Семинарни тестове по фармакология (1) Лекарствa произход, наименования и етапи в създаването им Ж. Цокева



страница10/10
Дата23.09.2018
Размер0.74 Mb.
#82585
ТипСеминар
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Тест 3 (язвена болест)

Мъж на възраст 35 години, с епигастралгия, появяваща се на гладно. При проведеното ендоскопско изследване е установена язва на дванадесетопръстника. Доказана е и колонизация на стомашната лигавица с Helicobacter pylori чрез биопсичен метод и серологично изследване. В анамнезата на пациента се окрива свръхчувствителност към пеницилини.



1. Посочете подходящата за описания случай комбинирана антихеликобактерна терапия: А. Аmoxicillin + Omeprazole + Clarithromycin в продължение на 1–2 седмици. Б. Pirenzepine + Metronidazole в продължение на 1–2 седмици. B. Clarithromycin + Omeprazole + Metronidazole в продължение на 1–2 седмици. Г. Аmoxicillin + Omeprazole + Metronidazole в продължение на 1–2 седмици.

2. .Посочете препарати с антисекреторна активност, подходящи за лечение на пептична язва: А. Omeprazole. Б. Sucralfate. В. Famotidine. Г. Aluminium hydroxide и Magnesium hydroxide (Almagel).

3. Кои от изброените лекарствени препарати са противопоказани при пациенти с язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника? A. Indometacin. Б. Prednisone. В. Misoprostol. Г. Acetylsalicylic acid (Aspirin).

Тест 4 (бактериални и други инфекции)

1. Мъж на възраст 32 г., приемащ перорално капсули тетрациклин (500 mg/6 h) във връзка с хламидиен уретрит, на трeтия ден от започване на лечението се оплаква от гадене, епигастралгия и метеоризъм. Какво ще му препоръчате? А. Да приема капсулите тетрациклин с мляко. Б. Да приема капсулите по време на хранене. В. Да приема Almagel A 15 min преди капсулите. Г. Ще смените терапията с нететрациклинов препарат, като се съобразите с резултатите от антибиограмата.

2. На жена на възраст 26 г. със сангвиничен характер, прекарала преди една година остър ставен ревматизъм, провеждате редовна антибиотична профилактика. По ваше предписание дежурната сестра ù инжектира мускулно 1,2 млн. UI Benzathine benzylpenicillin (Benzacillin). След 30 s жената внезапно става неспокойна, объркана, закашля се и казва, че има световъртеж. Какво се е случило с пациентката? А. Развивла е реакция на повишена чувствителност (алергия) към пеницилиновия препарат. Б. Развила е синдром на Nicolau. В. Развила е синдром на Hoigné. Г. Развила е хистеричен пристъп.

3. Жена на 36 г., лекуваща се за левкемия, постъпва в болницата с оплаквания от отпадналост, треска и висока температура. Хемокултурата показва растеж на Грам-отрицателни бактерии. Пациентката има анамнеза за тежка уртикария, хипотония и затруднено дишане при приемане на амоксицилин преди 1 год. Нямате възможност за антибиотикограма и емпирично трябва да изберете подходящ антибиотик: А. Augmentin™ (ampicillin & sulbactam). Б. Amopen®. В. Ampicillin. Г. Aztreonam.

4. Пациент на възраст 20 г. с т. м. 60 kg и с КК над 90 ml/min има животозастрашаваща бактериална Грам-отрицателна уроинфекция с висока чувствителност на причинителите към амикацин. Назначавате този антибиотик в доза 5 mg/kg/8 h i.m. и получавате добър терапевтичен ефект. При контрола на 3-ия ден обаче КК сe понижава на 30 ml/min. Нямате възможност за мониторинг на плазмената концентрация на амикацина. Какво ще предприемете? А. Намаляване на ДД на 100 mg. Б. Инжектиране на амикацин в доза 100 mg/8 h. В. Замяна на амикацина с гентамицин. Г. Решавате да прилагате същата доза и да следите аудиограмата.

5. Мъж на възраст 30 г. има остра гонорея. Не съобщава за алергия към лекарства, но при пребиваване в Африка преди години е имал остра хемолитична анемия при лечение на малария. След направените лабораторни изследвания се приема гонорейна и хламидийна инфекция. Какви са ефективните и безопасни в конкретния случай лекарства, подходящи за вашия пациент? А. Тетрациклини. Б. Хлорамфеникол. В. Еритромицин. Г. Ко-тримоксазол.



6. Жена на възраст 24 г., бременна в I триместър, идва при вас с оплаквания от суха кашлица, главоболие, температура до 39,4 ºC и отпадналост през последните 3–4 дни. Тя всекидневно е приемала мултивитамини и препарат, съдържащ желязо и фолиева киселина. Вашата диагноза е пневмония, придобита в обществото. Направените изследвания на кръвта показват увеличена СУЕ и левкоцитоза. Микробиологичното изследване на храчка е негативно по отношение на пневмококи и хемофилуси. 6.1. Какво ще бъде вашето поведение? А. Не се налага антибиотична терапия, защото се отнася за вирусна пневмония. Б. Необходим е 5-дневен лечебен курс с Amoxicillin. В. Пациентката трябва да приеме еднократно Norfloxacin в доза 800 до 1200 mg. Г. Трябва да се проведе 14-дневен лечебен курс с Erythromycin. 6.2. Тъй като пациентката е бременна, не е подходяща терапия със: А. Сlarithromycin. Б. Tetracycline. В. Levofloxacin. Г. Erythromycin. 6.3 Ако лекувате пациентката с еритромицин: А. Лекарството да се приема 1 h преди или 2 h след хранене. Б. Да се избягва излагането на слънце. В. Да се ограничи консумацията на кафе, кола и други кофеин-съдържащи напитки. Г. Да се прекарати заместителната терапия с желязопоради възможност от образуване на хелатни комплекси с еритромицина.
Тест 5 (остри отравяния с някои лекарства и фосфорорганични съединения)


  1. Мъж на 35 г. припада точно на входа на Спешно отделение и не е възможно да бъде снета анамнеза. Витални показатели: температура 36,8 ºС, артериално налягане 110/80 mm Hg, пулс 90/min, дихателна честота 10/min. Зениците са свити двустранно, но реагират на светлината. Пациентът не отговаря на болкови дразнения. Кое от изброените не е подходящо да бъде предприето като първоначална мярка? А. Да се приложи налоксон. Б. Да се подаде кислород. В. Да се влее i.v. глюкоза. Г. Да се влее разтвор на натриев бикарбонат.

  2. Посочете препарат, ефективен при тежки случаи на предозиране на бета-блокери: А. Isorenaline. Б. Adrenalinе. В. Glucagon. Г. Hydrocortisone.

  3. Мъж на 29 г. с анамнеза за шизофрения бива докаран в Спешно отделение с линейка с много висока температура и нарушен ментален статус. Пациентът наскоро е започнал лечение с халоперидол, но не е взел последната си доза. Той става трудно контактен и не отговаря на въпроси. Витални показатели: температура 41 ºС, артериално налягане 182/102 mm Hg, пулс 102/min, дихателна честота 22/min. Пациентът е изпотен и с повишен мускулен тонус на всички крайници. Лигите му текат. Не се установяват хрипове в гръдния кош, а сърдечната дейност е тахикардична, но с правилен ритъм. Лабораторните изследвания показват силно повишена креатинкиназа. Какво трябва да направите? А. Изобщо да спрете невролептичната теарпия и да започне лечение с препарата Dantrolen. Б. Да приложите Haloperidol bolus i.v. В. Да дадете сублингвално Nitroglycerin. Г. Да направите ядреномагнитен резонанс на главата.

  4. Мъж на 74 г. постъпва в Бърза помощ с 18-часова анамнеза за гадене, повръщане, тремор и силно изразена тревожност. Извикани сте да прегледате пациента, защото сте му лекуващ лекар от няколко години. Спомняте си, че той има лека артериална хипертония, лекувана с тиазиден диуретик, и депресия, за която сте му назначили флуоксетин. Болният няма други хронични или психиатрични заболявания. Говорите със сина на пациента и той ви казва, че баща му приема билков препарат, “който му е препоръчан от един приятел германец”, но не знае името на фитопрепарата. Болният има тремор и е много разтревожен. Получава халюцинации. Кожата му е суха и зачервена. Телесната температура е нормална. Сърдечно-съдовата и дихателната система са също в норма. Неврологичното изследване показва значителна хиперрефлексия на дълбокото сухожилие и миоклонус. Няма фокален дефицит. Въз основа на анамнезата какъв фитопрепарат най-вероятно е причина за симптомите при този пациент? А. Съдържащ глог. Б. Съдържащ гинко билоба. В. Съдържащ маточина. Г. Съдържащ жълт кантарион.

  5. Жена на 39 г. изгубва съзнание и по спешност я откарват в болница, където сърдечната ù дейност се мониторира. На ЕКГ се виждат torsades de pointes. Преди 10 дни започнала лечение с терфенадин и цефаклор. На 8-ия ден пациентката започнала лечение с кетоконазол по повод на вагинална кандидоза. При приемането в болница нейната ЕКГ показва QT интервал 655 ms (забавена сърдечна проводимост). В болницата пациентката също припадала и с ЕКГ са установявани torsades de pointes. Когато спряла всякакво лечение, QT интервалът се възвърнал до нормални стойности и нямала други епизоди на torsades de pointes. Каква е причината за ритъмното нарушение при тази пациентка? А. Това е токсичен ефект на терфенадин в резултат от взаимодействието с ензимния инхибитор кетоконазол. Б. Вероятно пациентката има вродено сърдечно заболяване. В. Това е токсичен ефект на цефаклора. Г. Това е токсичен ефект на кетоконазола.

  6. Въпреки че се придържате към основните фармакокинетични принципи, ваш пациент на дигоксинова терапия развива дигиталисова токсичност. Плазменото ниво на дигоксина е 4 ng/ml. Бъбречната функция е нормална и плазменият полуживот на дигоксина е 1,6 дни. За колко дни трябва да спрете дигоксина, за да се установи терапевтично ниво от 1 ng/ml. А. 1,6 дни Б. 2,4 дни В. 3,2 дни Г. 4,8 дни

  7. Ваша 38-годишна пациентка има доказан феохромоцитом. Ванилманделовата киселина в урината и нивото на метанефрина са повишени, но норметанефринът е под нормата. Тя отказва лечение. Един месец по-късно идва в Спешно отделение с оплакване от силно главоболие и болки в гърдите. Установява се малък субарахноидален кръвоизлив и миокарден инфаркт. RR е 230/150 mm Hg, сърдечна честота 150/min. Повръщала е и е дехидратирана. Прилагате ù алфа-блокера фентоламин венозно. След 10 min измервате артериалното налягане 40/00 mm Hg и болната изпада в шок. Вазоконстрикторите са неефикасни и тя умира след 6 h. С какво си обяснявате ефекта на фентоламина при тази пациентка? А. Вероятно пациентката е имала генетичен вариант, характеризиращ се с понижен автономен контрол на артериалното налягане. Б. Вероятно в момента на приемането ù туморът е секретирал много малко количество катехоламини. В. Вероятно туморът е секретирал чист адреналин и никакво количество норадреналин. Г. Вероятно туморът е метастазирал във вазомоторния център.

  8. Бременна жена посещава кинотеатър, където прожектират нашумял западен трилър. По средата на филма тя става, оставя палтото си на стола и напуска сградата, след което чрез мобилния си телефон изпраща радиосигнал към метална кутия, намираща се в «забравеното» ù палтото. Никой не забелязва как от него бавно изтича силно летлива течност. Няколко намиращи се наблизо зрители бързо загубват съзнание. Други чувстват стягане в гръдния кош и гадене. Един човек се изправя, хваща се за гърдите и пада върху зрителите от предния ред. Намиращият се наблизо се опитва да го хване, но пада върху него. Настъпва паника, хората крещят и се опитват да избягат. Много от посетителите кашлят и се задушават, имат обилна саливация, много от тях чувстват слабост и болки в очите. Кинотеатърът е евакуиран. При разпита хората си спомнят, че са усетили лека плодова миризма Кой от следните симптоми насочва, че се отнася за интоксикация с фософорорганичен невропаралитичен газ, а не за отравяне с цианид или пулмотоксичен агент? А. Повишената слюнчена секреция. Б. Кашлицата. В. Главоболието. Г. Болката в гърлото.

  9. Коя е първата стъпка, която следва да бъде предприета при пациент, приемащ амантадин и трихексифенидил за лечние на паркинсонова болест, който обаче получава тежки халюцинации? А. Титриране и постепенно спиране на амантадина и трихексифенидила. Б. Бавно спиране на допаминовите агонисти. В. Провеждане на лечение с халоперидол. Г. Добавяне на атипичен невролептик (клозапин, кветиапин).

  10. Кога е най-ефективно да се приложи активиран въглен, ако се установи предозиране на парацетамол: А. До 1 h от пероралното приемане. Б. До 4 h от пероралното приемане. В. До 8 h от пероралното прилагане. Г. До 12 h от пероралното прилагане.

  11. Петдесетгодишен мъж постъпва в болницата с остър кръвоизлив от стомашно-чревния тракт. Пациентът е на варфаринова терапия след имплантиране на метална аортна клапа преди 10 години. Стойността на INR e 10 (при норма от 2 до 4). Какво незабавно трябва да бъде направено? А. Вливане на прясно замразена плазма. Б. Прилагане на витамин К. В. Апротинин. Г. Прилагане на калций.

  12. Родителите докарват в Бърза помощ 2-годишно момиченце с повръщане, кървава диария и артериална хипотония. На направената рентгенография на корема се виждат множество рентгеноконтрастни хапчета, а родителите са намерили отворено шишенце с желязо-съдържащ препарат зад дивана. Освен поддържащо лечение на детето трябва да бъде: А. Приложен венозно дефероксамин. Б. Приложен венозно ацетилцистеин. В. Приложен перорално активиран въглен. Г. Приложен перорално EDTA.

Тест 6 (за онколози)


  1. Коя от изброените кинази е конститутивно активирана при хронична миелогенна левкемия в резултат от наличие на филаделфийска хромозома и следователно представлява специфично място на действие на препарата Imatinib (Glivec®) при този вид левкемии: A. Рецепторът за епидермалния растежен фактор (EGFR). Б. Bcr-Abl. В. Рецепторът за тромбоцитния растежен фактор (PDGFR). Г. Никой от изброените.

  2. Коя от следните терапевтични възможности е подходяща при пациент с рак на простатата, който иска да запази колкото се може за по-дълго време сексуалната си функция? А. Агонист на рилизинг хормона за лутеинизиращия хормон (LHRH). Б. Антагонист на LHRH. В. Агонист на LHRH + антиандроген. Г. Само антиандроген.

  3. Кой ензим е експресиран в туморните клетки при колоректален карцином в много по-високи нива в сравнение с нормалните клеткипоради което предлекарството Capecitabine (Xeloda®) успешно се използва за лечение на този карцином? А.Тимидинфосфорилаза. Б. Хиалуронидаза. В. Тимидилатсинтетаза. Г. Дихидропиримидиндехидрогеназа.

  4. Най-важният успех в адювантната терапия на рака на млечната жлеза с налични лимфни метастази е: А. Доказването ефикасността на таксаните. Б. Успешното прилагане на костномозъчна трансплантация. В. Трансплантацията на стволови клетки. Г. Възможността за предсказване ефекта от лечението с помощта на функционалната геномика.

  5. Кое от следните твърдения не е характерен токсичен ефект на Docetaxel за разлика от Paclitaxel: А. Може да възникне остра хиперсензитивна реакция, поради което задължително се прави профилактика с ГКС. Б. Синдром на задръжка на течности обикновено възниква след 5–7 цикъла на лечение. В. Палмарно-плантарна еритродизестезия. Г. Епифора (хиперлакримация) в резултат от стеноза на слъзните каналчета.

  6. Ангиогенезата: А. Е критична за растежа на туморите. Б. Е фактор, повлияващ метастазирането. В. Представлява развитие на система за кръвоснабдяване. Г. Контролира се от позитивни и негативни регулаторни фактори.

  7. Bevacizumab (Avastin®): А. Представлява рекомбинантно хуманизирано антитяло. Б. Представлява антитяло, което инхибира съдовоендотелния растежен фактор (VEGF). В. Действа синергично с лъчетерапията. Г. Има висок афинитет на свързване към всички изоформи на VEGF.

  8. Ефектът от противотуморната терапия се определя от: А. Полиморфизма на гените за прицелния протеин. Б. Полиморфизма на гените за лекарство-метаболизиращите ензими. В. Полиморфизма на гените за лекарствените транспортни молекули. Г. Полиморфизма на гените за апоптозата.

  9. Кое от следните твърдения относно бъдещото значение на фармакогеномиката на рака е грешно? А. Химиотерапевтиците и режимите на дозиране ще могат да се подбират рационално за всеки пациент въз основа на генетичния и молекулния му профил. Б. Клиничните вариации, наблюдавани при лечение на раковите заболявания, напълно ще могат да бъдат обяснявани на базата на генетичния анализ. В. И двете твърдения са верни. Г. И двете твърдения са грешни.

  10. Пациентите с генетичен полиморфизъм, в резултат на който е понижена активността на ензима дихидропиримидиндехидрогеназа: А. По-често имат токсични ефекти при лечение с адриамицин. Б. По-често имат токсични ефекти при лечение с 6-меркаптопурин. В. По-често имат токсични ефекти при лечение с 5-флуороурацил (5-FU). Г. По-често имат токсични ефекти при лечение с трастизумаб.

  11. За да се вземе решение с какво да се провежда лечението при жена с рак на млечната жлеза в менопаузата, трябва да се имат предвид: А. Резултатите от проведени клинични проучвания при подобни пациентки. Б. Спецификата в страничните ефекти между ароматазните инхибитори и тамоксифена. В. Експресията на естрогенни и прогестеронови рецептори в тумора. Г. Анамнезата на пациентката.

  12. Според съвременните стандарти жените след менопаузата с рак на млечната жлеза, който експресира хормонални рецептори, трябва да получават адювантно лечение с ароматазни инхибитори. При това трябва внимателно да се проследяват: А. Костната плътност. Б. Холестеролът. В. Състоянието на сърдечно-съдовата система Г. Психичният статус на жената

  13. Коя група токсични ефекти често се наблюдава при лечение с високи дози интерферон алфа? А. Уморяемост, повишена температура, опадане на косата. Б. Невропатия и диария. В. Уморяемост, повишена температура, грипоподобни симптоми и депресия. Г. Повишена температура, неутропения и бъбречна недостатъчност.

  14. Наличието на кои генетични маркери служи за предсказване ефекта от прилаганата терапия при ракови заболявания? А. Естрогенни рецептори. Б. HER2-рецепторите. В. Мутации на с-kit. Г. Рецепторите за епидермалния растежен фактор.

  15. Периферната невропатия е характерен страничен ефект, който може да се наблюдава при лечение със: А. Vincristine. Б. Vinblastine. В. Cyclophosphamide. Г. Всяко от изброените.


Тест 7 (за зъбoлекари)


  1. Посочете растителни дроги, от които се получават водни извлеци за локално лечение устата и гърлото: А. Лайка. Б. Градински чай. В. Мента. Г. Смрадлика.

  2. Какви електролитни нарушения не са характерни за отравянето с флуориди: А. Хипернатриемия. Б. Хипокалиемия. В. Хипокалциемия. Г. Хипермагнезиемия.

  3. Повечето одонтогенни инфекции са резултат от: А. Промяна в нормалната микрофлора в устата. Б. Формиране на зъбна плака. В. Повишаване количеството на анаеробните Грам-отрицателни бактерии. Г. Продукция на т. нар. heat shock протеини от анаеробните Грам-отрицателни бактерии.

  4. Кои от следните твърдения относно одонтогенните инфекции са верни: А. Зъбните инфекции обикновено се причиняват от анаеробни микроорганизми. Б. Микроорганизмите, които се установяват при зъбни инфекции, обикновено са същите, както тези в резидентната микрофлора. В. Prevotella melaninogenica освобождава колагеназа, чрез която разрушава лигаментите, фиксиращи зъба към алвеолата. Г. Чувствителността на микроорганизми към терапията показва географски разлики.

  5. Кой от изброените бактерии най-често причинява периодонтално заболяване А. Escherichia coli. Б. Fusobacterium nucleatum. В. Porphyromonas gingivalis. Г. Bacteroides fragilis.

  6. Лечението на перикоронарита трябва да започне със: А. Прилагане на системни антибиотици. Б. Отстраняване на субгингивалните отлагания на калкули и плаки. В. Иригация и дренаж на засегнатия участък. Г. Винаги изисква екстракция на засегнатия зъб.

  7. Най-силно алергенната съставка на амалгамата е: А. Среброто. Б. Медта. В. Калаят. Г. Живакът.

  8. Тетрациклиновият антибиотик миноциклин причинява оцветяване на зъбите след периода на зъбна матурация и ерупция, докато флуоридът причинява оцветяване на зъбите в периода на ранната матурация. А. И двете твърдения са верни. Б. И двете твърдения са грешни. Б. Само първото твърдение е вярно. Г. Само второто твърдение е вярно.

  9. Кои от следните медикаменти могат да бъдат използвани за перорално лечение на кандидоза? А. Clotrimazole. Б. Fluconazole. В. Griseofulvine. Г. Ketoconazole.

  10. Активната имунизация чрез въвеждане на полимикробни ваксини в стоматологията води до трайна защита на организма. Някои протективни фактори обаче не могат да бъдат стимулирани, ако се използват инактивирани (убити) продукти. А. И двете твърдения са верни. Б. И двете твърдения са грешни. В. Само първото твърдение е вярно. Г. Само второто твърдение е вярно.

  11. При лечението на ендодонтни инфекции от пулпен произход: А. Се провежда терапия на кореновия канал. Б. Може да се наложи оперативна интервенция перирадикуларно. В. Може да се наложи екстракция на зъба. Г. Невинаги е задължително провеждане на системно антибиотично лечение.

  12. Глюкокортикоиди влизат в състава на редица комбинирани стоматологични препарати. Те осъществяват действието си посредством глюкокортикоид-респонсивните елементи, които представляват: А. Регулаторни белтъци, контролиращи взаимодействието между активирания стероиден рецептор и ДНК. Б. Малка ДНК последователност, която силно се свързва с РНК-полимеразата. В. Специфична нуклеотидна последователност, която се разпознава от комплекса стероиден хормон-рецептор. Г. Част от стероидния рецептор, която се свързва с ДНК.

  13. Кои от следните твърдения за неомицина са верни? А. Той е най-малко токсичният аминогликозид. Б. Метаболизира се от чернодробните ензими. В. Използва се като адювантно средство за лечение на чернодробна енцефолапатия. Г. Влиза в състава на стоматологични препарати.

  14. Кои от следните съображения не са причина препаратите лидокаин и артикаин за стоматологичната практика винаги да се произвеждат в комбинация с вазоконстриктор: А. При инжектиране причиняват парене. Б. Представляват мощни вазодилататори и следователно лесно проникват в кръвообращението, с което локалноанестетичният им ефект намалява. В. Не е възможно тези локални анестетици да бъдат синтезирани без вазоконстриктор. Г. Те не биха могли да преминат през мембраната на неврона без вазоконстриктор.

  15. В участък с инфекция с цел постигане на максимална анестезия стоматологът трябва да използва: А. Анестетик без вазоконстриктор. Б. Анестетик с адреналин в съотношение 1 : 200 000. В. Анестетик с адреналин в съотношение 1 : 100 000. Г. Анестетик с адреналин в съотношение 1 : 50 000.

ОТГОВОРИ НА СЕМИНАРНИТЕ ТЕСТОВЕ ПО ФАРМАКОЛОГИЯ

(1) Лекарства – произход, наименования, етапи в създаването им: 1. Б. 2. Г. 3. А. 4. В. 5. Б. 6. А. 7. Г. 8. А. 9. Б. 10. Б. 11. А. 12. А. 13. А. 14. В. 15. Г.

(2) Рецептура на лекарствените форми: 1. А, Б. Г. 2. А, В. 3. А, Г. 4. А, В. 5. В. 6. А, Б. В, Г. 7. Г. 8. А, Б. 9. А, В. Г. 10. В, Г. 11. А, Б. 12. В. 13. Б. 14. А, В. 15. А, Б.

(3) Фармакокинетика и фармакодинамика на лекарствата: 1. Б. 2. А. 3. А, Б, В, Г. 4. А, В. 5. А, Б. 6. А, Г. 7. Б, В. 8. А, В. 9. Б. 10. Б, В, Г. 11. Б. 12. А, Г. 13. Б, В, Г. 14. Б, В, Г. 15. В.

(4) Фактори, повлияващи лекарствената кинетика и действие: 1. А. 2. А, В, Г. 3. А, Б, В, Г. 4. А. 5. Б, В. 6. А. 7. Б. 8. А, Б. 9. Б, В. 10. Б, В, Г. 11. А, В. 12. А, В, Г. 13. А, Б. 14. А, Г. 15. А.

(5) Парасимпатотропни лекарства и нервно-мускулни блокери: 1. А, Б, В. 2. А, В. 3. Б, В. 4. А. 5. Б, В, Г. 6. Г. 7. Б, В, Г. 8. А, Г. 9. В. 10. А, В, Г. 11. А, Б. 12. А, Г. 13. А, В, Г. 14. В. 15. А.

(6) Симпатотропни лекарства: 1. А, Б, В. 2. А, Б, В. 3. Г. 4. А, Б, В. 5. А, В. 6. Б, В, Г. 7. Г. 8. А, Г. 9. Б, В. 10. А, В. 11. А, В. 12. А, Б. 13. Б, Г. 14. В. 15. Б.

(7) Сънотворни и седативни: 1. А, Б. 2. А, Б, В. 3. А, Б. 4. А. 5. А, Б, В, Г. 6. В, Г. 7. А, Б. 8. Г. 9. А, Б. 10. А, В. 11. А, Б, В. 12. Б, В. 13. Г. 14. А, Б. 15. А.

(8) Антиепилептични и антипаркинсонови лекарства: 1. А, В. 2. Г. 3. Г. 4. А, Б, В. 5. А, В, Г. 6. Г. 7. А, Б, В, Г. 8. А, Б, Г. 9. Б. 10. В. 11. Б. 12. А. 13. В, Г. 14. Б, В, Г. 15. А, В, Г.

(9) Невролептици и анксиолитици: 1. А, Б. 2. А, В, Г. 3. В, Г. 4. В, Г. 5. А, В, Г. 6. Б. 7. Б, Г. 8. А, Б, Г. 9. Б. 10. А, В, Г. 11. Г. 12. А, Г. 13. В. 14. А, Б, Г. 15. А.

(10) Антидепресанти. Ноотропни лекарства. Психостимуланти: 1. А, Г. 2. Б. 3. Б, В, Г. 4. А, В. 5. А, В. 6. А, В, Г. 7. А, В, Г. 8. А. 9. А, В. 10. А. 11. Б. 12. А, В. 13. Б. 14. Б, В, Г. 15. А, Б, В, Г.

(11) Опиоидни (наркотични) аналгетици: 1. А, Б, В. 2. Б. 3. В. 4. Б. 5. Б, Г. 6. А, Г. 7. Б, В. 8. Б. 9. А, Б, Г. 10. А. 11. А, Б, В. 12. А, Б, В, Г. 13. Б. 14. Б, В. 15. А, В, Г.

(12) Антимигренозни и антихистаминни средства: 1. А. 2. А . 3. Г. 4. А. 5. Г. 6. В. 7. Б. 8. А. 9. Г. 10. Г. 11. Г. 12. В. 13. Г. 14. В. 15. А.

(13) Ненаркотични аналгетици и НСПВЛ: 1. А, Б, Г. 2. Б, В. 3. Г. 4. Б, Г. 5. В. 6. А, В, Г. 7. А, В, Г. 8. А, Б, В. 9. А, Б. 10. Б, В. 11. Б, В. 12. А, Б. 13. В. 14. Б. 15. А, В.

(14) Общи и местни анестетици: 1. А, Б, Г. 2. Б, В, Г. 3. Г. 4. А, Б, В, Г. 5. А. 6. А. 7. А. В. Г. 8. А, В, Г. 9. В, Г. 10. В. 11. В. 12. А. 13. А, Б, В. 14. А. 15. Б, В.

(15) Лекарства за лечение на сърдечна недостатъчност. Диуретици: 1. А. 2. Б, В, Г. 3. Б, Г. 4. Б, Г. 5. Г. 6. А, Б. 7. А, Г. 8. А, Б, В. 9. А, Б, В. 10. Г. 11. А, Б, В, Г. 12. Г. 13. А, В. 14. Г. 15. Б, Г.

(16) Антиаритмични и антистенокардни лекарства: 1. А, Б, В. 2. А, В. 3. Г. 4. А, Б. 5. А, Б. 6. В. 7. А, Б, Г. 8. А, Б, В. 9. В. 10. А, Б, В, Г. 11. Б, Г. 12. Б. 13. Г. 14. А, Б. 15. А, Г.

(17) Периферни вазодилататори. Ангиопротектори. Антидислипидемични лекарства: 1. Б, В, Г. 2. А, В. 3. Б, В, Г. 4. Б. 5. А, Б, В, Г. 6. А. 7. А. 8. А, Г. 9. Б, В. 10. Б. 11. А. 12. А. 13. А, Б, Г. 14. А, В, Г. 15. А, Г.

(18) Антихипертензивни лекарства: 1. А, Б, В, Г. 2. В. 3. Б, В. 4. В. 5. Б, Г. 6. Б. 7. А, Б. 8. А, Б, Г. 9. А, Б, В. 10. А, Б, В. 11. А, Б. 12. В. 13. А, Б, Г. 14. В. 15. Г.

(19) Хематологични лекарства: 1. А, Б, Г. 2. В. 3. А, В, Г. 4. А, В, Г. 5. Б, В, Г. 6. В. 7. Б, Г. 8. А, Г. 9. Б. 10. Г. 11. А, Б, Г. 12. Б. 13. А, Г. 14. А, Б, В. 15. В.

(20) Лекарства, повлияващи дихателната система: 1. А, В, Г. 2. А, Б, В. 3. Б, В, Г. 4. А, Б, Г. 5. Б, Г. 6. Б. 7. А, В. 8. Г. 9. В, Г. 10. Б. 11. А, Г. 12. Б, В, Г. 13. Б, В. 14. Г. 15. Б.

(21) Гонадоактивни лекарства: 1. Б. 2. А, В. 3. Б, В. 4. Г. 5.А, Б, В. 6. А, Б, В. 7. А, В, Г. 8. Г. 9. А, Б, В, Г. 10. А. 11. Б. 12. Б, Г. 13. А, Б, В. 14. Г. 15. Б, В.

(22) Утероактивни лекарства: 1. А, Б. 2. А, Б, В, Г. 3. А, В. 4. А, Г. 5. Б. 6. А, Б. 7. В, Г. 8. А. 9. А, В. 10. В. 11. А, Б, В. 12. А, В. 13. В, Г. 14. Б, В, Г. 15. Г.

(23) Лекарства, повлияващи храносмилателната система: 1. Б, В. 2. В. 3. А, В, Г. 4. Г. 5. А, В, Г. 6. Б. 7. В. 8. А, Б, Г. 9. Б, Г. 10. Б. 11. А, Б, В. 12. А, В, Г. 13. В. 14. А, Б, В, Г. 15. А.

(24) Тиреоактивни и антидиабетични лекарства: 1. А, Б, В, Г. 2. А, Б, В. 3. Б, В. 4. А. 5. В. 6. Б. 7. В. 8. А, Г. 9. А. 10. А, В, Г. 11. Б. 12. А, Б. 13. Б, В, Г. 14. Б, В. 15. А, Б. Г.

(25) Адренокортикоактивни лекарства: 1. В. 2. В. 3. А. 4. А. 5. Б. 6. В. 7. Г. 8. А. 9. А. 10. Б. 11. Б. 12. А. 13. Г. 14. Г. 15. В.

(26) Витамини, минерали, олигоелементи: 1. В, Г. 2. А, Б, Г. 3. А. 4. Б. 5. А, Г. 6. Б. 7. А, Б, В, Г. 8. Б, В, Г. 9. В. 10. А, В. 11. А, В. 12. Б. 13. В. 14. А, Б, В, Г. 15. Б, В.

(27) Лекарства за лечение на костни заболявания и подагра: 1. А, Б. 2. А, Б, В. 3. А, В. 4. А, Б. 5. А, Б, В, Г. 6. Б, В, Г. 7. А. 8. Б, В, Г. 9. В. 10. Г. 11. А, Б, В, Г. 12. Г. 13. В. 14. В. 15. В.

(28) Стоматологични лекарства за локално приложение: 1. А, Б, В. 2. А, В, Г. 3. Б, Г. 4. А, Б. 5. Б. 6. Б, Г. 7. А, Г. 8. А, Б, В. 9. Б, В. 10. В. 11. Б. 12. Б. 13. А, Б, В. 14. А, Б. 15. В, Г.

(29) Бета-лактамни антибиотици: 1. А. 2. Б, В, Г. 3. Г. 4. А, Б, В. 5. А, Б. 6. Г. 7. Б, В, Г. 8. Б, В. 9. Б, В. 10. Б, Г. 11. Б. 12. А. 13. А, Б, В, Г. 14. А, В. 15. В, Г.

(30) Небета-лактами: 1. В. 2. А, Б, В. 3. Г. 4. В. 5. Б, В, Г. 6. Г. 7. А, Б, В, Г. 8. Б, В. 9. Б, В, Г. 10. А. 11. А, Б, В. 12. В. 13. Б. 14. Б, В, Г. 15. Б, В.

(31) Сулфонамиди. Противотуберкулозни лекарства: 1. А. 2. В. 3. А. 4. В. 5. Б. 6. В. 7. Г. 8. Б. 9. Г. 10. А. 11. Б. 12. В. 13. Б. 14. В. 15. В.

(32) Хинолони. Противовирусни лекарства: 1. Б. 2. Б. 3. А. 4. Б. 5. А. 6. В. 7. Г. 8. В. 9. Г. 10. А. 11. Г. 12. А. 13. Г. 14. Б. 15. Б.

(33) Антимикотици: 1. Б. 2. А. 3. В. 4. А. 5. Б. 6. Б. 7. Г. 8. Б. 9. В. 10. Б. 11. Б. 12. А. 13. Г. 14. Б. 15. Г.

(34) Противопаразитни лекарства: 1. А. Б. В. 2. Б. В. 3. А. Г. 4. А. Б. В. Г. 5. Б. 6. А. Б. В. 7. А. В. Г. 8. Б. В. Г. 9. А. 10. Б. 11. Б. 12. В. 13. А. Б. В. 14. Б. 15. Б.

(35) Антисептици и дезинфектанти: 1. В. 2. Б. 3. В. 4. Г. 5. А. 6. Г. 7. А. 8. В. 9. Б. 10. А. 11. Б. 12. В. 13. Г. 14. А. 15. В.

(36) Противотуморни (антинеопластични) лекарства: 1. А, Б, Г. 2. А, Б, Г. 3. А, Г. 4. Г. 5. А, Г. 6. Б, В. 7. Б, В. 8. Б. 9. В. 10. А, В. 11. А, В, Г. 12. А, Г. 13. Б, В. 14. А, Б, Г. 15. Б.

(37) Имуномодулатори: 1. В. 2. А. Б. В. Г. 3. А. В. Г. 4. Б. В. Г. 5. Б. 6. А. Б. 7. А. 8. Г. 9. А. Г. 10. Б. В. 11. А. 12. А. Б. В. 13. Б. Г. 14. Б. В. Г. 15. В.

(38) Лекарствени взаимодействия: 1. А, Б, В, Г. 2. А. 3. А, В. 4. Б. 5. Б, В, Г. 6. В. 7. Б. 8. Г. 9. А, Б, В, Г. 10. А, Б, В. 11. А, Б. 12. Б, Г. 13. А, В. 14. В. 15. Б, В.


(39) Нежелани лекарствени реакции: 1. Б, Г. 2. Б, В. 3. А, Б. 4. А, Б. 5. Б, Г. 6. А, В. 7. А, Г. 8. В. 9. А, Б. 10. А, Г. 11. А, В. 12. А, Б, В. 13. А, В. 14. А, Б, Г. 15. Б.

(40) Антидоти: 1. Б. 2. В. 3. А, Б. 4. А, В. 5. А, Б, Г. 6. А. 7. Б. 8. А, Б, Г. 9. В. 10. Б, В, Г. 11. А, Б, В. 12. А, Г. 13. А, Г. 14. А, В. 15. А, Б, В.

ОТГОВОРИ НА МОДУЛНИТЕ ТЕСТОВЕ ПО ФАРМАКОЛОГИЯ

(1) Обща фармакология: 1. Г. 2. А, Б. 3. А, Г. 4. А, В, Г. 5. А, В. 6. А, Б. 7. А, Б, Г. 8. А, В. 9. Г. 10. А, Б, Г. 11. В. 12. Г. 13. Б, Г. 14. А, В. 15. Б, Г. 16. А. 17. Г. 18. А, Б, В. 19. Б, В, Г. 20. В, Г. 21. В, Г. 22. А, В, Г. 23. Б, В. 24. А, Г. 25. Б, В, Г.

(2) Невротропни лекарства: 1. Б, Г. 2. Б, В, Г. 3. Б. 4. Б, Г. 5. Б, В, Г. 6. Б. 7. Г. 8. А, Г. 9. Б. 10. А, В. 11. В. 12. Б, В, Г. 13. А, Г. 14. Б. 15. Б. 16. А, В. 17. А, Б, Г. 18. А, Г. 19. А, Б, В. 20. А, Б, Г. 21. А, Г. 22. А, Б, В. 23. А, Г. 24. А, Г. 25. Б, В.

(3) Лекарства, повлияващи сърдечно-съдовата система и фибринолизата: 1. А, Б, В. 2. А, В. 3. Б, В. 4. Б, В. 5. А, Б. 6. Г. 7. Б, В, Г. 8. В, Г. 9. Б, Г. 10. А, В. 11. А, Б, В. 12. Г. 13. А, В, Г. 14. Б, В. 15. Б, В. 16. Г. 17. А, Б, В. 18. В, Г. 19. А, Б. 20. А, Б, В. 21. Б. 22. А. 23. А. 24. Б, Г. 25. А, Б.

(4) Ендокринологични и метаболотропни лекарства: 1. А, Г. 2. А, В. 3. А, Б, Г. 4. А, Б. 5. А, Г. 6. А, Б, Г. 7. А, Г. 8. А, Б, Г. 9. А, Г. 10. В. 11. А, В. 12. А. 13. А, В. 14. А, В, Г. 15. А, В. 16. А. 17. А, Б, Г. 18. А, Г. 19. А, Б, Г. 20. А, Б, Г. 21. В, Г. 22. А. 23. Г. 24. В. 25. В.

(5) Противомикробни лекарства: 1. А. 2. Б, В, Г. 3. В. 4. А, Б, Г. 5. Г. 6. В. 7. Б. 8. Б, В, Г. 9. В. 10. Б. 11. Б, В, Г. 12. А, В, Г. 13. А, Б, Г. 14. А, Б, В. 15. А, Б. 16. А, Б, В. 17. А, Б. 18. А, Б. 19. А, Б, В. 20. А, В. 21. Г. 22. Б. 23. А. 24. А, Б, Г. 25. Б, В.

ОТГОВОРИ НА ФАРМАКОТЕРАПЕВТИЧНИТЕ ТЕСТОВЕ

Тест 1 (лекарства, повлияващи дихателната система): 1. А, Б, В. 2. А, Б. 3. Б. 4. А, Б, Г. 5. В. 6. В, Г. 7. А, В. 8. Г. 9. А, Б, В, Г. 10. В. 11. Б, В. 12. А, Б, Г. 13. Б. 14. А, Б, В. 15. В.

Тест 2ртериална хиперония и ИБС): 1. А, В. 2.1. А, Б, Г. 2.2. А, Б, В, Г. 3. Б, В. 4. А, Б. 5. В. 6. А. 7. А, В. 8. Б, Г. 9. А, В. 10. А, В. 11. А, Б, Г. 12. А. 13. А, Б.

Тест 3 (язвена болест): 1. В. 2. А, В. 3. А, Б, Г.

Тест 4 (бактериални и други инфекции): 1. Г. 2. В. 3. Г. 4. Б. 5. А, В. 6.1. Г. 6.2. А, Б, В. 6.3. А, В.

Тест 5 (остри отравяния с някои лекарства и фосфорорганични съединения): 1. Г. 2. В. 3. А. 4. Г. 5. А. 6. В. 7. В. 8. А. 9. А. 10. А. 11. А. 12. А.

Тест 6 (за онколози): 1. Б. 2. Г. 3. А. 4. А. 5. А. 6. А, Б, В, Г. 7. А, Б, В, Г. 8. А, Б, В. 9. Б.10. В. 11. А, Б, В, Г. 12. А. Б. В. 13. В. 14. А, Б, В, Г. 15. А.

Тест 7 (за зъбoлекари): 1. А, Б, В, Г. 2. А, Б, Г. 3. Б. 4. А, Б, В. 5. В. 6. Б. 7. Г. 8. А. 9. А, Б, Г. 10. Г. 11. А, Б, В, Г. 12. В. 13. В, Г. 14. А, В, Г. 15. А.


1 Вж. Принципи на медицинската фармакология. Под ред. на Ив. Ламбев. Мед. и физк., София, 2006, 291–337.



Каталог: kft -> sites -> default -> files -> uch programi -> web edu -> Tests
web edu -> Ламбев, Ив. Лекарствени препарати – II изд. Медицина и физкултура, София, 2008: най-често използвани съкращения и означения
web edu -> Хомеопатична селекция (резюме) Доц. Ив. Ламбев Хомеопатията
web edu -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010
web edu -> Лекарства за локална дентална терапия ив. Ламбев1
web edu -> Вегетотропни средства1 Анатомо-физиологични особености
Tests -> Книгата "тестове по фармакология"
web edu -> Лекарства, повлияващи храносмилателната система1 12 Антиулкусни лекарства
web edu -> Ив. Ламбев. Лекарствени препарати


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница