Сerise? веднага познах гласа. Само един човек ме нарича така. Ансел, аз



Дата19.01.2018
Размер51.95 Kb.
#48150
ТипГлава
Глава 38

-Сerise? - веднага познах гласа. Само един човек ме нарича така.

-Ансел, аз...

-Знам, мислеше че съм Федерико! - прехапах долната си устна в опит да спра напиращият смях. Все пак съм насред улица пълна с хора. -Всъщност в галерията ли си? Как върви работата?

-Ужасно! - признах. -Има още толкова много работа за вършене, а не разполагам с достатъчно време!

-Сигурен съм, че ще се справиш, сerise! - краката ми се подкосяват, когато ме нарича така. И трябва да спре да говори толкова секси! Телефона ми извибрира и беше Федерико.

-Ансел, ще затварям, Федерико ме пришпорва отново! - казах и се засмях.

-До скоро, сerise! - затворих и вдигнах на Федерико.

-Добре де идвам!

-От къде идваш?! От Азия ли?! - изкрещя. Потърках с пръсти ухото си.

-По-тихо! - ако продължава така щях да углушея! -Пред галерията съм, затварям! - пъхнах телефона в чантата си и отворих стъклената двойна врата. Още със влизането Федерико ме нападна.

-Искаш да получа инфаркт ли бе момиче! - гласа му отекна в цялото помещение. Стисна косата си в юмруци и закрачи ядосано към мен.

-Нали вече съм тук! - изясних му.

-Хайде, нямаме никакво време за губене! - хвана ме за лакътя и ме издърпа напред. -И също имам лоша новина!

-Какво?! Кажи ми, че се шегуваш!

-Само ми се иска, скъпа моя! - завихме надясно по осветления коридор.

-Каква е лошата новина? - опитах се да съм спокойна.

-Облеклото на персонала не е готово!

-Моля?! Помислих се, че е нещо по-сериозно. - отдъхнах си наум. Федерико се обърна светкавично към мен и ме стрелна с безмилостния си поглед.

-Скъпа, това е disaster! - изкрещя в лицето ми.

-Спокойно, ще го уредя!

-И как?! Божичко, Хейли толкова си спокойна! - иска ми се да му кажа, че отвътре направо кипя и ме е страх всяка една секунда от изминалото време да не се обърка нещо.

-Всичко друго е готово, нали? - смених темата.

-Да.

-Добре, отивам да видя какво мога да направя за...облеклото! - успокоих го. Той кимна и ме пусна. Махнах му за довиждане и отворих вратата, но нечия ръка ме спря да изляза.

-Не забравяш ли нещо? - погледнах надолу към ръката му.

-А да, папката! Merci! - усмихнах му се бегло и затворих вратата. Отдалечих се, но спрях и се обърнах да огледам сградата в общ план. Изглеждаше добре, дано нещо да не се обърка. Най-после мечтата ми се осъществява. Осават още два дни до отварянето на галерията, надявам се картините ми да се харесат.

-Есме, идвам при теб!

-Добре, значи искаш униформите да се доставят до утре?

-Точно така!

-Ще видя какво мога да направя!

-Боже, Есме направо ми спаси кожата! Федерико щеше да побеснее ако не е готово всичко! - тя се засмя и ме прегърна.

-За теб всичко! - намигна ми и се ухили.

-Ще трьгвам, трябва да се видя с Ансел! - махнах и и излязох от огромния бутик. Радвам се, че имам приятелка, която работи в него. Както винаги, след като влязох в ресторанта, Ансел седеше на обичайното място. Днес косата му беше осветена от слънчевите лъчи, проникващи през прозореца и изглеждаше още по-златисто руса. Попринцип беше тъмно руса с леки отенъци на кафяво, но не ме винете че гледам с толкова подробности. Той ме забеляза и се изправи, като всеки джентълмен и дръпна стола ми, за да седна. Настаних се и той седна срещу мен, както обикновено.

-Как беше в галерията, сerise? - подпря лактите си на масата и ме изгледа с голям интерес и мил поглед.

-Вече подозирам, че ме наричаш така, защото си забравил името ми! - признах и се ухилих.

-Защо, не ти ли харесва да те наричам така, сerise? - потръпнах. Знаеше че тази дума ми въздейства и го правеше нарочно. -Защото изобщо не личи да си против! - усмихна се с най-милата усмивка, която някога бях виждала.

-Много си сладък!

-Така ли мислиш? - каза изненадано той. Сервитьорката, която обикновено ни обслужваше мина през масата ни и изгледа подробно Ансел.

-Да, така! - проследих момичето с поглед, но то изобщо не забеляза предупредителния ми знак “Стой далеч от него!”.

-Да не би да ревнуваш? - каза съблазнително той и задълбочи вниманието си само към мен в очакване на отговор.

-Не разбира се! - излъгах и се направих на сърдита.

-Да, да, вярвам ти! - отпи от напитката си.

-Много си уверен, Ромео! - казах с надсмешка.

-Това е добре, нали? - отговори ми с въпрос, както винаги се измъкваше. Никога неможех да го хвана натясно. Винаги намираше вратичка, през която да се измъкне.

-Разбира се, че трябва да си! Нали все пак си модел! - той кимна и остави чашата си на масата. Бих искала да отида на една от фотосесиите му, поне една, но съм трърде срамежлива.

-Мога ли да взема поръчката ви? - каза сервитьорката и зачака Ансел да отговори, а не аз! Защо трябва да е толкова обаятелен?

-Разбира се, gorgeous! - спря и погледна към мен да повери дали съм позеленяла от завист. Стиснах челюстта си и се усмихнах насила.

-За мен обичайното! Извинете ме! - оставих телефона си на масата и се изправих рязко. Поех си дълбоко въздух и преминах през масите, докато стигна до тоалетната. Влязох и тръшнах вратата.

-Лош ден? - изскочи пред мен момичето.

-Нямаш си и на представа! - подминах я и отидох да се освежа пред огледалата. Постоях известно време, оглеждайки се и опитвайки се да вдишвам и издишвам спокойно, за да изчезне розовия цвят на бузите ми. Дали още флиртува с нея? Отивам да проверя сама! Пригладих роклята си и отметнах косата си назад. След смъртта на баща ми я бях подстригала до раменете си, но сега стигна до кръста ми, малко след закопчалката на сутиена ми. Харесваше ми тази дължина, мисля че ще я запазя така. Също така Федерико ме окуражи да променя цвета на косата си и вече съм светло руса. Всъщност така ми отива повече, поради светлата ми кожа. Спрях с размишленията и започнах да действам. Излязох и веднага съзрях Ансел, но момичето го нямаше. Той моментално стрелна погледа си към мен и се ухили подмолно. Приближих се и седнах на мястото си.

-Знаех си! - каза през смях той.

-Това тест ли беше?! - попитах леко ядно, че ме е изпързалял.

-Да! И ти напълно се прецака, сerise! - огледа лицето ми, при което то отреагира и бузите ми започнаха да горят.

-Наистина ли мислеше, че бих избрал нея, докато ти си пред мен, сerise? - усмихнах се срамежливо и сведох поглед. Боже, тялото ми гори и мисля че започвам да се потя! Трябва веднага да сменя темата, все пак съм с бяла рокля и не искам никакви фалове! Особено пред очите на Ансел!

-Нали ще дойдеш за отварянето на галерията? - уф, слава богу! Изражението му се смени и отпи от питието си.

-Разбира се, как бих могъл да пропусна! - усмихна се мило.

-Добре! - изпаднахме в няколко минути неловка тишина, но за радост храната ни пристигна. Хапнах няколко пъти от салатата си и я погледнах отегчено.

-Какво има, сerise? - погледна ме загрижено Ансел.

-Нищо, просто се притеснявам да не се обърка нещо! Дано Федерико да е добре и да не изникне отново проблем! - признах.

-Отново ли? - погледна ме учудено той.

-О! Да, днес имахме проблем с униформите на персонала, но се справих!

-Сигурно Федерико те е изплашил до смърт за такова малко нещо! - каза през смях.

-Да, винаги преувеличава! - зарових с вилицата в салатата.

-Сигурен съм, че всичко ще е идеално!

-Много се надявам, Ансел! - телефона ми ме откъсна от мислите ми.

-Bonjour!

-Справи ли се с проблема?

-Федерико е! - прошепнах към Анесл и той кимна. -Да, да уредено е!

-Слава богу! Хейли скъпа, ти си ангел! - изсмях се невярващо.

-Как вървят нещата при теб? - отклоних темата.

-Всичко е наред! Ще затварям и ще тръгвам! Ще се видим след два дни!

-Добре, радвам се, чао! - въздъхнах облекчена.

-Явно всичко е наред? - попита Ансел, докато оставяше напитката на масата. Кимнах и се загледах в телефона си. -Да тръгваме ли? - кимнах ентусиазирано. Разрових се в чантата си и извадих няколко банкноти. Сложих ги на масата, но Ансел ги избута към мен.

-Неможе винаги ти да плащаш обяда ми! - възпротивих се. -Голяма жена съм и мога да си го позволя!

-Сигурен съм в това! - промърмори той и подаде неговите банкноти към сервитьорката. Въздъхнах и се изправих. Закрачих към вратата, като Ансел ме следваше. Излязохме и се обърнах към него в знак да протестирам, но забелязах че говори по телефона и си замълчах. Той сложи ръката на ханша ми и ме поведе напред по улицата.

-Savoir1! - минута мълчание. -Bien2!Je ai pas dit3.....je viendrai4!
Savoir1 - Зная

Bien2 - Добре

Je ai pas dit3.... - Не съм казал....

Je viendrai4 - Ще дойда


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница