Широколъшки говор

Неопределителни местоимения

Отрицателни местоимения

и тук ед.ч. м.р. се покрива с мн.ч.

Обобщителни местоимения

2.5 Степенуване

2.6 Глаголи

Минало несвършено време

Минало свършено време

Бъдеще време

Във всички глаголи в бъдеще време частичката ща в Широка лъка се заменя с частичката жа.

Примери:

е жа торча – аз ще тичам (припкам)

ви жа жôнътъ – вие ще жънете
Възвратната форма на глагола се получава, като се прибави възвратното местоимение са вместо се и съ, вместо си.

Примери:

2.7 Причастия

Примери:

Когато пред спомагателния глагол в 3-то лице ед.ч. е се употреби личното местоимение в съкратената форма на винителния и дателния падежи, то личното местоимение и спомагателният глагол в широколъшкия говор се сливат в една дума.

Примери:

1-во лице – скòкук´ май – гъдел ме е /май/

ед.ч. 2-ро лице – скòкук´ тай – гъдел те е /тай/

3-то лице – скòкук´ гуй – гъдел го е /гуй/

ж.р. – скòкук´ йай – гъдел я е /йай/
пръбòлу най

мн.ч. пръбòлу вай

пръбòлу хай

2.8 Думи от турски произход

2.9 И още нещо

Пример:

които също са наследени от религиозното гръцко господство през периода на двойното петвековно робство. Гръцките думи са отбелязани със съкращение – (гр.).

В речника са избрани и подредени по азбучен ред до третата буква, включително думи, непознати и неупотребявани в литературния български говор и писменост и по-малко такива, употребявани в официалния говор, но са изменени и се различават в някоя сричка или буква, но представляват интерес. Иначе, целият речник на българския литературен език, би трябвало да се приспособи към широколъшкия говор, защото почти всяка дума в Широка лъка се произнася по-иначе, като дори и ударенията на чистите български думи се поставят върху други гласни като:

ушù – ýшъ, очù – òчъ ,

оглèдай се – òглядай са и др.
Родовете в речника са посочени за думата, която се превежда, но и за превода, който може да бъде от друг род.

Изобщо, широколъшкият говор е много по-съкратен от книжовния. Много думи изразяват цели мисли и, за да се преведат на литературен български език, е необходимо цяло изречение, като например:

И въпреки всички указания и пояснения, само широколъчани и, въобще човек от посочените в района села и махали, роден и израсъл там, е в състояние фонетично да изрази всички букви, думи и изрази на местния говор с правилен акцент, ударения и тембър. Външните лица трябва дълги години да пребивават в широколъшкия район, за да изучат основно местния говор. Младото поколение започна в разговорите и писмата да си служи с книжовния български език и дори смята за некултурно да използва своя родопски говор, а даже се срамува от него. При тези условия, след няколко поколения, родопският говор и в частност широколъшкият, е обречен на изчезване. Младежи от Широка лъка, Гела, Солища, Стикъл, Стойките и околните села и махали, като учащи се, студенти, или работещи, напуснали селото, не познават много думи, употребявани от по-старата генерация. В градовете от по-дълго време не познават много думи, употребявани преди.

Речникът с настоящите пояснения, типичните широколъшки изрази, приложени накрая, все вярваме, че ще допълнят някои неясноти и непълноти в досегашните изследвания върху среднородопския говор, част от който е и широколъшкият, но с местни изменения в акцента и израза, както и думи, завещани от поколения, без основни следи от историята.
2.10. Словоредът в широколъшкия диалект

Особен е словоредът при конструирането на изрече­нията в обикновения, ежедневен разговор на широколъшки диалект. Най-добре това се вижда от описанието на Стою Велев за пословичните патила на Дели Гругю. Те са описани в същата книга и са толкова затрогващи, че като ги чете човек, не може да не се смее, а често и до сълзи от смях да стигне.

“Черна турска робия. Илинден. Бърчината Св. Илия, западно от с. Гела, е почерняла от хора-съборяни и от охранени кехайски коне. Много гайди свирят на големите трапези. Пет кръга хоро се вие… Весели се раята, а ведно с нея – и българо­мохамеданите, които братски делят и радост, и скърби с християните.

На най-огледното място – турци-властници. Гледат хорото, следят с похотливи очи нагиздените невести и… сучат мустаци.

Дели Гругю им дума:

- Хей, харно глôдатъ, амъ довъдътъ и вашнъ женъ та врю да глôдамъ. Ам ви кучета, тех крийтъ в мишъ дупки, а нашсъ глôдатъ.

- Сгодите го – нарежда онбашията.

Като гарги на леш налитат по него жандари и кабадаии. Дели Гругю се откопчва и бяга. Но кой го стигне и удря. Тъй до Заевите и от там без време пристига в къщи.

Майка му, като го вижда, кротко го пита:

– Ако си дойдъ, син?

– Дойдух си.

– Чи дали та нъ бахтаха?

– Бахтаха ма.

– Чи кой та бахта?

– Чи кой ма нъ бахта?

– Чи де та удриха?

– Чи де ма нъ удриха?

– Боли ли та син?

– Боли ма зер, тачи еци.

– Чи каде та боли?

– Чи каде ма нъ боли?

– Ам оти та бахтаха?

• 
  Чи оти мъ нъ бахтаха!…“