Серафим Йордан Йовков



Дата18.06.2018
Размер32 Kb.
#73961
Серафим” – Йордан Йовков


  1. Серафим” – разказ от цикъла разкази „Женско сърце” /целият цикъл е публикуван през 1935 година/




  • съдържа „най-християнските” Йовкови послания – никъде другаде Йовков не търси така директно библейските истини, не съпоставя така контрастно двата свята – идеалния свят на нравствените постулати и този на човешкия живот




  1. Серафим” – емблематичен разказ не само за цикъла , но и за Йовковото творчество изобщо




  • обобщеността на образите и на сюжетната линия достига простотата на библейска притча




  1. Образът на Серафим


а/ „чудноват човек, нито селянин, нито гражданин” – въведен е от самото начало на разказа като съвършения странник


  • не носи белезите на определена социална среда

    • личат знаците на бедността, но не те са важни – бедността само още повече откроява мотива за голямата способност за добротворство;

    • Серафим е преди всичко щастлив и хармоничен, а не беден




  • въпреки фактическата си познатост той не може да бъде разпознат

    • въпреки че Серафим се отбива по тези места почти всяка година, кафеджията Еню отпърво не може да го познае: „...и самси Еню, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е...”




  • това своеобразно „разфокусиране” засяга и отделните детайли на образа

    • за палтото му е казано: „...едно време то ще е било синьо, ще е било от един плат, но сега нищо не личеше – оръфано, разнищено, навред продупчено, навред кърпено”




  • прекрасното у героя не е изведено до цялостно съвършенство на образа – напротив:

    • описанието на Серафим: „Лицето му беше сухо, черно, с рядка черна брада, очите му, като у пияниците или у хора, които не са си доспали, бяха влажни и замъглени...”;

    • героят може да работи само „лека, маловажна работа”;

    • речта на Серафим също е неопределена и донякъде комична, в нея неуместно се вмъкват „градските думи”: „Аз съм, бай Еньо, аз. Натурален, като жив... тъй да се каже”

    • дори във върховния миг – след като е дал парите на Павлина и мечтае за отвъдното – неговите думи пак звучат снижаващо на фона на жеста му: „То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно...”




  • в образа е заложена простота на „божиите хора” – смесица от доброта и наивност

    • разказът на моменти напомня явяването на Господ в народните приказки – под външността на беден, немощен старец, тръгнал да скита по света, за да изпита хората




  1. Добротворството като висша способност ан човека


а/ невъзможността на Серафим да накаже неотзивчивостта на Еню така, както Господ може да наказва, е безспорна, но примерът, който Серафим дава, има точно тази функция в сюжета; /„Еню прехапа устните си и замълча” – това своеобразното наказание, което порядъчният еснаф претърпява от божия човек Серафим/
б/ пречупване на цялата система от отношения в разказа през мотива за божието


  • Серафим е подобен на „божия птичка”;

  • Лястовицата минава покрай него без страх, сякаш е свой – „Две-три врабчета подскачаха към Серафима и той се пазеше да не мръдне, за да могат да си вземат някоя трохичка...”;

  • уговорката между него и Павлина също е подчинена на необичайния регламент: „Когато господ на нея, и тя на мене” - така тя е много по-твърдо скрепена в съзнанието на героя от онези условия между познати хора, на които е свикнал да разчита Еню: „-Дал си пари на Павлина, оназ, дето снощи беше тука, дето искаше пари от мене. Аз сега бях у тях, тя ми каза. Как тъй даваш пари на човек, когото не познаваш? Че може да те излъже, може да не ти ги върне.... – Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъже си на болницата, може да му помогнат докторите. А пък моите пари ще ги върне. На нас, помежду ни, условието знаеш ли как е? – Когато господ на нея, и тя на мене. Аз не бързам”;


в/ срещата на две различни житейски логики – чрез образа на Серафим и Еню


  • според Еню може да се вярва само когато има гаранции;

  • Серафим спонтанно се доверява – вярата, както и любовта, в същинския си смисъл изключва условията и гаранциите; истинската и сила е именно в способността да действа отвъд елементарната подсигуреност; /Серафим живее именно чрез вярата и любовта, за него човекът е ближен, преди да е „познат”/;


г/ липса на конфронтация между Серафим и Еню


  • Серафим учи с добротата си;

  • Еню не е заклеймен като „лош” – той е просто човек, затворен в страха си за бъдещето, в оковите на собствената си сигурност, в стените на своята къща;

  • срещата със Серафим е важна не само за Павлина, а и за Еню, защото ако на Павлина Серафим дава пари, за да спаси болния и мъж, на Еню той дава възможност за едно чудодейно зърване отвъд собствената реалност



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница