Семинар „Сдружаване на адвокатите и мерките срещу изпирането на пари във висшия адвокатски съвет
Изтегляне 0.92 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- І. Правен режим за съвместно упражняване на адвокатска професия в Република България.
- ІІ. Адвокатско съдружие.
- ІІІ. Адвокатско дружество – ЮЛ.
- ІV. Договори между адвокати и адвокатски дружества. В раздел ІІІ на глава Х от ЗА са уредени още две по-опростени форми за съвместно упражняване на адвокатската професия: ІV.1.
- Обединено Кралство Великобритания
- Чл. 1.
- ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1.
| Списание „Адвокатски преглед” - брой 10-11 от 2004 г.
СЪДЪРЖАНИЕ УВОД Наново за адвокатурата и съдебната реформа - "Адвокатски преглед" СТАТИИ Съвместно упражняване на адвокатската професия в България - Валентин Бенатов, адвокат от София Преглед на организацията на адвокатските сдружения в Европейски страни” Рупърт Волф Семинар „Сдружаване на адвокатите” Адвокатите и мерките срещу изпирането на пари
За осигуряване на средства в Републиканския бюджет за служебната защита Наредба № 2 от 29.10.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати Наредба № 3 за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските съвети Решение на Висшия адвокатски съвет по прилагането на отделни разпоредби от Закона за адвокатурата Правилник за съдебната администрация в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища ПРАВНА КНИЖНИНА В правните списания Нови книги, постъпили в библиотеката на ВАС
Върховен касационен съд - гражданска колегия Върховен касационен съд - търговска колегия Върховен касационен съд - наказателна колегия Върховен административен съд Наново за адвокатурата и съдебната реформа - "Адвокатски преглед" Години вече се пише и говори за съдебната реформа. Въпросът не е изваден от дневния ред на държавата и обществото. Нещо повече - въпросът има и международно значение предвид предстоящото включване на България в Европейския съюз, като при това ни се напомня непрекъснато, че е възможно сегашното състояние на правосъдието да се окаже в някаква степен препятствие за това. Несъмнено е, че са налице недъзи в правораздавателната дейност; несъмнено е, че органите на съдебната власт в своята дейност търпят упреци; не можем да оспорваме, че не могат да бъдат спестени упреци и спрямо адвокатите като дейни, основни участници в правораздаването. От друга страна обаче, не можем да отминем факта, че досега не е внесена яснота относно действителното състояние на българското правосъдие. Не е внесена яснота относно обхвата на съществуващите недостатъци и неудачи. Оттам пък е неяснотата относно насоките и необходимия обхват на реформата, която следва да се осъществи, или и в двете. Преди близо две години отправихме призив към всички колегии да вземат и изразят становища относно съдебната реформа, да изразят своите идеи, да направят своите предложения. Със съжаление трябва да отбележим, че този призив остана без отзвук. Не можем да се примирим с това поведение, с тази апатия. Затова наново поканваме и молим всички български адвокати да дадат своя принос, с което ще докажат, че изпълняват своя дълг към обществото и държавата, към правосъдието и не на последно място - към своята професия. Съвместно упражняване на адвокатската професия в България - Валентин Бенатов, адвокат от София І. Правен режим за съвместно упражняване на адвокатска професия в Република България. Законът за адвокатурата (ЗА) – ДВ, бр. 55/2004 г., допуска и урежда три форми за съвместно упражняване на адвокатската професия в Република България – адвокатско съдружие, което не е юридическо лице (ЮЛ), адвокатско дружество – ЮЛ и адвокатско сътрудничество по договор за поръчка. Освен правната уредба на тази форми за съвместно упражняване на адвокатската професия ЗА регламентира и възможностите за тяхното разнообразно прилагане заедно или поотделно. Така например адвокатското дружество като ЮЛ може да бъде съдружник в адвокатско съдружие по чл. 357–363 ЗЗД за съвместна дейност заедно с други адвокати или други адвокатски дружества – юридически лица (чл. 52, ал. 1 ЗА). Също така адвокатското дружество като ЮЛ може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат или друго адвокатско дружество, които не са негови членове и които въз основа на уговорената поръчка да изпълняват определена правна работа или съвместна дейност. Друг вариант на разнообразието в прилагането на формите за съвместно упражняване на адвокатската професия в ЗА е принципната възможност за един адвокат да участва едновременно и в трите различни форми – да се сдружава в едно неперсонифицирано дружество по чл. 357–364 ЗЗД, да участва като съдружник в едно адвокатско дружество – ЮЛ, да бъде възложител по договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружество, а така също да бъде изпълнител по договор за сътрудничество, с който друг адвокат или адвокатско дружество му възлагат да извършва определена правна работа по мандат. Разбира се, при желание да се ползва на практика от цялото разнообразие за съвместно упражняване на адвокатска професия, отделният адвокат трябва да съблюдава стриктно забраните и ограниченията за несъвместимост при представителство и защита на определени интереси (те не трябва да бъдат противоречиви – чл. 55, чл. 57, ал. 4 ЗА). От различните позиции, които заема в използването на различните форми за упражняване на адвокатската професия, отделният адвокат не трябва да попада в ситуация, при която да защитава лица с противоречиви интереси. ІІ. Адвокатско съдружие. Тази форма за съвместно упражняване на адвокатската професия е подчинена основно на общите правила за упражняване на съвместна дейност, съдържащи се в гражданския закон – Закон за задълженията и договорите (ЗЗД). Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗА изрично прокламира, че адвокатите и адвокатските дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие, като за отношенията между тях се прилагат правилата на чл. 357–364 ЗЗД, доколкото специалните норми на глава Десета от ЗА не предвиждат друго. В правоприлагането съвместната дейност по чл. 357–364 ЗЗД е прието да се нарича “гражданско дружество”. Договорът, по силата на който възниква такова неперсонифицирано сдружение, е наименован като “договор за дружество”, а в практиката понякога се нарича и “договор за съвместна дейност”. По силата на финансовото законодателство подобни структури, макар и неперсонифицирани, се явяват самостоятелни данъчни субекти, чиито приходи подлежат на деклариране и облагане на реализираната печалба. В ЗЗД договорът за дружество е регламентиран като договор, с който две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигането на една обща стопанска цел. Понятието “стопанска цел” е най-общото понятие за резултат от дейност, от която се очакват печалби. С развитието на законодателството в Република България може да се каже, че такава цел се урежда в различни закони. Най-характерната дейност, от която се очакват печалби, е дейността, регламентирана от търговското законодателство. Същевременно, въпреки широкомащабния характер на дейностите, регламентирани от търговското законодателство, не може да се поддържа тезата, че стопанската цел е характерен белег само на търговската дейност. Не само ЗА, но и други нормативни актове в областта на гражданското право допускат и регламентират дейност, от която се очакват приходи и печалби, без тази дейност да има търговски характер по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Адвокатската дейност не е търговска дейност и упражняването на адвокатската професия не е упражняване на търговска дейност по занятие. Това обаче не означава, че от упражняването на адвокатската професия не се очакват печалби. Напротив, един от основните принципи, уреждащи статута на адвокатската професия, е принципът за самоиздръжката (чл. 2, ал. 2, изр. 2 ЗА). Това означава, че адвокатът реализира приходи, от които може да се очаква печалба. И отмененият ЗА допускаше упражняването на адвокатската професия да се осъществява чрез гражданско дружество, но не детайлизираше спецификите на подобни дружества от гледна точка на същността на адвокатската професия. Действащият ЗА навлиза по-смело в регламентацията на тази форма за съвместно упражняване на адвокатската професия, като ясно поставя системата на правните норми, които я уреждат, на базата на съотношението между общ закон и специален закон. Общият закон, приложим към адвокатското съдружие, което не е персонифицирано, е ЗЗД и по-точно – нормите на Глава ХV от Особената част на ЗЗД (това са разпоредбите на чл. 357–364 ЗЗД, изрично посочени в чл. 52, ал. 1 от ЗА). Специалният закон е ЗА, и по-точно разпоредбите на глава Х от ЗА, като това изрично е предвидено в чл. 52, ал. 1 ЗА – “Към отношенията между тях (адвокатите или адвокатските дружества, които обединяват дейността си чрез договор за съдружие – б. а.) се прилагат правилата за дружество по чл. 357–364 ЗЗД, доколкото разпоредбите на тази глава не предвиждат друго”. Основният принцип в правото, че специалният закон има приоритет спрямо общия закон, е възприет от законодателя при правната уредба на адвокатското съдружие като неперсонифицирана форма за съвместно упражняване на адвокатската професия. Следвайки това съотношение, можем да разгледаме тази форма, като обобщим най-характерните правила за нейното учредяване, възникване, функциониране и отношения между съдружниците. ІІ.1. Кой може да участва в адвокатско съдружие чрез договор за съвместна дейност? Специалният закон (ЗА) изисква задължително участниците в такова дружество да имат адвокатско качество: – В такова неперсонифицирано дружество могат да се сдружават отделни адвокати, които са вписани в една и съща или в различни адвокатски колегии в страната (аргумент от чл. 52, ал. 2 ЗА). – В такова неперсонифицирано дружество могат да се сдружават отделни адвокати и адвокатски дружества – юридически лица, които са вписани в регистрите на една и съща или на различни адвокатски колегии в страната (аргумент от чл. 52, ал. 2 ЗА). – В такова неперсонифицирано дружество могат да се сдружават и само адвокатски дружества – юридически лица, които са вписани в регистрите на една и съща или на различни адвокатски колегии в страната (аргумент от чл. 52, ал. 2 ЗА). Тези вариации на адвокатското качество на участниците в договора за дружество произтичат от разнообразието, което ЗА допуска. Общият закон (чл. 357 ЗЗД) определя, че участниците в дружеството, което възниква по силата на договор между тях, могат да бъдат “две или повече лица”. Следователно две или повече лица, които имат адвокатско качество (отделни адвокати и/или адвокатски дружества – юридически лица) могат да обединят дейността си чрез договор за съдружие. ІІ.2. Характер на обединената дейност. Дейността, за която се обединяват адвокатите и/или адвокатските дружества – юридически лица, е упражняване на адвокатската професия (чл. 2 ЗА). Специалният закон дава възможност обединяването по този начин да има определени граници. В договора за създаване на такова дружество “се посочват пределите на обединението” (чл. 52, ал. 1, изр. 2 ЗА). Тази норма в специалния закон отчита както принципа за свободата на договарянето, въздигнат в общото гражданско законодателство, така и принципа за независимостта на адвоката при упражняването на адвокатската професия. “Предели на обединението” означава, че договарящите се съдружници могат по своя воля за определен срок или безсрочно: - да обединят в пълен обем цялостното упражняване на своята професия; - да обединят в съвместна дейност само някаква тематична част от упражняването на своята професия, т. е. – да създадат специализирано съдружие – по наказателно право, по някой от дяловете на гражданското право, по търговско право, по административно право, по трудово право и т. н. Специалният закон (ЗА) въвежда понятието “предели на обединението”, без да го поставя в точно определени рамки. Налице е една бланкетна правна норма, даваща възможност за най-разнообразно и подробно договаряне между съдружниците по отношение на предмета на дейността на съдружието, което създават. ІІ.3. Форма и съдържание на договора за съдружие: ЗА изрично поставя изискването договорът да бъде сключен в писмена форма. Така специалният закон определя писмената форма като форма за действителност да договора. За действието на писмения договор обаче е поставено още едно изискване – регистрация в адвокатския съвет (АС) по мястото на общия адрес на съдружниците, който те определят със самия договор. Регистрацията е елемент от фактическия състав за възникването на адвокатското съдружие. ЗА предоставя на адвокатския съвет правомощието да прецени регистрацията на договора за адвокатско съдружие. Несъмнено преценката следва да се отнася до проверка относно: адвокатското качество на съдружниците, адвокатска дейност като уговорен предмет на дейност, наличие или липса на предели на обединението, наличие на общ адрес на съдружниците, посочване на адвокатски съвет за извършване на регистрацията, когато съдружниците са от различни адвокатски колегии. Наличието или липсата на тези задължителни елементи в съдържанието на договора за съдружие предопределя дейността на сезирания адвокатски съвет в преценката дали да регистрира или да не регистрира договора. Другите уговорки между съдружниците (имуществени вноски, обща и разделна собственост, дялове на съдружниците, начин на приемане на решения, разпределение на печалби и загуби и т. н.) не подлежат на преценка от адвокатския съвет с оглед регистрацията на договора, защото са уредени диспозитивно в общия закон, който намира приложение както по отношение сключването на договора, така и по отношение реализацията на съвместната дейност. С други думи – за да извърши регистрацията, адвокатският съвет има правомощието да проверява законосъобразността на онези клаузи от договора за съдружие, които се предопределени преди всичко от специалния закон (ЗА). Това са императивни изисквания поради характера на адвокатската професия и смисълът на закона е адвокатският съвет, като орган на адвокатурата, да преценява именно тях, а не общите въпроси, уреждани от субсидиарно приложимия граждански закон (ЗЗД). Упражняването на това правомощие от АС подлежи на контрол. Отказът на АС да регистрира договора може да се обжалва пред Висшия адвокатски съвет (ВАС) в 14-дневен срок от деня на заседанието на АС, когато този отказ е постановен. Правен интерес да обжалват имат всички съдружници по представения за регистрация договор. ВАС се произнася по жалбата в 30-дневен срок. Неговото решение подлежи на съдебен контрол пред Върховния касационен съд (ВКС) по жалба в едномесечен срок от узнаването по чл. 7, ал. 7 ЗА. Правен интерес в този случай имат както съдружниците по представения за регистрация договор, ако отказът на АС е потвърден, така и съответният АС, ако неговият отказ е отменен. Действията на АС и на ВАС по отношение на регистрацията на договора за съдружие са административноподобни. Те са израз на един от основните принципи за устройството и дейността на адвокатурата – принципа на самоуправлението. По своята същност тези действия представляват упражняване на определена власт, засягаща правната сфера било на съдружниците, чийто договор не се регистрира, било на адвокатските съвети, чиито откази се отменят от ВАС. Именно поради това ЗА предвижда и съдебен контрол като най-висша форма за защита на правните интереси на засегнатите субекти. Поради обстоятелството, че действията на АС и на ВАС са административноподобни, но са действия на органи извън администрацията и независещи от нея, съдебният контрол е пред гражданския съд – ВКС. ІІ.4. Някои характерни особености при осъществяване на съвместна адвокатска дейност чрез съдружие. Освен предопределените специфики на предмета на дейност и пределите на обединението, за които стана дума по-горе, за съвместната адвокатска дейност, осъществявана под формата на съдружие, което няма качеството на юридическо лице, ЗА урежда и някои други характерни особености: – Общият адрес на съдружниците има значение и на съдебен адрес (чл. 52, ал. 3 ЗА). Това означава, че всеки един от съдружниците, както и всичките заедно могат да бъдат официално призовавани и известявани на този адрес в това им качество, а така също и като представители на своите клиенти. – Разпоредбата на чл. 54 ЗА въвежда презумпцията за обща клиентела на сдружените адвокати. Презумпцията е необорима и подкрепена със законовата фикция, че наличието на обща клиентела се счита за обявено с регистрацията на договора в АС, от който момент възниква неговото действие. Значението на всичкото това е в гарантиране на законовата забрана сдружените адвокати и адвокатски дружества да представляват общи клиенти с противоречиви интереси (чл. 55 ЗА). – Регистрацията в АС се прилага и по отношение на разширяването на адвокатското съдружие с приемането на нови съдружници или пък по отношение на стесняването му при напускането на някой от членовете. За осъществяването на такава регистрация отново се изисква писмена форма на допълнителното договаряне. Това се отнася и до прекратяването на договора за съдружие. Когато самото съдружие е обвързано с определен срок, визиран в учредителния договор, АС регистрира прекратяването с изтичането на срока именно по този договор. Когато прекратяването на договора произтича от други фактори или действия на съдружниците – общо съгласие в писмена форма за прекратяване или настъпване на някое от събитията по чл. 363 ЗЗД, то също подлежи на регистрация от АС. – При обозначаване на съдружието всяко от сдружените лица (адвокати или адвокатски дружества – юридически лица) може в своите книжа да посочва сдружаването с думите “в сдружение” или “в асоциация”. В подобна хипотеза се изброяват и останалите сдружени лица или част от тях (чл. 54, ал. 2 ЗА). ІІІ. Адвокатско дружество – ЮЛ. В резултат на усилията на работни групи, формирани в професионалните среди на адвокатурата в Република България, в резултат на множеството твърде напрегнати спорове за същността на обединяването за съвместно упражняване на адвокатската професия чрез дружество, което да има персонифициран статут, и за приложимото към него право, в българското законодателство бе възприета правна уредба и се създаде съвършено нова и самостоятелна фигура на дружество – ЮЛ, което е различно от всички останали известни на нашата правна система корпоративно устроени юридически лица. Това е адвокатското дружество, регламентирано подробно и изчерпателно в раздел ІІ от Глава Х на ЗА. Адвокатите в Република България вече могат да образуват адвокатски дружества, които са юридически лица. Персонификацията на този вид дружество е основното различие между него и другата форма на сдружаване, коментирана по-горе (адвокатското съдружие, което не е ЮЛ). Разпоредбите на чл. 57–75 ЗА регламентират изцяло всички относими за адвокатското дружество (АД) въпроси. Материалноправната уредба на неговия статут, начина на създаването му, формата и съдържанието на учредителния акт, седалището му, правомощията спрямо него на АС, на чиято територия се намира, членуването в него, правата и задълженията на съдружниците, управлението и компетентността на органите на АД, отговорността спрямо трети лица, прекратяването и ликвидацията са уредени изцяло и изчерпателно само в ЗА, който не предвижда по тези въпроси приложимост на правни норми от други закони. Може би това е едно от най-големите законодателни достижения в Република България по отношение развитието на разбирането за същността на адвокатската професия, която е самостоятелна, конституционно определена и не подлежи на приравняване към никоя друга професионална дейност. В резултат на това разбиране се постигна пълна самостоятелност на материално-правната уредба на АД. Що се отнася до нормите, регламентиращи процедурата по регистрацията на АД, то те съдържат както специални правила, произтичащи от самостоятелната специфика на АД, така и препращащи към общия процесуален закон – Гражданския процесуален кодекс (ГПК), относно производството по вписване на АД в съда (чл. 62, ал. 6 ЗА). С това обаче самостоятелността на АД като вид персонифицирано дружество не се засяга, защото производството по вписване по ГПК е по принцип универсално за всички дружества, имащи статут на юридически лица (търговски дружества, дружества с нестопанска цел, кооперации, синдикални дружества, адвокатски дружества). ІІІ.1. Кой може да учредява АД и да членува в него. Адвокатското дружество е корпоративно устроена юридическа личност, която е персонално дружество на физически лица, имащи качеството на адвокати. Само адвокати могат да образуват АД и да членуват в него (чл. 57, ал.1 ЗА). В АД не могат да членуват лица, които не са адвокати (чл. 57, ал. 2 ЗА). Тези норми са израз на основния принцип за изключителността на адвокатската професия, въздигнат в чл. 2, ал. 1, изр. 2 ЗА. Те също така са едни от основните белези, отличаващи адвокатското дружество от другите видове персонални дружества, уредени в действащото българско законодателство. По отношение на възможността да се членува в АД законът поставя изричното ограничение, при което един адвокат не може да бъде съдружник в повече от едно АД. Забраната е императивна и не може да се преодолява по договорен път. Това ограничение на общо прокламираното право на сдружаване е гаранция за спазване на непрекъснато повтарящите се в закона указания да не се представляват клиенти с противоречиви интереси (напр. чл. 57, ал. 4 ЗА). Ако един адвокат би могъл да членува в повече от едно адвокатски дружества, това би създало потенциална възможност от две различни позиции да се поема защитата на противоречиви интереси и би нарушило смисъла и целта на закона. ІІІ.2. Предмет на дейност на АД. Описанието на предмета на дейност на АД е един от задължителните елементи на учредителния договор (чл. 58, т. 4 ЗА). Макар в тази правна норма формулировката да е крайно лаконична, систематичното й място в глава Х на ЗА изключва всякакво съмнение за предмета на дейност на АД. Това е съвместно упражняване на адвокатската професия и нищо друго. Именно поради това членове на АД могат да бъдат само адвокати, а не други физически или юридически лица. Именно поради това, когато участието на един адвокат-съдружник в АД се прекрати поради неговата смърт, неговите наследници нямат правото да наследят и продължат членството в дружеството, а могат да получат само ликвидационен дял и част от печалбата (аргумент от чл. 68, ал. 2 ЗА). ЗА не съдържа препоръки или задължения за цялостно поемане на адвокатската дейност на съдружниците от АД. Членуването в адвокатско дружество не ограничава съдружника в самостоятелното упражняване на адвокатската професия, освен ако в договора не е предвидено друго (чл. 64 ЗА). Това правило е подобно на “пределите на обединението”, прилагани в сдружаването чрез договор за дружество, което не е ЮЛ. Следователно само от общата воля на съдружниците зависи дали те ще упражняват съвместно цялостнатя си адвокатска дейност чрез АД или ще упражняват съвместно само някаква част от своята адвокатска дейност чрез това АД. Отново е налице възможност за тематично сдружаване, при което се създава АД за съвместно упражняване на професията например само в определен/и клон/ове на правото, каквато възможност е предоставена и за съдружията, които не са юридически лица. (вж. ІІ.2.) ІІІ.3. Фактически състав за възникване на АД като ЮЛ: АД възниква въз основа на сложен (тристепенен) фактически състав, който е уникален по съдържанието на своята правна уредба: 1. В първата степен на този сложен фактически състав се намира учредителното действие: Това е сключването на учредителния договор. Неговата форма за действителност е писмена. Задължителните елементи на съдържанието му са изчерпателно изброени в чл. 58 ЗА – наименование на дружеството, имената и адресите на адвокатите – съдружници, седалището и адреса на дружеството, предмета на дейност, вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката на непаричните вноски, начина на разпределение на приходите и разходите, начина на управление и представителство на дружеството, условията за приемане на съдружници, условията за напускане на съдружници, основанията за изключване на съдружник, основанията за прекратяване на дружеството, начина на ликвидация на дружеството. 2. Във втората степен на този сложен фактически състав се намира процедурата за вписване на дружеството от АС по неговото седалище в специален регистър. Тази степен на сложния фактически състав представлява неговата най-съществена разлика от фактическите състави за възникване на другите видове персонифицирани дружества. Именно тази степен е най-съществения белег за уникалността на АД. Всички съдружници-учредители на АД подават писмено заявление до съответния адвокатски съвет за вписване на създаденото от тях дружество в специалния регистър, като прилагат към това заявление учредителния договор (чл. 61, ал. 3 ЗА). Ако съдружниците-учредители са адвокати от една и съща адвокатска колегия, компетентен да разгледа заявлението им и да се произнесе по искането за вписване на дружеството в специалния регистър е съветът именно на тяхната обща адвокатска колегия. Когато обаче съдружниците-учредители са от различни адвокатски колегии, компетентен да разгледа заявлението им и да се произнесе по искането за вписването на дружеството им ще бъде онзи АС, който е определен в учредителния договор по общо съгласие на съдружниците (това трябва да бъде съвет на адвокатска колегия, в която членуват един или няколко от съдружниците-учредители). В подобна хипотеза при разглеждането на заявлението се изискват удостоверения от другите адвокатски съвети, в чиито колегии има вписани съдружници учредители (чл. 61, ал.2 от ЗА). Удостоверенията се изискват служебно от сезирания със заявлението АС, като законът определя 14-дневен срок за даване на документа, който тече от получаването на искането за него. След като е налице редовно сезиране на АС, който трябва да се произнесе по искането за вписване на дружеството, срокът за произнасяне е едномесечен от подава-нето на заявлението. Законът очертава три възможни хипотези: - решение за вписване на адвокатското дружество; - решение за отказ да се впише дружеството; - мълчалив отказ – непроизнасяне на АС в предвидения едномесечен срок от подаването на заявлението за вписване. Отказът на адвокатския съвет да впише дружеството подлежи на обжалване пред ВАС от всеки съдружник в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението чрез посочения в учредителния договор управителен съвет или управител на дружеството. ВАС разглежда жалбата в едномесечен срок, като призовава жалбоподателите. Така жалбоподателите имат гарантирано от закона право да бъдат уведомени и да присъстват на заседанието на ВАС, на което ще бъде разглеждана тяхната жалба. След разглеждането на жалбата ВАС може да отмени отказа и да постанови вписването на АД или пък да потвърди отказа. Решението на ВАС подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок по реда на чл. 7, ал. 7 ЗА. В тази част правната регламентация е идентична с процедурата по обжалване на решенията на ВАС по жалби срещу отказ на АС да регистрира договор за съдружие. Правен интерес в този случай имат както учредителите – жалбоподатели срещу отказ на АС за вписване на АД, ако отказът на АС е потвърден, така и съответният АС, ако неговият отказ е отменен. Действията на АС и на ВАС по отношение на заявлението за вписване на АД също са административноподобни. Те също са израз на един от основните принципи за устройството и дейността на адвокатурата – принципа на самоуправлението. По своята същност тези действия представляват упражняване на определена власт, засягаща правната сфера било на съдружниците, чието АД не се вписва, било на адвокатските съвети, чиито откази се отменят от ВАС. Именно поради това ЗА предвижда и съдебен контрол като най-висша форма за защита на правните интереси на засегнатите субекти. Поради обстоятелството, че действията на АС и на ВАС са административноподобни, но са действия на органи извън администрацията и независещи от нея, съдебният контрол също е пред гражданския съд – ВКС. 3. В третата степен на сложния фактически състав за възникване на АД е вписването му в съдебния регистър на адвокатските дружества. Към всеки окръжен съд се води регистър на адвокатските дружества, който е публичен (всеки може да прави справка по него) – чл. 62, ал. 1 и ал. 8 ЗА. Компетентен да извърши вписването е окръжният съд по седалището на дружеството ( за София – Софийският градски съд). Процедурата пред съда започва въз основа на писмено заявление на управителя или на управителния съвет на учреденото АД, към което задължително трябва да се приложат препис от учредителния договор, писмени данни за трите имена и постоянните адреси на лицето или лицата, които представляват АД, нотариално заверени образци от техните подписи, препис-извлечение от регистъра на адвокатите при съответния адвокатски съвет за адвокатите съдружници (т.е. удостоверяване по този начин на тяхното валидно адвокатско качество) и препис от решението на АС за вписване на адвокатското дружество (за удостоверяване на успешното осъществяване на специфичната втора степен от сложния фактически състав). Както вече споменахме, процедурата по вписването се извършва по реда на глава ХV от ГПК. Решението на съда за учредяването на АД се вписва в регистъра на адвокатските дружества и от този момент АД възниква като ЮЛ (чл. 62, ал. 4 ЗА). По този начин приключва осъществяването на сложния фактически състав за учредяването и възникването на АД като самостоятелен правен субект. Действията на учредителите, извършени от името на АД преди вписването му в съответния окръжен съд, пораждат права и задължения само за адвокатите, които са ги извършили, но от момента на възникването на АД като ЮЛ преминават по право върху него (чл. 62, ал. 5 ЗА). ІІІ.4. Други характерни особености на АД. 1. Като юридическа личност АД има свое наименование. То се състои от думите “адвокатско дружество” и имената на един или няколко съдружници. Други думи законът не позволява да се използват (чл. 59, ал. 2 ЗА). Във всички книжа на дружеството, включително и в пълномощните, които се представят пред съд, задължително трябва да се вписват имената на всички съдружници. Чисто технически това изискване на закона е малко по-сложно за изпълнение, когато регистрираното наименование не съдържа имената на всички съдружници. Вероятно в такава хипотеза записването на наименованието на дружеството и имената на съдружниците трябва да се осъществява последователно – първо наименованието, след което – списък на имената на съдружниците. ЗА урежда и последиците, когато в наименованието се съдържат имена на съдружник, който напуска или който е починал. Допуска се запазването на името на напускащия, ако той даде съгласие за това. Допуска се и запазване на името на починалия, ако наследниците му дадат съгласие за това (чл. 59, ал. 3 ЗА). 2. Седалището на АД, когато членовете му са от една и съща адвокатска колегия, трябва да е в населено място в нейния район. Когато съдружниците са адвокати от различни адвокатски колегии, седалището се определя по тяхно общо съгласие в района на една от тези колегии. Адресът на АД е в населеното място, в което е управлението на дейността му в района на колегията (където е седалището). ЗА поставя специфичното изискване в това населено място да бъде и кантората на поне един адвокат съдружник (чл. 60, ал. 3 ЗА). Извън рамките на своето седалище, т.е. в районите на други адвокатски колегии, АД може да открие свои кантори, които подлежат на вписване в съответните адвокатски регистри (чл. 60, ал. 4 ЗА). Тези кантори са всъщност клонове или представителства на АД. Те нямат самостоятелен юридически статут и не са юридически лица. Законът допуска АД да премества седалището си в друго населено място, ако някой от съдружниците има там кантора. Когато обаче това населено място е в района на друга адвокатска колегия, преместващото се АД трябва да подаде заявление за вписване в регистъра на тази колегия и в регистъра на съответния окръжен съд по новото седалище. Когато вписването бъде осъществено успешно, АС по новото седалище е длъжен незабавно да уведоми ВАС за отразяване на преместването в Единния регистър на адвокатските дружества, а така също и АС по старото седалище за заличаване на вписването в неговия регистър. 3. Друга особеност на правната регламентация на АД, че в публичния съдебен регистър на вписване подлежат само онези обстоятелства, регламентирани с учредителния договор, които имат значение за онагледяването пред обществото на АД като ЮЛ, осъществяващо адвокатска дейност: – следните данни от учредителния договор или промените в тях: наименование, имена и адреси на канторите на адвокатите-съдружници, седалище и адрес на дружеството, предмет на дейност, вид и размер на вноските на всеки съдружник и оценката на непаричните вноски (т.е. – обозначаване на капитала на дружеството и дяловете на съдружниците в него), начина на ликвидация на дружеството, когато то се прекратява; – имената на членовете на УС или на управителя и лицето или лицата, които ще представляват дружеството като негови законни представители. Не подлежат на вписване в публичния съдебен регистър онези обстоятелства от учредителния договор, които се отнасят само за отношенията между съдружниците или между тях и органите на адвокатурата, оторизирани да осъществяват контрол върху решенията на управителните органи на АД – начин на разпределение на приходи и разходи, начин на управление, условията за приемане на нови съдружници, условията за напускане на съдружници, основанията за изключване на съдружник, основанията за прекратяване на дружеството и др. 4. Разпоредбите на чл. 65–70 ЗА уреждат подробно отношенията между съдружниците и дейността на органите на дружеството, но на диспозитивен принцип. С учредителния договор могат да се уреждат и други правила на тези отношения (чл. 65 ЗА). 5. Специално внимание е необходимо да се обърне на разпоредбата на чл. 72, ал.1 ЗА, който урежда отговорността за вреди, причинени на клиента. Всеки съдружник отговаря лично за вредите, които е причинил на клиент. Така участието в АД не освобождава отделния адвокат от пълната отговорност за вреди от своите действия. Отговорността на АД като ЮЛ в подобна хипотеза е гаранционна и ограничена. АД отговаря солидарно с адвоката за вредите, нанесени от него, но само до размера на направената вноска в капитала на дружеството. Това интересно съотношение между отговорностите на физическото лице – участник в дружеството и на самото дружество също е един основен белег, отличаващ АД от всички останали известни на правната ни система дружества. Участието на адвоката в АД не го освобождава от пълната имуществена отговорност за вреди, нанесени на клиент. Така се гарантират интересите на лицата, търсещи и ползващи адвокатска помощ и адвокатска защита. Това е така, защото обръщайки се към АД за такава помощ и защита, клиентът има правото да конкретизира персонално своя адвокат – да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство, независимо, че до-говорът е сключен с адвокатското дружество (чл. 71, ал. 2 ЗА). 6. ЗА предвижда и други специфични и характерни само за АД правила за функциониране и прекратяване: – По решение на АС по местоседалището на дружеството то може да бъде прекратено, ако АД или негови членове системно нарушават закона и Етичния кодекс на адвоката (чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗА). – Решенията на Общото събрание на дружеството, а така също и действията на управителя или управителния съвет могат да се обжалват или оспорват от всеки съдружник в 7-дневен срок от вземането им пред АС. Законът допуска по този начин административноподобна намеса на АС в работите на дружеството (чл. 74 ЗА). ІV. Договори между адвокати и адвокатски дружества. В раздел ІІІ на глава Х от ЗА са уредени още две по-опростени форми за съвместно упражняване на адвокатската професия: ІV.1. Сътрудничество по договор. Чл. 76 ЗА урежда договора за сътрудничество между един адвокат (или АД) и друг адвокат (или АД). Това е двустранен договор, с който страните уговарят извършването на определена правна работа или съвместно поемане на работа по определени дела. ЗА не разработва този договор подробно, поради което следва да приемем, че чрез него могат да се уговарят възможно най-разнообразни правила на сътрудничество между адвокати. Понятието сътрудничество е близко както до съвместната дейност, така и до правоотношенията, произтичащи от възлагане. Несъмнено практиката в прилагането на този договор ще донесе повече конкретика в неговото изясняване. ІV.2. Договор за поръчка между адвокати или между АД и друг адвокат. Адвокат или АД може да сключи писмен (срочен или безсрочен) договор с друг адвокат за постоянна работа срещу определено възнаграждение (заплащано месечно или по друг уговорен между страните начин). Първият прочит на разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗА навява впечатлението за трудово правоотношение. Само че според забраната на чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗА работещият по трудово правоотношение не може да бъде адвокат. За да не се стига до неправилния извод, че чл. 77, ал. 1 ЗА съдържа едно изключение от тази забрана, самият закон в ал. 3 на същия текст пояснява, че за този договор намират приложение разпоредбите на договора за поръчка. Тази препращаща правна норма въвежда в отношенията между страните по договора правилата на чл. 280–292 ЗЗД (отношения между доверител и довереник). Доверител в договора по чл. 77, ал. 1 ЗА е адвокатът – възложител (или АД – възложител). Довереник е адвокатът, който изпълнява поръчката. Прилагането на тази форма за съвместно упражняване на адвокатската професия не би трябвало да поставя сложни въпроси, защото по принцип правилата на договора за поръчка (мандат) имат традиционно приложение в работата на адвокатите. V. Заключение. Формите за съвместно упражняване на адвокатската професия, което става по волята на самите адвокати, трябва са се разграничават от задължителните структури на адвокатурата, регламентирани от ЗА – адвокатските колегии. Адвокатската колегия също е корпоративно устроено ЮЛ, но тя не е дружество и нейното предназначение не е да осигурява съвместното упражняване на адвокатската професия. Членуването в адвокатската колегия придава на юриста качеството на адвокат и е задължително за него, ако желае да упражнява тази професия самостоятелно или пък съвместно с други адвокати или адвокатски дружества. Преглед на организацията на адвокатските сдружения в Европейски страни” Рупърт Волф Презентацията която искам да представя на многоуважаваната аудитория е резултат на едно сравнително изследване извършено от Комитета PECO на CCBE насочено към създаване на една обща представа по тази изключително интересна тема. Въпросникът е разпространен всред всички делегации-членки на CCBE и всички делегации на държавите- наблюдателки. Новите демокрации в Европа работят усилено по новото налагане на законовите правила и на свободната и независима адвокатска професия. В рамките на вътрешния пазар има свободно движение на адвокати, на базата на директивата за услугите както и на директивата за учредяване,адвокатите са свободни временно да работят в страна-членка която е различна от тази в която са били вписани в адвокатски съвет, или даже могат да избират да създават кантора в подобна държава-членка,която е техен домакин. Опитахме се това да бъде едно кратко и всеобхватно проучване. Въпросите бяха следните : а) Какви структури могат да се използват във вашето правораздаване за да дадат възможност на двама или повече адвокати да работят заедно като адвокатска кантора. б) Ако адвокатите могат да образуват съдружие, то дали всеки от тях персонално отговаря за действията на кантората. Кантората признава ли се за отделна юридическа личност. в) Ако адвокатите могат да образуват кантора, дали тя е в същия формат като всяка друга компания или е структура специално предназначена за адвокати или други професии. г) Могат ли адвокатите да ограничават своята персонална отговорност. Ще Ви представя един обзор на около 18 европейски държави. Някои са оставени настрана – като Франция и Германия, тъй като има по-добри говорители от мен, които да представят положението в тях. Техните правила и разпоредби за адвокатските асоциации и компании могат да бъдат предоставени при поискване. Ако зададете кратък въпрос на адвокат, със сигурност ще получите дълъг отговор. Опитах се да съкратя отново отговорите и Ви приканвам. Нека заедно да се разходим из Европа АВСТРИЯ: Само адвокати могат да бъдат съдружници в адвокатска фирма. Най-старата форма е т.н. гражданско сдружение, което може да се сравни със обществата – societas където всички съдружници отговарят персонално. Регистрираното сдружение (Eingetragene Erwebsdesellschaft or Offene Erwerbsdesellschaft) и дружеството с ограничена отговорност ( Gesellschaft mit beschrankter Haftung) са открити за адвокатската професия. Това са отделни юридически личности. Всеки адвокат лично отговаря за своите или на своите съдружници действия. Адвокатските дружества могат да бъдат само от отговорността на адвокатите, въпреки че се позволява съпрузите/съпругите или децата на адвокатите да стават съдружници в подобна фирма. Адвокатите могат да ограничават своята отговорност пред клиента по договорен път но не и под задължителната сума за застраховане. Хърватска Законът за практикуването на адвокатската професия предоставя три начина за упражнявяне на правото - като индивидуален адвокат - в съвместен офис/съдружие - като правна кантора Адвокатите могат да се обединяват в една кантора. Те трябва да се споразумяват в писмен вид. Споразумението трябва да бъде представено на адвокатския съвет на Хърватска за одобрение. Адвокатите които са съдружници, отговарят съвместно и поотделно по отношение на задълженията произтичащи от тяхната практика. Съвместният офис не се признава за юридическа личност. Ако те са съдружници в правна фирма, то подобна фирма се признава за юридическа личност. Правните фирми могат да се създават само от адвокати. Адвокатите могат да бъдат съдружници в подобна фирма или могат да бъдат служители към нея. Всеки съдружник носи отговорност съвместно или поотделно , а така също и за другите наети от фирмата адвокати. Не е възможно да се ограничава отговорността по отношение на клиента. Адвокатите са задължени да се застраховат професионално – сума от 100 000 ЕВРО. Дания Двама или повече адвокати могат да работят заедно в съдружие. Те могат да решат да образуват дружество с ограничена отговорност или адвокатско акционерно дружество - advokataaktieselskab или съдружие на адвокати- advokatanparsselskab. В дружеството с ограничена отговорност, адвокатът който е поел ангажимента да предоставя съдействие на определен клиент е изцяло отговорен. Тези адвокати които не са имали никакво участие отговарят само до сумата покриваща техния дял или дялово участие. Обхватът на дейност на адвокатското дружество не мож е да се променя. Трябва винаги да бъде само адвокатска дейност. Дяловете могат да се притежават само от адвокати които активно участват в професията. Адвокатите които са съдружници винаги трябва да бъдат напълно отговорни, даже и за клиент, с който не са имали нищо общо. Адвокатските фирми се признават за отделни юридически личности. Персоналната отговорност може да се ограничава на договорна база. Финландия Адвокатите могат да образуват съдружие, те напълно отговарят персонално за действията на фирмата. Фирмата се признава за отделна юридическа личност. Правната структура на адвокатската компания е същата като на всяка друга компания. Адвокатите могат да ограничават своята отговорност до сумата от 168 200 ЕВРО, но подобно ограничение не е възможно при случаите на клиенти. Унгария Единствената форма на сътрудничество е правната фирма, която е форма sui generis Не се допускат други търговски форми на компании за адвокатите. Правната фирма е една добре обозначена юридическа личност. Всеки адвокат трябва да има застраховка. Правната фирма отговаря за действията на всички свои членове, ако фондовете на фирмата не са достатъчно, то всеки член отговаря без ограничения. Адвокатите не могат да ограничават своята отговорност. Исландия Адвокатите могат да избират измежду всички налични корпоративни форми според исландското законодателство. Всеки адвокат персонално отговаря за своите действия. Адвокатите могат по договорен път да ограничават своята отговорност.Подобно ограничение не се прилага когато е налице небрежно отношение. Ограничението е валидно само за сумата, която не е покрита от задължителната застраховка за професионална отговорност. Ирландия Спрямо адвокатите се прилагат следните изисквания Могат да се сдружават. Всеки съдружник има неограничена отговорност, всички съдружници отговарят за действията на даден свой съдружник, фирмата не е юридическа личност. Съдружието се определя според Закона за съдружията от 1890 г. Няма друга форма на корпоративна дейност за адвокатите в Ирландия. Ирландските адвокати могат да ограничават своята отговорност в съответствие със следните принципи 1. Всеки съдружник има неограничена отговорност спрямо кредиторите на фирмата 2. Всеки съдружник има правото да участва в управлението на фирмата 3. Всеки съдружинк е упълномощен да обвързва законово фирмата във връзка с нейната дейност. Освен това,дружествата на адвокатите трябва да отбелязват отделно на техните фирмени бланки съдружниците и тези които не са съдружници в дадена практика. Правно общество на Шотландия Адвокатите на Шотландия могат да работят заедно под формата на съдружие, регистрирана адвокатска практика или дружество с ограничена отговорност (LLP). Регистрираните адвокатски практики бяха създадени през 1987 г. Те представляват призната юридическа личност.Дружествата с ограничена отговорност бяха въведени чрез Закона за дружествата с ограничената отговорност от 2000 год.,те притежават юридическа личност,отделно от техните членове. Той ограничава отговорността на неговите членове освен по отношение на отчитането на парите на клиентите във връзка с което трябва да се изготви официално писмено заявление пред Съвета на правното общество. Адвокатите които са съдружници отговарят лично за дейността и задълженията на фирмата. Освен това отделните адвокати отговарят по въпросите касаещи тяхното професионално поведение. Адвокатите които са наети от дадена фирма, отговарят лично за своето професионално поведение. Само шотландски адвокати могат да бъдат членове на дружества с ограничена отговорност или регистрирана адвокатска практика. В писмения клиентски договор отговорността може да се ограничи до сумата на задължителното застрахователно покритие на професионалната застраховка което е 2 милиона ЕВРО. Лихтенщайн Адвокатите могат да работят заедно в просто съдружие или колективно без да са юридическа личност. Всеки адвокат отговаря персонално за дейността на фирмата. Адвокатите могат да ограничават своята отговорност чрез писмен договор със съответния клиент. Люксембург Няма структури за корпоративна дейност за адвокатите. Съдружията представляват факт без да са юридическа личност. Всеки адвокат отговаря персонално за своите действия, тъй като съдружието не е юридическа личност. В действителност предстои да се изготви законопроект,който да открие нови форми за сътрудничество пред адвокатите в Люксембург. Не е възможно да се ограничава отговорността. Норвегия Адвокатските фирми могат да се управляват и притежават само от адвокати. Ако бъдат организирани като акционерни дружества, дяловете трябва да имат джиро на всички удостоверения за акции. Ако даден адвокат и акционер напусне професията,то той трябва да се освободи от акциите си в срок от две години. Правната фирма трябва да назначава отделен адвокат за всяка правна процедура. Адвокатът който е бил определен,отговаря съвместно и поотделно пред фирмата за всички отговорности по плащането на компенсации причинени от фирмата във връзка с дадена задача. При съдружията може да се постигне договореност, че съдружникът не носи отговорност като такъв по отношение на отговорността предизвикана от фирмата. Полша Съществуват два вида юридически специалисти в Полша- адвокати и юридически съветници – radca prawny. Според Закона за адвокатурата на Полша, са налице следните форми пред адвокатите Съвместна кантора – обмен на инфраструктурата , сдружение с не-търговска цел, само адвокати или юридически съветници могат да бъдат съдружници, общо съдружие като предишното,съдружие на съдружници, нова форма въведена през 2001 год. за свободните професионалисти, както е дадено по-горе, и дружество с ограничена отговорност като по-горе, но всички адвокати отговарят персонално. Всички изброени по-горе, без сдруженията с не-търговска цел се признават за юридическа личност. Адвокатите и /или юридическите съветници отговарят персонално с всичките си имущества за дейностите предприети от тях или от техните съдружници. Само в случая със съдружието между съдружници,всеки съдружник отговаря само за своите действия или за лицата,които работят под неговото ръководство. Отговорността може да не е ограничена,но има задължителна застраховка. Словения Адвокатите в Словения могат да работят заедно като адвокатска кантора –societas или като адвокатска компания която е юридическа личност. И в двата случая, всеки адвокат отговаря за своите действия и тези на колегите му без ограничения. Не се позволява на адвокатите да ограничават своята отговорност. Испания Адвокатите могат да избират всякакъв вид корпоративни сдружения които се предоставят от закона. Всички адвокати отговарят за своите собствени действия без ограничения. Швеция Всички правни структури са на разположение на адвокатите. Фирмата се признава като юридическа личност, но съществуват специални правила които да гарантират,че съдружниците във дадена юридическа компания отговарят лично за действията на компанията. Отговорността може да се ограничи по отношение на даден клиент. Обединено Кралство Великобритания Налични структури - единствен принципал със служители- адвокати. - съдружие - регистрирана адвокатска практика,официално одобрена от Правната общност като признат орган. Признат орган може да бъде – дадена компания или дружество с ограничена отговорност. Съдружниците трябва да бъдат адвокати-регистрирани европейски адвокати,регистрирани чуждестранни адвокати или признати органи. Според английското законодателство всички съдружници отговарят съвместно и поотделно за действията на компанията.Съдружието не представлява юридическо лице. Адвокатите могат да ограничават своята отговорност по редица начини -като практикуват чрез дружество с ограничена отговорност което е признат орган - като практикуват чрез дружество с ограничена отговорност което е признат орган - като практикуват като съдружник с ограничена отговорност в дружество с ограничена отговорност. - чрез предварително споразумение с клиента за ограничаване на отговорността на компанията. Това не може да бъде направено за сума по-ниска от приблизително 2 милиона евро което е задължителното застрахователна покритие за адвокати. Адрес за контакти Wolff,Wolff&Wolff Rechtsanwalte Aignerstr. 21 A-5026 Salzburg Tel: +43 662 641583 Fax:+ 43 662 642897 e-mail: wolffrae@aon.at Семинар „Сдружаване на адвокатите” На 25.09.2004 г. в Гранд хотел “София” се проведе организираният от Софийския адвокатски съвет международен семинар на тема “Сдружаване на адвокатите”. На семинара присъстваха: делегация на Адвокатската колегия в Анкара, състояща се от председателя Семих Гюнер, заместник-председателя Барси Билекан, бившият председател Юнсал Токер, Хюсеин Юксел Бикен и Хайри Сонмез делегация на Белградската адвокатска колегия, състояща се от председателя Воислав Недич, заместник-председателя на колегията и Предраг Васич – съдия от Белград делегация на Адвокатския съвет в Букурещ, състояща се от председателя Кристиян Йорданеску, Раду Йорданеску, Михай Танасеску и Бояна Берки, председател на Асоциацията на младите адвокати делегация на Македонската адвокатска колегия състояща се от членове на съвета й: Димитър Дангов, Никола Наджаков, Горянчо Симоноски и Сашо Посевски делегация на Софийския адвокатски съвет, включваща председателя Наталия Ценова, заместник-председателя Александър Петров, секретаря Явор Нотев, Валентин Бенатов, Вася Илиева, Македони Бизов, Борислав Боянов. В семинара участваха още 26 адвокати от Софийската адвокатска колегия, сред които бившия председателите на Висшия адвокатски съвет Тодор Бурилков и Александър Караминков, бившия председателите на САС Еню Комитов и Стефан Ботев, , член на Висшия адвокатски съвет – Петър Петров, Председател на Висшия дисциплинарен съд – Ралица Негенцова и др. На семинара присъстваха и участваха: Пол Немо, адвокат от Париж, Председател на Международната адвокатска организация UIA. Сами Акл, адвокат от Бейрут, Регионален Секретар на Международния адвокатски съюз Рупърт Волф, адвокат от Салсбург, Председател на Комисията за Централна и Източна Европа към Съвета на адвокатурите от страните – членки на ЕС и заместник-председател на Австрийската федерална адвокатска колегия. Семинарът бе открит от Наталия Ценова – Председател на САК. Приветствия бях поднесени от Маргарит Ганев – Заместник министър на правосъдието, Петър Петров – член на Висшия Адвокатски Съвет, Пол Немо – Преседател на Международния Адвокатски Съюз със седалище в Париж и от Сами Акл – Регионален Секретар на Международния адвокатски съюз. По темата на семинара предварително бяха постъпили доклади от: Рупърт Волф с тематичен обзор за законодателната уредба на сдружаването на адвокатите в Австрия, Хърватия, Дания, Финландия, Унгария, Исландия, Ирландия, Шотландия, Лихтенщайн, Люксембург, Норвегия, Полша, Словения, Испания, Швеция, Великобритания. Сами Акл от Ливан на тема “Сдружаване на адвокатите”. Адвокатския съвет в Букурещ на тема “Професионално сдружаване” – преглед на румънското законодателство за съвместно упражняване на адвокатската професия. Сашо Поцевски на тема “Сдружаване на адвокатите” – адвокатското дружество в Република Македония Юнсал Токер на тема “Формата на “Адвокатско дружество” в Република Турция . Валентин Бенатов на тема “Съвместно упражняване на адвокатската професия”. По темата на семинара се проведе оживено обсъждане, в което всички присъстващи взеха активно участие. След резюмета на докладите бяха зададени допълнителни въпроси и направени допълнителни изказвания. По темата след авторите на докладите се изказаха Пол Немо, Семих Гюнер, Кристиян Йорданеску, Воислав Недич, Горянчо Симоноски, Раду Йорданеску, Юнсал Токер, Бранислав Глогоняц, Сашо Посевски, Стефан Ботев, Цветанка Спасова, Михай Танасеску, Ралица Негенцова, Александър Караминков. Адвокатите и мерките срещу изпирането на пари
За осигуряване на средства в Републиканския бюджет за служебната защита Висшият адвокатски съвет направи искане с писмо от 7.Х.2004 г. до председателя на Комисията по бюджет и финанси при Народното събрание, до председателя на Висшия съдебен съвет, до министъра на финансите и до министъра на правосъдието за предвиждане в бюджета за 2005 година на средства, необходими за безпрепятственото функциониране на института „Служебна защита” със следния текст: Както Ви е известно в Държавен вестник бр.55/25.06.2004 год. бе обнародван Закон за адвокатурата, който влезе в сила на 28.06.2004 год. и отмени заварения Закон за адвокатурата от 1991 год. С новия Закон детайлно бе регламентиран реда и начина на определяне и заплащане труда на адвокатите в случаите на задължителната защита и задължителното процесуално представителство – института на служебната защита, а именно: - чл.44, ал.1, - “Адвокатът е длъжен да поеме защитата и представителството на клиент при служебното му назначаване от адвокатския съвет по реда, определен от този закон, освен в случаите на чл.43. Адвокатът е длъжен да води възложеното дело със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.” -чл. 44, ал.2 – “Определението на съда или постановлението в досъдебното производство за назначаване на служебен защитник или повереник се съобщава на адвокатския съвет, който определя адвокат от колегията за осъществяване на защитата. Определението трябва да съдържа предмета на делото, цената на иска, разпоредбата на закона, по която е обвинението, името на клиента, датата на разглеждане на делото и размера на определеното възнаграждение, който не може да бъде по-нисък от размера, определен с наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал.2. - чл. 131 – За неизпълнение на задълженията си адвокатът и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност. - чл.132, ал.1 - Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията по този закон и Етичния кодекс на адвоката, на наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите събрания, както и: т.6 приемане и осъществяване на служебна защита или особено представителство не по установения от закона ред. До Висшия адвокатски съвет постъпват сигнали от адвокатските колегии в страната, че Законът за адвокатурата относно реда за определяне и заплащане на служебната адвокатска защита не се спазва, а продължава да се нарушава от органите на предварителното досъдебно производство и съдебната власт. Като аргумент се изтъква липсата на предвидени средства в бюджета на съдебната власт за това. Тъй като вие сте институционално отговорни за формиране на адекватен бюджет за нуждите на съдопроизводството в Република България, Висшият адвокатски съвет се обръща към вас с искане при изготвяне на бюджета за 2005 г. на съдебната власт да обезпечите необходимите средства за безпрепятствено функциониране на института Служебна защита. Висшият адвокатски съвет в заседанието си на 1 октомври 2004 г., водим от гореизложеното, взе следното решение: Висшият адвокатски съвет своевременно да сезира компетентните органи при изготвяне на Бюджет 2005 на съдебната власт да бъдат гарантирани средства за служебна защита, осъществявана от адвокатурата. Висшият адвокатски съвет декларира, че няма да допусне наршаване на закона и няма да носи отговорност в случаи на евентуално блокиране дейността на съдебната система при продължаващо нарушаване на Закона за адвокатурата в частта му за служебната защита. Висшият адвокатски съвет изказва убеденост, че вие, уважаеми господа, ще бъдете на нивото на своята отговорност и ще гарантирате спазването на закона. Наредба № 2 от 29.10.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати (обн., ДВ, бр. 99 от 9.11.2004 г.) Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати. Чл. 2. Изпитът се провежда ежегодно в две сесии - през месец юни и през месец ноември. Чл. 3. Всеки изпит се обявява с решение на Висшия адвокатски съвет, което се обявява в два национални всекидневника и в страницата на Висшия адвокатски съвет в Интернет, и съдържа датата, мястото и началото на провеждане на изпита. Чл. 4. (1) Изпитът се провежда от комисия в състав: петима членове адвокати, от които поне двама хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет. (2) Комисията се определя със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет, в която се посочват и трима резервни членове. (3) При отсъствие на редовен член на комисията той се замества с резервен член, определен от председателя на комисията. Чл. 5. (1) За една изпитна сесия се съставя една комисия. (2) Комисията взема решения само присъствено и в пълен състав с обикновено мнозинство. (3) Председателят на комисията ръководи нейната работа, следи за спазване на правилата за провеждане на изпита и обявява началото и края на изпитния ден. Чл. 6. (1) Кандидатът се легитимира пред комисията с документ за самоличност. (2) По време на изпита кандидатът може да ползва нормативни актове и съдебна практика. (3) По време на изпита не се допуска ползването на компютри, мобилни телефони и други технически средства. Чл. 7. (1) Изпитът е писмен и устен с оценка "издържал" и "неиздържал". (2) Кандидатът, който не е издържал писмения изпит, не се допуска до устен изпит. (3) Списъкът на допуснатите до устен изпит се изготвя и подписва от комисията и се обявява публично във Висшия адвокатски съвет и в страницата на Висшия адвокатски съвет в Интернет най-късно седем дни след провеждането на писмения изпит. Чл. 8. (1) Тематичният конспект за изпита се утвърждава от Висшия адвокатски съвет и се изпраща на всички адвокатски съвети. (2) Тематичният конспект може да бъде променян с решение на Висшия адвокатски съвет, взето не по-късно от три месеца преди провеждане на изпита. (3) Адвокатският съвет на колегията, в която кандидатът желае да бъде вписан като адвокат или младши адвокат, предоставя на кандидата тематичен конспект за изпита. Чл. 9. (1) Кандидатът за адвокат или младши адвокат подава писмено заявление за участие в изпита до адвокатския съвет на колегията, в която желае да бъде вписан. (2) Заявлението съдържа трите имена на кандидата, единния му граждански номер и адрес. (3) Към заявлението се прилагат в оригинал или нотариално заверен препис диплома за завършено висше юридическо образование и удостоверение за придобита юридическа правоспособност. (4) За изпитната сесия през месец юни заявлението с приложенията към него се подава най-късно до 30 април, а за изпитната сесия през месец ноември - най-късно до 30 септември. Чл. 10. (1) Адвокатският съвет разглежда подадените заявления с приложенията към тях на първото заседание след постъпването им, но не по-късно от 7 май за изпитната сесия през месец юни и не по-късно от 7 октомври за изпитната сесия през месец ноември. (2) Решението, с което адвокатският съвет допуска или не допуска кандидата до изпит, подлежи на обжалване до Висшия адвокатски съвет от кандидата и от контролния съвет в седемдневен срок от съобщението. (3) Жалбата по предходната алинея се изпраща на Висшия адвокатски съвет ведно с преписката в тридневен срок от постъпването й. (4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата на първото заседание след постъпването й, но най-късно до изготвянето на общия списък на участниците в изпита, и се произнася с решение, което е окончателно. (5) Документите на кандидата, който е допуснат до изпит от Висшия адвокатски съвет, остават във Висшия адвокатски съвет, който вписва кандидата в общия списък на участниците в изпита. След приключване на изпита документите се връщат на кандидата по реда на чл. 16, изречение 2. Чл. 11. (1) Адвокатските съвети изпращат списъци на лицата, които ще участват в изпита, ведно с подадените от тях заявления и приложенията към тях на Висшия адвокатски съвет не по-късно от 15 май за изпитната сесия през месец юни и не по-късно от 15 октомври за изпитната сесия през месец ноември. (2) Заявлението с приложенията към него, подадено след срока по чл. 9, ал. 4, се изпраща на Висшия адвокатски съвет с отбелязване, че е просрочено, а кандидатът се уведомява от адвокатския съвет, че може да се яви на следващата изпитна сесия. (3) Когато заявлението с приложенията към него не съответства на изискванията на чл. 9, ал. 2 и 3, адвокатският съвет уведомява кандидата да го поправи. Поправеното в срока по чл. 9, ал. 4 заявление се изпраща на Висшия адвокатски съвет по реда на ал. 1. (4) Изпратените на Висшия адвокатски съвет заявления в нарушение на чл. 9, ал. 2 и 3 се връщат на адвокатския съвет от председателя на Висшия адвокатски съвет, като кандидатът се уведомява, че не се допуска до изпит. (5) Изпратените на Висшия адвокатски съвет заявления в нарушение на чл. 9, ал. 4 остават във Висшия адвокатски съвет, като кандидатът се уведомява, че може да се яви на следващата изпитна сесия. (6) Висшият адвокатски съвет съставя общ списък на участниците в изпита, който се обявява публично във Висшия адвокатски съвет и в страницата на Висшия адвокатски съвет в Интернет три дни преди датата на изпита. Чл. 12. (1) На писмения изпит се проверяват уменията на кандидата за практическо приложение на теоретичните знания по право чрез решаване на казус. (2) За писмения изпит комисията съставя три казуса от областта на гражданскоправните науки (материално и процесуално право) и три казуса от областта на наказателноправните науки (материално и процесуално право). (3) След обявяване на началото на писмения изпит един от кандидатите, определен чрез жребий, изтегля един казус от областта на гражданскоправните науки (материално и процесуално право) и един казус от областта на наказателноправните науки (материално и процесуално право). (4) Кандидатът има право да избере един от двата казуса за решаване. Чл. 13. (1) Писменият изпит продължава три астрономически часа, като председателят на комисията обявява началото и края. (2) За спазване на реда по време на писмения изпит председателят на Висшия адвокатски съвет назначава квестори измежду членовете на адвокатските съвети. (3) Казусът се решава от кандидатите върху предварително получени бели листове, подпечатани с печата на Висшия адвокатски съвет. (4) Писмената работа се поставя от кандидата в плик - голям формат, подпечатан с печата на Висшия адвокатски съвет, като в същия плик се поставя и плик - малък формат, подпечатан с печата на Висшия адвокатски съвет, в който се съдържа лист с трите имена, единния граждански номер и адреса на кандидата. Двата плика са предварително номерирани от комисията с един и същи номер, като пликът - малък формат, се запечатва от кандидата. Чл. 14. (1) Комисията проверява казуса, поставя оценка "издържал" или "неиздържал" и нанася върху листа с казуса оценката, която се подписва от всички членове на комисията. (2) Пликът - малък формат, се отваря след нанасяне и подписване на оценката върху листа с казуса, като името на кандидата и оценката от изпита се вписват в протокол. Чл. 15. (1) На устния изпит се проверяват теоретическите познания на кандидата по право и уменията за практическото им приложение. (2) Ако всички кандидати не могат да бъдат изпитани в обявения ден, изпитът продължава през следващите дни до окончателното му приключване. (3) Кандидатът изтегля по един въпрос от областта на гражданскоправните науки (материално и процесуално право), наказателноправните науки (материално и процесуално право) и публичноправните науки. (4) Оценката "издържал" или "неиздържал" се съобщава на кандидата веднага след приключване на изпитването. (5) За устния изпит се съставя протокол, който се подписва от всички членове на комисията. (6) Протоколът по предходната алинея се съхранява във Висшия адвокатски съвет. Чл. 16. На успешно издържалия изпита се издава удостоверение от Висшия адвокатски съвет не по-късно от седем дни след приключването на изпита. Удостоверението се изпраща служебно на адвокатския съвет, допуснал кандидата до изпит, заедно с документите по чл. 10, ал. 5 за връчване на кандидата срещу подпис. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1.(1) За изпитната сесия през месец декември 2004 г. заявлението с приложенията към него се подават от кандидата не по-късно от 15 ноември 2004 г. (2) Адвокатският съвет постановява решение за допускане или недопускане до изпит не по-късно от 18 ноември 2004 г., като незабавно изпраща документите на кандидатите и списък на кандидатите на Висшия адвокатски съвет. (3) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбите срещу решенията по ал. 2 не по-късно от 26 ноември 2004 г. § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Наредба № 3 за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските съвети (обн., ДВ, бр. 107 от 7.12.2004 г.) Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|