Що е наркотик?



страница13/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   24

2. ДЕКСТРОМЕТОРФАН

От веществата с морфинанова структура приложение в медицината има рацеморфанът; всъщност, аналгетик е само лявовъртящият изомер на това вещество - леворфанол (леморан, дроморан). Това е един класически аналгетик с всички свойства на морфина, който е 4 пъти по-силен от него; както може да се очаква, към леворфанола бързо се създава зависимост.

По-интересен е, обаче, декстрометорфанът (DMX, DM), който се получава от дясновъртящия изомер при синтеза на леворфанол. DXM засега е най-безопасното средство против кашлица, поради което е основна съставна част на някои сиропи. Любителите на странни преживявания открили, че в големи дози той предизвиква дисоциативна аналгезия, халюцинации и повишена чувствителност към музиката, поради което употребата на свръхдози сироп за кашлица е зачестила. DXM е относително леснодостъпен и затова си струва подробно да се спрем на неговите ефекти, както и на неприятните и вредни последствия от употребата му в големи дози.

Декстрометорфанът има твърде сложна и все още не напълно ясна фармакодинамика; той изглежда взаимодействува с всички рецептори, описани по-горе, като тези взаимодействия силно зависят от дозата. Поради това неговите ефекти също силно зависят - не само количествено, но и качествено - от приетата доза.

В малки дози (около 150 mg) DXM има известен стимулиращ ефект и предизвиква лека еуфория. Най-забележително за тази степен на интоксикация е повишеното удоволствие от слушането на музика и въобще от слуховите възприятия; някои определят разликата между това състояние и нормалния слух като разликата в звука на концертна зала и раздрънкан радиоприемник. Зрението е все още почти нормално, но се наблюдават следови феномени, т.е. движението на предметите изглежда като накъсано на отделни кадри. Координацията на движенията в тази фаза е почти запазена и много хора обичат да танцуват под звуците на музиката, която им се струва много по-вълнуваща от обикновено. DXM има известен дезинхибиращ ефект и, подобно на екстази, подтиква хората да обсъждат свободно неща, които иначе са твърде тежки и неприятни за тях.

Умерените дози (около 350 mg) имат много по-драстичен ефект. Почти всички възприятия се накъсват на кадри, които често са насложени един върху друг. Зрението губи чувството за дълбочина, появяват се елементарни халюцинации и ейдетични образи, най-вече при затворени очи; често халюцинациите започват под силното влияние на музиката. Мисленето в тази фаза е донякъде запазено, но речта започва да става непонятна; при опит да се произнесе някоя обикновена дума като банан, излиза нещо като бананананан. Движенията стават некоординирани, странни и нелепи.

Силната интоксикация (около 700 mg) се характеризира с почти пълно откъсване от средата. Замъгленият поглед и неспособността за стереоскопично зрение водят до т. нар. хаотична слепота. Постепенно се загубва и способността да се възприемат звуци и човек се отчуждава от всичките си сетива; възприятията се превръщат в последователност от разпокъсани кадри, които ту се забавят, ту се забързват. Халюцинациите стават все по-абстрактни. Спират усещанията от собственото тяло; за двигателната сфера е характерна пълна невъзможност за координация. Мисленето е разрушено, паметта не работи, а настроението се мени от мания до изблици на паника.

При приемане на много високи дози (повече от ,1000 mg) се наблюдава пълна дисоциация; човек не усеща даже дишането си и има чувството, че е умрял. Появяват се различни налудничави идеи, сред които най-невинната е "аз съм малко цвете сред полето". Много малко хора са рискували да отидат съзнателно в това състояние, тъй като то е опасно близко до възможността от отравяне.

Трудно е да се каже каква е смъртната доза на DXM за хора; предполага се, че тя е някъде около 3000 mg Засега са известни само два смъртни случая - става дума за вземането му с цел самоубийство, но има смъртни случаи от комбиниране на DXM с някои антихистаминови препарати или МАО-инхибитори. Важно е да се знае, че сиропите за кашлица обикновено съдържат още много други съставки, които ги правят много по-опасни от чистия DXM Пример за такова вещество е широко рекламирания парацетамол (панадол), от който досега в света са умрели хиляди хора; вероятността за подобна нелепа смърт при изпиването на цяло шише сироп за кашлица е напълно реална.

Най-честият страничен ефект на DXM е гаденето; освен това, той предизвиква мидриаза, тахикардия, повишено кръвно налягане. горещи и студени вълни, паника и т. н. Загубата на чувствителност към собственото тяло може да доведе до свръхизтощение, напр. от танци. Около 10% от хората имат вроден недостатък на един от чернодробните ензими, чрез който се метаболизира DXM. У тези хора, които биохимиците на своя жаргон наричат бавни деметилатори, психозата продължава не няколко часа, а 1 до 3 дни, и почти винаги е неприятна; това е обичайното лошо пътуване, в което рискува да попадне всеки, имащ работа с халюциногени. След употребата на DXM известно време човек е сънлив, летаргичен и неспособен за каквато и да е работа. Продължителната му употреба води до бъбречни увреждания, дисфория, депресия, психози, мании, оглупяване и проблеми с паметта.

Към ефектите на DXM бързо се развива толерантност, като най-бързо изчезва удоволствието от слушането на музика. Не е известно DXM да предизвиква физическа зависимост, тъй като, независимо, че се използува почти от 30 години, никой не е бил толкова луд, че да го взема ежедневно. Въпреки това. в много страни има негови упорити почитатели, които го използуват почти всяка седмица - именно благодарение на тях са станали известни вредните ефекти на DXM

3. ФЕНЦИКЛИДИН (РСР)

Фенил-циклохексил-пиперидинът (РСР) е синтезиран още в 1928 г, но едва в 1957 г. под името сернил бил предложен да се използува като анестетик в хирургията. Много скоро, обаче, станало ясно, че той има силни и неприемливи за лекарите въздействия върху човешката психика. Пациентите, излизащи от упойката, изпадали често в състояние, близко до шизофренията, в което освен халюцинации, възбуда и делириум, чести били изблиците на насилие. Поради тази причина след 1967 г. РСР под името сернилан се използувал само във ветеринарната медицина.

РСР се появил за пръв път на нелегалния пазар през лятото на любовта на 1967 г. Той в началото имал лошата репутация на дрога с непредсказуеми ефекти и затова е трябвало да бъде маскиран под някакво друго название, поради което са го продавали вместо LSD, мескалин, псилоцибин и даже амфетамин. След 1974 г. се появили първите почитатели на собствените ефекти на РСР и оттогава употребата му бързо се разпространила; впрочем, през последните години тя се е стабилизирала и даже намалява. Смята се, че откриватели на модата на фенциклидина са рокерите от Hell's Angels, откъдето идва названието му angel dust; той е известен още като РСР, peace pill, crystal, hog, horse tranq, rocket fuel и под още много други имена.

Хората, които употребяват РСР, принадлежат към два основни типа. От една страна, РСР се използува от опиоманите, тъй като той може да им служи като непълноценен, но много по-евтин заместител на опиатите. Освен това, съществува кръг любители на собствените ефекти на РСР, които освен него ценят само LSD. Ако нещо утешително може да се каже за РСР, това е, че, както изглежда, неговата употреба рядко ескалира в по-опасната употреба на опиати. Разяснителната работа сред младежите за опасните ефекти на РСР не е довела до съществено намаляване на популярността му, но те са започнали да се отнасят към него по-внимателно, а това е довело до намаляване на нещастните случаи.

РСР се получава лесно и синтезът му е по силите и на една елементарно оборудвана лаборатория. С цел поне донякъде да се ограничи производството на този толкова евтин наркотик, в САЩ, а после и в други страни, е въведен контрол върху основните суровини в синтеза му.

По-рано РСР се е приемал най-вече перорално, но този начин има съществен недостатък, тъй като ефектът се проявява бавно -след 1 час и повече. Много хора, които имат малък опит с РСР, решават, че липсата на бърз ефект се дължи на ниска доза и вземат още, а резултатите от тази грешка нерядко са фатални. Понастоящем РСР най-често се пуши, като с него се напояват цигари, направени обикновено от магданоз. Количеството наркотик, което се съдържа в една цигара, много силно варира, но опитният пушач може по настъпването на ефекта точно да го дозира. Популярни са и цигари марихуана, съдържащи РСР (super weed, super grass). Продаваният на улицата РСР не е особено чист; основният му страничен продукт отделя в организма силно отровния циановодород, който силно повишава и без това високата му токсичност.

Опитните пушачи на РСР смятат, че ефектът на доза от 2 - 3 mg настъпва за 5 минути и продължава около 1/2 час. Човек, изпаднал в това състояние, обикновено е напълно безмълвен и общува предимно със света на фантазиите си. Типичните усещания са еуфория, звън в ушите, топлина по тялото, умиротвореност, деперсонализация, изолираност и отчужденост; понякога има зрителни и слухови халюцинации. Чувството за време и пространство са нарушени. Общото емоционално състояние може да варира от лека еуфория до възбуда и страх. Психозата, причинена от по-големи дози, продължава 3 - 6 часа, но за пълно отзвучаване са необходими поне 24 часа. Като изключим по-бавното появяване на симптомите, подобни са ефектите след перорално приемане на РСР; ето впечатленията на участник в един експеримент:

"Аз съм откъснат от света. В какъв ад съм. Напълно откъснат... (свири с уста). Като че ли съм в средата на голям екран. Не съм съвсем сигурен, че съм буден, (тананика си) Моите очи изобщо не могат да се фокусират. Подобно на птичка аз плувам леко из въздуха. Чувствувам се като яйце. Розово, розово яйце, синьо яйце, зелено яйце, пурпурно яйце. Твърде странно. (смее се)

Нищо не се движи. Всичко е нормално. Всичко е светло. (тананика, пее нещо на испански) Чувствувам мозъка си много активен. Краката ми са студени. (пее на латински Gaudeamus lgitur) Чувствувам се свръх.... Аз съм това, което съм и това е всичко. (пее на френски) Чувствувам очите си, като че ли са разширени зениците. Мога да сляза долу в морските дълбочини, в самотното море или да литна в небето.... Въртя се в кръг. Това се повтаря периодично. Винаги към чел и мечтал да бъда космически пилот.

Не се чувствувам прикрепен към нищо. Честита Нова Година. ... Главата ми е прикрепена към тялото в много странно положение. Дланите ми са обърнати. Мисля, че съм под влияние на веществото. Като че ли съм парализиран, по-точно не парализиран, но без желание да се движа. Нямам желание да се движа. Като че ли единственото ми желание е да лежа спокойно и да гледам тавана. Ще затворя очите си. Лекарството точно е започнало да действува върху мен. Чувствувам се голям. Петите ми са като на различни нива. Всичко е бяло, розово, бяло. Очите ми не се фокусират. Десният ми крак е студен. Като че ли съм мъртъв. Поне така чувствувам. Това е всичко. Лежа тук и съм мъртъв. Като че ли съм заобиколен от лед. Кристализирал лед. Студено е. Студено ми е."

Характерни за действието на РСР са резките емоционални промени; в един момент човек може да проявява дружелюбие, съчувствие и общителност, а в следващия те да се сменят с враждебност. Между другите симптоми най-забележимите са атаксия, ригидност и нистагьм. Тези, които редовно употребяват РСР смятат, че не повече от 2/3 от сеансите могат да се определят като приятни и че вероятността за лошо пътуване е доста голяма. Даже приемането на умерени дози може да доведе до параноидни реакции; понякога се наблюдават раздразнителност и войнственост и даже желания за убийство или самоубийство. Все още в много книги се подчертава, че употребата на РСР води до агресивно поведение, но данните сочат, че това е просто поредния антинарко-мит. Резултатите от едно подробно изследване показват, че няма достоверни данни, които да доказват, че РСР е дрога на насилието; изблиците на агресивност, които са по-скоро изключение, отколкото правило, отразяват не толкова ефекта на РСР, колкото освобождаването на подтиснатата агресивност на конкретния човек. Във всеки случай, опитите с животни показват, че РСР по-скоро ги успокоява, а децата, които по време на операция са били упоявани с РСР или кетамин, много по-често от възрастните преживяват психозата като странна, но общо взето приятна и спокойна.

Фенциклидинът има много тесен интервал на поносимите дози;

доза от 5 mg се счита от някои за малка, но 10 mg вече е опасна. Дози от 10 - 20 mg водят до ступор, при който човек изпада в типичното за шизофрениците восъчно вцепеняване, в което на тялото може да бъде наложена дори най-неудобната поза, но човек може часове да стои така, без да мръдне. По-високите дози причиняват кома, силно повишаване на кръвното налягане и смущения в дишането. Повече от 100 mg са фатални; ако не се вземат мерки, след няколко дни тази доза обикновено води до смърт, която настъпва от хипертонична криза, подтискане на дишането, мозъчни кръвоизливи и нарушени функции на бъбреците и черния дроб. Положението на отровения се усложнява от отделения в организма циановодород, който се съдържа в нечистия уличен РСР. Случаите на смърт вследствие на свръхдоза РСР не са редки.

Ефектите на ниските дози РСР обикновено отзвучават безболезнено, но даже и при тях са възможни остри отклонения от нормалното поведение. Това е в пълна сила при по-високите дози, при които нарушенията в поведението могат да включват публична мастурбация, разкъсване на дрехите, напикаване, плач или смях. Често след това у дрогирания не остава никакъв спомен за тези действия. Изблиците на насилие или саморазрушение, независимо че са редки, могат да бъдат много опасни, тъй като човек, който е взел РСР, е трудно управляем. В подобни случаи лоша услуга прави свойството на РСР напълно да подтиска чувството за болка, Друга характерна особеност на психозата е, че често предизвиква у човек непреодолимо желание да се хвърли в най-близката вода, независимо дали въобще може да плува; по тази причина сред жертвите на РСР има необичайно много удавени - в морето, в градския фонтан и даже във ваната.

Хроничната употреба на РСР води до проблеми с паметта, загуба на самоконтрол, депресия, летаргия и мисловни затруднения;

за означаване на душевното състояние на този тип наркомани американците използуват удачния термин кристализирал. Описаните симптоми отзвучават едва след 20 и повече дни след като престане употребата на РСР. Противоречиви са мненията за това в каква степен към РСР се създава толерантност, както и за причинената от него физическа зависимост; във всеки случай, те не са така силни както тези, които предизвикват класическите опиати. Абстинентният синдром е слабо изразен и основните му симптоми са депресия, летаргия и усещане за пълзене на мравки под кожата.



4.КЕТАМИН И ДРУГИАРИЛЦИКЛОХЕКСИЛАМИНИ

От химическа гледна точка РСР принадлежи към групата на арилциклохексиламините. След като производството и продажбата му били забранени, нелегалните производителите се ориентирали към някои от многобройните арилциклохексиламини със сходно действие, между които ТСР, FСР, РСЕ, PCPY; впрочем, понастоящем всички те са също забранени. Трябва да споменем също така, че някои от веществата с подобна на РСР структура имат изключително силно аналгетично действие; едно от тях, получено в лабораториите на Upjohn, е 10000 пъти по-силно от морфина. Повечето вещества от тази група се получават относително лесно и е много вероятно на черния пазар да се появят и други, освен известните досега.

Сред арилциклохексиламините се срещат добри аналгетици и анестетици, някои от които имат по-малко нежелателни странични ефекти от РСР и са по-пригодни за медицинската практика. Като операционен анестетик се използува препаратът кетамин (кеталар, кетанест). Той започнал да се използува масово по време на Виетнамската война и все още намира широко приложение за кратковременни операции в хуманната и ветеринарната медицина. Той има едно важно предимство пред много други анестетици - не подтиска рефлекса за кашляне и гълтане, поради което пациентът по-малко рискува да се удави в собствената си слюнка.

Кетаминът има много от свойствата на РСР и почти винаги пациентите, които се събуждат от упойка, разказват за странни преживявания; ето няколко типични отговора на въпроса: "Как се чувствувате след операцията?":

- Ами, летях си из стаята и гледах самия себе си.

- Бях умрял и попаднах в рая. Видях Господ и ангелите и беше много хубаво.

- Един космически кораб се приземи, извънземните в него ме отнесоха със себе си и летях из Вселената.

- Всичко беше червено и изведнъж разбрах, че съм червена кръвна клетка.

- Открих, че в предишния си живот съм бил математик в древен Египет.

- Абе докторе, ти да не си ми дал LSD.

Понякога пациентите изпадат в ужас и объркване от необичайното преживяване. За решаването на този проблем са предложени два възможни начина. Най-простото е да се комбинира кетамина с диазепам и така да се лишат хората от единственото интересно преживяване, с което е свързана тази неприятна случка - операцията. Другият подход се основава на едно изследване, което показва, че, ако пациентите са информирани за това, какво ги очаква, те много рядко изпадат в паника и определят халюциногенното преживяване като интересно и приятно. По всичко изглежда. че кетаминът е по-безопасен от РСР и при него много по-рядко се случва лошо пътуване.

Кетаминът е бил използуван с психотерапевтични цели. Един от психиатрите, които са го прилагали върху своите пациенти, разказва, че повечето от тях по един или друг начин преживели отделянето на душата си от тялото, което им е помогнало да преодолеят страха си от смъртта. Той смята, че кетаминът е относително безопасен и няма сериозни последействия, ако не се прекалява с него. Някои от пациентите му преживели дисоциативни обратни проблясъци; това явление е типично за повечето халюциногени, но не представлява опасност за хората, които са предупредени за него.

Кетаминът, макар и по-рядко от РСР, също е предмет на дива употреба, но тя крие много рискове. Той е относително слабо токсичен, но при венозно въвеждане са чести случаите на спиране на дишането. Той повишава кръвното налягане и е опасен за хората със сърдечни заболявания, както и за тези, които са склонни към епилепсия, тъй като може да предизвика гърчове. Известно е, че към него се развива толерантност и, вероятно, известна зависимост. Едно изследване показва, че у някои хора, които системно са го използували за удоволствие, се наблюдават дълговременни психически изменения; някои от тях твърдо вярвали, че контактуват с извънземни, а двама стигнали до самоубийство.

КАНАБИС

Едно широко разпространено мнение е, че марихуаната е опасна не толкова сама по себе си, а като път към по-сериозната дрога. Това твърдение се оспорва от мнозина, тъй като напомня стария виц, че всички убити през войните са пострадали, понеже са яли преди това краставици. Въпреки това, марихуаната продължава да е в центъра на жарките спорове за или против легализацията на леките наркотици и затова си струва да бъде отделено повече внимание на нея и на другите подобни продукти, които се получават от конопа.



1. ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА

Наркотичните свойства на конопа са били познати на човека от най-дълбока древност. В различни времена и култури Психоактивните продукти, получавани от него, са носели различни названия, затова тук ще ги наричаме най-общо канабис. Родина на конопа е, изглежда, Китай. Най-старите данни за това ни дават археологическите разкопки на остров Тайван, където в слоеве от преди 12000 години са открити керамични съдове с отпечатъци от конопено въже. От конопа в древен Китай правели влакно и хартия, семената служели за добиване на масло, а стеблата се считали в традиционната китайска медицина за най-доброто средство за гонене на зли духове.

Първите научни сведения за конопа ни дава древната книга за лекарствата Пен Тсао, която се приписва на император Шен Нун. Според китайците конопът притежава съвършеното съчетание на ин и ян; те добре знаели, че той е двудомно растение, т.е. има мъжки и женски растения. От гледна точка на китайската философия мъжкото растение, от което се правят въжета, съдържа мъжкото начало ян, затова въжетата стават здрави. Женското растение от своя страна дава семена, в които се съдържа женското начало ин и поради това поглъщането на семената или вдишването на изпаренията им прави човека спокоен и отпуснат. В древната китайска медицина конопът се използувал като болкоуспокояващо средство, най-вече смесен с вино. Освен това, смятало се, че той може да лекува най-различни болести - от малария до гуша.

Към средните векове употребата на конопа в медицината намаляла, но затова пък започнал да се използува като наркотично средство. Това станало около 600 г. И основните му привърженици били даоистките монаси. Тогава, както и сега, сериозните членове на обществото заклеймявали канабиса като освободител на греха. Даоистките мъдреци обаче, твърдели, че при дъвчене на конопено семе човек вижда духове, а ако това се прави продължително време, може даже да влезе в общуване с тях. Те препоръчвали да се хвърлят семена в огъня и да се вдишват изпаренията- процедура, която се смятала за много полезна и спомагаща за постигане на безсмъртие. В Китай канабисът винаги е оставал забавление за ексцентрични интелектуалци и употребата му никога не е била широка; сериозни социални проблеми са създавали само алкохолът и по-късно опиумът.

От Китай конопът бил пренесен в Индия, където неговите психотропни свойства станали неразделна част от културата на страната. Смята се, че днес повече от 200 млн. души в Индия употребяват канабис. Според легендата, разпространена в Индия, един ден бог Шива си почивал под сянката на конопа и от любопитство опитал листата му. Това му харесало и от тогава конопът станал негова любима храна. От древността до днес листата на конопа се използуват за приготвяне на напитка, наречена бханг, която в Индия се поднася на гости и без която в някои райони на страната не минава нито едно празненство. Освен листа бхангът съдържа мляко, захар и безкрайно количество подправки - от чер пипер до розови пъпки. Въобще в Индия канабисът е имал ролята, която в други общества е играл алкохолът. Някои религиозни движения, обаче, са му придавали и по висш смисъл. Почитателите на богиня Кали (небесната жена на Шива) го използували в оргиастичните си обреди с цел достигане на по-пълно духовно и плътско сливане с богинята.

Конопът е бил познат и на другите индоевропейски народи. Херодот описва неговата употреба в погребалните обреди на скитите: "... поставят три дървени пръта, наклонени един към друг, опъват върху тях три вълнени покривки, които поставят така, че да се прихлупят колкото се може по-добре, и хвърлят в един съд, поставен по средата или между дървените пръти и покривалото, нагорещени до червено камъни. В страната им расте коноп, който твърде много прилича на лен... Та скитите вземат зърна от този коноп, мушкат се под покривалата и ги хвърлят върху нажежените камъни; хвърлените семена пушат и се получава толкова много пара, колкото нито една парна баня в Елада не може да даде. Скитите са очаровани от този вид баня и надават силни викове". Това, което на Херодот се е сторило, че е обред за пречистване на тялото, по-скоро прилича на душевно пречистване под въздействието на опияняващите изпарения. Плутарх и други древни автори описват подобен обичай у траките; според тях те хвърляли върховете на конопа в огъня и дишали дима през кухи тръстикови стебла, от което ставали като пияни и накрая заспивали. В Европа конопът отдавна е отстъпил мястото си на упойващо средство на алкохола, но остатъци от тези обичаи до неотдавна са се съхранявали в Източна Европа. В Полша и Литва супата от конопено семе е част от традиционния ритуал за умилостивяване на душите на мъртвите, а тук-там из Балканския полуостров до неотдавна е бил съхранен обичай, при който селяните танцували около огън, запален от конопени стебла и пеели:

"Бяхме в огъня и не изгоряхме, бяхме сред болестта и не я хванахме."

В античния свят конопът е бил известен като екзотично растение с не много ясни свойства. Омир в Одисея описва как красивата Елена изпаднала в депресия и била излекувана с помощта на лекарство, донесено от Египет. Лекарството се наричало непенте (против мъка), в което много съвременни езиковеди виждат леко измененото египетско название на канабиса - нибенджи. Едва при император Август античният свят се запознал с конопа, но той се използувал само като влакнодайно растение. Неговите наркотични свойства били слабо известни; гърците и римляните в това отношение ценели мандрагората, беладоната и бляна.

В ислямския свят от продуктите на конопа най-известен е бил хашишът (на арабски това означава просто трева). Коранът строго забранява алкохола и хашишът успешно го е замествал. Смята се, че той е бил донесен в ислямския свят от Източен Туркестан, но легендата приписва откритието на дервиша Хайдар, който така обичал хашиша, че поръчал на гроба му да засеят коноп. Въпреки, че хашишът е бил известен в арабския свят преди 10 в., неговата широка употреба била свързана с разцвета на мистичното направление в исляма - суфизма, чиито привърженици водели живот на отшелници, търсещи екстатично единение с Бога. Техните мистични търсения най-често се посрещали враждебно от правоверните мюсюлмани, които смятали за противоестествено пренебрежението на суфите към секса. Любопитно е, че за това бил обвиняван хашишът, точно както 1000 години по-късно марихуаната е била обявена като причина за обратното - за сексуалната разпуснатост на хипитата.

По време на кръстоносните походи в Европа станало известно името на една мюсюлманска секта, която използувала хашиша за своите цели. Тази шиитска секта се базирала в планините на западен Иран. В замъка на предводителя, който се наричал Стареца от планината, имало чудна градина, пълна с най-различни цветя, плодове и красиви девойки. Последователите на Стареца, които били предназначени за изпълнението на важни мисии, били упоявани с хашиш и когато се събуждали, се озовавали в райската градина. След един ден на щастие и безгрижие те отново били упоявани и се събуждали обратно в познатата груба реалност на 12 век. Старецът им обяснявал, че те са били в рая, където лично пророкът Мохамед му е дал властта да изпраща хора за по един ден. След подобно преживяване последователите на Стареца били готови на абсолютно всичко, тъй като били убедени, че след смъртта си ще попаднат веднага в рая. Сектата била известна под името хашишини, което в европейските езици преминало в асасини- убийци. Асасините се прочули с безогледните убийства на крале и султани, които пречели на политиката на Стареца. Името им вдъхвало ужас еднакво на християни и мюсюлмани, докато не ги унищожили монголите - див и необразован народ, който не бил чувал за асасините и поради това не се страхувал от тях.

През 13 в. любителите на хашиша започнали да се организират. Любимо място за събирания било Кайро, което се превърнало в подобие на това, което е Амстердам днес. В Кайро членовете на суфийските братства се събирали в градините на Кафур, където си отглеждали коноп. Постепенно те станали толкова много, че губернаторът на града под натиска на възмутеното гражданство бил принуден да вземе мерки; Дервишите били изгонени, а конопът изкоренен и изгорен. Селяните от близките околности, обаче, започнали да сеят коноп и да продават хашиш на желаещите. Акциите на армията за унищожаване на посевите срещали силна и организирана съпротива от страна на производителите, които настървено защитавали доходния си бизнес. Корупцията довършила окончателно усилията на властта да се справи с хашиша. Писателят Макризи през 1393 г. се оплаквал:

"Като последица настъпи разложение на чувствата и нравите, скромността изчезна, всеки лош човек открито се занимаваше с това". Положението в тогавашен Египет много прилича на това, което става днес в Колумбия или Бирма.

От Близкия изток канабисът през Етиопия се разпространил към Източна, а по-късно и до Южна Африка. Около 1600 г. под името дагга той достигнал до Южния край на континента. Интересна е историята на народа башиланге, който обитава днешна Намибия. До средата на миналия век това бил горд и войнствен народ, който живеел за сметка на съседните племена, но след като се запознали с конопа те били така възхитени от него, че го превърнали в обект на култ. Превърнали се в мирни и дружелюбни хора, сред които се разпространила вярата в превъплъщението на душата. Променило се даже съдопроизводството; обвиняемият бил заставян да пуши, докато си признае или докато загуби съзнание. Възцаряването на братски мир, обаче, довело до икономическа разруха, тъй като васалите престанали да плащат данъци. Най-сетне през 1876 г. здравите сили извършили преврат и възстановили старите обичаи.

Великите географски открития силно разширили кръгозора на европейската цивилизация. В Европа и американските й колонии конопът станал важна влакнодайна култура, но преди войните на Наполеон неговите наркотични свойства представлявали само предмет за схоластични спорове. Пътешествениците разказвали, че на Изток конопът се използува за заменител на алкохола, но едва когато ветераните от египетския поход на Наполеон донесли хашиша в Европа, той станал на мода сред избраното общество.

Историята започнала от един френски лекар, д-р Ж. Ж. Моро дьо Тур, който около 1845 г. използувал хашиша за лечение на меланхолия, мании и други психически болести. По същото време в Париж се разпространила вестта, че писателят Теофил Готие е обещал награда на този, който успее да измисли ново удоволствие. Д-р Моро се отзовал на предизвикателството и предложил на Готие първата доза хашиш с думите: "Това е част от Вашия дял от Рая". Готие бил във възторг от преживяването и впоследствие основал Клуба на хашишините. Клубът се събирал веднъж месечно и в него участвувал елитът на тогавашния парижки артистичен свят: Александър Дюма, Жерар дьо Нервал, Виктор Юго, Йожен Дьолакроа. На увлечението по хашиша дължим фантастичната симфония на Ектор Берлиоз. Шарл Бодлер издал книгата Изкуствения рай, в която отпечатал своя поема за хашиша. В Англия ставало нещо подобно. Сред студентите от Кеймбридж било популярно турското удоволствие - бонбони от хашиш, захар и желатин. От хашиш се приготвяли най-различни сладкиши с екзотични имена; например черната паста от хашиш се наричала крокодилски пенис. Странното название идвало от вярата, че хашишът е силен афродизиак; това твърдение е спорно, но, че крокодилите нямат пенис, е зоологически факт.

В западното полукълбо канабисът е бил известен отдавна, но в САЩ започнал да се употребява едва през първите години на нашия век. Предполага се, че той е бил донесен от мексиканските работници; на испански марихуана се наричал всеки евтин тютюн. Неговата употреба вървяла паралелно с развитието на джаза и постепенно от Луизиана се разпространила през Чикаго и Ню Йорк по цялата страна. Във всеки случай преди хипи-революцията канабисът е бил забавление предимно за артистичните кръгове или за най-бедните цветнокожи американци. Поради последната причина, подетата през 30-те години в САЩ кампания против марихуаната носила откровено расистки оттенък. Вестниците от това време били пълни със смразяващи истории за цветнокожи престъпници, които са се напушили с марихуана и под нейното въздействие вършат насилия. През 1937 г. в САЩ бил въведен забавен закон, продукт на специфичната американска законодателна система. За всяка унция марихуана, използувана с немедицинска цел, се въвеждал данък от 100$ - огромна за онова време сума. Всеки, хванат с необложена марихуана, трябвало да плати абсурдно високата глоба от 2000$ и в крайна сметка отивал в затвора за неплатени данъци. В другите развити страни не се церемонили и просто забранили канабиса, който, въпреки очевидните факти, бил обявен за наркотик, подобен на опиатите и кокаина.

Независимо от забраната, а може би точно затова, популярността на канабиса непрекъснато нараствала до 70-те години, но оттогава насам тя постепенно се стабилизира. В момента употребата на канабис в повечето развити страни се приема като не особено опасна и се дискутира върху възможността за неговата легализация.

В наше време канабис употребяват две коренно различни категории хора. Към първата принадлежат най-бедните слоеве на някои слаборазвити страни в Средния и Близък Изток, Индия и Ямайка. "Често срещано сред работниците в строителството или сред изкопчиите е вечерта да дръпнат няколко пъти от лулата с ганджа или да изпият чаша бханг. Това ги кара да се чувствуват по-добре, умората отлита, стимулира апетита и предизвиква чувство на лека стимулация, което им помага по-лесно да понесат тежестта на изминалия ден" - отбелязва един доклад за употребата на канабис в Индия. От другата страна са образованите млади хора в индустриалните страни, за които стремежът към нови удоволствия често отразява нежеланието им да приемат изискванията и сложността на съвременното общество. Въпреки външната противоположност, двете групи имат донякъде обща мотивация, тъй като релаксиращото действие на канабиса им помага, ако не да решат проблемите си, то поне по-лесно да живеят с тях.

Някои автори подчертават, че между тези две групи хора все пак има една съществена разлика. На Изток употребата на канабис е едно общоприето средство за релаксация; там се приема относително силен канабис, като основната цел е да се изпита неговото действие. На Запад на преден план излиза социалният контекст на употребата - младите хора пушат трева, защото това ги дистанцира от света на другите. Ефектът от пушенето на относително слабия канабис зависи като че ли повече от средата, в която това се прави, отколкото от действието на самото вещество; един американски изследовател смята, че повечето млади хора просто играят на канабис. По всичко изглежда, че това е още по-вярно у нас, където често това, което нелегално се продава, съдържа малко или никакви активни вещества. Тези, които го употребяват в подходяща обстановка, твърдо са убедени в ефективността му, но усещането на непредубедения човек от него е близо до нула. Независимо от това, у нас притежаването на една такава цигара, която няма никакви особени свойства, е прекрасен повод за проблеми в полицията и дори за по-големи усложнения. Достойно за съжаление е, че това, което за младите хора е пореден епизод от вечната игра на непослушание, се третира като опасно престъпление; едва ли това е начинът да се възстанови прекъснатия контакт между поколенията.

1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница