Схема: bg051PO001 05 „Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”

„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

Битката за Шипченския проход без-

спорно е най-драматичният епизод в Руско-

турската освободителна война от 1877-

1878 г. В народната памет името на този

старопланински връх се е превърнало в

символ на безпримерен героизъм и само-

жертвата в името на Отечеството. Но защо

отделяме такова внимание и какво е

значението на тази битка за нас, бълга-

рите? За да отговорим на тези важни

въпроси, нека още веднъж си припомним

накратко събитията от онова далечно време.

Войната е обявена тържествено на 12

април 1877 г. с Манифест на руския импе-

ратор Александър ІІ. Русия акцентира

върху нейния свещен и освободителен

характер, който съвпада и с руските страте-

гически интереси на Балканите. Мани-

фестът е посрещнат с неописуема радост и

въодушевление, както от българския, така

и от руския народ. Показателен е фактът,

че веднага след оповестяването на войната

хиляди доброволци-руси и българи се

записват в царската армия.

Руската армия преминава р. Дунав при

Свищов на 15 юни 1877 г. под смъртоно-

сния огън на турската артилерия. С цената

на стотици жертви, руските воини, коман-

двани от ген. Драгомиров се прехвърлят на

българския бряг и освобождават града.

Тук руските сили са разделени на три

отряда: Източният отряд (70 хил.), начело

с престолонаследника Александър Александрович

има за задача да блокира голямата турска

войска, разположена в четириъгълника

Русе - Силистра - Шумен - Варна. На

Западния отряд (35 хил.) е възложено да

овладее Никопол и да развие настъпление

в западна посока. Предният отряд (12

хил.), в който са включени българските

опълченци, под ръководството на ген.

Гурко се отправя към Търново. Източният

отряд изпълнява успешно задачата си.

Западният превзема Никопол, но забавя-

нето в този град дава възможност на вой-

ската на Осман паша, най-талантливия

турски генерал, здраво да се укрепи в

Плевен. Най-големи успехи постига ар-

мията на ген. Гурко, която освобождава ста-

рата българска столица и след това изне-

надващо прехвърля Балкана и успява да

превземе Стара Загора. Бързото напре-

дване на Предния отряд принуждава турс-

кото командване да прехвърли срещу него

40 хил. армия на Сюлейман паша, съсре-

доточена в Тракия, която получава зада-

чата да премине Стара планина през Шип-

ченския проход и да се притече на помощ

на обсадения Плевен. На 31 юли, след

шестчасов бой, въпреки проявения геро-

изъм от руси и българи,Предният отряд е

принуден да отстъпи към старопланин-

ските проходи, нанасяйки тежки пора-

жения на турците. Чувствителните загуби

разколебават Сюлейман паша, който

не прави опит да организира прес-

ледване. Вместо това предпочита да

изгори до основи Стара Загора.

Отбраната на Шипченския про-

ход е организирана от ген. Сто-

летов на билото на Стара планина

при вр.Св. Никола. Тя е поверена

на 36-и пехотен Орловски полк и

на пет български опълченски дру-

жини. Общият брой на бра-

нителите възлиза на 5500 души,

от които 4200 българи, разпо-

лагащи с 27 оръдия.Срещу този

малоброен руско-български отряд

настъпва многократно по-силен

противник. Само броят на редов-

ните турски войски възлиза на 30

хил. души, като към тях трябва да

добавим и няколко хиляди

башибозуци (турски добровол-

чески отряди, прочути със своя верски

фанатизъм и жестокост).

Защитата на Орлово

гнездо

приготовленията на своята армия и от 9 до 13

август на Шипченския проход се водят епични

боеве. Позициите на руско-българския отряд са

разположени по протежение на пътя, свързващ с.

Шипка с Габрово, ка-то най-предната им част е

вр. Орлово гне-здо. Най-тежките сражения са на

9, 10 и 11 август (стар стил). Само през първия

ден турците предприемат 11 атаки, които са

яростно отбити от защитниците на прохода,

подпомогнати от огъня на артилерията. Към обяд

в помощ на бранителите пристига 35-и пехотен

Брянски полк, който веднага се включва в боя.

Битката продължава и на следващия ден 10

август, когато неприятелят атакува от всички

страни с цел да обгради и изолира руско-

българския отряд.В помощ на бранителите този

ден пристигат няколко десетки казаци и 200

български доброволци. Решителният бой обаче

започва на 11 август.Героизмът и подвигът на

българските опълченци в този ден, вдъхновяват

Иван Вазов да напише прочутата ода

«Опълченците на Шипка». Очевидци разказват,

че денят е бил изключително горещ, храната и

боеприпасите - на привършване и адска жажда

измъчвала защитниците на прохода. Само до

обяд турските войски предприемат 6 атаки и

достигат дори до окопите на бранителите.В жес-

токия неравен бой загиват стотици бойци-орло-

вци, брянци и опълченци. Положението се вло-

шава след обяд, когато броят на защитниците още

повече намалява, а боеприпасите привършват.

Остават единствено желязната воля и отчаяната

саможертва! Към 17 часа, в кулминацията на

битката, на помощ пристигат изпратените от ген.

Радецки подкрепления. Щурмът на турците е

отбит, а Шипка - спасена! Боят продължава и

през следващите 3 дни, но атаките са отново

спирани. Отбраната е стабилизирана, а замисълът

на турското командване пропада.

Тук е мястото да отбележим, че ако армията

на Сюлейман паша беше преминала в Северна

България и се беше съединила с турската войска в

Плевен, то положението на руската армия щеше

да стане критично и вероятно Русия щеше да

изгуби войната. Затова Шипченскта епопея има

за нас, българите, такава свещена стойност и

значение!

Голям Сечко, Малък Сечко и баба

Марта - двама братя и една сестра

- имали общо лозе. От него те

изкарвали три бъчви вино - на

всекиго по една.

Голям Сечко цял ден ходи, скита

по калища, по студове, сняг го

вали, вятър го духа и вечер се

върне капнал от умора. Седне да

си почине, хапне си, пийне си,

както си му е редът, че чашка, че

двенки, че килце, че две - изпил

си бъчвата с виното. Малък Сечко

- и той като брата си. По реките

ходи, леда чупи, снега топи,

порои отправя, горите чисти,

гнезда за скорците готви, цял ден

ходи нагоре-надоле, умори се,

върне се вечер, хапне си, пийне

си. Ха чашка, ха още една, че

килце, че две - и той си изпил

виното. Тръгнат двамата братя на

сватба, на кръщавка или някъде

на гости и умират от срам, че

нямат вино. А пък бъчвата на

баба Марта си стои в зимника

непобутната - пълна-пълненичка.

Няма какво! Двамата братя

решили да изпият виното на

сестра си. Решили и го сторили.

Днес тоя точне, утре оня точне - и

виното се свършило.

Дошла баба Марта, запретнала

ръкави, разшетала се да среща

пролетта, както е прилично.

Шетала, шетала, уморила се,

седнала да си почине. Рекла да

похапне, сетила се за винцето и

рекла да си пийне. Като отишла

при бъчвата - що да види. В нея

не останало ни капка. Дъгите й се

разсъхнали, обръчите й се

разслабили. Разбрала баба Марта,

че е ограбена от братята си,

разсърдила се, разфучала се, леле-

мале - насреща й се не излиза!

Фучала, бесняла, клела, викала,

па седнала, та заплакала. Сълзи

реки потекли от очите й. Плакала,

плакала, най-после се утешила.

- Ех, ако са го изпили, моите

братя са го изпили, не са чужди

хора я - казала тя и се засмяла.

Утешила се, но все пак й било

мъчно и обидно, че останала без

винце и братята са я излъгали.

И всеки път, кога си спомни за

това, тя се сърди и плаче, но ядът

бързо й минава и тя пак се

усмихва.

БАБА МАРТА

И до днес българите посрещат месец март

закичени с мартеници от прeсукани

червен и бял конец. Има и още старинни

ритуали, изпълнявани някога в чест на 1

март.

Семпла нишка от усукани заедно бял и

мартеница, с която българите посрещат 1

март открай време. Сега младите хора

обикновено връзват мартеница на китката

на ръката. А някога така носели

мартеници само децата, момите и младите

булки. Ергените навремето връзвали бяло-

червена нишка на кутрето на лявата ръка,

а женените мъже – на глезена или я

скътвали в пояса. Имало и обичай момите

да закичват мартеници на пазвата, но

непременно отляво, докато невестите

закичвали мартениците си отдясно.

Съвременните градски жители завързват

мартеници на своите домашни любимци.

Но и това има своите корени в

традицията. По селата открай време

връзвали мартеници на шията, по рогата,

опашките и краката на крави, овце и на

други стопански животни. В първия

мартенски ден окичвали с мартеници и

най-важните женски вещи – тъкачния

стан, хурката. На първи март дори

плодните дръвчета в двора осъмвали с

вързани на стеблото мартеници.

За съвременния

българин мартеницата е

преди всичко традиция и

символично пожелание

за здраве и късмет. Но

някога смятали

мартеницата за амулет.

Вярвали, че тя предпазва

хората, добитъка,

къщата и цялото

стопанство от "злите

сили" на отиващата си

зима. На някои места я

наричат "урочница",

защото се вярвало, че

предпазва от "лоши очи" и от уроки.

От друга страна, обаче, червено-бялата

нишка по магически път стимулира

плодовитостта, според фолклорните

представи. По-образно и метафорично

звучи вярването, че мартениците

развеселяват баба Марта. Така се нарича

месец март в българския фолклор. Баба

Марта е пословична с капризния си нрав.

Ако се развесели и усмихне, грейва

слънце и става топло. Разсърди ли се

старицата, докарва студ и сняг. За да я

развеселят още повече, някога хората я

посрещали и с прострени червени дрехи

по стоборите, прозорците и вратите.

В ранното първомартенско утро навън

излизали само момите, защото тяхната

хубост радвала баба Марта. На шега или

сериозно, някога имало обичай дори да

"женят" Марта за някой стар ерген или

вдовец от селото. Ако след това времето

се стопли, значи баба Марта е харесала

жениха. Ако пък не го е одобрила,

старицата се разсърдвала и зафучавала със

снежни виелици. Другаде разказват, че тя

си имала двама мъже – един любим и един

омразен. Когато срещнела своя любимец,

Марта се радвала и докарвала хубаво

време. Когато срещнела другия си мъж, тя

се разгневявала и връщала зимата. Все

така образно се обяснява и обичаят да се

палят обредни огньове на 1 март. Казват,

че с тях стоплят баба Марта в ранната

пролет. Но ако се разшифрова

първо мартенската обредност, става ясно,

че баба Марта всъщност е образ на

пролетно-лятното слънце. Затова в някои

райони наричали месец март "летник" и го

смятали за начало на лятото в старите

времена, когато делели годината само на

два сезона – зима и лято.

Първо мартенските обредни огньове

"разпалват" и зареждат със сила новото

слънце, според древните представи. А

като отплата хората искат Марта да не ги

"пърли" и изгаря през лятото.

По традиция мартеници се

носят до Младенци – на 9

март или до Благовец – на

25 март. По-рядка е била

навремето практиката да се

носят само през първите

три дни от март. Още по-

ограничен е обичаят

мартеници да се носят цели

40 дни или чак до жътва.

Най-популярна и до ден

днешен е представата, че

червено-бялата мартеница

се сваля, когато човек види

цфънало плодно дръвче. Свалената

мартеница се връзва на цъфнала клонка, за

да стане плодовито дървото. По-трудно

изпълним за градските жители е обичаят

мартеницата да се свали, когато видиш

щъркел за първи път през пролетта.

Поверието е, че ако видиш щъркела в

полет, всичко през годината ще ти върви

добре - сякаш „хвърчи”. А ако щъркелът е

кацнал, ще си сънлив и мързелив през

идното лято. Затова пожеланието в такъв

момент било „Щъркел хвърчи и аз да

хвърча”.

Страницата подготви:

Мехмед Сейфидин -9 клас

Те са готови да посрещнат по-леко жестоките удари на живота.

Доказателство за това са следните факти: наши ученици се изявяват като машинни инженери, преподаватели в основни и средни училища, служители в органите на МВР/ полиция, противопожарна служба, жандармерия/ ,председатели на земеделски кооперации, ръководители на фирми, водачи на всякакви видове моторни превозни средства, частни земеделски стопани ,животновъди. Завършвайки ПГСС пред нашите ученици се открива поле с широк спектър на изява.
Директор: инж.Д.Николов

-Какво е отношението на учениците към ученическите задължения?

-Учениците в ПГСС са личности с различни характери, индивидуални качества, способности и интереси. Те изявяват своята инициативност и творческо въображение при провеждането на спортни, културни, образователни и други училищни мероприятия.Така в ПГСС се формира приветлива комуникативна атмосфера на взаимно разбирателство, коректност, доброжелателност, съпричастност не само между самите ученици, но и между всички участници в училищния живот.

Но основните задължения на учениците са към учебниния процес. Моето мнение е, че една част от тях са мотивирани да бъдат дисциплинирани и отговорни към целия учебен процес,а други проявяват интерес за формиране на знания и умения по отделни учебни дисциплини.

Регламентираният в ППЗНП допустим брой неизвинени отсъствия дава възможност те да се правят съзнателно от някои ученици. Причините за това са не само обективни, но и субективни, като незаинтересованост, неорганизираност, безотговорност/ най- често предпочитанието да се получи 1 неизвинено отсъствие вместо двойка/.

Оптимистични са резултатите за по-малкия брой неизвинени отсъствия и по-високия успех в края на 1 учебен срок в сравнение с предната учебна година. Те показват, че учениците проявяват по-съзнателно и качествено отношение към техните конкретни учебни задължения в образователен, културен и организационен аспект.
Пом. Директор: инж.Хинчо Влаев
-Задълженията, които трябва да спазват учениците са: редовно да посещават учебните занятия, да се отнасят добре с учителите и съучениците си, да спазват реда в училище. Но малцина са тези, които го правят.

Венци.-11 клас

Фатме- 10 клас

Николай- 11 клас

-Отношението към ученическите задължения на учениците е

пренебрежително, защото те не идват на училище за да учат, а по задължение.

Митко- 12 клас

-Какво харесвате и какво не в училището?

-Най- много ми харесва това, че училището е много чисто и просторно. Не ми харесва, че е студено през зимата.

Мехмед- 9 клас

Мемед-11клас

-Харесвам класните стаи, но не харесвам това, че трябва да стоим в коридорите през междучасията, особенно когато е студено.

Галя -11 клас

-Искаме да има пейки в двора на училището.

Божанка - 9 клас

Поеми си дълбоко дъх и се усмихни на учителя.Така печелиш време.Помисли си ,че насреща ти е човешко същество,което също като теб има недостатъци.Дори в момента преподавателят да е в по-изгодна позиция от теб,ти не рискуваш нищо.А пък от съучениците си изобщо няма да се притесняваш.Защо си въобразяваш,че те дебнат да ти се присмеят?Та те си мислят за свои си неща…Така че отговори на зададения въпрос спокойно и ако сбъркаш не е фатално.Животът продължава.

Никога не отказваш нищо на когото и да било…

Ако се огледаж наоколо,ще видиш че има и други самотни момичета и момчета като теб.Направо ще е грехота да не заговориш някой от тях.Така ще станете двама и по-лесно ще завържите нови запознанства.Имай предвид,че срамежливостта се проявява и под други форми-някой срамежливци се държат много арогантно…

Топло и слънчево ще бъде през цялото лято.Захладняване се очаква отново след 15 септември.

В съчинението:”Моят баща”един ученик написал следното:”Моят баща може да преплува морето,да премине пеш през Сахара,да победи тигър,но най-често му се налага да мие съдовете и да хвърля боклука”.

-При нагряване телата се разширяват,а при изстудяване се свиват.

Дайте пример:

Един ученик казва:

-Сега разбрах защо лятната ваканция е по-голяма от зимната.

На изпит за шофьори:

-Кажете ми какво представлява еднопосочна улица?

-Това е улица,по която могат да ви блъснат само отзад.

-Прав си ,синко,тази ученическа книжка,която си изровил от сандъка наистина е моя и не е по-добра от твоята.

-Така ли!-пита синът

-Да,но в такъв случай предполагам,че ще е справедливо да получиш сега това ,което аз получих от моя баща,котато той видя моята книжка.

“Когато буталото стигне ГМТ се подава електрична инсталация и горивната смес се запалва.”