Сестрата на Теди Бургазлиева почина, отказаха всичките органи Близките на младата жена благодарят на дарилите кръв цанко цанев, нина рангелова



страница1/3
Дата01.02.2018
Размер490.57 Kb.
#53090
  1   2   3
25 октомври 2010 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Сестрата на Теди Бургазлиева почина, отказаха всичките органи

Близките на младата жена благодарят на дарилите кръв
ЦАНКО ЦАНЕВ, НИНА РАНГЕЛОВА

Най-лошото, което прогнозираха лекарите пред "24 часа" за съдбата на Яна Бургазлиева, се случи в събота в 17,55 ч. 24-годишната родилка, сестра на Мис България 2002 Теди Бургазлиева, почина, след като почти всичките й органи отказаха да работят. Синдромът на ХЕЛЛП се оказа за пореден път непознат и непреодолим за медиците. За пялата си кариера от 47 г. съм имал само 3 такива случая, каза шефът на АГ болницата във Варна проф. д-р Иван Козовски. Бившият депутат от НДСВ уточни, че синдромът се проявява само при бременни жени, като едната от родилките е оживяла, защото го е получила след раждането. Проф. Козовски каза, че хирургът д-р Пламен Маджаров, който оперира Яна, е поел голям риск и се е справил перфектно с отстраняването на бебето. То също е било увредено от синдрома и е нямало шанс за живот. Според Козовски в болница "Св. Марина" са положили всички усилия и са използвали най-модерна техника, но е било невъзможно да се преборят с неизследвания докрай синдром. Близките на Яна благодариха на всички кръводарители и на хората, които се отзоваха на призива за помощ. Днес и утре още десетки хора бяха готови да дарят кръв. " Голяма трагедия. Случи се най-лошото. А беше толкова добро дете, упорито. Не отиваше на изпит, без да е подготвена за шестица. " Това каза за Яна приятелката на майка й Валентина Георгиева. 24-годишната поморийка ще бъде погребана днес в родния си град. Малко след 14 ч вчера тялото й бе докарано, с автомобил на траурна агенция от Варна. От петък неотлъчно до нея в болницата е била сестра й Теди, която долетяла от Америка веднага щом научила лошите вести. Последните дни на сестра й минават на командно дишане. " Никой не подозираше, че ще стане тази трагедия. Миланка дойде по-миналия петък и каза, че има усложнения с бременността на Яна и ще излезе в отпуск. Притесняваше се единствено, че някой трябва да я замести в часовете по математика", казва Гильов, директор в гимназията по туризъм в Поморие. Той и негови колеги поемат организацията по набирането на кръводарители. В сряда с коли от Поморие до Варна са извозени 30 души, предимно ученици от 12-и клас.




За 5 години 35 поправки в закона за здравето
ПО ЕДНО време в гимназията исках да стана лекар. Баща ми искаше да стана морски капитан като него. В крайна сметка ме приеха право и през двете години в казармата в Грудово професионалните колебания на ранния Вълчев поизбледняха. Отдавна не се бях сещал за това. Но напоследък, като гледам новините по телевизията, се сещам. Какво ли щеше да бъде, ако бях завършил медицина? Как ли щях да се чувствам в една система, чието развитие не е ясно дори за няколко месеца напред? Какво си мислиш, когато отказваш процедури на нуждаещо се дете, защото апаратурата в болницата не работи? Какво е чувството,когато трябва да предпишеш на болен човек лекарства, които знаеш, че той не може да си позволи? И как ли се сдържаш, когато нискоче-ли хора със съмнителни хигиенни навици компетентно ти обясняват принципите на здравеопазването? Сигурно е трудно. Но истината е, че всички започнахме да приемаме ненормалното за естествено. Или както казваше един голям български интелектуалец - като „подробности от пейзажа". Миналата седмица заедно с мои колеги-юристи представихме първия брой на „Юридически барометър" - изследване на състоянието на правния ред за първите шест месеца на тази година. Няма да разказвам за него. Всеки, който се интересува, може свободно да го прочете или изтегли на www.cli-bg.org. Оказва се, че законите, които Народното събрание е изменило и допълнило през този период (общо 39), са били изменяни и допълвани през последните години средно по два и половина пъти годишно. Неприлично често. Но не и на фона на закона за здравето. Законът за здравето е приет и влязъл в сила през 2005 г. и оттогава до средата на тази година (5 г.) е изменян и допълван общо 35 пъти. Това прави средно по 7 пъти годишно. Чудя се дали има лекар, медицинска сестра или просто обикновен пациент, който да го познава добре. Ако все пак някой се заинати и вместо да чете по своята специалност, рече да се захване със закона, там го чака нова изненада. Законът предвижда приемането, респективно издаването на 62 подзаконови нормативни акта, без да броим устройствените. Вероятността дори квалифициран юрист да се удави в тази бързо течаща пенлива река не е за пренебрегване. А медиците какво да правят? Ами всички ние -пациентите? Нека само да добавя за пълнота, че Законът за здравното осигуряване пък е в сила от 12 г. И за това време има 65 изменения и допълнения. Но има и една добра новина за здравеопазването. Положението с отбраната и въоръжените сили е още по-лошо. Законът за отбраната и въоръжените сили е в сила едва от май м.г., но за периода септември 2009 - февруари 2010 г. е изменян и допълван пет пъти. Това прави по веднъж месечно. Браво. И тук, видно е, има ясно и дългосрочно виждане за развитие на системата. И не само дългосрочно, но изглежда и детайлно, защото законът предвижда приемането (издаването) на 74 (седемдесет и четири - изписвам го и с думи, за да не помисли някой, че е грешка) подзаконови акта. Какво ли ще покаже вторият брой на „Юридически барометър"? Отсега изпитвам известно притеснение. Чудя се защо ли.


Симеон Дянков, вицепремиер и финансов министър: Спокойно! Държавата не е пред фалит
Пари за заплати и пенсии има. Няма да изтеглям бюджета
- Искат ви оставката за пореден път, г-н Дянков. Смути ли ви премиерското: „той остава, засега”?

- Не съм нито смутен, нито притеснен. Искането на моята оставка е обичайна реакция към финансов министър, който внимава с парите, особено при криза. Тогава той неминуемо става център на недоволството. Но аз нося своята отговорност.

И въпреки трудните моменти съм убеден, че се движим в правилна посока. Поредното доказателство дойде в петък, когато японската кредитна рейтингова агенция промени перспективата на рейтинга ни от отрицателна на стабилна.

- Но у нас се чуват гласове, че държавата е пред фалит. Че парите за пенсии и заплати свършват. Че фискалният резерв е на книга и опасно намалява...

- Няма място за притеснение. Във фискалния резерв има над 6,5 млрд. лв. - с 2 млрд. лв. над законовия минимум. Парите ще стигнат не само тази година, а и за следващата, така че пенсии, заплати и всичко останало се плаща по график. За третото тримесечие на тази година имаме положителен резултат - приходите на държавата са по-големи от разходите.

- Не носи ли рискове отстъплението за пенсионната реформа? Синдикатите заплашиха да вадят хората на улицата и кабинетът се стресна...

- Това е въпрос, който можете да зададете на ресорният министър Тотю Младенов.

- Искате да кажете, че той отстъпи, или целият кабинет? Защото аз питам вас, като ресорен вицепремиер.

- Всяко решение е баланс между компромисите, но все пак всеки министър си „носи кръста”. Вицепремиерите и премиерът могат да помагат при нужда. Като председател на Тристранния съвет аз се грижа за диалога между партньорите. Колкото и да е трудно, намираме общ език - често на въпроси, отлагани с години. НОИ например е в дефицит от над 10 години.

- И се стигна до това държавата да национализира професионалните фондове...

- През 2000 г. управляващите са направили реформа в пенсионния модел така, че ставките за категорийните работници, събирани от НОИ, да преминат към частни фондове. Идеята е била от 2006 г. фондовете да изплащат допълнителните пенсии на тези работници. Предното правителство измества срока на 2008 г., след това от 2008-а на 2009-а, а през май 2009-а- месец преди изборите, определя датата 1 януари 2011 г.

С други думи на три пъти отлага решението на проблема. А колкото повече се отлага, толкова повече той се задълбочава.

- Какво ще е решението? НОИ взема парите от личните сметки...

- Възможностите бяха три: да продължим да отлагаме и ние - с 1 година, както предлагаше социалното министерство, или с цели 4, както искаха синдикатите. Това би озачавало бюджетът да плаща допълнителни пари към НОИ- само за 2011 г. още 36 млн. лв., които трябва да излязат от друго перо. От образование ли, от инфраструктура ли, или от култура?! Като финансов министър не искам това да стане. Моята принципна позиция е да не отлагаме днешната работа за утре. Това всъщност реши и кабинетът на последното си заседание. Остават още две възможности - да се следва буквата на закона и от 1 януари 2011 г. частните фондове да започнат да плащат. Те имат готовност, но е важно и доколко са водили добра инвестиционна политика и могат да плащат разумни пенсии.

- Какво сочат данните - водили ли са добра политика?

- Тази информация очакваме от тях и следва да ни убедят, че те могат да си изпълнят ролята. Втората алтернатива е от началото на 2011 г. вноските, които събира НАП - около 80 млн. лв., годишно, да влизат в НОИ, така че да покриват тези пенсии. Това са двете възможности и до края на годината трябва да вземем решение.

- Много често чувам израза "Премиерът пробива финансовия си министър с обещания за повече пари. Така ли е?

- С премиера работим много добре. Чуваме се по 4-5 пъти, виждаме се 1-2 пъти на ден. В събота и неделя винаги се виждаме и за по-дълги разговори. Той често ме пита могат ли да се намерят допълнителни пари за пътища, образование, култура.

Това му е и притеснението и аз го разбирам.

Когато има възможност за допълнително финансиране - както бул. „Брюксел" в столицата и магистрала „Марица" например, това се прави. Където може да се даде, даваме. Добре работим с премиера и няма „пробиви”. Моята главна задача е парите на данъкоплатците да се изразходват правилно и да гарантирам разходите да са според възможностите на хазната.

- Да, но държавата е пак пред лекарска стачка...

- Новият министър Стефан Константинов за кратко време направи много и има добър екип. Виждаме се често и случилото се в последния месец има и положителен резултат - здравната каса, министерството, депутатите от ГЕРБ в здравната комисия и моят екип работят по-сплотено. Затова успяхме да направим навреме новия бюджет на НЗОК, който вече е в парламента. В него за първи път всички пари от 8% вноски на хората се дават за здравеопазване. За догодина има много повече пари, сравнено с която и да било предходна година. Въпросът сега е ефективното им използване.

- ДСБ има ли апетити към постове в митници, в здравеопазване? Затова се заговори след поне две срещи на Костов с премиера Борисов. Едната - дни след като от митниците си отиде Красимир Николов, сочен като назначение на ДСБ.

- И да имат апетити, на власт е ГЕРБ - партията, която спечели изборите и носи цялата отговорност да върне и сигурността в страната, и да гарантира финансовата стабилност. Да строи пътища и даде визията как да се развива България през идните 10-20 години.

- „Информационно обслужване" последно излиза ли от забранителния списък за приватизация? Ще се продават ли имотите му? Да разсеем подозренията, че апетитни негови сгради ще придобие фирма, близка до члена на борда Бисер Боев...

- „Информационно обслужване” има важна роля главно за развитие на електронното правителство. Имаме концепцията как това да стане. Целта е компанията да се занимава с главната си дейност. Затова голяма част от имотите сега й „тежат”. Период на излизане от криза обаче не е най-удачният за действия с тях. И компанията остава държавна собственост.

- Имахте планове цялото държавното имущество да влезе в мегаагенция. Защо замря тази идея?

- Много други задачи изникнаха и има забавяне. Създадохме Държавна консолидационна компания, в която се апортират дялове от държавни предприятия, за които има решение да се приватизират. Продължавам да мисля, че повече имоти, сгради и земя трябва да влязат в една агенция за управление, за да е прозрачно какво стопанисва държавата и как.

- Внесохте новия бюджет, който много прилича на стария. Казват, че трябва да го изтеглите, защото макрорамката му вече е различна - например осигуровките се вдигат с 1,8%?

- Проектобюджетът вече е разгледан в 2/3 от парламентарните комисии. В парламента влязоха и тези на НОИ и НЗОК. Работим по план, така че в средата на ноември той вече да е приет. Изтеглянето му не е нужно.

- Верни ли са сметките, че ще задлъжнеем с още 4 млрд. лева - от емисии на държавни ценни книжа и еврооблигации?

- В проектобюджета сме заложили държавата да може да изтегли допълнителни заеми до 2 млрд. лв., но това едва ли ще ни трябва. Да припомня че ние сме сред държавите с най-нисък дълг спрямо БВП.

Ще коментирате ли твърдения, че отношенията между фиска и олигарсите са на базата на непрозрачни двустранни споразумения, а не на законова основа?

- Несериозно е да вземам отношение по неофициални мнения с неизяснен източник. Имам достатъчно сфери, които наблюдавам като вицепремиер, и далеч по-приоритетни задачи.

- Свикнахте ли личният ви живот да е на прицел? Куфарите окончателно ли са в гардероба, или още поглеждате към тях? Например за Лондон. Говори се, че си търсите работа там?

- Върнах се в България с ясното съзнание, че има да се свършат много неща. Ако имах други планове, нямаше да поема тези ангажименти, които сега ми носят достатъчно лични негативи. Просто искам да си свърша работата, за която съм тук. И тя е стабилност на българските публични финанси. Това е основната ми работа и с друго не се занимавам.

- Кажете за това прочуто пътуване до Китай - защо взехте само един човек от вашия екип и какво свършихте?

- В средата на септември бях на визита в Китай и се надявам той да се превърне в основен инвеститор у нас. Смятам, че България има потенциал да стане врата към европейския пазар за инвеститори от Близкия изток. В Китай имах срещи с премиера Вън Дзябао, външния министър, министъра на търговията, управителя на Китайската банка за развитие. Срещнах се и с 15 потенциални инвеститори в енергетиката, инфраструктурата, селското стопанство, телекомуникациите. Преценихме, че за целите на посещението не е необходима тежка делегация и се съобразих с предварителния характер на водените разговори.



ВИЗИТКА

Роден на 13 юли 1970 година

Завършма езикова гимназия в град Ловеч

Магистър и доктор по международни търговски и финансови отношения в Мичиганския университет

От 1995 година работи за Световната банка като главен икономист по финанси и частно дело

Водещ автор на годишния обзор на Световната банка - World Development Report 2002

Един от 100-те най-цитирани икономисти в света. иректор на научен център в Харвард.

Семеен, с две деца.


Започва закриването на болници
Малки многопрофилни общински и частни специализирани болници ще бъдат първите закрити. Това ще стане заради наредба на Министерството на здравеопазването, с която се поставя условие за минимален брой легла.

Според нормативния акт, който беше публикуван в Държавен вестник, многопрофилните болници трябва да имат поне 60 легла, а специализираните - 30. Тези изисквания влизат в сила от 1 ноември и мотивът е "окрупняване на болничните заведения и осигуряване на по-добро качество". Още не е ясно колко лечебни заведения не отговарят на новия норматив, но със сигурност ще пострадат частни очни или гинекологични клиники, които масово са с по 10-15 легла.

"Това е административно унищожаване на лечебни заведения, които имат реална дейност", заяви д-р Динчо Генев, шеф на Асоциацията на лекарите, работещи в болничната помощ. "Изискването за брой легла идва, след като предишният здравен министър Анна-Мария Борисова направи турне из страната и на всеки директор на болница беше съобщено колко кревата трябва да махне и колко отделения да закрие. Сега това на новия министър му е добре дошло", допълни Генев.


Наредба закрива малките общински и частни болници
Павлина Желева

Наредба на Министерството на здравеопазването ще доведе до закриване на малки общински и частни болници, като им поставя условие за минимален брой легла. Според нормативния акт, който беше публикуван в петък в Държавен вестник, многопрофилните болници трябва да имат поне 60 легла, а специализираните - 30. Тези изисквания влизат в сила от 1 ноември, когато изтича срокът за пререгистрация на лечебните заведения, и мотивът е "окрупняване на болничните заведения и осигуряване на по-добро качество".

"Това е административно унищожаване на лечебни заведения, които имат реална дейност", заяви пред "Дневник" шефът на Асоциацията на лекарите, работещи в болничната помощ, Динчо Генев. Според него е нелогично да се закриват болници заради броя на леглата, без значение дали имат специалисти и пациенти, и това ще доведе до ликвидиране на частни заведения с модерно оборудване и добри екипи. "Изискването за брой легла идва, след като предишният здравен министър Анна-Мария Борисова направи турне из страната и на всеки директор на болница беше съобщено колко кревата трябва да махне и колко отделения да закрие. Сега това на новия министър му е добре дошло", обясни Генев.

Той даде пример с многопрофилните болници в Никопол и Гулянци, които вследствие на съкращенията, разпоредени от Борисова, вече нямат по 60 легла и според новата наредба трябва да бъдат закрити. От здравното министерство обясниха, че ако болницата няма достатъчно легла, може да се пререгистрира като Диагностично-консултативен център (ДКЦ).

Според Генев за малките болници тази възможност е крайно неприемлива, тъй като, макар да разполагат с оборудване и екип, няма да имат право да приемат лежащи пациенти и така ще загубят повечето клинични пътеки. Няма и как сега всички изведнъж да разкрият нови легла, тъй като има изисквания за квадратура и база, обясни медикът. Разпоредбата за брой легла не се отнася за лечебните заведения в труднодостъпни или отдалечени райони.

Наредбата променя и определенията за това коя болница е многопрофилна и коя специализирана. Досега за първия тип се изискваше да има най-малко четири отделения по основни медицински специалности, а в бъдеще ще са достатъчни две. Специализирани ще се водят лечебните заведения с отделения по една медицинска или дентална специалност. Така болници с отделения по три специалности изведнъж ще трябва да отговарят на изискванията за многопрофилни и да имат най-малко 60 легла.

Клиниките, отделенията и лабораториите в болниците ще бъдат категоризирани. Всяко от тях ще получи оценка за ниво на компетентност, като първо ще е най-ниското, а трето най-високото. В наредбата не са разписани точни критерии за категоризацията, а те ще дойдат от медицинските стандарти.

"Реално повечето общински болници ще получат най-ниското първо ниво и никой не знае то право на какви клинични пътеки ще им даде", коментира Генев. Според него обаче така общинските болници ще загубят възможността да лекуват инсулти например - нещо, което правят от години.




Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия: Здравната и социалната реформа абсолютно зациклиха
Стефан Антонов

Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова е първият депутат от ГЕРБ, приел да коментира горещите теми, свързани с проекта за бюджет 2011. Той срещна сериозна съпротива дори и от партии, които принципно подкрепят ГЕРБ. Парламентарните дебати се очаква да започнат тази седмица, но за разлика от миналата година процедурата ще е много по-напрегната, защото успоредно с нея се обсъжда национализация на професионални пенсионни фондове, а ключови реформи отново се отлагат.

Госпожо Стоянова, коректно ли е бюджет 2011 да се разглежда, без да са внесени бюджетите на здравната каса, ДОО и данъчните закони?

- Не, не е коректно и той не се разглежда отделно. В Народното събрание вече са депозирани законопроектите за бюджет на здравната каса и Държавното обществено осигуряване за 2011 г. и в четвъртък, 27 октомври, бюджетната комисия на съвместно заседание с икономическата, здравната и социалната комисия ще обсъждаме предложените бюджети едновременно. Това се прави за първи път, но решихме, че тъй като темата е доста важна за обществото и бюджетите са свързани, е по-добре да ги разгледаме едновременно.

Вече не разполагате с резерви - фискалният щеше да е близо до санитарния минимум, ако не бяха емисиите на държавни ценни книжа, сметките за 2011 г. също сочат дефицит - какво ще правите, ако не се съберат прогнозираните приходи, за което също има съмнения?

- Дефицитът, който се предвижда догодина, ще се финансира с външни заеми, но мисля, че не е много редно в медиите да обсъждаме кога и по какъв начин ще се използват външните източници, защото това може да повлияе зле. Прав сте обаче, че няма буфери и скрити резерви, които можем да използваме. Мисля, че в самия закон за устройство на държавния бюджет има заложен буфер с текстовете, които гласят, че когато приходите паднат под планираните, автоматично разходите трябва да се намалят до размера на тези приходи.

Промените в политиката на правителството, които залягат в бюджетите на ДОО и здравната каса (повишените осигуровки и допълнителните разходи), не налагат ли републиканският бюджет да се изтегли за допълване?

- Не смятам, че налагат. Промените в републиканския бюджет могат да бъдат отразени между първо и второ четене. Най-важното е, че тези промени изобщо няма да повлияят на философията на бюджета и на макрорамката с нейните показатели.

Не се ли отметна ГЕРБ от принципите си, като обеща да няма вдигане на осигуровки и данъци, а под уличния натиск се случва именно това?

- Много лесно е да ви отговоря, че нямаме категорично вдигане на данъци и осигуровки, тъй като миналата година понижихме осигурителната тежест с 2 процентни пункта, а сега я вдигаме с 1.8 пункта и в крайна сметка нетно все пак има понижение. Но по-важно е да се каже, че политиката на ГЕРБ не се е променила. Факт е, че България продължава да е с най-ниските данъци в ЕС, които не са по-високи от 2008 и 2009 г., но ситуацията е трудна.

Проблемите са страшно много, структурните реформи в здравеопазването и социалната сфера абсолютно зациклиха и това налага да се вземат решения, които изглеждат отстъпление от политиката и взети под уличен натиск. Но всъщност се търси вариант за решаване на проблеми, които повече не могат да бъдат отлагани.

Неслучайно дебатът за професионалните фондове трябва да се разглежда в светлината на пенсионната реформа, която започна през 2000 г., и да се види днес, 10 години по-късно, какви са резултатите от нея. Правилни ли са били стъпките, заложени тогава, дали са извървяни и какъв е резултатът. Ние вчера на бюджетната комисия (21 октомври, бел. авт.) имахме хубав разговор, разглеждайки бюджетите на ДОО за 2008 и 2009 г. Видя се какво се е случило с реформата - къде е била успешна и неуспешна. Определено можем да кажем, че тя се е провалила и това е причината днес да избиват проблемите със страшна сила.

Именно защото сме в криза, приходите от данъци, които през 2008 г. със законова промяна се заложиха да бъдат трансфер към бюджета на ДОО, сега не са достатъчни да покриват всички нужди на пенсионната система. Нейният модел беше тя да се самофинансира, но той беше променен през 2008 г. - тогава държавата се включва в пенсионната система с трансфер 12%, който се финансира с данъците, които републиканският бюджет изземва, но днес данъчните приходи са ниски и това кара държавата да се задъхва.

Как оценявате идеята за прехвърляне на личните сметки в професионалните фондове в общ солидарен фонд към НОИ?

- Знаете ли, ако се направи детайлен анализ на тази идея, ще се види, че в нея има много плюсове и много минуси. Аз няма да говоря за минусите, защото опозицията се справя много добре с тази задача. Категорично не съм съгласна с определението национализация, защото може да се национализира нещо частно, а в случая ние имаме парите на хората.

Тях държавата не ги прибира в републиканския бюджет, а идеята е да бъдат изтеглени от частните фондове и да се вложат в един солидарен фонд, който няма да е държавен, ще се управлява от НОИ. Разковничето има два аспекта. Първият е да се промени управлението на тези средства.

Те ще се използват за същите цели - да финансират пенсиите при ранно пенсиониране на работниците от първа и втора категория труд за периода от годината на ранно пенсиониране до навършване на нормалната възраст за пенсиониране, но управлението ще излезе от частните фондове и ще се извършва от НОИ. Вторият аспект е превръщането на модела от лични партиди в солидарен фонд. Тук думата национализация не пасва като определение.

Но дори и шефът на НОИ Христина Митрева призна в четвъртък, че ще има преразпределение на средства от хора с натрупвания към хора с недостатъчни средства по партидите?

- Искам да ви обърна внимание, че законът предвижда да се внасят вноски в този професионален фонд само от страна на работодателите, но определянето на пенсиите на тези хора не зависи от натрупаните средства по личните партиди. Определянето на пенсиите се извършва по правила, които са приети в нашата система и които нямат пряка връзка с 12-те или 7-те процента вноски съответно за работниците от първа или втора категория.

Те са само източник за тези пенсии и затова се получава другият парадокс - за съжаление по-голямата част имат по-малко натупани вноски, а пенсията, която НОИ им изчислява по правилата за изчисление на пенсиите за първа и втора категория труд, е много по-висока от това, което се натрупва по личните партиди.

Има пример и с работник, чийто работодател в продължение на 10 години е внасял 12% вноски всеки месец и по личната му партида са се натрупали 15 хил. лв. Заради добро управление от фонда те са станали 17 000 лв. Но ако този работник има 35 години стаж и не му предстоят още 18 години натрупвания на вноски, а е на 52 години и трябва да се пенсионира днес, защото е първа категория, ще му стигнат ли тези 17 хил. лв. за 8 години пенсия?

Ако разделим средствата в партидата му, ще видим, че се получава месечна пенсия около 177 лв. Пенсионните права, които са заложени, могат да се финансират при сегашния модел, ако в личната партида се превеждат 12% през целия осигурителен стаж. Но това не е факт.

В този смисъл държавата има ангажименти и смятам, че солидарният модел може да се приложи и за ранното пенсиониране. Тук обаче трябва много точно да отделим допълнителното осигуряване за родените след 1960 г., което се натрупва по техни лични партиди и което те ще ползват като допълнителна пенсия в размер на натрупаните средства, а не под някаква друга форма.

Не е ли редно държавата да доплаща пенсиите за работниците първа и втора категория, ако натрупванията по личните им партиди не стигат, вместо да национализира спестяванията им?

- Тези доплащания могат да дойдат само от данъци и само от данъци. След като държавата доплаща основната пенсия от данъци и сега ще доплаща и ранната пенсия от данъци, защо натрупванията трябва да бъдат по лични партиди. Излиза, че човек има пари по личната партида, но те не са достатъчни и за да се получи нормалната пенсия, ще се ползва солидарна пенсия от данъци. Редно ли е това?

Ще стане така, че държавата ще доплаща и пенсиите на хора, по чиито партиди и в най-добрия случай не са се натрупали средства, които могат да покрият ранната пенсия.

Фондовете отчитат, че по-малко от 17% от осигуряваните в тях работници имат вноски за всички последни 10 години. Тези средства се плащат от работодателите и се събираха от НОИ до 2006 г. и от НАП след това. Ще проверите ли какви са причините за тази изключително ниска събираемост и на какво се дължи парадоксът - НОИ ли са пропускали нещо или НАП, къде са отивали вноските на над 200 000 души?

- Тук също има два момента. Единият, за който вие говорите - некоректни работодатели, които не са внасяли вноските си. Те са ги начислявали, но не са ги внасяли. Ако има такива некоректни работодатели, аз не мога да допусна, че за всичките 10 години са били некоректни, и НАП, а преди това НОИ не са разбрали това.

Тук има и втори елемент. Фондовете твърдят, че работодателите не са внасяли през целия период, но това може да не се дължи на некоректност от тяхна страна, а по-скоро, че тези осигурявани лица не през целия този период са работили при условията на първа или втора категория труд.

Възможно ли е все пак да е имало пропуск или съзнателно затваряне на очи от страна на НОИ и НАП?

- Категорично отхвърлям такава възможност. Друг е въпросът доколко контролът на тези вноски е приоритет на НАП, но искам да кажа, че когато НАП прави проверки на някоя фирма, те обхващат също начисляване и внасянето на тези средства.

Поздравявам ви, че признавате за зациклянето на реформите, но защо и за втората година на самостоятелно управление на ГЕРБ те се отлагат?

- Знаете ли, вече изхабихме думата "реформи". Всяко нещо вече го наричаме реформи, но под тази дума хората очакват някакви генерални промени, защото това е смисълът на тази дума. В много случаи обаче става дума за подобряване на съществуващи системи и в много случаи това е правилният подход. Не можем да правим революция през определен период от време. И за подобряване на съществуващите модели смятам, че нещата вървят стъпка по стъпка.

Вие като председател на бюджетната комисия и бивш данъчен служител доволна ли сте от събираемостта на приходите, от работата на НАП и митниците?

- По-скоро проблемите, свързани с приходите, идват от състоянието на икономиката. Никъде по света приходи не се събират в резултат на контролни действия. Приходите се събират със стимулиране на доброволното плащане. В този смисъл, ако погледнем статистиката, ще видим че НАП събира 2-3% от своите приходи в резултат на контролни действия.

Обикновено те са постфактум и не водят до реален резултат и затова не смятам, че НАП може коренно да промени картината на приходите с последващ контрол. НАП може да повлияе върху тази картина не само с последващия контрол, върху който са се съсредоточили. Агенцията напоследък загърби мерките по подобряване на обслужването, въвеждането на електронни решения, които стимулират редовното плащане на хората.

Скоро четох доклад, който сравнява условията за бизнес в отделните страни, и ми направи лошо впечатление, че България е на едно от последните места по това колко време бизнесът хаби за своите взаимоотношения с данъчните - някъде около 600 часа годишно. Точно тук смятам, че НАП трябва да насочи усилията си. Тя е една от системите, която е първа по електронизация и има най-голям допир с бизнеса и с хората.

Имате ли информация какъв е ефектът от акциите на данъчните, следите ли ги?

- Ефектът ще се прояви по два начина. Първият е, че за констатираните нарушения ще се издадат актове и постановления за глоби и скоро ще видим на каква стойност ще бъдат. За мен ще е по-интересно в какъв размер са събраните глоби, което винаги е проблем. Вторият аспект е доколко констатираните в хода на проверките нарушения може да бъдат доказателство лицето да се обложи с данък, който то е укрило.

Не може в рамките на една или две проверки за сезон да се прави екстраполация за тази и предходните години. Струва ми се, че в тази насока едва ли ще излязат много допълнителни приходи. Не бива обаче да пропускаме и третия елемент, който оправдава публичността на тези акции. Това е моментът, в който хората разбират, че се осъществява контрол, че той е последователен, няма да е временен или еднократен и наистина ще допринесе за ограничаване на неформалната икономика.

Като споменавате, че не става само с последващ контрол, а е нужен сериозен текущ контрол, къде са неговите слабости?

- И друг път сме говорили, че НАП трябва да се съсредоточи в текущия контрол и в неговия ход не само да предотвратява нарушения, но и да събира достатъчно на брой систематични доказателства, благодарение на които да облага укрити доходи.

Липсват ли усилия в тази насока?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото не следя каква част от контролната дейност е превантивен и каква е последващ контрол, но мисля, че има разбиране за важността на превантивния контрол.

Имате ли анализ какви допълнителни средства може да съберат общините от местни данъци след свободата, която им предоставяте с последните промени в Закона за местните данъци и такси?

- Предстои да се изготвят тези анализи, но мисля, че трябва да се оценят увеличените възможности за местните власти да увеличат приходите си. Повечето заглавия, които видяхме по вестниците, бяха, че ще се вдигат данъци, а истината е, че предоставяме възможност на общините съобразно конкретната обстановка да взимат адекватни решения.

Това не се отнася само до разширението на диапазона за данък "сгради", но също така за туристическия данък, за т.нар. данък "лукс", за чието усъвършенстване между първо и второ четене ще направим промени в предложените текстове.


Текстовете са публикувани на сайта на Министерството на финансите именно за да започнат разговори, но ми се струва, че идеята е много добра. Но трябва да се доразвие, така че прагът, над който един имот ще се счита за луксозен, да не се изчислява на база на община, а на база населено място или зона в градовете. Така ще е по-справедливо.

Второто, което е нужно да се направи - да не се фиксира твърда добавка от 30% към дължимия данък за жилища с оценка над средната за населеното място, а да се даде диапазон от 10 до 50% и общините да я определят в зависимост от конкретните условия.






Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница