Семинарни тестове по фармакология (1) Лекарствa произход, наименования и етапи в създаването им Ж. Цокева

(38) Лекарствени взаимодействия

1. 
   При едновременно прилагане на две или повече лекарства е възможно да възникнат взаимодействия на следните нива: А. Фармакодинамично. Б. Резорбция. В. Метаболизъм. Г. Екскреция.
   
2. 
   Адитивен синергизъм се наблюдава при комбинирано прилагане на: А. Райски газ и халотан. Б. Аценокумарол и витамин К. В. Фентанил и дроперидол. Г. Морфин и налоксон.
   
3. 
   Потенциране се наблюдава при комбинирано прилагане на: А. Фентанил и дроперидол. Б. Хепарин и протамин. В. Амоксицилин и клавуланова киселина. Г. Диазепам и флумазенил.
   
4. 
   Синергоантагонизъм се наблюдава при комбинирано прилагане на: А. Морфин и налоксон. Б. Морфин и атропин. В. Феноксиметилпеницилин и тетрациклин. Г. Фентанил и дроперидол.
   
5. 
   Конкурентен антагонизъм се наблюдава при: А. Адреналин и хистамин. Б. Атропин и ацетилхолин. В. Фамотидин и хистамин. Г. Ондансетрон и серотонин.
   
6. 
   Пълен конкурентен антагонист на опиоидните рецептори, прилаган при морфиново отравяне, е препаратът: А. Алилнорморфин. Б. Метадон. В. Налоксон. Г. Флумазенил.
   
7. 
   Конкурентен антагонист на бензодиазепиновите рецептори е: А. Налоксон. Б. Флумазенил. В. Алпразолам. Г. Золпидем.
   
8. 
   Комплексообразуването е химичен антагонизъм, наблюдаван при: А. Морфин и налоксон. Б. Диазепам и флумазенил. В. Адреналин и хистамин. Г. Препарати на желязото и дефероксамин.
   
9. 
   Антиацидните препарати нарушават стомашно-чревната резорбция на: А. Тетрациклини. Б. Флуорохинолони. В. Кетоконазол. Г. Изониазид.
   
10. 
    Сулфонамидите изместват от връзките с албумина и повишават плазмените концентрации на: А. СУП. Б. Индиректните антикоагуланти. В. Метотрексата. Г. Естерите на ПАБК.
    
11. 
    Билирубинова енцефалопатия при новородени деца е възможно да се наблюдава при прилагането на: А. Сулфонамиди. Б. Салицилати. В. Хлорамфеникол. В. Пеницилини.
    
12. 
    Лекарствени препарати, индуциращи синтеза на цитохром Р450 в черния дроб, са: А. Еритромицин. Б. Фенитоин. В. Циметидин. Г. Фенобарбитал.
    
13. 
    Лекарствени препарати, инхибиращи синтеза на цитохром Р450 в черния дроб, са: А. Омепразол. Б. Карбамазепин В. Хлорамфеникол. Г. Рифампицин.
    
14. 
    Екскрецията на пеницилините се намалява от: А. Фенобарбитал. Б. Циметидин. В. Пробеницид. Г. Омепразол.
    
15. 
    Хиперурикемия е възможно да се наблюдава при лечение със: А. Алопуринол. Б. Тиазидни диуретици. В. Пиразинамид. Г. Ацетилсалицилова киселина.
    

1. 
   Страничните лекарствени реакции се проявяват при: А. Предозиране на лекарствата. Б. Прилагане на лекарствата в лечебни дози. В. Бъбречна и чернодробна недостатъчност. Г. Променена реактивност на организма.
   
2. 
   Токсичните лекарствени реакции се проявяват при: А. Лечебни дози на лекарствата. Б. Лечебни дози на лекарствата, прилагани на пациенти с бъбречна и чернодробна недостатъчност. В. Предозиране на лекарствата. Г. Намалена реактивност на организма.
   
3. 
   За явлението кумулация са верни следните твърдения: А. Проявява се при многократно прилагане на лекарства с дълъг t_1/2. Б. Проявява се при многократно прилагане на лекарства в дозови интервали, по-малки от техните t_1/2. В. Проявява се при многократно прилагане на лекарства в дозови интервали, по-големи от техните t_1/2. Г. Проявява се при многократно прилагане на лекарства с кратък плазмен полуживот.
   
4. 
   Кои от следните медикаменти са ензимни индуктори? А. Фенитоин. Б. Фенобарбитал. В. Метамизол. Г. Метронидазол.
   
5. 
   Кои от следните медикаменти са ензимни инхибитори: А. Фенобарбитал. Б. Кетоконазол. В. Фенитоин. Г. Метронидазол.
   
6. 
   При комбинирана терапия с фенобарбитал и орални антикоагуланти се очакват следните ефекти: А. По-бързо намаляване на плазмените концентрации на оралните антикоагуланти. Б. Повишаване на ефектите на оралните антикоагуланти. В. Намаляване на ефектите на антикоагулантите. Г. По-бавно намаляване на плазмените концентрации на оралните коагуланти.
   
7. 
   У лица с дефицит на ензима глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа може да се развие хемолиза при лечение със следните лекарства: А. Сулфонамиди. Б. Атропин. В. Кларитромицин. Г. Хлороквин.
   
8. 
   Коe лекарствo не трябва да се прилага при установен дефицит на плазмената холинестераза? А. Бензилпеницилин. Б. Изониазид. В. Суксаметоний. Г. Хлороквин.
   
9. 
   При терапия с широкоспектърни пеницилини може да се наблюдават следните НЛР: А. Дисбактериоза. Б. Хиповитаминоза. В. Хепатотоксичност. Г. Нефротоксичност.
   
10. 
    Потискане на хемопоезата с проява на аплaстична анемия може да се наблюдава при терапия със: А. Противотуморни лекарства. Б. Макролиди. В. Карбамазепин. Г. Хлорамфеникол.
    
11. 
    Ототоксичност се проявява при предозиране на: А. Аминогликозиди. Б. Макролиди. В. Фуроземид. Г. Хидрохлортиазид.
    
12. 
    Халюцинации могат да се наблюдават при предозиране на: А. Трихексифенидил. Б. Леводопа. В. Атропин. Г. Фенотиазинови невролептици.
    
13. 
    При бъбречна недостатъчност: А. Забавя се екскрецията на лекарствата. Б. Забавя се метаболизирането на лекарствата. В. Има опасност от кумулация на лекарствата. Г. Съществува опасност от намаляване на терапевтичния ефект.
    
14. 
    Кои лекарства не трябва да се прилагат на пациенти, които шофират: А. Бензодиазепиновите анксиолитици. Б. Антихистаминните средства от първо поколение. В. НСПВЛ. Г. Опиоидните аналгетици.
    
15. 
    Приложението на холинолитиците води до поява на следните НЛР: А. Диария. Б. Задръжка на урина. В. Повишено слюноотделяне. Г. Бронхоконстрикция.
    

1. 
   При остри отравяния с метанол се прилага: А. Етиленгликол. Б. Етанол. В. Дефероксамин. Г. Меркаптопурин.
   
2. 
   По механизъм на осъществяване на фармакотерапевтичния си ефект флумецинолът е: А. Ензимен инхибитор. Б. Активатор на голям брой ксенобиотици. В. Ензимен индуктор. Г. Реактиватор на холинестеразата.
   
3. 
   Приложението на натриевия хидрогенкарбонат е ефективно при отравяния със: А. Лекарства слаби киселини. Б. Фенобарбитал. В. Лекарства слаби основи. Г. Морфин.
   
4. 
   Фуроземидът се включва в комплексната терапия на острите отравяния: А. За ускоряване елиминирането на лекарства, екскретиращи се с урината. Б. Като специфичен антидот. В. За форсиране на диурезата. Г. Като антидот на барбитуратите.
   
5. 
   За налоксона са валидни следните твърдения: А. Конкурентен антагонист е на морфина. Б. Приложението му води до развитие на абстинентен синдром у зависими към опиати пациенти. В. Приложението му води до дихателна депресия. Г. Блокира μ-, δ- и κ-рецепторите.
   
6. 
   Посочете конкурентен антагонист на опиоидните аналгетици, блокиращ само μ-рецепторите: А. Налорфин. Б. Налоксон. В. Налтрексон. Г. Бупренорфин.
   
7. 
   Флумазенилът е: А. Ензимен индуктор. Б. Конкурентен антагонист на бензодиазепините. В. Конкурентен антагонист на фенобарбитала. Г. Реактиватор на холинестеразата.
   
8. 
   Посочете верните твърдения за активирания въглен: А. Той действа на токсокинетично ниво. Б. Предизвиква неутрализация на водородните йони в стомашния сок. В. Действа като хелатор на токсините. Г. Адсорбира токсини и газове.
   
9. 
   При предозиране на хепарин в медицинската практика се използва: А. Фитоменадион. Б. Индиректни антикоагуланти. В. Протаминсулфат. Г. Левковорин.
   
10. 
    При остро отравяне с блокери на холинестеразата могат да се използват: А. Пилокарпин. Б. Атропин. В. Обидоксим. Г. Пралидоксим.
    
11. 
    Следните препарати принадлежат към групата на комплексообразувателите: А. Dimercaprol. Б. EDTA. В. Penicillamine. Г. Mercaptamine.
    
12. 
    При предозиране на кумаринови антикоагуланти като антидоти се прилагат: А. Фитоменадион. Б. Аспирин. В. Протаминсулфат. Г. Витамин К₁.
    
13. 
    Калиевият перманганат се използва: А. Като антисептик. Б. Венозно като неспецифично средство при остри отравяния. В. При всички отравяния като средство на първи избор. Г. За стомашна промивка при отравяне с морфин.
    
14. 
    При отравяне с червена мухоморка (Amanita muscaria) се прилагат: А. Атропин. Б. Физостигмин. В. Стомашна промивка с активиран въглен. Г. Карбахол.
    
15. 
    Посочете препарати, действащи на токсокинетично ниво: А. Карбофос. Б. Кокарбоксилаза. В. Фуроземид. Г. Налоксон.
    

Модулните тестове съдържат по 25 въпроса и струкурата им е удобна за включване в компютърни програми. Те включват въпроси върху няколко раздела от съответния модул. Всеки въпрос има по 4 възможни отговора. Тестовете имат 1–3 верни отговора/въпрос, като броят на верните отговори е равен на броя на грешните. Верните отговoри трябва да се зачертават с “X”. Предвижда се по 1 min време за решаване на всеки въпрос. Тестовете са решени, ако броят на верните отговори е най-малко 60%. Крайната оценка се изчислява по приложената таблица.