на Y. рseudotuberculosis. Всички изследвани непатогенни щамове Yersinia - Y. kristensenii, Y. frederiksenii, Y. intermedia, Y. bercovieri и Y. mollaretii са отрицателни за наличието на този ген. Продукцията на токсин (YST) е важен фактор на вирулентността и играе роля в патогенезата на йерсиниозата. Ето защо същите щамове са изследвани и за наличие на yst чрез ПВР. Полученият ампликон е с размер 208 bp. Този ген се установи при два патогенни за хора и животни щама - Y. еnterocolitica IP383 (О:9) и Y. pseudotuberculosis IP2861 (О:3). Три щама Y. kristensenii - IP4459, IP22914, IP20468 (О:5) и щамa Y. bercovieri IP22935 (O:18) са също положителни. Хромозомалният ген ail бе доказан при всички изследвани щамове от видовете Y. еnterocolitica и Y. pseudotuberculosis.Същите щамове бяха положителни и по отношение на плазмидно кодирания ген virF, с изключение на щамовете Y. еnterocolitica IP20851 и IP26488, които са отрицателни (Табл. 7).