Сергей Герджиков



Дата16.10.2018
Размер55.78 Kb.

Сергей Герджиков

Лакатник


Пълзя по белия мрамор към кокетната къщичка, кацнала на ръба. Минавам покрай нея отдясно. Остават още пет метра. Горе усмихнат ме чака Калин. Стискаме си ръце и това е достатъчно да споделим насладата да се катериш на Лакатник.

Билото на основния масив е равна мраморна площадка и наподобява сцена, издигната високо над Искъра с гарата и пръснатите кокетни къщи. На перона са се събрали зрители, които следят с любопитство пъпленето на катерачите по бялата стена, извисена на триста метра над реката.

* * *

Скалите край Лакатник са кръщелно място на повечето софийски катерачи. Освен тях ние от „Черни връх” имахме и Беледийския масив. Но стените край Лакатник са по-здрави, по-чисти и с по-цивилизован достъп.



Сега и Лакатник е накован с болтове, туровете са повече, има и по-трудни, но по най-популярните турове скалата е излъскана жестоко от магнезиев прах, неизменният атрибут на съвременните спортни катерачи. Накован е и по-малкият, но по-труден масив малко по на запад, над река Петреница.

По наше време нямахме коли и хващахме влака. Когато влакът от София спре на гара Лакатник, напред и наляво високо горе се набива в очи една висяща правоъгълна стена. Тя е бяла и прилича на огромен екран, спуснат от небето за прожекция на грандиозни сцени. Отгоре на всичко тази стена е увенчана с една къщичка, кацнала на левия ръб почти на върха. Въпросната къщичка е сглобена от дърво и покрита със здрава ламарина. Закрепена е за скалата със стоманени въжета. Навярно е правена за бивак – преди половин век тези скали са се катерели по цял ден. Не съм чувал от 1983 г. някой да е нощувал там. Бивакува се на Алпийска поляна вляво от бялата стена, под западната стена на масива. Там е построен солиден каменен заслон.

Отдолу стената е прорязана от тесен корниз, под който зейва пропаст от двеста и петдесет метра към шосето и реката. Отляво под прав ъгъл навътре е отсечена западната стена, в която са врязани две характерни дупки. Тя е с формата на неправилен триъгълник със скосена горна основа. Двете стени ограничават тясно плато, обрасло с храсти. Долу пред западната стеничка се просва като нежен и мек килим Алпийска поляна. Когато се катери, тя е осеяна с лежащи и седящи в различни пози катерачи и мераклии. В края й са разпънати палатки. Има и остатъци от тесен заслон и дори суха чешма.

Връщаме камерата назад, във въздуха пред висящата плоча. Прелитаме покрай нея на север, следвайки течението на Искъра. Край нас се простира много широк и разнообразен масив, жълтеникав и бял на цвят, някъде ронлив и почти неразработен. Още напред стигаме до характерна обла кула, извисяваща се над целия половин километров масив и увенчана с паметника на загиналите септемврийци от 1923 г. На съседната кула е монтиран голям кръст в памет на загиналите катерачи.

* * *

За пръв път видях масива на Лакатник през меката зима на 1983. Още през февруари ни доведоха тук за тренировки. Преди това бяхме се пробвали по малко на Беледийския масив. Веднага се влюбих в бялата плоча, незнайно защо кръстена „Черната стена”. Представях си усещането да пълзиш по белите отвесни плочи на триста метра над Искъра, лентата на шосето и поляните. След моста и шосето пътеката е удобна, застлана с каменни плочи и дори оборудвана с парапет. Преминава пред входа на пещерата „Тевната дупка”, после продължава покрай скалите нагоре и на запад. Минава на десетина метра под белия правоъгълник, завива надясно и се озоваваме на Алпийска поляна.



Маршрутите по двете стени са поне двадесет.

“Дамата”, “Десятката”


Започвахме се от "Дамата" на западната стена и "Десятката" на южната. Това са най-леките турове. Още първия ден се навих да ги изкатеря. Взе ме Иван Салников. Дамският тур е диагонален и най-интересният пасаж по него е двуметрова гладка плоча, която се преминава наляво със захващане на горния й ръб. Преминах я неочаквано леко и се отпуснах.

После отидохме на корниза от юг и пред мен зейна триста метра пропаст. Щях да катеря по висящия правоъгълник. Не бях психически готов. Иван тръгна, но се обърка и вървеше зле. Бялата лента, използвана от нас вместо въже, се изнизваше от ръцете ми на тласъци. Стоях на третия корниз и се чудех как ще успея да премина. След това Иван дойде на себе си и обстановката се разведри. Тръгнах след него и запълзях по бялата стена. Долу пред гората стояха хора и гледаха към нас. Прожекцията течеше.

Преминах на няколко метра от къщичката горе, покрита с червен ламаринен покрив и закрепена с железни пръти, циментирани в скалата. Горе на обраслото плато можеше да се огледа дълъг участък от Искърския пролом, осеян със скали и прорязан от красивите завои на реката. Аналог на американския Гран Кениън.

Преминах на няколко метра от къщичката горе. Тя беше с ламаринен покрив и бе закрепена с железни пръти, циментирани в скалата. Горе на обраслото плато можеше да се огледа дълъг участък от Искърския пролом, осеян със скали и прорязан от красивите завои на реката.

Имаше и изпит на Алпийска поляна. Катерене като водач, осигуряване и слизане на рапел пред комисия от Федерацията и нашия председател бай Иван. От около 70 души курс само 11 души го взехме. Беше 10.04.1983 – моят двадесет и шести рожден ден.

“Девятката”, “Комбинирания”, “Жълтата цепка”


След седмици преминах по „Десятката” като водач. После се изкатерих на "Девятката" с таванчето в долната част, по "Комбинирания" с прекосяването на две плочи и преминаване през къщичката, по "Жълтата цепка"- един силов и красив тур с таван най-горе. Оставаха "Германеца" по бялата плоча отдясно, "Люляка" и „Шеминето” до него, "Румънския" винкел от запад, и до него "Диагонала" и "Свинската дупка". Тях ги изкатерих през следващите години.

На поляната пред западната стена са се палели стотици огньове от няколко поколения алпинисти и пещерняци, изпило се е много вино, разказани са незнайно колко истории – истински и легендарни, и са се изпели много алпийски песни. Тук се подготвих за много активния си първи сезон на Пирин и Рила.

* * *

На края на курса по алпинизъм имаше и изпит, подобен на шофьорския, за лиценз за катерене – една книжка с надпис „Алпинист на НРБ”. Катерихме един десетметров винкел и се спускахме на рапел пред комисия, в която влизаше бай Иван, а председател беше Снежа от Федерацията. От около седемдесет души курсисти изпита о взехме не повече от петнайсет. Беше 10.04.1983 – моят двадесет и шести рожден ден.


Тур “Германеца”


„Германецът” е як тур, VI, прокаран преди половин век. Най-десният е по бялата стена. Започва с много трудна плоча, а след това преминава по още по-труден надвесен винкел. Излиза по по-лека плоча. За пръв път Вальо Тафраджийски ме заведе на този тур. Тогава пасажите над VI категория се катереха изкуствено, с окачени примки или стълбички. Спомням си, че на първия клин се хванах за примка, оставена от Вальо, а други използваха стълбички на най-трудните пасажи. Стълбичката за катерене беше въжена, с три алуминиеви стъпълца и кука най-отгоре („фифи”), с която можеш да издърпаш стълбичката след употреба. След това стълбичките се правеха изцяло от ленти. Сега, във времето на спортното катерене, стълбички на спортни турове не се ползват.

Така стана, че и последното ми спортно изкачване, през 2011 г., стана по „Германеца”, с водачество на Михаил Кръстев, Микеле.


“Диагонала”, “Свинската дупка”


На тези турове им дойде времето на следващите години. Катерихме ги с моята свръзка Тони. Двата тура са по-яки и от „Германеца”. Минават по гладки плочи и един тесен корниз, с няколко надвесени пасажи. Името „Свинята” е по прякора на Константин Саваджиев, „Свинята”, един от създателите на българския алпинизъм.

Не съм записвал тези тренировъчни турове в дневника си, но почти всички тогавашни турове успях да ги премина, някои и като водач. В наше време преминах и някои от новите турове, като веднъж се натресох на седмица “Good time, bad time” на бялата стена, между „Шеминето” и „Германеца”.

За много години бях изоставил масива, за да се върна през 2006 г. с Калин, който ме изведе отново по три от туровете. А следващите години не пропускахме да се покатерим по тези турове, по няколко пъти пролетно и есенно време.

Вражите дупки


Вражите дупки е масив подобен на венец, над рекичката Петреница, на половин километър южно от Лакатник. Тук още по наше време Милкана Русева и друг катерачи започнаха да прокарват спортни турове с изкуствени клинове (болтове и лепени клинове), които са изключително здрави и са поставени през няколко метра. Фатално падане, ако спазваш правилата на спортното катерене, не е възможно.

Тук туровете са главно шестици и седмици, има само две-три четворки и петици. Изкатерих по-леките турове, както и две шестици, с Калин и дурги приятели преди няколко години, в периода 2006–2010 г.



На този масив най-голяма наслада ми е доставяло потапянето в едно вирче на реката Петреница след катерене. А нагоре по течението на реката има много красиви места и поляни, удобни за бивак. Бивакувахме там с Калин, Иса и Добера преди няколко години.




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница