Семинар „Продуктивни методи в интердисциплинарното изследване
Изтегляне 121.27 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Святост и столица: Траектории на женската закрила
- Как се превежда „Покров Богородичен”
- Защо си дошла Тук има монаси, а ти си жена!” ( Жените и Света гора според византийски и славянски извори )
- Родилките и Църквата: Какво научаваме от средновековните славянски требници
- Полови специфики на женския патронаж и благотворителност през Късната Античност
- Годеница и невеста: женското мъченичество като трансформация на социални роли
- Разказите за злите жени: „отклонените“ библейски сюжети
- Семантика на състава Или тематиката като ключ в съставянето на някои календарно ориентирани сборници
- Търновската царица Теодора, византийската императрица Теофана и Бдинският сборник
- ИНТЕЛЕКТУАЛКИТЕ ВЪВ ВИЗАНТИЯ. СВ. ЕКАТЕРИНА.
- Топоси и репертоар на женската святост
- Риторики на женското: жената в агиографския и в медицинския дискурс
- Реабилитация на мащехата
- Старецът Зосима от Житието на св. Мария Египетска
- Специфика на женската святост в православната традиция; проблемът за светицата-блудница
- История на култа към св. Петка Търновска (Параскева Епиватска) според южнославянските писмени свидетелства
- ВИЗАНТИЙСКИТЕ ХИМНОГРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ЕПИВАТСКА И ТЕХНИТЕ СЛАВЯНСКИ ПРЕВОДИ
- Трансформации на идентичността на жените светици по българските земи през Късното Възраждане
- РЕЦЕПЦИЯ И ИДЕОЛОГИЯ – „ТУРСКИ ПРИКАЗКИ“ В „БЪЛГАРСКИ КНИЖИЦИ“
- МОМА В ТЪМНИЦА: ЖЕНСКОТО МЪЧЕНИЧЕСТВО ОТ ЕПОХАТА НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО - ИСТОРИЧЕСКИ РЕАЛИИ И ЛИТЕРАТУРНО-ФОЛКЛОРНИ ФИКЦИИ
| Еднодневен семинар
„Продуктивни методи в интердисциплинарното изследване на жените и светостта в славянското Средновековие” 29 май 2014 г. [Резюметата са по реда на докладите в програмата] Святост и столица: Траектории на женската закрила Цветелин Степанов, Катедра по културология, ФФ, СУ „Св. Климент Охридски“ Св. Пeткa Търнoвскa (Eпивaтскa, Бeлгрaдскa, Яшкa) oт срeдaтa нa ΧΙΙΙ вeк нaсeтнe стaвa свeтицa пoкрoвитeлкa нa стoличния грaд нa бългaритe, спoрeд мoдeлa нa Св. Бoгoрoдицa спрямo Кoнстaнтинoпол (с нaчaлo със сигурнoст вeднaгa слeд 626 г.). Култът към Св. Петка трaйнo сe нaстaнявa нa Бaлкaнитe кaтo стoличнo-зaщитeн, нeзaвисимo oт eтнoситe/ държавите (България, Сърбия, Мoлдoвa), с които се асоциира. Тaзи срeднoвeкoвнa пaрaдигмa oбaчe в зoрaтa нa oсвoбoдeнaта oт oсмaнцитe Бългaрия в друг бивш 'цeнтър' (мaкaр и сaмo нa вилaeт) – Русе, и в друг исторически кoнтeкст, в сaмoтo нaчaлo нa 80-тe гoдини нa XIX вeк, сe oбoгaтявa нeoчaквaнo с прoфaннo съдържaниe, нo пaк oт типa "зaкрилa" -- Св. Пeткa стaвa нaимeнoвaниe нa ... пивoвaрнoтo русeнскo дружествo. Как се превежда „Покров Богородичен”? Екатерина Панчева-Дикова, Българска академия на науките Докладът изследва съвременните начини за превод на това специфично за православната традиция понятие, използвано не само в богословието и медиевистичните дисциплини, но дори в научно популярни и туристически справочници. Той цели да представи възможно най-пълна картина на преводаческите решения, свързани с него - в английски, немски и италиански. Същевременно прави опит за изясняване на православното разбиране на тази реалия и за съпоставка с тълкуването й в други традиции. “Защо си дошла? Тук има монаси, а ти си жена!” (Жените и Света гора според византийски и славянски извори) Ана Стойкова Институт за литература – БАН Известно е, че съществува забрана за достъп на жени до монашеския полуостров Атон. Проучванията на историческите, църковноюридическите и литургическите паметници, свързани с Атон, са намерили обяснение на този факт. Кога и защо обаче възникват литературни и фолклорни текстове, които обосновават тази забрана? Свидетелствата във византийските извори и тяхната интерпретация в славянските ръкописи и във фолклора позволяват да се потърсят отговори на тези въпроси.
Катедра по кирилометодиевистика, ФСлФ, СУ „Св. Климент Охридски“ Изворите, обсъждани в този доклад, са славянски и гръцки требници от XIV-XVII век. Авторката разисква какво изследователят може да научи от требниците за участието на жените в ритуали, предназначени от Църквата през Средновековието за родилки. Очевидно е, че от требници научаваме за задълженията на свещениците, но не и за отношението на жените към тези чинове. Ясно е очертано обаче тяхното участие. От разнообразието на заглавия на чинове и молитви, на указания как се извършват тези ритуали на преход и от разнообразието при комбиниране на молитви в средновековните славянски требници може да направим предположения не само как е изглеждал избраният от църквата модел, но и вариантите на неговото прилагане. В ръкописите от XVI-XVII век се увеличава броят на молитвите за родилки в деня на раждането или на третия ден, указанията за свещениците стават по-разнообразни, понякога молитви от други цикли се използват за родилки, например молитви за замърсени съдове. Широкото вариране и увеличаване на молитвите и църковните практики за родилки показват, че Църквата сред православните славяни на Балканите е търсела различни форми на грижа за родилките, отговаряйки на социална нужда. Полови специфики на женския патронаж и благотворителност през Късната Античност Юлия Златкова Институт по балканистика & Център по тракология, БАН Темата се опитва да постави и даде отговор на въпроса, има ли специфично женски форми и модели на патронаж и благотворителност. Изхожда се от предпоставката, че различието между половете е същностно, а не само социално и културно детерминирано, и се отразява върху всички сфери на обществена изява на жените. Въз основа на няколко примера се прави опит за анализ, до каква степен, смятани за типично женски качества като алтруизъм, състрадание, суета, милосърдие, внушаемост и пр., оказват влияние върху поведението на жените, в качеството им на патрони и благодетели. Годеница и невеста: женското мъченичество като трансформация на социални роли Диана Атанасова-Пенчева, Катедра по кирилометодиевистика, СУ „Св. Климент Охридски” Раннохристиянското мъченичество е свързано с престъпването на определени социални конвенции, валидни за късноелинистичната епоха. Дали обаче става дума за унифицирано поведение на християнина в отказа да се подчини на езическите правила, или можем да говорим за полово специфични модели на заявяване на християнска идентичност? Настоящата презентацията ще разгледа примери от няколко ранни агиографски текста, през които ще бъдат прочетени две социални роли на жената – като годеница и като невеста – които, макар на пръв поглед да са тясно обвързани, са всъщност репрезентации и своеобразни образи на вписването в две различни социо-културни парадигми. Разказите за злите жени: „отклонените“ библейски сюжети Анисава Милтенова, Институт за литература – БАН Разкази за злите жени представляват една интересна група текстове, със специфичен развой във Византийската традиция и в средновековните литератури на православниете славяни. Текстът изследва тези творби, като проследява тяхната еволюция и характера на настъпилите изменения, Проучването се стреми да покаже кои са корените на тази традиция и какви са механизмите, чрез които библейските сюжети, залегнали в Разкази за злите жени, се трансформират. Семантика на състава? Или тематиката като ключ в съставянето на някои календарно ориентирани сборници Диляна Радославова, Институт за литература – БАН Изложението ще предложи за дискусия подход за анализ на макроструктурата на календарни сборници от балканската средновековна книжнина, при които подборът на празници и памети и подредбата на произведенията биха могли да се тълкуват като продиктувани от определена тема(и)/тематични полета. Проучването включва преглед на изборни панегирици и чети-минеи, съдържащи памети и от подвижния, и от минейния и кръг, като Михановичев хомилиар и Ягичев златоуст от XIII в., Германов сборник от XIV в. и много други. Привлечени са и т.нар. „тематични сборници“ с творби за св. Богородица, напр. Сборник на Мара Лешева от XV в.; за жени светици, като Бдински сборник от 1360 г. (в препис от ХV в.); за светци анахорети и пр. Посоката на изследване е провокирана от анализа на календарно-тематичната композиция на „Съкровище“ на Дамаскин Студит и трансформациите й в българската традиция от ХVII-XVIII в. и цели издирването на предходни модели. Търновската царица Теодора, византийската императрица Теофана и Бдинският сборник Мая Петрова, Институт за литература – БАН „Слово за царица Теофана” от Бдинския сборник е може би най-загадъчният текст от книгата с женски жития, поръчана през 1360 г. от видинската царица Ана. Текстът, който следва, не съответства на това измислено заглавие, е всъщност компилация от 4 независими проложни четива за жени светици, в която при преписването всички разделителни знаци (заглавия, червенослов, инициали, нов ред и т.н.) са били внимателно премахнати. За необичайните съдържание и структура на тази част от БдСб обикновено се предлага обяснението, че съставителят очевидно се е интересувал от пространното житието на византийската императрица св. Теофана (чието име приема след замонашването си търновската царица Теодора, майката на Иван Срацимир). Приема се, че тъй като не е разполагал с него, той е добавил към проложното й житие още три подобни текста за жени, взети от същия източник, избирайки ги наслуки от декемврийския дял на Простия пролог, като в същото време е направил всичко възможно тази подмяна да не се забелязва лесно. Предложеният доклад разглежда данните за почитането на св. Теофана в средновековна България и за проникването и разпространението на нейното пространно житие, което, както изглежда, е било известно, но недостъпно във Видин около времето на възникването на тази женска антология. ИНТЕЛЕКТУАЛКИТЕ ВЪВ ВИЗАНТИЯ. СВ. ЕКАТЕРИНА. Елка Бакалова, БАН Култът към св. Екатерина Александрийска е свидетелство за високата оценка която получават високообразованите жени (а не само императриците) във Византия. Разглеждаме принципите на визуализация на светицата и оформянето на зрителния й образ – хронология, атрибути, разпространение. Появата на изображенията на даден светец бележи последната фаза в оформянето на култа според законите на византийската моделираща система. Къде, как и доколко често е изобразяван един светец /светица е важно свидетелство за разпространението и значението на всеки култ. Култът към св. Екатерина Александрийска, формиран в Синайския манастир (получил по-късно наименованието „Св. Екатерина”), е общ за православието и католицизма. Иконографията на нейния образ има известни различия в изкуството на Византия (респ. България) и Западна Европа, а в епохата на българското Възраждане се наблюдава определено влияние на западната иконография. Топоси и репертоар на женската святост Илиана Чекова, СУ «Св. Климент Охридски» В текстове на Slavia Оrthodoxa за жени светици откриваме общ ключ на поетизация на светостта. Към устойчивите качества на светицата и сюжетните топоси спадат мъдростта и прозрението, грижата за своя род и народ; изявата на мъжки качества в противовес на женската слабост; мотивът за пътя като физическо и нравствено измерение; уподобяването (явно или имплицитно) на библейските прамайки (Сарра, Раав, Савската царица и др.), на Св. Богородица, царица Елена и др. Поетизацията на женската святост има сходен стилистичен облик: сравнението на праведницата със светлинни образи (денница, звезда, светлина); представянето й като „невеста Христова“ или „ученица Христова“, т.е. като следовница на евангелската светлина. Риторики на женското: жената в агиографския и в медицинския дискурс Аделина Ангушева-Тихановa, Манчестърски университет Описвайки живота на праведните на земята, отец Исай го сравнява с утробата на майката, от която благочестивите ще бъдат родени направо на небето. Като използва това сравнение за своя отправна точка, докладът обсъжда начините, по които тялото на жената, неговите части и функции са представени и използвани като образи/ метафори в агиографския и медицинския дискурс във Византия и в Средновековните славянски православна култури. Проучването се фокусира върху славянски оригинални агиографски и реторически произведения, както и върху медицински текстове (в широк смисъл), преведени от гръцки. Тъй като, за разлика от Византия, медицинският дискурс е фрагментиран и слабо застъпен в славянските култури, докладът специално обсъжда производството на подобни тропи в контекста на неравномерно развити дискурси. Освен това той се спира на методите, които биха могли да ни помогнат да разберем механизма на изграждане на подобни тропи. Реабилитация на мащехата Биляна Курташева, Нов български университет Текстът поставя въпроса дали мащехата е толкова демонична, колкото я описват приказки като „Пепеляшка”, „Снежанка” и „Спящата красавица”. Дали тя не се явява набедена злосторница в патриархалния „семеен роман” на късното средновековие. Хипотезата е, че в образа на мащехата (завистница, вещица, чужда и т.н.) патриархалното въображение всъщност стигматизира майката, която с всички сили се опитва да отложи ранния брак на дъщерята, т.е. застава срещу една мощна социална норма. Фройд, Филип Ариес и някои литературни паралели (Шекспир) ще бъдат привлечени за целите на интерпретацията. Старецът Зосима от Житието на св. Мария Египетска Мария Йовчева, Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Докладът е посветен на един особен светец, чийто култ се появява във връзка с честването на преп. Мария Египетска. Проследяват се оскъдните агиографски и химнографски писмени извори (византийски и славянски), които са посветени само на неговата памет. Обобщените данни (разпространение на паметта в календарите, съдържание на житийните и химнографските творби за него) говорят, че в църковната традиция култът към стареца Зосима не успява да се еманципира от почитането на египетската отшелница и остава изцяло в нейната сянка. Специфика на женската святост в православната традиция; проблемът за светицата-блудница Мария Шнитер, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” Pаботата поставя проблема за рецепцията на мотива "светица-блудница" в православния агиографски корпус. Tърсят се причините за липсата на собствена традиция и за преобръщането на интерпретацията в масовото съзнание. Женската святост е разгледана в контекста на традиционната патриархална култура на Балканите. История на култа към св. Петка Търновска (Параскева Епиватска) според южнославянските писмени свидетелства Радослава Станкова, Институт за литература – БАН Комплексното изучаване на култа към определен светец би трябвало да даде отговор на въпросите – как възниква и се установява култът; как през вековете се променят, редактират или преосмислят текстовете за литургична прослава в рамките на църковния ритуал; и кога, с каква цел се създават нови текстове. Затова в презентацията ще бъдат анализирани типовете писмени свидетелства за св. Петка Търновска (месецословни упоменания, текстове за помен (честване); Летописния разказ от 1234 г.; жития в Пролога и Минея; служби) в рамките на културно-историческия контекст и на средата, в които са възникнали и са били популярни. Социо-културният и текстологичният методи за сравнителното изследване на агиологичния комплекс от текстове за прослава на светицата, в жанровото им многообразие и според богослужебната им употреба, ще доведе до очертаване на историята на култа към нея в южнославянска среда. Това ще помогне за създаване на по-пълна представа за функционирането и поетиката на различните жанрове, за сходствата при изобразяването на различните типове светци, за различията в стилистиката на всеки един жанр през отделните епохи. ВИЗАНТИЙСКИТЕ ХИМНОГРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ЕПИВАТСКА И ТЕХНИТЕ СЛАВЯНСКИ ПРЕВОДИ Евелина Минева, Атински университет Византийските първообрази са необходим коректив при критичното издаване на преводните славянски химнографски творби за светицата, тъй като славянската ръкописна традиция се оказва много по-неустойчива и изложена на пропуски, грешки и отклонения от византийската. Установяването на някои неотбелязвани досега византийски оригинали може би налага преразглеждане на досегашните заключения за различните „видове” или цикли славянски служби за св. Петка Епиватска. Прави се и разграничение между преводните творби, които са посветени само на св. Петка, и онези, които са предназначени и за други свети лица и се използват и в други служби. църковна и светска география във възрожденското въображение Десислава Лилова, CAS, София Презентацията е концентрирана върху един от забравените дебати във възрожденския печат, иницииран от в. Право през 1871 г. с предложението за териториална реформа на Екзархията и преобразуване на епархиите според матрицата на османската административна система. Целта е да се проблематизира систематичната съпротива на ранния български национализъм срещу историческата география. Предмет на анализ е наборът от критерии за териториално деление, които конкретният дебат поставя под въпрос: политическата целесъобразност или каноничното право, мобилната география на пътуващия човек или неподвижната география на сакралните топоси, механиката на модерното часово време или вечността на историческото минало. Трансформации на идентичността на жените светици по българските земи през Късното Възраждане Владимир Димитров, Нов български университет Зографите, които работят в годините на Късното българско възраждане, както и ктиторите са били изразители на националноосвободителните идеи, които присъствали в умовете на тогавашните българи. Възрожденското общество поръчва в храмовете да бъдат изобразени тези исторически моменти и тези светци и светици, които да повишат националния дух и да подсилят формиращата се национална идеология. Почитането на старите исторически събития и създаването на нови герои е поредния опит на възрожденците да лигитимират своята кауза, както пред собстевнитя си народ така и пред света. Именно тези трансформации водят до появата на „нови” светици в монументалните ансамбли от края на ХІХ и начaлото на ХХ в. РЕЦЕПЦИЯ И ИДЕОЛОГИЯ – „ТУРСКИ ПРИКАЗКИ“ В „БЪЛГАРСКИ КНИЖИЦИ“ Катя Станева, ФСлФ, СУ „Св. Климент Охридски“ Докладът коментира проблематиката около османското културно наследство в българската литература през превод на Елена Мутева, отпечатан в сп. „Български книжици“ (1858). Десетилетия преди да се появят сбирки с български народни приказки, списанието фокусира вниманието върху стойностен и популярен на Запад арабски приказен цикъл от ХІV в., преведен на руски език със заглавие „Сказки сорока везирей и царицы“ (Москвитянин, 1844); тук визираме българската публикация като образован опит да се мисли откъм адмирираща позиция арабската културна традиция и решаващата роля на националната идеология за игнориране на подобни репрезентации на „турското“ и „женското“. МОМА В ТЪМНИЦА: ЖЕНСКОТО МЪЧЕНИЧЕСТВО ОТ ЕПОХАТА НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО - ИСТОРИЧЕСКИ РЕАЛИИ И ЛИТЕРАТУРНО-ФОЛКЛОРНИ ФИКЦИИ Олга Тодорова Институт за история, БАН Текстът се опитва (1) да съпостави онова, което е достоверно известно по документи за женските конверсии през османския период, с отражението на темата в книжнината (Житието на Злата Мъгленска) и фолклора (мотива "Мома в тъмница"); (2) да покаже очебийните несъответствия; (3) да разсъждавам върху евентуалните причини за това разминаване. Каталог: texts -> files texts -> Now: 11 more longstay apartments in our completely new apartment section, only several blocks from Arte hotel away texts -> Закон за биологичното разнообразие Обн., Дв, бр. 77 от 08. 2002 г кн. 9/2002 г., стр. 49 т. 5, р. 4, №410 Глава първа общи положения чл. (1) files -> Християнските празници Изтегляне 121.27 Kb. Сподели с приятели:
|