(1) Лекарства – произход, наименования и етапи в създаването им
Лекарствата представляват: А. Хранителни добавки. Б. Химични вещества, които се прилагат за лечение, профилактика или диагностика на заболяванията, както и за промяна на физиологичните функции на организма. В. Минерални добавки. Г. Растителни дрoги.
Биофармацията изучава: А. Източниците за получаване на лекарства. Б. Технологиите за извличане на лекарства от биологични източници. В. Начините за приготвяне и съхранение на лекарствените продукти. Г. Взаимната връзка между лекарствената форма като сложна физико-химична структура и организма като сложна биологична макроструктура.
Лекарственият продукт представлява: А. Лекарството в разрешена за употреба фармацевтична форма и опаковка с листовка, предназначена за пациента. Б. Минерална добавка. В. Удобно за приложение състояние, придадено на лекарството. Г. Хранителна добавка.
Към лекарствата не се отнасят: А. Хормоналните контрацептиви. Б. Имуномодулаторите. В. Хранителните добавки. Г. Противотуморните препарати.
През коя фаза на клиничното проучване се осъществява регистрацията на новите лекарства? А. Втора фаза. Б. Трета фаза. В. Четвърта фаза. Г. Първа фаза.
На каква група от хора се прилага новото лекарство по време на първата фаза от клиничния етап на неговото създаване? А. На 10–15 здрави доброволци. Б. До 100 болни, които имат индикация за лечение със съответното лекарство. В. От 150 до 500 болни. Г. Върху повече от 1000 болни.
Кои наименования на лекарствата се използват най-често в справочната литература и всекидневната лекарска практика? А. Химични. Б. Фармакопейни. В. Кодови. Г. Международни (генерични) и търговски (патентни).
Кое от изброените твърдения е вярно за сиропите? А. Сиропите са галенови препарати, използвани като подслаждащи или лечебни средства и за технологични цели. Б. Сиропите са гъсти, сладки течности, съдържащи до 40% захар. Б. Сиропите са неогаленови препарати. В. Сиропите са концентрирани растителни извлеци.
Неогаленовите препарати се различават от галеновите по това, че имат: А. По-ниска степен на пречистеност. Б. По-висока степен на пречистеност и по-добра стандартизация. В. По-лесна технология на приготвяне. Г. По-малка трайност.
Към галеновите препарати не се отнасят: А. Екстракти. Б. Специалитети. В. Медицински спиртове. Г. Ароматни води.
Тинктурите са: А. Спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от растителни дроги, получени без нагряване и без отстраняване на извлечителя. Б. Етанолови извлеци от растителни дроги, получени чрез нагряване. В. Специалитети от растителен произход. Г. Концентрирани извлеци от растителни дроги.
Добрата клинична практика (GCP) е: А. Стандарт, по който се планират, провеждат и отчитат клиничните изпитвания, така че получените данни да са сигурни, а правата и конфиденциалността на пациентите да са защитени. Б. Правила, по които се провеждат и отчитат предклиничните изследвания на нови лекарства. В. Принципи, по които се провежда производството на лекарствата с цел осигуряване на тяхната висока чистота и еднаква фармакокинетична характеристика. Г. Стандарт, по който се планират, провеждат и отчитат експерименталните изследвания за остра и хронична токсичност.
Обект на фармакокинетично мониториране са: А. Плазмените концентрации на лекарството с цел те да бъдат поддържани в таргетни терапевтични граници. Б. Токсичните ефекти на лекарството. В. Нежеланите лекарствени реакции. Г. Генетично обусловените индивидуални различия в лекарствения ефект.
Представители на коя от посочените фармакологични групи лекарства се мониторират най-често? А. Опиоидни аналгетици. Б. Невролептици. В. Антиепилептични средства. Г. Антидиабетични средства.
За определяне на 7-символния буквено-цифрен АТС код на отделните лекарства се използва: А. Класификация на лекарствата според химичната им структура. Б. Класификация на лекарствата според механизма на действието им. В. Класификация на лекарствата според терапевтичния им ефект. Г. Анатомо-терапевтично-химична класификация на лекарствата.
(2) Рецептура на лекарствените форми
Рецептата е документ, който: А. Представлява писмено нареждане на лекаря към фармацевта за приготвяне и отпускане на лекарство за даден пациент. Б. Има медицинско, юридическо, фармацевтично и финансово значение. В. Имат право да предписват медицинските сестри и акушерки. Г. Имат право да предписват всички правоспособни лекари и стоматолози, регистрирали лечебно заведение или работещи в такова заведение.
За обикновените бели рецептурни бланки е характерно, че: А. Имат валидност 12 мес. Б. Имат валидност 30 дни. В. Общото количество на предписаните лекарства не трябва да е за повече от 7 дни при остри и 30 дни при хронични заболявания. Г. На една рецептурна бланка могат да се предпишат не повече от два различни лекарствени продукта.
Рецептурната бланка МЗ-НЗОК № 5: А. Има валидност 30 дни. Б. Има валидност 7 дни. В. Издава се в 2 екземпляра. Г. Представлява документ за отпускане на лекарствени продукти, които са напълно или частично платени (реинбурсирани) от НЗОК.
Зелените рецептурни бланки: А. Имат валидност 7 дни. Б. Изпълняват се във всички аптеки. В. Изпълняват се само в специално лицензирани аптеки. Г. Подлежат на строг контрол за период от три години.
Лекарствените продукти, частично или напълно изплащани от НЗОК, които общопрактикуващият лекар има право да предписва само след задължителна консултация със специалист, се отнасят към: А. IА група. Б. IБ група. В. II група. Г. III група.
В рецептата дозата на лекарството може да се означава: А. По системата SI, т.е. с цели числа, след които след един интервал се посочва мерната единица. Б. В грамове или части от грамове, като не се посочва мерната единица. В. В международни единици (за някои препарати). Г. За разтворите – като концентрация в % и обем в милилитри.
Частта от рецептата, в която се съдържат указания за приготвянето и отпускането на лекарствените продукти и броят на лекарствените форми и/или опаковки, се нарича: А. Praepositio. Б. Praescriptio. В. Inscriptio. Г. Subscriptio.
Към твърдите лекарствени форми се отнасят: А. Таблетки. Б. Капсули. В. Свещички. Г. Суспензии.
За лингветите е характерно, че: А. Представляват таблетки, които се поставят под езика. Б. Използват се само за постигане на локален ефект. В. Чрез тях се избягва бързото метаболизиране на лекарството при първото му преминаване през черния дроб. Г. Осигуряват бърз ефект.
Чрез кои от посочените лекарствени форми може да бъде избегнато метаболизирането на лекарството при първото му преминаване през черния дроб? А. Ефервесцентни таблетки. Б. Ентеросолвентни таблетки. В. Свещички. Г. Лингвети.
Кремът се различава от унгвента по това, че: А. Съдържа значителна водна фаза. Б. Има охлаждащ ефект. В. Действа по-повърхностно. Г. Не може да се прилага вагинално.
Коя от лекарствените форми представлява мека лекарствена форма с гъста консистенция, съдържаща по Европейската фармакопея под 25% прахообразни вещества? А. Крем. Б. Паста. В. Унгвент. Г. Свещичка.
Коя от изброените лекарствени форми съдържа две или повече неразтворими една в друга течни фази? А. Линимент. Б. Емулсия. В. Суспензия. Г. Микстура.
За изчисляване на еднократната доза на лекарството, предписано под формата на воден разтвор, е важно да се знае, че: А. Една супена лъжица съдържа 15 грама. Б. Една супена лъжица съдържа 10 грама. В. Една чаена лъжичка съдържа 5 грама. Г. В един грам воден разтвор има 40 капки.
Характерно за запарката (infusum) е, че: А. Представлява воден извлек от растителна дрога. Б. Приготвя се от по-нежните растителни части. В. В зависимост от активността на дрогата съотношението дрога/вода варира от 1:2 до 1:20. Г. Могат да се съхраняват и използват продължително време.
(3) Фармакокинетика и фармакодинамика на лекарствата
Посочете лекарствата, които са ефективни при орално приложение. А. Инсулин. Б. Ацетилсалицилова киселина. В. Суксаметоний. Г. Тубокурарин.
За монооксигеназите в черния дроб не е вярно твърдението: А. Имат висока субстратна специфичност. Б. Намират се в ендоплазмения ретикулум на хепатоцита. В. Могат да метаболизират токсини, лекарства, хормони. Г. Най-голямо значение имат цитохром P450 и цитохром Р448.
Посочете лекарствата ензимни индуктори: А. Карбамазепин. Б. Фенитоин. В. Рифампицин. Г. Фенобарбитал.
За хидролизата на лекарствата е характерно следното: А. Това е реакция от първата фаза на биотрансформацията. Б. Извършва се с помощта на монооксигенази. В. Осъществява се с помощта на естерази и амидази. Г. Осъществява с помощта на декарбоксилази.
Фракцията от лекарството, която е свързана с плазмените протеини, се характеризира със следното: А. Играе роля на депо. Б. Не се метаболизира. В. Има повишена фармакологична активност. Г. По-лесно се транспортира през биомембраните.
За привидния обем на разпределение (Vd) са валидни следните твърдения: А. Той е въображаем обем, в който лекарството би се разпределило с концентрация, равна на плазмената. Б. Съответства на обема на тоталната телесна течност. В. Vd за лекарства с висока степен на свързване с плазмените протеини е голям. Г. Vd може и да не съответства на реален физиологичен обем.
Бъбречната екскреция на едно лекарство ще се намали, ако: А. Лекарството е слаба киселина, а урината е алкална. Б. Лекарството е слаба киселина, а урината е кисела. В. Лекарството е слаба база, а урината е алкална. Г. Лекарството е барбитурат, а урината е кисела.
Как се определя бионаличността? А. С помощта на площта под кривата концентрация/време. Б. С помощта на параметъра Cmax. В. С помощта на AUC. Г. С помощта на tmax.
Молекулните изменения, получени в резултат на свързването на лекарството с определени биологични структури, се означават като: А. Лекарствен ефект. Б. Лекарствено действие. В. Нежелана реакция. Г. Плацебо ефект.
Неспецифично действие имат: А. Сърдечните гликозиди. Б. Английската сол. В. Алкалните соли. Г. Осмотичните диуретици.
Най-бавно се развива ефектът на лекарствата агонисти за: А. Тирозинкиназните рецептори. Б. Ядрените рецептори. В. G-протеин-свързаните рецептори. Г. Йонотропните рецептори.
Агонистите имат: А. Афинитет и вътрешна активност. Б. Само афинитет. В. Само вътрешна активност. Г. Способност да се свързват с рецептори чрез различни химични връзки.
ED50 представлява: А. Мярка за вътрешната активност. Б. Дозата, която води до ефект при 50% от опитните животни. В. Показател, който се използва при изчисляване на терапевтичния индекс. Г. Мярка за афинитета.
G-протеинът може да взаимодейства с ензимите: А. Холинестераза. Б. Гуанилатциклаза. В. Фосфолипаза С. Г. Аденилатциклаза.
Никотинергичният рецептор е: А. G-протеин-свързан рецептор. Б. Ядрен рецептор. В. Йонотропен рецептор. Г. Ензим.
(4) Фактори, повлияващи кинетиката и действието на лекарствата
Включването на флуорен атом в молекулата на хинолоните: А. Повишава тяхната антимикробна активност. Б. Удължава плазмения им полуживот. В. Повишава тяхното вътреклетъчно проникване. Г. Намалява тяхната уринна екскреция.
Лекарствената форма може да: А. Забави или ускори резорбцията на лекарството. Б. Да промени механизма на неговото действие. В. Да подобри терапевтичната ефективност. Г. Да намали НЛР.
Лекарственото действие и лекарственият ефект зависят от: А. Физико-химичните свойства на лекарството. Б. Химичния строеж. В. Приложената доза. Г. Лекарствената форма.
В периода на новороденото могат да се прилагат без риск за детето: А. Пеницилини. Б. Сулфонамиди. В. Наркотични (опиоидни) аналгетици. Г. Хлорамфеникол.
В ранната детска възраст като антитусивни средства не могат да се прилагат: А. Водни извлеци, получени от Althaea officinalis. Б. Водни извлеци, получени от Primula officinalis. В. Codeinum. Г. Водни извлеци, получени от Mentha piperita.
ДД амоксицилин за малки деца е: А. От 50 до 100 mg/kg. Б. 1/8 от дозата за възрастен В. От 5 до 10 mg/kg. Г. От 5 до 10 mg/m2.
Терапевтичният индекс (TI) представлява съотношение между: А. LD50/ED100. Б. LD50/ED50. В. TD1/ED99. Г. ED50/TD1.
Особеностите в детската възраст, които имат отношение към лекарствения ефект, са: А. Незрелост на синапсите. Б. Повишена пропускливост на кожата и лигавиците. В. Добре развита бронхиална мускулатура и намалена активност на бронхиалните жлези. Г. Намалена пропускливост на кръвно-мозъчната бариера.
При дисменорея като аналгетици могат да се прилагат: А. Acetysal. Б. Аnalgin®. В. Paracetamol. Г. Warfarin.
През първия триместър на бременността не трябва да се прилагат: А. Пеницилини. Б. Хормонални контрацептиви. В. Тетрациклини. Г. Противотуморни лекарства.
На майки кърмачки не се прилагат: А. Reserpine. Б. Azithromycin. В. Морфиномиметици. Г. Антидепресанти.
За старческата възраст е характерна: А. Полихиповитаминоза. Б. Повишен свързващ капацитет на плазмените протеини. В. Намалена плътност на бета-адренергичните рецептори. Г. Намалена бъбречна екскреция.
У болни с дефицит на глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа в еритроцитната мембрана може да се развие хемолитична анемия при терапия със: А. Противомаларийни лекарства. Б. Сулфонамиди. В. Фенобарбитал. Г. Пеницилини.
Храната може да намали чревната резорбция на: А. Аминопеницилините. Б. Манитола. В. Аминогликозидите. Г. Макролидите.
При висока температура на околната среда се засилва действието на: А. Конкурентните (курареподобните) нервно-мускулни блокери. Б. Антибиотиците. В. Противотуморните средства. Г. Аналгетиците.
(5) Парасимпатотропни лекарства и нервно-мускулни блокери
М-холинергичните рецептори са локализирани във: А. Сърцето. Б. Стомашно-чревния тракт. В. Окото (m.sphincter pupillae и m. ciliaris). Г. Нервно-мускулните синапси.
Холиномиметиците предизвикват следните фармакологични ефекти: А. Повишена секреция на потните, слъзните и слюнчените жлези. Б. Повишаване на вътреочното налягане. В. Стимулиране на чревната перисталтика. Г. Бронходилатация.
Холиномиметици с пряко действие са: А. Atropine. Б. Pilocarpine. В. Carbachol. Г. Galantamine.
Пилокарпинът: А. Под формата на колир се прилага за лечение на глаукома. Б. Инхибира ацетилхолинестеразата. В. Селективно активира N-холинергичните рецептори. Г. Потиска секрецията на потните, слъзните и слюнчените жлези.
Към НЛР на холиномиметиците с пряко действие се отнасят: А. Констипация. Б. Диария. В. Бронхоспазъм. Г. Хиперсаливация.
Посочете холинестеразен блокер, представляващ алкалоид, изолиран от някои видове кокиче: А. Muscarine. Б. Atropine. В. Pilocarpine. Г. Galantamine.
Антихолинестеразните средства се прилагат за лечение на: А. Бронхиална астма. Б. Спастични парези и парализи. В. Неврити. Г. Myasthenia gravis.
Обратими инхибитори на холинестеразата, подходящи за лечение на болестта на Алцхаймер, са: А. Donepezil. Б. Neostigmine. В. Demecarium. Г. Rivastigmine.
При отравяне с фосфорорганични хербициди реактивация на холинестеразата се постига чрез прилагането на: А. Carbachol. Б. Pyridostigmine. В. Obidoxim. Г. Atropine.
Атропинът: А. Блокира постсинаптичните М-холинергични рецептори. Б. Активира пресинаптичните М-холинергични рецептори. В. Предизвиква мидриаза и парализа на акомодацията. Г. Съдържа се в корените на растението лудо биле.
Посочете ефектите, които се предизвикват при прилагането на М-холинолитици: А. Спазмолитичен ефект върху стомашно-чревния тракт, жлъчните и пикочните пътища. Б. Тахикардия. В. Бронхоспазъм. Г. Повръщане.
Посочете НЛР на М-холинолитиците: А. Ксеростомия. Б. Миоза. В. Диария. Г. Retentio urinae.
Прояви на остро атропиново отравяне са: А. Сухост в устата. Б. Миоза. В. Хипертермия. Г. Халюцинации.
Посочете лекарство, представляващо производно на алкалоида хиосцин (скополамин), с изразен спазмолитичен ефект върху червата, жлъчните и пикочните пътища: А. Ipratropium. Б. Oxybutynin. В. Buscolysin®. Г. Tropicamide (Mydrum®).
Прекъсването на нервно-мускулния блок, предизвикан от недеполяризиращи миорелаксанти, може да се постигне чрез венозно приложение на: А. Galantamine. Б. Lidocaine. В. Atropine. Г. Gentamicin.
(6) Симпатотропни лекарства
Алфа-адреномиметиците се прилагат като: А. Антихипотензивни средства при артериална хипотония с клинично проявена симптоматика. Б. Назални деконгестанти при остър вазомоторен ринит. В. Мидриатици. Г. Антиастматични средства.
Терапевтични показания за адреналина са: А. Анафилактичен шок. Б. Атриовентрикуларен блок или камерна асистолия. В. Астматичен статус. Г. Хипергликемия.
За адреналина е характерно, че: А. Стимулира гликогенолизата чрез инхибиране на фосфодиестеразата. Б. Активира аденилатциклазата и намалява вътреклетъчната концентрaция на цАМФ. В. Не променя артериалното налягане и не повишава кислородната консумация в миокарда. Г. Възбужда алфа-, бета1- и бета2-адренергичните рецептори.
Селективните бета2-адреномиметици предизвикват: А. Бронхоспазмолитичен ефект. Б. Токолитичен ефект. В. Рядко – тахикардия и ритъмни сърдечни нарушения. Г. Атриовентрикуларен блок.
Пресорният ефект на адреналина не се проявява на фона на: А. Алфа1-адреноблокер. Б. Алфа2-адреноблокер. В. Алфа1-адреноблокер и бета1-блокер. Г. Неселективен бета-блокер.
Препаратът Ephedrine е симпатомиметик, който: А. Не предизвиква тахифилаксия. Б. Измества норадреналина от аксоплазмените везикули. В. Използва се като съставка на сиропи против спастична кашлица. Г. Принадлежи към забранените за употреба от спортисти допинг-препарати от II ред.
Катехоламин, който увеличва едновременно миокардния контрактилитет, гломерулната филтрация, реналния кръвоток и диурезата, е: А. Adrenaline. Б. Noradrenaline. В. Isoprenaline. Г. Dopamine.
Кои твърдения за алфа-адренергичните блокери са верни? А. Алфа1-блокерите предизвикват постурална (ортостатична) хипотония. Б. Чрез блокиране на алфа2-рецепторите те предизвикват назална деконгестия. В. Предизвикват периферни съдови спазми. Г. Фентоламинът се използва за диагностика на феохромоцитом.
Кои от посочените адренолитици осъществяват своите ефекти чрез въздействие върху пресинаптичните алфа2-адренергични рецептори? А. Prazosin. Б. Yohimbinе. В. Clonidinе. Г. Reserpinе.
Препаратът Methyldopa: А. Води до образуване на фалшив медиатор (алфа-метилнорадреналин) в адренергичните неврони, който стимулира алфа2-адренергичните рецептори в nucleus tractus solitarii. Б. Блокира алфа2-адренергичните рецептори в ЦНС. В. Има антихипертензивен ефект. Г. Противопоказан е при бременност.
Странични ефекти на бета-блокерите са: А. Бронхоспазъм. Б. Хипергликемия. В. Периферни съдови спазми. Г. Тахиаритмии.
Чрез блокиране на бета1-рецепторите бета-блокерите предизвикват: А. Отрицателен инотропен ефект. Б. Забавяне на сърдечната честота. В. Засилване на рениновата секреция. Г. Бронхоспазъм.
Посочете верните твърдения: А. Кардиоселективни бета1-блокери са Propranolol и Timolol. Б. Атенолът е бета1-блокер, непроникващ в ЦНС. В. Метопрололът е бета1-блокер, освобождаващ азотен оксид. Г. Бета-блокери с частична (вътрешна) симпатомиметична активност са Pindolol и Acebutolol.
Посочете кардиоселективен бета1-блокер, освобождаващ азотен оксид: А. Carvedilol. Б. Pindolol. В. Nebivolol. Г. Labetalol.
В сравнение с кардиоселективните бета1-блокери неселективните предизвикват по-изразено инхибиране на: А. Секрецията на ренин от ЮГА. Б. Гликогенолизата в черния дроб. В. Проводимостта в АV възела. Г. Контрактилитета на камерния миокард.
(7) Сънотворни и седативни средства
За лечение на различни форми на безсъние се прилагат: А. Бензодиазепини. Б. Барбитурати. В. Хидантоини. Г. Кофеин.
Бензодиазепини с предимно еухипнотичен ефект са: А. Midazolam. Б. Nitrazepam. В. Triazolam. Г. Tetrazepam.
За бензодиазепините са характерни: А. Еухипнотичен и анксиолитичен ефект. Б. Противогърчов ефект. В. Аналгетичен ефект. Г. Противовъзпалителен ефект.
Сънотворният ефект на бензодиазепините се дължи на: А. Потенциране медиацията на ГАМК. Б. Директно действие върху хлорните канали. В. Потискане на възходящата част на ретикуларната формация. Г. Затваряне на калциевите канали в ГАМКА-рецепторния комплекс.
За бензодиазепините са характерни следните странични ефекти: А. Развитие на лекарствена зависимост. Б. Ретроградна амнезия. В. Толеранс. Г. Дисморфогенен ефект.
Посочете бензодиазепиновите еухипнотици с кратък t1/2: А. Diazepam. Б. Flurazepam. В. Triazolam. Г. Midazolam.
В зависимост от приложената доза фенобарбиталът може да прояви следните ефекти: А. Седативен. Б. Сънотворен или антиепилептичен. В. Хипертензивен. Г. Аналгетичен.
Всички барбитурови производни: А. Имат еухипнотичен ефект. Б. Имат местна анестетична активност. В. Действат върху пресинаптичните ГАМКБ-рецептори. Г. Могат да предизвикат потискане на дихателния център.
Посочете барбитурати и тиобарбитурати, използвани като инжекционни общи анестетици: А. Метохекситал. Б. Тиопентал. В. Фенобарбитал. Г. Амобарбитал.
Ензимни индуктори са: А. Фенобарбитал. Б. Валерианова тинктура. В. Глутетимид. Г. Золпидем.
Фенобарбиталът се прилага за лечение на: А. Старчески тип безсъние. Б. Grand mal и status epilepticus. В. Icterus neonatorum prolongatus. Г. Депресии.
При лечение на отравяния с барбитурати се прилагат: А. Невролептици. Б. Средства за поддържане на дихателната система. В. Форсирана алкална диуреза. Г. Форсирана кисела диуреза.
Еухипнотичният ефект на Zolpidem се дължи на: А. Свързване със специфични рецептори. Б. Антагонизъм с Н1-рецепторите в ЦНС. В. Мембраностабилизиращо действие. Г. Свързване с алфа-субединицата на ГАМКА-рецептора и увеличаване честотата на отваряне на хлорните канали (респ. засилване действието на ГАМК).
Растителни дроги със седативно действие са: А. Radix et Rhizoma Valerianae. Б. Herba Leonuri. В. Radix Althaeae. Г. Herba Hyperici.
Седативният ефект на бромовите соли се дължи на: А. Изместване на хлорните йони от междуклетъчните пространства на ЦНС. Б. Свързване със специфични рецептори. В. Потенциране на медиацията, осъществявана от ГАМК. Г. Рефлекторен механизъм.
