Глава втора ОСНОВНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Схващането за човека като за оптично същество, на което зрителният канал доставя около 80-90% от информацията за околната среда (Сотиров, 1985), детерминира свръхценностното отношение към зрението. Неговата липса или крайна редуцираност поражда наистина много сериозни ограничения във всички основни сфери на човешката дейност - игрова, битова, учебна, професионална, комуникативна. Именно тези реални ограничения след загубата на зрение и отношението към тях пораждат разгръщането при новоослепелите на редица депресивни състояния, чийто вербален израз са: "От мен човек не става!", "Аз съм един жив труп", "За какво ли живея", "По-добре да бях умрял". Срещат се, макар и рядко, и суицидни опити при лица, които не виждат смисъл в по-нататъшното съществуване при новия си жизнен статус (Сотиров, 1988)

Самооценката заема основно място сред личностните фактори, регулиращи нашето поведение и активност. Човешката самооценка е динамична и се изменя заедно с промените в условията на живот (Силгиджиян, 1978). Тя може да се разглежда като механизъм за съзнателното и целенасочено развитие и усъвършенстване на личността за преустройване и реорганизация на целия вътрешен свят, а и за приспособяването й към екстремни жизнени ситуации.

Самооценката на новоослепелия е ниска, силно отрицателна. Поради негативната самооценка (неприемане на новото "аз") се формират аутистични нагласи, силно понижена комуникабелност, избягване на контакти с познати, дори с най-близките, затваряне в себе си. Излиза от строя меха­низмът за целеполагането, отхвърлят се предишните жиз­нени цели и задачи. Наблюдава се стадий на вакуум във върха на йерархизираната ценностна система на личността.

Известно е, че връзката между равнището на самооцен­ка и равнището на претенции е право пропорционална, си­реч колкото по-ниска е самооценката на дадена личност, толкова по-ниско е равнището на нейните претенции. На тази база се разгръщат аболични и хипоболични състояния. Личността е дезинтересирана, с нулева или почти нулева битова и социална активност.
Новоослепелият не вижда смисъл в своето съществуване. Това е резултат от неправилната му представа за себе си, от липсата на информация за възможностите, които оста­ват на негово разположение, от влиянието на доминира­щия социален стереотип за слепите. Наши дългогодишни наблюдения показват, че колкото по-малко се знае за слепите, за техния живот и възможности, толкова след загубата на зрение самооценките са по-отрицателни, депре­сивните състояния – по-дълбоки и затегнати. Разбира се, това се нюансира и от някои други психични фактори, като: емоционална устойчивост и реактивност, екстраверсия и интроверсия, ценностна ориентация и т.н.
1.3. Психологическа подкрепа на късноослепели лица.

"Инвалид, който не е подложен на психична рехабилитация, е потенциално двоен инвалид" (Ожуг – Радев, 1986).

Според нас, предмет на психологическата интервенция в случая трябва да бъде повлияването и коригирането на "аз" - образа на новоослепелия, промяната на самооценка­та от негативна в позитивна с цел успешна реадаптация и ресоциализация, формиране на нова концепция за смисъла на живота при новите жизнени условия. С психологическа­та намеса по-конкретно трябва да се стремим да постигнем:
1. Приемане от новоослепелия реалистично на новия му статус.

2. Изграждане на реален "аз" образ за себе си, като му се посочат възможностите, които са останали на разположение, а също и пътищата за преодоляване на не­гативните последици от липсващото или силно увредено зрение.

3. Формиране на идеален "аз" образ като модел за подражание.

4. Реставриране на старата или създаване на нова кон­цепция за смисъл на живота, адекватна на новия му статус.

2. Отношение към самия себе си, степен на приемане или неприемане на себе си като личност, на удовлетвореност от себе си, на уважение към себе си (Сотиров, 1988).

"Чрез добре планирани разговори-интервюта с новите съюзни членове а техните близки рехабилитационните ра­ботници могат по-лесно да се ориентират в индивидуални­те проблеми и своевременно да откликват на конкретните нужди" (Радулов, 1986). В Центъра за рехабилитация и професионална подготовка на слепи (ЦРППС) - Пловдив, от няколко години се прила­га групова и индивидуална психотерапия за клиентите, ко­ито не са се адаптирали към зрителното увреждане. Целият рехабилитационен екип работи много плътно с близките на късноослепелия, за да се ускори и при тях реалистичното приемане на новата жизнена ситуация, в която той е изпаднал, както по време на престоя му в Центъра, така и в последващия го пострехабилитационен период.

В по-широк план "Същността на рехабилитацията се изразява в това до каква степен слепият може да задоволи самостоятелно своите материални и духовни потребности" (Ганев, 1975).

ЦРППС - Пловдив е интернатен център, предлагащ рехабилитационните услуги в четири форми, посочени по-долу, и дневни центрове за рехабилитация на късноослепели в София, Сливен, Ст. Загора, Варна и Габрово, предлагащи рехабилитационните си услуги само в амбулаторна и надомна форми.

При елементарната рехабилитация на късноослепели ли­ца с интелектуални професии се прилагат познатите нейни основни форми: интернатна, амбулаторна, надомна и полуинтернатна, в зависимост от институцията, която ги предлага - интернатен или дневен център за рехабилитация на късноослепели.

При включване на късноослепяло лице с интелектуална професия в курсове за елементарна рехабилитация в Центъра за рехабилитация и професонална подготовка на слепи (ЦРППС) - Пловдив се извършва диагностично оценяване на негови­те рехабилитационни нужди със съответен инструментари­ум от учителите по рехабилитационните дисциплини.Въз основа на това оценяване се изграждат и отделните и ндивидуални рехабилитационни програми, сиреч опреде­лят се конкретните рехабилитационни умения, които трябва Да бъдат формирани у дадения клиент. Разбира се, при диагностичното оценяване на рехабили­тационните нужди на даден клиент и съставянето на индивидуалната рехабилитационна програма се вземат винаги предвид неговите желания и предложения.

"За най-общ критерий за ефикасно проведена рехабили­тация служи обстоятелството до каква степен обществото приема рехабилитирания индивид" (Ганев, 1975)

Също като критерии за рехабилитираност на включените в рехабилитационните курсове клиенти могат да служат рав­нищата на рехабилитационните умения. С подходящи тес­тове равнищата на различните рехабилитационни умения могат да бъдат оценявани и оттам да се извършва оценка на степента на рехабилитираност на отделния клиент в да­дена област.
Важен психологически критерий за рехабилитираност мо­же да бъде степента на функциониране на механизма за целеполагане, наличието на средносрочни и дългосрочни жизнени цели и задачи.
2.6. Специфика на елементарната рехабилитация на късноослепелите лица с интелектуални професии.

През последните няколко години късноослепелите лица с интелектуални професии (научно-изследователски и научно-преподавателски кадри, учители, писатели и др.) осо­бено често заявяват като желано за тях обучението по машинопис, компютърна грамотност и зрителна рехабилитация. Това са рехабилитационните дисциплини, които отстраняват информационните ограничения, породени от слепотата и слабото зрение, и възстановяват в голяма степен самостоятелността и независимостта на включените в такива курсове късноослепели лица при ползването и обмяната на информация.

Неговият индивидуален рехабилитационен план включва обучение по ориентиране и мобилност, машинопис и индивидуална психотерапия. Той напуска Центъра с променено самоотношение и на зрителното си увреждане вече гледа като на нещо второстепенно. Машинописните си умения използва за писане на статии и кореспонденция. Неговото обучение по ориентиране и мобилност продължава и в София, с цел усвояване на няколко особено важни за този клиент маршрути.

кн. 10, 11 и 12

Според датския автор Янсбол (1977): "...не трябва да съществуват основни разлики между елементарната рехабилитация на младите наскоро слепели и елементарната рехабилитация на възрастните новоослепели". В нашето изложение ще се спрем на една от най-популярните и твърде удобна форма за рехабилитация на тези лица – кратковременни рехабилитационни курсове в интернатни условия, визирайки най-вече опита на Центъра за елементарна рехабилитация на късноослепели /ЦЕРК/ – Пловдив.

Още от първите години след своето създаване Центъра за елементарна рехабилитация на късноослепели включва в провежданите от него курсове и лица от третата възраст. Първоначално рехабилитацията на тези лица се е извършвала по учебния план предвиден за останалите клиенти, като те са включвани в почти всички рехабилитационни дисциплини, без да се отчитат конкретните им рехабилитационни нужди. Продължителност­та на тяхната рехабилитация е същата, както и за останалите рехабилитанти. В
2. ПЪРВОНАЧАЛНА СПЕЦИФИКА
С въвеждането в средата на седемдесетте години на индиви­дуални рехабилитационни програми, съобразени с конкретните рехабилитационни потребности и желания на рехабилитантите, рехабилитаци­ята на слепите и слабовиждащите лица от третата възраст, осъществя­вана в интернатната форма на Центъра започва да се отличава от тази на другите, както по своята продължителност, така и по обхвата на рехабилитационните дисциплини. Нейната тогавашна специфика се изра­зява в:
1. Продължителността на рехабилитационния курс е много по-малка, отколкото на останалите клиенти. Например, ако рехабилитационните курсове са 4 или 5-месечни, то за рехабилитантите от третата възраст тяхното времетраене е 1-2 месеца.

2. Броят на рехабилитационните дисциплини, които са ангажирани, е около половината от тези на другите курсисти.

1. Да нямат сериозни здравословни проблеми, сиреч да са на крак - да не изискват едно непрекъснато здравно и битово обслужване.

2. Да имат реални рехабилитационни нужди.

Второто изискване е също много важно, защото при диагностичното оценяване или в понататъшната рехабилитационна работа се оказва, че някои зрително затруднени лица от третата възраст, притиснати от самотата или от ниския си социален стандарт, симулират рехабилитационни нужди, най-вече през есенно-зимния период.

2. По-забавен курс на обучение отколкото при клиентите от другите възрастови групи (зряла, младежка).

Например, 70-годишните рехабилитанти изискват по-бавен курс на обучение отколкото 50-годишните.

3. По-слаба мотивация за елементарна рехабилитация при някои възрастни наскоро ослепели (Янсбол, 1977).

4. По-малка склонност за отделяне от дома и домашните.

5. По-малка склонност за промяна на стереотипите във всекидневния бит.

6. Симулиране на рехабилитационни потребности поради самотата или икономически причини (таксата за заплащане на рехабилитантите е все още твърде ниска).

7. По-трудно комбиниране на различните възможни форми за рехабилитация, докато при кьсноослепелите от другите възрасти е възможна по-голяма вариативност и комбинативност на начините за рехабилитация.

1. Изграждането на конкретните практически умения не се провежда в реалните жизнени условия на клиента - в неговия дом, на неговата улица, в неговия квартал, на негов терен;

2. Тя може да препятства социалната интеграция, да формира сегрегационни нагласи (Янсбол, 1977). Техният вербален израз най-често е: "Колко ни е хубаво, колко ни е уютно с другари по съдба, с други като нас".
Като слабост на нашата работа може да се посочи ненужната в някои случаи удълженост на тези курсове, а също и толерантността към лицата, симулиращи рехабилитационни потребности, мотивирани от икономически подбуди. Друг недостатък в работата ни е, че почти не използваме полуинтернатната форма (съчетание между надомна и интернатна), широко използвана в скандинавските страни.
8. ТАКИВА КУРСОВЕ И НА ДРУГИ МЕСТА
Кратковременни рехабилитационни курсове в интернатни условия са и тези, които се организират в съюзните почивни домове, а също и на други подходящи места от организации на ССБ (Варна, Добрич и др.). Някои от тях имат по-скоро характер на лектории по елементарна рехабилитация и не са насочени към формиране на конкретни рехабилитационни умения. Макар и такива, те може би имат своя смисъл за мотивиране на участниците за една бъдеща тяхна рехабилитация и за повишаване на рехабилитационната култура на активистите на ССБ. Причините за това рехабилитационно просветителство вероятно се коренят във все още недостатъчния професионализъм на част от съюзните организационни кадри и дефицита на добре квалифицирани комплексни инструктори (учители) по елементарна рехабилитация.

В почивните домове на ССБ и на други организации, в училищата за деца с нарушено зрение през лятото, и на други подходящи места, могат да се организират различни занятия и занимания, ориентирани към изграждане на конкретни рехабилитационни умения, като:

2. Групи за изучаване на модерни танци.

3. Обучаване в специални забавни игри за незрящи.

4. Демонстрации и обучение за използване на нови, съвременни специални технически средства (говорещи калкулатори, говорещи компютри, говорещи часовници, електронни мобилни средства и др.).

5. Обучение по полезни умения.

6. Групи за изучаване на основни мобилни техники и мобилни маршрути в околностите на почивния дом.

7. Групи за изучаване на брайлов шрифт и групи за усъвършенстване владеенето на брайловото писмо.

8. Групи за обучение по ръчно плетиво.

9. Групи за изучаване плетенето на пазарски мрежи.

10. Групи за изучаване на макраме.

11. Групи за АТ (автогенна тренировка).

12. Групи за изучаване на международния език есперанто!

Още с първите си стъпки ръководството му се е обръщало към тази институция и нейните поделения за консултация по редица социални проблеми и за усъвършен­стване дейността на заведението.

Макар и за известно време в контактите между пловдивския рехабилитационен център и институциите на „Социални грижи” да имаше един твърде забележим спад, от началото на 90-та година нашето взаимодействие се нормализира.

Центърът има известни традиции и в сътрудничеството със Софийския университет „Св. Климент Охридски” и по-специално с катедра „Дефектология". Привличани са като консултанти и лектори преподаватели от тази катедра. Друга форма на сътрудничество е специализацията на кадри от рехабилитационния център в катедра „Дефектология".

Обръщали сме се също и за финансова подкрепа /което е нещо ново/ за някои наши начинания.

През 1978 и 1979 година по инициатива на Съюза на слепите и слабовиждащите в ГДР в Кемниц се проведоха двуседмични квалификационни курсове за инструктори по ориентиране и мобилност. Бяха подготвени инструктори по използуване на дълъг бастун от почти всички европейски социалистически страни и Виетнам. Част от обучаващия екип на домакините беше получил своята подготовка в Центъра по мобилност в Бирминган (Великобритания). Централното управление на Съюза на слепите в България изпрати за обучение в тези курсове трима свои представители – Спас Кожухаров, Стефан Стефанов и Весела Бойкикева.

Уводният доклад на тема «Същност, цели и методи на елементарната(основната) рехабилитация» бе изнесен от ръководителя на отдела по рехабилитация в Централното управление на Съюза на слепите и слабовиждащите в ГДР Ханс Мурол. Той обоснова необходимостта от основна рехабилитация на новоослепелите и наблегна на първостепенното значение, което има обучението по ориентиране мобилност всред рехабилитационните дисциплини. Ханс Мурол съобщи, че двата центъра за основна рехабилитация на слепи в Кемниц и Нойклостер и този за основна рехабилитация на слабовиждащи в град Хале, са недостатъчни, за да обхванат първично зрително инвалидизиралите се лица, чийто брой всяка година в ГДР е около 2 хиляди души. Затова Съюзът на слепите и слабовиждащите в ГДР се е насочил към организирането и провеждането на елементарна рехабилитация по райони на местоживеене. За тази цел през последните няколко години в ГДР усилено се подготвят инструктори за окръжните организации на Съюза на слепите и слабовиждащите в ГДР. В Берлин вече работи и един щатен инструктор по основна рехабилитация.

В докладите на съветските представители се разгледаха въпросите, свързани с ролята на физкултурните и спортните занимания за възстановяването, поддържането и развитието на мобилността у хората с нарушено зрение. Бе споделен опитът на Всеруското общество на слепите в обучението по мобилност в учебно-производствените предприятия на ВОС.

На семинара беше представен модел за тристепенна подготовка на инструкторите по мобилност, разработен в Чехословакия. Всяка степен съдържа обучение по определена програма и завършва с полагане на изпит. Моделът предвижда инструкторът по мобилност, който е виждащ човек, да работи съвместно със сляп консултант.

„Обучението по мобилност в училищата за слепи” бе тема на югославския доклад. В него се разгледаха основните етапи на подготовката на слепите ученици при обучението им по мобилност,

По време на дискусиите и обсъжданията на докладите се направиха интересни предложения, обмениха се идеи и опит в областта на основната рехабилитация. Семинарът се проведе в рехабилитационния комплекс „Док­тор Салвадор Алиенде”.