Що е наркотик?



страница1/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24




ЩО Е НАРКОТИК? Повечето недоразумения на този свят възникват, защото хорaта рядко уточняват какво имат предвид, когато използуват една или друга дума или термин. Понятието наркотици е безспорно едно от най-мъглявите и тази неяснота много затруднява осмислянето на тяхното съществуване и роля в обществото. Първоначалното значение на думата - вещества, които предизвикват нарка т. е. безсъзнание или сън, почти е излязло от употреба. Синоним на наркотици е дроги; тази стара френска дума е означавала прахообразно лекарство. Днес във фармакогнозията дрога се нарича всеки лечебен продукт от растителен или животински произход, а в много европейски езици дрога означава просто лекарство.

Добрият и законопослушен гражданин би възразил, че не ни е нужна никаква казуистика - наркотиците са тези вещества, които хората, по-умни от нас, са сложили в списъка, който казва кое е наркотик и кое не е; всъщност, именно това е юридическата дефиниция за наркотик. Този списък е различен в различните държави, но в една или друга степен той повтаря списъка, приет и актуализиран на редица международни конференции. Наличието на дадено вещество в списъка на наркотиците е съвършено еднозначен повод за преследване на производството, търговията и употребата му, но за съжаление има слабо отношение към неговите действителни свойства и вредата от него. Едва ли ще изненадаме някого, ако припомним, че открай време законите се приемат повече заради нечии интереси, отколкото заради общото благо. 3лите езици твърдят, че канабисът е бил забранен в САЩ през 1937 г. под давлението на група бизнесмени, които искали да разорят своите конкуренти в конопената промишленост; забраната, освен това, осигурила работа за безкрайното количество полицаи, които били назначени за борба с алкохола и нямали какво да правят след отмяната на сухия режим. Друго очевидно доказателство за могъщите икономически фактори, които все още определят кое е легално и кое не е, са огромните реклами на цигари и алкохол, с които е пълна страната ни. Изключително силно е влиянието на традициите - старите и привични средства се смятат за по-безредни от новите и чуждите. С това може да се обясни фактът, че в повечето цивилизовани страни канабисът е забранен, докато алкохолът е легален, а в ислямския свят е точно обратното. Предразсъдъците и естествената човешка ограниченост не отминават и законодателите, които също са хора - повечето от тях безкритично споделят предубежденията на своето време, нация, класа и възраст.

Както се вижда, юридическата дефиниция - добра или лоша - може би върши работа на полицията и прокуратурата, но е неподходяща за целите на нашето разглеждане. За да изясним понятието наркотик, има смисъл да погледнем какви свойства притежава той според разбирането на обикновения човек.

На първо място това са вещества, които имат влияние върху психиката; те въздействуват на нашите сетива, възприятия, мисли, памет, настроение, воля и т.н. Психоактивните средства са твърде много и различни, затова се налага да въведем известен ред.

Най-просто е те да се групират по химичната им структура; тази класификация е еднозначна, но тя понякога има твърде далечна връзка с това, което всъщност ни интересува - техния ефект. Действието на различните вещества е вероятно по-добра основа за подреждането им, но голямото разнообразие в нюансите на ефектите им често внася объркване. От съвременна гледна точка най-строгата класификация би трябвало да бъде построена въз основа на механизма им на действие, който повече или по-малко определя техните основни субективни ефекти; за голямата част от описаните в тази книга вещества той в общи линии е известен.

За тези, на които горните разсъждения се струват твърде научно-досадни, може да бъде предложен един крайно опростен вариант, който е популярен сред дрогаджиите в англосаксонските страни. Очевидно е, че уличната класификация не се интересува от такива абстрактни неща като механизма на действие, а разде­ля дрогите според най-общите им субективни ефекти. Ние бихме могли да я приложим към почти цялата психофармакология; ето как изглежда това: 1)Вдигачи (uppers) - в тази група влизат всич­ки известни стимуланти - от кафето до кокаина; по традиция тук се включват и летливите нитрити. 2)Свалячи (downers) - това са всички средства, които причиняват в някакъв смисъл отпускане и успокояване - опиати, барбитурати, бензодиазепини и, разбира се, алкохол. 3)Психеделици, халюциногени (psyhodelics,hallucinogens) - най-популярен халюциноген остава LSD, но освен него тук се включват всички други синтетични халюциногени. както и пейотът и различните магически гъби. РСР и канабисът също се причисляват към халюциногените, но се смята, че тяхното действие е твърде различно и по своему специфично; същото се отнася и за екстази.

Много от психоактивните вещества имат медицинска употреба, но според общоприетото мнение наркотиците се използуват без медицинска необходимост. Така понятието наркотик се разширява почти до безкрайност, тъй като обхваща всяко психоактивно вещество, което сме взели, без да ни го е предписал лекар. Доказано е, че даже съставът на храната, т.е. изборът на хранителни продукти, има забележимо влияние върху психиката.

Тези широки рамки се стесняват от мнението, че наркотиците са вещества, които предизвикват зависимост и са вредни. Строго погледнато, ние се раждаме със зависимост от кислорода, водата, протеините, въглехидратите, мазнините, витамините и т.н., а в по-нататъшния си живот всеки човек повече или по-малко си изгражда зависимост от още хиляди други не особено нужни вещества - подправки, парфюми, бои и пр. Много от психоактивните вещества несъмнено предизвикват сериозна зависимост, която може да бъде много силна (алкохол, опиати) и/или много бърза (кокаин, опиати). Съществуват освен това, много вещества, смятани за наркотици, към които не се създава особена зависимост (канабис, халюциногени); във всеки случай тя е по-слаба, отколкото към много други непотребни удоволствия, без които животът би изглеждал сив и мрачен. Очевидно е, че зависимостта е от значение само доколкото тя причинява на зависимия субект съществени вредни ефекти; от друга страна, даже веществата, които не създават зависимост, могат да имат своите вредни ефекти. Т. е. наркотиците са вредни за личното и обществено здраве. За съжаление, на въпроса за това, доколко едно вещество е вредно, е трудно да се получи точен отговор. Причините съвсем не са в това, че дълговременните вредни ефекти трудно се забелязват; проблемът е, че самите изследвания често преследват не научни, а идеологически или икономически цели. Вследствие на това се публикуват куп спекулации за относително безвредни вещества, докато други, които имат сериозни вредни ефекти, се толерират.

Накрая има смисъл да разгледаме популярния израз злоупотреба с наркотици (drug abuse). Самата дума злоупотреба има морализаторско-полицейски облик - човек може да употребява алкохол или тютюн, понеже това е легално и общоприето, но този, който пуши канабис, яде магически гъби или смърка кокаин, злоупотребява.

Начинът, по който се използуват повечето наркотици, би могъл да се определи като употреба за удоволствие или извънмедицинска употреба; това най-много се доближава по смисъл до израза recreational use, който напоследък е общоприет в англоезичните страни.

Тук са описани както веществата, отдавна станали синоним за наркотици, така и някои други, които повечето от нас смятат за не-наркотици, но които определено притежават много от изброените свойства. "Хората са склонни да категоризират едни или други средства като легални или забранени, добри или лоши - а някои наркотици се третират така, като че ли въобще не са такива. Както ще покажем обаче, границите на тези категории не могат обективно да бъдат определени - те варират от поколение в поколение и от страна в страна." - пише Едуард Брекер, автор на дебелия и умен доклад на Съюза на потребителите в САЩ, озаглавен Легални и нелегални дроги - "На първо място, главните легални дроги - кофеин, никотин и алкохол - са разгледани тук заедно с тези, които са нелегални ... Убедени сме, че всяка книга за дрогите, която игнорира такива социално приети и официално продавани вещества, няма да хване вяра сред младите читатели и сериозно ще изкриви виждането на по-възрастните. Разглеждането на легалните и нелегални дроги заедно прави и двете групи вещества по-лесно разбираеми".

ЗАЩО ХОРАТА СЕ ДРОГИРАТ?За някои причината за това е непонятна, а други биха отгово­рили, че по-скоро не е ясно защо не всички го правят. Въпросът да­ли става дума за нещо, присъщо на човешката природа, или, нап­ротив, за отклонение от природните норми, не е случаен. От него­вия отговор зависи отношението на цялото общество към извънмедицинската употребата на психоактивни вещества. В интерес на истината, огромната част от хората по света се дрогират, като алкохолът, кофеинът и тютюнът несъмнено са най-разпространените наркотици. Очевидният факт, че дрогите съпътствуват чове­чеството през цялата му история, би трябвало да ни говори, че ед­ва ли става дума за нещо преходно и случайно.

Важни аргументи в тази насока ни дават наблюденията върху поведението на животните. Ламите в Андите ядат листата на коката; биволите в Индокитай пасат маковите поля и, когато наесен съ­държанието на морфин в растенията рязко намалее, изпадат в ти­пичен абстинентен синдром; горилите в Габон гризат корените на дървото ибога; овцете в Австралия пасат растения, които съдър­жат халюциногени, докато започнат да се олюляват; всеизвестна е любовта на слоновете, мечките и други животни към ферменти­ралите плодове, съдържащи алкохол. Склонността към поглъщане на психоактивни вещества се наблю­дава даже и при такива низши животни като насекомите; забеля­зано е било, че някои видове гъсеници измежду различните раз­новидности коноп винаги избират тази, която съдържа повече канабиноиди, въпреки че тя е по токсична за тях.

Проф. Роналд Сиджъл е един от големите съвременни психо-фармаколози, известен с изследванията си върху халюциногените. Той е анализирал много данни за пристрастието на животните към различните дроги, разпространени в природата, и е твърдо убеден, че хората са получили знанията си за психоактивните свойства на растенията от наблюдения върху поведението на жи­вотните. Той смята, че дрогирането може да се разглежда като не­обходимост, не по-слаба от глада, жаждата и сексуалния нагон. Даже и да не се съгласим с толкова крайна теза, очевидно е, че тя съдържа известна доза истина. Основните причини за това, хо­рата упорито да се стремят към създаване на някакъв, макар и временен, химически рай, като че ли могат да се сведат до два главни мотивационни типа, които условно бихме могли да наречем крал Макбет и Алиса в Страната на чудесата.

Измъчен от угризения на съвестта, Макбет се обръща към ле­каря с думите:

МАКБЕТ: ... Навярно знаеш на болен разум да предписваш цяр, от памет лоши мисли да изскубваш, смут, вписан в мозъка, да изличаваш и с целебна противоотрова гръдта да облекчаваш от онуй, което стяга я.

ЛЕКАРЯТ: При тез недъзи болникът трябва сам да си е лекар.

Отговорът на лекаря звучи напълно разумно, но Макбет не останал доволен от него. Подобно на Макбет за много хора изходът от житейските проблеми е единствено в бягството от тях, колкото и илюзорно да е то; несъмнено всеки от нас е имал понякога подобно желание. И най-силният човек в тежки моменти чувства нужда от средства, които най-общо бихме определили като наркотични, но при слабите духом те могат да станат заменител в реалния живот. За повечето европейци алкохолът е средството което им помага временно да притъпят напрежението, чувството за безизходност и отчаяние или да намерят изгубеното самочувствие; на Изток опиумът и канабисът са били не по-малко употребявани с подобна цел. Един от хилядите примери за това са американските войници във Виетнам, сред които алкохолът, марихуаната и по-късно хероинът се ползували с голяма популярност. Те са били много по-разпространени в частите, непосредствено ангажирани в бойни действия, а в съседен Тайланд, където войниците се радвали на евтини жени и спокойствие, много по-рядко обръщали внимание на наркотиците, независимо от по-ниската цена. Тук бихме могли да отбележим, че войните - поне тези, които са се водили от 150 години насам - неизбежно са довеждали до рязко увеличаване на употребата на наркотици.

Пример за друг, коренно различен тип мотивация, е един по-малко известен литературен герой - Алиса. По време на цялoто си пътешествие през Страната на чудесата тя непрекъснато опитва всичко, което може да се яде или пие, понеже още в началото е забелязала, че това винаги води до странни промени в нея. У Алиса понякога се прокрадва страх, дали това или онова няма да е вредно, но любопитството винаги надделява над предпазливостта. За нея целият свят е едно предизвикателство, което може би най-силно е изразено в малкото шишенце, на което пише "ИЗПИЙ МЕ". Този тип хора повече са склонни да оценят странните и понякога плашещи преживявания, които им дават халюциногените докато първият тип търси в дрогата по-скоро спокойствие и утеха. Реалните хора, разбира се, са някъде между тези два крайни модела на поведение.

Някой би възразил, обаче, и съвсем уместно, че не всички, които имат житейски или личностни проблеми, се проливат или започват да се бодат, както не всички, които търсят необичайни преживявания, ги търсят в LSD и разни халюциногенни билки, гъби или кактуси. Действително, реалният живот предлага най-различни алтернативи на дрогите. Много хора си изработват лесно самочувствие като причиняват страдания на тези, които могат да уязвят; типична е фигурата на неудачника, който проявява своята мъжественост, като малтретира собствените си жена и деца -единствените същества, които го приемат насериозно, тъй като са още по-слаби и зависими от него. В подобни случаи насилието често е съпроводено с алкохол или напоследък с кокаин, но това е по-скоро удобно и общоприето извинение, отколкото действителна негова причина.

Други намират загубената увереност в себе си, като прегърнат някоя нова или стара идея или религия; за техните души се борят много конкуриращи се търговци на най-различни видове душевен опиум. В подражание на крилатата фраза на Хайнрих Хайне "Религията е опиум за народа" на една стена в Париж неизвестен мъдрец задраскал лозунга "Революцията е опиумът на интелектуалците". Всички тези дейности, макар и външно различни, несъмнено притежават определена наркообразност; те дават на човешката душа утеха, цел и смисъл - но с цената на изпадане в една зависимост, която в основата си не е кой знае колко по-различна, макар и да е по-здравословна, от дрогата. Впрочем, да си мъченик на своята идея е вредно за здравето; много по-добре е да и служиш в рамките на някоя благородна организация - Инквизицията, Гестапо или ЧК.

Когато говорим за религията, трябва да уточним, че отношението на съвременния човек към наркотиците, най-вече към халюциногените, значително се отличава от това в древността. В архаич­ните общества употребата на силнодействуващи средства е била ритуализирана и, поради това, силно ограничена. Древният човек е използувал психоактивни средства не от любопитство, а за да се приобщи към отвъдното; впрочем, и днес има много хора, които се отнасят към LSD и подобните на него вещества като към врати към един друг свят. Различните психоактивни средства са играли огромна роля в примитивните религии, но с превръщането на религиозните ритуали в подобие на оперен спектакъл са загубили своето значение. Тази промяна е резултат от стремежа на всички религии да изработят методи за унифицирано и възпроизводимо въздействие върху своите почитатели. Психоактивните средства, колкото и силно и разтърсващо да действуват на човешката душа. действуват твърде индивидуално и неуправляемо; това е един съществен недостатък от гледна точка на всеки жрец, който иска да подчини тълпата на Божията - или на своята - воля. Всички днешни институционализирани религии се отнасят враждебно към употребата на психоактивни вещества, както към всеки друг опит за отклонение от правилния път.

Ако риболовът може да се разглежда като едно невинно ескейпистко занимание, то състоянието, което е крайна цел на кротката йогистка медитация - самадхи - в очите на повечето хора прилича на доброволно безумие. Скачането с ластично въже, катеренето без осигуровка и другите екстремистки спортове са откровено предизвикателство към скуката на общоприетите ценности. За любителите на остри усещания съществуват още много забавления - от групов секс до ядене на риба фугу; този списък би могъл да се продължи до безкрай, но обща черта на всички тези занимания, въпреки че са повече или по-малко общоприети, е, че някои от тях са вредни за здравето или направо опасни за живота. Търсачите на силни преживявания ясно осъзнават, че техните занимания са много подобни на наркотик. "Понякога се чудех дали алпинизмът не се е превърнал за нас в зависимост, при която удоволствието от наркотика е изчезнало, а е останала само нуждата да си инжектираш все по-силни и по-силни дози" - пише Джо Таскър. Малко след това признание 34-годишният алпинист изчезна безследно при опит за изкачване на Еверест по нов, особено труден маршрут. Би било интересно да се сравни смъртността сред алпинистите или автомобилните пилоти с тази сред любителите-психонавти; много от известните полови атлети измряха от СПИН, а яденето на рибата фугу повече прилича на кулинарна японско-руска рулетка, отколкото на гастрономическо преживяване. Единственият извод, който се налага, е, че ако някой иска да изпита това, което другите не са преживяли, той непременно ще намери начин да го направи, даже, а може би именно поради това, че е свързано с риск за живота му.

По всичко изглежда, че склонността на повечето хора към съзнателното приемане на различни психоактивни вещества - за добро или за зло - трябва да се търси по-скоро в нормалната човешка природа, отколкото да бъде смятана за болестно отклонение. От всичко казано до тук, не трябва да оставаме с впечатлението, че наркотиците са били използувани само за удоволствие или с цел постигане на мистични откровения. Минало е времето, когато алкохолът, опиумът и мандрагората са били единствените познати средства за наркоза, но съвременната хирургия с успех ползува техните съвременни заменители. От хилядолетия различни наркотични по своята същност средства се използуват за подсилване или за успокояване; впрочем, техните лечебни свойства често са били преувеличавани. Нашето време се отличава само с това, че едни средства са заменени с други; пример за това е изключително широката употреба на различни транквилизатори, много спорна от гледна точка на медицинската целесъобразност.

Накрая трябва да споменем и още един начин на употреба на наркотиците - за манипулиране на поведението на други хора. От древността почти до наши дни много майки са успокоявали ревливите бебета с помощта на алкохол, опиум, канабис или рауволфия - средства, които съвсем не са невинни. Отдавна е известно, че някои пълководци давали на войниците си опиум преди битка, за да не усещат болката и да се бият, без да мислят за себе си. Алкохолът, изглежда, е бил най-често употребяван с подобна цел. Фронтовие 100 грамм, които се раздавали ежедневно в съветската армия по време на войната, сигурно са били полезни от гледна точка на военната ефективност, но впоследствие са създали много алкохолици. Инките използували като стимулант коката, а втората световна война изведе на сцената амфетамините, с чиято помощ германската, японската и американската армии пришпорваха своите войници до пълно изтощение. Освен това, от древността до днес различни психоактивни средства са били използувани от военните, шпионите и по-обикновените престъпници за временно замъгляване на съзнанието на техните врагове или, по-точно, жертви. Този аспект от употребата на наркотици винаги е будил особени опасения, фантастичните романи, напр. Дюн на Франк Хърбърт и Конгрес по футурология на Станислав Лем, са пълни с описания на повече или по-малко чудовищни общества, които се управляват с помощта на наркотици. Новите, изключително силни психоактивни средства, които се появяват напоследък, биха могли да засилят опасенията на по-впечатлителните читатели, но не бива да забравяме, че съществуват много по-добри методи хората да бъдат превърнати в тълпа послушни кретени; почти всяка идеология, въоръжена с мощта на съвременните мас медии, би свършила тази работа много по-добре.

Идеята, че можем да бъдем поробени с помощта на бонбонки, пълни с наркотик, засега не е особено реална. Употребата на психоактивни средства от любопитство сама по себе си също не е особено опасна, тъй като всяко ново нещо бързо омръзва и се заменя с нещо друго. Това, което буди опасения е, че все повече хора намират убежище от житейските си проблеми в наркотици, които водят до силна зависимост - алкохол, опиати, кокаин. Причините, поради които съвременното общество създава толкова двойници на Макбет, са твърде сложни, за да бъдат обсъждани тук. Несъмнено е обаче, че те едва ли някога ще изчезнат напълно; няма да изчезне и желанието на хората да използуват средства, от които да се чувствуват по-добре или просто иначе. Единственият начин вредата от употребата на психоактивни вещества да се сведе до възможния минимум е добре да се опознаят техните приятни и вредни ефекти върху душата и тялото. Едва след това всеки от нас би могъл да си изработи конструктивно мнение по въпроса дали да ги използува - и как - или не. Трудно бихме могли да си представим, че обществото като цяло може да има адекватно отношение към тяхната употреба, докато знанията на повечето хора относно свойствата им са по-скоро в областта на нарко- или антинарко-митологията, отколкото на реалните факти.

КАК ДЕЙСТВУВАТ НАРКОТИЦИТЕ?



  1. МОЗЪК, НЕВРОНИ, СИНАПСИ И МЕДИАТОРИ

Идеята, че именно мозъкът е средоточие на душата, дълго време не е била толкова очевидна, колкото сега се струва на повечето от нас. Древните египтяни смятали, че вместилище на душата са черния дроб и сърцето. Платон се сетил за мозъка, но неговите съображения дошли от областта на чистата естетика - той смятал, че душата се намира в него, понеже е най-кръгъл от всички органи и по този начин според неговата теория се доближава до най-съвършеното геометрично тяло - сферата. Великият лекар на древността Хипократ първи е изразил съвременното схващане за мозъка и ние едва ли можем да добавим много към него: "Човек трябва напълно да осъзнава този факт, че именно от мозъка - и именно от мозъка - произлизат нашите чувства на радост, удоволствие и веселие, както и нашата печал, болка, скръб и сълзи. Ние мислим с мозъка и с негова помощ можем да виждаме и чуваме, способни сме да различим уродството и красотата, доброто от злото, това, което е приятно или неприятно." И в наши дни има хора, които смятат, че съществува душевен живот извън мозъка, но тук няма да спорим с тях, тъй като даже и да има такъв, той няма отношение към предмета на тази енциклопедия.

Главният мозък се състои от повече от 10 милиарда нервни клетки (горе-долу колкото звездите в една типична галактика), които за по-кратко се наричат неврони. Всеки неврон се състои от тяло и много израстъци - дендрити, чрез които той контактува със съседните неврони. Обикновено един от тези израстъци е много дълъг; той се нарича аксон и е познат на повечето хора като нервно влакно. Сигналите по аксона се предават като електрически импулс и в известен смисъл той може да се оприличи на кабел. Съществуват много лекарствени и токсични вещества, които влияят на предаването на нервния импулс по аксона. При блокиране на този импулс невронът изпраща информация, но тя не достига до получателя; кокаинът и другите местни анестетици спират сигнала за болка точно по този начин.

Комуникацията между отделните неврони се осъществява по химически път - чрез особени вещества, които предават сигнала. В местата на контакт клетъчните мембрани на невроните са силно сближени; това образувание се нарича синапс, а процепът между мембраните - синаптична цепнатина. Предаването на сигнал се състои в отделяне от мембраната на първия неврон на специфично вещество - невромедиатор, чието присъствие в близост до мембраната на втория неврон предизвиква у последния ответна реакция. Освен медиаторите съществуват и модулатори; тези вещества променят начина, по който невроните реагират на медиаторите, но много учени разглеждат модулаторите просто като друг вид медиатори. Начинът на предаване на информацията с помощта на медиатори изглежда на пръв поглед сложен, но позволява много гъвкаво регулиране на невронните функции и оттам на цялата нервна система. Влиянието на различните психоактивни препарати е резултат от тяхната намеса в този фин и чувствителен механизъм.

В синаптичните окончания на невроните съществуват системи за синтез на нужния медиатор; използуваният медиатор се прибира от невроните за повторна употреба и заедно с новосинтезирания се опакова в мехурчета. При постъпване на сигнал тези мехурчета се съединяват с пресинаптичната мембрана и изливат съдържанието си. Изхвърленият в процепа медиатор се свързва с определени места на постсинаптичната мембрана, които се наричат рецептори. Това са сложни белтъчни комплекси, които опознават даден медиатор и в отговор на него предизвикват съответна реакция в неврона-приемник; с известно приближение може да се каже, че ключът - медиатор отключва ключалката - рецептор. Начинът, по който рецепторът узнава своя медиатор, както и начина, по който той може да бъде излъган от някое странично вещество, се изучава от молекулярната фармакология.

Голяма част от психоактивните средства въздействуват върху рецепторите. Те могат да предизвикат реакция, подобна на тази от истинския медиатор - тогава те са агонисти на този медиатор. Антагонистите се свързват с рецептора и, без да предизвикват реакция, пречат на действието на медиатора. Други вещества пък променят чувствителността на рецептора към медиатора. Процесите на синтеза, разпределението и разграждането на медиаторите също може да бъде повлиян от външни вещества. Някои лекарствени и наркотични средства действуват върху системата за обратно захващане на медиатора, а други на ензимите, които го синтезират или разграждат. Тези въздействия водят най-общо до промяна на концентрацията на един или няколко медиатора в мозъка и оттам до възбуда или подтискане на функциите на невроните.

Мозъкът е изключително сложна система и е много трудно да се определи кои процеси от кои точно медиатори зависят. Този проблем се усложнява от много фактори, най-вече от изключително сложното взаимодействие между сигналите, предизвикани от различните медиатори, както и от това, че рецепторите за всеки от медиаторите съществуват в различни, но иначе много приличащи си подвидове, което силно затруднява свързването на даден ефект с определен тип рецептор. Някои учени оприличават работата на мозъка на сложен химически концерт, чиято музика ние само долавяме, но все още не разбираме напълно. Изследването на действието на различните психоактивни вещества дава важна информация за функциите на различните медиатори.

В централната нервна система много вещества изпълняват ролята на медиатори, като най-общо медиаторите биват възбуждащи и подтискащи (става дума за възбуда и подтискане на активността на невроните, а не за ефекта им върху поведението). Освен изброените тук има още много вещества с медиаторни функции, но те са с второстепенно значение за темата на тази книга.

Ацетилхолинът (АСh) е един от най-добре изучените медиатори, тъй като с негова помощ се предават импулсите от невроните към мускулните влакна; в този вид синапси, както и в някои мозъчни структури, функционират N-холинови рецептори, които са наречени така, тъй като техен агонист е никотинът. В мозъчните синапси по-разпространени са М-холиновите рецептори, чийто агонист е мускаринът, а типични антагонисти - атропинът и другите централни холинолитици. Холинергичните структури в мозъка са важни за обучението и паметта; деградацията на тези структури води до тежко слабоумие - синдром на Алцхаймер.

Серотонинът (5-НТ) участвува в процесите на преработка на сетивната информация и в управлението на настроението, съня и апетита. Известно е, че агонисти или частични антагонисти на някои от серотониновите рецептори са класическите халюциногени -LSD, мескалин, псилоцибин, докато веществата от типа на екстази блокират системата за повторно използуване на серотонина. Допаминът (DA) също има отношение към настроението; смята се, че нарушенията в баланса на допамина са един от основните фактори, които причиняват шизофренията. Друга негова функция е регулацията на фините движения; разрушаването на допаминовите структури в мозъка води до проява на симптомите на Паркинсоновия синдром. Норадреналинът (NА) участвува в регулацията на емоционалното състояние, определя нивото на будност и реакцията на стрес. Стимулантите като кокаина и амфетамините повишават концентрацията на катехоламините, като блокират системата за обратното им използуване.

Важна роля на възбуждащи медиатори играят много вещества с пептидна природа, сред които най-известни са ендорфините (названието им идва от ендогенни морфини) и енкефалините. Те взаимодействуват с т.нар. опиатни рецептори, които съществуват в няколко основни подтипа - мю, делта, капа и сигма; чрез тях организмът преработва сигналите за болка и удоволствие. Изкуствени агонисти на тези рецептори са опиатите - морфинът и хероинът взаимодействат с опиатните мю-рецептори, а пентазоцинът с капа и сигма-рецепторите. Опиатните рецептори участвуват в обработката на много други сигнали освен чувството за болка, което определя спецификата на действието на техните изкуствени агонисти - морфинът подтиска дишането, а пентазоцинът предизвиква халюцинации. Ендорфините и енкефалините са естествените опиати, чрез които ние изпитваме удоволствие или неудоволствие. Веднага след откриването им се появили надежди, че те могат да бъдат използувани като основа за разработка на безопасни аналгетични средства, но тези надежди засега не са се оправдали.

Новите изследвания показват, че сигма-рецепторите не са от опиатен тип, но засега не е известен техният естествен лиганд, т. е. медиаторът или модулаторът, който им влияе. Смята се, че това хипотетично вещество, наречено ендопсихозин, е отговорно за състоянието на откъснатост, в което човек изпада при силен стрес, както и за много други странни психически състояния. напр. шаманския транс или любимото на всички сектантски църкви говорене на езици.

Медиаторни функции имат и много аминокиселини. Основните ефекти на повечето дисоциативни анестетици са свързани с влиянието им върху т.нар. NMDA-рецептори, които в естествени условия се възбуждат от едновременното действие на аспарагинова или глутаминова киселина и глицин. Гама-амино-маслената киселина (GABA) е основния подтискащ медиатор в ЦНС. Неин агонист е мусцимолът; чрез активиране на нейния рецептор въздействуват и такива широко използувани вещества като алкохола, барбитуратите и бензодиазепините. Друг подтискащ медиатор в ЦНС е глицинът, стрихнинът е негов антагонист.

Едва в последните няколко години бе открит рецепторът, върху който въздействуват канабиноидите; все още не е напълно ясно кой е неговия естествен медиатор, но като че ли това е т. нар. анандамид. Изследванията върху психологичните и физиологични ефекти на анандамида и ролята, която играе той и подобните на него вещества във функционирането на нервната система, все още са в самото си начало.

Някои хормони, покрай другите си функции, също играят роля на медиатори. Половите хормони влияят на поведението, а вазопресинът се смята за хормон на паметта. Медиаторни функции имат и някои съвсем прости молекули, напр. азотният окис (NО). Той е важен регулатор в сърдечно-съдовата система; използуваните от един век летливи нитрити, както и нитроглицеринът, разширяват кръвоносните съдове, като освобождават азотен окис. Освен това. азотният окис участвува в още много и различни процеси - от ерекцията до абстинентните реакции; съществуват надежди, че изучаването на механизмите, по които той действува, ще доведе до появата на нови подходи при лечение на импотентността и опиатната зависимост.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница