Семинарни тестове по фармакология (1) Лекарствa произход, наименования и етапи в създаването им Ж. Цокева



страница5/10
Дата23.09.2018
Размер0.74 Mb.
#82585
ТипСеминар
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

(17) Периферни вазодилататори. Ангиопротектори. Антидислипидемични лекарства


  1. Периферни вазодилататори са: А. Etilefrine. Б. Pentoxyfilline. В. Prazosin. Г. Dihydroergotamine.

  2. При мениеров синдром е целесъобразно прилагането на: А. Betahistine. Б. Prazosin. В. Cinnarizine. Г. Tribenoside.

  3. При атеросклероза на мозъчните съдове за подобряване на мозъчното кръвооросяване е подходящо прилагането на: А. Prazosin. Б. Nicergolinе. В. Flunarizine. Г. Naftidrofuryl.

  4. Вазодилатиращото действие на Pentoxyfilline е свързано със: А. Блокада на α-адренергичните рецепторите. Б. Инхибиране активността на ензима фосфодиестераза В. Хистаминолиберация. Г. Блокада на бавните калциеви канали.

  5. Винпоцетинът: А. Намалява периферното съдово съпротивление. Б. Подобрява кръвооросяването на мозъка. В. Подобрява реологичните свойства на кръвта. Г. Потиска тромбоцитната агрегация.

  6. Дротаверинът е: А. Аналог на папаверина. Б. Неселективен α-адренергичен блокер. В. Селективен постсинаптичен α1-адренергичен блокер. Г. Блокер на бавните калциеви канали.

  7. При хронична венозна и лимфатична недостатъчност е показано прилагането на: А. Еndotelon®. Б. Propranolol. В. Calcii dobesilas (Doxium®). Г. Flunarizine.

  8. Понижаването на синтеза на холестерол и липопротеини е фармакологичен ефект, характерен за следните групи лекарства: А. Статини. Б. Сетрони. В. Триптани. Г. Фибрати.

  9. За локална терапия на хемороиди е подходящо прилагането на: А. Detralex®. Б. Ultraproct®. В. Procto-Glyvenol®. Г. Endotelon®.

  10. Субстрат на CYP 2C9 е: А. Atorvastatin. Б. Fluvastatin. В. Simvastatin. Г. Lovastatin.

  11. Антидислипидемичният ефект на статините е свързан със: А. Инхибиране на ензима HMG-CoA-редуктаза. Б. Антиоксидантно действие. В. Ускорено разграждане на холестерола. Г. Мембраностабилизиращо действие.

  12. Хлорамфениколът засилват миопатичните НЛР при терапия с Atorvastatin поради: А. Инхибиция на CYP 3A4. Б. Индукция на CYP 3A4. В. Инхибиция на CYP 2С9. Г. Индукция на CYP 2С9.

  13. Кои от следните фармакологични характеристики притежава Pravastatin? А. Ниска орална бионаличност. Б. t1/2 2 h. В. Чернодробен метаболизъм с участието на CYP450. Г. Благоприятства нормалното развитие на гладкомускулните клетки.

  14. Нежеланите лекарствени реакции на статините включват: А. Миозит. Б. Ендокардит. В. Рабдомиолиза. Г. Хепатит.

  15. Метаболизмът на холестерола и липидите се ускорява от: А. Colestyramine (холестирамин). Б. Clofibrate. В. Fenofibratе. Г. Pectin.


(18) Антихипертензивни лекарства


  1. Немедикаментозното лечение на артериалната хипертония включва: А. Ограничаване приемането на сол с храната до 5 g/24 h. Б. Нормализиране на наднормената т. м. В. Ограничаване консумацията на наситени (животински) мазнини. Г. Умерена физическа активност без изометрични упражнения.

  2. Посочете грешното твърдение. Механизмът на действие на антихипертензивните лекарства може да се дължи на: А. Намаляване обема на циркулиращата кръв. Б. Намаляване на сърдечния дебит и/или понижаване на периферното съдово съпротивление. В. Намаляване на кислородната консумация от миокарда. Г. Инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон.

  3. Антихипертензивният ефект на бета-блокерите се дължи на: А. Периферна вазодилатация. Б. Потискане на рениновата секреция. В. Намаляване на сърдечния минутен обем. Г. Инхибиране на ангиотензин-I-конвертиращия ензим.

  4. Неселективните бета-блокери предизвикват следните ефекти с изключение на: А. Брадикардия. Б. Бронхоконстрикция. В. Хипергликемия. Г. Намаляване контрактилитета на миокарда.

  5. Пропранололът не е противопоказан при: А. Бронхиална астма. Б. Хипертиреоидизъм. В. AV блок. Г. Профилактика на мигрена.

  6. Предпочитан бета-блокер за лечение на пациент с брадикардична сърдечна дейност, страдащ от хипертонична болест, е: А. Propranolol. Б. Pindolol. В. Atenolol. Г. Timolol.

  7. Бета-адренергичните блокери са предпочитани антихипертензивни средства за начална монотерапия при положение, че пациентът: А. Има в анамнезата прекаран миокарден инфаркт. Б. Има придружаваща стенокардия или мигрена. В. Е на възраст над 60 години. Г. Страда от бронхиална астма.

  8. Кои са грешните твърдения за ACE инхибиторите? А. Предизвикват хипокалиемия и се комбинират с калий-запазващи диуретици. Б. Притежават диуретично действие и не се комбинират със салуретици. В. Проявяват нефропротективна активност, вкл. при болни от захарна болест. Г. Потискат рениновата секреция.

  9. Посочете верните твърдения: А. Повечето АСЕ инхибитори са предлекарства. Б. Характерен страничен ефект на калциевите антагонисти е отокът на глезените. В. За разлика от АСЕ инхибиторите АТ1-блокерите не предизвикват суха дразнеща кашлица. Г. АСЕ инхибиторите и АТ1-блокерите не са подходящи за орално приложение.

  10. Посочете верните твърдения: А. Калциев антагонист с кардиодепресивно действие е Verapamil. Б. Nifedipine не притежава кардиодепресивно действие и предизвиква рефлекторна тахикардия. В. Clonidine намалява артериалното налягане, но не увеличава сърдечната честота. Г. Комбинирането на бета-блокери с верапамил е рационално.

  11. Посочете верните твърдения, отнасящи се за калциевите антагонисти: А. Дихидропиридините се прилагат за лечение на хипертонична болест и стенокардия. Б. Верапамилът се прилага като антиаритмично и антихипертензивно средство. В. Верапамилът успешно се комбинира с пропранолол. Г. Калциевите антагонисти се използват за лечение на остра сърдечна недостатъчност.

  12. Кое твърдение не се отнася за натриевия нитропрусид? А. Дилатира артериалните и венозните съдове. Б. Метаболизира се до тиоцианати. В. Трябва да се инжектира бързо венозно. Г. При венозната му инфузия артериалното налягане се понижава след няколко секунди и се използва за овладяване на тежки хипертонични кризи.

  13. Феноменът на отнемане може да възникне при внезапно спиране на лечението със следните антихипертензивни препарати: А. Clonidine. Б. Бета-блокери. В. Салидиуретици. Г. Methyldopa.

  14. Пациент с антихипертензивна терапия се оплаква от седация, световъртеж, сухота в устата и запек. При преглед неговите зеници са разширени, акомодацията за близко виждане е нарушена, кожата му е топла и суха. Кой антихипертензивен препарат предизвиква тези НЛР? А. Perindopril. Б. Nifedipine. В. Clonidine. Г. Chlorthalidone.

  15. Посочете антихипертензивен препарат, блокиращ бета1-рецепторите и предизвикващ вазодилатация: А. Pindolol. Б. Atenolol. В. Timolol. Г. Nebivolol.


(19) Хематологични лекарства


  1. Тромбоцитни антиагреганти, прилагани за продължителна профилактика на тромбози при ИБС и МСБ, са: А. Acidum acetylsalicylicum. Б. Clopidogrel. В. Reteplase. Г. Dipyridamole.

  2. Фибринолитик, представляващ рекомбинантен тъканен активатор на плазминогена и ефективен при провеждане на тромболитична терапия в първите часове на острия миокарден инфаркт, е: А. Heparin. Б. Aprotinin. В. Alteplase. Г. Acenocoumarol.

  3. Хепаринът: А. Представлява антикоагулант с пряко действие. Б. Има коагулантно действие. В. Потиска коагулацията чрез образуване на комплекс с антитромбин III. Г. Намира приложение за лечение и профилактика на тромбоемболичнатата болест.

  4. Нискомолекулните хепарини: А. Инхибират активността предимно на фактор Xа. Б. Потискат факторите Xа и тромбина в съотношение 1:1. В. Намират клинично приложение при хирургични интервенции за профилактика на тромбоемболични усложнения. Г. Имат по-малък риск от кръвоизливи.

  5. НЛР на хепарините включват: А. Повишена слонност към тромбози. Б. Повишена слонност към хеморагии. В. Обратима алопеция. Г. Остеопороза (при продължително лечение).

  6. Специфичен антидот на хепарина е: А.Vitamin K. Б. Aprotinin. В. Protamine sulfate. Г. Deferoxamine.

  7. Антикоагуланти с непряко действие са: А. Heparin sodium. Б. Acenocoumarol. В. Fraxiparine. Г. Warfarin.

  8. Антикоагулантната активност на аценокумарола се засилва при едновременно приложение със: А. Aspirin®. Б. Rifampicin. В. Phenobarbital. Г. Co-Trimoxazole.

  9. При лечение с индиректни антикоагуланти периодично се мониторира: А. Хемоглобин. Б. Протромбиново време и INR. В. СУЕ. Г. Брой на левкоцитите.

  10. Локален хемостатик, проявяващ и антисептично действие, е: А. Gelaspon. Б. Heparoid. В. Phytomenadione. Г. Solutio Hydrogenii peroxydum diluta.

  11. Витамин К: А. Участва като кофактор в биосинтеза на коагулационните фактори II, VII, IX и X. Б. Съществува в две естествени форми – витамин К1 и витамин К2. В. Прилага се като антидот на хепарина. Г. Използва се за профилактика и лечение на кръвотечения, свързани с предозиране на индиректни антикоагуланти.

  12. Посочете вазоконстрикторен хемостатик, представляващ аналог на вазопресина и не притежаващ антидиуретична активност: А. Aprotinin. Б. Terlipressin. В. Desmopressin. Г. Пара-аминометилбензоена киселина.

  13. Посочете витаминни препарати, използвани за лечение на мегалобластна анемия: А. Cyanocobalamin. Б. Hemofer prolongatum. В. Vitamin C. Г. Acidum folicum.

  14. Нежелани лекарствени реакции, наблюдавани при лечение с перорални препарати на желязото, са: А. Болки в епигастриума, гадене и повръщане. Б. Констипация. В. Тъмно оцветяване на венците и зъбите. Г. Тромбофлебити.

  15. Левкопоезата се стимулира от: А. Epoetin alfa. Б. Chloramphenicol. В. Filgrastim. Г. Zidovudine.


(20) Лекарства, повлияващи дихателната система


  1. Медиаторите, участващи в ранната фаза на атопичната бронхиална астма, са: А. Хистамин. Б. Еозинофилен катйонен протеин. В. Цистеинил-левкотриени (LTC4 и LTD4). Г. PGD2.

  2. Медиаторите, участващи в късната фаза на атопичната бронхиална астма, са: А. Еозинофилен катйонен протеин. Б. Интерлевкини (IL-3 и IL-5). В. Цистеинил-левкотриени (LTC4 и LTD4). Г. Хистамин.

  3. Бронходилатиращ ефект се получава при: А. Блокиране на 2-адренергичните рецептори. Б. Активиране на 2-адренергичните рецептори. В. Блокиране на M-холинергичните рецептори. Г. Блокиране на LTD4-левкотриенергичните рецептори.

  4. Лекарства, предизвикващи бронходилатация, са: А. Salbutamol. Б. Aminophylline. В. Cromoglycate. Г. Ipratropium.

  5. Бронхоселективни 2-адренорецепторни агонисти са: А. Ephedrine. Б. Salbutamol. В. Orciprenaline. Г. Salmeterol.

  6. Бронходилатиращият ефект на салбутамола се обуславя от: А. Инхибиране на ензима фосфодиестераза. Б. Активиране на 2-адренорецепторите в бронхите. В. Блокиране на M-холинорецепторите в бронхите. Г. Инхибиране на ензима ацетилхолинестераза.

  7. Нежелани лекарствени реакции на метилксантините са: А. Тахикардия. Б. Сънливост. В. Тремор. Г. Бронхоспазъм.

  8. Плазмената концентрация на аминофилина се повишава при едновременното му прилагане със: А. Salbutamol. Б. Rifampicin. В. Phenobarbital. Г. Erythromycin.

  9. Нежелани лекарствени реакции на инхалаторните ГКС са: А. Атрофия на кожата. Б. Тахикардия. В. Орофарингеална кандидоза. Г. Дисфония.

  10. Инхалаторен лекарствен препарат, подходящ за лечение на астматичен пристъп, е: А. Salmeterol. Б. Salbutamol. В. Beclomethasone. Г. Nedocromil.

  11. Препарати, потискащи освобождаването на хистамин от мастоцитите, са: А. Nedocromil. Б. Montelukast. В. Ipratropium. Г. Ketotifen.

  12. Антитусивни препарати, потискащи центъра на кашлицата, са: А. Prenoxidiazine. Б. Codeine. В. Dextromethorphan. Г. Butamirate.

  13. Муколитични препарати, улесняващи отхрачването, са: А. Aminophylline. Б. Ambroxol. В. Bromhexine. Г. Dihydrocodeine.

  14. Муколитик, който се прилага и като антидот при предозиране на парацетамола, е: А. Bromhexine. Б. Dornase alfa. В. Ambroxol. Г. Acetylcysteine.

  15. Лекарствен препарат, съдържащ белодробен сърфактант и прилаган за профилактика и лечение на респираторен дистрес-синдром у новородени деца, е: А. Aminophylline. Б. Exosurf. В. Acetylcysteine. Г. Dornase alfa.


(21) Гонадоактивни лекарства


  1. Кое от изброените стимулиращи овулацията средства не е хормонален препарат? А. Follitropin alfa. Б. Clomophene. В. Gonadorelin. Г. Urofollitropin.

  2. Follitropin alfa e: A. Фоликулостимулиращ хормон. Б. FSH-рилизинг хормон. В. Подходящ за лечение на хипоталамична или хипофизна дисфункция с безплодие. Г. Нестероиден антиестроген.

  3. Кои две от изброените антигонадотропни лекарства се използват за медикаментозна „кастрация” при мъже с карцином на простатата? А. Danazol. Б. Buserelin В. Goserelin. Г. Ganirelix.

  4. Кой от изброените хипоталамични регулаторни хормони не е пептид? А. Лутеинизиращ хормон–рилизинг хормон (LH-RH). Б. Фоликулостимулиращ хормон-рилизинг хормон (FSH-RH). В. Растежен хормон-рилизинг хормон (GHRH). Г. Пролактин-инхибиращ хормон.

  5. Пролактинът: А. Представлява аденохипофизен хормон. Б. Стимулира лактацията. В. Блокира овулацията поради потискане узряването на фоликулите. Г. Стимулира овулацията.

  6. Бромокриптинът: А. Стимулира централните D2-рецептори. Б. Инхибира пролактиновата секреция и потиска лактацията. В. Облекчава симптомите на паркинсоновата болест при пациенти, резистентни на леводопа. Г. Стимулира лактацията в пуерпериума.

  7. Естрадиолът е: А. Главен ендогенен естроген. Б. По-малко активен от естрона и естриола. В. С ниска орална бионаличност поради чернодробен метаболизъм. Г. С добра резорбция през кожата и лигавиците.

  8. Клиничната употреба на естрогените включва следните индикации с изключение на: А. Лечение на първичен хипогонадизъм. Б. Заместителна терапия в климакса. В. Палиативна терапия при carcinoma glandulae prostatae. Г. Естроген-зависими неоплазми.

  9. Естрогените са противопоказани при: А. Тромбофлебит. Б. Ендометриоза. В. Бременност. Г. Сarcinoma mammae.

  10. Всички изброени лекарства са прогестинис изключение на: А. Ethinylestradiol. Б. Dihydrogesterone (Duphaston®). Б. Lynestrenol (Orgametril®). В. Medroxyprogesterone.

  11. Контрацептивният ефект на хормоналните контрацептиви се дължи основно на: А. Рецепторен антагонистичен ефект. Б. Потискане продукцията на хипоталамични и аденохипофизни гонадотропни хормони по механизма на отрицателната обратна връзка. В. Засилване на тубулната моторика. Г. Спермициден ефект.

  12. Кои от изброените контрацептивни препарати се прилагат орално? А. Delfen®. Б. Tri-Regol®. В. Mirena®. Г. Diane®-35.

  13. Хормоналните контрацептиви имат следните нежелани лекарствени реакции: А. Увеличаване на т. м., задръжка на течности, повишаване на артериалното налягане. Б. Нарушения в либидото, коагулацията и глюкозния толеранс. В. Психични нарушения. Г. Вирилизация.

  14. Кое от твърденията не е вярно за Testosteron depot® (Sustanon®)? А. Има бърз начален и продължителен (депо) ефект. Б. Инжектира се i.m. през 28 дни. В. Показан е при евнухоидизъм, ендокринно обусловена импотенция, при ендометриоза, сарком на матката, в менопаузата. Г. Показан е при carcinoma glandulae prostatae.

  15. Tibolone (Livial®) е: А. Андроген, използван за лечение на хипогонадизъм при мъже. Б. С естрогенна, гестагенна и андрогенна активност. В. Индициран при менопауза. Г. Анаболен препарат с минимален андрогенен ефект.


(22) Утероактивни лекарства


  1. За утеротоничните препарати са верни следните твърдения: А. Повишават тонуса на маточната мускулатура. Б. Използват се в плацентарния период на раждането. В. Потискат маточните контракции. Г. Стимулират отделянето на окситоцин.

  2. Утерокинетичните лекарства: А. Предизвикват релаксация на маточната шийка. Б. Повишават честотата на маточните контракции. В. Увеличават амплитудата на маточните контракции. Г. Прилагат се за индуциране на раждането.

  3. Токолитиците се прилагат за: А. Предотвратяване на аборт. Б. Стимулиране на родилната дейност В. Предотвратяване на преждевременно раждане. Г. Предотвратяване на маточни кръвоизливи.

  4. Утерокинетични лекарства са: А. Окситоцин. Б. Фенотерол. В. Хексопреналин. Г. PGF2α.

  5. Посочете утеротоничния препарат: А. Дротаверин. Б. Метилергометрин. В. Фенотерол. Г. Халотан.

  6. За намаляване на кръвозагубата в плацентарния период на раждането се използват: А. Окситоцин. Б. Метилергометрин. В. Салбутамол. Г. Магнезиев сулфат.

  7. За фенотерола е характерно, че: А. Използва се за индуциране на раждането. Б. Предизвиква токолиза и бронхоконстрикция. В. Показан е при заплашващ аборт. Г. Стимулира β2-адренергичните рецептори.

  8. Кой от следните симптоми се проявява като НЛР при пациентки, лекувани с фенотерол: А. Тахикардия. Б. Брадикардия. В. Бронхоконстрикция. Г. Седация.

  9. Препаратът салбутамол се прилага като: А. Токолитично средство. Б. Утеротонично средство. В. Бронходилататор. Г. Антистенокардно средство.

  10. Кой от следните медикаменти се използва като утерокинетично средство: А. Хексопреналин. Б. Магнезиев сулфат. В. Динопростон. Г. Изофлуран.

  11. Препаратът метилергометрин има следните противопоказания: А. Миоматоза на матката. Б. Бременност. В. Първи и втори период на раждането. Г. Плацентарен период на раждането.

  12. Кои от следните твърдения относно приложението на утероактивните лекарства са верни? А. Динопростонът (PGE2) се прилага под формата на вагинални таблетки за индукция на раждането. Б. Atosiban (Tractocile®) е агонист на окситоцинергичните рецептори в миометрия. В. Дротаверинът (No-Spa forte®) се прилага като токолитично средство. Г. Фенотеролът действа утеротонично.

  13. Подходящи инхалационни анестетици по време на раждане са: А. Халотан. Б. Енфлуран. В. Изофлуран. Г. Двуазотен оксид (райски газ).

  14. Противопоказания за употребата на окситоцин са: А. Спукване на околоплодния мехур. Б. Аномалии в разположението на плода. В. Пелвеофетална диспропорция. Г. Опасност от руптура на матката.

  15. Като токолитични средства не се прилагат: А. Салбутамол. Б. Магнезиев сулфат. В. Фенотерол. Г. Метопролол.


(23) Лекарства, повлияващи храносмилателната система


  1. Антиацидите: А. Съдържащи алуминиев и магнезиев хидроксид са резорбируеми препарати. Б. Представляват слаби бази. В. Намират приложение при пептична язва. Г. Понижават pH на стомашния сок до 1.

  2. Системна алкалоза е възможно да се предизвика от: А. Aluminium hydroxide. Б. Magnesium hydroxide. В. Sodium bicarbonate (Natrii hydrogencarbonas). Г. Hydrotalcite.

  3. Към антиулкусните лекарства се отнасят: А. Инхибитори на протонната помпа. Б. H1-рецепторни антагонисти. В. H2-рецепторни антагонисти. Г. Гастродуоденални мукозопротектори.

  4. Омепразолът потиска секрецията на солна киселина посредством: А. Инхибиране на простагландиновия биосинтез. Б. Блокиране на М-холинорецепторите. В. Блокиране на H2-рецепторите. Г. Инхибиране на Н+/K+АТФ-аза (протонна помпа).

  5. Инхибиторите на протонната помпа се прилагат за лечение на: А. Пептична язва. Б. Carcinoma ventriculi. В. Синдром на Zöllinger–Ellison. Г. Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ).

  6. H2-рецепторен антагонист е: А. Omeprazole. Б. Famotidine. В. Pirenzepine. Г. Sucralfate.

  7. Циметидинът може да забави чернодробния метаболизъм на редица лекарства поради инхибиране на ензима: А. МАО. Б. Н+/K+АТФ-аза (протонна помпа). В. Цитохром P450. Г. Тирозинкиназа.

  8. Антибиотици с висока активност срещу Helicobacter pylori са: А. Clarithromycin. Б. Amoxicillin. В. Oxacillin. Г. Tetracycline.

  9. Протективно действие върху гастродуоденалната мукоза имат: А. НСПВЛ (напр. Aspirin®). Б. Sucralfate. В. ГКС. Г. Bismuth subcitrate colloidal.

  10. Бисмутовите соли са ефективни за лечение на пептична язва поради бактериостатичната им активност срещу: А. Escherichia coli. Б. Helicobacter pylori. В. Staphylococcus aureus. Г. Clostridium difficile.

  11. Мизопростолът: А. Проявява мукозопротективен ефект. Б. Инхибира базалната и стимулираната секреция на солна киселина. В. Намира приложение за профилактика и лечение на язви, индуцирани от НСПВЛ. Г. Може да се прилага в периода на бременността.

  12. Ондансетронът е: А. Антиеметичен препарат. Б. Антагонист на D2-рецепторите в хеморецепторната пускова зона. В. Показан при постоперативно гадене и повръщане и при еметогенна химио- и радиотерапия. Г. Специфичен 5-HT3-рецепторен антагонист.

  13. Антиеметичен препарат, проявяващ и прокинетична активност, е: А. Granisetron. Б. Promethazine. В. Metoclopramide. Г. Haloperidol.

  14. Лекарства със спазмолитичен ефект са: А. Butylscopolamine (Buscolysin®). Б. Drotaverine (No-Spa forte®). В. Hymecromone. Г. Mebeverine.

  15. Посочете осмотичен лаксативен препарат, прилаган и за лечение на чернодробна енцефалопатия: А. Lactulose. Б. Loperamide. В. Bisacodyl. Г. Oleum Ricini.


(24) Тиреоактивни и антидиабетични лекарства


  1. В комплексната терапия на тиреотоксикоза се използват: А. Thiamazole. Б. Propranolol. В. Propylthiouracil. Г. Радиоактивен йод (131I).

  2. Калиевият йодид, приложен във високи терапевтични дози, предизвиква следните ефекти: А. Намалява размерите на тиреоидната жлеза. Б. Намалява васкуларизацията на тиреоидната жлеза. В. Намалява освобождаването на тиреоидни хормони. Г. Увеличава поемането на радиоактивен йод (131I) от тиреоидната жлеза.

  3. Приложението на Levothyroxine е целесъобразно при: А. Хипертиреоидизъм. Б. Хипотиреоидизъм. В. Дифузна, жлезиста и еутиреоидна гуша. Г. Предоперативна подготовка за субтотална тиреоидектомия.

  4. Трийодтиронинът (T3) се отличава от тироксина (T4) по следните фармакологични характеристики: А. По-кратък плазмен полуживот. Б. По-висока степен на свързване с плазмените протеини. В. По-голяма продължителност на действие. Г. По-слаба фармакологична активност.

  5. За инсулина са характерни всички посочени ефекти с изключение на: А. Увеличава трансмембранния клетъчен транспорт на глюкоза. Б. Потиска глюконеогенезата в черния дроб. В. Стимулира гликогенолизата в черния дроб. Г. Потиска липолизата.

  6. В терапията на диабетната кетоацидоза се прилагат: А. Протамин-цинк инсулинови препарати. Б. Бързо действащи инсулини (напр. Actrapid® HM). В. Инсулинови аналози с бързо действие (напр. Insulin lispro). Г. Insulin glargine.

  7. Кой от посочените лабораторни показатели се използва за ретроспективна оценка през предходните 3–4 мес. за контрол върху гликемията при лечение с инсулин? А. Кръвнозахарен профил Б. Уринозахарен профил. В. Гликиран хемоглобин (HbA1c). Г. Инсулино-глюкозен еквивалент.

  8. Инсулиновата терапия е наложителна при: А. Пациенти с кетоацидоза. Б. Пациенти с лактатна ацидоза В. Възрастни пациенти с диабет тип 2 и наднормена т. м. Г. Бременни жени със захарен диабет.

  9. Инсулиновите аналози с бързо действие (Insulin lispro, Insulin aspart) се прилагат: А. Непосредствено преди хранене Б. 20 до 30 min преди хранене. В. Двукратно дневно, сутрин и вечер. Г. Еднократно дневно.

  10. Приложението на кои от посочените лекарства може да наруши контрола на гликемията при лечение с инсулин? А. Prednisolone. Б. Prazosin. В. Diazoxide. Г. Adrenaline.

  11. Посочете най-често наблюдаваната НЛР при предозиране на инсулин: А. Липодистрофия. Б. Хипогликемия. В. Уртикария. Г. Преходни отоци.

  12. Кои от изброените лекарства стимулират ендогенната инсулинова секреция? А. Gliclazide. Б. Repaglinide. В. Rosiglitazone. Г. Metformin.

  13. Посочете верните твърдения за антидиабетичното лекарство Repaglinide (NovoNorm®): А. Намалява инсулиновата резистентност при пациенти с ИНЗД. Б. Стимулира инсулиновата секреция. В. Има бърз хипогликемичен ефект. Г. Прилага се преди хранене за контрол на постпрандиалната хипергликемия.

  14. Антихипергликемичният ефект на бигванидите (Metformin) е свързан със: А. Потискане на чревната алфа-глюкозидаза. Б. Потискане на чернодробната глюконеогенеза. В. Улеснено навлизане на глюкозата в тъканите. Г. Стимулиране на бета-клетките на панкреаса.

  15. При хипогликемична кома е показано приложението на: А. Глюкоза. Б. Адреналин. В. Инсулин. Г. Глюкагон.


(25) Адренокортикоактивни лекарства
1. Към основните физиологични ефекти на ГКС се отнасят всички изброени с изключение на: А. Хипергликемия. Б. Негативен азотен баланс. В. Потискане на глюконеогенезата. Г. Мобилизиране на Ca2+ от костите.

2. Кой от посочените фармакологични ефекти на ГКС не е клинично оползотворим? А. Противовъзпалителен. Б. Имуносупресивен. В. Антианаболен (остеопоротичен и др.). Г. Антиалергичен.

3. Противовъзпалителните и имуносупресивните ефекти на ГКС са резултат на всички изброени механизми с изключение на: А. Увеличена продукция на колагеназа. Б. Непряко инхибиране на фосфолипаза А2. В. Намалена продукция на инфламаторни цитокини. Г. Стабилизиране на лизозомните мембрани.

4. Посочете вярното твърдение – влиянието на хидрокортизона върху минералния баланс в организма се дължи на: А. Увеличена екскреция на К+ и Ca2+. Б. Намалена екскреция на К+ и Ca2+. В. Намалена екскреция на К+ и увеличена екскреция на Ca2+. Г. Увеличена екскреция на К+ и намалена екскреция на Ca2+.

5. Кое от изброените лекарства е мощен ГКС с минимална, до липсваща минералкортикоидна активност? А. Hydrocortisone. Б. Dexamethazone. В. Fludrocortisone. Г. Desoxycorticosterone acetate.

6. Betamethasone се отличава от Prednisolone по всички изброени характеристики с изключение на: А. По-голяма продължителност на действие. Б. По-мощно противовъзпалително действие. В. По-значима минералкортикоидна активност. Г. По-висока избирателност на глюкокортикоидното действие.

7. Посочете ГКС, подходящ за инхалаторно приложение под формата на дозиран аерозол в комплексната терапия на бронхиалната астма: А. Methylprednisolone. Б. Hydrocortisone. В. Clobetasol propionate. Г. Beclometasone dipropionate (Becotide™).

8. За провеждане на високодозирана интравенозна (“пулсова”) глюкокортикоидна терапия се прилага: А. Methylprednisolone. Б. Triamcinolone. В. Hydrocortisone. Г. Budesonide.

9. Изберете ГКС, подходящ за провеждане на заместителна терапия при хронична надбъбречна недостатъчност: А. Prednisone. Б. Fluticasone. В. Triamcinolone. Г. Beclometasone.

10. За локално лечение в дерматологията се прилагат всички изброени ГКС с изключение на: А. Hydrocortisone. Б. Methylprednisolone. В. Triamcinolone. Г. Fluocinolone.

11. Пациент, лекуван с 20 mg Prednisolone дневно, трябва да премине на лечение с Dexamethasone. Изберете подходящата ДД Dexamethasone: А. 0,5 mg. Б. 3 mg. В. 10 mg. Г. 40 mg.

12. Кой от посочените НЛР на глюкокортикоидите се дължи на минералкортикоидно действие? А. Хипертензия. Б. Хипергликемия. В. Миопатия. Г. Остеопороза.

13. Лечението с ГКС може да влоши протичането на всички изброени заболяванияс изключение на: А. Пептична язва. Б. Захарен диабет. В. Артериална хипертония. Г. Анафилактичен шок.

14. В хода на продължителната системна терапия с ГКС не се наблюдава: А. Ятрогенен синдром на Къшинг. Б. Мускулна слабост. В. Остеопороза. Г. Ексфолиативен дерматит.



15. Изберете хронофармакотерапевтичен режим, намаляващ риска от значимо потискане на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос при лечение с ГКС: А. Разпределяне на ДД в три приема през 8-часови интервали. Б. Разпределяне на ДД в два приема през 12-часови интервали. В. Назначаване на ДД еднократно сутрин, след събуждане. Г. Назначаване на ДД еднократно вечер, преди лягане.
(26) Витамини, минерали, олигоелементи


  1. Посочете правилната двойка препарати: А. Riboflavine – Vitamin B1. Б. Thiamine – Vitamin B6. В. Folic acid – Vitamin B9. Г. Colecalciferol – Vitamin D3.

  2. Кой от посочените ефекти на витамин С е проява на предозиране: А. Диария. Б. Безпокойство и главоболие. В. Засилена резорбция на желязо. Г. Увеличен риск от образуване на бъбречни камъни.

  3. Посочете витамин, инхибиращ секрецията на липопротеините с много ниска плътност (VLDL): А. Niacin (никотинова киселина). Б. Аскорбинова киселина В. Ретинол. Г. Ергокалциферол.

  4. Посочете вярното търдение – 60 mg са ФДН за възрастни за: А. Vitamin D2. Б. Vitamin C. В. Vitamin А. Г. Vitamin B1.

  5. Кои твърдения за тиамина са верни? А. Тиаминът е есенциален за метаболизма на глюкозата. Б. Алкохолът засилва тиаминовата резорбция. В. При сърдечна недостатъчност е противопоказано прилагането на тиамин. Г. Бенфотиаминът е предлекарство с повишена чревна резорбция, което в организма се превръща в тиамин.

  6. Посочете водноразтворим витамин, прилаган при рагади на устните ъгли, глосит, стоматит, васкуларизация и помътняване на роговицата: А. Витамин A. Б. Витамин В2. В. Pyridoxine. Г. Niacin (Vitamin B3).

  7. Бета-каротенът: А. Е най-добре познатият каротен с провитамин А активност. Б. Превръща се във витамин А в тънкочревната мукоза. В. Притежава мощен антиоксидантен ефект. Г. Може да предизвика жълтооранжева пигментация на кожата.

  8. Антиоксидантна активност притежават: А. Vitamin B1. Б. Селен. В. Витамин. Е. Г. Витамин С.

  9. При продължително прилагане във високи дози на витамин А се наблюдават следните НЛР с изключение на: А. Главоболие. Б. Повръщане. В. Остеопороза. Г. Диплопия.

  10. Кое съждение е вярно? А. Калцитриолът е активният метаболит на холекалциферола. Б. При хипервитаминоза D преобладават хепатотоксичните прояви. В. Калцитриолът се прилага при витамин D резистентен рахит и посменопаузална остеопороза. Г. Прилагането на витамин D е противопоказано при псориазис.

  11. Посочете правилната връзка – авитаминоза/витамин: А. Бери-бери/тиамин. Б. Пелагра/витамин В12. В. Хемералопия/витамин А. Г. Рахит/токоферол.

  12. Резорбцията на желязо се улеснява при прилагането на: А. Витамин А. Б. Витамин С. В. Витамин В1. Г. Витамин D.

  13. Мъж на 49 г. с анамнеза за хронична злоупотреба с алкохол продължително време има мускулна слабост и парестезии (мравучкания). При дефицит на кой витамин у пациенти с хроничен алкохолизъм може да се наблюдават тези нарушения? А. Витамин D. Б. Витамин С. В. Витамин В1. Г. Витамин A.

  14. Лечението с някои лекарства може да предизвика хиповитаминоза. Посочете правилните отговори: А. Изониазидът може да предизвика хиповитаминоза В6. Б. Фенитоинът – хиповитаминоза D. В. Карбамазепинът – дефицит на фолиева киселина (поради ензимна индукция). Г. Холестираминът – хиповитаминоза D.

  15. Предозирането на кои витамини при бременни жени може да доведе до тежки фетални увреждания? А. Токоферол. Б. Витамин D. В. Витамин A. Г. Витамин C.


(27) Лекарства за лечение на костни заболявания и подагра


  1. Фармакогенна остеопороза могат да предизвикат: А. Глюкокортикоиди. Б. Хепарин и нискохепаринови деривати при продължително приложение. В. Тетрациклини. Г. Препарати с естрогенна активност.

  2. Витамин D (калциферол) улеснява: А. Чревната резорбция на калциеви и фосфатни йони. Б. Реабсорбцията на калциеви и фосфатни йони в бъбречните тубули. В. Транспорта и отлагането на калциеви йони в матрикса на зъбите и костите. Г. Уринната екскреция на калция.

  3. Посочете верните твърдения: А. Хипокалциемията води до засилена секреция на паратхормон. Б. Хипокалциемията води до засилена секреция на калцитонин. В. Хиперкалциемията води до засилена секреция на калцитонин. Г. Хиперкалциемията води до засилена секреция на паратхормон.

  4. Паратхормонът: А. Стимулира остеокластите. Б. При наличие на калциферол стимулира чревната резорбция на калциеви и фосфатни йони. В. Потиска остеокластите. Г. Предизивква хипокалциемия.

  5. Калцитонинът: А. Понижава плазменото ниво на калция. Б. Засилва отлагането на калций в костите. В. Намалява реабсорбцията на калций и фосфати в бъбречните тубули. Г. При костни болки проявява аналгетичен ефект.

  6. Препаратът калцитонин (Miacalcic®): А. Притежава стероидна структура. Б. Свързва се със специфични рецептори в остеокластите и потиска костната деминерализация. В. Стимулира костната минерализация, извършвана от остеобластите. Г. Прилага се назално, подкожно и мускулно.

  7. Посочете какъв е механизмът на действие на бифосфонатите? А. Инхибират костната резорбция чрез намаляване активността на остеокластите. Б. Повишават образуването на костна тъкан чрез стимулиране на остеобластите. В. Инхибират колагеназата и фосфолипаза А2. Г. Повишават чревната резорбция на калция.

  8. Характерно за бифосфонатите е, че предизвикват: А. Ототоксичност. Б. Възпалителни очни реакции. В. Епигастралгии и язви на хранопровода. Г. Образуване на нерезорбируеми комплекси с храни и/или лекарства, съдържащи Ca2+, Fe2+/3+ и Mg2+.

  9. Кое твърдение не се отнася за натриевия флуорид? А. В ниски дози e показан за профилактика на кариес. Б. Във високи дози стимулира остеобластите. В. Противопоказан e в детската възраст. Г. Използва се за лечение на остеопороза в ДД 50–100 mg.

  10. Кое твърдение не се отнася за глюкозамина? А. Прилага се като хондропротектор. Б. Често се комбинира с хондроитин. В. Инхибира колагеназата и фосфолипаза А2. Г. Стимулира естрогенните рецептори.

  11. За уринната екскреция на пикочната киселина е характерно: А. Определя се от тубулната секреция. Б. Повишава се при алкализиране на урината. В. Пикочната киселина се подлага на тубулна реабсорбция. Г. Тиазидните диуретици се конкурират с пикочната киселина за тубулната сeкреция.

  12. Посочете грешното твърдение: А. Препаратът Benzbromarone притежава урикозурична активност. Б. Allopurinol е урикостатик, блокер на ксантиноксидазата. В. Allopurinol е противопоказан при подагрозен пристъп. Г. НСПВЛ не са подходящи за лечение на остър подагрозен артрит.

  13. Кое от посочените антиподагрозни средства потиска синтеза на пикочна киселина? А. Индометацин. Б. Колхицин. В. Алопуринол. Г. Аспирин.

  14. Посочете препарат, прилаган за лечение на подагра в междупристъпния период: А. Индометацин. Б. Колхицин. В. Алопуринол. Г. Диклофенак.

  15. За колхицина е характерно, че: А. Действа урикозурично. Б. Предизвиква констипация. В. Инхибира миграцията на гранулоцитите. Г. Не е подходящ за прилагане по време на подагрозен пристъп.


(28) Дентологични лекарства за локално приложение
1. Посочете богати на танини дроги: А. Cortex Quercus (кора от дъб). Б. Folia Cotini (листа от смрадлика). В. Folia Salviae (листа от градински чай). Г. Flores Chamomillae (цветове от лайка).

2. Посочете дроги, съдържащи етерични масла и флавоноиди: А. Flores Chamomillae (цветове от лайка). Б. Folia Cotini (листа от смрадлика). В. Herba Hyperici (стрък от жълт кантарион). Г. Flores Tiliae (цветове от липа).

3. Съдържащите се в етеричните масла феноли, терпени и алдехиди имат следните ефекти: А. Капиляротоничен. Б. Местен анестетичен. В. Девитализирaщ. Г. Местен противовъзпалителен.

4. Тимолът е метилиран дериват на фенола, влизащ в състава на: А. Разтвора на Hartmann за анестезия на дентина. Б. Препарата Cavipur®. В. Препарата Polyminerol®. Г. Препарата Dentavax®.

5. Активният принцип на Oleum Cаrhyophylli e: А. Thymol. Б. Eugenol. В. Menthol. Г. Eucalyptol.

6. Препарати за локално приложение, съдържащи ГКС, са: А.Daktarin® oral gel. Б. Dontisolon®. В. Tantum Verde®. Г. Indextol®.

7. Местните противовъзпалителни средства, съдържащи ГКС, са противопоказани при: А. Herpes labialis. Б. Гингивити. В. Пародонтоза. Г. Хроничен атрофичен кандидозен стоматит.

8. Флуоридите: А. Заместват хидроксиапатита с по-малко разтворимия флуороапатит. Б. Потискат образуването на киселини при микробната гликолиза в устната кухина. В. Намират приложение за профилактика на кариес. Г. Не се използват в детска възраст поради риск от предозиране.

9. Препарати за локално приложение върху венците при болки, свързани с прорастване на млечните зъби, са: А. Nifluril gingival ge®l. Б. Calgel®. В. Babydent international®. Г. Green or®.

10. Посочете препарат за локално приложение, прилаган за лечение на кандидози на оралната лигавица: А. Indextol®. Б. Solcoseryl dental®. В. Daktarin oral gel®. Г. Lorinden N®.

11. Посочете препарат с противомикробна активност, прилаган в различни лекарствени форми (разтвори за изплакване на устата, таблетки за смучене, пасти за зъби) за контрол на денталната плака: А. Spiramycin. Б. Chlorhexidine. В. Miconazole. Г. Benzydamine.

12. Посочете полимикробен имуностимулант под формата на таблети за смучене, прилаган при хронични гингивити и пародонтити: А. Hexisept®. Б. Imudon®. В. Efisol®. Г. Lyso-6®.

13. Локалният девитализиращ ефект на арсена е свързан със: А. Блокиране на сулфхидрилните групи на тиоловите ензими. Б. Потискане на въглехидратната обмяна с образуване на пирогроздена киселина. В. Предизвикване на хиперемия, стаза, хеморагия и некроза. Г. Предизвикване на анестезия.

14. Препаратите за девитализация на зъбната пулпа се разделят на: А. Арсенови. Б. Формалдехидни. В. Фенолови. Г. Флуор-съдържащи.



15. Формалдехидни девитализиращи препарати са: А. Eludril®. Б. Necronerve®. В. Pulpex®. Г. Lidomun®.
(29) Бета-лактамни антибиотици


  1. Бета-лактамите имат следния механизъм на действие: А. Потискат синтеза на бактериалната стена. Б. Нарушават пропускливостта на бактериалната мембрана. В. Потискат ДНК полимеразата. Г. Потискат циклооксигеназата.

  2. Бета-лактамите са неактивни по отношение на: А. Делящи се микроорганизми. Б. Микроорганизми в стационарно състояние. В. Вътреклетъчни инфекции. Г. Вирусни инфекции.

  3. Кои от изброените групи антибиотици не са бета-лактамни? А. Пеницилини и цефалоспорини. Б. Монобактами. В. Карбапенеми. Г. Гликопептиди.

  4. Развитието на бактериална резистентност към бета-лактамите се дължи на: А. Продукция на бета-лактамази. Б. Промяна в пориновите канали във външната мембрана на Грам-отрицателните пръчици и намаляване на пенетрацията на антибиотиците. В. Промяна в структурата на пеницилин-свързващите протеини при метицилин-резистентни стафилококи и пневмококи. Г. Никое от изброените твърдения не е вярно.

  5. За Benzylpenicillin е характерно: А. Нетраен е във водни разтвори. Б. Има t1/2 40 min. В. Еднакво ефективен е срещу Грам-положителни и Грам-отрицателни микроорганизми. Г. Не преминава кръвно-мозъчната бариера дори при възпалени менинги.

  6. Ако пациентът има анамнеза за кожен обрив, сърбеж и подуване на устните при прилагане на Benzylpenicillin, той: А. Ще развие същите алергични реакции при прилагане и на други бета-лактами. Б. Безопасно е прилагането на Phenoxymethylpenicillin. В. Безопасно е прилагането на Ampicillin. Г. Всички природни и полусинтетични пеницилини са противопоказани за него.

  7. Кои от изброените групи пеницилини са широкоспектърни? А. Бета-лактамазоустойчиви пеницилини. Б. Аминопеницилини. В. Карбеницилини. Г. Уреидопеницилини.

  8. НЛР, типични за бета-лактамите, са: А. Ототоксичност. Б. Болка при мускулно инжектиране. В. Алергични реакции. Г. Миелотоксичност.

  9. Уреидопеницилините не повлияват инфекции, предизвикани от: А. Pseudomonas aеruginosa. Б. Mycoplasma pneumoniae. В. Candida albicans. Г. Klebsiella spp.

  10. Кои от изброените полусинтетични пеницилини не са киселиноустойчиви? А. Amoxicillin. Б. Carbenicillin. В. Cloxacillin. Г. Azlocillin.

  11. Препаратът Co-Amoxiclav (Augmentin) представлява протектиран: А. Със сулбактам ампицилин. Б. С клавуланова киселина амоксицилин. В. С тазобактам пиперацилин. Г. С клавуланова киселина ампицилин.

  12. Кой от изброените цефалоспорини е от ІV поколение? А. Cefpirome. Б. Ceftazidime. В. Cefazolin. Г. Cefuroxime.

  13. Кои от изброените бета-лактами имат значима жлъчна екскреция? А. Ampicillin. Б. Cefamandole. В. Ceftriaxone. Г. Cefoperazone.

  14. Цефалоспорините от ІІІ поколение имат: А. Висока активност към Грам-отрицателни ентеробактерии. Б. Висока активност към Грам-положителни коки. В. Добро разпределение в тъканите. Г. Чернодробен клирънс.

  15. Imipenem e: А. Небета-лактамен антибиотик. Б. Безопасен при епилепсия. В. Широкоспектърен карбапенем. Г. Комбиниран с циластатин в препарата Tienam.


(30) Небета-лактамни антибиотици


  1. Коя от изброените групи антибиотици, потискащи протеиновия синтез, има бактерициден ефект? А. Тетрациклини. Б. Амфениколи. В..Аминозиди. Г. Макролиди.

  2. За аминозидите е характерно: А. Активни са срещу Грам-отрицателни аеробни инфекции. Б. Имат незначителна чревна резорбция. В. Не достигат терапевтични концентрации в ЦНС, но диаплацентарно преминават добре. Г. Имат бактериостатичен ефект върху делящи и неделящи се микрорганизми.

  3. Кой от токсичните ефекти на аминозидите е необратим? А. Нефротоксичен ефект. Б. Вестибулотоксичен. В. Нервно-мускулен блок. Г. Загуба на слуха.

  4. Кой от изброените антибиотици се отличава по своята устойчивост към бактериалните ензими, инактивиращи аминогликозидите? А. Tobramycin. Б. Gentamicin. В. Amikacin. Г. Kanamycin.

  5. Характерно за тетрациклините е, че: А. Променят пропускливостта на бактериалната клетъчна мембрана, защото образуват хелатни комплекси с калциевите йони. Б. Свързват се с 30S-субединицата на рибозомите и потискат бактериалния белтъчен синтез. В. Притежават широк бактериостатичен ефект върху вътре- и извънклетъчни микроорганизми. Г. Не са ефективни за лечение инфекции, причинени от P. аеruginosa, Serratia, Proteus и гъбични инфекции.

  6. Кой от изброените тетрациклини има най-висока орална бионаличност? А. Methacycline. Б. Tetracycline. В. Minocycline. Г. Doxycyline.

  7. При употребата на тетрациклини могат да се наблюдават следните НЛР: А. Отлагане в костите, хипоминерализация и нарушаване на растежа им. Б. Кафяво пигментиране на зъбите, хипоплазия на емайла. В. Хепатотоксичност. Г. Дисбактериоза.

  8. Кои от изброените антибиотици са подходящи за лечение на бактериална инфекция при бременна жена? А. Tetracycline. Б. Ampicillin. В. Erythromycin. Г. Clarithromycin.

  9. Макролидите са: А. Широкоспектърни бактерицидни антибиотици. Б. Инхибитори на бактериалния белтъчен синтез във фазата на елонгация. В. Активни срещу вътреклетъчни инфекции. Г. Със значителна жлъчна и слюнна екскреция.

  10. За Аzithromycin са верни следните твърдения с изключение на: А. Ефективен е срещу микроорганизми, развили резистентност към Еrythromycin. Б. Отличава се с високи тъканни и вътреклетъчни концентрации. В. Има дълъг t1/2β. Г. При азитромицина не се развиват лекарствени взаимодействия, дължащи се на инхибиране на цитохром Р450 ензимите.

  11. Кои от изброените антибиотици се прилагат едно- или двукратно дневно? A. Azithromycin. Б. Gentamicin. В. Doxycycline. Г. Chloramphenicol.

  12. Хлорамфениколът има ограничена клинична употреба поради: А. Тесeн бактериостатичен спектър. Б. Бързо развитие на бактериална резистентност. В. Значителен миелосупресивен ефект. Г. Лоши фармакокинетични характеристики.

  13. Препарат на избор за лечение на инфекции с метицилин-резистентни Staphylococcus aureus е: A. Cloxacillin. Б. Vancomycin. В. Erythromycin. Г. Amikacin.

  14. Линкозамидите имат: А. Бактериостатичен ефект предимно срещу Грам-отрицателни бактерии. Б. Добро разпределение в кости и меки тъкани. В. Активност срещу стафилококови и вътреклетъчни инфекции. Г. Антианаеробно действие.

  15. Болен, лекуван перорално с клиндамицин, развива псевдомембранозен колит, причинен от Clostridium difficile. Подходяща за него е терапия със: А. Vancomycin бавно венозно. Б. Metronidazole орално. В. Vancomycin орално. Г. Azlocillin i.v.


(31) Сулфонамиди. Противотуберкулозни лекарства


  1. Сулфонамидите имат следния механизъм на действие: А. Потискат синтеза на дихидрофолиева киселина. Б. Разрушават бактериалната стена. В. Инхибират ДНК гиразата. Г. Нарушават белтъчния синтез на микроорганизмите.

  2. Кои от изброенитe сулфонамидни препарати имат бактерицидно действие? А. Sulfamethoxazole. Б. Sulfaguanidine. В. Co-Trimoxazole. Г. Sulfasalazine.

  3. Сулфонамидите са: А. Широкоспектърни синтетични химиотерапевтици. Б. Тесноспектърни антибиотици. В. Широкоспектърни антибиотици. Г. Тeсноспектърни синтетични химиотерапевтици.

  4. Кой от изброените препарати се използва за локално лечение в офталмологията? А. Co-Trimoxazole. Б. Sulfasalazine. В. Sulfacetamide. Г. Sulfadiazine.

  5. Препаратът Sulfasalazine се прилага при: А. Пневмония, причинена от Pneumocystis carinii. Б. Улцерозен колит. В. Гонорея. Г. Инфектирани рани от изгаряния.

  6. За препарата Co-Trimoxazole е характерно,че: А. Има бактериостатичен ефект. Б. Прилага се трикратно дневно. В. Има бактерициден широкоспектърен ефект. Г. Прилага се за лечение на анаеробни инфекции.

  7. Триметопримът е: А. Структурен аналог на дихидрофолиевата киселина. Б. Бактерициден по характер. В. Съставна част на препарата Augmentin®. Г. Инхибира ензима дихидроптероатсинтетаза.

  8. Кое от следните твърдения не е вярно? А. Съществува кръстосана чувствителност между сулфонамиди и тиазидни диуретици. Б. Сулфонамидите намаляват плазмените концентрации на СУП и индиректните антикоагуланти. В. Сулфонамидите могат да доведат до развитие на ядрен иктер при новородени. Г. Сулфонамидите могат да провокират хемолиза.

  9. Коя от следните НЛР не е характерна за сулфонамидите: А. Алергични реакции. Б. Хемотоксичност. В. Нефротоксичност. Г. Полиневропатия.

  10. Лечението на туберкулозната инфекция при новооткрити болни започва със: А. Тройна комбинация антитуберкулозни средства. Б. Монотерапия със Streptomycin. В. Монотерапия с Isoniazid. Г. Монотерапия с Rifampicin.

  11. Най-характерната НЛР при терапия с Ethambutol е: А. Неврит на слуховия нерв. Б. Ретробулбарен неврит. В. Полиневрит със сензомоторни нарушения. Г. Фиброза на белия дроб.

  12. При терапия с Isoniazid най-често се наблюдава: А. Ототоксичност. Б. Ретробулбарен неврит. В. Полиневрит със сензомоторни нарушения. Г. Нефротоксичност.

  13. Червенооранжево оцветяване на урината се получава най-често при терапия със: А. Ethambutol. Б. Rifampicin. В. Pyrazinamide. Г. Isoniazid.

  14. Стрептомицинът е антибактериално средство от групата на: А. Хинолоните. Б. Полимиксините. В. Аминогликозидите. Г. Макролидите.

  15. Рифампицинът има следния механизъм на действие: А. Инхибира синтеза на миколови киселини. Б. Инхибира белтъчния синтез на микроорганизмите. В. Инхибира ДНК зависимата РНК полимераза. Г. Образува хелатни комплекси с медните и цинковите йони.


(32) Хинолони. Противовирусни лекарства


  1. Флуорохинолоните са: А.Широкоспектърни бактериостатични химиотерапевтици. Б. Инхибитори на топоизомераза ІІ и ІV. В. Инхибитори на ДНК зависимата РНК полимераза. Г. Имат голяма разлика между MIC (минимална инхибиторна) и MBC (минимална бактерицидна) концентрация.

  2. Кой от изброените хинолони се използва предимно за лечение на Грам-отрицателни бактериални инфекции на долните пикочни пътища и инфекциозна диария? А. Ofloxacin. Б. Acidum nalidixicum. В. Ciprofloxacin. Г. Levofloxacin.

  3. Кой от изброените препарати не е флуорохинолон? А. Fluorouracil. Б. Pefloxacin. В. Levofloxacin. Г. Enoxacin.

  4. Клинично важна особеност на флуорохинолоните и аминозидите е тяхната концентрация зависимa: А. Пенетрация в ЦНС. Б. Постантибиотична активност (постантибиотичен ефект). В. Антианаеробна активност. Г. Антивирусна активност.

  5. Кое от изброените твърдения за флуорохинолоните не е вярно? А. Антиацидите не повлияват оралната им бионаличност. Б. Налага се редукция на дозата им при КК под 50 ml/min. В. Повишават склонността към конвулсии. Г. Концентрацията им в урината е висока.

  6. Коя от следните фармакокинетични характеристика не е типична за флуорохинолоните? А. Значителна бионаличност след орално приложение. Б. Висока тъканна пенетрация. В. Изразен first-pass effect. Г. Екскреция чрез гломерулна филтрация и тубулна секреция.

  7. Флуорохинолоните се прилагат при: А. Бременни жени. Б. Майки кърмачки. В. Деца до 14-годишна възраст. Г. Никое от горепосочените твърдения не е вярно.

  8. За препаратите Levofloxacin и Moxifloxacin е вярно следното с изключение на: А. Висока активност спрямо Грам-положителни микроорганизми. Б. Антианаеробен ефект. В. Кратък плазмен полуживот. Г. Прилагат се еднократно дневно.

  9. Антивирусните средства потискат следните процеси и субстратис изключение на: А. Вирусната пенетрация. Б. Вирусните протеази. В. Синтеза на вирусните нуклеинови киселини. Г. ДНК зависимата РНК полимераза.

  10. Високата селективност на Aciclovir към вирусите, освен на натрупването му предимно в тях, се дължи и на: А. Необходимост от вирус-специфичен ензим за превръщането му в активен трифосфатен метаболит. Б. Действие върху обратната транскриптаза. В. Повлияване на вирусните протеази. Г. Всички посочени отговори са верни.

  11. Aciclovir не се използва за лечение на инфекции, причинени от: А. Herpes simplex вирус тип 1. Б. Herpes simplex вирус тип 2. В. varicellla-zoster вирусите. Г. Хепатит А, C, Е и G вируси.

  12. Активност срещу Influenza virus H5N1, причиняващ птичи грип при човека, има: А. Oseltamivir (Tamiflu®). Б. Rimantadine (Remantadin®). В. Aciclovir. Г. Zanamivir.

  13. Кое от изброените антиретровирусни средства не е нуклеозиден инхибитор на обратната транскриптаза? А. Zidovudine. Б. Didanosine. В. Lamivudine. Г. Nevirapine.

  14. Кой от изброените антиретровирусни препарати е протеазен инхибитор? A. Didanosine. Б. Indinavir. В. Nеvirapine. Г. Lamivudine.

  15. Лечението на СПИН включва: А. Два протеазни инхибитора. Б. Два или три инхибитора на обратната транскриптаза и един протеазен инхибитор. В. Монотерапия с инхибитор на обратната транскриптаза. Г. Монотерапия с протеазен инхибитор.


(33) Антимикотици


  1. Азолите (имидазоли и триазоли) имат следния механизъм на действие: А. Инхибират синтеза на нуклеиновите киселини. Б. Нарушават пропускливостта на клетъчната мембрана на гъбичките. В. Инхибират синтеза на протеините. Г. Инхибират синтеза на фолиева киселина.

  2. Нистатинът се отнася към групата на: А. Полиеновите антибиотици. Б. Азолите. В. Алиламините. Г. Морфолините.

  3. При дълбоки микози е подходящо приложението на препарата: А. Гризеофулвин. Б. Циклопирокс. В. Амфотерицин B. Г. Клотримазол.

  4. Итраконазолът има: А. Широк антимикотичен спектър. Б. Ефективност предимно при кандидози. В. Тесен антимикотичен спектър, включващ дерматофити. Г. Ефективност предимно по отношение на причинителите на дълбоки микози.

  5. За гризеофулвина са верни следните твърдения: А. Има широк антимикотичен спектър. Б. Ефективен е при дерматофитии. В. Инхибира синтеза на ергостерол в мембраната на гъбичките. Г. Може да се прилага орално и локално.

  6. При криптококов менингит може да се използва: А. Нистатин. Б. Амфотерицин B + флуцитозин. В. Гризеофулвин. Г. Тербинафин.

  7. Само локално се прилага: А. Нистатин. Б. Гризеофулвин. В. Кетоконазол. Г. Клотримазол.

  8. Пулсова терапия на онихомикозата може да се провежда със: А. Нистатин. Б. Итраконазол. В. Бифоназол. Г. Амфотерицин B.

  9. За профилактика на кандидоза при продължителна антибиотична терапия е подходящо приложението на: А. Гризеофулвин. Б. Клотримазол. В. Флуконазол. Г. Бифоназол.

  10. Нежеланите лекарствени реакции, свързани с инхибиране на синтеза на ендогенни стероиди, са типични за: А. Полиеновите антибиотици. Б. Имидазолите. В. Алиламините. Г. Гризеофулвина.

  11. Нефротоксичността и флебитогенният ефект са често срещани НЛР при приложение на препарата: А. Кетоконазол. Б. Амфотерицин B. В. Нистатин. Г. Итраконазол.

  12. Хепатотоксичност може да се очаква най-често при приложението на препарата: А. Кетоконазол. Б. Нистатин. В. Циклопирокс. Г. Амфотерицин B.

  13. С добра чревна резорбция се отличава препаратът: А. Нистатин. Б. Амфотерицин B. В. Миконазол. Г. Флуконазол.

  14. Посочете антимикотик, с който може да се постигне задоволителна ликворна концентрация при менингит. А. Нистатин. Б. Флуконазол. В. Гризеофулвин. Г. Бифоназол.

  15. Посочете вярното твърдение: А. Резорбцията на гризеофулвина не се влияе от храната. Б. Кетоконазолът е ензимен индуктор. В. Итраконазолът не се подлага на чернодробен метаболизъм. Г. Тербинафинът е ефективен при епидермофития.


(34) Противопаразитни лекарства


  1. Посочете верните твърдения относно действието на антималарийните лекарства: А. Pyrimethamine е диаминопиримидинов дериват с тъканно шизонтоцидно действие и антитоксоплазмозна активност. Б. Chloroquine е еритроцитен шизонтоцид с придружаващо амебицидно и имуносупресивно действие. В. Halofantrine се прилага за лечение на малария, причинена от хлороквин-, примаквин- и хинин-резистентни щамове на P. falciparum. Г. Chinine е подходящо лекарство за каузална профилактика на малария.

  2. Кои от изброените лекарства имат шизонтоцидно действие върху еритроцитните шизонти на всички видове маларийни плазмодии? А. Primaquine. Б. Chinine. В. Chloroquine. Г. Pyrimethamine.

  3. Подходящи лекарства за профилактика на малария по време на бременност са: А. Chloroquine. Б. Chinine. В. Primaquine. Г. Proguanil.

  4. Проявите на „цинхонизъм”(хининово пиянство), наблюдавани при предозиране на Chinine, включват: А. Шум в ушите. Б. Главоболие. В. Гадене. Г. Зрителни нарушения.

  5. Кое от изброените антималарийни лекарства може да предизвика остра хемолитична реакция при пациенти с генетичен дефицит на ензима глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа в мембраната на еритроцитите? А. Doxycycline. Б. Chloroquine. В. Proguanil. Г. Halofantrine.

  6. За лечение на урогенитални инфекции, причинени от Trichomonas vaginalis, е показана употребата на: А. Metronidazole. Б. Nimorazole. В. Tinidazole. Г. Fluconazole.

  7. Посочете верните твърдения за лекарството Metronidazole: А. Прилага се за лечение на тъканни инфекции, причинени от Entamoeba histolytica. Б. Не проявява антианаеробно действие. В. При съвместна употреба с алкохол предизвиква „дисулфирам-реакция”. Г. Използва се в терапевтични комбинации за ерадикация на Helicobacter pylori.

  8. Към лекарствата тъканни амебициди се отнасят: А. Paromomycin. Б. Chloroquine. В. Emetine. Г. Tinidazole.

  9. Лечението на инфекция, причинена от Toxoplasma gondii, се провежда със: А. Pyrimethamine и Sulfadiazine. Б. Chloroquine и Proguanil. В. Primaquine и Clindamycin. Г. Sulfamethoxazole/ Trimethoprim.

  10. Кое от изброените лекарства не се прилага за лечение на ламблиаза (джиардиаза)? А. Mepacrine. Б. Sulfadiazine. В. Metronidazole. Г. Tinidazole.

  11. Широкоспектърното вермицидно действие на антинематодното лекарство Albendazole е свързано със: А. Потискане на окислителното фосфорилиране в митохондриите на хелминтите. Б. Нарушаване усвояването на глюкоза от зрелите форми и техните ларви. В. Парализа на нервномускулната система. Г. Увреждане на клетъчните мембрани на хелминтите и повишаване на тяхната пропускливост.

  12. Кое от изброените антихелминтни лекарства има неспецифичен имуностимулиращ ефект? А. Albendazole. Б. Pyrantel. В. Levamisole. Г. Praziquantel.

  13. Praziquantel е показан за лечение на: А. Чревни цестодози. Б. Шистозомиази. В. Паразитози, причинени от различни видове метили. Г. Токсоплазмоза.

  14. Фосфорорганичното съединение Malathion се прилага локално, под формата на лосион, при: А. Скабиес. Б. Педикулоза. В. Дракункулоза. Г. Трихинелоза.

  15. Всички твърдения относно действието на лекарството Benzyl benzoate са верни с изключение на: А. Има скабицидно и педикулоцидно действие. Б. Унищожава само възрастните форми на Sarcoptes scabiei, без да въздейства върху личинките. В. Прилага се локално, под форма на 25–30% лосион. Г. Не се резорбира в системното кръвообращение.


(35) Антисептици и дезинфектанти


  1. Хлорхексидинът e антисептик от групата на: А. Халогенните препарати. Б. Преките окислители. В. Детергентите. Г. Алдехидите.

  1. Локалната токсичност на водородния прекис е повишена при дефицит на ензима: А.

Циклооксигеназа. Б. Каталаза. В. Фосфодиестераза. Г. Моноаминооксидаза.

  1. Tinctura Jodi e спиртен разтвор на йод в концентрация: А. 1%. Б. 2%. В. 5%. Г. 15%.

  2. За лечение на пиодермия и епидермофития локално се прилага 1% спиртен или воден разтвор на: А. Ethacridine. Б. Methylenum coeruleum. В. Trypaflavin. Г. Methylviolet.

  3. Препаратът Revulsan® не се прилага при: А. Варици. Б. Невралгия. В. Световъртеж. Г. Артралгия.

  4. Главната активна съставка на Oleum Thymi е: А. Ментол. Б. Евгенол. В. Евкалиптол. Г. Тимол.

  5. За антисептиците са валидни следните твърдения: А. Разрушават вегетативните форми на микроорганизмите. Б. Унищожават спорите на микроорганизмите. В. Увреждат клетките на макроорганизма. Г. Използват се за обеззаразяване на външната среда.

  6. Хлорните препарати могат да се активират, като към тях се добави: А. Натриев хлорид. Б. Натриев хидрогенкарбонат. В. Амониев хлорид. Г. Калциев хлорид.

  7. Кой от препаратите е показан при бактериални конюнктивити и блефарити? А. Muco-Septonex®. Б. Ophthalmo-Septonex®. В. Chlorhexidine. Г. Trypaflavin.

  8. За профилактика на бленорея при новородени под форма на колир може да се използва: А. 1% разтвор на Argenti nitras. Б. 1% разтвор на Ethacridine. В. 1% разтвор на Methylenum coeruleum. Г. 1% разтвoр на Trypaflavin.

  9. За фиксиране и консервиране на тъкани за хистологично изследване се използва: А. 5% разтвор на йод. Б. 10% разтвор на формалин. В. 1% разтвор на фенол. Г. 10% разтвор на фенол.

  10. Стоматоантисептици от растителен произход са: А. Septonex®. Б. Eludril®. В. Phytodont®. Г. Medisol®.

  11. Активността на фенолните производни спрямо Грам-отрицателни микроорганизми нараства при следните промени в химичната им структура: А. Включване на метилови групи към фенолното ядро. Б. Включване на етилови групи към фенолното ядро. В. Включване на халогенни атоми към фенолното ядро. Г. Удължаване на страничната верига до 5–6 въглеродни атома.

  12. При уроинфекции може да се прилага: А. Methenamine. Б. Helipur®. В. Septonex®. Г. Chlorhexidine.

  13. Корозиращ ефект при дезинфекция върху металните инструменти имат: А. Алдехиди. Б. Феноли. В. Алкохолни разтвори. Г. Детергенти.




Каталог: kft -> sites -> default -> files -> uch programi -> web edu -> Tests
web edu -> Ламбев, Ив. Лекарствени препарати – II изд. Медицина и физкултура, София, 2008: най-често използвани съкращения и означения
web edu -> Хомеопатична селекция (резюме) Доц. Ив. Ламбев Хомеопатията
web edu -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010
web edu -> Лекарства за локална дентална терапия ив. Ламбев1
web edu -> Вегетотропни средства1 Анатомо-физиологични особености
Tests -> Книгата "тестове по фармакология"
web edu -> Лекарства, повлияващи храносмилателната система1 12 Антиулкусни лекарства
web edu -> Ив. Ламбев. Лекарствени препарати


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница