Семинар за родители фактори на влияния при възпитанието на децата



страница1/6
Дата22.08.2017
Размер0.91 Mb.
#28551
ТипСеминар
  1   2   3   4   5   6
СЕМИНАР ЗА РОДИТЕЛИ

ФАКТОРИ НА ВЛИЯНИЯ ПРИ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА



  • Родителите

  • Училището

  • Улицата

  • Църквата



Въпросът е кой ще има ръководна роля?
Библията препоръчва родителите да имат ръководна или главна роля, но в епохата в която живеем има и други влияния които влияят в живота на децата ни.

Три вида влияния
1. Главно влияние - на родителите
2. Основно влияние - на църквата
3.Странично влияние – училището и улицата


Кой е моят ангел?
Ден преди своето раждане детето попитало Бог:

-Не знам защо отивам в този свят. Какво трябва да правя?

Бог му отговорил:

-Ще ти подаря ангел, който винаги ще бъде до теб. Той ще ти обясни всичко.

-Но, как ще го разбера, та нали не знам езика който говори?

-Ангелът ще те учи да говориш неговия език. Той

ще те пази от всички беди.

-Как и кога трябва да се върна при Теб?

-Твоят ангел ще ти каже всичко.

-А как се казва моят ангел?

-Няма значение как се казва, той има много имена. Ти ще го наричаш „Мама”.

ТЕМИТЕ НА СЕМИНАРА


1.Как да възпитаваме децата си ?

2.Възпитание в духовните и моралните принципи

3.Родителска грижа и дисциплина

4.Как да възпитаваме децата си в оптимизъм ?

5.Пренебрегнатото дете

6.Правно основание за възпитание на децата според религиозните убеждения на родителите им.

7.Библейско основание за религиозното възпитание на децата.

8.Когато възникват проблеми в отношенията родители деца?

9.Маниери и обноски в обществото.

10.Родителският пример.

11.Дългът към децата - статия от Елън Уайт

12. Приложение


КОГАТО ДЕЦАТА НИ ИЗБЕРАТ СВОЯ ПЪТ ТОЗИ ИЗБОР ЩЕ БЪДЕ ЗАВИСИМ ОТ ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО Е БИЛО НАЙ-СИЛНО, НО НЕЗАМИСИМО ОТ ИЗБОРА ВЛИЯНИЕТО В ДОМА ОСТАВА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ…



С вяра Моисей ,като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеряи предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища;защото гледаше на бъдещата награда.

/ Евреи 11:24-26 /



1.КАК ДА ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦАТА СИ ?
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него,дори когато остарее.” Притчи 22:6
Ако мислите за една година напред -

посейте жито.

Ако мислите за десет години напред -

засадете дървета.

Ако мислите за 100 години напред - 

възпитавайте деца! “

Неизвестен автор



  • СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНЯ И РАЗВИВА

  • С ВРЕМЕТО СЕ ПРОМЕНЯТ И ХОРАТА

  • НО ПРИНЦИПИТЕ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ ОСТАВАТ НЕПРОМЕНИМИ

  • СЪВЕТИТЕ НА БИБЛИЯТА ОСТВАТ В ПЪЛНА СИЛА И ДНЕС

  • ОТНОШЕНИЯТА РОДИТЕЛИ ДЕЦА СИ ЗАСЛУЖАВАТ ВНИМАНИЕТО И ТРУДА

  • ЗАСЛУЖАВА СИ ТРУДЪТ НЕ САМО ЗА НАШИТЕ ДЕЦА, НО И ЗАЕДНО С НАШИТЕ ДЕЦА.

Работата на родителите с детето трябва да започне в неговото детство,за да може то да получи правилни впечатления и характер,преди светът да постави своя отпечатък върху ума и сърцето му. Майки уверете се дали правилно дисциплинирате своите деца през първите три години от техния живот.Не им позволявайте да угаждат на собствените си прищевки и желания.Майката трябва да бъде умът за своето дете.Първите три години са времето,в което младото клонче трябва да се превие .Майките трябва да разберат важността на този период.Именно тогава се полагат основите”



Ум характер личност т ІІ стр. 26
НЕОБХОДИМИ СА ТРИ НЕЩА ЗА ДА МОЖЕМ ДА ВЪЗПИТАМЕ НАШИТЕ ДЕЦА


  • ВРЕМЕ

  • ИНТЕРЕС

  • ЖЕЛАНИЕ



  • УСТАНОВЕНО Е ЧЕ СЪВРЕМЕНИТЕ РОДИТЕЛИ ПРЕКАРВАТ ВСЕ ПО МАЛКО ВРЕМЕ СЪС СВОИТЕ ДЕЦА




  • ВЪЗРАСТНИТЕ ГУБЯТ ИНТЕРЕС ЗА ЖИВОТА НА ДЕЦАТА И МЛАДИТЕ




  • ЗАГУБВА СЕ И ЖЕЛАНИЕТО ЗА ПРЕКАРВАНЕ НА ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ С НАШИТЕ ДЕЦА


Много социолози вярват, че проблемите на съвременните деца са свързани с комплексните промени, настъпили през последните 40 години, например повишаващият се процент на разводите, отрицателното влияние на телевизията и медиите, липсата на уважение към училището като източник на знания и все по-малкото време, което родителите отделят на децата си.

КАКВО СЕ Е ПРОМЕНИЛО ТОЛКОВА ?

Според последните статистически изследвания коефициентът на интелигентност на съвременните деца е нараснал с над 20 точки в сравнение с началото на века, когато е бил оценен за пръв път. В същото време социалните и емоционалните умения на подрастващите натежават надолу. Достатъчно е да се споменат психичните проблеми, нарастването на насилието и употребата на наркотици.

ДВА КОЕФИЦИЕНТА

КОЕФИЦИЕНТ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

КОЕФИЦИЕНТ НА ЕМОЦИОНАЛНОСТ


  • КОЕФИЦИАНТА НА ИНТЕЛИГЕНСТНОСТТА РАСТЕ




  • КОЕФИЦИЕНТА НА ЕМОЦИОНАЛНОСТТА НАМАЛЯВА

ТОВА ВОДИ ДО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДЕПРЕСИЯТА, И ПРОБЛЕМИТЕ





  • РАСТАТ ПРОБЛЕМИТЕ ДЕТЕ- РОДИТЕЛ

  • РАСТАТ ПРОБЛЕМИТЕ ДЕТЕ - УЧИТЕЛ

  • РАСТАТ ПРОБЛЕМИТЕ ДЕТЕ-ОБЩЕСТВО



ЩО Е ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ?

Терминът „емоционална интелигентност" е използван за първи път през 1990 г. от Питър Саловей от Харвардския университет и Джон Майер от Университета в Ню Хемпшир, за да се опишат емоционалните качества, необходими за постигане на успех. Те включват:


  • СЪЧУВСТВИЕ

  • ИЗРАЗЯВАНЕ И РАЗБИРАНЕ НА ЧУВСТВА

  • КОНТРОЛИРАНЕ НА НАСТРОЕНИЯТА

  • НЕЗАВИСИМОСТ

  • ПРИСПОСОБИМОСТ

  • СПОСОБНОСТ ДА БЪДЕ ХАРЕСВАН

  • СПОСОБНОСТ ДА РАЗРЕШАВА МЕЖДУЛИЧНОСТНИ ПРОБЛЕМИ

  • НАСТОЙЧИВОСТ

  • ДРУЖЕЛЮБНОСТ

  • ЛЮБЕЗНОСТ

  • С ЧУВСТВО ЗА УВАЖЕНИЕ


НЕОБХОДИМ Е БАЛАНС МЕЖДУ ЛИЧНОСТ И ИНТЕЛЕКТ
Според Джеймс Дейвид Барбър, политолог от Duke Uneversity, Томас Джеферсън е притежавал почти съвършена хармония между личност и интелект.

Оливър Уендъл Холмс описва Франклин Делано Рузвелт като „притежаващ второкласен интелект, но първокласен темперамент". Същото се казва и за Джон Ф. Кенеди, който според много историци е водел страната колкото със сърцето, толкова и с главата си.
Състоянието на децата днес
В много отношения днешните деца са в по-лошо състояние, отколкото децата от предишните поколения. Фондацията за защита на децата в САЩ ни дава следната статистика за един ден от живота на американската младеж:
Всеки ден:


  • 3-ма младежи под двайсет и пет години умират от СПИН, а нови двайсет и пет се заразяват.

  • 6 деца се самоубиват.

  • 342 деца под осемнайсет години са арестувани за насилие.

  • 1407 бебета се раждат от майки под деветнайсет години.

  • 2833 деца напускат училище.

  • 6042 деца са арестувани.

  • 135 000 деца носят оръжие в училище.

Това са признаците на едно болно общество. На разрушаващата връзка между родители и деца; Освен всичко друго тези симптоми показват, че възпитанието в нашия свят също е в криза и проблемите в семейството рефлектират върху неговата най-крехка част – децата.


Отговорността да бъдеш родител
Не съществува понятието „съвършен родител", но много специалисти използват термина „достатъчно добър родител", за да опишат онези, които дават достатъчно от онова, от което децата им се нуждаят и им предоставят градивния материал за социално и емоционално израстване, а също и най-добрите възможности да продължат развитието си извън семейството.
КАКЪВ ТИП РОДИТЕЛ СЪМ?
Учените, които изследват реакциите на родителите спрямо техните деца, са открили, че има три основни типа родители:
1.Авторитарни

2.Разрешаващи всичко

3.Авторитетни
1.Авторитарни
Авторитарните родители налагат строги правила, на които децата да се подчиняват. Те смятат, че децата трябва „да си знаят мястото" и не им разрешават да изказват собствено мнение. Авторитарните родители управляват дома със строго установени структури и традиции, въпреки че в много случаи изискванията им за ред и контрол се превръщат в бреме за детето.
В книгата си “Да възпитаваме отговорно дете” Елизабет Елис пише: „Много проучвания предполагат, че децата от авторитарни семейства със строг контрол не постигат успех в живота... Те не са щастливи, затворени са в себе си и трудно се доверяват на другите. Имат най-ниски нива на самооценка (сравнени с деца, възпитани в не толкова строги семейства).

2.Разрешаващи всичко
Родителят от типа, който разрешава повече неща на детето, се стреми да допуска и да се примирява възможно най-много, но при него има тенденция да бъде твърде пасивен, когато трябва да се поставят границите на непослушанието. Тези родители нямат категорични изисквания, нито имат ясни цели за децата си. Те вярват, че на децата трябва да им се разреши да се развиват според естествените им наклонности.

3.Авторитетни
За разлика от тези два типа, авторитетните родители умеят да балансират. Те имат ръководна роля, но не налагат контрол: дават обяснение за това, което правят, докато разрешават на децата да вземат участие във важни неща. Авторитетните родители ценят независимостта на децата, но поддържат високи стандарти на отговорност към семейството, връстниците им и обществото. Зависимостта и бебешкото поведение не се окуражават. Компетентността се хвали и поощрява. Както може и да се очаква, според многото проучвания авторитетните родители отглеждат деца, които са самоуверени, независими, творчески, приспособими и харесвани - деца с висока степен на емоционална интелигентност.
ПРОЯВА НА ИСТИНСКА ЗАГРИЖЕНОСТ И ЛЮБОВ

Обичта към децата и угаждането на всеки техен каприз са две много различни неща. Истинската загриженост означава да отдаваш емоционално родителско отношение и подкрепа на децата по начин, ясно разпознаван от тях.


ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Едно изследване на психолозите Линда Ръсел и Гари Шварц от 1996 г. показва, че изграждането на положителни взаимоотношения с децата е важно за бъдещето им. Тези учени докладваха за едно проучване, започнало преди 35 години, когато 87 възпитаници на Харвардския университет, всички около двайсетгодишни, са дали писмена преценка за това, колко грижовни са били техните родители.


След като изследвали същите тези участници 35 години по-късно - сега вече мъже на около петдесет и пет, било установено, че участниците, които били описали родителите си като по-любящи, сега, на средна възраст, имат по-малко сериозни здравословни проблеми, включително сърдечни заболявания и високо кръвно налягане, независимо от наличието на рискови фактори като наследственост, възраст и пушене. Както може и да се очаква, младежите, възприели родителите си като несправедливи, сега - на средна възраст, били със сериозни физически заболявания. Подобни изследвания подчертават важното място, което заемаме в психическото и физическото състояние на децата ни.

Ученията на Божието слово трябва да контролират ума и сърцето,за да може домашният живот да изявява силата на Божията благодат.Всеки член на семейството трябва да бъде ,,издялан за украшение на дворци”/ Псалом 144:12/ чрез Божиите принципи и заповеди.”

Ум характер личност т.ІІ стр. 40


2.ВЪЗПИТАВАНЕ В ДУХОВНИТЕ И МОРАЛНИТЕ ЦЕНОСТИ

,,И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.”

Ефесяни 6:4
Ранното възпитание на децата е нещо изключително важно.Уроците,които детето получава през първите седем години от живота си, влияят по–силно върху оформянето на неговия характер, отколкото всичко което то ще получи през следващите години”

Ум характер личност том ІІ стр. 26


КАК ДА ПОСТЪПВАМЕ В НАШАТА НОВА ЕПОХА?
1.Възпитанието през Викторианската епоха

Характерното за нея е било – Угнетяващото и изпълнено с ограничения и строгост възпитание – което е характерно и за авторитарния тип родител.


2.Възпитанието след Втората световна война

Било ознаменувано с издадената книга на Бенджамин Спок – ,,Грижа за отглеждането на бебето и детето” - от която са били продадени над 24 милиона екземпляра в продължение на 30 години В книгата си той се противопоставя на угнетяващото, строго и изпълнено с ограничения възпитание на децата от Викторианската епоха.


Това напомня на либералният тип родител – Разрешаващ всичко. А това се е превърнало в основен подход от по голямата част от родителите. Интересно е,че по голямата част от съвременните деца се възпитават с тези погрешни принципи. Това в никакъв случай не означава, че не трябва да позволяваме на децата си да изявяват своите чувства, но да не позволяваме да се изпълняват всичките им желания.

Когато бебетата на Спок пораснали и станали млади бунтуващи се възрастни през 60-те и 70-те години, идеята за един по-либерален стил на живот е послужила да се акцентира върху ползата от поведението на отстъпчивите родители. Потенциално хуманното движение, водено от такива идеалисти като Карл Роджърс и Вирджиния Екслайн, проповядвало, че всеки индивид има правото и възможността да се изяви по свой начин. Основавайки се на уважението и вярата във възможностите на индивида, тези хуманисти били убедени, че вродената доброта у децата неизменно ще се прояви, ако се отстранят ограничителните пречки и се разреши на децата да изявяват своите чувства и потребности.

Според последните открития и заключения голямата грешка на защитниците на „отстъпчивите" родители е била, че неволно са направили „добрите емоции" герои на нашата душа, а „лошите емоции" - злодеи.

3.Авторитетният подход - е най- правилният, защото е балансиран и е подкрепен и от Библията: ( Той е препоръчан и от Елън Уйт - Виж част 11 – Родителската отговорност )
,,Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си,и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя,когато лягаш и когато ставаш.

Второзаконие 6:6,7


Но за съжаление все по малко родители и хора застъпват този подход и не възприемат правилните принципи.
Например областният съдия Тед По от Хюстън, известен с необичайните си присъди, задължил един тийнейджър, който нанесъл вандалски повреди на 13 училища, да се върне във всяко едно от тях и да се извини пред събрание на ученическите съвети и същевременно да отговори на въпроса защо е извършил това.
МОРАЛНИТЕ ЕМОЦИИ
Успешното морално развитие означава да имаш емоции и поведение, които се изразяват в загриженост към другите: споделяне, помагане, отглеждане и възпитание, безкористно поведение, търпимост спрямо останалите и готовност да се спазват правилата на обществото. Един от най-големите специалисти по морално развитие на децата и юношите — проф. Уилям Леймън смята, че за да станат морални личности, децата трябва да придобият следните емоционални и социални умения:


  • Да разберат разликата между „добро" и „лошо" поведение и да развият навици на поведение в съответствие с това, което те схващат като „добро".




  • Да проявяват загриженост, зачитане и чувство на отговорност за благополучието и правата на другите. Да изразяват тази загриженост с чувства на внимание, доброжелателност, любезност и милост.




  • Да изпитват и негативни емоционални реакции като срам, вина, оскърбление, страх и презрение към нарушаването на моралните ценности.



КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО СИ ДА СТАНЕ ПО-СЪСТРАДАТЕЛНО КЪМ ДРУГИТЕ

Повечето изследвания не показват важни различия в съпричастното поведение на момчетата и момичетата. В голяма степен момчетата са готови да окажат съдействие също толкова, колкото и момичетата. Но момчетата са склонни да съдействат повече физически или например да помогнат на друго дете да се научи да кара колело, докато момичетата имат по-голяма склонност към психологическа подкрепа - например да успокоят разтревожено дете.




Любезността и загрижеността са част от генетичния код на вашето дете, но ако не се стимулират,тези черти ще изчезнат.

ВДИГНЕТЕ ЛЕТВАТА" НА ИЗИСКВАНИЯТА СИ ЗА МИЛО, ВНИМАТЕЛНО И ОТГОВОРНО ПОВЕДЕНИЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА


В някои семейства религията има голямо значение за моралното развитие на децата. Въпреки че повечето религии изискват децата да наизустят списък с морални правила като Десетте Божи заповеди, това механично запомняне има малък ефект върху поведението им. Начинът, по който родителите прилагат религиозната си ценностна система в ежедневния живот, е това, което влияе ефективно върху децата им. Някои религиозни общества са особено резултатни,когато научават децата на загриженост към другите.

Например в книгата си Възпитавайте грижовност във вашето дете Раби Нейл Куршан подчертава, че евреите придават особено значение на загрижеността за другите. Той пише: „Думата „загриженост" означава отговорност, пропита със състрадание или чувство, при което личните необходимости и желания са ограничени от потребностите и желанията на другите хора. Загриженият човек се държи въздържано и смирено,но винаги усеща чувствата и мислите на другите. Като загрижени хора ние изпитваме истинска страст да облекчим болката и страданията на онези около нас."


Раби Куршан е разтревожен от факта, че думата „загриженост" е изчезнала от американо-еврейската култура. Той описва случай, когато накарал деца от четвърти клас да дефинират термина, но видял само озадачени и объркани очи. Тогава едно момче, което енергично размахвало ръка, обяснило, че „това е една хубава жена, която обича да флиртува с мъже".

Не - обяснил Раби смутено - не е вярно." Той продължил да дава подходящи дефиниции. По-късно през деня се досетил, че момчето му бе дало само неговата дефиниция за „лека жена".


Куршан приписва изчезването на думата „загриженост" от всички нива на обществото на занижените родителски очаквания,които стигат дотам, родителите да се страхуват от неодобрението и отхвърлянето от страна на техните деца. Той обяснява:
Срещал съм родители, които скриват по пет или десет долара в шкафа така, че децата да ги намерят, само защото се страхуват, че в противен случай те ще им откраднат много повече от портфейла. Познавам родители, които не определят вечерен час, защото се страхуват, че децата няма да го спазват, и родители, които преглъщат обидите, когато децата им ги наричат в лицето „изкуфели" или „идиоти".
Научете ги още от тригодишна възраст да почистват след себе си и дори да помагат при дребни домакински дейности,като слагане на масата например. Подобни отговорности трябва да нарастват с възрастта, а и не е редно децата да очакват дори дребни награди за това. Периодичното получаване на определена сума и как да се борави с пари е съвсем отделно нещо.
Ангажиране на дейности за другите


  • работа в кухня за бедни;

  • работа в организации за спасяване на застрашените видове;

  • енергична дейност за почистване на квартала;

  • четене на възрастни хора в старчески домове;

  • обучение на по-малки деца;

  • изработване на кукли за болни деца.

Когато учите децата да се грижат за другите,няма нищо но-важно от житейския пример. С приказки работа не се върши.


Как да се справим с лъжата ?
Както е известно на всички родители,децата започват да казват лъжи веднага щом се научат да говорят,а понякога и по-рано.

Две и половинагодишната Лара например изсипала купата с овесената каша веднага щом майка й излязла от стаята, за да се обади по телефона. Когато се върнала, тя попитала ядосано:

- Лара! Ти ли разсипа кашата?

Независимо че в стаята нямало никой, Лара поклатила енергично глава и отговорила:

-Не.

Когато бащата на Марк забелязал,че липсва главата на едно шоколадово великденско зайче, той поискал от тригодишния си син да обясни тази загадка.И въпреки че лицето и ръцете на Марк били изцапани с шоколад,той казал, че не знае кой е изял сладкишът.
Необходими са обяснения и диалог за да не подвеждаме децата си
Бащата Джеф и 5 годишния Майкъл си говорят - Джеф:

-Охо, като че ли ще вали. Страхувам се, че няма да можем да отидем на футболния мач.

-Майкъл: Ти каза, че днес ще ходим!

-Джеф: Да, знам, но вали дъжд и мачът ще се отложи,

-Майкъл: (с насълзени очи) Но ти каза, че ще отидем!Ти каза! Ако не отидем, това ще бъде лъжа!

-Джеф: Не, няма да е лъжа. Нищо не мога да направя, ако няма да има мач, на който да отидем.

-Майкъл: (вече плачейки) Но това е лъжа! Ти каза, че ще отидем, а сега лъжеш, защото няма да ходим
От едно проучване се установява, че представите на децата за искреността се променят с израстването: 92% от петгодишните казват, че да се лъже, винаги е погрешно, а 75% казват, че никога не са лъгали. Но на единайсет години само 28% казват, че лъжата винаги е лоша, а нито едно от децата не твърди, че никога не е лъгало. С възрастта те започват да правят разлика и да степенуват видовете лъжа, които хората изричат, смятайки някои от тях по-лоши от другите.
,,Да се лъже за сериозни неща не е проблем единствено защото пречи на родителите да си вършат работата. Лъжата разрушава близостта и интимните отношения.Тя поражда недоверие, тя предава доверието. Лъжата налага незачитане на измамената личност. Невъзможно е да се живее с някого, който постоянно лъже.“

Пол Екман
Проучванията на деца, които са станали хронични лъжци, показват, че те често участват и в други форми на антисоциално поведение, като измами, кражби и агресивност. Това отчасти се дължи на факта, че лъжливите деца обикновено се сприятеляват с други нечестни свои връстници и дори образуват група - те вярват, че е приемливо да лъжат всеки извън групата. Екман посочва също, че деца, които често лъжат, попадат в класацията на т. нар.„нарочени" деца, напълно противоположни на „увенчаните с ореол".
Могат да лъжат и когато са конфронтирани от единия родител,за да защитят другия, особено когато единият започне да се среща с друг; могат също да излъжат по-принципния от родителите за друго семейство със снижени нравствени критерии с цел да запазят убеждението си, че тези критерии са допълнителна привилегия.
Кога и защо децата лъжат?


  • При разведени родители




  • Когато родителите също са лъгали




  • Когато са се сприятелили с деца лъжци

Колкото по-горчив и конфликтен е разводът, толкова по-голяма е вероятността децата да си създадат навика да лъжат, за да се защитават. Ето защо тези деца по-късно имат проблеми във взаимоотношенията си като възрастни.


Изследванията показват,че децата, които лъжат най-често, произлизат от семейства, в които родителите също са лъгали. Освен това деца от семейства, където единият родител отхвърля мнението на другия, по-често са неискрени.

Бях свидетел как един баща замоли синът му да излъже, че го няма в къщи, а бащата не само че си беше в къщи, но трябваше да бъде и на работа през това време – бе секретар на общината.

Не бива никога да лъжем децата си.

Разбира се, няма нито една сериозна причина да излъжете децата си. Това не означава, че е необходимо да им казвате всичко - има много неща, които те не трябва да знаят - но и не съчинявайте измислици. Ако става въпрос за нещо лично или извън разбиранията на децата, просто им го кажете.


Направете така, че значението на честността да бъде постоянна тема на разговор в дома ви . За да е сигурно, че това ще бъде част от моралното възпитание на детето, четете му разкази, в които се набляга на честността. /Йосиф и братята му/


Човек има огромен потенциал за самоизмама. Родителите могат да помогнат на децата да се срещнат лице в лице с последствията от постъпките им, като точно изяснят какво според тях може да се очаква.

Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница