Ще характеризирам силните страни на моя съпруг, като се опитам максимално да елиминирам моите пристрастия и да го анализирам от позицията на бъдещ психолог

Задача №1

Ще характеризирам силните страни на моя съпруг, като се опитам максимално да елиминирам моите пристрастия и да го анализирам от позицията на бъдещ психолог.

Още от ранна възраст проявява любознателност, която не го напуска и в зрелите години. Расте в дом, където книгата е на почит. Аналитичността му е свойствена още от първите съзнателни години. По професия той е лекар. Изборът е лично негов и правилността му се потвърждава от професионалния хъс, с който работи и желанието да успее. Присъщо му е богато въображение. За тези които малко го познават той е крайно спокоен и уравновесен човек. Всъщност той е дълбоко чувствителен, но умело успява да прикрие и контролира емоциите си в зависимост от ситуацията.

Той е пълен с ентусиазъм и идеи, които не би споделил с някой преди да го опознае добре. Огромният брой приятели, които има, е свидетелство за топлосърдечния му характер, за неговата общителност и готовност за сътрудничество. Той цени безпределно приятелството, постоянно е зает с това –да прави нещо добро за някой друг, което го прави дълбоко съпричастен. Непрекъснато търси нови приятели и впечатления.

Освен със своята общителност и човешка отзивчивост, той се отличава и с прагматизма си. Стреми се винаги да бъде обективен и земен.

Той е с подчертан афинитет към учене и четене. Обикновено е добър в интелектуалните разговори. Това, което ме впечатлява, е че има широка обща култура, информиран е в много области и се стреми непрекъснато да обогатява знанията си.

И на последно място, но не и по важност е неговата отговорност, не само към професията, но и към семейството, което го прави любящ съпруг и баща, ценящ семантичната хармония.
В заключение искам да споделя, че ми беше много трудно разделянето на качествата на личността на силни и слаби. Ако аз приемам някои черти на характера за негативни, то друг би ги определил като позитивни. Човешката природа е нещо твърде сложно и комплексно, за да бъде преценена еднозначно.

Задача №2

По своята същност, болестта представлява нарушена способност за уравновесяване и приспособяване към природата и социалната действителност. Затова мисля, че поведението на българите наподобява западноевропейското. Това според мен е и правилното, защотото болката може да е от различен произход и несъблюдаването на хигиенните норми би имало тежки последствия. Също така, човек и без това се чувства толкова зле, че му е неприятно чуждото присъствие.

Тук позицията ми е ориенталски насочена. Ние сме гостоприемна нация, обичаме шумните празненства и веселието. Вероятно това произтича от от нашите страхове от изолация. Пример за това са родителите, чиито деца порасват и напускат семейното огнище. Те не рядко изпадат в депресивни състояния, породени от страхът от изолация.

Тук се придържам към западната интерпретация на проблема, като последните години жените са по-еманципирани, държат на свободата си и равните условия на труд и поделяне на отговорностите в семейството.

Страхът за разлика от тревожността има конкретна причина и реално съществуваща опасност. Отговорът на човек при това състояние е “борба или бягство”. Историята свидетелства, че българите са борбена нация. Нашите традиции илюстрират справянето със страха от миналото с някои и до днес запазени обичаи- прошка . Възприемаме настоящето като следствие на миналото. Християнските молитви са насочени срещу страха от бъдещето. И в тази връзка мисля, че ние сме на границата между двете култури.

И тук мнението ми не е еднопосочно, тъй като сме наследили и от двете култури по нещо. Нарцистични черти притежава всеки от нас и в това няма нищо лошо. Нормално е хората да реагират болезнено при остра критика или да се радват на уважението на околните. Ето защо смятам, че нарцистични черти и на Запад и Изток имат еднаква природа.

Социално-икономическия строй от близкото ни минало подтискаше личностната инициатива и ни убеждаваше в силата на общите, задружни действия. Това време вече е отминало и ние сме обърнати на Запад. За да оцелее българинът не вярва във фантази, а е принуден да разчита на собствения си потенциал.

Българското семейство е силно сплотено. Родителите винаги са духом с децата си , независимо от разстоянието. Често наблюдавана картина в българските домове е съжителството на няколко поколения. Това свидетелства за силните семейни връзки и солидарността.

И у нас битува схващането, че отдръпването от социалните събития е проява на някакво нарушение. Животът на човека е немислим без другите хора, без да живее в човешко общество или в човешки групи, сам той трудно би могъл да оцелее. Социализацията е един от най-важните аспекти за развитието на отделния индивид и формирането на хармонично развита личност.

УВАЖЕНИЕ

Тук се доближаваме повече до източното схващане. Южняшката ни топлота, обичта и вярата в децата са безгранични. Не смятам, че детския шум е проява на неуважение към съседите.

Що се отнася до болката е добре да се направи разграничение за физическа или друг вид духовна болка. Както споменах и по-горе с физическата болка предпочитаме да се справим сами. Ако изпитваме материална нужда-цялото семейство се притича на помощ. И тук са нашите допирни точки с Изтока и солидарността.

За разлика от Изтока ние сме християнски народ и като такъв нямаме забрани по отношение на алкохола. Аз смятам, че няма нищо анормално в употребата на алкохол.Традиция в българските семейства е дадено тържество да започне с наздравица, което е символ на дълголетие и здраве. Проблемът идва, когато се стигне до алкохолната зависимост, което от своя страна може да доведе до деградация на личността.

В нашето съвремие личността има несигурен идентитет, неяснота по отношение на дългосрочните цели, несигурност по отношение на това в какви среди обича да се движи. Това води до бурни емоции, лесни прояви на гняв, импулсивност. И за потискането на тези емоционални реакции често се прибягва към успокоителни медикаменти, дори и към употребата на наркотици.

У нас, както и на Запад е прието през острите стадии на болестта пациентът да се хоспитализира за кратко, след което се прилага поддържаща терапия вън от болницата. Важен фактор при ресоциализацията е емоционалният климат в семейството.

Според психоаналитиците при някои хора се откриват загуби в детството, водещи до нея.Причисляваме се към концептуалните модели на Изтока, тъй като прекомерните социални изисквания и заетост, водят до страх от несправяне със задълженията, а от там и до депресия.

Задача №3

Лъжа

Традиционна интерпретация

Позитивна интерпретация

Разсеяност

Традиционна интерпретация

Позитивна интерпретация

Хипохондрия

Традиционна интерпретация

Позитивна интерпретация

Затлъстяване

Традиционна интерпретация

Промени във външния вид, причинени от по-силното чувство на глад.

Контрабандист

Традиционна интерпретация

Позитивна интерпретация

Задача №4

Бях свидетел на следната ситуация: Една майка и нейното 3-4 годишно момченце вървяха по улицата. Майката водеше оживен разговор по мобилния си телефон. Детето настойчиво я дърпаше за ръката и я затрупваше с въпроси за птичките. В един момент тя се ядоса и му се развика.

Реална стойност:

“Престани с тъпите си въпроси, не виждаш ли, че съм заета.”

Детето наведе глава и се разплака.

Желана стойност:

“Съжалявам Миличко, виждаш, че в момента не мога да ти отговоря. Помисли сам, може да се досетиш. Ако не успееш, ще ти отговоря след като приключа с разговора.”

Реална стойност:

“Как не те е срам да се прибираш толкова късно. Умрях от притеснение. Кой знае къде си бил, щом и телефона си си изключил.”

Желана стойност:

“Скъпи, много се притесних. Опитах се да се свържа с теб, но телефона ти беше изключен. Тогава помислих, че може би имаш неприятности. Ще ми разкажеш ли защо закъсня. И моля те, следващия път намери начин да ме предупредиш, ако ще се бавиш.”
Като ученичка често имах проблеми с математиката. Редовно се прибирах в къщи разплакана от ниската оценка. Не зная дали за оправдание пред родителите ми или от притеснение за ниския си успех по предмета започвах гневно словоизлияние:

Реална стойност:

“Тази надута учителка отново ми писа четворка, тя е вечно недоволна от нещо. Задачата беше много трудна, пък и тя ни обясни теорията много на бързо, а от учебника нищо не успях да разбера.”

Желана стойност:

“Днес отново не се справих добре по математика. Вероятно проблемът е във мен и трябва занапред да полагам повече усилия. Ако не успея сама ще потърся услугите на частен учител и ще покажа на учителката, че мога и повече.”

Задача №5

Преди време преживях една незабравима случка на границата между Германия и Чехия. Поради едно лошо стечение на обстоятелствата бях задържана от гранична полиция. Тогава аз имах легална виза за Германия, тъй като там работеше съпругат ми. Реших да си направя екскурзия до Прага и тогава се сблъсках с несъвършенствата на системата. Последните месеци пребивавах със специално разрешение за престой, което аз трябваше да предам на границата на ЕС и така на обратно се оказах без него, но ме и набедиха за нелегално пребиваваща. Подложиха ме на редица унижение и ме караха да призная неща, които не съм извършила. Аз вярвах в правота си и наложих поведение, което много се доближава до моделите на позитивната психология.

Първо се опитах да запазя спокойствие, за да мога трезво да анализирам ситуацията. Приложих си един вид автотренинг като се опитах да се дистанцирам от ситуацията като си мисля за хубави неща. Това ми помогна да се изправя срещу конфликта и да открия изходите от него. По-точно си направих т. нар. “диферинциращ анализ.” Мислено си повтарях, че е въпрос на време истината да излезе на яве.

Почувствах се по-добре, събрах сили и им заявих, че повече нищо няма да кажа, докато не отвори службата за чужденци и не се изясни статута ми. Извадих си книгата и започнах най-невъзмутимо да си чета. По този начин, без да искам съм открила начин за преработване на конфликта:” област контакт”. Така аз се дистанцирах от тях. В този смисъл тук добре се вмества поговорката “Понасяй с достойнство това, което не можеш да промениш.” След известно време коренно се промени отношението им към мене. Смекчиха тона и въпросите им придобиха желаната стойност. Стигнах до извода , че те просто си вършат работата- относителност на ценностите. Започнаха да ми говорят, че аз вероятно съм почтен човек, но им трябват доказателства за това. Осъзнах, че имаме обща цел- изясняване на истината. Не след дълго се убедиха в моята правота. Сега вече самите полицаи започнаха да търсят начини за решаване на проблема.Открихме една нова форма на взаимоотношения. Накрая се стигна до там, че самите те ме попитаха с колко още искам да ми удължат разрешението за престой. Е, “всяко зло за добро”!

Тази случка ми помогна да открия моите силни страни-сомообладание в трудни ситуации, усет за действителността и умение за справяне с личностния ценностен конфликт, който е резултат от стреса.

Задача №6
Трудно ми е да преценя в коя област на преработване на конфликта реагирам аз. В някои случаи реагирам със соматични оплаквания - боли ме глава, присвива ме стомаха. От друга страна, когато имам сериозен проблем се доближавам повече до област “контакт”, тъй като не искам да се срещам с никого.
Съпругът ми преработва конфликтите чрез област “фантазия” . Затваря се в неговата стая и си пуска музика или играе компютътни игри. Мисля, че музиката му навява спомени за отминали времена, а с компютърните игри се впуска във виртуалния свят и става свидетел на войни, завладява светове и т. н.
Майка ми преработва конфликта еднозначно чрез област “тяло” . Тя реагира прекалено емоционално дори и за дребни неща. Сериозните конфликти и причиняват хипертонични кризи, задух и др.
При преработване на конфликта баща ми реагира чрез област “дейност”. Той също е дълбоко емоционален, но за разлика от майка ми той не дава външен израз на емоциите си. Започва да ремонтира счупени вещи и това му дава духовно успокоение.

Задача №7

Област “дейност”

“Конят е на този, който го язди, сабята- на този, който я препасва, работата на този, който я завършва”

“Първо мисли, после прави”

“Ако можеше да се прави всичко повторно, всички биха били мъдреци”

“Когато се готвят да се качат на дървото, започват отдолу, а не от върха му”

“Ако се хванеш за две неща наведнъж, и двете ще се изплъзнат от ръцете ти”

Област “тяло”

“Не е голямо геройство да имаш огромно тяло”

“Кръвта не е вода, а сърцето не е камък”

“По-добре да си строшиш крака, отколкото главата”

“Горко на онзи, който има хляб, а няма зъби”

“Две неща се оценяват след като се изгубят – здравето и младостта”

Област “контакт”

“В нещастието се познава верния другар”

“По-добре да се караш с хора, отколкото да живееш мирно в пустиня”

“Със съгласие малките стават големи”

“Самотното дърво не се счита дърво, самотният човек не се счита човек”

“Добрият приятел е по-добър от лошия роднина”

Област”фантазия”

“Колкото и да се стремиш нагоре, до небето няма да стигнеш”

“По-добре да задържиш това, което имаш, отколкото да тичаш след това, което нямаш”

“На мравката й се присънило, че убила слон”

“Да се родиш със сребърна лъжица в устата”

Задача №8

След като си купихме компютър моят съпруг стоеше денонощно пред него. Захласна се по някакви компютърни игри, които според него развивали интелекта. Играеше в отбори с други приятели посредством I-net. Разликата, обаче между него и приятелите му е тази, че те не са женени и съответно имат по-малко проблеми за решаване. Но при нас не беше така, както аз, така и детето имахме нужда от него. Започнаха да ми липсват разговорите и чувствах, че трябва да прекарваме повече време заедно. Вярвах, че загуби ли се семантичната хармония, не е трудно да се предвиди съдбата на едно семейство. Отдавна мислех, че е дошло време да направя нещо за решаването на този проблем, но не откривах начина.

След като се запознах с методите на позитивната психология реших да пробвам. Като начало се опитах да контролирам емоциите си и спрях с острите нападки, като по този начин се надявах да създам по-благоприятна атмосфера за разговори. Стигнах до извода, че точно моите изблици на гняв го отдалечават още повече от мен и той намира успокоение пред компютъра. Опитах се да погледна на проблема и от неговата позиция, да мисля позитивно. Започнах да се успокоявам с факта, че с навлизането на новите технологии подобни проблеми има и в други семейства. Следващата ми стъпка беше да предложа алтернативни форми за прекарване на свободното време- разходки, игра на шах, карти и др. Изразите от типа: “Ти живееш за приятелите си и компютъра” замених с “Зная колко държиш на приятелите си и колко са важни за тебе контактите ти с тях, дори и посредством виртуалния ефир, но ние с детето се чувстваме много добре в твоята компания и те молим да намериш повече време за нас.”

След като чу това, може би за оправдание, той заяви, че другите мъже правят много по-неприлични неща, отколкото една компютърна игра. Мисля, че с това поставихме началото на една позитивна комуникация относно проблема. Опитахме се заедно да анализираме проблема. Аз започнах да осъзнавам, че след тежкия работен ден има нужда от отмора, която той намира благодарение на компютъра. Разговорите ми с него ми помогнаха да открия , коя е неговата област на преработване на конфликта- фантазия. Той заема мястото на своите герои като преследа целите в играта и чрез тези фантазни образи се вгражда във виртуалния свят. Уместно да спомена тук е, че позитивната теория и тразакционния анализ се припокриват. Концепцията изцяло се допълваше и от пословицата “Какво ме интересува действителността, след като съм щастлив.”

Последваха изненадващи резултати. Мисля, че осъзна, че има и други начини и хора, с които да се чувства добре. Моите примери за аналогични ситуации и мои действия, които той не одобрява му помогнаха да погледне на своите постъпки от друг ъгъл. И най-вече намерихме формулата за един спокоен разговор, по време на който изложихме позициите си по проблема, като се стараехме да не нарушаваме личната свобода и на двамата. Този конфликт ни помогна да се развием като личности и да проумеем, че сме пример за нашето дете. За сега резултатът е на лице – по-малко време пред компютъра, повече за семейството! Надявам се и за напред да е така, тъй като: “За да разбере нещо ново, човек трябва да го сведе до нещо старо, отдавна преживяно и преодоляно.”

Задача №9

И точно тук се появи моя конфликт и вътрешно раздвоение. Скрих истината от моити близки с единственото желание да ги предпазя. А, дали това беше правилно?! Колко дълго можех да жевея с тази лъжа?! Какво ще стане след време?! Не трябваше ли да кажа истината?! Съмненията ме измъчваха денонощно. Ако бях казала истината можеше всички заедно да помогнем за по-добрия изход от болестта. Надделя становището ми, че съобщението на диагнозата рак предизвиква сериозен стрес у болния и го лишава от надежда за неговото бъдеще. Знаех, че не са редки случаите, при които още при неуточнена диагноза само вероятността за коварното заболяване кара някои болни самоволно да посегнат на живота си.

След седмица излязоха повторните изследвания и първата диагноза не се потвърди. Баща ми и до днес си е жив и здрав и си “живее в мир” с доброкачествения си тумор.

Моята лъжа не ми тежи, убедена съм, че постъпих правилно. Днес си задавам въпроса: “Какво щеше да стане, ако не бях излъгала?” Този път, обаче имам отговор: “Не искам да звучи пресилено , но мисля, че предотвратих една трагедия”. Една лекарска грешка може да доведе до тежки последствия. Предстоящата неизвестност, страх от смъртта причинява неизмерими страдания. Баща ми щеше да загуби своето място в социалната структура на обществото, нямаше да може да се върне в обичайната си трудова среда и т.н.

Това мое преживяване ми напомни за едно произведение на Йордан Йовков – “По жицата”. Творбата най-често се интерпретира като диалог за вярата и надеждата, олицетворени от бялата лястовица, които за да ги внуши на болната Нонка Петър Моканина изрича благородна лъжа. В началото на разказа той отрича пред бащата да е виждал бяла лястовица, но след като вижда мъката в очите на болната Нонка, той казва: “ Аз видях, ще я видите и вие”. Тези думи могат да бъдат изречени от човек, който носи в себи си вяра, защото вяра дава онзи, който я има. Погледнато от друга страна дори няма директен намек на лъжа, защото той наистина я вижда, но със сърцето си. Добротата, сърдечността и състрадателността на Моканина, изразени в разказа, не биха му позволили да отчае и убие вярата в сърцето на Нонка-затова той предпочита да изрече една благородна лъжа.

* Като заключение искам да споделя и моето мнение по разглежданата тема. Идеята на позитивната терапия е да помогне на клиента да погледне на събитието от различни гледни точки, съответно да се опита да намери позитивното там, където преди това е виждал само негативното. Благодарение на дотук прочетеното стигнах до извода, че като бъдещ психолог следва да вярвам в откритостта на психиката за промяна към по-добро. Иначе психологията като професия и практика не биха имали смисъл. Безспорно е много наложително да бъда грамотна относно важните идеи в бъдещата ми професионална област. Прави ми впечатление обаче, че съвременната тенденция в психотерапия е еклектична. Враждата между отделните школи няма да помогне за развитието на тази област. Като “бъдещи” практици ние сме длъжни да приемаме новия опит и да го съчетаваме със стария, това несъмнено ще доведе до по-голям успех в работата ни и ще бъде полезно и за другите. Надявам се, че знанията по позитивна психология и психотерапия ще ми помогнат по-добре да се ориентирам и адаптирам към професионалната действителност и да придобия собствен професионален облик.

ШУ” ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

ОТГОВОР НА ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЗАДАЧИ

Спец. Психология

Фак. № 03013

1. 
   Целеустремена личност – качеството ви на целеустремена личност обяснява вашата постоянна мотивираност. Да бъдеш целеустремена личност означава да изпитваш постоянна необходимост от постижения. За вас като че ли всеки ден започва от нула. За да сте доволни от себе си в края на всеки ден трябва да сте постигнали нещо осезаемо. При това под всеки ден да се разбира буквално всеки ден било то делник или празник или ден от отпуската. Колкото и да се нуждаете от почивен ден ако той премине без да постигнеш нещо нямя да се чувстваш доволен. Вашата неотслабваща потребност за постижения е неутолима, а това води до поява на неудовлетвореност. Той обаче ви дава сили да работите продължително време без да се изтощите. Това е качеството, което ви подтиква да се движите все напред, да градите и да се развивате.
   

2. 
   Дейна личност – кога можем да започнем? Това е въпрос, който се повтаря във вашия живот. Вие нямате търпение да започнете да действате, макар да смятате, че и от анализ има полза или че и дискусите могат да доведат до ценни изводи. Вие сте дъблоко убедени, че само действието има значение. Само действието води до постигане на целта. След като бъде взето дадено решение вие можете да действате. Всъщност водени от своето качество на дейна личност вие сте уверени, че действието е най-доброто учебно средство. Вземате решение, действате, виждате резултата и се учите. Този начин на трупане на знания определя всяко ваше следващо действие. В крайна сметка вие знаете, че ще ви съдят не по това какво казвате или мислите, а по това какво правите и това не ви плаши, то ви доставя удоволствие.
   

3. 
   Гъвкавост – вие живеете в настоящия момент, не гледате на бъдещето като на непроменяща се даденост, а като на реалност, която създавате чрез избора който правите сега, в този момент. По този начин откривате бъдещето стъпка по стъпка чрез всеки един избор. Това не означава, че нямате планове. Качеството гъвкавост, обаче ви дава възможност да откликнете с готовност на изискванията на момента, дори и когато те ви отклоняват от плановете. За разлика от някои хора вие не мразите внезапните ангажименти и непредвидените отклонения. Вие ги очаквате при това с нетърпение. Дълбоко в себе си вие сте много гъвкава личност и сте в състояние да останете продуктивен дори когато изискванията на работата ви дърпат в множество различни посоки.
   

4. 
   Аналитичност – вашето качество да анализирате ви кара да предизвиквате останалите:” Докажи го, покажи ми защо твърдиш, че това е истина”. За вас тези въпроси имат голямо значение. Вие смятате, че сте обективна и безпристрастна личност. Обичате данните, защото те не са обременени с ценности. Въоръжени с тях вие търсите закономерности и връзки. Искате да разберете как определени закономерности си влияят взаимно, как се съчетават, какъв е резултатът. Отговаря ли този резултат на предлаганата теория или на ситуацията пред кято сте изправени? Вие отстранявате пласт след пласт докато не разкриете коренната причина или причини. Околните ви смятат за стриктен човек с развито логично мислене.
   

5. 
   Организатор – Вие тъчете на много станове едновременно. Когато сте изправени пред много сложна ситуация, включваща множество фактори обичате да вземате под внимание всички фактори едновременно като ги нареждате и пренареждате докато не се убедите, че сте ги наредили във възможно най-продуктивния ред. Вие дсе опитвате да намерите оптималния начин да свършите дадена работа. Тези които нямат се чудят как можете да мислите за толкова неща едновременно, как може да бъдете толкова гъвкави, че да оставите готови планове на една нова идея, която току-що ви е хрумнала. Готови сте в последния момент да промените комбинацията от хора и ресурси за осъществяването на нов проект. Вие сте в стихията си в динамични ситуации, непрекъснато чертаете нови възможности, търсите нови пътища на най-слабо съпртивление, обмисляте нови партньорства, постоянно прехвърляте в ума си нови възможности.
   

6. 
   Убеденост – Ако едно от силно изразените ви качества е убеденост вие притежавате определени трайни основни ценности. Тези ценности са различни за различните хора, но най-често вашата убеденост ви кара да цените семейството си и да проявите алтроизъм или дори и духовност. Вие цените чувството за отговорност и други високи морални ценности както у себе си, така и у останалите. Тези основни ценности оказват многостранно влияние върху поведението ви. Те придават на живота ви смисъл и удовлетвореност. Според вас успехът е нещо повече от пари и престиж. Те ви дават насока и ви водят през изкушения и отклонения, които животът ви предлага по посоката на постоянен кръг от приоритети. Това постоянство лежи в основата на всички ваши взаимоотношения с другите. Приятелите ви смятат за човек, на когото може да се разчита. Вашата убеденост кара другите да ви вярват. Вашата работа трябва да има смисъл да отговаря на вашата ценностна система да “значи нещо” и тъй като се ръководите от убедеността си, тя ще има значение само ако ви дава възможност да живеете в унисон с ценностите си.
   

Хората, които приемат нещо за истина и са способни да говорят някому обикновено продължително, за да повярва в правилността, истинността на нещо, като привеждат доказателства и доводи. Имат определени мироглед, разбиране и идеи.

7. 
   Властност – силно изявената властност ви кара поемате нещата в свои ръце. За разлика от някои хора вие не чувствате неудобство от това да налагате вижданията си на околните, точно обратното, след като веднъж сте се създали мнение чувствате необходимостта да го споделите с другите. След като сте си набелязали някаква цел не намерате покой, докато не обедините останалите около нея. Конфронтацията не ви плаши и знаете, че тя е първата стъпка към намирането на решение. Вие искате нещата между хората да са ясни, затова изисквате от тях да бъдат прями и честни, насърчавате ги да поемат рискове, може дори да ги сплашите. Хората изпитват влечение към личности, които отстояват позицията си, към личности, които поемат в определена посока и искат другите да вървят напред, така че вие привличате хората, вие имате силно присъствие, притежавате властност.
   

8. 
   Комуникативност – вие обичате да обяснявате, да описвате, да играете ролята на водещ, да държите речи и да пишете. Това е вашето качество за комуникативност в действие. Вие чувствате необходимостта да оживите събитията и идеите чрез разказването им. Вземате една “суха” идея и я съживявате с помощта на образи, примери и метафори. Вие искате вашата информация, било то идея, събитие, някакво изделие, откритие или урок да оцелее. Искате да насочите вниманието към себе си, а след това да го уловите и задържите. Това е двигателят на вашите усилия за намиране на идеалната фраза. Точно за това ви привличат експресивни думи и ярки словосъчетания. Точно за това хората обичат да ви слушат. Вашите словесни картини печелят интереса им, обогатяват цвета им и ги двъхновяват за действие.
   

9. 
   Състезателност – корените на това качество са в силата на сравнението. Когато наблюдавате околния свят вие имате инстинктивното съзнание за резултатите постигнати от околните. Именно техните резултати представляват най-доброто мерило за вашите постижения. Независимо от това колко усилия сте положили, ако сте постигнали целта си, но не сте надминали равните си, постигнатото остава у вас чувство за празнота. Като всички състезатели вие изпитвате необходимост да се съизмервате защото това ви дава възможност за сравнение на резултатите, вашите и тези на другите. Обичате да има други състезатели, обичате състезанията, защото в крайна сметка в тях трябва да има победител. Особено обичате състезанията, в които знаете, че имате най-голям шанс за победа. Вие не се състезавате просто заради удоволствието от състезанието, вие се състезавате за да побеждавате. С течение на времето започвате да избягвате състезанията, в които вероятността да победите е малка.
   

10. 
    Предпазливост – вие сте внимателни, вие сте бдителни, вие сте предпазлива личност. Знаете, че светът е място, където всичко се случва, може всичко да изглежда наред, но под повърхността усещате множество рискове. Вместо да отричате съществуването им, вие ги изкарвате на открито един по един. Следователно вие сте доста сериозен човек, който подхажда към живота с известна резервираност. Например обичате да планирате отдалече, за да предвидите евентуалното нежелано развитие на обстоятелствата. Внимателно си подбирате приятелите и се въздържате от коментар, когато разговорът се насочи към лични въпроси. Не раздавате много похвали и високи оценки за да избегнете погрешното им тълкуване. За вас животът не е състезание по популярност, животът е нещо от рода на минно поле. Ако другите искат могат да го преминат безразсъдно, вие обаче имате друг подход. Откривате опастностите, претегляте тяхното относително въздействие и след това предпазливо пристъпвате напред. Стъпвате внимателно.
    

11. 
    Насърчител. Вие виждате потенциала на околните, всъщност много често единственото, което виждате е потенциал. Според вас няма личност, която да е напълно формирана. Всеки човек непрекъснато се развива и е пълен с възможности. Точно това ви привлича в него. Когато общувате с другите вашата цел е да им помогнете да вкусят успех. Създавате интересни ситуации, които ги карат да полагат усилия така, че да израстнат. И през цялото време търсите признаци на развитие. За вас дребните прояви на напредък, невидими за другите са явни признаци за развитие, за реализирането на нечий потенциал. Тези признаци на растеж у другите са източника на вашата енергия, те ви дават сили и ви носят удовлетворение. С течение на времето много хора ще търсят вашата помощ и насърчение тъй като дълбоко в душата си разбират, че вашата готовност да помагате е искрена и ви носи удовлетворение.
    

12. 
    Дисциплинираност- вашият свят трябва да бъде предсказуем, трябва да бъде организиран и планиран, затова вие непрекъснато придавате структура на света около себе си. Набелязвате графици или срокове за извършването на една или друга работа, правите си дългосрочни и краткосрочни планове и старателно се придържате към всеки един план. Вие не сте непременно изрядни, но имате потребност от прецизност. Графиците, плановете са все неща, които подпомагат създаването на чувство за контрол. Хора, на които им липсва това качество може понякога да изпитват неприязън към вашата потребност от ред. Фактът, че не обичате изненади, нетърпението което проявявате при наличието на грешки, навиците ви, привързаността ви към детайлите, нито едно от тези неща не трябва непременно да се тълкувакато стремеж към контрол над останалите, ограничаващ тяхната свобода. Тези прояви по-скоро могат да бъдат възприемани като инстинктивен начин за поддържане на движението ви напред и като продуктивност, когато животът ви завърти във вихъра си.
    

13. 
    Безпристрастност - равновесието е важно за вас. Вие дълбоко осъзнавате необходимостта от това да се отнасяте по един и същ начин с всички хора, независимо от тяхното социално положение. Затова не искате везните да се накланят прекалено в полза на когото. Според вас това води до егоизъм и индивидуализъм в свят, в който някои хора несправедливо набират скорост поради връзките или произхода си или пък чрез подмазване. Това искрено ви отблъсква. Виждате себе си като бранител на света. За разлика от този свят на услуги “ти на мене, аз на тебе” вие вярвате, че хората могат да живеят най-добре в стабилна среда, където правилата са ясни и се прилагат еднакво към всички. Това е среда, където хората знаят какво се очаква от тях. Тя е пресказуема, безпристрастна и справедлива. Всеки човек в подобна среда има равен шанс да покаже на какво е способен.
    

14. 
    Отговорност - качеството отговорност ви кара да се чувствате ангажирани с това което казвате и вършите. След като веднъж сте поели някакъв ангажимент, независимо дали е голям или малък вие се чувствата морално задължени да го доведете до край. От това зависи доброто ви име, ако по една или друга причена не можете да изпълните обещанията си чувствате, че трябва веднага да започнете да търсите начини да се реванширате пред другия човек. Извиненията не са достатъчни оправдания. Търсенето на рационално обяснение е напълно неприемливо и няма да можете да се примирите със самия себе си, докато не намерите някаква компенсация. Тази съзнателност, тази почти маниакална потребност да постъпвате така като трябва, вашия безупречен морал взети заедно съставлява репутацията ви на човек на когото може да се разчита безпределно. Когато се разпределят нови отговорности хората се обръщат най-напред към вас, тъй като знаят че работата ще бъде свършена. Готовността ви да поемате нещата в свои ръце може да ви накара да забравите границите на човешките си възможности.
    

15. 
    Любознателност - вие сте любознателни, колекционирате различни неща, каквото и да събирате правите го защото ви интересува, а вашият ум е от онези, които се интересуват от много неща. Светът е вълнуващ точно поради безкрайното си разнообразие и сложност. Вие обичате да събирате колкото се може повече информация по различни канали, складирате я защото не знаете кога ще ви потрябва. Като се има предвид всяка възможна употреба вие не обичате нищо да изхвърляте, така че постоянно трупате, събирате и архивирате предмети и идеи, това е интересно занимание. Поддържа ума ви свеж и може би някой ден в близко бъдеще част от тях ще се окажат ценни.