Що е наркотик?



страница15/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   24

LSDНесъмнено е влиянието, което халюциногените, и най-вече LSD, са оказали върху мисленето на много учени и интелектуалци - да не говорим за милионите хора, които са го вземали глождени от любопитството да разберат какво има в собствената им глава. За съжаление, официалните власти в повечето страни се отнасят към сериозните научни изследвания на халюциногените по начин, който напомня за отношението на средновековните попове към аутопсията, поради което огромната част от веществата, които имат подобни свойства, са много слабо изучени. При изпитанията на новосинтезираните вещества се използуват тестове с животни, които дават крайно ненадеждни резултати; наистина трудно е да си представим какво изпитва под въздействието на някое подобно вещество една лабораторна мишка, за чиято душевност нищо не знаем. Въпреки затрудненията, изследванията в тази област не са спрели и вече има натрупан огромен експериментален материал. Тяхна движеща сила е ентусиазма на някои учени - професионалисти и любители, сред които трябва да споменем Валентина и Гордън Уосън, Ричард Шултес, Клаудио Наранхо, Александър Шулгин и, разбира се, бащата на LSD - Алберт Хофман.

За разлика от повечето вещества, описани по-нататък, LSD е относително добре изучен. Той отдавна е станал еталон за халюциноген, затова тази глава е почти изцяло посветена на него. Много други лизергинови производни имат подобен ефект, но те са твърде слаби и не представляват особен интерес. Изключение е само лизергамидът, който се среща в природата и също се радва на известна популярност.



1. ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА

Производните на лизергиновата киселина не са много разпространени в природата, но отдавна са били познати на човека. Самата киселина не се среща в свободно състояние; тя обикновено е съставна част от т. нар. ергоалкалоиди. Това название идва от едно от имената (ergot) на паразитната гъбичка Claviceps purpurea, която заразява предимно ръжта; у нас тя е известна като мораво рогче. Моравото рогче се използува в народната и съвременната медицина за свиване на матката след раждане, но това е незначителна компенсация за огромните страдания, които по-рано е причинявало на човечеството. В древноста и средновековието често се е случвало зърното, от което хората пекат хляб - единствената тогава основна храна, да бъде силно заразено с мораво рогче. Поради всякаква алтернатива за изхранване с нещо друго, хората били принудени да ядат това зърно и в резултат се разболявали от ерготизъм. Той се изразява в силно свиване на кръвоносните съдове на крайниците, при което човек ги чувствува горещи; от това усещане и от името на монашеския орден на св. Антоний, монасите от който се борели чрез молитви с болестта, идва нейното старо название - светиантониев огън. Отровените често получавали такива силни болки и спазми в крайниците, че неистово започвали да танцуват светивитово хоро. Независимо от усилията на добрите монаси и на двамата светии покровители, заболелите накрая получавали гангрена и, ако въобще оживявали, оставали инвалиди. Ерготизмът много често вземал размерите на епидемия; през 994 г. във Франция от него умрели 40000 души. За тогавашните хора причините на бедствието били от божествено естество, а и не са съществували агротехнически методи за борба с гъбичката. В наше време появата на такава зараза е изключена, поне в развитите страни. Един много по-рядко проявяван ефект от отравянето с мораво рогче е изпадането в състояние на объркване, делириум и халюцинации, но не е известно някой нарочно да го е вземал с тази цел.

Още старите баби са знаели, че моравото рогче свива матката и го използували за облекчаване на раждането. Това, както и други негови потенциално полезни свойства, са стимулирали химиците да изолират от него активните вещества. През първата половина на века в него били открити алкалоиди с интересна структура, чиято основна съставна част получила името лизергинова киселина. Обикновено в подобни случаи фармацевтичните фирми започват да синтезират нови производни на новооткрития природен продукт и да изследват техните свойства, надявайки се да открият нещо, от което може да се спечели; точно това правели във фирмата Sandoz в Базел (Швейцария), когато случайно Алберт Хофман се натъкнал на необичайните свойства на едно от тези производни. Съкращението LSD идва от немското Lysergsaurediaethylamid; Хофман синтезирал това вещество за пръв път още през 1938 г., но откритието станало малко по-късно. Едва ли някой може по-добре да разкаже за това от самия него:

"Миналия петък, 16 април 1943 г., бях заставен да прекъсна работата си в лабораторията още по средата на следобеда и да си отида в къщи, тъй като бях обхванат от особена напрегнатост, съпроводена с усещане за лек световъртеж. Пристигайки в къщи, аз легнах и изпаднах в нещо като опиянение, което не беше неприятно и което се характеризираше с изключителна активност на въображението. Когато в състояние на изумление легнах със затворени очи (дневната светлина ми се струваше неприятно ярка), върху мен се втурна нескончаем поток от фантастични картини с изумителна пластичност и реалистичност, които се придружаваха от интензивна калейдоскопична игра на цветовете. Това състояние постепенно изчезна след около два часа. Природата и ходът на това странно разстройство насочиха подозренията ми към някаква екзогенна интоксикация и че диетиламидът на лизергиновата киселина, с който работих този следобед. би могъл да е нейната причина. Въпреки всичко, не си представях. как случайно това съединение би могло да намери път към тялото ми в достатъчно количество, за да предизвика такива явления. Още повече, че симптомите не си приличаха с тези, които се асоциират с ерготизма. За да реша нещата в корена им, аз реших да проведа над себе си един експеримент с въпросната субстанция. Започнах с най-малката доза, която би могло да се очаква, че има някакъв ефект, т. е. 0.25 mg. Бележките в лабораторния ми дневник са следните:

19 април 1943: приготвяне на 0.5% разтвор от тартарата на диетиламида на лизергиновата киселина.

16:20ч.: 0.5 ml (0.25 mg LSD) взети орално. Разтворът е без вкус.

16:50 ч.: няма следа от ефект.

17:00 ч.: лек световъртеж, безпокойство, затруднения в концентрацията, зрителни нарушения, силно желание за смях...

На това място бележките ми прекъсват; последните думи са написани с голямо усилие. Помолих асистентката ми да ме придружи до вкъщи, тъй като предположих, че ще има повторение на разстройството от миналия петък, но докато отивах у дома с велосипед, разбрах, че симптомите са много по-силни от първия път. Имах голямо затруднение да говоря свързано, зрителното ми поле се клатеше пред мен и предметите изглеждаха изкривени като в криво огледало. Имах впечатлението, че не мога да помръдна от една точка, въпреки че асистентката ми каза после, че съм карал доста бързо. Когато стигнах в къщи, беше повикан лекар.

Когато дойде докторът, върхът на кризата беше преминал. Доколкото си спомням, най-съществените симптоми бяха следните: зашеметяване, зрителни разстройства; лицата на тези около мен ми се струваха като гротескни оцветени маски; силно двигателно безпокойство, сменящо се с парализа; безкрайно тежко усещане в главата, крайниците и в цялото тяло, като че ли са напълнени с олово; сухота и чувство за стегнатост в гърлото; чувство на задушаване; ясно осъзнаване на моето състояние, в което аз понякога наблюдавах като независим страничен наблюдател как викам като луд или ломотя несвързани думи. Понякога се чувствувах вън от тялото си.

Докторът намери пулсът ми за малко слаб, но кръвообращението ми бе нормално. Шест часа след приемането на LSD състоянието ми вече бе съществено подобрено. Само зрителните нарушения все още бяха изразени. Всичко се люлееше и пропорциите бяха изкривени като отражения на повърхността на движеща се вода. Освен това всички обекти изглеждаха в неприятни, непрекъснато променящи се цветове, сенките бяха в болезнено зелено или синьо. Когато затварях очи, ме завладяваше безкраен ред от цветни, много реалистични и фантастични картини. Забележителна особеност беше начинът, по който всички звукови възприятия (напр. звук от преминаваща кола) се трансформираха в оптични ефекти, всеки звук предизвикващ съответ на цветна халюцинация, която се сменяше като форма и цвят подобно на картина в калейдоскоп. Към 1:00 часа аз заспах и се събудих на другата сутрин съвършено здрав.

Това бе първият планиран експеримент с LSD и при това твърде драматичен. Следващите изследвания върху колеги доброволци от Sandoz потвърдиха изключителната активност на LSD върху човешката психика. Те показаха, че ефективната орална доза на LSD за човека е 0,03 до 0,05 mg. Независимо от това, че гледах да не прекаля, за първия си експеримент бях избрал доза, пет пъти по-голяма; LSD е много по-силен и по-специфичен като халюциноген."

От тогава милиони хора са вземали LSD и за ефектите му има изписани цяла планина от книги и статии. Самият Хофман изглежда е бил толкова силно впечатлен, че през следващите години загубил интерес към проблемите на родилната помощ и се насочил към търсенето на други халюциногени; на него принадлежи заслугата за идентифицирането и синтеза на псилоцибина и лизергамида, които се съдържат в магическите средства на мексиканските индианци. В началото на 1996 г. бащата на LSD навърши 90 години; в интервю по повод на Юбилея той за пореден път изрази своето съжаление, че съществуващите забрани пречат на неговото любимо дете да заеме полагащото му се място в психотерапията.

След откритието образци от LSD били изпратени за изследване в много лаборатории в Европа и САЩ; съществувала надежда, че LSD може да помогне за лекуването на психопатиите и алкохолизма или поне да пролее светлина върху механизма на възникване на тези болести. Някои психиатри възлагали големи надежди на LSD и с негова помощ били проведени много експерименти, но повечето от получените досега резултати, макар и много интересни, трудно се поддават на еднозначно тълкуване. Ясно е, че LSD може да има положително въздействие върху психически болни хора, само ако експериментите се провеждат от добре запознат с ефектите му лекарски екип, но много психически лабилни хора, на които LSD е бил даван без съответен контрол, само са влошили състоянието си, а някои са стигнали до самоубийство. Напоследък тези експерименти стават все по-трудно осъществими, тъй като, както отбелязва един изследовател, по-лесно е да си купиш нелегално произведен LSD на първия ъгъл, отколкото да получиш официално разрешение за сериозна работа с него.

През средата на 60-те години LSD излязъл на улицата. За неговото популяризиране се смята, че са повлияли основно два фактора. Първият е бил забраната на LSD, която му направила най-добрата реклама. Повечето хора смятат, че LSD е бил забранен, понеже е вреден или поне защото е твърде популярен, но истината е малко по-различна. По това време станала известна историята с лекарството талидомид, което също е било широко разпространявано за тестване, и в резултат на чиято употреба се родили почти 10000 бебета с ужасяващи уродства. След този случай законите за разпространението на всички не достатъчно изучени вещества станали много по-строги; сред тях попаднал и LSD. Независимо от прозаичната причина за забраната, LSD придобил репутацията на забранен плод. Преди забраната LSD можел да се купи само от неговия единствен производител Sandoz, но след това започнало нелегалното му производство. Необходимото количество е много малко - 1 g съдържа 10000 дози - и пазарът бързо се наситил, тъй като LSD станал евтин и достъпен.

Втората причина за популярността на LSD е личността на д-р Тимоти Лиъри, професор във факултета за социални и човешки отношения на Харвардския университет. В академичните среди го смятали за неконвенционален и понякога за твърде радикален в идеите си, и изглежда не без основания. През 1960 г. в Мексико Лиъри и неговият колега Ричард Алпърт опитали халюциногенни гъби и били безкрайно впечатлени от преживяването; когато се върнали в САЩ, те раздали от тях на всички желаещи. През 1961 г. Лиъри опитал LSD и това коренно променило живота и мисленето му. Той основал новата религия - LSD станал нейната светиня, а той неин гуру. В 1963 г. Лиъри и Алпърт били изгонени с голям шум от университета, но това само увеличило и без това голямата им популярност. Твърди се, че самият Лиъри е въвел хиляди хора в новите усещания, предизвикани от LSD. Сред другите основни личности в това движение трябва да се споменат Кен Киси (авторът на Полет над кукувиче гнездо) и Алън Гинзбърг.

През 60-те към LSD проявили интерес и военните, но идеята той да се използува като химическо оръжие не се реализирала, най-вече поради високата му цена. ЦРУ разработило специална програма за използуването на LSD за управляване на психиката;

с тази цел се извършвали експерименти над нищо неподозиращи хора - с всички произтичащи от това опасни последствия. Някои от подопитните при неочакваната поява на странните симптоми изпаднали в продължителна психоза. Програмата, наречена с гръмкото име Mind control, за щастие се провалила, тъй като ефектите на LSD са твърде индивидуални и слабо предсказуеми. По същото време от другата страна на барикадата също имало опити LSD да бъде използуван за политически цели. Една левичарска група във Великобритания синтезирала и широко разпространила милиони дози LSD с надеждата да дестабилизира обществото и да предизвика революция; днес тази идея ни изглежда смешна и откачена, но авторите и получили за нея общо 170 години затвор.

Върхът на популярността на LSD е в края на 60-те години и съвпада с хипидвижението. От тогава насам той не е изгубил славата си, но употребата му се е стабилизирала на по-ниско ниво. LSD се използува предимно сред по-образованата част от населението, най-вече сред студентите. През 60-те LSD се е използувал като психеделик, т. е. средство за постигане на самопознание, сливане с космическото съзнание и т.н., в зависимост от това, какво човек смята, че е получил след опита си с него. За тази цел LSD се е вземал в относително големи дози, което не винаги води до приятни изживявания. През последните години LSD се приема в по-малки дози просто за удоволствие и това, което се цени у него е леката еуфория, като някои смятат по-сериозните негови ефекти даже за нежелателни.

На улицата LSD (acid, purple haze, Lucy in the sky with diamonds, 25, big D) се продава обикновено в дози от 0,05 до 0,1 mg, които могат да са в капсули, но най-често са капнати върху бучка захар (cube, sugar) или парче попивателна хартия (blotter). От дозата се вижда, че LSD е 4000 пъти по-силен от мескалина; той е най-силният от класическите халюциногени. LSD е ефективен перорално и това е единствения разпространен начин на приемане; по този начин ефектът му започва 0,5 до 1,5 часа след приемането и продължава няколко часа. Хофман твърди, че изяждането на малко шоколад ускорява и засилва ефекта на LSD. LSD се получава лесно от лизергинова киселина и поради това от 1992 г. не само той, но и самата киселина е включена в списъка на контролираните вещества. Тя се получава от специално селектирани щамове мораво рогче, с които се заразяват определени площи, засяти с ръж; в случая ценният продукт не е ръжта, а дрогата. Напоследък лизергиновата киселина се получава подобно на антибиотиците във ферментатори с гъбички и хранителна среда за тях. Основната употреба на ергоалкалоидите е за изготвяне на лекарства за свиване на матката и против мигрена. Сред синтетичните амиди на лизергиновата киселина има и други психоактивни вещества, но те не се употребяват, тъй като са по-слаби от LSD и имат твърде силни и неприятни странични действия.



2. ЕФЕКТИ

Лесно е да се забележи структурното сходство на индолните халюциногени със серотонина (5НТ). Повечето от другите индолни съединения, описани в следващата глава, са агонисти на серотонина, но LSD изглежда е агонист-антагонист. Смята се, че неговите психологични ефекти се дължат на свързването му с т. нар. 5-НТ2 рецептори в главния мозък.

Първите ефекти след поглъщането на LSD са свързани с действието му върху периферната нервна система. Те са общо взето не много силни и се изразяват в разширяване на зениците, увеличаване на пулса и кръвното налягане; често се появяват потене и саливация, понякога гадене и повишаване на телесната температура.

В психичната сфера ефектите на LSD засягат възприятията, настроението, връзката с околната среда и Цялостта на личността. Смята се, че, особено в големи дози, той изважда на повърхността образи от дълбините на човешкото подсъзнание. Читателите, които се интересуват от този аспект на действието му, могат да се обърнат към книгите на д-р Станислав Гроф, които са достъпни у нас в руски превод. Този въпрос изисква твърде задълбочено разглеждане, затова тук ще бъдат описани само по-повърхностните изменения, причинени от умерени дози LSD.

Най-забележителни са визуалните явления, които обикновено започват с ехо-картини, които бързо прогресират до илюзии и след това до елементарни халюцинации, петна, линии, точки и т.н. С развитието на психозата се появяват истински халюцинации; всъщност става дума за псевдохалюцинации, тъй като човек ясно съзнава, че тяхната причина е LSD. Предметите, разстоянията, цветовете изглеждат изкривени; обикновено цветовете са по-ярки, но в депресивната фаза на психозата стават сивкави и безизразни. Халюцинациите започват като точки, проблясъци, вълни, ленти, петна, кръгове, спирали, и постепенно еволюират до добре изразени предмети, животни, хора и цели картини.

Звуковите явления обикновено се изразяват в повишаване на чувствителността - слабите звуци се възприемат като силни, отекващи и изпълващи цялото пространство. Вкусовите и обонятелни илюзии са редки; по-чести са тактилните илюзии и халюцинации - напр. един човек чувствувал, че се е напикал и слиповете му са мокри. Много характерни са синестезиите; при тях дразнения на някои от сетивата предизвиква реакция на другите сетива - например звуците се виждат, цветовете се миришат и т.н.

Съществена част от ефекта на LSD са промените в схемата на тялото; цялото тяло или части от него изглеждат променени като форма, размери, разположение или просто липсващи. Тялото се възприема като увеличено или най-често като намалено; тогава човек е убеден, че дрехите му са много големи или че не може да достигне даже до бравата на вратата. Чувството за време се променя така, че човек го възприема забързано или напротив, забавено почти до пълно спиране.

През цялото време са характерни промени в настроението; обикновено то се мени от еуфория до депресия, като първата е все пак преобладаваща, тъй като човек обикновено е пленен от красотата и необичайността на халюцинациите. Еуфорията може да се излее като идиотски, неконтролируем смях; тези, които в ежедневието обикновено са подтиснати, могат да станат твърде активни и опасни за околните и най-вече за себе си. Описанията на ефектите на LSD в жълтата преса изобилствуват с хора, които скачат от прозорците, убедени, че могат да летят; това е малко вероятно, но наистина е имало един такъв случай. Понякога цялостното чувство е на подтиснатост и депресия и в такова състояние някои хора са извършили самоубийство; тези случаи заслужават особено внимание и ще бъдат обсъдени по-долу. В разгара на психозата могат да се проявят безпокойство и паника; понякога цялото преживяване може да бъде по-скоро страшно. Някои хора изпадат в ужас от мисълта, че психозата ще продължи вечно и те са станали напълно луди.

Въпреки драстичните промени във възприятията и настроението, огромната част от хората съзнават, че всичко, което изпитват, е резултат от действието на веществото; това осъзнаване може да изчезне само при твърде високи дози. Цялостта на личността често е нарушена, донякъде поради силните нарушения в схемата на тялото; често се наблюдава шизофреноподобно раздвояване на личността, но като цяло психозата от LSD не прилича много на истинската шизофрения.

Често се подчертава, че LSD повишава удоволствието от възприемането на изкуството и това без съмнение силно е допринесло за неговата известност сред интелектуалците. Ето едно свидетелство: "Обикновено аз не съм много чувствителен към музиката. Този път обаче, легнал на кушетката, започнах изключително дълбоко да чувствувам звуците от записа на Монтоя. Това беше много повече от музика: цялата стая бе изпълнена със звуци, които бяха едновременно възприятия - сладки, нежни и чувствени - които ми се струваше, че извират някъде дълбоко от мен. Чувствувах се напълно слят с музиката, движех се заедно с акордите. Всичко, което казвах или чувствувах, беше някак неразривно взаимосвързано. Това беше чиста синестезия и аз бях част от този синтез. Изведнъж узнах, че това, което едновременно беше китара, звуци, ухото, което ги възприема, организма, който реагира на тях, е най-дълбоко почувствуваното естетическо преживяване, което съм имал някога."

Въпреки възторжените твърдения на Лиъри, у повечето хора психозата рядко води до изблици на сексуалност. Понякога, обаче, малко преди да изчезне действието на LSD се засилват сетивните възприятия; хората, които са правили секс в този момент, смятат, че това е едно изключително преживяване.

Съществено е да се отбележи, че ефектите на LSD силно зависят от обкръжението. Те най-добре се проявяват в тъмна стая и спокойна обстановка; при опит за съсредоточаване върху някакъв проблем или предмет ефектите могат значително да намалят силата си. За приятното протичане на експеримента важна е уютната обстановка и компанията на доброжелателни хора. Лиъри особено е подчертавал, че цялостният резултат силно зависи от тези на пръв поглед странични фактори, за което е бил обвиняван в научна необективност от тогавашните авторитети в психологията. Независимо от лудориите на Лиъри, не трябва да се забравя, че той е един от първите учени, които сериозно и систематично са започнали да изучават ефектите на LSD.



3. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ НА LSD И ДРУГИТЕ ХАЛЮЦИНОГЕНИ

Тъй като LSD е най-известния и най-широко употребяван халюциноген, тук ще бъдат разгледани неприятните ефекти от употребата му и евентуалните последици от продължителното му използуване, като всичко казано за него е в сила и за повечето от другите халюциногени, описани в тази енциклопедия. Първото, което трябва да се подчертае, е, че хронична употреба на халюциногени не съществува и причината за това не е в тяхната забрана. Веднъж Р. Гордън Уосън, за когото ще стане дума по-нататьк, след една лекция бил запитан от впечатлените студенти, защо не взема постоянно халюциногени, щом като е толкова хубаво. Уосън отговорил простичко: "Екстазът е тежка работа". Статистиката показва, че от милионите хора, които са вземали LSD или някакъв друг халюциноген, преобладаващата част са го правили само веднъж; от останалите повечето са се ограничили с няколко експеримента, а хората като Лиъри, които са го вземали стотици пъти, се броят на пръсти; самият Хофман е вземал LSD 14 пъти. По всичко изглежда, че тази статистика няма тенденция да се промени и в този смисъл шумът, който се е вдигал около LSD и все още не е съвсем затихнал, не съответствува на някаква реална обществена опасност от него. Причината за враждебността на официалните власти към този род вещества трябва по-скоро да се търси в това, че те се асоциират с хипидвижението и въобще с алтернативната култура.

Ако LSD беше лекарство, той би трябвало да бъде определен като изключително безопасен за употреба. Отравяния от свръхдози са практически невъзможни, тъй като токсичната доза е хиляди пъти по-голяма от действуващата; досега не е известно някой да е умрял от LSD. Това се отнася и за повечето от останалите халюциногени, като общо взето по-силните от тях са по-безопасни; изключенията от това правило са споменати на съответните места. Единствените възможни усложнения в следствие на употребата на халюциногени са от психологическо естество, но за щастие те рядко са продължителни.

При приемане на халюциногени в големи дози, особено при лоша предварителна настройка на субекта, често се случва лошо пътуване (bad trip). Почти всички, които са го преживели, са единодушни, че то е резултат от лоша предварителна нагласа - неприятна обстановка, напрегнатост, сериозни житейски проблеми и т.н. Тези, които много пъти са вземали LSD, смятат, че вероятността за това е около 10% и почти всички от тях са имали подобни случаи. Средства като LSD изкарват на повърхността дълбоките подсъзнателни стремежи и страхове и не всеки може да запази самообладание пред чудовищата, родени в собствената му душа. Често при лошо пътуване човек започва напълно да се вживява в психозата (freak out). Поради тази причина сеансът е добре да се провежда в компания, като поне един от хората в нея трябва да остане напълно на себе си, така че да може да помогне на тези, които изпаднат в такова състояние; този човек се нарича втори пилот (copilot). Помощта в случаи на тежка психоза се изразява в поддържане на постоянен словесен контакт с пострадалия с цел той да бъде убеден, че това, което му се случва, е резултат от действието на веществото; почти винаги помага и даването на диазепам или друг подобен транквилизатор.

Винаги, когато става дума за лошо пътуване, се привеждат примерите на хора, които в това състояние са се самоубили. Действително, има дузина такива случаи, но добросъвестните изследователи на този въпрос са отбелязали, че всички жертви са били хора с психически проблеми, някои от които още преди това са правили по един или няколко опита за самоубийство. Повечето от тях са получили LSD от лекарите си в рамките на психотерапевтична програма - може би нелошо замислена, но очевидно лошо проведена. Това, което трябва никога да не се забравя, е, че LSD и всички други халюциногени засилват съществуващата душевна патология и приемането им от хора с психически проблеми може да има много неприятни и даже опасни последици; впрочем, това се отнася за алкохола, кафето и почти всички други средства.

Често срещано последствие от употребата на халюциногени е т. нар. ретроспективна сцена или обратен проблясък, (flashback). Това необичайно изживяване се състои в кратковременно (за секунди или най-много минути) преживяване на ефектите на дрогата много време след употребата й; при някои хора това може да се случи години след една единствена употреба на халюциноген. По подобен начин се появяват и т. нар. следови феномени (trailing phenomena), при които движещите се предмети изглеждат като осветени със стробоскоп. Тези две явления са все още напълно необясними, но появяванията им са свързани с употребата на други подобни средства, например марихуана, или със състояние на силен емоционален стрес; те могат да се появят даже при преминаване в тъмна стая. Непосредствената опасност от подобни кратковременни състояния най-често е незначителна, освен ако те не настъпят в момент, в който човек извършва някаква дейност, изискваща адекватна реакция, например каране на кола; във всеки случай авторът никъде не намери сведения за някой, пострадал по тази причина. Въпреки това хора с лабилна психика при внезапното и неочаквано възобновяване на отдавна изживяните ефекти на дрогата изпитват ужас и паника, което може да доведе до неприятни изживявания и даже до изпадане в сериозна психоза, продължаваща повече от 24 часа,

Едва ли има много други вещества, които така дълго и педантично да са били изследвани с цел откриване на техните възможни вредни ефекти върху организма, както LSD. Като цяло може да се каже, че огромните суми, похарчени за тази цел, са довели до много скромни резултати. Независимо от това, той е бил обявяван за причина на най-невероятни болести, включително левкемия. Причината за стремежа LSD да бъде изкаран изключително вреден и опасен за здравето изглежда чисто идеологическа и е необяснима от гледна точка на здравия разум, тъй като, както бе отбелязано, огромният брой хора, които са го вземали, ограничават контакта си с LSD до един или най-много до няколко пъти в живота. Въпреки това, все още в много книги доброжелателно се повтарят дивотиите, които са се писали през 60-те. Тогавашната истерия около LSD заслужава внимание, тъй като нейните последствия са прекрасна илюстрация на старата мъдрост, че "пътят към пъкъла е постлан с добри намерения".

Още през 1967 г., в разгара на психеделичната революция, в списание Science излязла статия от д-р Маймон Коен, посветена на увреждащото действие на LSD върху хромозомите на белите кръвни клетки. Тези резултати, както, впрочем, и огромната част от другите данни за възможните вредни ефекти на LSD, са получени при използуване на концентрации от веществото, стотици и хиляди пъти по-големи от нормално употребяваните, но даже при тези нереални условия повечето от резултатите не получили потвърждение от последвали ги подобни експерименти. Въпреки това, в масовия печат, от тогава та чак до наши дни, резултатите на д-р Коен се представят като доказателство за това, че LSD е тератоген, едва ли не по-страшен от талидомида. Несъстоятелността на такъв краен извод е очевидна за всеки, що-годе имащ понятие от наука - нищо подобно не се говори за аспирина или кофеина, които имат съвсем същия ефект. За съжаление кампанията срещу LSD не останала без последствия. В резултат на публикуваните в масовия печат безотговорни твърдения, че приемането на LSD почти неизбежно води до раждането на уроди, много жени направили аборт - легално или нелегално, а някои семейства направо се отказали да имат деца.

Според всички досегашни данни изглежда, че самият LSD няма тератогенен ефект; изследванията на родените досега LSD бебета не са открили никаква съществена разлика между тях и останалите деца. Не е изключено, обаче, LSD да действува като поведенчески тератоген и затова е по-разумно всички подобни средства, а повечето от тях са значително по-слабо изучени от LSD, да не се вземат по време на бременността; това се отнася и до огромния брой лекарства въобще.

Откакто LSD е забранен и не може да се купи свободно от официален производител, сериозен проблем е чистотата на продукта, продаван на улицата. Едно изследване в САЩ е показало, че само около половината от това, което се продава като LSD, действително съдържа някакъв процент от него. Често под това име се продават SТР, РСР и какво ли не още от веществата с донякъде подобно на LSD действие. Всички тези продукти, включително и истинският LSD, обикновено са силно нечисти и много от вредните им ефекти в действителност се дължат на това. Твърди се, че в уличните образци от LSD се добавя даже стрихнин; последното често е било давано като пример, за да се подчертае колко опасно е приемането на LSD, купено на улицата, но анализите на образци LSD показват, че това твърдение изглежда е поредния доброжелателен ход за дискредитиране на LSD. Сериозните почитатели на LSD го предпочитат върху малко парченце попивателна хартия (5х5 mm) което не би могло да поеме нищо повече от една доза истински LSD.

При опити за системна употреба на LSD към него бързо се развива толерантност, но за разлика от опиатите, при които това е причина за увеличаване на дозата, за тези, които вземат LSD, толерантността става причина да го вземат рядко. LSD и другите халюциногени не предизвикват физическа зависимост, а статистиката за тяхната употреба говори, че и психическата зависимост от тях, поне за преобладаващата част от хората, е твърде слаба или просто никаква.

Не е известно някой да се е пристрастил към LSD, но у малкото хора, които по-често го използуват, са забелязани интересни промени. Един от най-забавните примери е Алън Гинзбърг - твърд и убеден хомосексуалист, който след опита си с LSD започнал да проявява интерес и към жените. Много от тези, които употребяват LSD, коренно променят начина си на живот и мисленето си; то се насочва към областта на религията и мистичното, но вероятно за това голямо значение има съществуващата у тях подобна нагласа. Някои от тях започват да вярват в телепатия и телекинеза, например убедени са, че могат със силата на мисълта си да запалят пожар от голямо разстояние. Авторите на изследването посочват, че повечето от тях, преди да се запознаят с LSD, са били типични младежи от средната класа - подтиснати, конфликтни и дълбоко неудовлетворени от себе си и от другите; след рязката промяна те са намерили един свой свят, който, макар и странен, ги прави по-щастливи. Дали този изход е добър или лош, всеки сам ще разсъди от гледна точка на своите собствени ценности.


1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница