Семинар по рехабилитация в Кемниц Глава трета ориентиране и мобилност подготовка на инструктори по мобилност състояние и проблеми

1. 
   ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:
   

1.1. Малко предистория

1.1.1. Професии на слепите в древността

Известно е, че отношението към слепите през различните етапи от развитието на човечеството е било твърде различно и е варирало от унищожаването им в древна Спарта (Добрев, 1985), до полагането на специални грижи за тях в древния Египет (Цветкова, 1996). В античен Египет,наричан според Хезиод "страна на слепците", слепите са получавали професионална подготовка като грънчари и са прилагали своя труд в грънчарски работилници. В Рим са работели като лодкари и просяци, в Китай – като гадатели, а в древна Индия – като разказвачи. В античните еврейски царства слепите професионално са се осъществявали като ръчни мелничари и полировчици (Цветков, 1996).

1. Посредством попътно несистемно обучение

2. В резултат на взаимоучителната метода

3. Чрез специално обучение в повече или по-малко институционализирана форма /Древен Египет/

1.1.2. Професионална реализация на слепите по нашите земи в древността

Без да разполагаме с конкретни източници, но на базата на ситуацията в близки до нас географски области можем да предполагаме, че и слепите по нашите земи са упражнявали някои от гореспоменатите антични професии и са изкарвали насъщния хляб посредством просене, музициране, гадателство и проституиране /Цветанов, 1989/.

Както показва заглавието в този доклад, авторът представя българския опит в професионалното обучение на лицата с тежко нарушено зрение в някои традиционни занаяти. Този опит не е никак малък – цели 7 десетилетия, десетки слепи получават своята професионална подготовка в различни институции и предприятия. Мнозинството от тях в последствие намират приложение на своя труд чрез самонаемане или работейки в специални или нормални предприятия. Проблема е особено актуален, защото в последните години, не само в България, но и в други страни на Източна Европа, се наблюдава едно завръщане към т.нар. традиционни занаяти.

Най-често в Кооперациите на инвалидите са работили слабовиждащи или слепи с остатъчно зрение (Сотиров, 2000).

Още с разкриването си на 17 октомври 1966 година в Рехабилитационния център наред с обучението по електромонтаж, се започва и обучението в плетене на пазарски мрежи. Обучението по електромонтаж се налагало, защото в повечето специални производствени предприятия на Съюза на слепите по онова време са съществували електромонтажни цехове, в които клиентите на този център в голямото си мнозинство започват работа.

Обучението по плетене на пазарски мрежи продължава до средата на 90-те години и се поради силно намалялото търсене на този артикул.

През 1977г. в тясно партньорство с Висшия музикално педагогически институт, Музикалното училище и Пловдивската филхармония Центърът за рехабилитация на слепи организира първия в страната курс за професионална подготовка на 7 зрително затруднени – 5 слепи и 2 слабовиждащи по специалността "Акордиране на пиана". До тогава слепите акордьори на пиана получават своята професионална подготовка в чужбина – Франция, финансирана от фонд "Георги Йосифов Саронов" (Манов, 1992). Разработена е съответната учебна документация, привлечени са за преподаватели най-добрите специалисти по съответните учебни дисциплини от Пловдив. Пловдивската филхармония подарява за курса две пиана и осигурява възможност да се провежда производствената практика на обучаваните. Средното музикално училище предоставя също възможност за производствена практика на курсистите. Обучението е с продължителност 6 месеца. Курсът може да се прецени като твърде успешен в резултат не само на добре извършения подбор, но и поради високата положителна мотивация на обучавани и обучаващи. Двама души от завършилите постъпват на работа като акордьори в Стопанско предприятие "Мебел". Друг положителен факт, който си струва да отбележим е, че всеки един от завършилите успява в някаква степен като нерегистриран частен предприемач да упражнява придобитата професионална квалификация. Може би, ако повечето от тях бяха с по-голям предприемачески хъс или пък специалното предприятие "Успех" на ССБ – Пловдив беше с по-малки възможности за приемане на работа, то картината на тяхната професионална реализация щеше да бъде съвсем друга.

С финансовата подкрепа на холандската фондация "Соннехеердт" през месец март 2003г. стартира първия едногодишен курс за обучение по тапицерство на слабовиждащи лица. Курсът приключи успешно и двама от петте обучавани са започнали работа по придобитата специалност. От месец юли 2004г. са приети за обучение по тапицерство нови четирима души. На проведения през месец октомври 2004 година в град Пловдив международен семинар "Тапицерството – подходяща професия за невиждащи", в който взеха участие делегации от 6 европейски държави, надделя становището, че тапицерството и дърводелството са подходящи професии за слабовиждащи лица и от Източна Европа.

2. Манов, К., „Фонд Георги Йософов Саронов”, сп. „Зари”, 1992, кн. 9

3. Милчев, Ст., "Трудни времена", Съюз на слепите в България, София, 1990

4. Ненков, Ст., „Делото на слепите в България”, Дружество на българските слепи, София, 1931

5. Орозов, Ст.„Делото на слепите в България”, Дружество на българските слепи, София, 1931

6. Сотиров, А. „Професионалното обучение на късноослепелите в България”, „Актуални проблеми на професионалната реализация на зрително-затруднените у нас”, фондация „Рехабилитация на слепи”, Пловдив, 2000

7. Сотиров, А., "Първата организация за слепи в България", сп."Зари", 2002, кн.2 и 3

8. Цветанов, Б., “Митология и слепота”, сп. “Зари”, 1989

9. Цветкова, М., "Слепите в древността и средновековието", сп. Педагогика,1996г. кн. 11

II. ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ НА КЪСНООСЛЕПЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ


1.ВЪВЕДЕНИЕ:
1.1. Встъпителни бележки

Както показва заглавието в този доклад, авторът представя българския опит в професионалното обучение на късноослепелите. Изложението включва първите стъпки в това направление, а също и малко предистория на въпросната проблематика.

Разбира се, най-голямо внимание е отделено за професионалното обучение на късноослепелите през периода 1944–1989г.
1.2.Определение на понятието късноослепял

Под понятието късноослепял в по-нататъшното наше изложение ще разбираме лица загубили зрение след детско-юношеска възраст. Така определено понятието късноослепял ни позволява да обхванем в изложението дейностите, осъществявани и в учебните заведения, и попадащи в съдържанието на така наречената професионална рехабилитация. Известно ни е, че някои автори в понятието късноослепял включват лицата, загубили зрение след петгодишна възраст. Ние до голяма степен споделяме тяхното разбиране и при нас това понятие обхваща загубилите зрение както в училищна, така и в надучилищна възраст. Струва ни се, че при такъв обем /съдържание/ на това понятие, то ще бъде твърде операционално и продуктивно за изложението ни.

Известно е, че отношението към слепите през различните етапи от развитието на човечеството е било твърде различно и е варирало от унищожаването им в древна Спарта /Добрев, 1985/, до полагането на специални грижи за тях в древния Египет /Цветкова, 1996/. В античен Египет, наричан според Хезиод "страна на слепците", слепите са получавали професионална подготовка като грънчари и са прилагали своя труд в грънчарски работилници. В Рим са работели като лодкари и просяци, в Китай – като гадатели, а в древна Индия – като разказвачи. В античните еврейски царства слепите професионално са се осъществявали като ръчни мелничари и полировчици (Цветкова, 1996).

1. Посредством попътно несистемно обучение

2. В резултат на взаимоучителната метода

3. Чрез специално обучение в повече или по-малко институционализирана форма /Древен Египет/

2.2.1. В древността

Без да разполагаме с конкретни източници, но на базата на ситуацията в близки до нас географски области можем да предполагаме, че и слепите по нашите земи са упражнявали някои от гореспоменатите антични професии и са изкарвали насъщния хляб посредством просене, музициране, гадателство и проституиране (Цветанов, 1989).
3. ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ НА КЪСНООСЛЕПЕЛИТЕ У НАС ОТ 1905 ДО ДНЕС
3.1. От 1905 до 1944 г.

3.1.1. Професионална подготовка в Държавния институт за слепи /ДИС/

След неговото откриване през м. септември 1905г., ползвайки опита на подобни заведения в други европейски страни, в него се поставя началото на професионалното обучение както на момчетата, така и на момичетата. Освен чрез по-широко застъпеното музикално образование в сравнение с масовите училища, учебният план на института предвижда изучаване на ръчно и машинно плетиво от момичетата и на кошничарство, метларство, четкарство, пантофарство и дърводелство от момчетата. Професионалната подготовка се осъществявала в последните два така наречени проф. класове, по време на които преподаването на общообразователни предмети е много ограничено. Момчетата съобразно своите наклонности избират един или два от предлаганите пет занаята. Паралелно със занаятите учениците с музикални дарби са изучавали пиано, цигулка, виолончело, кларинет и флейта. Интересно е да се отбележи, че за определен период преподаватели в ДИС са били слепите композитори Петко Стайнов – по пиано и Николай Бехтерев – по цигулка. Преподаватели по пантофарство са известните дейци на Дружеството на българските слепи /ДБС/ и на Съюза на слепите в България /ССБ/ Стефан Ненков и Димо Мангъров.
Въпреки многото затруднения възпитаниците на ДИС намират професионална реализация най-често като индивидуални музиканти или в оркестри и по-рядко като кошничари в кошничарски работилници – собствени, на Дружеството на българските слепи)ДБС) или на отделни слепи или виждащи предприемачи. Като илюстрация можем да посочим пътуващия оркестър на ДБС от 20-те години, производителната кошничарска работилница разкрита в София през 1924г. от Дружеството за покровителстване на слепите в България /Орозов, 1931/, кошничарските работилници на невиждащите предприемачи-кошничари Димо Мангъров и Павел Димитров в София.
3.1.2. В Дом - работилницата за слепи мъже "Покровител"

Разкрита през 1938г., тя има капацитет 25 души и в нея се приемат както възпитаници на ДИС, така и късноослепели лица от цяла България. Професионалното обучение е било с продължителност 2 години и постъпилите клиенти са получавали много добра подготовка по универсално кошничарство , метларство и четкарство. Те са изработвали и то при много добро качество цялата гама от кошничарски изделия: оплитане на куха стъклария /дамаджани и буркани/, кошчета за смет и кошници, куфари, жардениери, маси, столове, бебешки люлки, цели холови и градински гарнитури. Напущайки Дом-работилницата, те са получавали безвъзмездно целия набор от кошничарски инструменти: ножици “конде” /френска изработка/, шило, ципач, прегъвач и др.

По инициатива на ДБС в тясно партньорство с ДПСБ и създадения за целта Дамски комитет и с много голямото съдействие на почетния член на ДБС Атанас Топлийски на 07 Април 1930г. се открива Дом за слепи девици на ул. "Криволак" Nо 53 в кв. Долни Лозенец/ Ненков, 1931/. Питомците на този дом са обучавани в ръчно плетиво и изработване на пазарски чанти от канап. Произведената продукция се е продавала от самите домуващи.

3.2.1.Професионална подготовка в училища за слепи

След 1945г. двете училища за слепи продължават в някаква степен традициите на ДИС в професионалното обучение на зрително затруднените от училищна възраст. В осми професионален клас момчетата и момичетата усилено изучават кошничарство и четкарство. Разбира се не в онази степен, при която са изучават тези занаяти в ДИС и в Дома - работилница за слепи мъже, защото времето за обучение е много по-малко - повече от два пъти. Момичетата под формата на кръжочна дейност са изучавали също ръчно плетиво. Зрително затруднените с музикални дарби под формата на извънкласни занимания могат да изучават четири музикални инструменти – пиано, акордеон, цигулка и кларинет. Слепите младежи и девойки след завършване на училищата за слепи масово започват работа като кошничари /оплитане на куха стъклария/, метлари и четкари в разкритите след 1955г. специални производствени предприятия и клонове на Съюза на слепите в България. В отделни случаи възпитаниците на тези училища работят и като музиканти в ресторанти и други подобни заведения.

3.2.2. Обучение в ДП "Труд" – Пловдив

През 1948г. В Пловдив се разкрива Държавно предприятие (ДП) за професионална подготовка на слепи и глухи мъже от цялата страна като кошничари. В учебното предприятие се приемат кандидати от надучилищна възраст. В ДП ”Труд” от самото начало работи като майстор-учител Димитър Ганчев Графът. Самият той също носител на сериозно соматично увреждане – загубил единия си крак през Втората световна война. Той е обучил с много любов и търпение в кошничарския занаят десетки слепи и глухи младежи.
Продължителността на обучението е 2 години. След приключване на обучението зрително и слухово затруднените клиенти са постъпвали на работа в промишлен комбинат "Шипка".
3.2.3.В специалните предприятия на Съюза на слепите в България

След разкриването им през 1955г. една част от постъпващите в тях на работа зрително затруднени получават своята професионална квалификация като кошничари, метлари, четкари и др. на конкретното работно място. Една друга част от новоприетите работници идват с придобита вече преди това професионална подготовка в ДИС, Дом-работилница за слепи мъже, училища за слепи, ДП "Труд". Новопостъпващите работници без адекватна професионална квалификация до 6 месеца са със статут на работник-ученик и се обучават от по-старите работници и от ръководния състав на съответното производствено звено, като са получавали минимално трудово възнаграждение.

В селищата, където не са съществували специални предприятия или техни филиали, отделни зрително затруднени с повече шанс са успявали да постъпят на работа в Кооперациите на инвалидите.

В такива предприятия работят не особено голям процент зрително затруднени, най-вече слабовиждащи и то най-често в селища, където няма специални предприятия за лица с увреждания. Професионалното обучение в тях се извършва на конкретното работно място, по същия модел, по който то се осъществява в специалните производствени предприятия. Шанс да попаднат на работа в нормални предприятия са имали най-често зрително затруднени, чиито близки работят в същото предприятие. Изпълняваните от зрително затруднените манипулации, операции и производствени функции са съобразени с ограниченията, предизвикани от слепотата или слабото зрение.

3.3.1.Интегрирано професионално обучение на зрително затруднените

В началото на 70-те години в България се чувства влиянието на моделите на професионална реализация в развитите европейски страни и държавите от Северна Америка. Проводници на това влияние се явяват "Секцията на слепите интелектуалци" /учредена 1972г./ и слепите есперантисти. И едните, и другите пропагандират установения в тези страни доминиращ модел на професионалната интеграция на зрително затруднените. През 1971г. в Съюза на слепите в България за заместник председатели са избрани високообразованите Константин Гайдаров и Спас Карафезов, определено симпатизиращи на този модел.
По това време в дирекция "Социални грижи", методически контролираща работата на Съюза на слепите в България от страна на държавата, работи като директор Цветана Маринова и като началник отдел Митинка Коралска, и двете с положително отношение към модела за професионална интеграция на лицата с увреждане. Посочените по - горе обстоятелства благоприятстват лансирането на този модел и в нашата страна. През 1975г. в резултат на съвместните усилия на дирекция "Социални грижи" и Съюза на слепите в България започва професионално обучение на зрително затруднени по лечебен масаж в Централния институт по подготовка за здравни кадри в гр. София.
Съюзът на слепите в България осигурява подходящи кандидати, парична помощ за четец, безплатна квартира, а дирекция "Социални грижи" извършва подбора на кандидатите по документи, записването им в Института и осигурява работни места на успешно завършилите.
3.3.2. Опитът на Центъра за рехабилитация на слепи – Пловдив

3.3.2.1. Подготовка на акордьори на пиана – 1977г.

През 1977г. в тясно партньорство с Висшия музикално педагогически институт, Музикалното училище и Пловдивската филхармония Центърът за рехабилитация на слепи организира първия в страната курс за професионална подготовка по специалността "Акордиране на пиана". В този курс са включени 7 зрително затруднени клиента – 5 тотално слепи и 2 слабовиждащи лица. До тогава слепите акордьори на пиана получават своята професионална подготовка в чужбина – Франция, финансирана от фонд "Георги Йосифов Саронов". Разработена е съответната учебна документация, привлечени са за преподаватели най-добрите специалисти по съответните учебни дисциплини от Пловдив. Пловдивската филхармония подарява за курса две пиана и осигурява възможност на тях да се провежда производствената практика на обучаваните. Средното музикално училище предоставя също възможност за производствена практика на курсистите. Обучението е с продължителност 6 месеца Курсът може да се прецени като твърде успешен в резултат не само на добре извършения подбор, но и поради високата положителна мотивация на обучавани и обучаващи. Двама души от завършилите постъпват на работа като акордьори в Стопанско Предприятие "Мебел". Друг положителен факт, който си струва да отбележим е, че всеки един от завършилите успява в някаква степен като нерегистриран частен предприемач да упражнява придобитата професионална квалификация. Може би, ако повечето от тях бяха с по-голям предприемачески хъс или пък специалното предприятие "Успех" на ССБ – Пловдив беше с по-малки възможности за приемане на работа, то картината на тяхната професионална реализация щеше да бъде съвсем друга.
3.3.2.2.Програмисти на ЕИМ – 1981г.

През 1981г. отново по инициатива на пловдивския Рехабилитационен център, в тясно взаимодействие с пловдивската Математическа гимназия и при активното съдействие на д-р Евдокия Цуцулова главен специалист по рехабилитация в Централата на ССБ започва подготовката на програмисти на електроизчислителни машини. Включени са 2 слепи и 3 слабовиждащи лица. За преподаватели са привлечени зрително затрудненият програмист Георги Димитров и инж. Апостол Лазаров – учител в Математическата гимназия. Обучението е с продължителност две години.

3.3.3.1. Обучение на конкретното работно място в специални и нормални производствени предприятия

Както изяснихме по–горе, този модел на професионално обучение се е прилагал в недалечното минало у нас. Той продължава и сега да се използва в случаи, когато се отнася при обучение за изпълнение на отделни операции и манипулации, сиреч обучение, изискващо не особено голяма продължителност и не много широк набор от професионални умения. Има случаи, когато обучението трае няколко часа или няколко дена и се оказва достатъчно за усвояване от страна на обучавания изпълнението на определена производствена манипулация или операция и дори в края на обучението, или няколко дена след приключването му той вече да е в състояние да изпълнява съответната производствена норма /ако има такава/. Както показва и чуждестранният опит, този модел е особено подходящ за зрително затруднени с множество увреждания.
3.3.3.2. В специални учебни заведения

Друг възможен модел, който е прилаган частично успешно от пловдивския Рехабилитационен център, а в недалечното минало от ДИС – София, Дом-работилница за слепи мъже – София, Дома за слепи девици – София и ДП "Труд" – Пловдив, е професионалното обучение да се извършва в специализирани учебни заведения. Този модел естествено носи негативите на сегрегацията и, както е известно в последно време в Северна Америка и в някои европейски страни, той се ползва все по-рядко.

Третият възможен модел за професионално обучение на зрително затруднени лица е то да се извършва в нормални средни, полувисши и висши учебни заведения. Досегашният опит показва, че обучаваните слепи и слабовиждащи се интегрират доста успешно в споменатите по-горе учебни институции. Десетки са зрително затруднените в България получили успешно професионална квалификация в тези институции. Особено при професионалната подготовка, получавана в полувисшите и висшите учебни заведения от зрително затруднени, при които е налице тотална интеграция, защото, както е известно, няма специални ПУЗ и ВУЗ за слепи. Най-често изучаваните специалности във ВУЗ са музика, филологии, история, педагогика, психология, социология, философия, право, икономика на труда, политическа икономия, икономика на търговията.