Ще бъдеш в бяло” яворов (анализ) „Ще бъдеш в бяло”

При интерпретацията на заглавието първо впечатление ни прави обръщението към нея. Яворов използва ти - формата, която отчасти гради очакване за диалог между влюбените или очакване за любовна и дори интимна изповед към любимата. Бъдещето време ни насочва към мечтите, към желанията и съвместния живот на влюбените изпълнен само и единствено с хармония и щастие, а белия цвят е символ на чистотата, нежността и невинността.

Жената със своята нежност, със своята красота успява да се отзове и със слънчевата си душа да помогне на мъжа да изплува от мрачните сенки на нощта, да вкуси и усети любовта, да почувства завладяващата и сила да се отдаде на живота без мрачни мисли, дни или нощи.

Любимата в стихотворението „Ще бъдеш в бяло” също като в стихотворението „Две хубави очи” губи конкретните си очертания, губи своя облик. Яворов я съпоставя с божественото, сравнява я със светлини и с лъчи, които изразяват новото, изразяват живота и радостта от изживяването му. Лирическия герой иска да пие от лъчите излизащи от влюбените и очи, иска да пие светлина и сравнява това с лек, всяка глътка за него е лечебна. След изпиването на лека той може спокойно да се обърне отново към света, той ще бъде просветлен и ще види „цял при ярък ден.”

След появата на любимата-ангел живота на лирическия герой ще бъде хармонизиран, Тя прави света за него цялостен, измъква го от мрачните дълбини и пропасти, в които е паднал. Любимата дарява изтерзаната душа на лирическия герой с успокоение, с вяра и най-вече любов.

След като е излекуван от лека на любовта, лирическият герой иска да създаде нов свят, които да е само за двамата. Този свят ще бъде храм за тях, там той ще открия из запази така искания и жадуван от него мир - „в невярата тревожна - искам мир.”